О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№
314
гр.Бургас, 28.01.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав,
в закрито заседание, на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела Михова
2.Мл.с. Ваня
Ванева
като разгледа
докладваното от младши съдия Ваня Ванева ч.гр.д. №2099 по описа за 2019г. на
Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
образувано по повод частна жалба, с вх. № 20792/30.12.2019г., подадена от „Темпъл 14“ ООД, ЕИК:*********,
с управител Уилям Дънфи, чрез пълномощниците К.С. и А.Д., с която се обжалва Определение №10371 от
02.12.2019г., постановено по гр.д.№4239/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното определение районният съд е отменил
определението си от 01.10.2019 г., с което е приключено събирането на
доказателствата и делото е обявено за решаване и е спрял производството по
делото до влизане в сила на крайния съдебен акт по висящото гр.д. №9231/2018г.
на БРС.
В частната жалба се твърди, че неправилно
районният съд е приел, че решението по преюдициалното дело ще има сила на
пресъдено нещо по въпроса за валидността на договора за покупко-продажба. Сочи
се, че съдът не е отчел обстоятелството, че страните по двете дела са различни.
Позовава се на практика на ВКС.
В законоустановения срок е подаден отговор
на частната жалба от адв. Маргарита
Събева – БАК, процесуален представител на „Ниг инвест“ ООД, с който
депозираната частна жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи в
подкрепа на първоинстанционното определение. Твърди се, че същото е правилно и
законосъобразно. Твърди се, че в случая е налице обусловеност между делата,
тъй като предметът на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване
или отричане е предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на
обусловеното дело. В този смисъл посочва, че предмет на обуславящото производство
е недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот на
ответника и при евентуалното му уважаване договорът няма да е породил действие
спрямо ответника. В същото време предмет на настоящото производство е твърдяно
от ищеца вземане за неустойка по договор за управление и рент, сключен с
ответника, в качеството му на собственик на същия този имот, като действието на
договора за управление се простира до момента на промяна на собствеността. В
този смисъл и с оглед възраженията на ответника е от значение, дали последният
е собственик на имота, както и дали договорът за управление не е бил прекратен
поради промяна на собствеността, още повече, че купувачи по оспорената покупко-продажба
са управителите на дружеството ищец, в качеството им на физически лица, които
макар в това си качество формират решенията на ищцовото дружество. Сочи се, че
установяването на действителността на договора за покупко-продажба на
недвижимия имот, би изключило предявеното по настоящото производство вземане за
неустойка, в какъвто смисъл е възражението на ответника по настоящото дело.
Претендира се потвърждаване на обжалваното
определение.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната
жалба и се запозна с доказателствата по делото, прие следното:
Частната жалба е подадена в срока по
чл.275
от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от
надлежна страна, за която обжалваното определение поражда неблагоприятни правни
последици. Поради това, частната жалба се преценява като процесуално допустима
от настоящия състав.
Разгледана по съществото на спора подадената частна
жалба, се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:
На 24.04.2019г., /след дадени указания за отстраняване
на нередовности в заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 19.04.2019г./ „Ниг инвест“ ООД е подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу „Темпъл 14“ ООД, за заплащане на сумата
от 2500 евро – главница, представляваща договорна неустойка по т.2 от договор
за управление и рент от 18.05.2018г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането, 97,50 лв. – държавна такса и
300 лв. – адвокатски хонорар.
На 25.04.2019г. е издадена Заповед №1729 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът „Темпъл
14“ ООД, да заплати на „Ниг инвест“ ООД следните суми: 2500 евро – главница,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното
изплащане; 97,50 лв. – държавна такса, както и 300 лв. – адвокатски хонорар.
В законоустановения срок по чл.414 от ГПК, длъжникът
„Темпъл 14“ ООД е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК.
С Разпореждане №9913/09.05.2019г. районният съд е
указал на основание чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК на заявителя, че може да предяви
иск за установяване на вземането си срещу длъжника, за което е издадена
горепосочената заповед по чл.410 от ГПК. Заявителят е предявил иск по реда на
чл. 422 от ГПК в едномесечния срок.
С исковата молба, се претендира да се приеме за
установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца в размер
на 2500 евро, представляваща дължима договорна неустойка по т.2 от сключения
между страните Договор от за управление и рент от 18.05.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното ѝ
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
3209/2019г. на БРС. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
Ангажирани са доказателства.
Твърди се в исковата молба, че през 2009г. ответникът
е придобил собствеността върху недвижим имот – апартамент, подробно описан в
исковата молба, а на 18.05.2018г. страните са сключили договор за управление и
рент, по силата, на който ответникът „Темпъл 14“ ООД, в качеството му на
възложител, е възложил на „Ниг инвест“ ООД, в качеството му на изпълнител, да
обслужва, поддържа, отдава под наем и управлява собствения на възложителя
горепосочен имот – апартамент №35. Сочи се, че възложителят се е задължил да не
възлага дейностите по предмета на сключения между страните договор на други
лица, а в случай, че направи това – дължи неустойка в размер на 2500 евро.
Твърди се, че по време на действие на договора, възложителят е предоставил на
друго лице апартамента за гореописаните дейности, с което е нарушил
задължението си, поради което за „Ниг инвест“ ООД е възникнало правото да иска
уговорената в т.2 от договора неустойка.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от „Темпъл 14“ ООД, с който предявеният иск се
оспорва като неоснователен. Твърди се, че в срока на договора не са възлагани
на трети лица дейности по т.1 от договора. Посочва се, че на 28.11.2018г.,
ответникът е прехвърлил имота, поради което процесният договор е прекратен по
право на основание т.12 от същия. Твърди се, че пред БРС е висящо гражданско
дело №9231/2018г., с предмет валидността на покупко-продажбата на апартамента.
Страни по делото са настоящото дружество ответник – „Темпъл 14“ ООД и двамата
собственици на ищцовото дружество „Ниг инвест“ ООД – Николай Петев Георгиев и
Иван Петев Георгиев. Направено е искане за спиране на настоящото дело до
приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д. №9231/2018г., по описа на
Бургаски районен съд. Ангажирани са доказателства.
В съдебно заседание, проведено пред първоинстанционния
съд на 01.10.2019г., процесуалният представител на ищеца се е присъединил към
искането за спиране на делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на
гр.д. №9231/2018г., по описа на Бургаски районен съд, направено от ответника с
отговора на исковата молба.
В същото съдебно
заседание, процесуалният представител на
ответника е оттеглил искането
си за спиране на делото, поради липсата на идентичност на страните
по настоящото дело и по гр.д. №9231/2018г., по описа на БРС.
С протоколно
определение от 01.10.2019г., съдът е
отхвърлил искането за спиране на производството, поради липса на предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
В същото съдебно
заседание, съдът е приключил съдебното
дирене, дал е ход на устните състезания, счел е делото за изяснено и е обявил, че ще се произнесе с решение.
В срока за постановяване на решението, на 11.10.2019г., е депозирана молба от
процесуалния представител на ищеца, с която е отправено искане за отмяна хода
на делото по същество и спиране на производството до приключване с влязъл в
сила съдебен акт по гр.д. №9231/2018г., по описа на
БРС.
Съдът е връчил препис от молбата на насрещната страна –
„Темпъл 14“ ООД, която е изразила становище за
неоснователност на същата.
С Определение №9006/28.10.2019г., районният съд е спрял
производството по гр.д.№4239/2019г., на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, до влизане в
сила на крайния съдебен акт по висящото гр.д. № 9231/18г. на БРС.
Срещу това определение е депозирана частна жалба от
„Темпъл 14“ ООД, по повод, на която е образувано ч.гр.д. №1805/2019г. по описа
на БОС.
С Определение №2318/27.11.2019г., постановено по
в.гр.д. №1805/2019г., окръжният съд е отменил Определение №9006/28.10.2019г.,
постановено по гр.д. №4239/2019г. на РС-Бургас, с което производството по
делото е спряно на осн.чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, до приключване с влязъл в
законна сила съдебен акт на гр.д. № 9231/2018г. по описа на БРС и е върнал гр.д.
№ 4239/2019г. на Районен съд Бургас, с указания за произнасяне по молбата за
спиране, след отмяна на определението за даване ход на делото по същество и
възобновяване на съдебното дирене.
С определението, предмет на настоящото въззивно
производство - Определение №10371/02.12.2019г., районният съд е отменил определението си от 01.10.2019 г., с което е
приключено събирането на доказателствата и делото е обявено за решаване и е
спрял производството по делото до влизане в сила на крайния съдебен акт по
висящото гр.д. №9231/2018г. на БРС.
Така установената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съществуващата връзка на преюдициалност между делата е
отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по
обусловеното при наличие на обуславящо дело. Съгласно чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, съдът спира делото, когато в същия или друг съд се
разглежда дело, решението, по което има преюдициално значение за правилното
решаване на спряното дело. Преюдициална връзка
е налице, когато правоотношението по едното дело обуславя или е част от състава
на правоотношението по другото дело. Спирането на съдебното производство
съставлява способ за временно преграждане движението на делото.
В настоящия случай, висящото гражданско дело №9231/2018г., по описа на
Районен съд Бургас, има за предмет действителността на
договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт
№23, том V, рег. №15358, нот. дело №546/28.11.2018г., на нотариус Виктория
Дралчева, с рег. №491 на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията
с вх. рег. №16386 от 29.11.2018г., акт №184, том 46, дело №8746, с който
„ТЕМПЪЛ 14“ ООД, е продал на Иван Петев Георгиев и Николай Петев Георгиев,
самостоятелен обект с идентификатор 81178.9.47.2.12 по КККР на гр. Черноморец,
общ. Созопол, обл. Бургас, одобрени със Заповед №РД-18-12/24.04.2007г. на
изпълнителния директор на АК, с последващо изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект, извършено със Заповед №КД-14-02-143/05.02.2018г. на
началника на СГКК-Бургас, с адрес на имота: гр. Черноморец, местност „Аклади
Чеири“, Гардън Бийч, бл.2, ет.2, ап. А-35, като самостоятелния обект се намира
в сграда №2, разположена в поземлен имот с идентификатор №81178.9.47, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 2, с посочена в документа площ от 139.10 кв.м., прилежащи части:
съответен процент идеални части от общите части на сградата, ниво: 1, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 81178.9.47.2.11, под обекта:
81178.9.47.2.8 и над обекта: няма.
От действителността на горепосочения договор за
покупко-продажба зависи кой е собственик на процесния имот. За същия този имот
е сключен договорът за управление и рент от 18.05.2018г., в т.12, от който
страните са уговорили, че при промяна на собствеността върху имота, договорът
автоматично се прекратява. Тъй като по гр.д. №4239/2019г. по описа на Районен
съд Бургас, се претендира неустойка по този договор, то нейната основателност
зависи от обстоятелството кой е собственик на имота.
Поради това, настоящият състав намира, че между гр.д №9231/2018г.,
по описа на Районен съд Бургас и спорът по гр.д. №4239/2019г. по описа на
Районен съд Бургас, с предмет претенция за заплащане на неустойка по договор за
управление и рент от 18.05.2018г., е налице преюдициалност, като за правилното
решаване на гражданския спор по гр.д. №4239/2019г. по описа на Районен съд
Бургас, има значение изходът гр.д №9231/2018г., по описа на Районен съд Бургас.
Възражението на частния жалбоподател, че не са налице
предпоставките на чл. 229, ал.1, т.4, поради липса на идентичност между
страните в двете съдебни производства е неоснователно. Действително страни по
гр.д. №4239/2019г. по описа на Районен съд Бургас са „Темпъл 14“ ООД и „Ниг
инвест“ ООД, а страни по гр.д №9231/2018г., по описа на Районен съд Бургас са
„Темпъл 14“ ООД и Николай Петев Георгиев и Иван Петев Георгиев /двамата
съдружници в „Ниг инвест“ ООД/, в качеството им на физически лица. Няма спор
обаче, че правоотношението по едното дело обуславя правоотношението по другото
дело, поради обстоятелството, че спорът по гр.д №9231/2018г., по описа на
Районен съд Бургас е за действителността на договор за покупко-продажба и оттам
кой е собственик на процесния имот, предмет на този договор. Същевременно от
установяване на действителния собственик на имота, зависи дали договорът за
управление и рент е прекратен, а оттам и основателността на претенцията за
заплащане на неустойка по договор за управление и рент от 18.05.2018г.
Като е стигнал до същия извод, първоинстанционният съд
е постановил правилно определение, което следва да се потвърди.
Не са претендирани разноски от никоя от страните в
настоящото въззивно производство, поради което такива не следва да се
присъждат.
На основание чл.274, ал.4 от ГПК, настоящото
определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №10371 от 02.12.2019г.,
постановено по гр.д.№4239/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.