№ 732
гр. Пазарджик, 26.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20225220100268 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с
чл.415 от ГПК, от „ЮБЦ“ЕООД с ЕИК-*********, със съдебен адрес -град
София,бул.“България“№81,вх.В,ет.8, представлявано от Юлиян Бойчев
Цампаров, против СТ. С. БЛ., ЕГН-********** от с.З......, ул. „..........“№13,
обл. Пазарджик, с цена на иска – 69.94 лева.
В подадената исковата молба ищецът твърди, че въз основа на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу СТ. С. БЛ., ЕГН ********** е
образувано ч.гр.д. № 4064/2021 г., по описа на Районен съд Пазарджик. В
рамките на предвидения от законодателя 14 дневен срок е постъпило
възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение
на парично задължение. В законоустановения срок и на основание чл. 415 във
вр. с чл. 422 от ГПК ищцовото дружество предявява настоящия иск за
установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу
ответника в настоящото производство. Твърди се, че доколкото заповедта за
изпълнение е издадена за незаплатени услуги и за мораторна лихва в размер
на 15.77 лв., но за ищеца не представлява интерес посочената сума, поради
1
което се прави отказ от мораторната лихва и поддържа установителен иск
само в частта относно незаплатените услуги в размер на 69.94 лв.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество предявява
исковата си претенция срещу СТ. С. БЛ., ЕГН **********. въз основа на
Уведомление по т.1.1.1 към договор за цесия от дата 16.10.2018 г., с което
вземането е прехвърлено на "С. Г. Груп" ЕАД, на дата 24.02.2020 г., а "С. Г.
Груп" ЕАД, с ЕИК: ********* от своя страна го е прехвърлило на „ЮБЦ“
ЕООД.с ЕИК: ********* на дата 10.03.2020 г., посредством Анекс към
договор за цесия от дата 01.10.2019 г., подробно описани в Приложение № 1
от договора.
Твърди се, че „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* е встъпил в правата си на
кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на
заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по
установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните
вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. Сочи се, че
въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е
фактурирано под клиентския номер на абоната № 17152268001. Твърди се, че
съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор „ 29.(изм.
26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.) Предоставените услуги се отчитат
месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът
на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя
началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число
на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да
се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на
сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на
съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично
съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който
се иска съответната справка.
Между кредитора „Българска телекомуникационна компания” ЕАД,
ЕИК: ********* и СТ. С. БЛ., ЕГН ********** е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 17152268001
2
от дата 30.11.2018. г., с който абонатът е добавил за ползване мобилен номер
**********, условията за чисто ползване са подновени е допълнително
споразумение от дата 06.12.2018. г., е което е избран тарифен план Smart L+, е
месечна абонаментна такса в размер на 29.99 лв. е ДДС за срок от 24 месеца.
Сочи се, че въз основа на сключените договори за предоставянето на
мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 17152268001, между
ответника СТ. С. БЛ., ЕГН ********** и „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД, ЕИК: ********* са издадени фактури, обективиращи вида и
размера на незаплатената услуга, а именно:
**********/08.05.2019г.,**********/08.06.2019г.,**********/08.07.2019 г.,
**********/09.08.2019 г„ за периода от 08.04.2019 г. до 08.08.2019 г., от
които: За отчетен период на потребление от 08.04.2019 - 07.05.2019 г.,
операторът е начислил за незаплатени услуги сума в размер на 31.98 лв. с
ДДС, обективирани във фактура **********/08.05.2019 г., от които: Smart
L+24.16 лв. без ДДС; Допълнителни 100МВ 0.83 лв. без ДДС; Допълнителни
100МВ 0.83; Допълнителни 100МВ 0.83; ДДС ставка и сума 20% 5.33 лв.
Дължимата сума е платима в срок 25.05.2019г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. Твърди се, че за
отчетен период на потребление от 08.05.2019 - 07.06.2019 г., операторът е
начислил за незаплатени услуги сума в размер на 28.99 лв. е ДДС,
обективирани във фактура **********/08.06.2019 г„ от които: Smart L+24.16
лв. без ДДС; ДДС ставка и сума 20% 4.83 лв.
