Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. Карлово, 05.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд І наказателен
състав,
на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Маргарита Тянчева
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 169 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 20-0281-000093 от 10.02.2020 г. на Началника РУП- К. към ОД на МВР Пловдив, на В.Х.Р., ЕГН **********,***
е наложено административно наказание на основание чл.174 ал.1 т.1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/- глоба в размер на 500 лв., както и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл.5 ал.3
т.1 от ЗДвП. С посоченото наказателно постановление били отнети и 10 контролни
точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал
жалбоподателят и го обжалва, като с жалбата прави искане за отмяната му като
незаконосъобразно. Излага твърдения за допуснати нарушения на процесуалните
правила, които са накърнили съществено правото му на защита.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява. Не взема становище по същество.
Органът,
издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител. Депозирано
е писмено становище по делото, с което се иска от съда да остави в сила
атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата
е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
от съда е неоснователна.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на
разпитаните в качеството на свидетел полицейски служители Н. като актосъставител и И. като свидетел по акта, както и
приобщените писмени доказателства- наказателно постановление № 20-0281-000093
от 10.02.2020 г., АУАН серия GA № 158807 от
15.01.2020 г., талон за изследване № 0062562 от 15.01.2020 г., справка за
нарушител/водач, удостоверение за периодична проверка на анализатор на алкохол
в дъха, заповед № 8121К-14581/31.12.2019 г., заповед № 8121К-14578/31.12.2019
г., заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., съдът намира за установено следното:
На
15.01.2020 г. свидетелите Н. и И.- младши автоконтрольори
при Р.н.М.К. изпълнявали служебните си задължения контрол на безопасността на
движението. Около 22,05 часа полицейските служители спрели за проверка в гр. К.
на кръстовището между ул. „*****и ул. „*****“ движещ се от запад на изток лек
автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. № *****,
управляван от жалбоподателя Р.. Същият бил изпробван за алкохол с техническо
средство „Алкотест Дрегер
7510“ с фабр. № ARBA- 0091, който отчел 0,53 промила на хиляда алкохол в
издишания въздух. Заявил на проверяващите го служители на РУ, че е употребил
алкохол. На водача бил издаден талон за изследване, в който същият
собственоръчно вписал, че приема показанията на техническото средство и
подписал талона.
Въз
основа на констатираното, мл. автоконтрольор Н.
съставил процесния АУАН, с който приел, че В.Р. е
осъществил нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, тъй като на 15.01.2020 г., в
22,05 ч., в гр. К., на кръстовището между ул. „*****и ул. „*****“ с посока на
движение от запад на изток управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. № ***** с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, установено с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабр. № ARBA- 0091, определящо концентрацията на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, като апаратът отчел 0,53 промила на
хиляда. Водачът приел показанието на техническото средство. Водачът лъхал на
алкохол. Бил издаден талон за изследване № 0062562 от 15.01.2020 г.
Така
съставения АУАН бил подписан от Р. без възражения, като същия получил препис от
акта.
Въз
основа на така съставения АУАН, на 10.02.2020 г. оправомощено
длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с което при
идентични с акта обстоятелства по нарушенията, дата и място на извършване, на
жалбоподател Р. било наложено административно наказание на основание чл.174
ал.1 т.1 от ЗДвП- глоба в размер на 500 лв., за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, и били
отнети и 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Наказателното
постановление било връчено на Р. на 25.02.2020 г., а жалбата срещу него-
депозирана на 27.05.2020 г.
Събраните
по делото писмени и гласни доказателства съдът ползва изцяло при постановяване
на решението си, като безпротиворечиви помежду си и
пряко относими към предмета на доказване по делото.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да
провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Съдът намира, че при издаването на наказателното
постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага
неговата отмяна. Актът за установяване на административно нарушение съдържа
всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление-
тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната
компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно описание на
нарушението, и на обстоятелствата по неговото извършване, налице е посочване на
датата и мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на същото
и приложимата санкционна норма, размера на наложената глоба. Индивидуализиран е
нарушителят.
Прави
се възражение от страна на жалбоподателя, че в АУАН и наказателното
постановление било вписано, че нарушението е извършено на кръстовището на ул. „Ген.
К.“ и ул. „Ген. К.М.“, каквато не
съществувала, като считал за напълно неоснователно евентуалното твърдение, че
се касае за техническа грешка. Съдът намира, че действително се касае за
допусната техническа грешка при изписване на наименованието на едната улица.
Вписана е ул. „Ген. К.М.“, каквато
действително не съществува в гр. К., вместо ул. „*****“, каквато безспорно е
налице в града. В конкретния случай е допусната грешка в изписването на
заглавната буква. Така допусната грешка обаче не се отразява по никакъв начин
на правото на защита на жалбоподателя, за който е ясно, а и безспорно
установено по делото какво нарушение е извършил- такова по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и къде- в гр. К.. Улицата, на която е констатирано нарушението не е сред
задължителните реквизити на АУАН /чл.42 т.3 от ЗАНН/ и наказателното
постановление /чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН/, доколкото е безспорно местоизвършването на нарушението, а именно в гр. К.. Макар
че и при така допуснатата техническа грешка е напълно ясно, къде е извършена
проверката и установено нарушението, осъществено от жалбоподателя.
Тъй
като акта се явява редовен от процесуална страна, то същия се ползва и от презумптивна доказателствена
сила, съобразно чл.189 ал.2 от ЗДвП. Отразените в него констатации се
установяват по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните по
делото свидетели- Н. и И..
С оглед гореизложеното съдът
намира за безспорно и категорично доказано, че жалбоподателя Р. е осъществил
вмененото му във вина нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, тъй като не е спазил
задължението си, визирано в посочения текст на закона да не управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Р. е управлявал МПС на процесната дата с концентрация на алкохол 0,53 промила на
хиляда, установено с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARBA- 0091, като
е приел показанията му и е отказал да даде кръвна проба за изследване.
Размерът
на наложеното наказание на жалбоподателя- глоба в размер на 500 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца е съобразено с посочения фиксиран
размер в разпоредбата на чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП, която се явява относимата санкционна разпоредба към извършеното нарушение.
Деянието
не осъществява признаците на маловажен случай, независимо от незначителното
количество алкохол над максимално установеното, съгласно чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП
от 0,5 промила на хиляда. Значителна е обществената опасност деянието и
възможните неблагоприятни последици вследствие управлението на МПС с алкохол,
макар и в количество малко над 0,5 промила на хиляда, а именно 0,53 на хиляда.
Жалбоподателят е имал възможност да постави под съмнение резултата от
техническото средство и в тази връзка да даде кръвна проба по предвидения за
това ред. Същият обаче не го е стори, като се е съгласил с отчетения резултат,
установяващ безспорно нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
Във
връзка с нарушението по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, за което на жалбоподателя е
наложено наказание по чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП са отнети правилно и 10 контролни
точки с атакуваното наказателно постановление, съобразно разпоредбата на
чл.6 ал.1 т.1 от Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията
и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, в сила от 23.03.2018 г.
С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 20-0281-000093 от 10.02.2020 г. на Началника РУП- К. към ОД на МВР Пловдив, с което на В.Х.Р., ЕГН **********,***
е наложено административно наказание на основание чл.174 ал.1 т.1 от Закона за
движението по пътищата- глоба в размер на 500 лв., както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на
МВР
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване от страните в
14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МТ