МОТИВИ
към присъда по НЧХД №602/2020 година по описа
на РС-Хасково
Против подсъдимите Т.Д.А. и С.Й.А. ,със
снета по делото самоличност е повдигнато обвинение затова ,че на 21.03.2020 година
в гр. Хасково в съучастие , като съизвършители помежду
си причинили на Н.Б.Х. *** , лека телесна повреда ,а именно : охлузване на
седалището ,драскотини по гърба и лявата ръка , изразяваща се в причиняване на
страдание ,без разстройство на здравето
- престъпление по чл130 , ал.2 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.
1 от НК
Подсъдимите заявяват ,че разбират повдигнатите им обвинения . В хода на съдебното
следствие дават обяснения за случая,като не отричат на инкриминираната дата и място
да са срещали тъжителя.Подсъдимата А. поддържа ,че не е имала физически контакт с пострадалия ,като и двамата отричат да са нанасяли удари с ръце
и крака на тъжителя по начин и със
средства,описани в тъжбата .В последната си дума и двамата подсъдими молят да бъдат оправдани.
Защитникът на подсъдимата Т.А. адв.Д.Я. счита частното обвинение за
недоказано, твърдейки че не е налице просто съмнение относно авторството за
причиняване на леката телесна повреда, а категорично е налице пълна
недоказаност на обвинението спрямо подзащитната му .Твърди ,че по отношение на падс.А. не били
събрани данни/ в т.ч. и от ангажираните от страна на частното обвинение
такива / за престъпно поведение , като
извършител в причиняване на телесните повреди на тъжителя. В хода на съдебните
прения пледира за оправдаване на подзащитната си ,а предявения гражданск иск счита за
неоснователен . Моли за разноски .
Защитникът на подсъдимия С.А.
адв.М.Р. намира частното обвинение за недоказано по
начина ,предявен с тъжбата .Според защитата подс.А.
действал при условията на чл. 12, ал. 1 от НК, в състояние на неизбежна отбрана, двукратно
неизбежна отбрана: веднъж отбранявайки се лично от непосредствено противоправно
поведение, нанасяне на удари с юмрук в областта на окото и втори път,
отбранявайки съпругата си от непосредствено противоправно поведение. Ако не се приложил института на
неизбежната отбрана , следвало да се
приложи разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от НК – реторсия, тъй като подсъдимият
веднага отвърнал със същото нападение, с
което се е подходило към него, при което не следвало и двамата да носят
наказателна отговорност. Предявения гражданск иск
счита за неоснователен .
Частният тъжител изцяло поддържа
тъжбата си.
В съдебното производство е предявен граждански иск за
неимуществени вреди в размер на 2000 лв.солидарно против двамата подсъдими , който е приет за съвместно
разглеждане и решаване .
Поверениците на частния тъжител
адв.Й.Й. и С.Й.
намират частното обвинение за доказано
относно време ,място и авторство на деянието
. Пледират подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатото им
обвинение за извършено престъпление по чл.130 ал.2,вр.чл.20
ал.2 от НК и да им бъде наложено наказание.Гражданският иск считат за установен
по основание и молят да бъде уважен в
пълния му предявен размер.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите на частното
обвинение и защитата,приема за установено следното:
Двамата подсъдими и
частният тъжител са съседи .Подсъдимите Т. и С.
А. живеят
на първия етаж от триетажна
жилищна кооперация, находяща се в град
Хасково, *********. В нея жилище, на втория
етаж притежавал и обитавал частния
тъжител Н.Б.Х.. От 2019 година между подс.Т.А. и
тъжителя Н. Х. се зародил
битов конфликт,свързан с
извършвани от първа ремонтни
дейности и незаконно строителство от
втория , който в годините напред обтегнал техните междусъседски отношения.
Това довело до подаване и от двете страни на множество жалби както в РУ на МВР
- Хасково, така и в РП – Хасково,по които били
образувани полицейски и прокурорски
преписки.
Подсъдимите Т.Д.А. и С.Й.А.
са съпрузи. Подсъдимата Т.Д.А. ***. Заеманата от нея длъжност била полицейски инспектор ***********.
