О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е №
5 5 0
10.04.2020 г., гр. Пловдив
Пловдивският районен съд, Наказателна колегия, XXVI състав, в закрито заседание на десети април две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
след като се запозна с материалите по ЧНД № 1287/2020 г. по
описа на съда, намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.
Образувано е
по жалба с вх. № 4903/17 от 18.02.2020 г. по описа на РП – Пловдив от С.С.Д. с
ЕГН: ********** против Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 10.02.2020 г. с което е прекратено ДП № 152/2018 г. по описа на
РУ на МВР гр. Х., което е било образувано и водено за престъпление по чл. 343,
ал. 1, буква ,,Б'', пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
Жалбоподателят
С.С.Д. обжалва прокурорския акт. Излага мотиви относно неговата неправилност,
поради което иска отмяната му и връщането на фаза досъдебно производство с
дадени задължителни указания.
Пловдивският
районен съд, след като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателката
и се запозна с представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на обжалване прокурорски акт, от легитимирано лице,
доколкото същото изхожда от пострадало такова, подадена е в предвидения в
закона срок. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Досъдебно
производство № 152/2017 г. по описа на РУ на МВР гр. Х. е образувано на
14.06.2017г. на основание чл. 212, ал. 2 от НПК с протокола за първото действие
по разследването и се води за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б”, пр. 2-ро
вр. с чл.342, ал.1, пр.З-то от НК, за това че на 14.06.2017г. в гр. Х., обл.
Пловдив, при управление на моторно превозно средство- мотоциклет марка „Сузуки”
DR Z400, без регистрационни табели, собственост на С.С.Д., ЕГН: **********, е
нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на С.С.Д., ЕГН: ********** /като водач на мотоциклет/ от гр. Х., об.
Пловдив, **********.
За да
прекрати наказателното производство представителят на РП – Пловдив е приел
следната фактическа обстановка, с която Съдът се солидализира изцяло, а именно:
Свидетелят
С.С.Д. ***, бил правоспособен водач на моторно превозно средство и притежавал
валидно СУМПС с придобити категории А2, В, М, АМ и В1.
Свидетелят
Л.Б.Г. от гр. Х., обл. Пловдив, била правоспособен водач на моторно превозно
средство и притежавала валидно - СУМПС с придобити категории В, М и АМ.
На
14.06.2017г., около 19:00 часа, в светлата част на денонощието, свидетелката
Л.Б.Г. тръгнала от дома си в гр. Х., находящ се на ***, за да отиде до
кварталния хранителен магазин „В.”, който се намирал в същия град, на
Т-образното кръстовище на бул. „Христо Ботев” и ул. „Антон Иванов”. Л.Г.
управлявала лек автомобил марка „Пежо 307” с peг. № ***.
В посочения
пътен участък на Т-образното кръстовище имало две пешеходни пътеки, тип
„Зебра“, а платното за движение на бул. „Христо Ботев” било със суха, равна,
асфалтова настилка, с две срещуположни ленти за движение – дясна /северна/ и
лява /южна/, разделени с хоризонтална маркировка тип „прекъсната”.
Магазинът „В.” се намирал от страната на
дясната /северна/ лента за движение на бул. „Христо Ботев” срещу ул. „Антон
Иванов”. Пред магазина имало изграден паркинг за автомобилите на клиентите,
като тротоарът бил полегат и пригоден за паркиране, перпендикулярно на
булеварда. След като пристигнала до посочения магазин, свидетелката Л.Г. спряла
лекия автомобил на предвидено за паркиране място на десния тротоар на бул.
„Христо Ботев”, като предницата й сочела входа на магазина, след което влезнала
вътре да пазарува и се забавила в магазина около 5-6 минути, тъй като срещнала
своя приятелка св. П.Х.Т., с която разговаряли известно време, след което се
разделили и всяка тръгнала към автомобила си.
Свидетелката
П.Т. била паркирала автомобила си в пресечката на бул. „Христо Ботев”, която
била на ул. „Антон Иванов”, като предницата й била насочена в посока юг.
Свидетелката Л.Г. се качила в автомобила си, като възнамерявала да се включи в
движението по дясната лента на платното за движение на булеварда. За целта тя
потеглила с автомобила на заден ход от десния тротоар на бул. Христо Ботев”,
където била паркирала, с ляв завой спрямо посоката си на движение, но веднага
спряла, за да изчака да преминат няколко автомобила по дясната лента, които се
движили зад нейния автомобил. След това тя отново потеглила на заден ход, като
успяла да извърши успешно тази маневра и изнесла автомобила върху дясното
платно на движение на булеварда и го изправила, при което предницата му сочила
центъра на града. След това Л.Г. искала вече да предприеме маневра „завой на
ляво”, за да се включи в движението по ул. „Антон Иванов” и да стигне до дома
си. Поради, което включила левия мигач на автомобила и започнала да се движи
бавно със скорост около 14 км/ч., като леко се отклонила на ляво,
възнамерявайки да извърши завой на ляво.
По същото
време тя погледнала в лявото огледало на автомобила и видяла, че зад нея от
изток, където се намира кв. „Момина баня”, преминал мостовото съоръжение на
бул. „Христо Ботев”, в нейната лента за движение пътува мотоциклет „Сузуки” DR
Z400, с peг. № ****, управляван от собственика му свидетелят С.С.Д., в посока
запад към центъра на града. В момента, в който възприела движещия се
мотоциклет, свидетелката Л.Г. веднага спряла движението на автомобила си и той
останал изцяло в дясната лента за движение. Непосредствено преди да премине
мостовото съоръжение на бул. „Христо Ботев”, свидетелят С.Д. също забелязал лек
автомобил марка „Пежо 307”, който бил спрял в дясната лента за движение с
насочена, предница на запад към центъра на гр. Х. Скоростта с която С.Д.
управлявал посочения мотоциклет, пътувайки за дома си, като скоростта, с която
се движил била около 77км/ч., при ограничение на скоростта в участъка до З0
км/ч за всички моторни превозни средства, съобразно нарочен пътен знак, находящ
се преди мостовото съоръжение на булеварда, отстрана на кв. „Момина баня”.
Когато преминал моста и наближил автомобила на свидетеля Л.Г., свидетелят С.Д.
реагирал с екстремно задействане на спирачната система на мотоциклета,
изнасяйки същия към средата на пътното платно за движение. По този начин
мотоциклетът управляван от свидетеля С.Д. се изравнил от ляво с лек автомобил
„Пежо 307“ с малко странично разстояние, като той изгубил контрол над
управлението на мотоциклета и паднал от него, а после и мотоциклетът паднал
странично на платното за движение срещу ул. „Антон Иванов”- на място определено
от следата, фиксирана в протокола за оглед /в дясна лента близо до
разделителната линия/, без да има съприкосновение между двете моторни превозни
средства. След падането, свидетелят С.Д. се претърколил няколко пъти, като
излезнал от платното за движение на бул. „Христо Ботев” и се качил на
отстрещния тротоар, удряйки се в стъблото на крайпътно дърво в близост до
зеленчуков магазин, находящ се след кръстовището. В резултат на това му било
причинено открито счупване на костите на лявата подбедрица в долната й трета,
довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, както и
счуване на дясната лъчева кост в долната й трета, довело до трайно затрудняване
движенията на десния горен крайник, които увреждания съставляват средна телесна
повреда по смисъла на чл.128, ал.2 вр. ал.1 от НК. След падането си
мотоциклетът преминал, суркайки се странично известно време, в лентата за
насрещно движение, като спрял на платното за движение в близост до същото
дърво, където се ударил свидетелят С.Д.. По време на настъпване на
пътнотранспортното произшествие по платното за движение на бул. „Христо Ботев”
нямало други движещи се моторни превозни средства в нито една от двете посоки,
времето било сухо, светло, слънчево и с добра видимост на пътя. В първия
момент, като видяла случилото се със свидетеля С.Д., свидететелката Л.Г. се
шокирала, но след това бързо се мобилизирала и отишла при него, за да му окаже
помощ. Междувременно преместила автомобила си до спирката в началото на ул.
„Антон Иванов“, а други присъстващи на място лица от своя страна изправили
мотоциклета на пострадалия и го подпряли на едно дърво на бул. „Христо Ботев“
срещу № 57, тъй като двете моторни превозни средства затруднявали движението по
пътното платно. По време на настъпване на пътнотранспортното произшествие
приятелката на свидетелката Л.Г. - свидетелката П.Т., все още не била потеглила
с автомобила си. Тя тъкмо била запалила двигателя на автомобила и се канила да
извърши маневра „движение на заден ход”, защото зад нея имало спрял друг
автомобил. Гледайки в огледалото за задно виждане, забелязала, че по бул.
„Христо Ботев” в посока от към центъра на града паднал мотоциклет. Инстинктивно
си обърнала главата на дясно, следвайки движението на падналия мотоциклет и
тогава видяла, че до дърво край булеварда, точно до зеленчуковия магазин от
южната страна на булеварда се блъска в дървото човек, а именно свидетелят С.Д..
Свидетелката
П.Т. веднага отишла при свидетеля С.Д. и свидетелката Л.Г., като се обадила и
на тел. 112, за да съобщи за настъпилото пътнотранспортно произшествие и да
повика бърза помощ и полиция. Свидетелката П.Т. не била очевидка на самото
падане на свидетеля С.Д. от управлявания от него мотоциклет, нито пък кога е
паднал самият мотоциклет странично на платното за движение, но не била чула
блъскане, в смисъл на удар между двете моторни превозни средства.
В близост до
местопроизшествието се намирала свидетелката Г.М.И. която възприела същото. Тя
се намирала на автобусната спирка на процесното кръстовище срещу магазин „В.” и
видяла, какво се е случило, но я било страх и не отишла до падналия
мотоциклетист. Местопроизшествието било посетено от полицейските служители при
РУ на МВР гр. Х. - свидетелите Д.Т.Ш. и Д.З.П., които на място не заварили екип
на спешна медицинска помощ. Полицейските служители разбрали, че пострадалият
мотоциклетист свидетелят С.Д. е бил откаран до болнично заведение в гр. Пловдив
с лек автомобил на негов приятел свидетелят К.Н.К..
На
свидетелката Л.Г. била извършена проверка за употреба на алкохол с Дрегер
Алкотест ARBA 7410 с фаб. № 0125, като резултатът бил отрицателен. Полицейските
служители изготвили протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум. По
случая било образувано настоящото досъдебно производство.
Свидетелят
С.Д. с оглед претърпените от него наранявания престоял в болнично заведение
около седмица.
В хода на
досъдебното производство е бил извършен оглед на местопроизшествие, обективиран
в протокол от 14.06.2017г., ведно с фотоалбум.
Във връзка с
установяване на вида и характера на телесната повреда на пострадалото лице св.
С.Д. и механизма на тяхното причиняване в хода на проведеното разследване е
била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза по писмени данни №
104/2018г., видно от заключението на която при станалия пътен инцидент на
14.06.2017г. на свидетеля С.С.Д. било причинено открито счупване на костите на
лявата подбедрица в долната й трета и счуване на дясната лъчева кост в долната
й трета. Откритото счупване на костите на лявта подбедрица в долната й трета се
преценява като довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен
крайник. Счупването на дясната лъчева кост в долната й трета е довело до трайно
затрудняване движенията на десния горен крайник. Описаните травматични
увреждания са причинени по механизма на дар ли притискане с/или върху твърд тъп
предмет и е възможно да възникнат така, както се посчва в материалите по
досъдебното производство, а именно при ПТП, в което пострадалият е изпаднал от
мотоциклет върху пътната настилка в момент на движение, на 14.06.2017г.
Счупването на костите на лявата подбедрица в долната трета са причинени
най-вероятно по директен механизъм, при удара на подбедрицата върху пътната
настилка след падането
В хода на
досъдебното производство били назначени и извършени автотехнически и
допълнителни експертизи, както и автооценъчна експертиза, чиито заключения ще
бъдат коментирани по-долу.
Така
възприетата от прокурора фактическа обстановка се споделя изцяло от настоящия
съдебен състав, доколкото същата се установява от събраните по делото гласни
доказателства – показанията на свидетелите Л.Г., Г.И., П.Т., Д.Ш., Д.П., К.К.,
М.П. и С.Д., както и от събраните по делото писмени доказателства, заключения
на извършени експертизи и проведен следствен експеримент.
За
осъществянето на престъпния състав по чл. 343, ал. 1, буква ,,Б'', пр. 2, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК е необходимо водач на МПС при нарушаване на правилата
на движение да причини на друго лице по непредпазливост средна телесна повреда.
В случая от
заключението на изготвената медицинска експертиза се установява, че на
свидетеля С.Д. се били причинени две средни телесни повреди, а именно на долен
и горен крайник, като следва да се отбележи, че това заключение не се оспорва.
