Решение по дело №4755/2019 на Районен съд - Бургас

                                              Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1631                                              20.12.2019г.                           град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,        наказателно отделение, XII-ти състав

На четвърти декември                                                          година 2019

В публично заседание в следния състав:

 

                                           Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                                           Съдебни заседатели:

 

Секретар: К. С.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 4755 по описа на съда за 2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството пред БРС е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на „***“ ЕООД, ЕИК: 2***, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Транспортна“ № **, ет.2, представлявано от М.Г.Г., ЕГН: ********** – управител против наказателно постановление № 757/22.08.19г. на Заместник-директор при ТД на НАП Бургас, упълномощен със Заповед ЗЦУ - ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с което на дружеството – жалбоподател, за нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/2006г на МФ, вр. чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

В съдебно заседание, за жалбоподателя, не се явява представителя. Не изразяват становище. Не сочат доказателства.

За административнонаказващия орган – ТД НАП Бургас, се явява надлежно упълномощен представител. Оспорват жалбата, не сочат доказателства. Молят наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Съдът като взе предвид представените по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка от служители на ТД НАП Бургас на 26.06.19г. в обект - ведомствена бензиностанция, находяща се в гр. Бургас, ул. „***” №2, двор на „***”, стопанисван от „***” ЕООД, Булстат: 2***, проверяващите установили, че инсталираната нивомерна измервателна система не подава информация към НАП по изградената дистанционна връзка за наличното количество гориво в резервоара. Налично количество дизелово гориво в резервоар №1 към 26.06.19г. - 4602л/4592л. при 15гр. С ниво 440мм. Бил наличен един брой резервоар с вместимост 39000л.

Съгласно направената документална проверка, проверяващите установили, че на 15.06.19г., дружеството – жалбоподател получило дизелово гориво от Нафтатрейдинг АД, с ЕИКло Булстат 1021**901 - 27804л при 15гр.С. Горивото постъпило в резервоар №1.Бил издаден служебен бон от ЕСФП № 00008726/ 5.06.19г. Информацията за доставката била отразена чрез баркод четец - АДД№ 0000000004609620/15.06.19г. На 15.06.19г,. нивомерната измервателна система, не подала информация по изградената дистанционна връзка с НАП за доставеното количество гориво - 27804л. на 15.06.19г. в резервоар №1.

За констатираното нарушение бил съставен Протокол № 0271703/26.06.19г.

АУАН бил съставен на 01.07.2019 г., като за нарушена била вписана разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/2006г на МФ, вр. чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. Въз основа на АУАН, било издадено атакуваното НП. С последното, административно наказващият орган приел изцяло констатациите изложени в АУАН, като заключил, че търговецът е нарушил разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/2006г на МФ, вр. чл. 118, ал. 6 от ЗДДС и на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН, правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав поради което, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.

Разпоредбата на чл. 118 ал. 6 от ЗДДС предвижда, че всяко данъчно задължени лице извършващо доставки/ продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата извършващи продажби / доставки на течни горива от данъчен склад по смисъла на ЗАДС, е длъжно да предава по дистанционна връзка към НАП, данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение на течни горива.

Материално - правната норма, посочена като нарушена правна норма и очертаваща състава на посоченото по - горе нарушение е чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ. Тази разпоредба гласи, че: «Лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол».

Констатираната с акта фактическа обстановка принципно не се оспорва и кореспондира по безспорен начин със събраните по делото доказателства, в това число протокола за извършена проверка и показанията на актосъставителя, които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви.

Твърдението на управителя за процесуални нарушения, недоказано нарушение и техничеки проблеми към момента на проверката, съдът приема като защитна теза, с цел избягване на административно наказателна отговорност. Нарушението е безспорно установено и е наказуемо по чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС.

Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, постановено по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Фактът, че нарушението е за първи път не води автоматично до извода за неговата маловажност. Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни нарушения е индиция за неговата добросъвестност, но това има решаващо значение за индивидуализацията на наказанието, а не за преценката за маловажност на деянието. Действително нарушението не води до неотразяване на приходи, но само това не е достатъчно да се приеме, че с него не се засягат обществените отношения, предмет на регулиране с Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Тъкмо напротив, деянието рефлектира върху сигурността на документооборота и отчетността на дейността на търговеца и обществената му опасност не е явно незначителна.

Нарушението е квалифицирано правилно, като е съобразен моментa на извършването му. С оглед извършеното нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.6 от ЗДДС, законосъобразно е наложено административно наказание по вид и размер, на основание чл. 185, ал.2, вр. чл. 185, ал.1 от ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи. Наложената имуществена санкция е в законоустановения минимум от 500 лева, поради което и не подлежи на корекция от съда. Същата е съобразена с предпоставките по чл.27 ал.1 - ал.3 от ЗАНН и ще способства за реализиране целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал.1 предложение второ от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

                                           Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 757/22.08.19г. на Заместник-директор при ТД на НАП Бургас, упълномощен със Заповед ЗЦУ - ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП против „***“ ЕООД, ЕИК: 2***, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Транспортна“ № **, ет.2, представлявано от М.Г.Г., ЕГН: ********** – управител, с което на дружеството – жалбоподател, за нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/2006г на МФ, вр. чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                           СЪДИЯ: M. БУШАНДРОВА

В.О.:К.С.