Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 39
гр. Пловдив, 04.02.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на шести
ноември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ ЕМИЛ МИТЕВ
при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша
докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 517 по описа за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
|
|
|
|
|
|
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „Ю.Б.“ АД против Решение № 233 от 07.05.2019 г., постановено по т.д. № 337 по описа за 2018 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете на „Ю.Б.“ АД, ЕИК: ***, срещу Ц.А. И.и А.Л.И., да му заплатят солидарно сумата 30437.14 швейцарски франка /CHF/, представляваща част от дължима главница в размер на 108 952.96 CHF по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № ***/22.05.2008 г., ведно с прилежащите му Приложение от 29.05.2008 г., Допълнително споразумение от 25.06.2009 г., Допълнително споразумение от 25.06.2010 г., Допълнително споразумение от 13.07.2011 г., Допълнително споразумение от 15.08.2012 г. и Допълнително споразумение от 26.09.2013 година.
Във въззивната жалба се съдържа
оплакване, че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуалните
правила. Искането е да се
отмени решението на Пловдивския окръжен съд в обжалваната му част и вместо
това да се
постанови друго, с което се уважи изцяло предявения иск, както и на банката да се
заплатят направените деловодни разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не са
постъпили отговори от ответниците по иска Ц.А. И.и
А.Л.И., като във въззивното производство също не е
изразено становище по въззивната жалба.
Пловдивският
апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка
с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено
следното:
Производството пред Пловдивския
окръжен съд е образувано по предявени от „Ю.Б.“ АД против Ц.А. И.и А.Л.И.,
обективно и субективно пасивно съединени
осъдителни искове за солидарно заплащане на сумата 30437.14 швейцарски франка
/CHF/, представляваща част от дължима главница в размер на 108952.96 CHF, дължима на основание Договор
за потребителски кредит № ***от 22.05.2008 г.,
както и на сумата 1390.31 лева -
нотариални разноски. Искът за частично предявена главница се основава на
настъпила предсрочна изискуемост на остатъка от кредита поради неизпълнение на
задълженията от страна на ответника по Договор за потребителски кредит № ***от 22.05.2008 г., сключен
между страните.
Във връзка с релевираните в подкрепа на предявените искове твърдения, по делото е установено следното:
Между страните са възникнали облигационни отношения по договор за потребителски кредит ***от 22.05.2008 г., по силата на който „Ю.“ АД, чийто правоприемник е ищецът ТБ „Ю.Б.“ АД, се е задължило да предостави на кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 62 200 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на „Ю.“ АД в деня на усвояване на кредита, както следва:
1. Равностойността в швейцарски
франкове на 32 000 евро по
курс „купува“ за швейцарския франк към евро на „Ю.“ АД в деня на усвояване на
кредита - за покупка на подробно описан в договора недвижим имот и
2. Равностойността в швейцарски франкове на 30 200 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на „Ю.“ АД в деня на усвояване на кредита - за други разплащания.
Съгласно чл. 1, ал. 5 от описания
договор, курс „купува“ на швейцарския франк към евро на Банката се формира от
официалния курс „продава“ на евро към лева на Банката, разделен на официалния
курс „купува“ на швейцарския франк към лева на Банката.
В чл. 2 от договора страните са уговорили и конкретните
условия за реалното усвояване на кредите както следва:
- разрешеният кредит се усвоява по конкретно посочена блокирана
сметка в швейцарски франкове – /чл.2, ал.1 от Договора/, след представяне
от кредитополучателите на подробно описаните в чл. 2, ал. 2 от Договора
документи, отнасящи се до покупката на недвижимия имот, включително и молба за
превалутиране на кредита /по образец на банката/.
Едва след изпълнение на тези условия, усвоеният кредит в
швейцарски франкове по сметката по чл. 2, ал. 1 се превалутира служебно от
банката в евро по търговски курс „купува” на швейцарския франк към евро на
банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по
открита в банката сметка на кредитополучателя в евро - чл. 2, ал. 3 от Договора.
По тази сметка кредитополучателят се задължава да нареди превод по конкретно
посочена сметка на продавача на имота, за чието закупуване е предоставен
кредита – чл. 2, ал. 5 от Договора.
Съгласно с чл. 5, ал. 1 от
Договора, крайният срок за погасяване на кредита е 348 месеца, считано от
датата на усвояването му, който се установява с подписване на Приложение № 1
като неразделна част от договора.
Според уговорката в чл. 6, ал. 1, кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно представляващ неразделна част от договора погасителен план, какъвто по делото не е представен.
В чл. 6, ал. 2 от договора за кредит е предвидено
погасяването на кредита да се извършва във валутата, в която същият е разрешен
и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна
вноска по главницата и/или лихвата, кредитополучателят не е осигурил дължимата
сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в
лева или евро по свои сметки в банката, погасяването на кредита може да се
извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след
служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава”
на банката за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят с
подписването на договора дава своето неотменно и безусловно съгласие и
оправомощава банката. Този курс за
превалутиране е дефиниран в чл. 6, ал. 4 от договора, според чиято разпоредба
курсът се формира от официален курс „купува“ за евро към лева на Банката,
разделен на официалния курс „продава“ за швейцарски франк към лева на Банката
за съответния ден.
Уговорената е и възможността т.е. правото на банката да
обяви кредита частично или изцяло за предсрочно изискуем, когато не се погаси
която и да е вноска, а при неиздължаване на три последователни месечни вноски,
изцяло или частично – чл. 18, ал. 2.
Според приетото по делото Приложение № 1 от 29.05.2008 г.
към Договора, подписано от страните, датата на усвояване на кредита е 29.05.2008
г., като съответно на приложимия курс „купува“ за швейцарския франк на банката
– кредитор към евро към датата на усвояване на кредита - 1,6615789 евро за 1 CHF, е отбелязано,
че предоставеният и усвоен кредитен лимит в швейцарски франкове е 103351 CHF.
Установено е също, че въз основа на предварително дадено от
кредитополучателите съгласие, банката е прехвърлила вземанията си по кредита на
„Б.“ АД, с договор от 15.07.2008 г., като длъжникците
са уведомени за тази цесия чрез нотариални покани.
По делото е установено, че с пет допълнителни споразумения
към Договора за кредит, съответно от 25.06.2009 г., 25.06.2010 г.,13.07.2011
г., 15.08.2012 г. и 26.09.2013 г., сключени между цесионера „Б.“ АД и
кредитополучателите, са предоговаряни остатъка от задълженията на
кредитополучателя, условията относно погасяването на кредита, променяни са
лихвените проценти на договорната лихва и са уговаряни нови погасителни
планове.
Впоследствие, с нова цесия от 28.10.2015 г., „Б.“ АД е
прехвърлило обратно на “Ю.Б.” АД всички свои вземания към Ц.А. И.и А.Л.И., произтичащи от Договор за
Потребителски кредит ***от
22.05.2008 г., за което кредитополучателите
също са били уведомени с нотариални покани.
На 29.08.2017 г., банката е отправила до ответниците
уведомление, връчено на Ц. И.на 22.08.2017 г. при условията на чл. 47, ал.5 ГПК
и на А.И. - на 28.03.2018 г., за обявяване на предсрочна изискуемост на целия кредит
заради натрупани към 13.06.2017 г. неизпълнени задължения по договора и
споразуменията, в общ размер от 131995.24 CHF.
Според приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, в резултат на прибавяните суми към главницата на основание постигнатите договорености в допълнителните споразумения, общата стойност на усвоената главница възлиза на 110 673,32 CHF, като в резултат от извършените погашения на главницата в общ размер на 1720,36 CHF, неплатената главница към 09.05.2018 г. – датата на подаване на исковата молба, е 108 952.96 CHF.
От тази сума ищецът
претендира частично 30437.14 CHF, което е и предмет на въззивното производство, доколкото в
частта, с която са присъдени сумите по иска за нотариалните разноски, решението
на Пловдивският окръжен съд не е обжалвано и е влязло в сила.
За да отхвърли предявения от „Ю.Б.“ АД против Ц.А. И.и А.Л.И. иск за заплащане на сумата
от 30437.14 швейцарски франка /CHF/ на заявеното договорно основание,
Пловдивският окръжен съд е приел, че действителното предоставяне и усвояване на
кредита е извършено в евро, поради което връщането му се дължи в същата валута.
В тази връзка съдът е приел, че клаузите в частта им, с
която се уговаря превалутиране на кредита при отпускането, усвояването и
погасяването му (чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал.1, ал. 4, чл. 6, ал. 2, чл. 20, ал. 2,
чл. 21 и чл. 22 от договора), са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй
като: с посочените клаузи изцяло в тежест на потребителите – кредитополучатели е
прехвърлен риска от повишаване на външната и/или вътрешна стойност на виртуално
използваната парична единица на сметката (CHF), макар те да са получили кредита
в различна валута – евро, на която реално са потребители; същите клаузи на
договора не излагали прозрачно конкретното функциониране на обменния механизъм
на виртуално използваната парична единица на сметката по начин, по който
потребителите да могат да изчислят въз основа на ясни и разбираеми критерии
икономическите последици, произтичащи от подписването на договора; уговорките налагали
на потребителите паричното задължение да заплащат при погасяването на вноските
по кредита разликата между размера на месечните вноски, изчислени във виртуално
предложената на кредитополучателите парична единица на сметката, и размера на
месечните вноски, изчислени в реално получената парична единица на сметката.
Първоинстанционният съд е отчел и обстоятелството, че по
делото не са представени доказателства за предоставяне на достатъчно информация
на кредитополучателите, въз основа на която същите да вземат информирано
решение, доколкото липсвали данни същите да са притежавал капацитета не само да
знаят възможността за повишаване или понижаване стойността на чуждестранната
валута, в която е сключен договорът, но и да оценяват потенциално значимите
икономически последици от такава клауза за финансовите си задължения. Въз
основа на това, съдът е заключил, че посочените уговорки водели до значителен
дисбаланс между страните, като се вземат предвид експертните знания на банката
като професионалист, във връзка с евентуални промени в обменните курсове и
рисковете, присъщи на взимането на заем в чуждестранна валута.
Изводите на Пловдивския окръжен съд относно наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит между страните по смисъла на чл.143 ЗЗП, обуславящи нищожността им, се споделят напълно от настоящата инстанция, съдът не намира за нужно да ги повтаря, а относно тези фактически и правни изводи, на основание чл. 272 ГПК, препраща към мотивите на обжалваното решение.
В
допълнение и във връзка с поддържаните във въззивната жалба на ищеца възражения,
е необходимо да се добави следното:
Предвид цитирания писмен договор и споразуменията към него, следва да
се приеме за безспорно установено съществуването на валидна облигационна връзка между ищеца
и ответниците, възникнала по сила на
Договор за потребителски банков кредит, която притежава всички характеристики на специфичната търговска сделка, уредена в гл. 29-та, раздел III
от Търговския закон - чл. 430 ТЗ
- договор за банков кредит - формален, консенсуален, възмезден, двустранен договор.
При очертаната специфика
на процесния договор и с оглед заявените в подкрепа на иска
твърдения, както и противопоставените им от страна на ответниците възражения,
основните спорни въпроси са: дали
банката е предоставила на ответниците и
в каква валута уговорената сума по кредита; валидни ли са уговорките в
договора за превалутиране на кредита; дали ответниците
– кредитополучатели са върнали сумата по
кредита, съответно налице ли непогасен
остатък, за какъв период, в какъв размер и
в каква валута.
По първия спорен въпрос, представителят
на ищеца – „Ю.Б.“ АД поддържа твърдението си, че на 29.05.2008 г. банката e
предоставила на кредитополучателите И.уговорената в договора за кредит сума, в
уговорения размер и валута – равностойността на 62 200 евро в швейцарски
франкове, възлизаща според уговорения валутен курс „купува“ за швейцарски франк
към евро на банката в деня на усвояването на 103351 CHF, позовавайки се на
единственото писмено доказателство в тази насока – Приложение № 1 към Договор за потребителски
кредит № ***от
22.05.2008 г., както и на заключението на ССчЕ,
основаващо се на същия документ.
Посоченият документ обаче установява единствено, че отбелязаната дата 29.05.2008 г. е датата на усвояване на кредита по договора, че курс „купува“ за швейцарски франк към евро на банката в същия ден е 1.6615789, както и че размерът на кредита в швейцарски франкове по този курс възлиза на 103351 CHF.
От съдържанието на този протокол, при най-благоприятното за ищеца тълкуване, може да се направи единствено извод, че е изпълнен само първият етап от предоставянето и усвояването на кредита, уговорен в чл. 2, ал. 1 от Договора - че разрешеният кредит е постъпил в блокирана банкова сметка ***получателя.
Макар в доклада си по делото
първоинстанционният съд да е разпределил ясно и изчерпателно доказателствената
тежест по тези въпроси, ищецът не е представил каквито и да било доказателства
/например нареждания за банкови преводи,
извлечения от съответните сметки и пр. счетоводни документи/ за изпълнението на
следващите задължения на банката по отпускането и усвояването на кредита,
уговорени в чл. 2, ал. 3 – ал. 5 от Договора: превеждане на служебно превалутирания от банката кредит от CHF в евро от блокираната сметка в
другата, описана в чл. 2, ал. 3 сметка на И.и прехвърлянето на сумата по
нареждане от титуляра на тази сметка по сметка на продавача на недвижимия имот.
Следователно, от посочените доказателства не само не би могло да се изведе, че банката е предоставила на кредитополучателя уговорената в договора сума в швейцарски франкове, но дори че е предоставила /превела по откритата сметка на ответника И./ тази сума или част от нея в каквато и да е валута. В такъв случай, единствено с оглед признанието на ответниците, съдържащо се в отговора на исковата молба, следва да се приеме, че сумата в евро е била преведена от банката по нареждане на И.на продавача на недвижимия имот.
След като кредита счетоводно се превежда по блокираната сметка в швейцарски франкове – чл. 2, ал. 1 от договора, а последващото му превеждане по откритата сметка - по която ответниците реално са наредили плащане към трето лице, се извършва след повторно служебно превалутиране /от швейцарски франк в евро/, единственият възможен извод е, че реално усвояването /чрез извършения банков превод/ е извършено в евро, поради което твърдението на банката, че усвояването е извършено в швейцарски франкове, е неоснователно.
Независимо от този извод, поначало няма пречка страните по кредитното правоотношение да уговарят погасяването на кредита да се извърши във валута, различна от усвоената. В този случай обаче, това задължение ще следва от наличието на конкретни уговорки, а не от факта на усвояване на кредита в съответната валута.
Оттук нататък следва да се преценява действителността
на уговорките за погасяване на кредита във валута, различна от валутата на
усвояване, както и на уговорките, с които са определени условията за
превалутиране.
Възраженията на ответниците в тази насока са, че
използваният от банката договор е изготвен предварително, без да им е дадена
възможност да влияят на клаузите му; че уговорките относно условията за
погасяване на кредита са неравноправни, тъй като не са имали нужната информация
при сключването му относно начина на формиране на валутния курс, действителният
размер на дълга и дължимата лихва. Ответниците са се позовали и на нищожност на
клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2 и чл. 22, ал. 1 и 2, доколкото същите не
представяли по ясен и разбираем за потребителя начин условията на сключения
договор, което водело до значително неравновесие между страните, във вреда на
кредитополучателите. Тези възражения, както е приел и първоинстанционният съд,
са основателни.
Предвид спецификата на сключения договор, страните по
него могат да бъдат дефинирани като търговец по смисъла на §13 т. 2 от ДР на
ЗЗП, каквато е банката, на потребител по смисъла на §13 т. 1 от ДР на ЗЗП,
какъвто е ответникът. Предмет на договора е финансова услуга по смисъла на §13
т. 12 от ДР на ЗЗП.
Съгласно общия принцип, съдържащ се в разпоредбата на
чл. 143 ЗЗП в договор, сключен с потребител,
неравноправни са клаузите в негова вреда, които не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя.
Поначало преценката за неравноправният характер на
клаузите в потребителския договор, не се свърза нито с основния му предмет,
нито със съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и
стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга,
при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми - чл.4, § 2 от
Директивата и чл. 145, ал. 2 ЗЗП.
Според тълкуването на разпоредбата на чл. 4, § 2 от
Директива 93/13/ЕИО, съдържащо се в т. 1 от решението на Съда на ЕС по дело
С-186/16, понятието „основен предмет на договора“ по
смисъла на тази разпоредба обхваща договорна клауза, включена в договор за
кредит, изразен в чуждестранна валута, която не е била индивидуално договорена
и по силата на която кредитът трябва да се погасява в същата чуждестранна
валута, в която е бил договорен, след като посочената клауза определя основна,
характеризираща този договор престация. Поради това такава клауза не може да се
счита за неравноправна, при условие че е изразена на ясен и разбираем език.
Тълкуване на разпоредбите на чл. 4, § 2 от Директивата
и чл. 145, ал. 2 ЗЗП в този смисъл се съдържа освен в посоченото решение на
Съда на ЕС по дело С-186/16 и в разяснителната част към него, и в т. 1 от
диспозитива на определението по дело С-119/17 по Преюдициално
запитване — Защита на потребителите — Директива 93/13/ЕИО, но и в
трайната практика на ВКС – напр. решение № 295/22.02.2019 г. по т. дело №
3539/2015 г., Решение № 294/ 27.03.2019 г.
по т.д. № 1599/2017 на ВКС, ТК, второ отделение.
Следователно,
преценката дали атакуваните в конкретния случай от потребителя клаузи отговарят
на критериите, съдържащи се в посочената разпоредба, би могла да се извърши
единствено ако същите са формулирани ясно и недвусмислено, като при
съмнение относно смисъла на определено условие, то се тълкува по благоприятен
за потребителя начин – чл. 147 ЗЗП. Това
е необходимо, за да може потребителят предварително да се информира за
условията, при които се договоря, така че да е в състояние да осмисли
предлаганите промени, да извърши преценка и да предприеме адекватни действия за
защита на правата и интересите си.
Съдът смята, че в конкретния случай, такава яснота
липсва. На първо място, договорът не
съдържа ясни правила за превалутиране на средствата по кредита от евро в
швейцарски франк и обратно, както при усвояването на кредита, така и при
погасяването му.
Във връзка с уговореното превалутиране на евро в
швейцарски франк и обратно, отделните разпоредби от договора съдържат различни
уговорки при определяне на валутния курс, по който следва да се извърши
превалутирането, предвиждайки валутни курсове между три различни валути - швейцарски франк – евро, швейцарски франк –
лева, или дори по-сложна методика за превалутиране.
В тази насока следва да се отбележи, че различни
формули за превалутиране са използвани и при определяне предмета на договора и размера
на кредита /чл.1, ал.1/; и в уговорките за служебно превалутиране /чл. 2, ал. 3/,
и в уговорките за погасяване на кредита – чл. 5, ал. 2 и ал. 4/. Освен това в
отделните формули се използват различни видове обменни курсове, за които в
договора не се съдържат не само ясни и разбираеми, но каквито и да било
дефиниции и/или разяснения относно значението и особеностите на тези курсове.
Така, според чл. 2, ал. 4 от договора, курс „продава” на
швейцарски франк към евро на Банката, по който се отпуска кредита, се формира
от официален курс „купува“ за евро към лева на Банката, разделен на официален
курс “продава“ за швейцарски франк към лева на банката за съответния ден.
Служебното
превалутиране на „усвоения“ кредит по чл. 2, ал. 3 от швейцарски франк в евро,
се извършва по търговски курс „купува“ швейцарски франк към евро на Банката
към деня на усвояването.
Съвсем
различна от описаните е формулата за определяне размера на погасителната вноска
в швейцарски франк, определена с уговорката по чл.6, ал. 4 от договора, според която курсът се формира от официален
курс „купува“ за евро към лева на Банката, разделен на официалния курс
„продава“ за швейцарски франк към лева на Банката за съответния ден.
На следващо място, както обосновано е приел и
Пловдивския окръжен съд, с посочените клаузи изцяло в тежест на потребителя–
кредитополучател е прехвърлен риска от повишаване на външната и/или вътрешна
стойност на използваната парична единица на сметката (CHF), макар той да е
получил кредита в различна валута – евро, на която реално е потребител.
В тази
връзка, не може да бъде споделено изразеното във въззивната жалба становище, че
доколкото ответниците при сключването на договора били запознати от служители
на банката с историческата справка за фиксинга на швейцарския франк и тя
показвала дори понижение спрямо лева, същите били информирани за риска. Дори
това обстоятелство да се приеме за установено, справката на която се позовава
жалбоподателят не е в състояние да обясни смисъла, действието и евентуалните
последици за страните на съдържащите се в договора механизми за превалутиране
от евро в швейцарски франк и обратно, както и съдържащите се рискове от
промените в официалния, търговския и/или курса на банката, на използваните
валути.
Твърденията на
ищеца в тази насока се опровергават и от клаузите на чл. 22 от договора за кредит, с която ответниците приемат
за своя сметка риска и всички вреди от промяната на обявения от банката курс
купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев/евро, които могат
да имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита,
изразени в лева/евро. В чл. 22, ал. 2 от договора ответникът е декларирал, че е
запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на
чл. 6, ал. 2 и чл. 20 – чл. 22 от договора и е съгласен с настъпването им.
Всъщност
проблемът не е само в това, че валутният курс в различните му разновидности
между уговорените в договора валути, хипотетично би могъл да се промени в полза
на всяка от страните по договора в т.ч. и в полза на кредитополучателя,
съответно – във вреда на банката.
Същественото
е, че при преценката относно неравноправността на посочените клаузите от
договора, предвиждащи превалутирането на кредита, както и тези, формиращи задължението
на кредитополучателите да погасяват сумата по кредита не във валутата, в която реално
са го получили, а в чуждестранна е, че начинът по който са формулирани тези
уговорки, не позволява на нормално осведомения и в разумни граници наблюдателен
и съобразителен потребител, преди всичко да се ориентира в механизмите, по
които ще се превалутира кредита, в необходимостта и конкретните икономически
последици за страните по договора от действието на тези механизми на различните
етапи от изпълнението на договора.
Освен това,
от страна на банката, на потребителите не е предоставена цялата информация
относно вероятните промени в обменните курсове на договорените валути, като и
относно рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, въз
основа на която същите да съобразят възможното поскъпване или обезценяване на тази
валута, в която кредитът е бил договорен, и въз основа на уговорените механизми
за превалутиране, да направят преценка за възможните икономически последици,
включително и неблагоприятните за тях, от съответните уговорки върху бъдещите им
финансови задължения.
По делото липсват доказателства, че спорните клаузи са били
индивидуално определени. В тази насока няма спор, че процесния договор
за кредит е изготвен изцяло от банката и презумпцията на чл. 146, ал. 4 ЗЗП не
е оборена, доколкото по делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че
ответникците са имали възможност да изразят становище
по съдържанието на договора, вкл. по спорните клаузи от него и да повлияят
върху тях. Още повече, както вече бе отбелязано, липсват доказателства банката
предварително да е представила на кредитополучателите подробна информация относно
възможните бъдещи промени във валутните курсове на уговорените валути, да ги е
уведомила за евентуалните рискове, свързани с вземането на кредит в
чуждестранна валута и да е обсъдила добросъвестно финансовите рискове от
превалутирането на кредита, както и да им е предложила варианти на тези клаузи,
чрез които рисковете да бъдат избегнати или поне минимализирани.
