РЕШЕНИЕ
№……../…
2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и седми състав
На тридесети юни Година
две хиляди и двадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2065
по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, против
Наказателно постановление № 18-0819-001841/06.06.2018
г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, сектор ПП-Варна, с което му е наложено: административно наказание „глоба“
в размер на 200 лв. на основание чл.177, ал.6, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.145, ал.4 от ЗДвП.
С жалбата се сочи, че НП е неправилно и
незаконосъобразно и като такова се моли за неговата отмяна. Изтъкват се
съществени нарушения на процесуалните правила- В НП не била посочена датата на
нарушението, не били посочени и други съществени реквизити. Акцентира се, че
МПС било с временна регистрация, като възз. след
заплащането на съответните такси получил разрешение за продължаване на
временното движение на МПС.В заключение се изтъкват аргументи за приложение на
чл.28 от ЗАНН.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява се от
процесуален представител –адв.М., който поддържа
жалбата. По съществото на делото , адв.М. моли за
отмяна на НП, като навежда доводите за незаконосъобразност на издаденото НП, посочени
в жалбата. Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от
надлежно упълномощен юрисконсулт, който
оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Въззивникът Г.М. е правоспособен
водач на МПС от 2003г., като притежава СУМПС за категориите В, М и АМ. Същият
се водел на отчет като водач на МВР в гр.Варна.
На 06.02.2018г.
в гр.Монтана, възз. придобил лек автомобил „Ауди А3“ от „Цецо Транс Ауто“ ЕООД, за което била
съставена фактура. При закупуването на автомобила, възз.
получил от продавача декларация, от която било видно, че превозното средство е
закупено от „Цецо Транс Ауто“ ЕООД на 27.04.2017г. от Швейцария. Били му
предоставени и всички документи съпътстващи вноса на автомобила в Р България от
продавача„Цецо Транс Ауто“ ЕООД. На датата на закупуването, в Сектор ПП-Монтана,
за автомобила били издадени транзитни табели. На 08.03.2018г. от Сектор
ПП-Варна за горепосочения автомобил били издадени нови транзитни табели.
На
28.03.2018г. възз. М. се явил в пункт за регистрации
на ППС при Сектор ПП-Варна и подал заявление за първоначална регистрация на
превозното средство, като представил договора за покупко-продажба от
06.02.2018г. и предоставените му от продавача „Цецо Транс Ауто“ ЕООД документи.
При прегледа на документите, служителите в звеното за регистрации констатирали,
че автомобилът е представен за регистрация след като е изтекъл законоустановения едномесечен срок от придобиването му,
считано от 06.02.2018г.
При горните
констатации служител в пункта за регистрации на ППС при Сектор ПП-Варна
съставил срещу възз. фиш за нарушение по чл.145, ал.4
от ЗДвП, който впоследствие бил анулиран.
На 10.04.2018г.
св. Ал.П. съставил срещу възз. АУАН №378528. В него
св.П. посочил, че съставя АУАН срещу възз.М.„за това, че на 28.08.2018г. , в 11.45ч. , в гр.Варна,
пункт за регистрации на ППС към с-р „Пътна полиция“-Варна е установено, че не е
спазил законоустановения едномесечен срок , в който е
длъжен да регистрира собствения си л.а. „Ауди А3“ с рама №WAUZZZ8LZ1A065063, видно
от договор за покупко-продажба от 06.02.2018г..“
Нарушенията били квалифицирани от актосъставителя по чл.145, ал.4 от ЗДвП от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на
въззивника, който го подписал с отбелязване, че АУАН е неправилен. Възражения
по АУАН постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН. След като ги разгледала , комисия от 6 члена, оглавена от АНО излязла със
становище, че АУАН е правомерен и законосъобразен.
Впоследствие въз
основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което административно-наказващият
орган възприел изцяло фактическите и правните констатации в акта.
НП било връчено лично на жалбоподателя на 19.05.2020г.
Описаната фактическа обстановка се установява и
потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени
доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката
по АНП, вкл.АУАН, справки за нарушител/водач, справки от масивите на МВР,
договор за покупко-продажба, фактура и др. съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
Като логични и незаинтересовани от изхода на делото,
съдът кредитира показанията на св. П..
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срок
от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началник група към ОД на
МВР-Варна, Сектор ПП, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –полицейски
инспектор при сектор „ПП, оправомощен съгласно същата
заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Въпреки горното, съдът намира, че в хода на АНП са допуснати нарушения на процесуалните
правила – чл.40, чл.42, т.3, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.Съобразно
цитираните разпоредби на ЗАНН, в АУАН и НП задължително следва да бъдат
посочени датата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата при
които е извършено, като следва да се съдържа и пълно, точно и ясно описание на
нарушението и да са посочени доказателствата, които го подкрепят.
Видно от
обстоятелствената част на АУАН, в същата фигурират две различни дати - 28.03.2018г.
/датата на която е установено нарушението/ и 06.02.2018г.- дата, за която се сочи, че била видна от договор за покупко- продажба. Горното прави абсолютно неясна волята на
актосъставителя коя е датата на нарушението и за коя дата възз. е
привлечен към отговорност. На коя дата е извършено, респ. довършено нарушението може само да се
гадае и предполага от съдържанието на АУАН. В акта и НП са посочени две дати
-28.03.2018г. и 06.02.2018г., нито една от тези дати категорично не е дата на
нарушението, а датата, на която то е било установено и дата за която се сочи,
че била видна от договор за покупко-продажба. Макар да не е посочено изрично,
че с цитираният договор от 06.02.2018г. възз. е
придобил МПС, очевидно това е датата,
на която е придобито МПС, тъй като се сочи че възз. не е изпълнил законоустановения
едномесечнен срок. От това пък следва, че
едномесечния срок по чл. 145, ал. 4 във вр. с ал. 2 от ЗДП е
изтекъл на 06.03.2018 г., което означава, че на следващия ден – 07.03.2018г. /работен
ден/ нарушението вече е било извършено и довършено. Такава дата на нарушението
обаче не е посочена нито в АУАН, нито в НП. Нещо повече възз.
е санкциониран за нарушение на чл.145, ал.4 от ЗДвП, който текст препраща към
ал.2 на същия член. Съгласно него, приобретателят на
регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира
придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни
средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен
когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба".
Посочената разпоредба на чл. 145, ал. 4 от ЗДвП
установява цитираното в ал. 2 задължение, каквото има приобретател
и при придобиване на собствеността на пътно превозно средство извън Република
България. От съдържанието на АУАН и НП не става ясно по какъв
начин е придобито МПС- дали същото е било регистрирано и придобито в страната
или пък е придобито извън пределите на Р България, за да се направи извод, коя
от двете алинеи на чл.145 от ЗДвП е приложима. Горното прави неясни
обстоятелствата на нарушението. Датата и обстоятелствата на нарушението са
съществени и задължителни реквизити на АУАН, като същите следва да бъдат ясно и
недвусмислено посочени. В случая наказващият орган не може да се позовава на материалите
по АНП, тъй като административно наказателното производство се отпочва със съставянето на АУАН и всички факти и
обстоятелства на нарушението следва да бъдат описани в него, както и
доказателствата, на които се позовава. Нещо повече , видно от материалите по
делото възз. не е придобил автомобилът извън
пределите на Р България, а го е купил от гр.Монтана, видно от приложения по АНП
договор за покупко-продажба.
Въпреки липсата на редовно съставен АУАН, АНО
е издал процесното НП и е допуснал същите нарушения
на производствените правила. Независимо от това, че от съдържанието на АУАН не
стават ясни обстоятелствата на нарушението и датата на неговото извършване, АНО
е допуснал същите пороци, тъй като е възпроизвел в своя акт изцяло съдържанието
на АУАН. Така отново не става ясно каква е датата на нарушението и изобщо при
какви обстоятелства е извършено то.
Пълното, точно и ясно описание на нарушението,
обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата, които го
подкрепят и основно дата на нарушението освен, че са задължителни реквизити на
АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението като такова, като
непосочването им по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на
защита на нарушителя. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере
в извършването на точно какво нарушение
е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от възможността
да прецени в съответствие с материалния
закон има ли извършено нарушение, правилно ли са квалифицирано същото и
правилно ли е приложена санкционната норма. Горното съставлява съществено
процесуално нарушение, грубо нарушаващо правото на защита на обвиненото лице,
да разбере в какво точно е обвинено –по линия на дата и обстоятеелствата
на нарушението, и съставлява основание за отмяна на НП. Поради , което и съдът
напълно споделя възраженията посочени в жалбата.
