№ 80
гр. Нова Загора , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на шестнадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Мария М. Димитрова
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Административно
наказателно дело № 20212220200155 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Матео 69“ ЕООД, ЕИК: *********, гр. София, кв. Военна
рампа, ул. „Иван Гоергов“ № 1А, представлявано от управителя ОГН. АС. Б. срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система - серия К № 1866847/12.12.2017 г., издаден от ОДМВР
Сливен, с който на жалбоподателят, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, е
било наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на
чл.21, ал.1 ЗДвП.
С жалбата се сочи, че в издадения електронен фиш не е отбелязано дали цитираното
техническо средство е стационарно или мобилно, както и разположението му, неговия вид и
годност в зависимост от първоначалното му сертифициране и проведения последващ
технически преглед, покриващ по време периода на конкретното му ползване, каквито са
изискванията на законодателя, разтълкувани и в тълкувателно решение № 1 от 28.02.2014 г.
по тълк.д. № 1/2013 г. на ВАС. Следвало да се има предвид, че в хипотезата на чл. 189 ал.4
от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушение могат да се осъществят само със
стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Сочи се в жалбата, че в ЕФ нямало данни
за отсечката от пътя, която би следвало да е предварително означена като такава,
контролирана от техническо средство. Електронния фиш се приравнявал на АУАН и НП що
се касаело до правното му действие, от което следвало, производството по издаване и
връчване на фиш важат и за правилата за издаване на АУАН и НП. В този смисъл,
жалбоподателят не бил наясно дали не е налице нарушение на чл. 34 от ЗАНН, с оглед
невъзможността да се установи момента на издаването на обжалвания ЕФ, като се има
предвид обстоятелството, че бил връчен почти три години след извършване на
нарушението.
Прави се възражение и за изтекла давност – погасителна и изпълнителска.
В обобщение жалбоподателят моли съдът да отмени издадения ЕФ за налагане на
глоба серия К № 1866847 на ОД МВР Сливен.
Жалбоподателя, редовно призован за съдебно заседание на 16.06.2021 г. не се явява.
Не изпраща писмено становище.
1
В насроченото за 16.06.2021 г. съдебно заседание за АНО – ОД МВР Сливен, редовно
призован – не се явява представител. Не изпращат и писмено становище.
За РП Сливен, редовно уведомена не се явява представител
От фактическа страна:
От събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени
средства от фактическа страна по безспорен начин се установява, че на 12.12.2017 г. в 14.11
часа в гр. Нова Загора по ул. „Патриарх Евтимий“ срещу бензиностанция „Лукойл“ в посока
гр. Стара Загора, при ограничение за населено място 50 км/час, въведено с пътен знак Д-11 и
приспаднат толеранс от 3 км/ч, е било установено нарушение с ATC SITRAFFIC LYNX
speed ERS 400, е заснето извършено нарушение за скорост с МПС „Фолксваген Пасат“ с
„Мерцедес 2544 Л Акстрос“, вид товарен автомобил с рег. № СА 5348 СК..
Движението на МПС-во е било със скорост 79 км/ч, т.е. при превишаване с 29 км/ч на
разрешената скорост за населено място, която е 50 км/ч – чл.21, ал.1 ЗДвП. Въз основа на
заснемането е бил издаден електронен фиш серия К № 1866847, в който са посочени
собственикът, на когото е регистрирано /предоставено/ моторното превозно средство, трите
имена, ЕГН и адрес. Посочена е материалната норма, която е била нарушена, правното
основание за налагане на административното наказание „глоба”, както и нейния размер.
В подкрепа на горната фактическа обстановка е и представения по делото снимков
материал от заснет клип № 003059047В922017121214111600018, който съгласно чл.189,
ал.15 ЗДвП е веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.
Видно от справката на КАТ, приета като доказателство по делото заснетия товарен
автомобил е марка „Мерцедес 2544Л Актрос“, с рег. № СА 5348 СК е собственост на
жалбоподателя.
Видно от представения по делото протокол от проверка № 138-ИСИ/05.07.2017 г. на
БИМ, отдел „Изпитване на СИ“ към Дирекция „Изпитване на СИУС“ се установява, че
стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип
SITRAFFIC ERS 400, същата е преминала последваща периодична проверка на 05.07.2017 г.,
при което е установено, че съответства на одобрения тип и е годна за експлоатация.
От така приетата за установена по делото фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
В установения от закона в разпоредбата на чл. 189 ал.8 от ЗДвП, 14-дневен срок е
подадена от санкционираното лице, поради което същата се преценя като процесуално
допустима.
По основателността на жалбата:
Съдът намира същата за неоснователна по следните съображения:
Издаденият електронен фиш, предмет на настоящата съдебна проверка, е издаден в
съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП.
За конкретното установено и заснето със стационарна видео-радарна система за
наблюдение нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, в санкционната норма на чл.182, ал.1, т.4
ЗДвП, не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки. В този случай и съгласно нормата на чл.189,
ал.4 ЗДвП се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
В случая атакуваният електронен фиш съдържа установените от законодателя данни
за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия
е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
2
регистрирано /предоставено/ превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
В представения по делото снимков материал, изготвен по реда на ЗДвП и
представляващ веществено доказателствено средство по смисъла на закона, са посочени
съответните координати – географска ширина и дължина на позиционирането на
техническото средство, което от своя страна обуславя извод, че административното
нарушение е установено със стационарна видео-радарна система за наблюдение и действаща
автоматично без намесата на човек.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП - задължение на всеки водач на пътно
превозно средство от категория „В” е при избиране скоростта на движение в населено място
да не превишава разрешената скорост от 50 км/ч.
Съдът намира, че в конкретния казус административно наказателната отговорност
правилно е насочена към жалбоподателя и в този смисъл възражението му наведено в
жалбата се явява неоснователно. Според разпоредбата на чл.189, ал.5, електронният фиш се
изпраща на лицето по чл.188, ал.1 и 2, на собственика, а в случаите когато собственик е
юридическо лице - на неговия законен представител, в случая управителя. Собственикът или
законният представител има право в 14- дневен срок да подаде декларация с данни за
лицето, извършило нарушението.
В случая собственик на процесния автомобил е „„Матео 69“ гр. София, като
електронният фиш правилно е издаден на законния представител на дружеството, ОГН. АС.
Б., който е имал възможност да декларира данни за лицето, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. Доколкото обаче не е направил
това, издаденият по отношение него електронен фиш не е бил анулиран по реда на чл.189,
ал.5 от ЗДвП. Жалбоподателят е санкциониран по реда на чл.188, ал.2 от ЗДвП
предвиждащ че, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство., а именно в качеството си на законен
представител на Матео -69- собственик на МПС, с което е извършено нарушение, който не е
посочил по надлежния ред на кого е предоставил моторното превозно средство. В тази
хипотеза е без правно значение кой действително е управлявал автомобила, тъй като
жалбоподателят не е санкциониран за това, че лично е извършил нарушение на чл.21, ал.2 от
ЗДП, а по реда на чл.188 от ЗДвП.
По изложените съображения съдът приема, че правилно и законосъобразно
административно наказателната отговорност е насочена към жалбоподателя. Наказанието
също така е определено правилно. Наложената санкция в размер на 100 лева е съобразно
фиксираната такава в нормата на чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП, в редакцията й към датата на
извършване на нарушението, не са настъпили благоприятни за нарушителя изменения в
материалния закон, поради което съдът намира същата за правилно и законосъобразно
определена.
Неоснователно , според съда, е възражението за допуснато нарушение на чл.34, ал.3
от ЗАНН, според която образуваното административно наказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в 6-месечен срок от съставяне на
АУАН. В производството по издаване на електронен фиш се прилагат специалните правила,
регламентирани в ЗДвП, а ЗАНН се прилага само за неуредените случаи – чл.189, ал.14 от
ЗДвП. Доколкото при издаването на електронния фиш липсват изисквания за съставяне на
два отделни акта – първия – АУАН, служещ за слагане началото на производството и имащ
характер на предявено обвинение /частично аналогичен с обвинителния акт в наказателното
производство/, вторият – наказателно постановление, имащ характер на правораздавателен
акт, с който се налага предвиденото за конкретното нарушение административно наказание,
не може да се приложи разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като при издаване на
електронния фиш установяване на нарушението става с автоматизирано техническо
средство, но не се издава акт аналогичен на АУАН и не се връчва такъв. Предвид
изложеното, и в светлината на ТР № 1/2014 г. по т.д. № 1/2013,г. на ВАС, настоящият състав
намира, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН, вкл. и тази по ал.3, не намира приложение и
не следва да се прилага по аналогия при липса на изрична разпоредба.
3
От това следва, че правилно административно-наказващият орган е издал ел.фиш за
налагане на глоба на собственика на МПС, а именно жалбоподателя.
При цялостна проверка на обжалвания електронен фиш, съдът не констатира
съществени нарушения в производството по установяване на административното
нарушение и определяне на административното наказание, а релевираните от
жалбоподателя възражения не намират опора в установените по делото фактически данни и
в разпоредбите на ЗДвП.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че е налице и погасителната давност.
Твърдението му е, че за извършеното на 12.12.2017 г. нарушение е изтекъл давностният срок
за ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя. Настоящият
съдебен състав намира, че по силата на разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН институтът на
погасителната давност, уреден в НК е приложим и в административно-наказателното
производство/в този смисъл Тълкувателно Постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС и ВАС
по т. д. № 1/2014 г./. Доколкото към настоящия момент не е налице влязло в сила
наказателно постановление, то спорен се явява въпросът погасено ли е по давност правото
на държавата да наложи административно наказание на нарушителя. Съгласно чл. 80, ал. 1,
т. 5 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН давностният срок за погасяване правото за
административно-наказателно преследване е три години. Той е започнал да тече от
извършване на нарушението – 12.12.2017г. и на основание чл. 81, ал. 2 от НК е прекъснат с
връчването му на нарушителя- 06.08.2020, и образуване на съдебно производство /подаване
на жалба против електронния фиш на 21.08.2020г., от която дата делото се намира в съда От
прекъсванията е започвала да тече нова давност. Затова до настоящия момент не е изтекъл
три годишният срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Не е изтекла и абсолютната давност по чл.
81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Съгласно цитираните разпоредби тя не зависи от
спирането и прекъсването и надвишава с ½ давността по чл. 80, ал. 1 от НК. В случая
абсолютният давностен срок е 4 г. и 6 м. и считано от датата на извършване на нарушението
12.12.2017г. до настоящия момент, не е изтекъл.
По тия съображения, съдът намира, че атакувания електронен фиш се явява
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система – серия К №
1866847/12.1.2017 г., издаден от ОДМВР Сливен, с който на ОГН. АС. Б., с ЕГН **********,
в качеството му на законен представител на „МАТЕО“ ЕООД, с адрес: гр. София, ЖК
„Красна поляна“ бл. 37А, вх. А, ет.6, ап.16 е наложено на основание чл. 189 ал.4 във вр. с чл.
182 ал.1 т.3 от ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00 /сто/ лева, за
нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП, като законосъобразен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Сливен
по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
4