МОТИВИ:
Обвинението
е против подсъдимия Е.Б.З. с ЕГН
********** - по чл. 343, ал.1, буква „в“ във връзка с чл.342, ал.1 от НК във
връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Подсъдимият се обвинява
в това,че на 25.08.2015 година на път І-8,
на километър 183+709 в посока на движение от град Пазарджик към село З., при
управляване на моторно превозно средство – товарен автомобил, влекач марка /
модел „Скания 124-400“ с рег. № ******, с прикачено полуремарке с рег. №*******, е нарушил правилата за движение:
- чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, „…При избиране скоростта
на движение на водача на пътното превозно средства е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в km / h :…пътно превозно средство категория С+Е извън
населено място – 70 km / h “,
като е управлявал товарния автомобил с превишена
скорост - 79 км / ч., в резултат на което е блъснал велосипедиста Б.Г.А.от гр.
Пазарджик с ЕГН ********** и по непредпазливост е причинил смъртта му.
Подсъдимият З. се признава за виновен по обвинението и признава изцяло
фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,като е дал
съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.
С оглед тези обяснения на подсъдимия и направено от него и
защитника му искане делото е разгледано по реда на глава 27-ма от НПК-по
чл.371,т.2 от НПК във връзка с чл.372,ал.1 и 4 от НПК и във връзка с
чл.373,ал.2 от НПК.
Иска се от подсъдимия и защитата му определяне на
наказание «лишаване от свобода» на подс.З. при условията на чл.58а,ал.4 от НК
във връзка с чл.55 от НК,като се приложи и разпоредбата на чл.66 от НК.
По делото са конституирани като частни обвинители
законните наследници на починалия Б. Г. А.-неговите деца Г.Б.Г. и М.Б.П..Повереникът им пледира за признаване на подсъдимия за
виновен по повдигнатото му обвинение,като му се наложи наказание по преценка на
съда.Претендират се сторените по делото разноски.
Представителят на Пазарджишка окръжна прокуратура
счита,че на подс.З. следва да се наложи наказание «лишаване от свобода» и
наказание «лишаване от правоуправление на МПС» за справедлив срок,като се
приложи и разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК.
Пазарджишкият окръжен съд,като взе предвид направеното от
подс.З. самопризнание относно фактите,изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт,събраните на досъдебното производство доказателства и приетите
и прочетени в съдебно заседание гласни и писмени доказателства,както и
предявения албум с фотоснимки,скица,сателитна снимка и тахошайба,и като взе
предвид и писменото доказателство-епикриза,прието в съдебно заседание,и като ги
обсъди при съобразяване с разпоредбата
на чл.301 от НПК,прие за установено следното:
Подсъдимият Е. Б. З. ***
е бил правоспособен водач на моторно превозно средство, притежаващ валидно
Свидетелство за управление на МПС, издадено на 27.05.2008г. със категории
„В", „С” и „СЕ”, „Ткт“, „М“. Първата категория „В“ подс. Е.Б.З. е придобил
на 15.08.1997г., а категория „СЕ“ е придобил на 17.04.2008г. През време на своя
шофьорски стаж подс. Е.З. е извършвал няколко нарушения на ЗДвП, за които е бил
наказван по административен ред - два пъти с
наказателни постановления съответно от 19.01.2007г. и от 29.04.2012г.
(Том. І, стр.249 от ДП). Към момента на извършване на деянието, подс. З. е
работил като професионален шофьор във фирма „Г и В“ ООД – гр. Елин Пелин.
На 25.08.2015 година подсъдимият Е.З. е следвало да извърши транспортен курс,
управлявайки товарен автомобили – влекач марка, модел „Скания 124-400“ с рег. № ******, с прикачено полуремарке с рег. №*******. Потеглил е около 08,30 часа от
кариера за инертни материали в с. Капитан Димитриево, натоварен с каменна
фракция която е следвало да стигне до асфалтова база в с. Семчиново. Заедно с
товарния автомобил, управляван от подсъдимия, са тръгнали още два такива
товарни автомобила, управлявани от неговите колеги – свид. А.Г. Г.и свид. Л.Т.С..
