Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 01.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на трети юни, през две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
при
секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Георги Манолов, като
разгледа докладваното от съдия Агуш к.а.н.д.
№ 69 по описа на съда за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба от ТД
на НАП Варна против решение № 836/25.11.2019 г., постановено по АНД № 1539/2019
г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено наказателно постановление
№ 440246-F477368/03.06.2019 г., издадено от началника на отдел
„Оперативни дейности“ Варна при НАП.
С наказателното постановление (НП), за
пет нарушения по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, както и на
основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на „ДКЦ-
Д-р
Грийнберг“ ЕООД гр.София, са наложени пет имуществени санкции, всяка в размер
на 500.00лв.
Като касационно основание се сочи
необоснованост на съдебното решение, регламентирано като касационно основание
по чл.209, т.3, пр.3 от АПК, като касаторът очевидно не е съобразил
разпоредбата на чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, която изрично указва, че
приложими в производството по ЗАНН са касационните основания по НПК, т.е. тези
по чл.348 от НПК.
Необосноваността не е касационно
основание по чл.348 от НПК.
От изложението в касационната жалба
могат да бъдат изведени оплаквания за неправилност на въззивното решение,
поради неправилно приложение на материалния закон, във връзка с извършения от
въззивната инстанция анализ на нормата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18 от
13.12.2006г. на МФ, респ. съществено нарушение на процесуалните правила при
оценката на доказателства от гледна точка на направения извод за недоказаност
на административнонаказателното обвинение. Иска се отмяна на решението на
районния съд и решаване на делото по същество чрез потвърждаване на
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба –„ДКЦ
- Д-р Грийнберг“ ЕООД, със седалище гр.София, чрез процесуалния си представител,
изразява становище за нейната неоснователност и моли решението на районния съд
да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на направените в касационното
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила
на въззивното решение.
Съдът, като съобрази
изложените в жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната инстанция напълно
споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на
закона, към които тя препраща на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК
вр.чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.
Съгласно чл.25, ал.4 от Наредба Н-18
от 13.12.2006г. на МФ фискална касова бележка се издава при извършване на плащане,
следователно за извършено нарушение на тази разпоредба следва да бъдат
представени доказателства за извършена продажба на конкретни услуги, за които е
прието плащане в брой и не са издадени фискални касови бележки.
Доказателства, които да установяват
тези релевантни факти не са събрани в административнонаказателното
производство, като не са представени и събрани и в хода на съдебното
производство.
Обосновано въззивната инстанция е
приела, че обвинението не е доказано по несъмнен начин.
Налагането на административно
наказание без да е доказано осъществяването на състава на съответното
административно нарушение е в противоречие с принципа на законоустановеност на
основанията за ангажиране на административнонаказателната отговорност /чл.6 ЗАНН/.
С
оглед на гореизложеното, и след направена проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният
съд намира оспореното решение за допустимо, валидно и постановено в
съответствие със закона, а подадената жалба срещу него - за неоснователна.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр.чл.143, ал.1 от АПК в полза на ответника по
касационната жалба следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лева, за пращането в брой на които са
представени надлежни доказателства. Деловодните разноски, на основание § 1, т.6
от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на НАП, със седалище гр.София,
която е юридическо лице съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №
836/25.11.2019 г., постановено по АНД № 1539/2019 г. по описа на Районен съд –
Русе.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, със
седалище в гр.София, да заплати на „ДКЦ - Д-р Грийнберг“ ЕООД, със седалище
гр.София, с ЕИК *********, представлявано от К.В.Г., сумата от 300.00лв. –
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: