Р Е Ш Е Н И Е
№……..
гр.Варна, ….04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНЯ МЯКЯРИЕВА;
С. ЦАНКОВА
при
участието на секретаря Елка Иванова, като разгледа докладваното от съдия
Бажлекова въззивно гр.д. №238 по описа за две хиляди и осемнадесета година на
ВОС, намира следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от В.Ц.Н.
срещу решение № 4832/22.11.2017г., постановено по гр.д.№4429/17г. по описа на
ВРС, с което са отхвърлени предявените от В.Ц.Н. срещу С. Иванова Анастасова
искове, както следва: 1/ с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за осъждане
на ответницата да заплати сумата от 5000 лева, представляваща неизпълнено
задължение, по договор за заем от 13.01.2015г., с падеж на задължението – един
месец след предаване на сумата; 2/ евентуален иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. I от ЗЗД за осъждане на С. Иванова Анастасова да заплати сумата от
5000 лева, представляваща, дължима като дадена от ищеца на ответницата на
13.01.2015г. без основание имот; всяка от сумите, претендирана ведно със
законната лихва върху нея считано от датата на предявяване на исковата молба -
31.03.2017г. до окончателното плащане на задължението, както и жалбоподателят е
осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на С.Й. Анастасова сумата от 7000 лв., представляваща съдебно
деловодни разноски. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като
постановено при нарушение на материалния закон и в противоречие на събраните
доказателства, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения, като се
претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
предявените искове се уважат. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна С. Анастасова е депозирала отговор в срока
по чл. 263 ГПК, с който оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че
решението е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по
делото доказателства и моли да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
В.Ц.Н. е
предявил срещу С.Й. Анастасова съединени в условията на евентуалност осъдителни
искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. I вр. чл. 240,
ал. 1, пр. II от ЗЗД за осъждане на С.Й. Анастасова да заплати сумата от 5000
лева, дължима на основание сключен между ищеца и ответницата договор за заем от
13.01.2015г., по силата на който ищецът, като заемодател предал в собственост
на ответницата – заемател сумата, в брой, срещу задължението на последната да
върне заетата сума в рамките на един месец; иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата от 5000 лева,
дължима като дадена без основание и с която ответницата неоснователно се е обогатила. Претендира се и законната лихва
върху всяка от сумите считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното им плащане и направените по делото разноски.
Ищецът
излага в исковата молба, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им е
прекратен с влязло в сила на 05.04.2016г. решение на ВРС, постановено по гр.д.
№ 4628/2015г. В средата на месец януари 2015г., около 13.01.2015г., ответницата
поискала от ищеца заем в размер на 5000лв., за да заплати данъците си. Ищецът
предоставил сумата в брой, като ответницата обещала да върне парите в срок до
един месец. Ищецът се доверил на ответницата, тъй като в момента на сключване
на договора страните били в добри отношения и не са говорили за прекратяване на
брака им. Ответницата не изпълнила задължението си да върне парите, като при
един от разговорите между страните, проведен в присъствие на децата им, тя
обещала да върне парите до края на месец март 2015г., с което ищецът се
съгласил. Ответницата не изпълнила поетото задължение за връщане на заемната
сума, поради което ищецът претендира реално изпълнение на задължението и
осъждане на същата да заплати исковата сума.
Ответницата
оспорва исковете като неоснователни. Оспорва наличието на договор за заем и
факта на предаване на исковата сума на това основание. Излага, че до
фактическата раздяла между страните, те като съпрузи не са водили отделни
сметки и счетоводство, поемали са всички семейни разходи заедно, а в последните
три години преди прекратяване на брака консумативните разходи за ток, вода,
интернет, телефон, включително и за електроенергия за жилището, обитавано от
сина им в гр.София е заплащала предимно ответницата, чрез личната си банкова
сметка. ***, с които да заплаща данъчни задължения през м. януари 2015г.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и
по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от
представения по делото заверен препис от решение №1000/15.03.2016г. по гр.д. №
4628/2015г., влязло в сила на 05.04.2016г. сключеният на 27.05.1984г. брак
между С.Й.Н. и В.Ц.Н. е прекратен на основание чл.49, ал.1 СК.
По делото е
представена разпечатка от Търговски регистър, от която е видно, че ответницата
е вписана като управител и едноличен собственик на „ИПСМП Д-р С.Н.“
Като
доказателства по делото са приети извлечение от банкова сметка ***-р С.Н. за
периода 03.01.2015г.-20.06.2017г., съобщение от 30.05.2015г. от НАП Варна, ГДД
на С.Н. по чл.92 ЗКПО за 2013г., извлечение от банкова сметка *** С.Й.Н. за
периода 01.01.2012г. до 19.06.2015г.
Пред
първоинстанционния съд са разпитани свидетелите Цветан Валентинов Н., Йордан
Валентинов Н. /синове на страните/, Вера Й. Шопова и Капка Й. Манасиева/сестра
на ответницата/. В показанията си първите двама свидетели заявяват, че са
присъствали на разговор между родителите им, при който баща им споменал, че е
дал на майка им 5000лв., за да си плати данъците. В същия разговор майката на
свидетелите заявила, че ще върне парите, но не уточнила срок. Според свидетеля
Цветан Н., разговора е провел през февруари 2015г., а според Йордан Н.,
разговора се провел през 2016г. по повод развода на страните. Съгласно
обясненията на свидетелите думата „заем“ в разговора не е споменавана и не знаят за какво са били
харчени парите, ако са дадени. Свидетелите не са присъствали на предаването на
парите и нямат сведения кога, по какъв начин са предадени, с каква цел са
поискани и дадени, както и дали към момента на предаването им С. Анастасова е
поела задължение за връщане на посочената сума и в какъв срок. По отношение на
посочените обстоятелства свидетелите споделят свои предположения.
Показанията на ангажираните от
ответницата свидетели не установяват относими към предмета на спора факти и
обстоятелства.
По така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
По предявеният иск с правно
основание чл.79, вр.чл.240, ал.1 ЗЗД:
За да бъде уважен иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД за
изпълнение на договор за заем е необходимо по делото да бъде установено
предаването на сумата, както и, че предаването е станало въз основа на сключен
между страните договор за заем. Тежестта за доказването на тези обстоятелства е
за ищеца.
В случая от
представените по делото доказателства не се установяват твърденията на ищеца,
че на 13.01.2015г. е предал в брой на ответницата сума в размер на 5000 лева,
на основание сключен между страните договор за заем. Договорът за заем е реален
договор, който се счита за сключен, когато въз основа на постигнато между
страните съгласие, заемодателят предаде, а заемателят получи в заем сума, която
се задължава да върне. От ангажираните по делото доказателства не може да се
приеме за безспорно установено предаване на сума в размер на 5 000 лева,
както и, че това е станало в изпълнение на поети договорни задължения по
сключен неформален договор за заем между страните. Събраните по делото
доказателства, включително и гласните, не установяват конкретни договорки между
страните във връзка с предаване на
посочената сума. От ангажираните от ищеца гласни доказателства не може
да се направи категоричен извод, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение въз основа на договор за заем и процесната сума е
била предадена на ответницата именно въз основа на този договор. Свидетелите
нямат лични впечатления за конкретните уговорките между ищеца и ответницата
и с предаването на процесната сума.
Съдът намира, че от заявеното в показанията им, че ответницата е заявила, че ще
върне сума в размер на претендираната от ищеца, не установяват сключването на
договора, предаване на сумата по този договор и конкретни договорки между
страните относно това дали същата е трябвало да бъде върната, в какви срокове.
Показанията на тези свидетели не са преки и непосредствени и въз основа на тях
не може да се направи категоричен извод за съществуването на заемно
правоотношение между страните, като се има предвид, че по време на твърдяната
от ищеца предаване на сумата, те са били семейство. Заявлението на ответницата,
че ще върне посочената сума, също не представлява достатъчно основание да се приеме,
че между страните е съществувало правоотношението, възникнало по повод сключен
между тях договор за заем и връщането на сумата е в изпълнение на поетото с
този договор задължение.
Предвид
изложеното настоящият състав на съда намира, че ищецът не е установил, че между
него и ответницата е сключен договор за заем, въз основа на който е предадена
сумата от 5000 лева, поради което и искът с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД е
неоснователен. Решението в тази част е правилно и законосъобразно и следва да
се потвърди.
Настоящият
състав на съда намира за неоснователен иска с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5000 лева, по следните съображения: Ищецът,
в чиято тежест е да установи фактическото предаване на сумата и получаването й
от ответницата без основание, не е ангажирал доказателства, от които безспорно
да се установяват тези обстоятелства. От ангажираните по делото доказателства
не се установяват твърденията му, че е на 13.01.2015г. е предал, а ответницата
е получила посочената сума от 5000лв. От събраните по делото гласни
доказателства не се установява предаването на сума от ищеца на ответницата.
Свидетелите изрично са заявили, че не са присъствали на предаване на сумата и
не им е известно кога и как се е осъществило то. Отделно от това дори да се
приеме, че сумата е дадена от ищеца на ответницата на твърдяната в исковата
молба дата, предвид заявеното от самия ищец, че към този момент, страните са
били в брак, отношенията им са били добри и не са обсъждали прекратяване на
брака си, не може да се приеме, че даването на сумата е при липса на основание.
Не са ангажирани и доказателства, от които безспорно да се установяват
твърденията на ищеца, че дадените средства са негови лични или са изразходвани
от ответницата за нейни лични нужди. Предвид изложеното решението в тази
обжалвана част следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното и предвид съвпадане на правните изводи,
до които е стигнал ВОС, с установеното от ВРС по спора от правна страна,
решението на първата инстанция в този смисъл следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора, въззиваемата страна, на основание
чл.78, ал.3 ГПК има право на направените по делото разноски. Същата не е
направила искане в този смисъл, поради което съдът не присъжда разноски по
делото.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 4832/22.11.2017г. по гр.д.№ 4429/2017г. по описа на ВРС,26-и състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: