РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. ХАСКОВО, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.ЕВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛЕНА ИВ. КАРАСЛАВОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20225600600625 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 313 и сл. от глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 33/01.07.2022г. постановена по НЧХД № 418/2021г. по описа на Районен съд
– Димитровград, подсъдимия П. С. П., роден на **.**.**** г. в гр. Х., живущ в същия град, с
ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 28.11.2020г. в гр.Д., като извършител в
съучастие с И. Д. - като помагач, в маловажен случай, повредил чуждо движимо имущество-
лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ *******, собственост на Р. Д. Р., като счупил предно
панорамно стъкло, предна лява чистачка, пробил предна дясна и задна дясна гуми на
автомобила, поР. което и на осн. чл.216 ал.4, вр. ал.1, вр.чл.20 ал.2 и чл.78а от НК, е
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба” в
размер на 1200 лв.
Със същата присъда, подсъдимия И. Ц. Д., роден на **.**.****г.в гр.Х., живущ в същия
град,с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 28.11.2020г. в гр.Д., като помагач,
в съучастие с П. П. - като извършител, в маловажен случай умишлено го улеснил да
извърши престъпление по чл.216 ал.4 от НК, чрез отвеждане до мястото където бил
паркиран лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ ******* собственост на Р. Д. Р., на който П. П.
счупил предно панорамно стъкло, предна лява чистачка, пробил предна дясна и задна дясна
гуми, поР. което и на осн. чл.216 ал.4, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.4 и чл.78а от НК, е освободен от
1
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба” в размер на 1200
лв., като в частта по предявеното му обвинение, касаеща осигуряване на средство за
извършване на престъплението - да повреди същия автомобил, е признат за невинен и
оправдан.
С присъдата двамата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на частният тъжител,
направените разноски за адвокат в размер на 500 лв.
Недоволен от присъдата е останал защитникът на подсъдимия И. Д., който я обжалва в срок
с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че присъдата
била постановена в нарушение на процесуалните правила, повдигнатото на този подсъдим
обвинение било недоказано и се основавало на предположения, който порок залегнал и в
присъдата, като се иска отмяната й и постановяване на нова, с която подс.Д. да бъде
оправдан.
Против въззивната жалба, е постъпило възражение от повереника на частният тъжител, в
което се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Сочи се, че същата била бланкетна,
а повдигнатото на подс.Д. обвинение било изцяло доказано, като той се явявал единствената
пряка връзка с увреденото имущество и мотивът му бил да накаже св. Д., чрез повреждането
на автомобила.
Присъдата не е обжалвана от подс.П. С. П., както и от частният тъжител Р. Д. Р.. В съдебно
заседание пред настоящата инстанция, подс. П. редовно призован не се явява. Явява се
защитникът му който посочва, че този подсъдим не желае да се присъедини към подадената
въззивна жалба.
Частният тъжител и ответник по въззивната жалба, също редовно призован не се явява.
Явява се повереникът му, който намира жалбата за неоснователна. В пледоарията си излага
съображения за обоснованост на обжалваната присъда и наличието на безспорно доказано
участие на подс.Д. в престъплението, като иска присъдата да бъде потвърдена. Претендира
разноски пред въззивната инстанция.
Подсъдимият Д., редовно призован се явява лично и със защитникът си, който поддържа
жалбата, а в пледоарията си посочва, че липсвали доказателства установяващи по несъмнен
начин подс.Д. да помогнал подс.П., при извършване на престъплението. Твърди също, че
изводът на първоинстанционният съд в тази насока, основаващ се на житейската логика и
интерпретираните показания на св. П., бил необоснован. С тези доводи в резюме, се иска
отмяна на присъдата и оправдаване на подс.Д., който в личната си защита, се придържа към
изложеното от защитникът си, а в последната си дума не изразява конкретно становище .
Пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.
Хасковският окръжен съд, като провери изцяло, в пределите на чл.314 от НПК правилността
на обжалваната присъда, съобрази направените оплаквания, изтъкнатите доводи и предвид
събраните доказателства, намира следното: От 2019г. св. Д. Р. Д. имал връзка с Р. К., с която
живеели в гр.Д. Преди това К. имала връзка с подс. И. Д., който трудно преживял раздялата
им и след употреба на алкохол предизвиквал конфликти с нея или със св.Д.. На 27.11.2020г.
2
св. Д. паркирал лекия автомобил „Мерцедес” с рег.№ ******* собственост на баща му -
тъжителя Р. Д. Р., който управлявал с пълномощно, на бул. „Х.Б.“ близо до домът си в гр. Д.
и се прибрал. Същата вечер подс. Д., св.Д. И. и подс.П., се събрали в апартамента на първия
в гр.Х., където употребили алкохол и разговаряли за бившите си приятелки от които били
разочаровани. При разговора подс.П. се ядосал и решили да отидат в гр.Д. като подс.П.
увреди лекия автомобил управляван от св.Д.. По този повод, подс.П. след полунощ вече на
28.11.2020г. се обадил по телефона на св.П. и я помолил да ги закара до гр.Д., като й казал,
че имали работа, но не й обяснил каква. Свидетелката се съгласила и с автомобилът си ги
откарала до гр.Д., като подс.П. пътувал отпред, а останалите двама на задната седалка. След
като пристигнали в гр.Д., подс. Д. който бил със счупен крак и ползвал патерици, упътил
свидетелката до улицата където живеел св. Д. и бил паркиран управлявания от него посочен
по- горе лек автомобил „Мерцедес”. Там подс.П. слязъл от автомобила на свидетелката,
отишъл до паркирания лек автомобил „Мерцедес“ и с камък счупил предното му панорамно
стъкло и предната лява чистачка, а с нож който носел, пробил на по две места предната и
задната десни гуми на автомобила. След като сторил това за около 5 минути, подс.П. се
върнал в автомобила на св.П. и всички си тръгнали към гр.Х., като подс.Д. го попитал дали
го направил, на което подс.П. отговорил утвърдително. На сутринта св.Д. с баща си
установили уврежданията по автомобила и бил подаден сигнал в РУ – Димитровград. Бил
извършен оглед на местопроизшествието при който се описало състоянието на автомобила и
образувано д.п. № 718/2020 г. по описа на РУ – Димитровград, водено за престъпление по
чл.216 ал.1 от НК. В хода на разследването били приобщени записи от видеонаблюдението
на Община Димитровград, от камера на улицата до дома на св.Д., а подс.П. предал
доброволно ножа с който пробил гумите на лекия автомобил, които също били предадени на
разследването. Посочените вещи били огледани като веществено доказателство, от
назначената по досъдебното производство оценителна експертиза се установило, че щетите
по лекия автомобил са в размер на 766 лв., която сума подс.П. заплатил с разписка на
досъдебното производство и тя била предадена на св.Д.. С постановление на РП – Хасково –
ТО – Димитровград, от 08.03.2021г. разследването било спряно на осн. чл.25 ал.1 т.6 от НПК
като се приело, че се касае за маловажен случай на повреждане по смисъла на чл.216 ал.4 от
НК преследвано по частен ред и на пострадалия Р. указана възможността да предяви тъжба
в 6 месечния срок по чл.81 ал.3 от НПК. Последното било сторено и от тъжителя Р., в
рамките на цитирания преклузивен срок, досежно повредите по автомобила е предявена
тъжбата против двамата подсъдими за престъплението по чл.216 ал.4 от НК, вр. чл.20 ал.2 от
НК за подс. П. и вр.чл.20 ал.4 от НК, за подс.Д.. За последния според изложените в тъжбата
фактически твърдения и за което е предаден на съд, съучастието му под формата на
помагачество се изразявало както в отвеждане на извършителя – подс. П. до мястото където
бил увредения автомобил, така и в осигуряване на средството /камъка/, за извършване на
деянието.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд след като обсъдил
и анализирал събраните доказателства приел, че двамата подсъдими осъществили от
обективна и субективна страна престъплението по чл.216 ал.4 от НК, вр.чл.20 ал.2 от НК за
3
подс.П. и вр. чл.20 ал.4 от НК за подс. Д., за което с обжалваната присъда ги признал за
виновни и освободил от наказателна отговорност по реда на чл.78а ал.1 от НК, чрез налагане
на административното наказание „глоба“ в размер от по 1200 лв. на всеки от тях. Този извод
се споделя от настоящата инстанция. От обективна страна стойността на повредите по
въпросния лек автомобил, надхвърлящи в малка степен минималната работна заплата в
страната ни към инкриминираната дата, тяхното възстановяване от подс. П. и данните за
самите подсъдими, обосновават, че се касае за маловажен случай на противозаконно
повреждане на чужда движима вещ, по смисъла на чл. 216 ал.4 от НК. От субективна страна
правилно е прието, че деянието е извършено от двамата подсъдими умишлено, при общ пряк
умисъл като формата на вината, обосноваващ съучастието им в престъплението. Последното
за подс.П., който извършил самото изпълнително деяние, е по чл.20 ал.2 от НК и той
участвал в престъплението като извършител, а формата на съучастие за подс. Д. е по чл.20
ал.4 от НК, като той е действал като помагач на извършителя. Това е така защото като
указал пътя в гр.Д. по който да се движи св.П. с автомобилът си в който пътували двамата
подсъдими и така отвел извършителя до мястото където се намирал паркиран автомобила
който подс.П. повредил, умишлено /по друг начин, а не чрез останалите неизчерпателно
изброените форми на помагачество по чл.20 ал.4 от НК/ подс.Д. улеснил извършването на
престъплението. В тази насока правилно показанията на св.П., като и тези на св.Д. са
кредирани като кореспондиращи с останалите събрани и доверени доказателства, като те в
съвкупността си представляват верига от косвени доказателства, водещи до направеният от
съда извод обективиран в обжалваната присъда, като единственият възможен. Вярно е, че
св.П. не видяла изпълнителното деяние на престъплението, но тя е пряк свидетел на
откарването на двамата подсъдими и св.И. до гр.Д. след полунощ на инкриминираната дата,
маршрутирането й там от подс. Д., до мястото където бил паркиран увредения автомобил,
краткото излизане на подс.П. от нейния автомобил и зададеният му след деянието въпрос от
подс. Д., дали го направил на което подс.П. отговорил утвърдително. Изложеното от тази
свидетелка, наред с показанията на св.Д. който заявил и, че на видеозаписа разпознал
подс.П., кореспондира с останалите доказателства също установяващи деятелността на
подсъдимите, включително и с предадения впоследствие доброволно нож от подс.П. и
възстановяването от него, на причинените по автомобила щети. Относно св.И., който сам
заявил, че е роднина на подс.Д., то този свидетел не попада в обхвата на чл.119 от НПК и
свидетелства под страх от наказателна отговорност, но показанията му не следва да се
кредитират в частта, в която не посочил причината поР. която отишли до гр.Д., както и, че
никой не указвал маршрут на св.П., а слизането на подс.П. било вероятно за да отиде по
малка нужда, след което се върнали в гр.Х. В тази им част показанията на свидетеля не
кореспондират с останалата доказателствена съвкупност, като изводите в тази насока на
първата инстанция са правилни. От доказателствата по делото които са кредитирани е
безспорно, че слизането на подс.П. от автомобила на св.П. и въобще идването им в гр. Д., не
било по соченото от св. И. предположение и за разходка, а за извършване на деянието, което
се и случило. Същевременно по делото не е установено подс.П. да бил в лични негативни
отношения със св.Д. и да имал личен мотив да повреди автомобила управляван от свидетеля.
4
Безспорно е обаче, че такъв мотив имал подс. Д., който и преди това предизвиквал
конфликти с бившата си приятелка и св.Д., а с подс.П. бил в приятелски отношения като на
инкриминираната дата с оглед счупеният му крак, както свидетелства св.И., подс. Д. е бил
явно затруднен сам да повреди автомобила. Предвид изложеното се явяват несъстоятелни
твърденията в жалбата, съучастието на подс.Д. в престъплението под формата на
помагачество по смисъла на чл.20 ал.4 от НК за което е осъден с обжалваната присъда, да не
е безспорно и несъмнено доказано и жалбата е неоснователна. Правилно този подсъдим е
оправдан за това, съучастието му да се изразявало и в осигуряване на средство за
извършване на престъплението, защото не е доказано да е дал камъка на извършителя, с
който е повреден автомобила. Правилно е приложението на чл.78 а ал.1 от НК доколкото са
налице задължителните му предпоставки, с оглед размера на предвиденото за
престъплението наказание, чистото съдебно минало на подсъдимите и възстановяването на
съставомерните вреди. Наложеното на всеки един от подсъдимите административно
наказание по реда на чл.78 а ал.1 от НК – „глоба“ в размер от по 1200 лв. е близко до
предвидения минимум който е 1000 лв. ,определено при превес на смекчаващите вината им
обстоятелства и справедливо. Не се установи при проведеното съдебно производство пред
първата инстанция, да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели
до нарушаване правото на защита на страните, правилно е произнасянето по разноските.
След като не са налице основания за изменяване или отмяна на обжалваната присъда,
същата като правилна, обоснована и законосъобразна, следва да бъде потвърдена, а с оглед
неоснователността на жалбата, подс.Д. следва да бъде осъден на осн.чл.189 ал.3 от НПК, да
заплати на частният тъжител разноските за адвокат в размер на 500 лв., направени пред
въззивната инстанция според представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на осн. чл. 338, вр. чл. 334 т. 6 от НПК съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 33 /01.07.2022г. постановена по НЧХД № 418 / 2021г. по
описа на Районен съд - Д.град.
ОСЪЖДА И. Ц. Д. с ЕГН **********, с адрес в гр.Х. бул. ” В. Л.” № ** вх.*, ет.*, ап. **, да
заплати на Р. Д. Р. с ЕГН **********, с адрес в гр.Д., ул. „Х. Б.“ № **, вх. *, ап. *, сумата от
500 лв. разноски за адвокат, пред въззивната инстанция .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5