Р Е Ш Е
Н И Е № 5
Гр.
Сливен, 27.01.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
СЛИВЕН, в публично заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на
прокурора Красимир Маринов
и при секретаря Ваня Фърчанова,
като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 268 по описа за 2022
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 957 по описа на Районен
съд - Сливен за 2022 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С
Решение № 424 от 01.11.2022 г. по АНД № 957/2022 г. на Сливенски Районен съд е изменен
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство серия К, № 6048989, издаден от ОД на МВР Сливен, с който на
И.М.М., ЕГН **********, с адрес *** за нарушение по чл. 21 ал. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100,00 (сто) лева, като е преквалифицирано основанието за налагане на
наказанието по чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал. 4 от ЗДвП на чл. 189 ал. 4,
във вр. с чл. 182 ал. 4, във вр. с ал. 2 т. 2 от ЗДвП.
Недоволен
от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател И.М.М., който
го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за материална и
процесуална незаконосъобразност на съдебния акт. Първоинстанционният съд приел
безкритично представените от наказващия орган доказателства, в която насока
липсвал съдържателен юридически анализ на същите. От тези доказателства не
можело да се установи по несъмнен начин извършено нарушение. Неправилно било
становището на наказващия орган, че за електронния фиш не следва да се прилага ЗАНН,
доколкото чл. 189 ал. 11 от ЗДвП указвала, че влезлият в сила електронен фиш се
смята за влязло в сила наказателно постановление. Счита, че по силата на тази
норма електронните фишове попадат в приложното поле на ЗАНН. Това мнение било
застъпено и в разпоредбата на чл. 189 ал. 14 от ЗДвП. Моли съда да отмени
първоинстанционния съдебен акт и изменения с него електронен фиш.
В с.з.
касационният жалбоподател И.М.М., редовно и своевременно призован, не се явява.
В писмена молба, чрез упълномощен представител поддържа жалбата и моли съда да
уважи същата, с претенция за разноски.
В с.з.
ответникът по касационното обжалване ОД на МВР - Сливен, редовно и своевременно
призован, не се представлява. В писмено становище оспорва касационната жалба и
моли съда да я отхвърли, като остави в сила първоинстанционното решение, с
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че жалбата е
неоснователна, а първоинстанционното решение като правилно и обосновано следва
да бъде оставено в сила.
Административният
съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните пред Районния съд писмени и
гласни доказателства, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законния срок, допустима е, но по същество е неоснователна.
В
жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен
акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди
събраните по делото доказателства, от които се установява следното от
фактическа страна:
На 17.06.2022
г. в 09.21 часа по път I-6 км. 377.300 при
движение с товарен автомобил Ивеко 35 С 15 с рег. № ******* било извършено
административно нарушение за скорост, установено и заснето с АТС „ARCH CAM S1“, като водачът на превозното
средство управлявал същото със скорост от 109 км/ч при разрешена за пътния
участък от 90 км/ч. На основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал. 4 от
Закона за движението по пътищата бил издаден Електронен фиш сер. К № 6048989 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
в размер на 100,00 (сто) лева на И.М.М. (посочен във фиша като с., на когото е
р. МПС/п.) за нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Съгласно отразеното в
санкционния акт, нарушението е извършено в условията на повторност в
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/3387209.
Към
преписката са представени и приобщени към доказателствата по делото пред
първата съдебна инстанция снимков материал с отразени в същия локация, скорост
на движение на заснетото и идентифицирано ППС, лимит на скоростта, дата и час (снимка
№ 11743СС/0233556 от 17.06.2022 г. – 09.21 ч., Протокол за използване на АТСС
рег. № 804р-3290 с дата на използване на техническото средство 17.06.2022 г. с
посочен № на първо статично изображение 233332 и № на последно 233676, брой
установени нарушения – 69, с посочено местонахождение – път I-6 км. 377.300,
Протокол № 47-СГ-ИСИС/12.10.2021 г. от проверка на преносима система за контрол
на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARCH
CAM S1, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 със
срок на валидност 07.09.2027 г., Заповед № А-616/11.09.2018 г. на Председателя
на ДАМТН, Справка от информационните масиви на МВР, от която се установява, че
с. на описаното ППС е И.М.М., както и Електронен фиш серия К № 3387209, издаден
от ОД на МВР – Хасково, съставен за нарушение на същия водач, на същото правно
основание и за идентично нарушение.
За да измени
Електронния фиш, Районният съд е изложил следните мотиви:
При
постановяване на своя акт Районният съд е приел, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че нарушението е извършено на посочената
дата и час, както и че при издаване на процесния електронен фиш не са допуснати
съществени процесуални нарушения или такива на материалния закон. Обсъдил е
всички представени по делото доказателства и всички възражения на
жалбоподателя, в която връзка е направил подробен анализ на относимите
материалноправни и процесуални норми, като е приел законосъобразност на
санкционния акт. С позоваване на посочената
във фиша санкционна разпоредба на чл. 182 ал. 4 от ЗДвП, решаващият състав е
приел, че в чл. 182 ал. 2 т. 2 от ЗДвП е предвидено, че водач, който превиши
разрешената скорост извън населено място, се наказва за превишение от 11 до 20
км/ч с глоба 50,00 лв. и съобразно т. 1 от ТР № 8/16.09.2021 г. на ВАС по т.д.
№ 1/2020 г. е изменил електронния фиш в частта относно основанието за налагане
на административното наказание, като е преквалифицирал същото на чл. 189 ал. 4,
във вр. с чл. 182 ал. 4, във вр. с ал. 2 т. 2 от ЗДвП.
Решението
е валидно, допустимо и правилно.
Настоящата
касационна инстанция напълно споделя изводите на Районния съд при следните
съображения:
Първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата
обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни
изводи. От доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд се установява
по безспорен и категоричен начин, че на 17.06.2022 г. в 09.21 часа по път I-6
км. 377.300 при движение с товарен автомобил Ивеко 35 С 15 с рег. № ******* било извършено административно
нарушение за скорост, установено и заснето с АТС „ARCH CAM S1“, като водачът на
превозното средство И.М.М. управлявал същото със скорост от 109 км/ч при
разрешена за пътния участък от 90 км/ч. Скоростта на движение на процесния
автомобил е отчетена в пътен участък извън населено място с въведено
ограничение на скоростта от 90 км/ч, което налага извода за допуснато от водача
административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на императива, въведен с
чл. 21 ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Цитираната норма вменява
забрана за водачите на превозни средства при управление на автомобила да превишават
строго фиксирани стойности на скоростта, като допустимата максимална стойност в
случая е ограничение до 90 км/ч. за съответния участък. В процесния случай
касационният жалбоподател е управлявал лекия автомобил със скорост над
допустимата за участъка от пътя, което е установено по безспорен и категоричен
начин от събраните доказателства, в т.ч. и от приобщения по доказателствата
снимков материал.
В
касационната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на електронния
фиш, които не се споделят от настоящата съдебна инстанция.
Касационният
състав преценява като неоснователни доводите на жалбоподателя за липса на
безспорни доказателства за извършеното нарушение. Видно от представената
административнонаказателна преписка, от съдържащите се в същата снимков
материал и съответни протоколи се установява както извършеното нарушение и
превозното средство, с което деянието е осъществено, така и съответствието на
техническото средство с нормативните изисквания за неговата експлоатация. Не се
споделя от съда и доводът за неспазени форма и ред за издаване на процесния санкционен
акт, поради липса на реквизити, изразен в твърдението на жалбоподателя, че
електронните фишове попадат в обхвата на уредбата на ЗАНН. Задължителните реквизити и редът за издаване на
електронния фиш са изчерпателно уредени от законодателя в специалния Закон за
движението по пътищата, съобразно чиято норма на чл. 189 ал. 4, при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което
не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Видно от административнонаказателната
преписка и съдържанието на процесния електронен фиш, редът за издаване е спазен
и всички нормативно установени реквизити са налице, следователно така
издаденият санкционен акт отговаря в пълна степен на законовите изисквания за форма
и съдържание, за да бъде приет за валиден.
Обжалваното
пред настоящата съдебна инстанция решение е подробно, обосновано и съответно
като изводи на всички събрани по делото доказателства. При определяне на
санкционната норма наказващият орган не е допуснал нарушение, което да е
предпоставка за отмяна, поради незаконосъобразност, като в своя акт
първоинстанционният съд е прецизирал съдържанието на приложената нормативна
регламентация. Мотивите на Районния съд се споделят от настоящия съдебен
състав, поради което и не е необходимо да бъдат приповтаряни, съобразно
разпоредбата на чл. 221 ал. 2 изр. второ, предл. второ от АПК. Обжалваното
решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано.
Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя
възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Наведените в
касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав,
поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може
да се направи обоснован извод за това, че както от субективна, така и от
обективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на административното
нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност,
поради което и постановеното от Районния съд решение е законосъобразно. Както
се отбеляза по – горе, Районният съд не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието
между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между
приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на
постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства,
Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са
неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.
В
атакуваното решение Районен съд - Сливен е направил обоснован извод за законосъобразност
на Електронен фиш сер. К № 6048989 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство в размер на 100,00 (сто) лева
на И.М.М. (посочен във фиша като с., на когото е р. МПС/п.) за нарушение по чл.
21 ал. 1 от ЗДвП, като санкцията е приложена при условията на повторност в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/3387209. С изменението на
електронния фиш в частта му на правното основание за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на санкционирания И.М., Районен съд –
Сливен е постановил съдебен акт, съответен на приложимия материален закон.
По
изложените съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
При
този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответника по
касационната жалба за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение. Същото следва да се присъди в размер на 80,00 лева, определено
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и се възложи в тежест на
касационния жалбоподател.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл.
първо от АПК, Административен съд Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 424/01.11.2022 г. на Районен съд - Сливен, постановено по АНД
№ 957/2022 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА И.М.М.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ОД на МВР – Сливен разноски по делото
в размер на 80,00 (осемдесет) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.