Гр.Хасково,08.03.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, шести граждански състав,
на осми февруари две хиляди двадесет и първа година,
в открито съдебно заседание, в състав :
СЪДИЯ : ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
Секретар Веселена Караславова
като разгледа докладваното от съдия СЕРАФИМОВА
Т.д. № 234 по описа на съда за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.
Предявени са при
условията на обективно съединяване
два иска: иск с правно основание чл. 432,ал.1 КЗ и иск с правно
основание чл.86 ЗЗД,като лихвата се
претендира,считано от датата на постановяване на отказа
за изплащане на застрахователното обезщетение от страна на ответното
дружество - 18.08.2019 г. до окончателното й
изплащане.
Търговско дело № 234/ 2019 г., по
описа на Окръжен съд – Хасково, е образувано по искова молба ,с вх. № 12152/23.12.2019
г., подадена от К. Н.Ш., с ЕГН **********,
чрез пълномощник адв. Я.Д. *** против „Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Джеймс Баучер“№ 87.Твърди се в
исковата молба,че на 13.03.2019 г. около
07,10 ч., в с. Горски
извор, Община-Димитровград, на
кръстовището между ул. „Околовръстен
път“ и ул.„Димитровградско шосе“ е настъпило пътнотранспортно произшествие, с
участието на лек автомобил „Фиат Добло“, с per. № ** **** ** и лек автомобил „Опел Астра“, с per. № * **** **. ПТП настъпило изцяло по вина на водача на л.а. „Фиат
Добло“, който се е движил по ул.
„Околовръстен път“, в посока за с.Ябълково. В същото време по ул.
„Димитровградско шосе“,по път с предимство се движил и л.а. „Опел Астра“. Достигайки кръстовището,
водачът на л.а. „Фиат Добло“ отнел предимството и не пропуснал преминаващия от
дясната му страна л.а. „Опел Астра“, като го ударил и в резултат удара
последният излезнал вдясно по посока на движението си и се ударил в бетонна
основа на крайпътна ограда. В л.а. „Опел Астра“, на предна дясна седалка като пътник пътувал и ищеца, който бил с
поставен предпазен колан.В резултат на настъпилото ПТП и видно от
медицинската документация, ищецът получил следните травматични
увреждания: фрактури
/счупвания/ на 5-то, 6-то и 7-мо ребра вляво и охлузвания на десен крак и дясна
ръка. Непосредствено след
настъпилото ПТП и видно от Епикриза
ИЗ № 4689/2019 г. ищецът
бил транспортиран от екип
на ЦСМП и приет по спешност в Хирургичното отделение към МБАЛ-
Хасково АД, с оплаквания от силни болки в различни части на
тялото, като най-силно изразени били болките в лявата гръдна половина.По време
на болничния престой на ищеца му били проведени комплексни изследвания- ПКК,КТ, рентгенографии, ехография на коремни органи
и е назначена медикаментозна терапия. Пациентът бил изписан от болничното заведение
на 16.03.2019 г.Вследствие на преживяното ПТП ищецът К.Ш. изпитвал
интензивни и негативни изживявания, свързани със силна уплаха
и стрес, както и с цялостно
емоционално и физиологическо сътресение и смущение.С оглед характера и степента на получената травма,
пострадалият изпитвал и интензивни
болки в засегнатите области
на тялото. Болковият синдром във фрактурираните зони се засилвал и при
най-малкия опит за извършване на движение в областта на торса, както и при
палпаторен натиск на последните.Поради множествения характер на придобитите
фрактури на засегнатите ребра вляво болковият синдром се усилвал при вдишване,
кашлица, кихане или при най-малката промяна на положението на гръдния кош.За да
облекчи, макар и незначително болките си, пострадалият инстинктивно навеждал
тялото си към страната на увреждането, като се притеснявал да си поеме
свободно и дълбоко въздух, в резултат на което и дишането му било
непълноценно. Позата и походката му се наложило да бъдат щадящи и внимателни,
което допълнително му създавало неудобство и дискомфорт.Последните се засилвали и от придобитите охлузвания
на десните крайници, както и при намирането на по-удобна поза за сън. От друга
страна, получените контузии на десния крак и на дясната ръка, породили, макар
и частична и временна, невъзможност за функционално и пълноценно използване на
травмираните крайници с произтичащите от това неудобства от двигателен
характер. Поради интензивните болки бил наложителен системен прием на
обезболяващи медикаменти, които макар и временно и ненапълно, овладявали
болковия синдром.Счупването на множество ребра само по себе си, представлявайки
средна телесна повреда довело до трайно затруднение в движението на снагата на
пострадалия за период по-голям от тридесет дни.Тъй като в настоящия случай се
касае за фрактури /счупвания/ на множество кости на ребрата, обективно и закономерно
зарастването (калцирането) на последните е сложен и продължителен процес,
изискващ прием на специфични медикаменти и
подлагането на травмираните области
на строг щадящ режим. ПТП се отразило негативно и върху психиката
на ищеца,като у него се породило перманентно посттравматично притеснение
при последващо возене в моторно превозно
средство. От момента на инцидента имал
прояви на тревожност,
напрегнатост и раздразнителност. По
случая било образувано досъдебно производство № 191/2019
г. по описа на РУ МВР-Димитровград.Към
датата на настъпване на събитието отговорността на водачите на л.а.
„Фиат Добло“, с per. № **
**** ** била застрахована в ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК: *********, със застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с номер BG/02/118002471237, с
период на застрахователното покритие от 20.08.2018 г. до 01.08.2019 г. и с дата на прекратяване 04.06.2019
г. Видно от извършената справка в Гаранционен фонд, към
датата на настъпване на събитието полицата била валидна и действаща, т.е.
налице е застрахователно правоотношение.С договора за застраховка „ГО“, застрахователят се
задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
гражданската отговорност на застрахования за причинените от него трети лица
неимуществени и имуществени вреди.Обект на застраховане по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е и гражданската
отговорност на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица
неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и използването на
моторни превозни средства.
Ищецът,
чрез процесуалния си представител
твърди,че са налице всички кумулативни елементи
от фактическия състав на деликтната
отговорност, ангажиращи вземането за обезщетение в полза на К.Ш., като
последното от своя страна обуславя и основателността на предявения осъдителен иск за обезщетение за
неимуществени вреди в пълния претендиран размер.Претендира от съда при
определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди да има
предвид както съдебната практика, така и всички
изложени с настоящата претенция факти и
обстоятелства по случая в тяхната съвкупност, в т.ч. датата на
застрахователното събитие, икономическата конюнктура и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент,
възрастта на пострадалия, получените травматични увреждания и последиците от тях,
множествения характер на фрактурите и проявените комплексни симптоматика и
оплаквания, продължителността на възстановителния период и т.н. С цел уреждане на отношенията
по доброволен ред и избягване на съдебни производства, ищецът предявил
претенцията си по реда на чл. 380
от КЗ към
ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК
*********, за изплащане на
застрахователно обезщетение, по повод на която била заведена щета с номер
********** по описа на застрахователното дружество. Във връзка
с подадената претенция застрахователят чрез писмо,
с изх. № НЩ-5258/04.07.2019г.
изискал представянето на
допълнителни медицински документи, удостоверяващи получените увреждания -
рентгенови снимки, както и такива, удостоверяващи оздравителния период,
проведени консултации и други, като го уведомил, че до представянето им
претенцията му няма да има развитие.С писмо, изх.№НЩ-6169/08.08.2019г.,застрахователят изискал допълнително представянето и
на други документи и отказал
изплащането на застрахователно обезщетение, поради което счита поради
направения от застрахователното
дружество отказ,че последното е
изпаднало в забава и дължи
законна лихва.Претендира от съда да
постанови решение, с което да
осъди ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС“
АД, с ЕИК *********, да заплати на К.Н.Ш., с ЕГН ********** сумата от 26 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за изпитани болки и страдания, настъпили в
резултат на ПТП от 13.03.2019 г.,
ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на постановяване на отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение от страна на ответното дружество - 18.08.2019
г. до окончателното й
изплащане, както и да присъди в полза на
ищеца съдебни разноски,
вкл. адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство.
ОТВЕТНИКЪТ - ЗД „БУЛ
ИНС“ АД изцяло оспорва предявените
искове като неоснователни.
В отговора на исковата молба се твърди,че с представените по делото писмени доказателства не се доказвало наличието на вина
по отношение на лицето управлявал МПС, което е осъществило
ПТП с участник ищеца, в
качеството му на водач на застрахованото МПС.Нямало влязла в
сила присъда, наказателно постановление или друг акт установяващи по
категоричен начин вината на последния.С оглед липсата на влязла в сила присъда, имаща на
основание чл.300 от ГПК задължителна доказателствена сила за
деянието, за неговата противоправност и за вината на извършителя,в тежест на ищеца било да
установи, при условията на
главно и пълно доказване, съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския процес, настъпването
на ПТП, неговия механизъм и противоправното поведение на водача на
л.а. с рег. № ** **** **. Оспорва се Констативен
протокол /КП/за ПТП № 6 от 13.03.2019г.,като се твърди,че не е съставен съобразно изискванията на чл.3
ал.1 от Наредба № 1з - 41 от 12.01.2009г. за документите
и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране
между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд в образеца по приложение № 1 от
Наредбата при посещение на мястото на описаното в него пътно-транспортно произшествие.
КП се оспорва в описателната му част - за посочените в него обстоятелства и причини за
настъпване на ПТП, като едновременно с това се твърди, че съставилото го длъжностно лице не е очевидец на ПТП
и обстоятелствата, обективирани в
тази част на протокола, не са възприети непосредствено от него.Когато пътно-транспортното произшествие не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, съставило
протокола, протоколът не се ползвал с обвързваща
доказателствена сила за механизма на настъпване на произшествието, поради което
счита,че в тежест на ищеца е да установи механизма на ПТП и противоправното
поведение на деликвента.Оспорва се наличието на виновно и противоправно
поведение на водача на лек автомобил
с рег.№ РВ 52 82ТХ и механизма на
получаване на уврежданията и причинно-следствената връзка между събитието и получените увреждания, както
и между поведението на застрахования
в ответното дружество водач и телесните увреди у ищеца.Поддържа се от страна на ответника,че не е доказано по никакъв начин от представените
към исковата молба писмени доказателства наличието на причинен деликт от страна
на водача на автомобила, застрахован
при ответника.Представените с исковата молба 2 броя експертизи не били годно
доказателствено средство в настоящото производство и не следва да бъдат
допускани като такива, както и не могат
да способстват за изясняване на механизма на ПТП, механизма на получаване на
телесните увреди, вината и т.н. Излагат се съображения и по отношение на претендираните от
ищеца неимуществени вреди. Оспорва се твърдението, че в резултат
от настъпването на пътно-транспортното произшествие за ищеца са настъпили
описаните в исковата молба, като вид и характер увреждания, като едновременно с
това се оспорват и всички твърдения по
отношение вида, медико - психологичния
характер, медико-биологичния характер и степента на уврежданията, твърденията, свързани с
характеристиките и продължителността на оздравителния период, както и твърдението, че оздравителният период не
бил приключил към настоящия момент.При условията на евентуалност ответникът
твърди, че ако са причинени твърдените вреди, то забавянето на
оздравителния процес е в резултат на неспазване от ищеца на лекарските предписания,
предхождащи ПТП-то заболявания, с оглед
възрастта на ищеца и настъпили други
случайни събития след момента на инцидента.По делото липсвала медицинска документация
свързана, както с това какво лечение е предприето по отношение на ищеца при
постъпването му в лечебното заведение ,Спешния център, медицинска документация, от която да е видно
какво лечение е провел след напускане
на спешния кабинет, респ. болничното заведение и за какъв период.Ищецът напуснал лечебното
заведение с подобрение и след като по делото липсват данни за начина на протичане на възстановителния
период и предвид статистическите данни
от специализирана литература за оценка тежестта на телесните увреждания, се
твърди, че периода на
нетрудоспособност за физически труд след подобни увреди е от 1 до 1,5 месеца.Твърди
се ,че ищецът
е съпричинил вредоносния резултат,като съпричиняването се изразявало в
непоставянето на обезопасителен колан, с което ищецът нарушил задължението си въведено му с разпоредбата на чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП. В условията на
евентуалност и в случай, че съдът реши да ангажира отговорността на ответника иска за неимуществени
вреди се оспорва като прекомерен, по размер.Относно размера на претендираното
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, счита същото за прекомерно завишено с оглед твърдените психични
увреждания на ищеца, принципа на
справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика /ППВС № 4/1968г./ и неблагоприятните последици от
настъпилото пътнотранспортно произшествие
за ищеца. Недоказани били твърденията на ищеца, че посочените от него изменения
в здравословното състояние са именно
в резултат на ПТП.Нямало доказателства и за твърденията на ищеца, за преживения голям стрес и
промяна в психиката от процесното деяние
и недоказани били твърденията за промените в социалния му живот и емоционалното състояние на ищеца.
Ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.1 КЗ, съгласно
която застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или
престой неимуществени и имуществени вреди вследствие
на телесно увреждане или смърт.Описаните в исковата молба неимуществени вреди по естеството си не били
резултат от телесно увреждане на ищеца, а засягали неговата
психоемоционална сфера и тези вреди не
подлежат на репариране по силата на
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.За обезщетяване на тези вреди
ищецът следвало да насочи претенцията
си към прекия им причинител.Счита, че претендираните размери на обезщетенията за неимуществени
вреди от 26 000лв. са
прекомерни, с оглед претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие на претърпяното ПТП и не кореспондират с
принципа на справедливостта и установената съдебна практика, и не се
доказват от представените с исковата молба доказателства.Оспорва
се размера на предявените искове за неимуществени вреди, като счита същите
за недължими, респ. за прекомерни и в противоречие с принципа за справедливост,
прогласен в чл. 52 ЗЗД.Ответникът възразява и счита за
неоснователно искането на ищеца за присъждане на законна
лихва от 18.08.2019г., тъй като дружеството не е дало повод за завеждане на настоящото
дело и не дължи лихва за забава от деня на увреждането. Съгласно
чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря застрахователят, се дължат
от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Ответното дружеството не било уведомено за
настъпилото ПТП от страна на собственика на застрахования автомобил,
а е било сезирано с искане за заплащане на застрахователно обезщетение посредством
писмена застрахователна претенция едва на 17.06.2019г., или повече от три
месеца след настъпилото увреждане. Ако
съдът приеме за основателна претенцията на ищеца, то следва да уважи иска евентуално от датата на завеждане на исковата молба в съда, предвид на
това, че отговорността на
застрахователя е договорна, а не делеликтна,
поради което и застрахователят изпада в забава след отправяне на покана
за изпълнение и в частност от датата следваща изтичането на 3-месечния срок по чл. 429, ал. З от КЗ, във вр. с
чл. 430, ал. 1 от КЗ.Моли съда да
отхвърли предявените от К.Н.Ш.
обективно съединени искове като
неоснователни и недоказани.Алтернативно и в случай,че съдът счете за основателни исковите претенции
на ищеца, моли да намали размера на претендираните обезщетения, с оглед
изложените по-горе съображения. Претендира всички съдебни и деловодни
разноски, в това число и адвокатско възнаграждение за един адвокат, свързани
с исковото производство и съобразно уважената част от исковите претенции.