На 21.03.2020 година подс.Т.А. и подс.С.А. излезли от жилищната кооперация,в която живеели.Първи
жилището напуснал подс. С.А.,който отишъл
до паркирания на
улицата си лек автомобил. Било рано сутринта около 08:00 часа,
когато подс.Т. А. също излязла от сградата .Била облечена в полицейска униформа , тъй
като отивала на работното си място в сектор ********** .
Тя се спряла в двора,за да изчака съпруга си с
автомобила ,където се срещнала с
тъжителя Н.Х..Между двамата
възникнал словесен
спор,съпроводен с размяна на обидни думи и квалификации,при което тъжителят
хванал подсъдимата за ръкава на униформата и започнал да я
дърпа.Подсъдимата успяла да се освободи
от захвата на тъжителя и тичешком
побягнала към входната врата на
жилищната сграда .Там обаче била
настигната от частния тъжител,който с лявата си ръка хванал
лявата ръка на подсъдимата ,при което
висящата на рамото й дамска чанта се изхлузила надолу , спирайки
се в сгъвката на ръката на Х.. Поради
неуспешните опити да
измъкне чантата си от захвата на тъжителя, подсъдимата започнала да крещи .Подсъдимият С.А. , който
до този момент изчаквал в автомобила си с видимост
към случващо се между съпругата му и тъжителя , излязъл от него и
тръгнал към тъжителя. Когато
стигнал до него ,тъжителят замахнал с
дясната си ръка отгоре надолу по
посока на подсъдимия,който бил по-нисък
на ръст
и го ударил . Ударът попаднал в областта на дясното око на подсъдимия ,вследствие на което
той паднал на колене на земята . Когато паднал на колене подс. А. се озовал в краката на тъжителя.Х. бил прав , а А. на колене на
земята и в това положение го
хванал с ръце за краката и дръпнал надолу . Като го дръпнал, тъжителят
паднал назад по гръб и леко надясно и по този начин повлякъл със себе си
и подс.А.,която продължавала с опитите
да отскубне чантата си от ръцете
на тъжителя .За да сломи съпротивата
му подсъдимият натиснал с
ръце краката на лежащия по гръб тъжител, а съпругата му се
намирала откъм главата на Х.. В този момент на мястото на конфликта пристигнал
и св.К.П..Преди това той и съпругата му св.С.П. се намирали в жилището
си на ********** и от прозореца на кухнята видели лежащия на земята тъжител и приклекналите до
него около краката му подсъдим и около главата и гърба му подсъдима. С цел да предотврати случващото се св.П. слязъл от жилището си
и отишъл при участниците в
конфликта. Според дадените показания от съдебното следствие този свидетел заварил подсъдимия да държи
за краката тъжителя,като ги дърпал,удрял с ръце и
ритал с крака ,а подсъдимата нанасяла удари с юмруци
откъм главата, гърба ,шията и раменете
на тъжителя . С неговата поява и отправените
упреци , подс. А. се отстранили от тъжителя
,качили се в лекия автомобил и потеглили към работното място на подс.А. .От
мобилния си телефон пострадалият Х. подал сигнал на ЕЕН 112 за побой на съсед и счупен телефон ,
като на място пристигнали
полицейските служители на РУ-Хасково св.Р.Т.Т.
и М.Х.Д.. Пред тях тъжителят заявил ,че бил удрян и
ритан ,както и съборен на земята.След това бил
придружен в РУ-Хасково,където
били снети писмените му обяснения .В
деня на инцидента Н.Х. посетил и „Спешно
отделение" на МБАЛ-Хасково,като му
бил издаден лист за преглед на пациент, в който били описани одрасквания - механични нарушения на
целостта на епидермиса по гърба и други части на тялото. Подс. С.А. също
посетил СО на МБАЛ-Хасково,където му бил издаден лист за преглед на пациент с
отразяване на охлузвания в областта на двете колена и хеморагия на дясното око.
При медицинския преглед на подс. Т.А.
не били констатирани наранявания.
Видно от
приобщената по делото дисциплинарна преписка със Заповед №
8121Х-8492/12.08.2020г. на министъра на
вътрешните работи подсъдимата Т.А. било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“.
