Р Е Ш Е Н
И Е
№ 484 / 8.6.2022г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, Х състав, в открито съдебно заседание на единадесети май две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ КОЛЕВА
2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
|
при секретар |
Тодорка
Стойнова |
и
с участието |
|
на прокурора |
ДАНИЕЛА
ПЕТЪРНЕЙЧЕВА |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
МАРИАНА ШОТЕВА |
|
|
касационно адм. дело № 259 по
описа на съда за 2022 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. с чл. 348 от Назаказателно-процесуалния
кодекс (НПК) и чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Г.Г.М. с ЕГН **********, чрез адв. П.В. -
съдебен адрес *** срещу решение № 18/11.01.2022 г. постановено по АНД 1524/2021 г.
по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е потвърден електронен фиш серия К
№ 4207880, издаден от ОД на МВР - Пазарджик, с който на Г.Г.М. на основание чл.
189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50,00 (петдесет) лева и я осъжда да заплати на ОД на МВР – Пазарджик
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 (осемдесет) лева.
В
касационната жалба се излагат възражения, че оспореният съдебен акт е неправилен
и незаконосъобразен. Иска се отмяна на решението.
Касаторът, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. Адв. В. представя молба, с която се
поддържа касационната жалба. Претендира
се присъждане на адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
Ответната страна – ОДМВР - Пазарджик, редовно
призован, не изпраща представител. В писмена защита от 11.04.2022 г.
се моли да бъде постановено решение, с което да се потвърди обжалваното
решение на Районен съд – Пазарджик като правилно, обосновано и законосъобразно,
ведно с обжалвания електронен фиш. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева и се прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик,
счита касационната жалба за неоснователна, а решението за правилно и обосновано.
Административен съд Пазарджик, след като прецени
допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед
наведените в същата касационни основания, прие следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество съгласно чл. 218 от АПК, е
неоснователна.
За да потвърди електронния фиш, Районен съд - Пазарджик
е приел в мотивите си следната фактическа обстановка:
Касаторът е санкционирана с атакувания
електронен фиш за това, че на 12.09.2020 г., в 12,00 часа, в обл.
Пазарджик, на АМ „Тракия“ км 69, с посока на движение към гр. Пловдив, е
управлявала лек автомобил „Нисан ГТ Р“ с рег. № СВ 5976 КТ, като се е движила с
превишена скорост от 163 км/час, при максимално допустима за движение по
автомагистрала 140 км/ч. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано
техническо средство (АТТС) - мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 11743bb.
Системата отчела движение със скорост именно от 163 км/час, т.е. превишение на
скоростта от 23 км/час, но от това превишение са били извадени 3%, т.е. 4.89
км/ч, закръглено на 5 км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на
техническото средство при засичане на движение със скорост над 100 км/ч, което
е в полза на жалбоподателката. Така се формирало превишението на скоростта от 158
км/ч. (погрешно посочено в решението 187 км/ч).
Въз основа на това бил издаден атакуваният електронен
фиш.
При
така установеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен
състава на нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като нарушението е доказано от
АНО, върху когото лежи доказателствената тежест. В тази връзка настоящият
касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърден електронният
фиш и счита, че няма смисъл да ги повтаря. Първоинстанционният съд правилно е
приел, че от събраните доказателства по делото, които е обсъдил задълбочено, се
установява, че на процесната дата и място е извършено нарушение – превишаване
на разрешената максимална скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство.
Неоснователно
се явява възражението в касационната жалба относно невъзможността на наказаното
лице да разбере в какво качество е санкционирано. Видно от електронния фиш
касационната жалбоподателка е санкционирана в качеството си на законен
представител на дружеството, регистрирано като „ползвател“ на превозното
средство, с което е извършено нарушението. В тази връзка с оглед субекта на
нарушението - физическото лице, с който е извършено нарушението, правилно е
определен и видът на санкцията – глоба. С оглед на това неоснователни се явяват
и възраженията относно неправилно определено административно наказание.
Неоснователни
са доводите на касатора, че поради липса на дата на издаване на електронния фиш
не може да се извърши преценка за сроковете по чл. 34 от ЗАНН. При процедури по
чл. 189 от ЗДвП са напълно неотносими сроковете по чл. 34 от ЗАНН, които
срокове са за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и
за издаване на наказателно постановление, а в случая такива актове няма. От
спецификата на електронния фиш се изхожда и при преценката относно
приложимостта на сроковете по чл. 34 от ЗАНН в производството по издаване и
обжалване на електронни фишове за нарушения на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Изискванията на чл. 34 от ЗАНН са свързани само и единствено с производството
по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН.
Неоснователни
се явяват и следващите възражения на процесуалния представител на касационния
жалбоподател досежно невъзможността за индивидуализиране на превозното
средство, извършило нарушението, и скоростта на движение на автомобила, заснет
от АТСС. Настоящата касационна инстанция споделя изложеното от инстанцията по
същество мотиви, с оглед на което на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не
счита за необходимо да ги преповтаря.
При
издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения
и материалният закон е приложен правилно. Видно е, че електронният фиш е
издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална
компетентност на своя издател. Негово съдържание съответства на изискванията на
чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП, т.е. отразява териториалната структура на
МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от
техническото средство. Описано е нарушението по време, място и констатирано
превишение на скоростта.
В
заключение - обжалваният електронен фиш съдържа всички изискуеми от закона
реквизити. А от събраните по делото доказателства безспорно се установява
осъществен състав на нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Размерът на санкцията
е съобразен с предвидения такъв в чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП за
превишаване на скоростта на движение извън населено място.
С
оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на касатора, чрез налагане на
предвидената глоба в абсолютно определен в закона размер, съответен на
стойността на превишението.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Настоящият съдебен състав счита, че решението на Районен съд - Пазарджик не
страда от сочените в жалбата пороци.
По
изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63в, ал.
1 от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на
обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 18/11.01.2022 г. постановено по АНД № 1524/2021 г. по
описа на Районен съд - Пазарджик.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2.
/П/