№ 447
гр. Плевен, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Борислава Ил. Якимова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава Ил. Якимова Административно
наказателно дело № 20214430201197 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от *** със седалище и адрес на
управление: ****в, срещу Наказателно постановление № 35-0000672 от
08.06.2021г., издадено от *** с което на основание чл.104а от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/ му е наложено административно наказание –
имуществена санкция, в размер от 1000 лева, за нарушение на чл.10 ал.1 от
ЗАвПр.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното
НП, тъй като е издадено в нарушение на материалния закон и при
съществени нарушения на административно процесуалните норми. Посочва
се, че преди издаването на крайния акт по ЗАНН,
административнонаказващият орган е следвало да направи преценка дали
извършеното не представлява маловажен случай. Отделно от това се сочат
аргументи, че следва да бъде отчетено обстоятелството, че към датата на
проверката не се установява да са накърнени правата на лице/а/, при
извършване на дейността на дружеството. Навеждата се доводи, че
конкретното нарушение и нарушителя показват занижена степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, предвид
декларативното и оповестително действие на вписването в Търговския
регистър. Така вписаната промяна на седалище и адрес на управление на
1
фирмата следва да се счита известна на третите добросъвестни лица, тъй като
регистърът е публичен. Този ефект настъпва независимо от вписването му и в
транспортния лиценз на дружеството.
Поради изложеното, от съда се иска отмяна на обжалваното НП.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, за него се явява адв. ***, с пълномощно по делото. По същество
излага съображения, че допуснато и нарушение на чл.57, ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН.
Въззиваемата страна – *** Плевен, редовно уведомена за откритото
съдебно заседание, не изпраща представител. Според въззиваемата страна от
съда се иска потвърждаване на обжалваното НП.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално ДОПУСТИМА, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
Според процесните АУАН и НП на 19.10.2020 г. около 9:00 часа в ***
фирмата **** не е подала заявление за отразяване в лиценза за превоз на
товари №*** на промени в обстоятелст вата вписани в лиценза в 30 дневен
срок от тяхното настъпване, а именно промяна на управителя на фирмата.
За настъпилите обстоятелства, относно настъпилите промени на
дружеството не бил уведомен О***
Поради изложеното на 26.05.2021г. бил съставен на жалбоподателя
АУАН Серия А-2020 № 289176, с което му било вменено нарушение по чл. 10
ал.1 от ЗАвПр. Актът бил връчен надлежно на управителя. Въз основа на
съставения АУАН било издадено обжалваното НП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява от разпитаният в хода на съдебното следствие свидетел –
актосъставителят А.А.. Показанията на свидетелят са преки и непосредствени
и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, поради
2
което следва да бъдат кредитирани. Така пресъздадената фактическа
обстановка се подкрепя и от приобщените по съответния ред на НПК
писмени доказателства, а и не се оспорва от жалбоподателя.
Съдът намира, че е допуснато нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Съгласно него не се образува административнонаказателно производство, ако
не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушите ля. В случая АУАН е съставен на
26.05.2021г. за нарушение /както е отбелязано в самият акт – извършено
на19.10.2020 г., т.е. седем месеца след откриване на нарушителя. Така
образуваното срещу ****, с ***административнонаказателно произ водство
е протекло след изтичане на посоченият срок,което е съществено процесуално
нарушение.
Съдът намира, че е допуснато и нарушение и на чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН. Съгласно чл.10 ал.1 от ЗАвПр при настъпване на промени в
обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване на превоз на пътници или
товари превозвачът подава заявление за отразяването им в 30- дневен срок от
тяхното настъпване. В конкретния случай както в АУАН, така и в НП липсват
данни кога точно е настъпила промяната на обстоятелството, за да се извлече
по някакъв начин датата на извършване на конкретното нарушение.
Посочването на дата и място на извършване на деянието е съществен елемент
с оглед индиви дуализацията на същото и осъществяване на правото на
защита, поради което при липсата му следва да се приеме, че е налице
съществено нарушение на административно производствените правила.
В тази връзка следва да се вземе предвид и обстоятелството, че
изискването на чл.10, ал.1 от ЗАП е въведено преди влизане на ЗТТРЮЛНЦ.
Така по-ранния нормативен акт не е съобразен с общото оповестително
действие на вписаните по реда на ЗТТРЮЛНЦ обстоятелства. Предвид
декларативното и оповестително действие на вписването в Търговския
регистър липсва каквато и да заплаха за обществените отношения и правата
на третите лица от закъснялото дублиращо отразяване на това обстоятелство
от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" по реда на чл. 10,
ал. 1 от ЗАП.
Освен това не са представени доказателства дружеството –
жалбоподател да е осъществило посоченото нарушение.
По отношение основанията по приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се
прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
3
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление /в конкретния случай административно
нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици,
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по
реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай посоченото нарушение е формално, поради което
факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при
преценката за маловажност на случая.
Налице са други обстоятелства,които показват занижена степен на
обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обичайните
случаи от този вид, предвид декларативното и оповестително действие на
вписването в Търговския регистър. Така вписаната промяна на седалище,
адрес на управление и/или управляващ на дружеството следва да се счита
известна на третите добросъвестни лица, тъй като регистърът е публичен.
Този ефект настъпва независимо от вписването му и в лиценза на
дружеството. Като не е съобразил това обстоятелство АНО е издал
незаконосъобразен акт.
По изложените съображения съдът счете обжалваното наказателно
постановление за неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
По делото е направено искане от адв.**** за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от
2019 г.): „В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“, а
според правната норма, отразена в чл. 143, ал.1 от ЗАП: „Когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ“. Видно
от приложения по делото договор за правна помощ е че адв. **** от
4
Плевенска адвокатска колегия е осъществил правна помощ в настоящото
производство на жалбоподателя *** за което е получил хонорар в размер на
200лв.
Поради изложеното и на осн. чл. 63, ал3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от
2019 г.), съдът намира, че *** гр.Плевен, представлявана от *** следва да
бъде осъден да заплати на *** представлявано от ***, сумата от 200,00 лева
за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат
**** от Плевенска адвокатска колегия .
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0000672 от 08.06.2021г.,
издадено от *** с което на *** със седалище и адрес на управление: ****в, на
основание чл.104а от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ му е
наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер от
1000 лева, за нарушение на чл.10 ал.1 от ЗАвПр.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63, ал.3 вр. с чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА вр. с
8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС ОСЪЖДА *** гр.Плевен,
представлявана от *** да ЗАПЛАТИ на *** представлявано от ***, сумата
от 200,00 лева , представляваща направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение на адвокат **** от Плевенска адвокатска колегия
по НАХД № 1197/2021 година по описа Районен съд Плевен..
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Плевен в
14 дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5
6