Решение по дело №378/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околна среда и води (РИОСВ) Русе срещу Решение № 168/20.03.2024 г. на Районен съд - Русе, постановено по АНД № 2367/2023 г., с което е отменено Наказателно постановление № 64/30.11.2023 г., издадено от касационния жалбоподател. С посоченото наказателно постановление за нарушение на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС, на „Оргахим резинс“ АД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 30 000,00 лева. Решението се обжалва като незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се от съда да отмени оспореното решение и да потвърди изцяло наказателното постановление, а при условията на евентуалност да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Русе. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен представител – старши юрисконсулт М. К., която поддържа жалбата на основания, изложени в нея и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „Оргахим резинс“ АД, ЕИК *********, гр. Русе, [улица], представлявано от Р.-М. Г. - изпълнителен директор и съдебен адрес: гр. Русе, [улица], ет. 2; се представлява в процеса от адв. П. И., АК Русе която оспорва жалбата като неоснователна Счита, че обжалваното решение на районния съд не страда от пороците, посочени в касационната жалба тъй като не са допуснати твърдяните нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон. Поддържа съображенията, които е изложила в отговора на касационната жалба. Представя отговор на касационна жалба, в който посочва, че въззивната инстанция е събрала необходимите доказателства, обсъдила е същите и въз основа на тях е изградила мотивите си. Оспорва твърденията в жалбата за допуснати съществени нарушения и за сочените нарушения на материалния закон. Иска от съда да потвърди оспореното въззивно решение и претендира разноски за касационна инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе поддържа теза, че подадената касационна жалба е основателна, а постановеното решение на районния съд е неправилно. Считам, че е налице касационно основание за отмяна на оспореното решение защото районният съд неправилно е приложил материалния закон, тъй като е приел, че не е налице извършено нарушение. Твърди, че в конкретния случай административнонаказващият орган правилно е приложил материалния закон и правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 164, ал. 1 от закона. По тази причина оспореното решение на районния съд следва да бъде отменено, да се постанови друго, с което да се потвърди издаденото НП.

Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради e процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Районен съд – Русе е образувано по жалба на „Оргахим резинс“ АД против Наказателно постановление № 64/30.11.2023 г. на директора на РИОСВ Русе. С посоченото наказателно постановление за нарушение на чл. 123в, т. 2 от ЗООС, на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС, на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 30 000,00 лева.

Въззивния съд е установил фактическата обстановка – специалисти от РИОСВ Русе на база посочени фактически основания (план, заповеди) са извършили проверки в „Оргахим резинс“ АД. За резултатите е съставен Констативен протокол № ДЦ-29/ 27.10.2023 г. Не се спори между страните, че жалбоподателят е оператор на "Инсталация за производство на смоли, лакове, безири, пластификатори, електроизолационни лакове и полиестерни смоли", съгласно Комплексно разрешително (КР) № 15-Н1/2019 г., издадено във връзка с Решение № 15-Н1-И0-А0/30.09.2019 г. От посочения протокол се установява, че дружеството е нарушило Условие 10.1.2.1. от КР, изразяващо се в наличие на канализационно отклонение, представляващо байпасна връзка на вход на пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ) чрез която се осъществява заустване на непречистени отпадъчни води в градската канализационна система, посредством Точка на заустване № 1. Посочено е, че нарушението е установено при обследване на площадкова канализация на дружеството, в района на ПСОВ, което обследване е извършено съвместно със специалисти от „ВиК“ Русе като са проследени ревизионни шахти, разположени пред и след ПСОВ чрез използване на цветна вододисперсионна среда. Установеното отклонение не е отразено в представената от дружеството актуална схема на площадковата канализация.

Във връзка с констатациите, касаещи неспазване на Условие № 10.1.2.1. от КР, срещу дружеството е бил съставен АУАН № № 0002692/06.11.2023 г. за нарушение на чл. 123в, т. 2 от ЗООС. Срещу така съставения АУАН, в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН е постъпило възражение, което административнонаказващият орган е възприел като неоснователно.

За да отмени процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяната на наказателното постановление на това основание, но независимо от това по същество извършването на нарушението не е правилно установено и доказано.

Решението на Районен съд – Русе е неправилно и следва да се отмени.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Съгласно нормата на чл. 123в, т. 2 от ЗООС операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително.

В касационната жалба е направено оплакване за нарушение на процесуалните правила – сочи се, че съдът не е анализирал представените писмени доказателства, както и свидетелските показания на актосъставителката К.. При запознаване в съвкупност с всички събрани доказателства безспорно се установява, че такова обсъждане и ценене на приложени писмени доказателства не е реализирано от районния съд.

Видно от протокола за проведено на 30.01.2024 г. съдебно заседание във въззивното производство, свидетелката Г. Б. К. е дала подробни показания относно извършената проверка в „Оргахим резинс“ АД – период на извършване, място, представители на контролните органи, представители на проверяваното лице; предмет на проверките. В показанията си К. подробно описва ПСОВ на предприятието, като на 20.10.2023 г. е установена силна миризма наподобяваща разтворител, както и маслен филм на повърхността на водата, като впоследствие са представени обяснения от дружеството за това състояние – почистване и измиване на част от помещенията. На 23.10.20203 г. е извършена нова проверка в присъствие на представители на „ВиК“ ООД Русе, като К. посочва действията във връзка с проверката този ден при използването на цветове на вододисперсионна боя и именно тук се установява спорното канализационно отклонение, което препятства пречистването на отпадните води. Констатацията е, че замърсената вода постъпва в градската канализация без да е преминала през пречиствателните съоръжения, което води до нарушение на Условие 10.1.2.1. от КР. Така изложените накратко от този съдебен състав показания на актосъставителката въобще не са обсъдени в първоинстанционното решение, независимо то факта, че на стр. 2 от последното е посочено, че „Съдът дава вяра изцяло на събраните гласни доказателства.“

Посоченото условие има следното съдържание: „Условие 10.1.2.1. Притежателят на настоящото разрешително да зауства производствените отпадъчни води като част от смесен поток (производствени, охлаждащи, битово-фекални и дъждовни води) в градска канализация на гр. Русе при наличие на актуален договор с ВиК оператор и при спазване на изискванията в него, както и при спазване на изискванията, посочени в Таблица 10.1.2.1.“

Касационният съд намира за основателно твърдението в сезиращата го жалба, че решението е постановено при едностранчиво изследване на доказателствата, при това на тези от тях, които са неотносими. Така, без значение е факта,, че дружеството има сключен договор с „ВиК“ ООД Русе, след като при извършените проверки е установено, че на практика пречистване не се установява. Позоваването на районната инстанция на факта, че няма пробовземане в деня на проверките; че липсват протоколи за подобни действия всъщност не опровергава наличието на нарушение, след като и самото дружество признава съществуването на байпасна линия, която не е отразена в схемата във връзка с ползваното КР. Неясно защо като доказателство по делото е прието и обсъдено приложеното геодезическо изследване и заснемане, извършено от специализирано дружество в тази област и поръчано от самия възложител.

В този смисъл твърдението на дружеството в представения отговор на касационната жалба (за когото процесуалния представител на дружеството заяви в съдебно заседание, че поддържа), че въззивната инстанция е посочила на кои писмени доказателства изгражда правните си изводи не кореспондира с действителното съдържание на обжалваното съдебно решение – в последното само са изброени някои писмени доказателства но същите не са обсъдени. Посоченото в отговора „Даванео на вяра“ на показанията на всички свидетели не е еквивалентно на обсъждането на същите (което, както се установи, не е сторено) и съобразяването с всичко останали доказателства по делото.

Съдът вече обсъди факта относно липсата на пробовземане, на значението на който факт е наблегнато в отговора на касационната жалба. Обратно на твърдението в отговора, в процесното наказателно постановление точно и ясно е посочено кое условие на КР не е изпълнено (Условие 10.1.2.1.) и в какво се състои нарушението (наличието на байпасна линия, непосочена в схемата за КР).

Така установените нарушения на съдопроизводствените правила, макар и съществени, не налагат връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав, тъй като касационният съд разполага с необходимите доказателства и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63д от ЗАНН може да се произнесе по съществото на спора.

Касационният съдебен състав счита, че от събраните в хода на въззивното съдебно дирене доказателства безспорно се установява нарушение на Условие 10.1.2.1. от КР, извършено от „Оргахим резинс“ АД поради факта, че не се изпълняват условията на комплексното разрешително. Основателно касационния жалбоподател сочи, че нарушението е формално – не е необходимо да има някакви отрицателни последици, за ад бъде ангажирана отговорността на дружеството. Това означава, че само с факта на откриване на байпасно канализационно отклонение, което не е посочено в схемата за пречистване, условията на КР вече са нарушени. По тази причина не е необходимо да има пробовземане, не е необходимо да се провеждат изследвания за чистота на отпадните води; не е необходимо да се съставят специални отделни протоколи. Само за пълнота на изложението съдът ще отбележи, че ако при обикновено визуално наблюдение се установява наличие на цветна вододисперсионна боя (предоставена за извършване на проверката от самото дружество), то това е достатъчен индикатор, че пречистването на отпадните води от предприятието на дружеството не отговаря на необходимите условия в КР. Безспорно е и нормативно установено е, че всяко от условията, вписани в КР, се изпълняват задължително от оператора на КР.

Съдът счита, че наложеното наказание е правилно определено – при минимална имуществена санкция в размер на 10 000 лева и максимална такава в размер на 500 000 лева, санкция в размер на 30 000 лева съответства по размер на извършеното от касатора нарушение, тъй като не са налични смекчаващи обстоятелства, още повече, че в случая не се изследва вина поради факта, че касатора е юридическо лице.

Не е налице и маловажен случай, предвид значимостта на обществените отношения, които се защитават не само с нормите на ЗООС, но и конкретно с условията, заложени в процесното комплексно разрешително.

Като е достигнал до изводи, различни от изложените, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, и предвид изложените мотиви касационният съд следва да се произнесе по същество като потвърди процесното наказателно постановление.

По делото искане за присъждане на разноски е направено от ответника, а касационният жалбоподател претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 150,00 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на РИОСВ Русе, която инспекция има качеството на юридическо лице съгласно чл. 14, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗООС.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Русе

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 168/20.03.2024 г. на Районен съд - Русе, постановено по АНД № 2367/2023 г.

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 64/30.11.2023 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околна среда и води Русе.

ОСЪЖДА „Оргахим резинс“ АД, ЕИК *********, гр. Русе, [улица], представлявано от Р.-М. Г. - изпълнителен директор да заплати на Регионална инспекция по околна среда и води Русе юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.