ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 435
гр. Пловдив, 21.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600426 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 НПК
Образувано е по протест на ОП-Пазарджик срещу определението № 314/
19.09.22 г. по ЧНД № 182/22 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, с което е
отменено постановлението от 13.04.22 г. на ОП - Пазарджик за прекратяване, на
осн.чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, на наказателното производство по ДП № 262/20 г. по описа
на *, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в“ вр.
чл. 342, ал. 1 НК.
В протеста, който не е просрочен, е изразено становище, че първата инстанция е
действала незаконосъобразно, като е отменила прекратителното постановление.
Критикува нейното мнение, че фактическата страна на казуса не била изяснена, а
правната му проблематика – назована. Претенцията е да се отмени атакуваният акт,
като въззивната инстанция потвърди постановлението.
Срещу протеста е постъпило писмено възражение на адв. И. П. – повереник на
наследниците на починалия вследствие на разследваното МПС Г. Н. и Д. Н., с което е
изразена подкрепа на отменителното определение.
Пловдивският апелативен съд, след като прецени съображенията в
протестираното определение, в протеста, във възражението срещу протеста и в
отмененото прокурорско постановление, прие, че атакуваният съдебен акт подлежи
на потвърждаване.
Въззивната инстанция се съгласява с виждането на първата инстанция за това
кой е централният спорен въпрос. Това е въпросът дали пред автомобила „*“,
поведението на водача на който е разисквано в отмененото постановление, се е движел
друг със * регистрация, който в един момент предприел заобикаляне на авариралия на
платното трети автомобил (л.а. “*“), така че последният се е оказал точно пред *. Както
1
правилно е отбелязал ПзОС, от този въпрос зависи разстоянието, от което водачът на *
е бил в обективно състояние да възприеме опасността, която авариралото рено е
представлявало на пътя. От въпросното разстояние пък е зависела възможността му да
предприеме спиране с интензитет, който би позволил на движещия се много близо зад
него мотоциклетист (пострадалия) да спре безопасно.
Основателен е и укорът към автора на това постановление за неполагане на
процесуални усилия за изясняване на въпросния спор – без да извърши задълбочена
проверка за правдивост, прокурорът безкритично е кредитирал показанията на водача
на *, който е заинтересован да твърди, че когато излязъл от десния завой на правия
участък, където се е случило ПТП-то, споменатият друг автомобил със * регистрация
му препречвал видимостта към авариралия л.а. „“, а в един момент се е отстранил
(предприемайки движение в насрещната лента) и го поставил в невъзможност за
каквато и да е друга маневра освен рязко спиране въпреки представата, че на „недобра
дистанция“ зад него се движи мотоциклетист. Същевременно е неглижирал липсата на
разпити на останалите пътници в * за изясняване наличието на такъв „друг“ автомобил
и липсата на опит да се прегледат записите на камерите за видеонаблюдение на АПИ
(ако все още се съхраняват). Един от пътувалите в * – св. А. Г. – също не е бил запитан
дали е забелязал лека кола, която да е преминала в насрещната лента. Не са били
поискани пояснения по лаконичната отметка „Мисля, че един автомобил изпревари
този, в който се намирах“ на друг от пътниците в * – св. И. Г..
Ясно е, че едва след попълване на доказателствената маса в посочените аспекти
може да се постави на разискване кардиналното противоречие, което се е появило
между споменатото твърдение на водача на * и показанията на водача на насрещно
движилия се л.а. "*" св. М.. Става дума за твърдението на последния, че не бил
възприел преминаване на автомобил в неговата (насрещната спрямо движението на * и
*) лента, а когато той се бил изравнил с *, от завоя излезли само * и мотоциклетът.
Прав е ПзОС, че дори не са използвани процесуалните възможности на очната ставка
между двамата за преодоляване на разминаването.
Проверяваната инстанция е открила и друг неизяснен спорен въпрос – за
местоположението на пътувалите в * свидетели. В тази връзка е правилна критиката,
че авторът на постановлението не бил отчел противоречието между твърдението на
водача на насрещно движилия се *, че забелязал хора около *, и твърдението на водача
на *, че не видял хора. Очевидна е била необходимостта от нови подробни разпити на
пътувалите в *, от които да се изясни дали е имало момент, в който да са напускали
превозното средство. Правилно е заключението на ПзОС, че от наличието на хора
около спрялото с аварийни светлини рено също е зависела възможността на водача на
* да осъзнае опасността и да реагира със спиране в по-ранен момент (т.е. с плавно
спиране). ПАС ще добави, че от решението чии показания да се кредитират по този
въпрос, зависи цялостната преценка за правдивост на наблюденията на водачите на * и
на *.
Що се отнася до приобщаването на визьора на каската на пострадалия, който
баща му твърди, че е намерил на МП, ПАС споделя всички разсъждения на първата
инстанция, към които няма какво да добави. Впрочем даденото указание да се обмисли
възможността за изследване принадлежността на визьора (с цел евентуално търсене на
информативни следи върху него) не се и атакува с протеста.
Необходимо е също да се провери дали може да се открие и изследва л.а. „*“.
Може да се обобщи, че въззивният съд споделя констатацията на проверяваната
2
инстанция, че приложеният от автора на постановлението доказателствен подход към
казуса е едностранчив, доколкото не е предхождан от изпълнение на изискването по
чл. 13 НПК за вземане на всички мерки за разкриване на обективната истина и на
изискването по чл. 14 НПК за обективното, всестранно и пълно изследване на
обстоятелствата по делото.
След отстраняване на посочените от ПзОС пропуски в досъдебното разследване
прокурорът трябва да организира експертно изследване и на варианта, при който на
пътното платно липсва твърденият от водача на * автомобил със * регистрация. В тази
връзка се споделя мнението на окръжния съд, че се налага експертно определяне
на разстоянието от точката на излизане на * от десния завой, от която нейният
водач е можел да възприеме (безпрепятствено) *, до мястото, където то се е
намирало. Изчисленото разстояние (и скоростта на *) биха участвали във формулите
за определяне възможностите за реакция на нейния водач.
При всяка ситуация вещите лица трябва да отстранят противоречието в изводите
си за скоростта на мотоциклетиста, изложени съответно на л. 12 и на л. 20 от
експертизата, а сетне да уточнят значението на скоростта (на която в последна сметка
се спрат) за изчисляване на дистанцията до предно движещата се *. След това трябва
да се произнесат и за причинната връзка между всички аспекти на поведението на
мотоциклетиста и катастрофата.
Към момента делото не разполага с такива експертни данни и може би поради
това прокурорът не е успял да конкретизира заключенията си, че мотоциклетистът е
поддържал „висока“ скорост, че не е бил на „подходяща“/ “необходима“ дистанция, че
не е “съобразил поведението си с конкретните условия и ограничения“, че „е загубил
управление“, респ. извода си, че водачът на * е направил това, което единствено е
можел да стори в онази пътна ситуация – да реагира с аварийно спиране (и да спре на
метри от *).
След като събере посочените доказателствени и експертни сведения прокурорът
следва да изложи ясна позиция по трите основополагащи въпроса – (1) кой е моментът
на възникване на опасността и дали опасността е била свързана с нечие неправомерно
поведение на пътното платно; (2) какво е било дължимото поведение на водача на * в
този момент, респ. дали е допуснал нарушение, причинно свързано с резултата; (3) с
какво/какви нарушения от страна на загиналия мотоциклетист е бил причинно свързан
злополучният сблъсък.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението № 314/19.09.22 г. по ч.н.д. № 182/22 г. по описа
на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отменено постановлението от 13.04.22 г. на
ОП-Пазарджик за прекратяване, на осн.чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, на
наказателното производство по ДП № 262/20 г. по описа на *.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4