Посочените по – горе нарушения са съществени, тъй като
ограничават правото на защита на жалбоподателят и са основание за отмяна на НП.
Административно наказателното производство е формален
процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за
издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива
имат доказателствена стойност и могат да са
основание за налагане на административно наказание.
Тъй като НП подлежи на отмяна, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, съдът намира, че не следва да се
произнася по посочените в жалбата възражения за наличието или липсата на
предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. Що се касае до възражението, че
лекият автомобил бил с транзитни номера, които били валидни до 08.04.2018г.,
съдът намира, че значение за осъществяване на съставът на чл.145, ал.2, а и на
ал.4 от ЗДвП има моментът на придобиване на МПС, а не на изтичане на временната
му регистрация, тъй като задължение на приобретателите
/ т.е за придобилите МПС/ е в едномесечен срок от придобиването им да подадат
заявление за регистрация в службата за регистрация на пътни превозни средства
по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, без значение
срокът на валидност на временните табели на МПС.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая производството по
ангажиране на административнонаказателна отговорност чрез издаването на НП се е
развило в отклонение от процесуалните правила и НП подлежи на отмяна.
На основание
чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства
по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и
е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по
делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
От
процесуален представител на ОД на МВР – Варна в писмените бележки е направено
искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Едновременно с това е отправено и възражение за прекомерност на
поисканите от въззивника разноски.
Идентично
искане за присъждане на разноски е било
направено в съдебно заседание и от процесуалния представител на въззивника,
като са ангажирани и доказателства за заплатено на 29.06.2020г. адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв..
Искането за
присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ОД на МВР –
Варна е направено своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва
да бъде отменено/, по арг. на противното на чл.78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се
отхвърля от съда.
От друга
страна искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя е направено своевременно, като последният има
право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ и с оглед
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на
приложения на л. 14- гръб договор за правна защита и съдействие от 26.05.2020
г. и приложеното пълномощно се установява, че жалбоподателят е възложил на
адвокат М. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в
процесуално представителство пред Районен съд Варна по обжалване на процесното НП, по настоящото АНД. Договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 300 лева и
е заплатено в брой на 29.06.2020г,, видно от отбелязването в договора т. е.
разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г.
по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК,
приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер
на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност
е направено от процесуалния представител на ОД на МВР-Варна в депозираните
писмени бележки по делото и съдът дължи произнасяне по него. Минималните
размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1
от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдебната
практика е утвърдила разбирането, че прекомерно е възнаграждението, което не
съответства на фактическата и правна сложност на делото. Съгласно Наредбата, в актуалната й редакция
от 15 Май 2020г. /влязла в сила преди извършеното плащане на адв. хонорар по настоящото дело/, когато административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014
г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от
03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в
сила от 15.05.2020 г.) за защита по дела с определен интерес възнаграждението
при интерес до 1000 лв. е 100 лв. В случая е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лв. и
минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от
наредбата е 100 лв. Съдът намира, че именно посоченият минимален размер от 100
лева следва да бъде присъден в полза на въззивника, тъй като делото не се
откроява с никаква фактическа и правна сложност. Съдебното заседание по делото
е продължило точно 12 минути, като при него е разпитан един свидетел. Поради
това и ОД на МВР-Варна следва да заплати
на възз. Г.М.М., ЕГН ********** разноски по делото в минимален
размер на 100 /сто/ лева.Претенцията за присъждане на разноски в по-голям размер , а именно 300
лева се отхвърля като неоснователна от съда.
Водим от горното
и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-0819-001841/06.06.2018 г. на
Началник група към ОД на МВР-Варна, сектор ПП-Варна, с което на Г.М.М., ЕГН **********, с адрес *** е
наложено: административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание
чл.177, ал.6, пр.2 от ЗДвП, за нарушение
на чл.145, ал.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Г.М.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 100 лв. (сто лева), представляваща
направени разноски по АНД №2065/2020г. по описа на ВРС.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд-
Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: