Р Е Ш Е Н И Е
№ 1183
гр.Пловдив, 24.07.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на четвърти юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 2299/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 19-1030-012387 от 31.12.2019г., издадено от
Д. Г. В.,
на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на И.П.Т.,
ЕГН: **********, с адрес ***,
1.на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв. /сто лева/, за
нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата;
2. на основание чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лв. /десет лева/, за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата;
3. на основание чл.183, ал.4, т.7 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/,
за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се оспорва фактическата обстановка, описана в наказателното
постановление, като се сочи, че жалбоподателят е навлязъл на кръстовището при
забранителен сигнал на светофарната уредба, както и че е откопчал предпазния
колан малко преди това, защото страдал от астма. Още посочва, че не представил
контролен талон, защото същият бил в КАТ, чакал решение по АНД. Предлага
наказателното постановление да бъде отменено. Жалбоподателят Т. се явява пред
съда, поддържа жалбата на изложените основания.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща
представител, в молба-становище посочва, че не са налице съществени процесуални
нарушения на правото на защита на жалбоподателя, нарушението е установено, като
предлага жалбата да бъде оставена без уважение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 09.02.2020г., видно от приложената към наказателното
постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на 14.02.2020г.,
съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран
субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес
от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 07.12.2019г., около 14:15 часа, в гр.Пловдив, на кръстовището на
бул.„Пещерско шосе“ и ул.„Елин Пелин“, свидетелят Р.И.А., в качеството му на ***
на ОД МВР – гр.Пловдив изпълнявал служебните си задължения на същото място,
когато забелязал МПС – лек автомобил „Сузуки Лиана“ с рег.№ „***“ движещ се по бул.„Пещерско
шосе“, в посока от изток на запад, водачът на който преминал на забраняващ
(червен) сигнал на светофарната уредба на същото кръстовище на бул.„Пещерско
шосе“ и ул.„Елин Пелин“, работеща в нормален режим. Свидетелят А. констатирал
още, че водачът на същия автомобил не бил с поставен обезопасителен колан. След като спрял за проверка МПС с рег.№ „***“ свидетелят А. установил,
че същото било управлявано от жалбоподателя И.П.Т., ЕГН: **********, който не
представил контролния талон към свидетелството си за управление на МПС.
На място свидетелят А. съставил АУАН с бланков № 216249 от 07.09.2019г.
срещу жалбоподателя Т. за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по
пътищата, чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата и чл.137А, ал.1
от Закона за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят подписал, като
отразил възражения. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел Р.И.А.. Последният помнят случая, подробно описват
констатираната фактическа обстановка, включително посоката на движение на МПС,
както и че същото е преминало на забраняващ (червен) сигнал на светофарната
уредба, обстоятелството, че водача не е бил с поставен колан, както и че не
носил контролния талон към свидетелството си за управление на МПС. Следва да се
подчерта, че същият свидетел е категоричен, че добре е видял нарушението. Съдът
намира показанията на свидетеля Р.И.А. и А. И. К. за последователни, логични, непротиворечиви
и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и оценява
последните като истинни. От същите показания се установява начина на
констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по
съставяне на акта.
Същевременно съдът на дава вяра на показанията на разпитания по делото
свидетел А. А. И., чиито показания пряко противоречат на тези на свидетеля А..
В този смисъл следва да се посочи, че не се установят никакви отношения
между свидетеля А. и жалбоподателят Т., които биха мотивирали А. да изнесе
неистинна по делото, в който не смисъл не се установява дори същите двама да са
се познавали. От друга страна свидетелят И. и жалбоподателят са в близки
отношения което би могло да мотивира първия да изнесе обстоятелства по делото,
които да обслужат защитната теза на жалбоподателя.
Отделно от горното, показанията на свидетеля И. са житейски твърде
неправдоподобни, доколкото за същия очевидно би било доста трудно докато случайно
се движи в друг автомобил, в жалбоподателя, за възприеме толкова точно
навлизането на последния в кръстовището, включително, че го „хванал“ жълт
сигнал, след като същият сигнал, съгласно показанията на самия свидетел се
смяна много бързо.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на
горепосочената доказателствена съвкупност.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. При съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което жалбоподателят И.П.Т.,
ЕГН: **********, с адрес *** виновно е нарушил
I.разпоредбата на
чл.6, т.1
от Закона
за движението по пътищата – за това, че на 07.12.2019г., около 14:15 часа, в
гр.Пловдив, на кръстовището на бул.„Пещерско шосе“ и ул.„Елин Пелин“, като
водач на МПС – лек автомобил МПС – лек автомобил „Сузуки Лиана“ с рег.№ „***“, не
съобразила поведението си със светлинните сигнали, а именно – преминала е на
забраняващ /„червен“/ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим.
