№ 47
гр. Момчилград , 25.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20215150100222 по описа за 2021 година
Производството е по предявени искове с правно основание чл.415 от
ГПК вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Исковата молба е подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с
ЕИК- ********, представлявано от Изпълнителния директор А.А., против С.
С. АЛ. от Момчилград, за установяване на дължимост на сумата от 224 лева,
за която е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 162/ 2021г. на РС- Момчилград. Ищецът твърди, че в срока по чл.414 от
ГПК, длъжникът е подал възражение, като съдът е указал на заявителя,
че може да подаде иска по чл. 415 от ГПК. В исковата молба се посочва, че
между ответника и дружеството не е бил подписан договор за продажба на
топлинна енергия, но същият е бил потребител на такава, и на основание
Закона за енергетика, и Общите правила на дружеството, е
бил ползвател на топлинна енергия, като същата не е била е заплатена.
Това обстоятелство и възражението на длъжника пораждал интереса на
дружеството от предявяванетои на настоящият иск, с който се
иска признаване дължимостта на вземането, както следва; на сумата в
размер от 224 лева, от която 176,17 лева- главница,
представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
1
м.май 2019г. до м.април 2020г., 10,91 лева– лихва за забава
върху главницата за периода от 31.10.2019г. до 26.01.2021г.; както и сумата
за дялово разпределение на обща ст-ст 36,32 лева за периода от м.май
2019г. до м.февруари 2020г., от която която главница в размер на 31,95
лева, и лихва в размер на 4,97 лева, ведно със законната лихва
от датата на депозирането на заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, до
окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника твърди, че
искът е допустим и основателен. Заявява, че живее в чужбина от много
години и имотът се стопанисвал от негови близки, и на него не му било
известно, че дължи сумата от 224 лева, което е било погасено изцяло.
Предвид това моли да се прекрати делото, както и моли при присъждане на
разноски същите да бъдат компенсирани до по-малкият размер. Прави
възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско
възнаграждение, както и претендира такова.
В съдебно заседание, ищецът не се представлява, като е постъпило
писмено становище, в което се сочи е постъпило плащане в размер на 224
лева, но останА. непогасени разноските по делото, от които д.т. в размер на
200 лева, законна лихва от 9,,89 лева, и юрисконсултско възнаграждение.
Иска се постановяване на решение по реда на чл.237 ал.1 от ГПК, като се
претендират сторените разноски. Прави се възражение за прекомерност на
адв.хонорар.
Ответникът, с представено от адв.Р.Х. писмено становище, иска да се
отхвърли исковата претенция поради изплащане на дължимата сума, и респ.
да се прекрати делото. Прави възражение за прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение, както и претендира сторени по делото
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намери за установено
следното:
На 05.02.2021г. „Топлофикация София“ ЕАД, в качеството на заявител,
е подал заявление до СРС, по което е образувано ч.гр.д.7595/21г., прекратено
2
и изпратено на РС- Момчилград по компетентност. По така изпратеното дело
е образувано ч.гр.д. № 162/2021г. на РС- Момчилград , и по което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл.410 от
ГПК № 6/06.04.2021г. С тази заповед ответника е осъден да заплати на
ищеца;
сумата в общ размер от 224 лева , от която 176,17лева-главница,
представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
м.май 2019г. до м.април 2020г., 10,91 лева– лихва за забава
върху главницата за периода от 31.10.2019г. до 26.01.2021г.; както и сумата
за дялово разпределение на обща ст-ст 36,32 лева за периода от м.май
2019г. до м.февруари 2020г., от която която главница в размер на 31,95
лева, и лихва в размер на 4,97 лева, и законната лихва върху главницата от
05.02.2021г. до изплащане на вземането и направените разноски- 75 лева
общо- 25 лева /25 лева д.т./ и 50 лева /ю.к.възнаграждение/. Заповедта е била
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК /сиреч по тази
заповед ответника не е възразил по реда на чл.414 от ГПК, така, както е
посочено в исковата молба/. Именно връчването по реда на чл.47 ал.5 от ГПК
е основанието съдът да укаже на заявителя да предяви установителен иск за
вземането си, което той е направил в законоустановения срок, подавайки
искова молба на 14.05.2021г. Искът е предявен за цялата сума, предмет на
заповедното производство- посоченото по-горе.
По делото се установи, че след завеждане на исковата молба, на
26.07.2021г. ответникът е заплатил дължимите суми за главница и лихва,
като изрично е посочил, че тези суми са по гр.д.№ 222/2021г. на МРС
/платежното нареждане е приложено към отговора по исковата молба/.
Във връзка това доказателство за плащане, включващо сумите от
исковата молба и признаването в от страна на ищеца, изразено в писмено
становище, че действително сумите по исковата молба са заплатени към това
заседание, сочат, че исковете за главница и лихва са погасени чрез плащане, и
като такива следва да се отхвърлят. Съпоставяйки обаче датата на подаване на
исковата молба- 14.05.2021г. и датата на плащането на исковите суми -
26.07.2021г., съдът констатира, че плащането е станало по-късно, и че чрез
неплащане на сумите до подаване на иска, ответникът реално е станал повод
3
за завеждане на делото и дължи разноските, които ищецът е направил за това.
Горепосоченото води до извода, че разноските, претендирани от
ищцовото дружество в заповедното производство, а после и в исковото, са
дължими от ответника, т.к. и двата случая неговото поведение е било
причина за завеждане на делата.
Поради изложеното съдът намира, че следва да се приеме, че исковата
молба следва да се отхвърли, т.к. претендираната сума като главница и лихва,
е погасена изцяло. При този изход на делото издадената заповед за
изпълнение по .ч.гр.д. №162/21г. на МРС следва да се обезсили в частта за
исковата сума от 224 лева /като главница и лихви/.
При този изход на делото, и както по-горе беше посочено, независимо
от отхвърлянето на иска, с оглед неговата основателност към момента на
подаване на исковата молба, на ищеца се дължи присъждане на сторени
разноски в заповедното и исковото производство. Установи се, че сторените в
заповедното производство разноски възлизат на сумата в размер на 75 лева, а
в исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер на 175
лева- държавна такса. Освен това ищецът е бил представляван от
юрисконсулт, който е представил писмено становище.
Предвид горното съдът счита, че ответникът следва да заплати в пълен
размер сторените в заповедното производство разноски от 75 лева, и
претендираните в настоящото производство разноски, а именно; следва
ответникът да бъде осъден заплати сумата от 175 лева- внесена държавна
такса и сума от 50 лева- представляваща ю.к. възнаграждение, т.к. е нА.це
признание на иска, както и заплащане на дължимата сума, а и в съдебно
заседание ю.к., като представител на ищцовото дружество не е участвало,
поради и което съдът определя възнаграждение за ю.к. в размер на 50 лева.
Или, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в настоящото
производство в общ размер от 225 лева. При това положение, съдът намира,
че от установените разноски за заповедното и настоящото производство в
общ размер на 300 лева, на ищеца следва да му се присъди сумата в размер на
общо 300 лева.
По изложените съображения, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове на осн. чл. 415 от ГПК вр.чл.79 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено, че С. С. АЛ. с ЕГН-
**********, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК-
********, представлявано от Изпълнителният директор А.А., сумата в общ
размер от 224 лева, от която; 176,17лева-главница,
представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
м.май 2019г. до м.април 2020г., 10,91 лева– лихва за забава
върху главницата за периода от 31.10.2019г. до 26.01.2021г.; както и сумата
за дялово разпределение на обща ст-ст 36,32 лева за периода от м.май
2019г. до м.февруари 2020г., от която която главница в размер на 31,95
лева, и лихва в размер на 4,97 лева, и законната лихва върху главницата от
05.02.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 6 от 06.04.2021г. по ч.гр.д. № 162/ 2021г. на РС- Момчилград,
като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на производството.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение № 6 от 06.04.2021г. по ч.гр.д.
№ 162/ 2021г. на РС- Момчилград, в следната част; За сумата в общ размер
от 224 лева, от която; 176,17лева- главница,
представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
м.май 2019г. до м.април 2020г., 10,91 лева– лихва за забава
върху главницата за периода от 31.10.2019г. до 26.01.2021г.; както и сумата
за дялово разпределение на обща ст-ст 36,32 лева за периода от м.май
2019г. до м.февруари 2020г., от която която главница в размер на 31,95
лева, и лихва в размер на 4,97 лева, и законната лихва върху главницата от
05.02.2021г. до изплащане на вземането
ОСЪЖДА С. С. АЛ. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК- ********, разноски в общ размер
на 300 лева, от които в настоящото производство в размер на 225 лева,
и ч.гр.д.№ 162/21г. на Рс- Момчилград, в размер на 75 лева
Решението подлежи на обжалване пред КърджА.йският окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на съобщението за страните.
5
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
6