Дължимата сума е платима в срок 25.06.2019г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Твърди се, че за отчетен период на потребление от 08.06.2019 - 07.07.2019 г.,
операторът е начислил за незаплатени услуги сума в размер на 28.99 лв. с
ДДС, обективирани във фактура **********/08.07.2019 г., от които: Smart
L+24.16 лв. без ДДС; ДДС ставка и сума 20% 4.83 лв. Дължимата сума е
платима в срок 25.07.2019г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер. Твърди се, че за отчетен период
на потребление от 08.06.2019 -
07.07.2019 г., операторът е начислил Лихва за забавено плащане 0.56 лв,
която не търсим с иска, обективирани във фактура **********/09.08.2019 г., с
падеж на плащане 25.08.2019 г.
3
Съгласно изложеното в исковата молба, абонатът е потребил и не е
заплатил мобилни услуги на обща стойност, от която шццового дружесвто
има правен интерес да претендира, цедираната му незаплатена услуга в
размер на 69.94 лв. (шестдесет и девет лв. и 94 ст.) лева, фактурирани за
последователни отчетни месеци - за месец 05/2019г., 06/2019 г., 07/2019 г. и за
месец 08/2019г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-
детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Поради което
за дружеството ищец, правен интерес по първата издадена фактура,
представяна само незаплатения остатък от 11.96 лв. е ДДС, представляващи
незаплатен остатък от месечна абонаментна такса Smart L+. Твърди се, че
незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги на стойност 69.94 лв. (шестдесет и девет лв. и 94
ст.) е обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1.
Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите
суми за предоставените услуги; /да прекрати едностранно индивидуалния
договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от
Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения па потребителя, БТК има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След
едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника
мобилният оператор е издадал по клиентски номер №17152268001, крайна
фактура за незаплатената услуга №**********/09.08.2019 г. , платима в срок
до 24.08.2019 г.. с начислена обща сума за плащане и с падеж на 25.08.2019 г.
Твърди се, че в издадената крайна фактура от 08.09.2019 г. е начислена и
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги,
която не е предмет на иска, фактурирана е цената, дължима се за потребените
мобилни услуги от предходните отчетни периода в размер на 69.94 лв.
(шестдесет и девет лв. и 94 ст.) - предмет на установителния иск.
Твърди се, че датата на деактивация на процесния абонамент е
07.09.2019г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна
система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането па предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент.
4
Сочи се, че абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не
е спазил крайния срок за ползване на абонамента Smart L+ за мобилен номер
********* до 06.12.2020 г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата
06.12.2018 г. Твърди се, че главницата е формирана като за За периода от
месец 05/2019 г. до месец 08/2019 г. СТ. С. БЛ.. ЕГН ********** не е платила
месечните абонаменти такси за всяка една от посочените по-горе услуги.
Претенцията на заявителя 69.94 лв. (шестдесет и девет лв. и 94 ст.) е
формирана от месечните абонаменти, съгласно посочените по-горе и
представени със заявлението договори- всичките на основание тях.
Главницата е формирана по този начин и в нея НЕ е включена неустойка,
пито обезщетение, а отделните потребени услуги.
Твърди се, че цената на иска представлява сума, за която е издадена
фактура от доставчика на мобилната услуга/и цедент по първия договор за
цесия/, начислена е мораторна лихва за забава и е посочен периодът й/иск по
чл.86 ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса е
кредиторътищец в производството - цесионерът по втория договор/заявител
по чл.410 ГПК/. Сочи се, че представената/те фактура/ри сама/и по себе си, не
е/са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е
ползвал съответната далекосъобщителна услуга, респ. получил е
предоставената лизингова вещ, които не е заплатил в указания срок, респ.
същият е в неизпълнение на договора си.
Сочи се, че когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил
в размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им,
ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива. Сочи се,
че съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и
задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни
услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните
общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите,
индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. Сочи се, че съгласно
чл. 25 от Общите условия, „25. Абонатът заплаща: 25.1. еднократно цена за
първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно — цена за месечен
абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно —
5
стойността па проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата
листа на БТК и ползвани през предходния месец (или периоди).“
Сочи се, че съгласно чл. 35, „35. Заплащането на услугите се извършва
въз основа на месечни сметки, изготвени от БТК както следва: 35.1. Сметките
се издават на името на Абоната и се изпращат на адреса, определен в
индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично посочен от Абоната
чрез други средства за комуникация посочени в тези общи условия или в
индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими суми не
освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок. “ Сочи
се, че потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви
допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания,
които са присъдени но съдебен ред. Съгласно чл. 29 от Общите условия
„Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца,
следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване
на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата,
която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за
размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на
предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се
предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при
обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска
съответната справка. “
Твърди се, че в конкретният случай ответникът СТ. С. БЛ., ЕГН
********** е подписал договор за далекосъобщителна услуга, ползвал е
мобилен номер *********, не е изпълнил задължението си по договор да
заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава.
Издадена му е фактура и в срок не я е заплатил. Изпълнен е фактическият
състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът
следва да понесе отговорността си. Сочи се, че и двата договора за цесия са
облигационни, консесуални, двустранни и са породили правни последици за
страните по тях. В договорните правоотношения между цедент и цесионер,
вземанията към трети лица не са елемент от тях.
Съгласно изложеното в исковата молба, в конкретния казус, ищецът
извежда своето материално и процесуално право от два договора за цесия,
6
ведно с техните анекс и приложения. Видно от тях, същите имат за предмет
съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и юридически
лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не
означава, че същите на са конкретизирани. Неслучайно страните са избрали
принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно приложение,
за да се избегне нарушаването на множество закони. Сочи се, че в чл. 5.3 от
договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера, цедентът
предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне па даденото
вземане. Сочи се, че цедентът е декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че
между длъжниците по вземанията, описани в Приложение № 1, не
съществуват други правоотношения. Представянето на Приложение № 1 в
цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а именно -
представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е
придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват. Представя
извлечение от Приложение № 1, от което се установява, че по силата на
Уведомление от 24.02.2020 г. по т. 1.1.1 към договор за цесия от 16.10.2018 г.
„БТК" ЕАД е прехвърлител, а „С. Г. Труп” ООД е собственик на вземането
спрямо СТ. С. БЛ., ЕГН **********, което в последствие е било включено и
във втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С. Г. Труп” ООД и
„ЮБЦ” ЕООД, посредством Анекс от 10.03.2020 г. Сочи се, че Приложение
№ 1 представлява списък/таблица в електронна форма на компактдиск,
съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и
съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН
или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ,
фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо
неразделна част от този договор. Самото вземане е индивидуализирано по
характер, длъжник, период, падеж и стойност. Сочи се, че с оглед спазване
разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за защита на личните данни, за
всяко конкретно вземане, при поискване от страна на Цесионера, Цедентът се
задължава да издава документ, удостоверяващ, че вземането е включено в
предмета на договора за цесия. Документът представлява извадка на хартиен
носител на съответното Приложение, съдържащо индивидуализация на
конкретно вземане и трябва да послужи на цесионера за осъществяване на
правата му по събиране на прехвърлените вземания.
Представя се извлечение от Приложение № 1, от което се установява,
7
че по силата на договор за цесия от 01.10.2019 г., с Анекс от 10.03.2020 г. „С.
Г. Груп” ООД е прехвърлител, а „ЮБЦ” ЕООД е собственик на вземането
спрямо СТ. С. БЛ., ЕГН **********.
Изложени са твърдения относно уведомяването на длъжника за
сключените цесии, а именно: Съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата
01.10.2019 г.,с Анекс от 10.03.2020 г., считано от подписването му, „ЮБЦ"
ЕООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във
връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземания. Няма никаква законова пречка старият кредитор да изпълни
задължението си да уведоми длъжника чрез свой пълномощник. Подобно
становище е застъпено не само в редица решения на въззивни съдилища, но и
от правната доктрина - професор А.Калайджиев-Облигационно право изд.
Сиби 2007, както и професор Кожухаров. които приемат, че
упълномощаването на цесионера от страна на цедента за уведомяване на
длъжника е напълно допустима от закона правна сделка, която с нищо не
накърнява интереса на длъжника. Още повече, когато длъжникът е
неизправен. Сочи се, че към исковата молба е приложено уведомление за
двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г. Груп“ ООД, което
дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията по
Уведомление от 24.02.2020 г. по т. 1.1.1 към договор за цесия от 16.10.2018 г.
и от свое име, в качеството си на цедент от 10.03.2020 г., съгласно Анекс към
договор за цесия от 01.10.2019 г. Сочи се, че връчването на исковата молба на
длъжника, към която са приложени и документи удостоверяващи
прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е възприето като
надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99. ал.4 от ЗЗД и в
практиката на ВКС. Към исковата молба са приложени договорите за цесия,
уведомление към първата цесия и анекс от 10.03.2020 г. към цесия от
01.10.2019 г. В чл.6 от договора от 01.10.2019 г. е уговорено
между страните, че цесионерът е изрично упълномощен да уведомява
длъжниците за извършено прехвърляне. Няма законова пречка с едно
изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид
факта, че СТ. С. БЛ., ЕГН ********** не е изпълнил нито на мобилния
оператор, нито на „С.Г. Груп“ ООД към датата на връчването на препис от
исковата молба. Законът не указва формата и момента на съобщаването.
Всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да му
8
позволят да плати добре - на носителя на вземането са изпълнени. Що се касае
до уведомяването, то има това значение, че стабилизира правата в лицето на
цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму. След като бъде
известен за цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. Сочи
се, че длъжникът би могъл да противопоставя възражение, че не му е
надлежно съобщена цесията само ако едновременно с това твърди, че е
изпълнил задължението си на стария кредитор, за да се освободи от
задължението да плати и на новия кредитор.
Оформен е петитум, с който се иска от съда на основание чл. 415 във вр.
с чл. 422 от ГПК да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника СТ. С. БЛ., ЕГН **********, че към него съществува
изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, в размер на
69.94 лв. - представляваща главница за потребена и неплатена
далекосъобщителна услуга по договорите, сключени между ответника и
„БТК” ЕАД, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендират се направените от ищеца
разноски - 180 лв. – адвокатско възнаграждение, както и разноските в
заповедното производство - 25.00 лв. – държавна такса и 180 лв. -
възнаграждение за адвокат по ч.гр.д.№ 4064/2021 г., по описа на Районен съд
Пазарджик, съобр. т. 12 от ТР №4/2013г. На ОСГТК на ВКС.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на
исковата молба от страна на ответника.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в
исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на
страните и след като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност при спазване разпоредбата на
чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
Видно е от материалите по ч.гр.д.№4064/2021г. по описа на РС-
Пазарджик, че със заявление, депозирано на 24.11.2021г. ищецът в
настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №2204/29.11.2021г. за
9
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжникът СТ.
С. БЛ., ЕГН-********** от с.З......, ул. „..........“№13, обл. Пазарджик.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по надлежния ред, като в
законоустановения срок е постъпило Възражение по реда на чл.414 ГПК,
подадено от Б.. С разпореждане №6976 от 08.12.2021г. заповедният съд е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Разпореждането е връчено на заявителя на 05.01.2022г. В едномесечния срок
заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск.
При това положение съдът счита, че така предявеният специален
положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415,
ал.1 от ГПК е процесуално допустим, тъй като е предявен от легитимирана
страна/ заявителя в заповедното производство/ поради подадено възражение
от страна на длъжника по правилата на 414 от ГПК . Предявяването е станало
в законовоустановения срок по чл.415, ал.4 от ГПК . Предметът на
настоящото исково производство е тъждествен с предмета на заповедното
производство. Като допустим настоящият иск следва да бъде разгледан по
същество.
По същество съдът намира следното :
От представените от ищеца писмени доказателства, вкл. договор за
цесия от 16.10.2018г., договор за цесия от 01.10.2019г. и извлечение от
Приложение №1 към договора за цесия от 01.10.2019г., се установява, че
ищцовото дружество е предявило исковата си претенция срещу СТ. С. БЛ.,
ЕГН-********** от с.З......, ул. „..........“№13, обл. Пазарджик, въз основа на
договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г.
Груп“ ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна, е цесионер и
собственик на
вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Мобилният оператор с
търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и
юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка
от което се прилага. „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* е встъпил в правата си на
кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на
заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по
10
установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните
вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, договорни неустойки.
От приетия по делото Договор за мобилни услуги с клиентски номер
17152268001 е видно, че ответникът е ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под
клиентския номер на абоната №17152268001.
Между кредитора „Българска телекомуникационна компания” ЕАД,
ЕИК: ********* и СТ. С. БЛ., ЕГН ********** е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 17152268001
от дата 30.11.2018. г., с който абонатът е добавил за ползване мобилен номер
**********, условията за чисто ползване са подновени е допълнително
споразумение от дата 06.12.2018. г., е което е избран тарифен план Smart L+, е
месечна абонаментна такса в размер на 29.99 лв. е ДДС за срок от 24 месеца.
Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер 17152268001, между ответника СТ. С. БЛ.,
ЕГН ********** и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК:
********* са издадени фактури, обективиращи вида и размера на
незаплатената услуга, а именно:
**********/08.05.2019г.,**********/08.06.2019г.,**********/08.07.2019 г.,
**********/09.08.2019 г„ за периода от 08.04.2019 г. до 08.08.2019 г., от
които: За отчетен период на потребление от 08.04.2019 - 07.05.2019 г.,
операторът е начислил за незаплатени услуги сума в размер на 31.98 лв. с
ДДС, обективирани във фактура **********/08.05.2019 г., от които: Smart
L+24.16 лв. без ДДС; Допълнителни 100МВ 0.83 лв. без ДДС; Допълнителни
100МВ 0.83; Допълнителни 100МВ 0.83; ДДС ставка и сума 20% 5.33 лв.
Дължимата сума е платима в срок 25.05.2019г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. За отчетен период
на потребление от 08.05.2019 - 07.06.2019 г., операторът е начислил за
незаплатени услуги сума в размер на 28.99 лв. е ДДС, обективирани във
фактура **********/08.06.2019 г„ от които: Smart L+24.16 лв. без ДДС; ДДС
ставка и сума 20% 4.83 лв.
Дължимата сума е следвало да бъде заплатена от ответника в срок
11
25.06.2019г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер.
От приетите по делото доказателства се установява, че за отчетен
период на потребление от 08.06.2019 - 07.07.2019 г., операторът е начислил за
незаплатени услуги сума в размер на 28.99 лв. с ДДС, обективирани във
фактура **********/08.07.2019 г., от които: Smart L+24.16 лв. без ДДС; ДДС
ставка и сума 20% 4.83 лв. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер. За отчетен период на
потребление от 08.06.2019 - 07.07.2019 г., операторът е начислил Лихва за
забавено плащане 0.56 лв, която не търсим с иска, обективирани във фактура
**********/09.08.2019 г., с падеж на плащане 25.08.2019 г.
Ответникът в качеството на потребител на далекосъобщителните
услуги се е задължил да заплаща цената на тези услуги , определени като
месечна абонаментна такса съгласно избран от потребителя абонаментен план
по договорите. Останала е незаплатена услуга в размер на 69.94 лв.
(шестдесет и девет лв. и 94 ст.) лева, фактурирани за последователни отчетни
месеци - за месец 05/2019г., 06/2019 г., 07/2019 г. и за месец 08/2019г. Към
всяка от фактурите има приложено извлечение- детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер. Незаплащането в срок на издадените от
Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги на стойност
69.94 лв. (шестдесет и девет лв. и 94 ст.) е обусловило правото на БТК /чл.50
от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. След едностранното прекратяване на
индивидуалните договори на ответника, мобилният оператор е издал по
клиентски номер №17152268001 крайна фактура за неплатената услуга с
начислена обща сума и падеж на 25.08.2019г. В издадената крайна фактура
от 08.09.2019г. е начислена неустойка, която не се претендира от ищеца в
настоящото производство, като се претендира единствено заплащането на
потребени мобилни услуги на обща стойност от 69.94лв. Тази сума се
формира от дължимите месечни абонаменти съгласно посочените договори.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от
правна страна съдът прави следните изводи:
От приетите и анализирани от съда по делото доказателства се
установява, че предявеният иск е основателен и доказан.
За уважаването на предявеният установителен иск, ищецът следва да
12
докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между него и
ответника, изправността си по договорите, наличие на задължения на
ответника към мобилния оператор и техния размер. Безспорно се установи ,
че страните по делото са били облигационно обвързани по обсъдените по-горе
договори за мобилни услуги като по силата на договореното между страните,
„БТК“ЕАД е предоставял далекосъобщителни услуги на ответника при
съответните месечни абонаментни такси. Същите са били надлежно
фактурирани в неоспорените от ответната страна процесни фактури ,
изрично посочени от ищцовото дружество.
Ответникът е поел насрещното задължение да заплати стойността на
месечния абонамент и месечна цена на ползвани услуги.
Ответникът, носещ доказателствената тежест, не ангажира
доказателства, установяващи плащане на дължимите суми за доставени
далекосъобщителни услуги.
Ето защо следва да бъде установено по отношение на ответника, че към
него съществува изискуемо вземане на ищеца в общ размер на 69,94лв. ,
представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна
услуга по договорите, сключени между ответника и „БТК” ЕАД, съгласно
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК.
Следва да се има предвид ,че посочените договори носят подписа на
ответника, което обстоятелство не бе оспорено от ответната страна в хода на
настоящото производство.
В този смисъл са всички приети по делото доказателства, които съдът
кредитира.
При това положение, видно от представените договори, мобилният
оператор „БТК“ЕАД е предоставил на абоната съответните мобилни услуги ,
при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу
задължението за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни
такси и вноски. Във всеки един от договорите се съдържа описание на
тарифните планове, ценовите условия, като са посочени и задълженията на
абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на
неустойки. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите
изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват
13
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са
неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не
е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е
получило екземпляр от същите, които са редовни от външна страна и
обвързват страните с договорените им задължения.
В конкретният случай, абонатът е в неизпълнение на сключените от
него договори, тъй като не е спазил крайният срок за ползване на абонамента
„Smart L+“ за мобилен номер ********* до 06.12.2020г. съгласно Договора за
мобилни услуги от 06.12.2018г.
В тежест на абоната е да докаже, че е изпълнил задълженията си по
договорите да заплаща месечните такси и вноски. Като не е представил
писмени доказателства за погасяването на сумите, които са установени по
размер от приетите писмени доказателства, следва да се приеме, че същите са
още дължими. Действително задълженията като конкретни суми са посочени
в процесните фактури, но основанието за плащане представляват не
фактурите, а ползваните услуги. След като ответникът има сключени
договори, по които получава изпълнение, следва да дължи и насрещно такова.
Между длъжникът и „БТК“ЕАД валидно са действали договори, по
които длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати в срок
издадените му фактури за потребените от него услуги. Ето защо претенциите
на ищцовото дружество се явяват основателни доказани по размер, и като
такива, същите следва да бъдат уважени.
По отношение възражението на ответника, че не е бил надлежно
уведомен за извършената цесия-
Следващият основен спорен по делото въпрос, с оглед възраженията на
на ответника, е дали длъжникът Б. е била надлежно уведомена за
извършената цесия. Съдът следва да съобрази обстоятелството, че към
исковата молба е приложено уведомление за извършените две цесии,
подписано от законния представител на „С.Г.Груп“ООД, което дружество е
уведомило длъжника от името на мобилният оператор за цесията от
16.10.2018г. Връчването на исковата молба на длъжника, към която са
приложени документи, удостоверяващи прехвърлянето на вземанията, следва
14
да се приеме за надлежно уведомяване на длъжника по чл.99,ал.4 от ЗЗД. Към
исковата молба са приложени и договорите за цесия , като съгласно чл.6 от
договора от 01.10.2019г. , цесионерът е изрично упълномощен да вудоми
длъжниците за извършеното прехвърляне. С исковата молба е било
представено и извлечение от Приложение №1, от което се установява, че по
силата на договора за цесия от 16.10.2018г. „С.Г.Груп“ООД е собственик на
вземането спрямо ответницата, което впоследствие е било включено и във
втория договор за цесия от 01.10.2019г., сключен между „С.Г.Груп“ООД и
ищцовото дружество.
Предвид изложеното, съгласно чл.6, ал.2 от Договора за цесия от
01.10.2019г. , „ЮБЦ“ЕООД има качеството на цесионер и на пълномощник на
цедента във връзка с уведомяването на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземания.
Не са налице законови пречки старият кредитор да изпълни
задължението си да уведоми длъжника чрез свой пълномощник. Към исковата
молба са приложени уведомления за двете цесии, подписани от законния
представител на „С.Г.Груп“ООД, адресирани до ответника по делото, с което
последният да бъде уведомен от името на мобилният оператор за цесията от
16.10.2018г.
Съдът намира възражението на ответника,съгласно което не е бил
уведомен за извършената цесия, за неоснователно. От приетите по делото
писмени доказателства не се установява адресираните до ответника писма да
са му били надлежно връчени. Въпреки това, Съдът приема, че ищецът в
настоящото производство е предприел действия, за да уведоми длъжникът за
извършената цесия. От своя страна уведомлението до длъжника съдържа
конкретни данни за прехвърляне на вземането, за предишния и за новия
кредитор и индивидуализира вземането. Дори да се приеме, че ответникът не
е бил запознат с извършената цесия преди подаването на заявление по реда на
чл.410 от ГПК, следва да се има предвид непротиворечивата съдебната
практика, съгласно която, чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането има
действие спрямо длъжника от деня, когато е съобщено от предишния
кредитор - от цедента и че правно релевантно за действието на цесията
спрямо длъжника е единствено съобщаването й извършено от цедента, но не и
от цесионера - новия кредитор; момента, от който цесионерът е
15
материалноправно легитимиран кредитор по цесията срещу длъжника,
съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД е момента, от който цесията поражда действие
спрямо длъжника - датата на уведомлението до длъжника, извършено от
цедента. Ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото
уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр.
1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл са постановените от ВКС на
основание чл. 290 ГПК и задължителни за всички съдебни инстанции Р. №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II т. о. и Р. № 3/16.04.2014 г. по т. д.
№ 1711/2013 г. на I т. о.
По отношение на разноските- При този изход на делото, на ищцовото
дружество следва да бъдат присъдени сторените разноски, които са в общ
размер на 410.00 лв., от които : 25.00 лв. държавна такса по ч. гр.дело
№4064/2021г. по описа на РС-Пазарджик; 25.00 лв. държавна такса по
гр.дело №268/2022г. по описа на РС-Пазарджик, 180.00лв. заплатено
адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 180.00лв. в
исковото.
Възражението на ответника за прекомерност на претендирания от
ищцовата страна размер на адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй
като размерът на определеното възнаграждение е минимален и не се явява
прекомерен съобразно действителната фактическа и правна сложност на
делото,броят на проведените съдебни заседания по делото и извършените от
процесуалния представител на ищеца процесуални действия.
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
РЕШИ:
16
По предявеният иск от „ЮБЦ“ЕООД с ЕИК-********* със съдебен
адрес- град София,бул.“България“№81,вх.В,ет.8, представлявано от Юлиян
Бойчев Цампаров, против СТ. С. БЛ., ЕГН-********** от с.З......, ул.
„..........“№13, обл. Пазарджик
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника СТ. С. БЛ.,
ЕГН-********** от с.З......, ул. „..........“№13, обл. Пазарджик, че дължи на
„ЮБЦ“ЕООД с ЕИК-*********, със съдебен адрес град
София,бул.“България“№81,вх.В,ет.8, представлявано от Юлиян Бойчев
Цампаров, сумата в общ размер на 69,94лв. /шестдесет и девет лева и
деветдесет и четири стотинки/, представляваща главница за потребени и
неплатени далекосъобщителни услуги, за която сума е била издадена Заповед
№2204/29.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. №4064/2021г. по описа на РС-Пазарджик
ОСЪЖДА СТ. С. БЛ., ЕГН-********** от с.З......, ул. „..........“№13,
обл. Пазарджик, да заплати на „ЮБЦ“ЕООД с ЕИК-*********, със съдебен
адрес - град София,бул.“България“№81,вх.В,ет.8, представлявано от Юлиян
Бойчев Цампаров, сумата в размер на 410.00 лв. /четиристотин и десет лева/-
сторени от ищеца разноски по ч.гр.дело №4064/2021г. по описа на РС-
Пазарджик и по гр.дело №268/2022г. по описа на РС-Пазарджик, на
осн.чл.78,ал.1 от ГПК
Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен
срок от връчването му на страните,пред ОС- Пазарджик
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
17