№ 4708
гр. Варна, 28.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20243110102090 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД от Д. М. ЕООД, ЕИК *** срещу С. Т. К., ЕГН **********, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 1200.00 лева, представляваща получено на 25.09.2023
г. от С. Т. К. авансово плащане за наем на офис, предаден от Д. М. ЕООД при начална липса
на основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска
на 21.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 28.67 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 19.12.2023 г. /датата,
на която е изтекъл срокът, даден с връчена нотариална покана на ответника на 11.12.2023
год. за изпълнение на задължението/ до 20.02.2024 г.
В исковата си молба ищецът излага, че на 25.09.2023 г. дал на С. Т. К. сумата 1200
лева като авансово плащане за наем на офис, находящ се в гр. В., ул. Ц. № **, ет. *, считано
от 16.10.2023 г. Уговорили да подпишат договор за наем до няколко дни след предаване на
депозита. К. се задължила до края на същия ден- 25.09.2023 г. да потвърди, че помещението
ще бъде освободено от настоящите му наематели най- късно до 16.10.2023 г. Такова
потвърждение обаче дружеството не получило. К. спряла да отговаря на телефонни
повиквания и текстови съобщения, затова дружеството взело решение да не наема
помещението. На 27.09.2023 г. К. била поканена да върне получената като депозит сума, но
плащане не последвало. Изпратена била и покана чрез ЧСИ, която била получена от
адресата на 11.12.2023 год. На К. бил даден седемдневен срок от получаване на поканата да
плати сумата, който срок изтекъл на 18.12.2023 год. и тя изпаднала в забава. По изложените
съображения отправя искане за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника С. Т. К., с който оспорва
1
предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че сумата 1200 лева й е предадена като
депозит за наемане на помещението, както и че с представител на дружеството се уговорили
помещението да бъде освободено от старите наематели до две седмици след предаването й.
Оспорва тя да е уговаряла даването на помещението под наем. Не оспорва, че договор за
наем не е подписван от страните. Твърди, че два дни след даване на сумата представител на
дружеството се свързал с децата й и им заявил, че се отказва от наемане на помещението и
си иска парите. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
Няма спор между страните, че представител на ищцовото дружество е предало на
ответника на 25.09.2023 год. сумата 12000 лева, както и че на 11.12.2023 год. на ответника е
връчена нотариална покана за връщане на сумата.
Съобразно разпределената доказателствена тежест ответникът следваше да докаже, че
е получила сумата 1200 лева на валидно правно основание. Такива доказателства тя не
ангажира, нито твърди да има такова основание, напротив- заявява чрез процесуалния си
представител, че не е уговаряла отдаване под наем на помещението, както и че не имала
никакви договорни отношения с ищцовото дружество.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание
или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В
разглеждания казус ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в
негова тежест е да докаже даването. В тежест на ответника е да докаже на какво основание е
получил дадената му сума. Фактическият състав на иска по чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД
изисква установяване на предаване, съответно получаване, на нещо при липса на основание.
Изисква се при самото получаване да липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. В случая ответникът нито твърди, нито
доказа, че е получил сумата въз основа на облигационна връзка с ищеца. По делото се
установи, че имуществото на ищеца е намаляло с неоснователно платената на ответника
сума, която е преминала в патримониума му без годно правно основание.
Изложеното мотивира съда да приеме, че предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД е основателен. На основание чл. 162 от ГПК съдът намира за основателен и искът за
заплащане на мораторна лихва.
Тъй като ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото и не
признава иска, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените от него съдебно- деловодни разноски в размер на 920.00 лева за адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
2
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Т. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. В., ул. Е. Г. № **, вх. *, ет.
*, ап. ** да заплати на Д. М. ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., район
Т., ул. Ц. А. № *, ет. *, ап. *, представлявано от управителя Х. К. Т. сумата 1200.00 лева,
представляваща получена без основание авансова наемна цена по договор за наем на офис в
гр. В., ул. Ц. № **, ет. * на 25.09.2023 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска-
21.02.2024 год. до изплащане на задължението, както и сумата 28.67 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 19.12.2023 год. до 20.02.2024 год.
ОСЪЖДА С. Т. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. В., ул. Е. Г. № **, вх. *, ет.
*, ап. ** да заплати на Д. М. ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., район
Т., ул. Ц. А. № *, ет. *, ап. *, представлявано от управителя Х. К. Т. сумата 920.00 лева,
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3