№ 5478
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20231110209160 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 42-0006351 от
02.05.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 99, пр. 4
от ЗАвПр, за нарушение на чл. 25 от Наредба 11/31.10.2002 г. на МТС, на
„Кинг-77“ ЕООД, с ЕИК201120563, е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
НП се обжалва в срок от санкционирания субект. В жалбата излага
съображения против обжалвания акт. Твърди, че нарушението не било
извършено. Твърди се неправилно установена фактическа обстановка. Иска се
отмяната му и се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от адв. Д.. Последният пледира за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като сочи, че процесното разрешително е било върнато в срок,
което е доказал с писмени доказателства. При алтернативност моли за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. В придружителното писмо, с което е
изпратена жалбата до СРС въззиваемата страна прави възражение за
1
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
жалбоподателя.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
Дружеството „Кинг-77“ ЕООД притежава лиценз за товарни превози в
Общността с № 3553.
При справка в резервационната система за неотчетени в срок
чуждестранни разрешителни на ИААА било установено, че посоченото
дружество не е отчело такова (разрешително 41), което му било издадено за
Черна гора, получено по резервация № KBXA49RS/06.04.2022 г.
Установявайки тези обстоятелства, свидетелят Б. Д. съставил АУАН на
дружеството за извършено нарушение на чл. 25 от Наредба 11/31.10.2002 г. на
МТС. Същият бил въчен
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 42-0006351 от
02.05.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 99, пр 4
от ЗАвПр, за нарушение на чл. 25 от Наредба 11/31.10.2002 г. на МТС, на
„Кинг-77“ ЕООД, с ЕИК201120563, е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
В действителност обаче, издаденото разрешително на дружеството е
било депозирано в ИААА на 17.03.2023 г. с входящ номер 14-00-00-
200/17.03.2023 г.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели Б. Д. и Г. С., както и въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на
чл. 283 НПК. Съдът кредитира частично показанията на разпитаните
свидетели, като не ги кредитира в частта, в която се сочи, че не е отчетено
издаденото разрешително, защото писмените доказателства оборват тези
техни твърдения изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
2
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати
съществени процесуални нарушения и е приложен неправилно материалният
закон. Основанията за тези изводи са следните:
На първо място, следва да се посочи, че в НП е изписана грешно датата
на нарушението.
Основание за тези изводи дава обстоятелството, че чл. 25 от Наредбата
сочи, че срокът за отчитане е до 01.03. на следващата календарна година, а в
случая е посочено, че нарушението е извършено на 30.03.2023 г., което е
категорично неправилно, защото за дата на нарушението следва да се вземе
първият работен ден след изтичането на срока за отчитане. В случая той е бил
до 01.03.2023 г., а следващият работен ден е бил 02.03.2023 г., на която дата
нарушението следва да се счита осъществено.
Така, грешното посочване на датата е самостоятелно основание за отмяна
на НП, защото вменява нарушение на наказания субект, което не е извършено
в посочения ден и пряко нарушава правото му на защита.
На следващо място, следва да се отчете, че в НП е посочено, че
резервацията е с дата 06.04.2023 г. (което е най-вероятно техническа грешка и
се има предвид 2022 г.), но така или иначе посочената дата следва да се
приема за меродавна при определянето на срока за отчитане, при положение,
че никъде не е посочено в НП кога точно е издадено разрешението и тази дата
е единствената отправна точка в НП за установяване на това обстоятелство.
Така, ако този документ е издаден действително през 2023 г., следва да се
приеме, че срокът за отчитането му е до 01.03.2024 г., който още не е
настъпил обективно, поради което въобще няма как да се приеме, че може да
се говори за извършено нарушение на чл. 25 от посочената горе наредба.
Освен това, съдът намира, че описанието на нарушението е крайно
лаконично и не позволява установяването на минимален обем от факти, от
които да се установи фактическата обстановка при извършване на
нарушението – самото разрешително не е индивидуализирано напълно,
липсват всякакви други фактически установявания, от които да може да се
направи реален извод при какви обстоятелства е извършено нарушението.
На следващо място, при преценка за маловажност на случая АНО е
следвало да отчете защо не е върнато разрешението, а именно поради
3
настъпило ПТП, както и обстоятелството, че то все пак е внесено в ИААА със
закъснение от 15 дни, за което по делото са налице писмени доказателства.
Дали на АНО това не е известно няма значение, защото е обективно посочено,
че документът е върнат (отчетен), а вътрешната неорганизираност на
работния процес в ИААА не може да се приема за уважителна причина.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП е
незаконосъобразно, издадено в разрез с материалния и процесуалния закон и
следва да бъде изцяло отменено, а с оглед изхода на делото на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски. Претендираният размер на разноските за
адвокатско възнаграждение е 450 лева. В случая Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения сочи, че минималното възнаграждение е 400 лева
плюс 10% за горницата над 1000 лева от размера на наказанието (виж чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредбата). Т.е. минимумът в случая възлиза на 500 лева, или
повече от претендирания размер. Ето защо, възражение за прекомерност не
може да бъде уважено, а на жалбоподателя следва да се присъди в цялост
искания размер, но не повече от него.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 42-0006351 от 02.05.2023 г., издадено от Директора
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ София, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 99, пр. 4 от ЗАвПр, за нарушение на чл. 25
от Наредба 11/31.10.2002 г. на МТС, на „Кинг-77“ ЕООД, с ЕИК201120563, е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
2000 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да
заплати на „Кинг-77“ ЕООД, с ЕИК201120563, сумата от 450 лева,
представляваща възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 143, ал. 1
от АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5