Движили се по първокласен път І-8, в посока от гр. Пазарджик за с. З., като подсъдимия
З. се е движил първи, пред своите колеги, като зад него се е движил другия
товарен автомобил, управляван от свидетеля свид. А.Г, а по-назад и този
управляван от свид. Л.С..
По същото време в същата посока,
управлявайки велосипед се е придвижвал пострадалия Б.Г.А.от гр. Пазарджик с ЕГН
**********, заедно със своята сестра – свид. И.Г.Б.- Л., също на велосипед.
Двамата са се движили по банкета на
шосето, като пострадалия А. е бил десетина метра преди сестра си. Според
заключението на тройната съдебно автотехническа експертиза, двамата
велосипедисти са се движили със скорост от 10-15 км / ч.
Подс. Е.З., наближавайки мястото
на произшествието - км 183+709 от първокласния път І-8, е видял двамата
велосипедисти и за да осигури необходимата странична дистанция при
преминаването покрай тях е изнесъл
линията на движение на товарния автомобил по-вляво към средната част на пътното
платно. В този момент непосредствено преди настъпването на ПТП, товарния
автомобил, управляван от подс. З. се е движил с превишена скорост от 79 км / ч.
Максимално допустима скорост определена в чл.21, ал.1 от ЗДвП съобразно вида
превозно средство – в случая категория С+Е, при движение извън населено място е
70 км / ч.
Когато подс. З. е бил на
разстояние 50-60 метра, от пострадалия Б. Г. А., последния е променил рязко посоката
си на движение, без да подава предварително сигнал с ръка, като е навлязъл
диагонално на платното за движение с
траектория, описвайки дъга, като се е насочил към отсрещната страна на платното
за движение. Водача на товарния автомобил – подс. З., веднага е предприел
екстремно спиране и неуспешна „спасителна маневра“, завивайки диагонално
наляво, към платното за насрещно движещи се ППС. В момента, в който е започнало
отклонението на движение на товарния автомобил,
пострадалия е бил на разстояние около 45-50 метра.
Като характеристики на пътя, мястото на удара е
настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя, ориентиран
съобразно посоките на света изток –
запад. Видимостта е била много добра, а атмосферните условия оптимални – дневна
светлина, суха асфалтова пътна настилка.
Сблъсъкът между товарния
автомобил и велосипедиста, съобразно пътното платно е настъпил близо до
прекъснатата разделителна линия, разделяща двете платна за движение, но вече в
платното за насрещно движещи се ППС. От гледна точка на границата на пътното
платно, мястото на удара е на 4,5 метра, южно от северния край на пътното
платно (покрай който край преди това се е движил велосипедиста). Взаимното
разположение на двамата участници в движението в момента на удара е такова, че
съприкосновението е настъпило между предния десен ъгъл на кабината на товарния
автомобил към левия хълбок на пострадалия, който е бил разположен диагонално с
лявата си задна част към площта с която е бил ударен.
В момента на сблъсъка между товарния
автомобил и велосипедиста, скоростта на товарната система е била 65 км / ч.
След удара товарния автомобил е продължил да се движи, спирайки аварийно, като
е преминал диагонално през платното за
насрещно движещи се МПС, след което влекача на товарната композиция е напуснал
пътното платно, навлизайки в банкета на пътя, намиращ се от отсрещната, южна
страна на пътя и малко след това е спрял. Само задните десни гуми, респективно
задния десен ъгъл на ремаркето, са останали
на асфалтовата покривка на платното, а останалата част на товарната композиция
се е намирала в отсрещния (за посоката и на движение), крайпътен банкет. При
огледа на местопроизшествието велосипеда на пострадалия е намерен до дясната
страна, зад кабината, между двете оси на влекача на товарната система, върху
пътния банкет до асфалтовата покривка на пътното платно. Вследствие на удара
задното колело на велосипеда е било изкривено наляво, както и седалката, която
също е извита наляво.
След сблъсъка пострадалия заедно
с велосипеда му са били отнесени от мястото на удара от товарния автомобил,
който е предал своята посока на движение на велосипедиста. Пострадалият
вследствие на удара е бил поднесен и изтласкан от товарния автомобил до мястото
където камиона е преустановил движението си. Видно от показанията на
свидетелите И.Б.Л.и Е. В.Т., след сблъсъка пострадалият е лежал на банкета в
тревата, пред кабината на товарния автомобил.
След пътнотранспортното произшествие на мястото е пристигнал полицейски
екип на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Пазарджик в състав свидетеля
Е. В.Т. и К.К.. Свидетеля Е. Т.е изпробвал водача на автомобила за употреба на
алкохол с алкотест, при което пробата е била отрицателна. Междувременно
пристигналия екип на Спешен медицински център при МБАЛ – Пазарджик са качили
пострадалия на специализирания им автомобил и са го настанили по спешност за
реанимация и лечение.
Видно от заключението на
извършената тройна автотехническа експертиза (Том ІІ, л.275 – л. 297 от ДП), подс.
З., управлявайки товарната композиция с
превишена скорост от 79 км / ч, не е имал техническата възможност да
предотврати настъпването на ПТП. В
своите изводи, вещите лица посочват, че от инженерно-техническа гледна точка,
ако подс. З. се е движил със скорост по - малка или равна на 59 км / ч,
произшествието не би настъпило, т. е. той ще е имал възможност да спре.
Освен това експертизата е
установила, че при движение на
управлявания от подсъдимия автомобил с максимално допустимата скорост от 70 км
/ ч, удар между товарния автомобил и
велосипедиста също не би настъпил.
Извода, че би се избегнало ПТП, при движение на товарния автомобил с
разрешената скорост е направен и в двете хипотези – както ако водача на
товарния автомобил предприеме само аварийно екстремно спиране, така и когато
предприеме и „спасителна маневра“. И в двата случая съприкосновение между
велосипедиста и товарния автомобил не би настъпило, ако последния се е движил с
максимално допустимата скорост от 70 км / ч.
Същевременно от показанията на
свидетеля А.Г. е видно, че пострадалият, като участник в движението -
велосипедист не е подал предварително
сигнал с лявата си ръка преди да предприеме описаната маневра с която е
навлязъл в пътното платно и е пресякъл лентата за движение на товарния
автомобил и насочвайки се към отсрещната страна на пътя, както изискват
разпоредбите на чл. 77, ал.2 и чл. 78 от ППЗДвП.
Видно от заключението на съдебно
– медицинската експертиза (Том ІІ, л.180 – л.187 от ДП), вследствие на
пътнотранспортното произшествие, пострадалият Б. А. е получил гръдна и
опорно-двигателна травма – счупване на четири леви и осем десни ребра (гръден
капак), левостранен пневмоторакс, контузия на долен лоб на десен бял дроб,
закрито счупване на лява бедрена кост, охлузвания и кръвонасядания по главата и
крайниците. Вследствие на тези тежки травми е настъпила тромбоза на дълбоките
вени на левия долен крайник, масивна белодробна тромбоемболия, белодробен оток,
мозъчен оток, хроничен венозен застой във вътрешните органи. Конкретна
причината за настъпването на смъртта на Б.Г.А.е масивната белодробна
тромбоемболия, настъпила вследствие на откъсването на тромби от дълбоките вени
на левия крак, довели до запушването на белодробната артерия и настъпването на
смърт поради нарушения на сърдечния ритъм и дишането. Видно от приложения по
делото препис-извлечение от смъртен акт на пострадалия (Том ІІ, л.217 от ДП), смъртта е настъпила в 05,50 часа на
29.09.2015г., като тя е в причинна връзка с получените тежки травматични
увреждания при пътнотранспортното произшествие, съобразно заключението на
посочената съдебно-медицинска експертиза.
От тройната автотехническата експертиза е видно, че ако подсъдимият бе
управлявал товарната система - влекач с прикачено полуремарке с максимално допустимата от ЗДвП скорост от 70 км / ч, нямаше да възникне
съприкосновение между товарния автомобил и велосипедиста, съответно и не би
настъпило пътнотранспортното произшествие.
Това означава, че движейки се със скорост от 79 км / ч, подсъдимия сам
се е поставил в ситуация да няма техническа възможност да избегне удара чрез
аварийно спиране.
Тази фактическа обстановка съдът прие въз основа направеното самопризнание
на подс.З. и изявлението му,че признава фактите,изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт,като се признава за виновен,както и въз основа на
доказателствата от досъдебното производство,прочетени,съответно предявени и
приобщени по предвидения процесуален ред от съда в хода на съдебното следствие –
в това число писмени доказателства,показания на свидетели,заключения по
назначени експертизи и веществени доказателства.
С оглед гореизложеното съдът приема,че подс.З. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава по чл. 343, ал.1, буква „в“ във връзка с чл.342, ал.1 от НК във
връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП
- при управление на моторно
превозно средство – марка, модел „Скания 124-400“ с рег. № ******, с прикачено полуремарке с рег. №*******, нарушавайки правилата за движение
по Закона за движение по пътищата (ЗДвП), движейки се с превишена скорост от 79
км / ч, подсъдимият сам се е поставил в ситуация да не може да спре пред
възникналата на пътя опасност. Посоченото нарушения на чл.21, ал.1 от ЗДвП е в пряка причинна връзка с
последвалото пътнотранспортно произшествие, вследствие на което са
причинени тежки травматични увреждания на пострадалия Б. Г. А., довели до
престъпния резултат – настъпването на неговата смърт на 29.09.2015г., което
деяние води до съставомерност на престъпния състав по чл. 343, ал.1, буква „в“ от НК, във вр. с чл.342,
ал.1, вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Налице е пряка причинна връзка между нарушаването на правилата за движение
от подсъдимия З., последвалото пътно транспортно произшествие със сблъсък между
товарния автомобил и велосипедист А. и настъпилата в резултат на тях смърт на
пострадалия Б. Г. А.. Ако подсъдимият З. не беше нарушил горепосочения текст от
ЗДвП, пътнотранспортното произшествие не би настъпило, а съответно не би
настъпил и престъпния резултат от деянието – смъртта на пострадалия.
От субективна страна деянието на подсъдимия Е.З. е непредпазливо и
по-конкретно е проява на небрежност, тъй като той не е предвиждал настъпването
на тези тежки общественоопасни последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. Той е съзнавал, че управлява с превишена скорост товарна система –
влекач с прикачено полуремарке, натоварена с тежък товар - инертни материали,
същевременно е могъл и е бил длъжен да предвиди възможната поява пред неговото
движение на пътя на конкретния участник в движението, съответно могъл е да
предвиди настъпване на пътнотранспортно произшествие, което с оглед скоростта и
разликата в масата на двете пътни превозни средства неминуемо е с тежки
общественоопасни последици. Въпреки това подс. З. не е съобразил своето
поведение с посочените предвиждания, което е могъл и е бил длъжен да направи.
По вида и размера на
наказанието:
При определяне на вида и
размера на наказанието,което следва да се наложи на подсъдимия З. за
извършеното от него престъпление, посочено по-горе,съдът се ръководи от
изискванията на чл.36 от НК-относно целите на наказанието,както и от разпоредбата
на чл.373,ал.2 от НПК във връзка с чл.58а,ал.1 от НК във връзка с чл.54 от НК.
Съдът
счита,че обществената опасност на извършеното от подс.З.
деяние е висока-резултатът
от деянието му е смъртта на Б. Г. А..
Смекчаващи отговорността му
обстоятелства са : чистото съдебно минало на подсъдимия към датата на
извършване на настоящото престъпление; добрите му характеристични данни и
липсата на каквито и да било криминални прояви към датата на извършване на престъплението;признанаването
за виновен от страна на подсъдимия пред съда;същият има семейство и малолетно
дете-на 11 години;влошено здравословно състояние-същият,макар и на средна
възраст,има вече сериозни хронични заболявания-хроничен тубулоинтерстициален
нефрит,хипертония с чести кризи,въпреки редовния прием на лекарства,и подагра.
Като смекчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство следва да се отчете и поведението на
пострадалия велосипедист Б. А.,който е променил рязко посоката на движението си
- без да подава предварително какъвто и да било сигнал с ръка,че ще извършва
маневра,тръгнал е диагонално на платното за движеение,насочвайки се към
отсрещната страна на платното,като въпреки предприетото екстремно спиране от
страна на подс.З. и диагоналното завиване наляво с товарния
автомобил,велосипедистът е бил ударен от товарния автомобил.Налице е безспорно
съпричиняване по отношение на настъпилото ПТП в поведението на пострадалия
велосипедист,който е нарушил разпоредбите на чл.77,ал.2 и чл.78 от
ППЗДвП,задължаващи го да подаде сигнал с ръка преди извършването на маневра.
Отегчаващо отговорността
обстоятелство са извършените нарушения от подс.З. по ЗДвП преди настоящото
ПТП.Вярно е,че в продължение на почти 18 години/от момента,когато същият е
издържал изпит за категория „В“ и му е било издадено СУМПС,до настъпване на
процесното ПТП/по отношение на подс.З. има издадени само 2/два/ АУАН по ЗДвП и
въз основа на тях са издадени 2 броя НП.Едно от последните му две обаче нарушения
по ЗДвП касае отказ през 2012 година да му бъде извършена проверка за
установяване употреба на алкохол и/или наркотични вещества,за което сериозно
нарушение на ЗДвП подсъдимият е бил глобен с 500 лева и е бил лишен от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца.
Отегчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство е и осъждането му след извършването на процесното
престъпление.Същият е осъден с влязло в сила Споразумение на 05.04.2017 година
по НОХД №105/2017 година по описа на Районен съд Елин Пелин-за извършено от
него престъпление по чл.343б,ал.1 от НК на 19.03.2017 година.От Справката за
съдимост/л.326-327,т.2 от ДП/ е видно,че подсъдимият е управлявал МПС след
употреба на алкохол и то с висока концентрация-2,32 промила,в центъра на
населено място.
При това положение подс.З. в
период от 5 години е извършил едно сериозно нарушение на ЗДвП,свързано с
управление на МПС и отказ да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол
и/или наркотици,за което е бил лишен за цяла година от правото да управлява
МПС,като след това през 2017 година вече е бил осъден за престъпление,тъй като
е управлявал МПС след употреба на алкохол,и то с една висока концентрация в
кръвта му.
Горните обстоятелства
охарактеризират негативно подс.З. през последните 5 години - като личност и
като водач на МПС,извършващ сериозни нарушения по ЗДвП/ в това число и престъпление,свързано
с управление на МПС след употреба на алкохол/.
С оглед
гореизложеното съдът счита,че наказанието „лишаване
от свобода“ на подсъдимия З.
следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
По закон за извършеното от
подсъдимия престъпление се предвижда наказание от 2 до 6 години лишаване от
свобода.При гореприетия превес на смекчаващите отговорността обстоятелства
наказанието лишаване от свобода следва да бъде определено в границите от 2 до 4
години/4 години е балансът между 2 и 6 години/.Тъй като наред със смекчаващите
отговорността обстоятелства са налице и отегчаващи отговорността обстоятелства/сериозни
нарушения,извършени от подс.З. на ЗДвП-както преди конкретното
престъпление,така и след това/,съдът приема,че наказанието „лишаване от свобода“
на подсъдимия не следва да бъде и минималното,предвидено в закона,а следва да
бъде определено около средата между минимума от 2 години,предвиден в
чл.343,ал.1,б.“в“ от НК, и баланса от 4 години.
С оглед гореизложеното съдът
счита,че на подсъдимия следва да бъде определено едно наказание от 3 години и 3
месеца лишаване от свобода.
На основание чл.58а,ал.1 от НК
така определеното наказание от 3 години и 3 месеца лишаване от свобода следва
да бъде намалено с една трета-с 1 година и 1 месец, като на подс.З. следва да
се наложи наказание от 2 години и 2
месеца лишаване от свобода.
Неоснователно е искането на
защитата за приложението на чл.58а,ал.4 от НК във връзка с чл.55 от НК.Предвид приетите от съда по-горе смекчаващи и
отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелства не са налице нито
многобройни,нито изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства.Освен
това,както се отбеляза по-горе,същият се явява нарушител на ЗДвП в последните 5
години с извършени немного,но сериозни нарушения,както и престъпление през 2017
година-след като вече е бил извършил и настоящото престъпление,свързано също с
нарушение на ЗДвП.
В този смисъл налагането на
едно наказание на подс.З. при условията на чл.55 от НК/които генерално липсват/
би попречило и на постигането на целите по чл.36 от НК-както по отношение на
генералната,така и по отношение на личната превенция.
Съдът
счита,че по отношение на подс.З. следва да се приложи разпоредбата на
чл.66,ал.1 от НК-наложеното му по-горе наказание лишаване от свобода е до 3
години; подсъдимият е с чисто съдебно минало, представлява личност с
относително ниска степен на обществена опасност, има малолетно дете,за което се
грижи,като признава вината си.
При това
положение съдът счита,че целите на наказанието и поправянето на подсъдимия биха
могли да бъдат постигнати и без същият ефективно да търпи наложеното му наказание
лишаване от свобода.По тези съображения съдът отлага изпълнението на така наложеното му наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 4 години.Съдът
счита,че този по-дълъг изпитателен срок е необходим и достатъчен за постигане в
пълна степен на целите по чл.36 от НК по отношение на подс.З..
Събразявайки посочените
по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,съдът на основание
чл.343Г от НК във връзка с чл.37,ал.1,т.7 от НК и чл.49,ал.2 от НК лишава подс.З.
от право да управлява МПС за срок от 4
години.Този срок е с продължителността на определения му изпитателен срок,като
съдът счита,че той е достатъчен,за да се постигнат целите по чл.36 от НК.
Както се посочи
по-горе,видно от Справката за съдимост за подс.З.,същият е осъден с влязло в
сила Споразумение на 05.04.2017
година по НОХД №105/2017 година по описа на Районен съд Елин Пелин-за извършено
от него престъпление по чл.343б,ал.1 от НК на 19.03.2017 година.С това споразумение му е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 8 месеца,което е било отложено на основание
чл.66,ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години,бил е лишен и от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца,като на основание чл.59,ал.4 от НК е
приспаднато времето,през което З. е бил лишен от право да управлява МПС по
административен ред.
Настоящото престъпление е
извършено на 25.08.2015 година.
Следователно двете
престъпления-настоящото и престъплението по чл.343б,ал.1 от НК са били
извършени от подс.З. преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от
тях.
Налице е хипотезата на
чл.25,ал.1 и 2 от НК във връзка с чл.23,ал.1 и 2 от НК,като съдът ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА на подс. З. едно общо-най-тежко наказание - по настоящото
дело и по НОХД № 105/2017г. по описа на РС Елин Пелин, „лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ДВА МЕСЕЦА, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Ще следва по съображенията,изложени по-горе,изпълнението
на това общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ на основание чл.66,ал.1
от НК да бъде отложено за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящата
присъда.
Ще следва на основание чл.
59, ал. 4 от НК да се приспадне при изпълнение на наказанието „лишаване от
право да управлява МПС“ времето, през което подс. З. е бил лишен от право да
управлява МПС по административен ред.
Съдът
възлага възпитателната работа с подс. З.
на Наблюдателната комисия при Общината Елин Пелин.
Ще следва вещественото доказателство - 1 брой
тахошайба, иззета и описана в протокол за оглед, намираща се в кориците на том
1-ви от ДП, да остане по делото, след
влизане на присъдата в сила.
Ще следва с оглед признаването на подс.З. за виновен и
осъждането му за горното престъпление,да бъде осъден да заплати на частните
обвинители Г.Б.Г. и М.Б.П. сторените от тях разноски по делото за адвокат в
размер общо на 1000 лева.
Подс.З. следва
да заплати и сторените по делото разноски за експертизи-в размер на 1657,74 лева, платими по сметка на ОД на МВР - град Пазарджик.
Причина за извършване на престъплението от подс.З. е подценяването
и неспазването на правилата за движение по пътищата.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: