№ 1593
гр. Варна, 27.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20253100500511 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „МиБМ Експрес“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище гр. София, подадена чрез процесуален представител,
срещу Решение № 4105/18.11.2024 год., постановено по гр. дело №
20233110113537 по описа на РС-Варна за 2023 год., с което са уважени
предявени от Р. С. С. от гр. Варна срещу дружеството-въззивник обективно
кумулативно съединени искове по чл. 222, ал. 3 КТ и по чл. 226, ал. 2 КТ и
„МиБМ Експрес“ ООД, с ЕИК *********, със седалище гр. София е осъдено
да заплати на Р. С. С. следните суми: сумата от 2526, 18 лева, представляваща
дължимо обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение
поради придобиване право на пенсия, на основание чл. 222, ал. 3 КТ, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 18.10.2023г. до
окончателното й изплащане; сумата 178, 32 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 2526, 18
лева за периода 28.03.2023г. – 18.10.2023г., на основание чл. 86 ЗЗД; сумата
от 1263, 09 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на
трудовата книжка за периода от 24.02.2023 г. до 24.05.2023 г., на основание чл.
226, ал. 2 КТ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.10.2023г.
до окончателното й изплащане.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат
до неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което
решението е и необосновано.
1
Относно иска по чл. 222, ал. 3 КТ неправилно е прието, че основанието
за прекратяването на трудовия договор на ищцата е ирелевантно, като не е
съобразено, че ищцата не е представила пред работодателя си (дружеството-
въззивник) доказателства, че е придобила право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, при което и работодателят е бил в невъзможност да прецени и
да приеме този факт за осъществен и съответно и да заплати на ищцата
предвиденото в нормата на чл. 222, ал. 3 КТ обезщетение. Поради това счита,
че решението в частта му, с което искът по чл. 222, ал. 3 КТ е приет за
основателен и е уважен е неправилно. С оглед на горното неправилно е
уважен и акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху присъдената сума за обезщетение по чл.
222, ал. 3 КТ.
По отношение на иска по чл. 226, ал. 2 КТ неправилно е прието, че
трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.
327, ал. 1, т. 12 КТ, а не поради наложеното на ищцата дисциплинарно
наказание „Уволнение", както и че работодателят е задържал трудовата
книжка след получаването й на 24.02.2023г. до 25.05.2023 год. – датата, на
която ищцата е подала заявление за отпускане на пенсия. Оспорени са и
изводите на съда, че на дата 24.02.2023 год. работодателят бил получил и
трудовата книжка на ищцата за да бъде оформена, заедно с молбата й за
прекратяване на трудовия й договор. Този извод е направен въз основа на
показанията на доведената от ищцата свидетелка Геновева И., без да бъде
отчетено, че тя е заинтересован и пристрастен свидетел – същата води дело с
въззивника; по жалба на въззивното дружество срещу свидетелката има
висящо наказателно производство, а освен това свидетелката живее на
съпружески начала със сина на ищцата.
Неправилно и в нарушение на поцесуалните правила не са ценени
показанията на свидетеля Димитър Пърлов, които са изцяло в опровержение
на твърдяното от ищцата и от които се установява, че незаконно задържане на
трудовата книжка на ищцата няма.
Твърди се още, че неправилно е счетена за неоснователна и заявената от
ответника (настоящ въззивник) под формата на възражение за съдебно
прихващане претенция по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на сумата от 325 лева.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез
процесуален представител, ищцата, настоящ въззиваем, Р. С., оспорва
жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде
потвърдено.
В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на
доказателства във въззивното производство.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от „МиБМ Експрес“ ООД, с
ЕИК *********, със седалище гр. София, въззивна жалба срещу Решение №
4105/18.11.2024 год., постановено по гр. дело № 20233110113537 по описа на
РС-Варна за 2023 год.;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
28.04.2025 год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез
процесуалните им представители (чл. 39, ал. 1 от ГПК), ведно с връчване на
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3