Предвид изложеното, решаващите изводи на Пловдивския окръжен съд, че клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1 ал. 4, чл. 6, ал. 2, чл. 20, ал. 2, чл.21 и чл. 22 от Договора, с които е уговорено превалутиране на отпуснатия и усвоен кредит, както и на вноските за погасяването му в швейцарски франкове, са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, съответно – нищожни, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и непораждащи правно действие в отношенията между страните, са правилни и съобразени със закона. Това означава, че ответникците не дължи връщането на усвоения в евро кредит, в швейцарски франкове и в размер, изчислен по предвидените в неравноправните клаузи механизми. Следователно искът за заплащане на остатъка от главницата по кредита в такава валута и в такъв размер, е неоснователен.
Неоснователни са поддържаните във въззивната жалба доводи, че независимо от извода на Пловдивския окръжен съд, че кредитът е отпуснат и усвоен в евро, ответниците дължали връщането му в швейцарски франкове, съгласно постигнатите в договора уговорки, в какъвто смисъл било и Тълкувателно решение № 4 от 29.04.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК.
Искът за заплащане на остатъка от кредита е предявен на договорно основание, като исковата претенция се основава на поначало допустимо уговорено, но невъзникнало заради нищожността на уговорката, от която произтича, задължение. В такъв случай, задължението за връщането на безспорно получения кредит във валута различна от уговорената, е немислимо да се търси на заявеното договорно основание.
В допълнение към изложеното, в подкрепа на изводите за неоснователността на предявения иск за връщане на остатъка от главницата в швейцарски франкове, следва да се отбележи и липсата на доказателства в подкрепа на заявените твърдения относно основния правопораждащ този иск факт – неизпълнение на задължението от страна на кредитополучателите за погасяване на кредита в посочената валута и в посочения размер.
Задълженията на ответниците в тази насока произтичат от разпоредбата на чл. 6, ал.1 от Договора , според която кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно представляващ неразделна част от договора погасителен план, както и от съответните уговорки в допълнителните споразумения и според предвидените в тези споразумения нови погасителни планове, доколкото същите съдържат промени в размера на остатъка от кредита, размера и падежа на месечните вноски.
По делото обаче липсват предвидените в посочените уговорки погасителни планове, съдържащи броя, размера и падежа на погасителните вноски т.е. конкретните условия, при които е следвало да бъде погасяван кредита.
Установяването на тези условия е изцяло в тежест на ищеца, съответно - в тежест на ответниците е установяването на положителните факти, свързани с плащането на вноските в съответствие с уговорените условия.
Следователно, доколкото по делото не са установени конкретните размери и падежи на погасителните вноски, с които ответниците е следвало да погасяват усвоения кредит, са останали недоказани и основните факти относно твърдяното пълното или частично неизпълнение на задължението на кредитополучателите по договора в каквато и да е валута, евентуалният размер на това неизпълнение и настъпването на предсрочната изискуемост на остатъка от кредита.
Крайният извод е, че предявеният на договорно основание иск за парично вземане в посочения частичен размер и в заявената валута (CHF) е неоснователен.
Предвид изложеното, Пловдивският апелативен съд намира, че решението на Пловдивския окръжен съд в обжалваната му
част представлява законосъобразен отговор на повдигнатия от страните правен
спор, поради което следва да се потвърди.
Мотивиран
от горното, Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 233 от 07.05.2019 г., постановено по т.д. № 337 по описа за 2018 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете на „Ю.Б.“ АД, ЕИК: ***, срещу Ц.А. И.и А.Л.И., да му заплатят солидарно сумата 30437.14 швейцарски франка /CHF/, представляваща част от дължима главница в размер на 108952.96 CHF по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № ***/22.05.2008 г., ведно с прилежащите му Приложение от 29.05.2008 г., Допълнително споразумение от 25.06.2009 г., Допълнително споразумение от 25.06.2010 г., Допълнително споразумение от 13.07.2011 г., Допълнително споразумение от 15.08.2012 г. и Допълнително споразумение от 26.09.2013 година.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл.280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.