II.разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от Закона
за движението по пътищата – за това, че на 07.12.2019г., около 14:15 часа, в гр.Пловдив, на
кръстовището на бул.„Пещерско шосе“ и ул.„Елин Пелин“, като водач на МПС – лек
автомобил МПС – лек автомобил „Сузуки Лиана“ с рег.№ „***“, не е носил
контролния талон към свидетелството си за управление на МПС.
III.разпоредбата на чл.137А, ал.1 от Закона за
движението по пътищата – за това, че на 07.12.2019г., около 14:15 часа, в гр.Пловдив, на
кръстовището на бул.„Пещерско шосе“ и ул.„Елин Пелин“, като водач на МПС – лек
автомобил МПС – лек автомобил „Сузуки Лиана“ с рег.№ „***“, не е използвал
обезопасителен колан, с което МПС е оборудвано.
В този смисъл и предвид вече изложената като установена фактическа
обстановка, в светлината на коментираните доказателства, съдът намери за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е навлязъл в кръстовището на
забраняващ /„червен“/ сигнал на светофарната уредба, актосъставителят не могъл
да възприеме нарушението и т.н.. Поради същата доказателствена съвкупност,
горните възражения се явяват недоказани.
Съдът намери за неоснователно и възражението относно нарушението на чл.100,
ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата в смисъл, че не представил
контролен талон, защото същият бил в КАТ, чакал решение по АНД. Отнемането на
контролния талон по административен ред не „освобождава“ водача от задължението
му по чл. 100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата. За същия е
предвидена възможност да носи акта, с който същия талон е отнет, който акт
замества последния – съгласно разпоредбата на чл.157, ал.6 от Закона за движението по пътищата. На следващо
място, съгласно чл.157, ал.8 от Закона за движението по пътищата –
наказателното постановление заменя контролния талон до решението на съда при
обжалването му. Ето защо в случая жалбоподателят Т. в следвало да носи
съответния заместващ документ, а не да се позовава на факта, че контролният ми
талон е бил отнет и че чака решение по АНД.
Също така съдът намери за неоснователно и възражението относно
нарушението на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата, предвид това, че
жалбоподателят страда от астма. Последното безспорно се установява от
приложените по делото доказателства – амбулаторен лист от 11.04.2019г.,
рецептурна книжка.
Съгласно чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП могат да не използват
обезопасителен колан лицата, чието физическо състояние не позволява
използването на обезопасителен колан.
Въпреки това въпросът дали определено заболяване води до физическо
състояние, което не позволява използването на обезопасителен колан, е въпрос не
правен, а чисто медицински. Същият въпрос не може да бъде преценяван от
служителя на МВР при проверка на пътя, нито от съда, а е в компетентността на
съответното медицинско лице. Предвид това, изцяло в тежест на жалбоподателя е
да представи в каквато и да е форма медицинско предписание или изобщо някакво
медицинско заключение, че здравословното му състояние води до такова физическо
състояние, което не позволява използването на обезопасителен колан. В случая
това не е сторено, като жалбоподателят представя само документация, от която е
видно медицинска диагноза, но не и значението и относно възможността му да
управлява МПС. Предвид това последното възражение се явява недоказано.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установените нарушения, както
и обстоятелствата по същите разкриват една степен на обществена опасност на
деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП
от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата, чл. 137а, ал.
2, т. 2 от ЗДвП , отчетена от законодателя при въздигане на деянието в
нарушение. Процесните нарушения са такова на простото извършване и
законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като
последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен
случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на
чл.183,
ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата, за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за
движението по пътищата
е предвидено
административно наказание – глоба в размер на 100 лева.
Също, съгласно чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата, за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата е предвидено
административно наказание – глоба в размер на 10 лева.
Съгласно чл.183, ал.4, т.7 от Закона за движението по пътищата, за
нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата е предвидено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева.
В случая законодателят е предвидил наказания, без да предоставя
възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници.
Санкционните разпоредби са приложени правилно, поради което следва неизбежният
извод, че така наложените наказания отговарят на тежестта на установените
нарушения.
Водим
от горното и
на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 19-1030-012387
от 31.12.2019г., издадено от Д. Г. В., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив,
с което на И.П.Т., ЕГН: **********, с адрес ***,
1.на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв. /сто лева/, за
нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата;
2. на основание чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лв. /десет лева/, за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата;
3. на основание чл.183, ал.4, т.7 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/,
за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.