За да се
прецени дали свидетелката Л.Г. е извършила деяние по този престъпен състав,
трябва да се изследва обстоятелството дали същата е извършила нарушения по
ЗДвП.
Следва да се
отбележи, че прокурорът е изложил изключително подробни мотиви кои събрани
гласни доказателства кредитира и кои не, и е отстранил допуснатите противоречия
в тях, като е достигнал до правилен извод, като е прекратил наказателното
производство.
Съдът намира,
че следва да се кредитират депозираните от свидетелите Л.Г., Г.И. и П.Т.
показания, доколкото същите са ясни, логични и взаимодопълващи се и подкрепящи
се от останалия събран по делото доказателствен материал, а именно изготвените
автотехнически експертизи и проведен следствен експеримент.
Въз основа на
така коментираните гласни доказателства се установяват относими към предмета на
доказване обстоятелства, а именно къде е бил разположен върху пътното платно
управляваният от свидетелката Л.Г. лек автомобил ,,Пежо'', а именно, че той се
е намирал в дясната лента на платното на движение, като същата се е канела да
предприеме маневра завой на ляво, но не е била навлязла в насрещното платно за
движение, тоест при застигането й от мотоциклета упраляван от свидетеля С.Д.
същият е могъл да го заобиколи.
В
противоречие с тези показанията се явява заявеното от свидетеля С.Д., което е в
насока, че същият се е движел със съобразена скорост и преди изравняването му с
лекия автомобил ,,Пежо'', неговата водачка е предприела маневра за обратен
завой, което довело и до екстремното задействане на спирачната уредба от него.
На първо
място за маневра ,,обратен завой'' не се споменава от никой от свидетелите Г.,
И. и Т., също така и заключенията на изготвените автотехнически експертизи не
си кореспондират със заявеното от свидетеля Д..
При
управлението на мотоциклета, С.Д. е имал ограничение на скоростта от 30 км/ч и
не следва да се кредитира заявеното от него, че е движел със скорост под 50
км/ч, доколкото това си противоречи изцяло със заключенията на изготвените
автотехнически експертизи.
Спорният
момент тук е кога, водачът на мотоциклета е бил възприет от водачката на лекия
автомобил, както и кога същата е започнала маневра назад, слизайки на пътното
платно. Същата би имала вина, ако беше предприела маневра назад след като е
могла да забележи свидетеля С.Д. и въпреки това го е направила, като по този начин
е заела лентата по която той се е движел. Това, обаче не е било така и отговор
на този въпрос се извлича от показанията на разпитаните свидетели Г. и И.,
които са в насока, че първата изчакала преминаването на други четири автомобила
и едва тогава е заела платното за движение. След като тя е била разположена
върху него и автомобилът й се е намирал в покой, се е появил управляваният от
свидетеля Д. мотоциклет.
Съдът намира,
че следва да се кредитират заключенията на намиращите се по досъдебното
производство автотехнически експертизи, като компетентни изготвени от вещи лица
разполагащи с необходимите знания и опит.
Видно от
заключението на изготвената по делото автотехническа експертиза от 06.08.2017г.
въз основа на анализа на изходните данни и обстоятелства по делото е
установено, че падането на мотоциклет „Сузуки DR Z400“ е настъпило на платно за
движение на място, което приблизително се намира на: по дължина на 14-15м
западно от ориентира, приет в протокола за оглед; по широчина на около 6-7м
южно от ориентира. Съгласно данните по досъдебното производство л.а. „Пежо 307”
е извършил маневра на заден ход от десния тротоар с ляв завой / спрямо посоката
му на движение/, спрял е, след което е потеглил с намерение да звърши маневра
„ляв завой”, след което е спрял. Скоростта на движение на мотоциклет „Сузуки DR
Z400“ непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около
77км/ч. По досъдебното производство няма данни за определяне скороста на
движение на л.а. „Пежо 307”, която освен това е била променлива през цялото
време с оглед извършваните маневри и потегляне и спиране на автомобила. В
анализираната пътна ситуация, водачът на мотоциклет „Сузуки DR Z400“ при
движение със скорост 77км/ч е нямал техническа възможност да го установи преди
мястото на падане и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
В анализираната пътна ситуация, водачът на мотоциклет „Сузуки DR Z400“ при
движение със скорост ЗОкм/ч или 50км/ч или всяка по-малка от 64км/ч е имал
техническа възможност да спре преди да достигне мястото, на което е паднал,
като би спрял и преди мястото, на което се е намирал л.а. „Пежо 307”. В
анализираната пътна ситуация, водачът на л.а. „Пежо 307” е нямал техническа
възможност да избегне произшествието, тъй като движението на автомобила е било
изцяло в дясната лента, няма обективни данни по досъдебното производство за
удар между мотоциклет „Сузуки DR Z400“ и л.а. „Пежо 307”. Най-вероятен от
техническа гледна точка е следният механизъм на анализираното пътнотранспортно
произшествие: Водачът св. С.Д. е управлявал мотоциклет „Сузуки DR Z400“ по
платното за движение на бул. „Христо Ботев” в посока от изток на запад. През
това време водачът св. Л.Г. е управлявала л.а. „Пежо 307” по платното за
движение на същия път в същата посока, пред мотоциклет „Сузуки DR Z400“, като
съгласно данните по досъдебното производство, л.а. „Пежо 307” е извършил
маневра на заден ход от десния тротоар с ляв завой /спрямо посоката му на
движение/, спрял е на платното за движение, след което е потеглил с намерение
да извърши маневра „ляв завой”, след което е спрял. Водачът на мотоциклет
„Сузуки DR Z400“ е реагирал с екстрено задействане на спирачната система,
поради което мотоцикетът е паднал на платното. След падането му, мотоциклетът е
стигнал до мястото, отразено в протокола за оглед и видно от фотоалбума на
местопроизшествието. Според експертното заключение основната причина за
настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на мотоциклет
„Сузуки DR Z400“- св. С.Д. се е движил със скорост 77км/ч., поради което е
нямал техническа възможност да избегне падането, тъй като при движение със
скорост З0км/ч или 50км/ч или всяка по-малка от 64км/ч той би имал техническа
възможност.
Видно от
заключението на назначената и изготвена по делото допълнителна автотехническа
експертиза от 06.11.2018г., въз основа на събраните материали по делото, в т.ч.
и приобщения като ВД 1бр. диск с марка “Verbatim” DVD- R, съдържащ видеозапис
от охранителна камера, монтирана на обект- магазин за хранителни стоки «В.»,
находящ се в гр. Х., на бул. «Христо Ботев», № 57, било установено следното:
Скоростта на движение на мотоциклет „Сузуки DR Z400“ непосредствено преди
задействане на спирачната му система е била около 77км/ч. Скоростта на л.а.
„Пежо 307“ в участъка, който се вижда на видеозаписа е около 14 км/ч. В
анализираната пътна ситуация, водачът на мотоциклет „Сузуки DR Z400“ при
движение със скорост 77км/ч е нямал техническа възможност да го установи преди
мястото на падане и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
В анализираната пътна ситуация, водачът на мотоциклет „Сузуки” DR Z400 при
движение със скорост З0км/ч или 50км/ч или всяка по-малка от 64км/ч е имал
техническа възможност да спре преди да достигне мястото, на което е паднал,
като би спрял и преди мястото, на което се е намирал л.а. „Пежо 307”. В
анализираната пътна ситуация, водачът на л.а. „Пежо 307” е нямал техническа
възможност да избегне произшествието, тъй като движението на автомобила е било
изцяло в дясната лента, няма обективни данни по досъдебното производство за
удар между мотоциклет „Сузуки DR Z400“ и л.а. „Пежо 307”. Най-вероятен от
техническа гледна точка е следният механизъм на анализираното пътнотранспортно
произшествие: Водачът св. С.Д. е управлявал мотоциклет „Сузуки DR Z400“ по
платното за движение на бул. „Христо Ботев” в посока от изток на запад. През
това време водачът св. Л.Г. е управлявала л.а. „Пежо 307” по платното за
движение на същия път в същата посока, пред мотоциклет „Сузуки DR Z400“, като
съгласно данните по досъдебното производство, л.а. „Пежо 307” е извършил
маневра на заден ход от десния тротоар с ляв завой /спрямо посоката му на
движение/, спрял е на платното за движение, след което е потеглил с намерение
да извърши маневра „ляв завой”, след което е спрял. Водачът на мотоциклет
„Сузуки DR Z400“ е реагирал с екстрено задействане на спирачната система,
поради което мотоциклетът е паднал на платното. След падането му, мотоциклетът
е стигнал до мястото, отразено в протокола за оглед и видно от фотоалбума на
местопроизшествието. Според експертното заключение основната причина за
настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на мотоциклет
„Сузуки DR Z400“- св. С.Д. се е движил със скорост 77км/ч., поради което е
нямал техническа възможност да избегне падането, тъй като при движение със
скорост З0км/ч или 50км/ч или всяка по-малка от 64км/ч той би имал техническа
възможност да спре преди да достигне мястото, на което е паднал, като би спрял
и преди мястото, на което се е намирал л.а. „Пежо 307”.
По делото е
била назначена и изготвена последваща допълнителна автотехническа експертиза от
26.02.2019г., видно от заключението на която се установило следното:
Когато
водачът на л.а. „Пежо 307" е потеглил втория път на заден ход, след като
зад него по дясната лента се преминали четири автомобила, м-т „Сузуки DR Z400“
се е намирал преди десния завой на пътя и водачът на л.а. „Пежо 307“ е нямал
техническа възможност да го забележи, като в този момент опасност от удар между
двете МПС не е съществувала. След като л.а. „Пежо 307“ е навлязъл на заден ход
в дясната лента, до момента на падане на м-т „Сузуки DR Z400“, л.а. „Пежо
307" не е напускал дясната лента и не е навлизал в лявата такава.
Също така с
оглед проведения следствен експеримент и оглед на приобщения видеозапис в
останалата си част това заключение допълва изготвените преди него заключения.
Съдът
кредитира изготвения по делото следствен експеримент въз основа на който се
установяват обстоятелства свързани с местопроизшествието, като той допълно
подкрепя и показанията на свидетелката Л.Г..
От изговената
по делото автооценъчна експертиза се установява каква е била стойността на
щетите върху мотоциклета, което е допълнително основание, че липсва извършено
престъпление от общ характер.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, прокурорът е достигнал до правилен
правен извод, че наказателното производство следва да се прекрати, като е
изложил изключително подробни мотиви за това, с които Съдът изцяло се
солидализира.
За да има
състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, буква ,,Б'', вр. чл. 342, ал. 1 НК е
необходимо дадено лице да извърши нарушение на правилата за движение по ЗДвП и
по непредпазливост да причини средна телесна повреда на друго лице. В
конкретния случай такива са били причинени на С.Д., доколкото в тази насока се
явява заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза.
От друга
страна обаче, водачът на лекия автомобил Л.Г. не е извършила нарушение на ЗДвП,
които да са в пряка причинна връзка с настъпването на средните телесни повреди
на пострадалия. Основни причини за това са, че последният се е движил със
скорост от 77 км/ч, като по този начин не е могъл да спре, тъй като лентата по
която се е движил е била заета. При въведено ограничение от 30 км/ч той се е
движил със скорост, която е надвишавала с два пъти и половина въведеното
ограничение. Свидетелката Г., след като е изчакала да преминат автомобилите и е
заела дясната лента от платното за движение е нямало как да предположи, че към
нея ще се движи мотоциклет със скорост, която надвишава два пъти и половина
въведеното ограничение. Ако, пострадалият се движеше със скорост от 30 км/ч,
или дори по-висока, а именно около 60 км/ч, същият би могъл чрез екстремно
спиране да спре. По този начин, той сам се е поставил в невъзможност да спре
при предвидимо препятствие.
Освен от обективна
страна, Съдът намира, че деянието е несъставомерно и от субективна страна, тъй
като Л.Г. предприемайки маневра на ляво, след като е заела дясното платно на
движение не е била длъжна и не е могла да предвиди обстоятелството, че зад нея
ще се приближава мотоциклет, който се е движел със скорост от 77 км/ч.
Ето защо, правилни се
явяват изводите на представителя на държавното обвинение за липсата на
извършено престъпление от общ характер.
Предвид
гореизложеното, обжалваното прокурорско постановление следва да се потвърди, а
подадената против него жалба, като неоснователна следва да се остави без
уважение.
Ето защо,
Пловдивски районен съд, XXVI наказателен състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 10.02.2020 г. с което е прекратено ДП № 152/2018 г.
по описа на РУ на МВР гр. Х., което е било образувано и водено за престъпление
по чл. 343, ал. 1, буква ,,Б'', пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
Определението
подлежи на обжалване и протестиране пред Пловдивски окръжен съд в 7-дневен срок
от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.