От заключението на назначената в хода на съдебното следствие
съдебномедицинска експертиза,изготвена от вещото лице д-р Х.Е. се установява, че тъжителят Н. Х. е
получил охлузване на седалището и драскотини по гърба и лявата ръка . Тези
увреждания били получени от действие на твърд , тъп
предмет и можели да се получат по начина ,времето и при обстоятелствата, описани
от пострадалия. Било причинено страдание
, без разстройство на здравето, което се отнасяло за всяка една от повредите ,а срока за възстановяване бил
до 15 дни. Според устния доклад
на вещото лице вида на телесните увреждания на пострадалия сочели за теренна травма,получена при
падане на терен. Нямало кръвонасядания и
други травми,причинени от директни удари , а само охлузвания
и драскотини и то предимно по задната повърхност,вдясно – седалище и горе гребенът, лакътна област ,в резултат на контакт при падане на равен терен.
Видно от заключението на назначената СМЕ по писменни данни подсъдимата Т.А. по време на прегледа и на
21.03.2020 г. в СО на МБАЛ –Хасково е била физически здрава.
Видно от заключението на назначената СМЕ по писменни данни по
отношение на подсъдимия С. А. при прегледа от 21.03.2020г. са
установени охлузвания на двете колена отпред и травма на дясното
око ,описана като „Хоморагия „ на окото. Експертът е категоричен
,че охлузванията на двете колена са с характер на теренна
травма,като подсъдимият вероятно е
приклекнал на терена, вследствие на триене с терена,получавайки симетрично
увреждане и на двете
колена,а не само на едното. Предполага,
че като поза на тялото е бил с подпрени колена на терена,а за да се ожулят, означава, че това е било
вследствие на движение и предадено усилие.Относно
„хоморагията“ на дясното око,която означавала кръвотечение и не се възприема от експерта,защото от
окото не можела да тече кръв, ако не е разрушено и не е разрушена целостта му,предполага, че
окото е било зачервено .Вероятно се
касае за травма в областта на дясното око,без тя да е причинила отслабване на
зрението на това око ,като е възможно да бъде получена в резултат на
директен удар .
Било причинено страдание
, без разстройство на здравето, което се отнасяло за всяка една от повредите ,а срока за възстановяване бил
до 15 дни.
Така изложената фактическа обстановка се установи от
обясненията на подсъдимите
,показанията на разпитаните свидетели ,заключенията на съдебномедицинските експертизи и другите писмени доказателства ,
приобщени към доказателствения материал по делото. При анализа на
доказателствените източници следва да се отбележи, че по делото от страна на частното обвинение са
ангажирани гласни доказателствени средства, посредством разпит на свидетелите К.П.
,С.П. и С.М.,първия от които твърди да е очевидец на упражнено от страна на
подсъдимите спрямо телесното здраве на тъжителя физическо насилие ,изразило се
в нанасяне на удари с ръце и крака по тялото и главата на пострадалия . Въпросът
за авторството обаче подлежи на изследване с всички допустими доказателствени
средства, включително и такива, които възпроизвеждат косвени доказателства,стига при анализа им поотделно и в тяхната съвкупност да се
достига до един несъмнен извод. И двамата свидетели,сочени
от частното обвинение К.Н.П. и С.Щ. П.
твърдят ,че не са възприели физическия сблъсък
между страните по делото от самото му
начало, а от момента ,в който
поглеждайки през кухненския прозорец на жилището си са видели подсъдимите и
тъжителя на земята в различни позиции,ориентирани спрямо тялото на Х. . Единствено в показанията на св.П. се
съдържа изявление ,че нараняванията на пострадалия са причинени от двамата подсъдими,което почива на лично възприети от
него действия от страна на подсъдимите
по упражнено от тях физическо насилие спрямо пострадалия . Според този свидетел подсъдимият
е държал частния тъжител за краката и му е нанасял ритници с крака и ръце в областта на краката, а
ударите на подсъдимата са били с
ръце по рамената,шията , гърба и главата
на падналия по гръб и лежащ на терена
тъжител . Това е и
единствената фактическата
информация, събрана по делото като доказателствен материал, която сочи
противоправни действия на подс.Т. и С. А.. Тя обаче не се потвърждава от
другите доказателства по делото,а също
така е противоречива и житейки
неприемлива и нелогична . От обективните
находки при
двата медицински прегледа на тъжителя
-на датата на инцидента и на 23.03.2020 год. ,когато е
прегледан от съдебния медик д-р Е. по краката на
пострадалия нито са били заявени ,а още
по –малко констатирани следи от външна интервенция с каквото и да
било средство . На второ място, това,
което съобщава свидетелят П. е обективно невъзможно, защото не може държейки
краката на човек с ръце ,същевременно да
го удряш и с ритници и с ръце.Като
цяло изнесеното от този свидетел на
частното обвинение се опровергава
от заключението на СМЕ за
теренния характер на травмите у
тъжителя ,получени в резултат на падане и съприкосновение с повърхността на
терена ,при липса на кръвонасядания и
други травми,причинени от директни удари с ръце или крака. Наред с това медицинския експерт ясно сочи местонахождението на телесните увреждания на
пострадали,изразили се в драскотини и
охлузвания по гребена на дясна лопатка, ляво седалище, левия лакът и
предмишниците, т.е. места съвсем
различни от местата, сочени от св. П..От друга
страна в предявеното с тъжбата обвинение се твърди, че
подс. Т.А. е нанесла ритници с крака в областта на кръста и бъбреците на
тъжителя Х.. От устното заключението на СМЕ обаче се
установява ,че в областта на кръста и
бъбреците на тъжителя няма каквито и да
е телесни увреждания. Напротив, д-р Е. заявява, че при преглед на лабораторните
изследвания на кръв и урина на пострадалия няма каквито и да било изменения в
кръвта и урината и в тази област, доколкото се касае за чувствителна област,
липсват дори повърхностни наранявания.Следователно от показанията на св.П. не
могат да се правят изводи за
действия от страна на подсъдимите
А.,изразили
се в нанасяне на директни удари с ръце и крака
. Св.С.П. / също свидетел на частното
обвинение / не е възприела факти на
физическо съприкосновение между подсъдимите и тъжителя ,тьй като според
собствените и показания от съдебното следствие
е видяла от прозореца на дома подсъдимите и тъжителя на земята в различни позиции,ориентирани спрямо тялото на Х.
,като и тримата са размахвали
ръце. .Косвените показания на св.С.М. /жената ,с която тъжителя
съжителства на семейни начала/ , макар
да се подкрепят от заключението на съдебно- медицинската експертиза относно
констатираните у пострадалия охлузвания по гърба , не доказват налице ли е било нанасяне на
удари от страна на подсъдимите или някой от тях спрямо пострадалия и
средствата, с които това е станало. Изявленията на самия пострадал ,инкорпорирани в приобщения в хода на съдебното следствие на хартиен носител аудиозапис на обаждането
му от 21.03.2020 г. към национален телефон 112 ,също не допринася за изясняване
механизъма на настъпилия инцидент , момента и начина на причиняване на телесните
повреди на пострадалия.Така при обаждането си в 08:15:52 часа на 21.03.2020 г. на конкретен въпрос
на оператора някой има ли нужда от
доктор, има ли наранявания, Н.Б.Х. казва: „Не, няма нужда от никой, просто…” От
съдържанието на протокола от извършения преглед на аудиозаписа/л.38 от делото/ пострадалия Х. не е заявил наличие
на телесни повреди, причинени от двамата подсъдими , а сигналът е за счупен телефон при инцидента на ********.
Показанията на полицейските служители
св.Р.Т. и М.Д. също не допринасят
за изясняване авторството и механизма на осъществяване на деянието,нито пък
съдържат информация за наличие на наранявания или следи от такива по
тялото пострадалия,непосредствено след
инцидента.Такива са и показанията на св.Д.Д.
и А. Ч.,които изнасят факти извън основния предмет на доказване.
Като цяло анализа на показанията на свидетелите на частното
обвинение обосновава
убеждението на настоящия съдебен състав, че сведенията от тези доказателствени
източници не представляват доказателствена основа за изводи за случилите се
факти .Затова и показанията им не водят
до възможен извод относно авторство и механизъм на получените наранявания от
пострадалия.
В обясненията си всеки от подсъдимите потвърждава
, че на инкриминираната дата и място са имали вербален контакт с частния тъжител,а подсъдимия А. и физически
такъв с него. Поддържаната
от подсъдимата А. версия за липса на осъщественото от нея спрямо тъжителя противоправно поведение не се
опровергава от събраните в хода на
съдебното
следствие доказателствени
източници -показанията на обсъдените по-горе свидетели на обвинението и
заключенията на медицинската експертиза. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия А. в частта, в която е описано физическото му съприкосновение с пострадалия ,изразило се в това,че падайки на колене в резултат на удара
на пострадалия в областта на дясното око
и обхващайки с ръце
краката му го събаря по гръб
на терена.Тези обяснения на подсъдимия изцяло
кореспондират със заявения от експерта
д-р Е. механизъм на получаване на
уврежданията на частния тъжител и подс.А.-теренни травми и на единия, и на другия, с изключение на контузията на дясното око на подсъдимия,причинена от директен удар,потвърден от самия подсъдими.По
тази причина и съдът приема за достоверни обясненията на подс.А.,проверени
посредством експертните заключения на СМУ. Като
необорени от други доказателсвени източници съдът кредитира и обясненията на подсъдимата ,че освен опитите
си да издърпа чантата си от ръцете на пострадалия не е имала друго физическо
съприкосновение с пострадалия .Ето защо настоящия
състав намира,че в тази им части обясненията на подсъдимите не са израз на
защитна позиция, а на безспорен източник на гласни доказателства. Снетите в
хода на полицейската проверка писмени обяснения от подсъдимите нямат
доказателствена стойност в наказателния процес ,поради
което и съдът няма да се спира върху изнесената в тях информация.
От така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните изводи: От обективна страна безспорно се установи наличието на
съставомерен резултат по чл.130 ал.2 от НК, а именно установени от заключението
на съдебномедицинската експертиза, възприета от съда като компетентна и
безпристрастно дадена. Доколкото обаче този съставомерен резултат е един от
елементите на престъплението по чл.130 ал.2 от НК, на пълно доказване подлежи дали е осъществено
изпълнителното деяние и то такова, каквото е описано в обстоятелствената част
на тъжбата , дали осъщественото деяние съставлява престъпление, дали е
извършено от подсъдимите в съучастие и дали е извършено виновно.Наличието на
настъпил съставомерен резултат обаче е само индиция за осъществено изпълнително
деяние, носещо белезите, визирани в състава на престъплението, а не неоспоримо
доказателство за неговото осъществяване.
Наличието на наранявания у частния тъжител не се оспорва от
защитата на подсъдимата А. , която отрича авторството
на причиняването им от нейна страна . Затова и основният момент от предмета на доказване е налице ли е
било нанасяне на удари от страна на подсъдимата А. спрямо пострадалия ,
средствата, с които това е станало и механизма на получаването им. От
обсъдените по-горе доказателства по делото ,изключвайки
показанията на св.К.П.,на които по изложените съображения съдът не се довери ,
не се установи престъпна дейност на подсъдимата А. по извършване на
деянието, за което е и привлечена към наказателна отговорност с повдигнатото и
частно обвинение. Единственият възможен извод от анализа на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства относно авторството на престъплението обаче, е
в насока на липса на доказана съпричастност на тази подсъдима в извършването му. Липсват категорични
доказателства за осъществени от страна на подсъдимата А. конкретни активни
действия по нанасяне на удари с ръце
върху гърба и лявата ръка на пострадалия довели до съставомерния
резултат .Заявеното пък в тъжбата увреждане в областта на кръста и
бъбреците на пострадалия е лишено
от каквато и да било подкрепа на ангажираните от обвинението свидетели и не
се подкрепя от заключението на СМЕ. В тази връзка не може да не бъде отчетено
казаното от експерта в устния му доклад, според който нараняванията на тъжителя
са такива с
теренен характер, а не дължащи се на нанесени удари с ръце ,
т.е. експертното
мнение е еднозначно относно механизма, по
който би могло да настъпи телесното увреждане на пострадалия . А това, в
съчетание с показанията на ангажираните от обвинението свидетели логично
обосновава извода, че описаният в тъжбата механизъм не се подкрепя от събраните
доказателства.Тези свидетелски показания не подкрепят и поддържания в тъжбата характер на
предприетото от подсъдимата поведение.
Отново следва да се обърне внимание на събрания по делото доказателствен материал , който не
установява нито описаното в тъжбата поведение на подс.А. в конфликта, нито
нанасянето на удара в областта на
бъбреците и кръста на пострадалия .
От друга страна обясненията на
подсъдимите за липсата на какъвто и да е физически контакт между подс.А. и пострадалия в
инкриминираното време и място не бе оборено по никакъв начин от събраната по
делото съвкупност .Изложеното сочи на извод за недоказаност, както на
поддържания в тъжбата механизъм на инкриминираното в нея деяние, така и на
автора на действията в лицето на подсъдимата А. , довели до описания в същата
противоправен резултат. Затова и съдът призна подсъдимата А. за невинна да са извършила престъпление по чл.130 ал.2,вр.чл.20 ал.2 от НК по отношение на тъжителя ,поради което и на основание чл.304 от НПК я
оправда по повдигнатото обвинение.
Развитието на делото в наказателната му част по отношение
на тази подсъдима
обуславя и съдбата на гражданската претенция. Тя бе отхвърлена
изцяло на основание липсата на предпоставки за ангажиране на деликтната
отговорност на подсъдимата А. . Не се установи подсъдимата да е извършила
увреждащо частния тъжител поведение, а оттук не е налице хипотезата на
чл. 45 ЗЗД,поради което и отхвърли спрямо нея
предявения граждански иск за сумата от 2000 лв. , приет за
съвместно разглеждане и решаване в наказателното производство, като
неоснователен.
При анализа на обсъдените от настоящия съдебен акт доказателствени
източници, съдът намира
частното обвинение за доказано по безспорен и категоричен начин, а именно,
че на инкриминираната дата – 21.03.2020 г., подсъдимият С.А. е причинил на тъжителя Н.Х. лека телесна повреда, без разстройство на
здравето, изразяваща се в охлузване на
седалището и драскотини по гърба и
лявата ръка, субсимираща състава на чл. 130, ал. 2 от НК. Безспорно е още, че охлузването и
драскотините по гърба и лявата ръка са
причинени от описаните по-горе действия на този подсъдим . Напълно логично
е хващането с ръце на краката на изправения в цял ръст тъжител
и дърпането им да причини и
падането му на земята. Предвид
установеното от фактическа страна, пряка и непосредствена последица са
охлузването и драскотините по гърба и
ръката да е причинена при контакта на
тялото на тъжителя със земната повърхности при падането и следва се определи
като "теренна травма". Уврежданията на тъжителя, без разстройство на
здравето, са със срок на възстановяване до 15 дни. Квалификацията на извършеното
от подсъдимия е в съответствие със задължителните указания на Пленума на ВС,
изложени в т. 15 на Постановление № 3 от 27.11.1979 г., а именно за
разстройство на здравето по смисъла на чл. 130 от НК се касае, когато е налице "леко увреждане на анатомичната
цялост на организма или тъканите".
Недоказано остана изложеното в тъжбата, че подс.А. е нанасял удари с
ръце и крака на тъжителя . Установи се от фактическа страна, че подсъдимият падайки
на колене в резултат на удара на
пострадалия в областта на дясното око и
обхващайки с ръце краката му
го е съборил по гръб
на терена .От субективна страна деянието е извършено при условията на
пряк умисъл.
От установената по
делото фактология, се обуславя извода, че тъжителят също е причинил на
подсъдимия лека телесна повреда, без разстройство на здравето, съставомерна по чл. 130, ал. 2 от НК. Безспорно е, че на инкриминираната дата –
21.03.2020 г., тъжителят е причинил на подс.А. охлузвания
на двете колена отпред и травма на дясното око ,описана като „хоморагия
„ на окото.
По начина, по който са се разиграли
събитията действията на подсъдимия А. не
могат да се квалифицират като нападение, при това пряко и
непосредствено, което да обосновава подвеждане на действията на дееца под
хипотезата на чл. 12, ал. 1 от НК,
регламентираща института на неизбежната отбрана и като такива правят възраженията на защитата в обратна
насока изцяло несъстоятелни. След отправения от тъжителя удар в дясното око на подсъдимия и
падането му на колене на земята
за подсъдимия от тук нататък не е имало никаква обществена опасност,
която да е произтичала от действията на тъжителя. Затова и предприетите впоследствие
действия от страна на подсъдимия по отношение на тъжителя не са били в хипотезата на неизбежна
отбрана, поради липсата на продължаващо, т.е. непосредствено нападение в
момента, в който са били предприети и обществената опасност на това деяние също
е изключена. Всъщност тъжителят
се е намирал в неизгодно положение и е бил принуден да се защитава ,
като дори не е можел да направи опит да избяга, защото подсъдимия е притискал с
ръце краката му ,за да сломи съпротивата му . Липсата на посоченото основание
да се приеме, че не е налице обществена опасност на осъщественото от
тъжителя деяние след събарянето му на
земята от подсъдимия, сама по себе прави лишено от необходимост обсъждане по –
нататък на въпроса за превишаване пределите на неизбежната отбрана.
Предвид изложеното дотук настоящата
инстанция следва да обсъди въпросът за приложението на института на
реторсията по чл. 130, ал. 3 от НК към настоящия случай. Установените, посредством
анализа на събраните доказателства, фактически положения обуславят приложението
на института на реторсията, тъй като и подс. С.А. , и тъжителят Н.Б.Х. са си причинили взаимно едни и същи
съставомерни увреждания – леки телесни повреди без разстройство на здравето,
субсумиращи състава на чл. 130, ал. 2 от НК. Установена е противоправната деятелност и на
двамата, като с деянията си всеки от тях е причинил телесни увреждания на
другия, без разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК. Установи се, посредством съвкупния доказателствен материал, че на
тъжитетеля са причинени охлузване и драскотини по гърба и лявата ръка, а на
подсъдимия – охлузвания на двете колена
отпред и травма на дясното око. И двете телесни увреждания са от един и същ вид
– чл. 130, ал. 2 от НК, с които е причинено страдание.
Предвид установените
обстоятелства, и подсъдимият С.А.
и тъжителят Н.Х. са се поставили в
еднакво положение пред наказателния закон, поради което е налице изключение от
общото правило, че за всяко престъпление, на наказателно-отговорното лице се
предлага предвиденото в закона наказание. Последица от
приложението на института на реторсията е отпадането на един от елементите на
престъплението, а именно наказуемостта и поради което и на основание чл. 130,
ал. 3 от НК, както подсъдимия, така и частния тъжител следва да
бъдат освободени от наказание. За
пълнота на изложението, следва да се отбележи, че в практиката на съдилищата
трайно е застъпено становището, че е без значение коя от двете страни (тъжител
и подсъдим) е осъществила първа съставомерното деяние по чл. 130 от НК.Затова и на
осн.чл.304 от НПК съдът оправда
подсъдимия С.А. по първоначалното
обвинение по чл.130 ал.2,вр.чл.20 ал.2
от НК леката телесна повреда да е
причинена в съучастие с Т.Д.А. *** .
Отпадането на наказуемостта в настоящия случай обаче, не изключва противоправността
на извършеното от подсъдимия С.А.
деяние. Налице са основанията за ангажирането на деликтната
му отговорност по чл. 45 от ЗЗД. С деянието си подсъдимият виновно е причинил на тъжителя
установеното телесно увреждане в следствие на падането и съприкосновението му с
терена ,предизвикано от гореописаните действия на подс.А. . Изложеното налага
присъдения размер на гражданския иск да бъде редуциран, като се намали до
справедливия такъв. В случая, предвид критерия за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, сумата от 600 лв. е достатъчна да го овъзмезди за причинените му
неимуществените вреди за претърпените от него болки и страдания, като за
разликата до предявения размер от 2000 лв., приетият за съвместно разглеждане
граждански иск следва да се отхвърли.Подсъдимия А. ще следва да заплати и
държавна такса от 50 лв. върху уважения размер на гр.иск.
С оглед този изход на
обвинението и разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК,съдът осъди частния
тъжител да заплати на подсъдимата
направените по делото разноски за адвокат в размер на 1100 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
Съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.