СЪДЪТ след
преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства
поотделно и взети в тяхната съвкупност и на основание чл.377, вр чл. 235, вр. чл. 12 от ГПК, намира от фактическа страна следното:
Страните не спорят за
наличие на валидно сключена към 13.09.2019г.застраховка "Гражданска отговорност“с ответното
застрахователно дружество. Към датата на
настъпване на ПТП, водачът на лек
автомобил „Фиат Добло“, с рег.№ ** ** **
** има задължителна „ГО“ в ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК
*********, застраховка „ ГО“ на автомобилистите № BG/02/118002471237, с
период на застрахователното покритие от 20.08.2018 г. до 10.08.2019 г., с дата
на прекратяване - 04.06.2019г. Към датата на настъпване на събитието застрахователната полицата е
валидна и действаща,видно от справка в Гаранционния фонд.
Видно от Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица № 6 от 13.03.2019 г.,
съставен от Данаил Атанасов Славов, мл. авт-р,дежурен ПТП при ОД на МВР-
Хасково, на 13.03.2019 г., около 07,00 ч. в с. Горски извор,на кръстовището
между „Околовръстен път“ и ул.“Димитровградско шосе“ е реализирано ПТП, с
участието на лек автомобил „Фиат Добло“, с рег.№ ** ** ** **, управляван от Е.Я.Д.,
с ЕГН ********** и лек автомобил
„Опел Астра“,с рег.№Х8640 КА, управляван от Д.К.Д., с ЕГН **********.
Пострадал при ПТП е К.Н.Ш., с ЕГН ********** ***-В-13,пътник на предна дясна седалка
в л.а.„Опел Астра“,с диагноза фрактури
на пето,шесто седмо и девето ребро от
лява страна,охлузни рани по десен
крак,дясна ръка,който е бил транспортиран и настанен в МБАЛ-Хасково, Хирургично
отделение, без опасност за живота.
Видно от Епикриза към ИЗ № 4689/2019
г, издадена от „МБАЛ – Хасково" АД, ищецът е постъпил на 13.09.2019 г. в 09,35
ч. в отделението по "Хирургия – ИС“, от където е бил изписан на 16.03.2019
г. в 09,30 ч., с окончателна
диагноза 36.40 Контузио абдоминис ет
торацис. Претърпял ПТП. Има спомени за случилото се и болка в лява гръдна
половина при дълбоко вдишване. Ориентиран за време и място. Заема принудително положение в леглото.В момента на
изписването без медицински риск от дехоспитализация,като е насочен към
Урологично отделение.
Видно от съдебномедицинско удостоверение № 91/19г. по
писмени данни, съставено от д-р Х.Е., последният е установил, че К.Н.Ш. е получил следните увреждания : контузия на
гръдния кош - счупване на 5,6 и 7 ребра вляво. Причинено е трайно/ за повече от
30 дни/ затруднение в движението на снагата по смисъла на чл.129 от НК, което
се дължи на счупването на трите ребра в
ляво.
Установи
се по делото, от приетите писмени доказателства, че на 17.06.2019 г. ищецът К.Н.Ш.,
чрез адв. Я.Д. – САК е предявил по реда
на чл. 380 от КЗ
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение и е била заведена щета № ********** – ПТП от дата 13.03.2019 г., по която с писмо, изх.
№ НЩ-6169/08.08.2029 г. е отказано изплащане на обезщетение до представяне
на влязъл в сила акт, доказваш виновността на водача,управлявал МПС, застраховано в ЗД „БУЛ ИНС“ АД.
По делото е назначена
съдебна автотехническа експертиза, с вещо инж. Т.М.Х., чието заключение съдът
приема за обективно, компетентно и изчерпателно. От заключението на експертизата
се установяват механизма на настъпилото ПТП на 13.03.2019 г., причините за
настъпването на ПТП, с какви действия водачът на лек автомобил „Фиат
Добло“ би могъл да предотврати настъпването на ПТП и
каква е била траекторията на тялото на пострадалия К.Ш. предизвикана от сблъсъка
на двете МПС-та.Като механизъм на настъпване на процесното ПТП, вещото
лице сочи, че на 13.03.2019 г., около 07,10 часа в с.Горски извор ,Община
Димитровград, на кръстовището между ул.„Околовръстен път“ и ул.“Димитровградско
шосе“ е реализирано ПТП, с участието на лек автомобил „Фиат Добло“, с рег.№ **
** ** **.Водачът на автомобила Е.Я.Д., който се движи през кръстовището в посока север за
с.Ябълково не пропуска пътуващия от
дясната му страна през кръстовището в посока запад л.а „Опел Астра“, управляван от Д.К.Д. и се удря
в лявата му страна. В резултат на първия удар между двете МПС автомобилът на Д. излиза вдясно по посоката на
движението си и се удря в бетонната основа на
крайпътна ограда / втори удар/. При втория удар на „Опел Астра“ в
бетонната ограда е пострадал пътникът на предна дясна седалка К.Н.Ш.,който е
бил настанен в „МБАЛ-Хасково“, с фрактури на пето,шесто и седмо ребро
от лявата страна, без опасност за живота.Неразделна част от заключението
е и представената към заключението скица
на произшествието.
При изслушването му в съдебно
заседание по реда на чл. 200 от ГПК,вещото лице поддържа заключението и допълва, че
констатациите и заключението са направени въз основа материалите по ДП.
Съдът назначи по делото и
съдебно-медицинска експертиза, с вещо лице д-р М.К.С., който в заключението си,
след запознаване с материалите по делото посочва,че ищецът К.Н.Ш.,в резултат на
удара в крайпътната ограда е получил
силна контузия на гръдния кош вляво. В случая се касае за травматични
поражения на повече от едно
ребро- фрактура на 3 съседни ребра, без
дислокация, т.е възстановителния период е чувствително по-дълъг – около
3 месеца, като последствията от тези увреждания са силна бодежна болка в зоната
на фрактурите, която се засилва при дихателните
екскурзии- вдишване и издишване.Болката продължавала през целия 1- 1,5
месеца, като след това отслабвала, но с бавни темпове и обикновено пострадалият
усеща бодежите макар и с разредена
честота до 3-тия месец. В този случай за този период са били необходими обезболяващи средства и
такива подтискащи кашлицата.Или ищецът изпитвал болки около 3 месеца след
травмата, като първите 30-45 дни са били силни ,а впоследствие отслабващи и разреждащи се. По време на ПТП
ищецът е бил с правилно поставен
триточков обезопасителен колан, затова и травматичните увреждания според
експертизата са сравнително леки.Периодът на възстановяване при травматичните
увреждания,каквито е получил ищеца К.Ш. според експертизата е около 4 месеца.
Болковата симптоматика е строго
индивидуална като праг на възприемане и използването на обезболяващи медикаменти
е строго индивидуално, поради което и на
ищеца при изписването му от болницата
такива не са били предписани.Ищецът не е провеждал физиотерапевтични и
кинезитерапевтични курсове, каквито не
били й необходими. Заключението е изготвило въз основа на представените по
делото писмени доказателства.
При изслушването му в съдебно
заседание по реда на чл. 200 от ГПК,
д-р С. поддържа представеното заключение и на поставения му въпрос допълва,че тъй като ребрата са три
съседни е нормално е болковият синдром да продължи малко по –дълго – затруднение, затормозяване при вдигане не тежест и други при дишане, но
не с повече от 10-15 дни, или до 45 дни.
По делото в качеството на свидетел е разпитана Й.Ш., съпруга на ищеца, която разбрала за
инцидента от дъщеря си, която й се
обадила по телефона. Видяла съпруга си в болницата, в Хирургично отделение. Бил
в интензивната стая и плачел от болки. Имал кръв по крака и ръката,а когато
започнала да го преоблича изпитвал адски болки и едва стоял.Останал в болницата. На следващия
ден го посетили заедно с дъщеря си и
тогава свид.Ш. разбрала от лекаря ,че има три счупени ребра и че са му правили
скенер и изследвания. След като го изписали от болницата съпругът й имал
проблеми със съня и при намирането на удобна поза.Първите дни бил в
полулегнало състояние и опрян с
възглавници, като и през деня и през нощта имал силни боли които силни
болки продължила около два месеца.
Изписали му помпичка да вдишва, защото не
можел въздух да си поеме. Понастоящем тези болки ги нямало,но
изгубил физическата си сила,която имал преди катастрофата. Имал проблеми
и със самочувствието.Два месеца докато
имал силни болки съпругът й имал нужда
от чужда помощ, помагала му да става, да се облича,събличала го,помагала му
да влезе в банята и да се изкъпе. През
първия месец го хранела защото не можел сам. Катастрофата му се отразила и
психически.Преди катастрофата абсолютно
цялата работа в къщи вършел сам.
Видно от показанията на
свид. Д.К.Д., К. който бил на предната дясна седалка, след
удара с другия автомобил казвал,че не може да диша и не може да се движи. Свид.Д.
бил само с натъртвания, поради което излязъл от автомобила и се обадил на
тел.112, и заедно с полицията дошла и пожарната. Пожарникарите отрязали вратата,
за да могат да извадят ищеца, след което
го откарали в болница. В болницата, от лекарите свид.Д. разбрал,че е със
счупени ребра. Бил на стол и целия
треперел от което свидетелят се уплашил.След като го изписали от болницата не можел и в къщи да
стои,постоянно охкал и казвал ,че има
болки.Имал нужда от постоянни грижи, като за него се грижела
съпругата му. Според свид. Д. и досега
К. не се е възстановил
емоционално. Страхувал се когато пътува с автомобил и когато пътували заедно постоянно го предупреждавал да кара бавно.
Приети са и други писмени
доказателства, които съдът, при необходимост, ще обсъди при излагане на
изводите си от правна страна.
Въз основа на установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ.
В тежест на ищеца, в
настоящото производство е да докаже, че е налице сложният фактически състав,
който да ангажира отговорността на ответното застрахователно дружество, а
именно: противоправно поведение от страна на делинквент, вреда, причинна връзка
между деянието и претърпените вреди, вина, валидно сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" между ответника и собственика на
управляваното от делинквента МПС и настъпило застрахователното събитие като
юридически факт,пораждащи отговорността на застрахователя.
За да уважи
предявения осъдителен иск на увреденото
лице спрямо застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, по делото следва да са установени предпоставките на чл.45 ЗЗД,
наличие на валиден договор за застраховка с ответното дружество, ведно с
изпълнение на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от
значение за определяне размера на обезщетението съгласно чл.52 ЗЗД.
Съгласно чл. 429, ал. 1
от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в самия договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие.Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на
обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди,пряк и непосредствен резултат от увреждането, както и лихви
за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане
/арг. ал. 2, т. 2 на същата норма/.Законът предоставя на пострадалото лице
субективното право да сезира съда с пряк иск срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента и той отговаря за всички
причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря и самият причинител на вредите. В
гражданското производство, съгласно чл. 45, ал. 2
от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното. Отговорността на застрахователя за обезщетяване на третото увредено лице
е договорна, тъй като произтича от сключения между него и прекия причинител на вредата договор за
застраховка „гражданска отговорност", с който е застрахована деликтната
отговорност на водача на моторното превозно средство. Затова отговорността на застрахователя е обусловена и
функционално свързана с деликтната отговорност
на застрахования.
Съобразно решение №
147/22.10.2019 г. на РС-Димитровград по
НАХД № 568/2019 г. влязло в сила на
21.12.2019 г. и по арг. от чл.300 от ГПК, настоящият съд е обвързан от
установените в наказателното производство обстоятелства относно извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, т.е. обхващат
се всички елементи от състава на
деликтната отговорност относно деликвента.
С решение № 251/03.12.2019 г. по НАХД №568/2019 г. по описа на РС –Димитровград, Е.Я.Д. е признат за виновен в това, че на 13.03.2019г. по непредпазливост
причинил на К.Н.Ш. средна телесна повреда изразяваща се в контузия на гръдния
кош,счупване на 5,6 и 7 ребро ляво, което му причинило трайно затрудняване на
движението – престъпление по чл.343,ал.1,б.“б", предл.2,вр чл.342,ал.1 от НК.На основание чл.78а от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност
като му е наложил административно
наказание глоба в размер на 1000 лева.
По делото е безспорно установено,че
на 13.03.2019 г., водачът на лек автомобил „Фиат
Добло“, с рег.№ ** ** ** ** е осъществил противоправно деяние, нарушавайки правилата за
движение по пътищата Закона за движение по пътищата: и по
непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на К.Н.Ш., с ЕГН **********,
изразяваща се в контузия на гръдния кош, счупване на 5,6 и 7 ребро ляво, което
му причинило трайно затрудняване на движението – престъпление по
чл.343,ал.1,б.“б", предл.2,вр чл.342,ал.1 от НК.Въз
основа и на заключението на вещото лице по назначената съдебна автотехническа
експертиза е установено, че на 13.03.2019 г. около 07,10 часа в с.Горски извор
,Община Димитровград, на кръстовището между ул.„Околовръстен път“ и
ул.“Димитровградско шосе“ е настъпило ПТП, с участието на лек автомобил „Фиат
Добло“, с рег.№ ** ** ** **.Водачът на
автомобила Е.Я.Д., който се
движи през кръстовището в посока север
за с.Ябълково, не пропуска пътуващия от дясната му страна през кръстовището в
посока запад л.а. „Опел Астра“, управляван от Д.К.Д. и се удря в лявата му
страна. В резултат на първия удар между двете МПС автомобилът на Д. излиза вдясно по посоката
на движението си и се удря в бетонната основа на крайпътна ограда / втори удар/.При втория
удар на „Опел Астра“ в бетонната ограда пострадал пътникът на предна дясна седалка К.Н.Ш., който е настанен в МБАЛ-Хасково, с фрактури на
пето,шесто и седмо ребро от лявата страна, без опасност за живота му. Назначената
по делото съдебна автотехническа експертиза,чието заключение съдът приема като
обективно и компетентно, в пълна степен дава отговор на поставените въпроси,
като установява и механизма на настъпване на процесното пътно-транспортно
произшествие.Извършеното
противоправно деяние от страна на водача Е.Я.Д. е причинило болки и
страдания на К.Н.Ш., като неудобствата, търпени от ищеца поради счупванията /
фрактури на 5,6 и 7 ребра вляво и охлузвания на десен
крак и дясна ръка, се установяват от
показанията на свид.Й.И. Ш.
и свид. Д.К.Д..Показанията на свидетелите се
преценят през призмата на чл. 172 от ГПК и същите, въпреки евентуалната
заинтересованост на свидетелите от крайния изход на спора, са изградени въз
основа на лични и непосредствени техни впечатления от състоянието на техния
внук и син на втория свидетел, поради което съдът ги кредитира като непротиворечиви помежду си и
еднопосочни, и в съответствие с останалите събрани доказателства. Липсват
основания съда да се усъмни в тяхната истинност и достоверност, тъй като
свидетелите са от най-близкия кръг на ищеца. Свид. Й.И. Ш. в продължение на
всички месеци след инцидента и досега
неотлъчно е до съпруга си си и
продължава да се грижи за него, да му помага ,за да се справи с физическата болка и с емоционалните
преживявания от инцидента на 13.03.2019 г. Свид. Ш. е човекът, който с
най-голяма точност може да пресъздаде
болките и страданията,които е претърпял ищец по време на
възстановителния процес.Въз основа на приетите писмени и гласни
доказателства установяващи фактите и обстоятелствата предмет на доказване по
делото следва да се приеме за установено, че водачът на л. а. „Фиат Добло“, с
рег.№ ** ** ** ** Е.Я.Д., който се движи
през кръстовището в посока север за с.Ябълково като не е пропуснал пътуващия от дясната му страна през
кръстовището в посока запад л.а „Опел
Астра“, управляван от Д.К.Д. се е ударил
в лявата страна на автомобила му. На база това заключение съдът извежда
механизма за ПТП-то, поради което доводът на ответника в обратна насока е
неоснователен.Неоснователно е възражението на ответника и за липса на противоправно деяние.Поведението
на водача на лек автомобил „Фиат Добло“, с рег.№ ** ** ** ** е неправомерно и е
в разрез със законоустановените правила за безопасно движение по пътищата, тъй
като не е изпълнил задължението си да пропусне преминаващия от дясната му
страна л.а „Опел Астра“ и го е ударил, в резултат на което последният
излиза вдясно по посока на движението си и се удря в бетонна основа на
крайпътна стена. Извършеното противоправно деяние от страна на Е.Я.Д. е причинило болки и страдания от
претърпените травматични увреждания на ищеца К.Ш., изразяващи се фрактури/счупвания на пето,шесто и седмо
ребра вляво,охлузвания на десен крак и дясна ръка, представляващи средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК,
съобразно задължителните указания на Пленума на ВС, изложени в т. 10 на
Постановление № 3 от 27.11.1979 г. на ВС.
Видно
от заключението на СМЕ описаните увреждания могат да се получат при автомобилна
травма, по начин и обстоятелства, описани в исковата молба. Неудобствата, търпени от ищеца
в резултат на причинените му фрактури
описани по-горе се установяват и от
показанията на свид. Ш. и на свид.Д..Показанията на свидетелите, писмените
доказателства, а в най-силна степен експертното заключение на д-р С. сочат, че фрактурите които е получил
ищеца са в резултат на процесното ПТП и
вследствие на действието на съприкосновението с автомобила в който ищецът е пътувал на предната дясна седалка и са в резултат на удара в бетонната основа на крайпътната
ограда,който е последвал след първия удар между двете МПС. Доказателствата по
делото не могат да обусловят различен от приетия извод за наличие на причинна
връзка между застрахователното събитие и търпените от ищеца неимуществени
вреди.
Ответникът не ангажира
доказателства по отношение на бланкетния си довод, че липсва причинна връзка
между застрахователното събитие и търпените от ищеца неимуществени вреди.Вредите по вид,интензитет и
продължителност са безспорно установени от събраните писмени и гласни
доказателства и от заключенията на
назначените по делото съдебни
експертизи.Съобразно критерия за справедливост, установен в чл.52 ЗЗД,при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид
обективно съществуващите обстоятелства,които са различни за всеки конкретен
случай. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, като вид, характер, степен на увреждане, възраст на увредения,
начин и обстоятелства при които е получено увреждането,продължителност на
претърпените болки и страдания и техния интензитет.
Въз
основа на приетите по делото доказателства, съдът приема, че са налице всички
предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника. Реализирането,т.е.
настъпването на правните последици, на законово регламентираното притезателно
субективно право на увредения от застрахователно събитие да получи обезщетение
от застрахователя зависи от наличието на всички отделни юридически факти,
включени във фактически състав. Липсата на който и да е от включените в сложния
състав юридически факт препятства реализирането на тези правни последици. При
така изложените дотук съображения, съдът намира
предявения иск за доказан по своето основаниe, тъй като при условията на пълно и
главно доказване, се установява наличието на елементите на състава, обсъдени
вече по-горе в настоящия съдебен, акт, поради което и ответното застрахователно дружество ще
следва да обезщети претърпените от ищеца вреди в резултат на ПТП на 13.03.2019
г., които вреди са пряка и непосредствена последица от противоправното
поведение на водача на застрахованото МПС в ответното дружество.По отношение размера на обезщетението за
неимуществени вреди, настоящият състав намира, че за да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт неимуществени вреди – болки и
страдания е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят всички конкретни обстоятелства около настъпването на вредите,
техните характер и тежест, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, така че
възмездяването да отговаря на критерия „справедливост“, прогласен изрично в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, но също така и да бъде съобразен с
икономическото състояние в страната. Следва да се посочи, че на обезщетяване
подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от
увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото
понасяне на увреденото състояние от страна на пострадалото лице. В този смисъл
са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие и е свързано „с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства“ каквито са „характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Съобразно критерия за
справедливост, установен в чл.52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно съществуващи
обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай. Справедливостта по
смисъла на чл.52 ЗЗД се извежда от
преценката на конкретни обстоятелства, като вид, характер, степен на увреждане,
възраст на увредения, начин и обстоятелства при които е получено увреждането,
продължителност на претърпените болки и страдания и техния интензитет.В
конкретния случай следва да се имат
предвид и следните конкретни обстоятелства, които са посочени и изследвани от вещото лице по приетата по делото и
неоспорена от страните СМЕ. Видно от
писменото заключени на вещото лице д-р С. счупването на ребро или поредица от ребра не се нуждае от физиотерапевтични и
кинезитерапевтични мероприятия за постигане на клинично възстановяване,като
ищецът не е провеждал такива курсове и те не са били необходими. Лечението на
ищеца в Хирургично отделение на МБАЛ –
Хасково е извършено по правилата на добрата медицинска практика за диагностика и
лечение.
Неоснователно е
релевираното от ответника при
условията на евентуалност твърдение,че
ако на ищеца са причинени твърдените увреждания то забавянето на оздравителния процес е в резултат на
неспазване от ищеца на лекарките
преписания предхождащи ПТП-то заболявания, с оглед възрастта на ищеца и
настъпили други случайни събития след момента на инцидента.Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда
на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, съдът намира за доказан по несъмнен начин
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, което обуславя и деликтната отговорност на
водача на лекия
автомобил.
Видно от приетата и неоспорена от страните САТЕ ,процесното
ПТП протича в две фази- първи и втори удар, при които удари въпреки поставения предпазен колан,при първия или при
втория удар ищецът К. Ш., пътувал в
лек автомобил „Опел Астра“ е получил фрактура на 3 ребра от лявата
страна и охлузни рани на десния крак и
дясната ръка и заради които е бил настанен в МБАЛ-Хасково за лечение без опасност за живота му. Според
експертизата в действителност наличието на поставен триточков обезопасителен колан ограничава
придвижването на тялото на пътника напред при челен удар и допуска известно
движение на тялото на пътника вляво при първия удар на Фиат Добло“ и вдясно при
втория удар на Опел Астра“ в бетонната ограда,като при първото движение е възможно ищецът да се е ударил
наляво в тялото на водача или в облегалката на седалката му,а при второто
движение след внезапния стоп при челно –косия удар в бетонната ограда тялото на
водача да се е наклонило надясно към торса на ищеца. При този механизъм вещото лице
прави извода,че счупването на
трите ребра отляво е станало при един от двата удара върху „Опел Астра“ и
че с оглед механизма на получаване на установените
травми ищецът К.Ш. е бил с правилно поставен обезопасителен колан,
като получените травматични увреждания в действителност са по-малки,отколкото
при липса на поставен предпазен колан.
При баланс на всички
установени по делото конкретни
обстоятелства,в т.ч вида и степента на причиненото увреждане, възрастта на ищеца на около
75 години и продължителността на претърпените болки и
страдания, за срок от около 4 месеца,
психическото състояние в което е изпаднал
след претърпяното ПТП и с оглед икономическата
конюнктура и практиката на съдилищата по подобни дела, настоящият състав на
съда счита, че парично обезщетение в размер на 15 000 лв., съответства на справедливостта по смисъла на чл.
52 ЗЗД и ще компенсира в достатъчна
степен претърпените от ищеца. Искът до
пълния предявен размер от 26 000 лв.,следва
да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.Обезщетението за неимуществени вреди
в размер на 15 000 лева се дължи, ведно с законната лихва за забава по
чл.86 от ЗЗД.Ищецът чрез процесуалния си представител е предявил писмено
застрахователната си претенция до ответното дружество,като е предявил
претенцията си по реда на чл.380 от КЗ и
по повод на която е била заведена щета с № ********** по описа на застраховатеното
дружество по която с писмо с изх.№ НЩ-5258/04.07.2019 г. , поради което при липса на други данни и оспорване на това
обстоятелство от насрещната страна, следва да се приеме, че именно това е
датата, на която застрахователя е бил уведомен за претенцията. Задължението за
заплащане на лихва за забава е по чл.429,ал.2,т.2,вр. с ал.3 от КЗ.
Разпоредбата на чл.498 от КЗ предвижда задължение на увреденото лице при
настъпване на застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред
застрахователя и едва, ако същия не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по
чл.432 от КЗ срещу застрахователя. С оглед изложеното лихвата за забава върху
горепосоченото обезщетение се дължи от 18.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските:
По въпроса за разпределяне на
отговорността за направените разноски, съдът, на основание чл. 78 от ГПК, се
произнася съобразно изхода на делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в тежест
на ответника ЗД“БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК ********* е да поеме направените от ищеца разноски пред Окръжен
съд – Хасково, но в рамките на уважената част от исковата претенция.Ответникът
ЗД“БУЛ ИНС“ АД,с ЕИК дължи разноски за адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв. В приложения към делото договор за правна
защита и съдействие, страните по него са уговорили, че ищецът е получил
безплатна правна помощ и съдействие на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв от
адвокат. Чл. 38, ал. 1, т. 2 е една от хипотезите, предвидени в чл. 38, ал.1 от
ЗАдв, при които законът допуска уговаряне на безплатна адвокатска защита. С
оглед изложените по-горе обстоятелства е налице право в полза
на процесуалния представител на ищеца – адв. Я.Д., да бъде присъдено
адвокатското възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска помощ на материално
затруднено лице, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.,като адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела с определен интерес.Размерът на възнаграждението следва да бъде
определен като бъде отчетен изхода на делото и уважаването на исковите
претенции до размера от 15 000 лв. за неимуществени вреди, поради
което в полза на адв.Я.Д. следва да се присъди адвокатското
възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска помощ в размер на 755,77 лв.
Право на разноски има и ответното дружество с оглед изхода на
делото,поради което и на основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът К. Н.Ш., с ЕГН **********,
чрез пълномощник адв. Я.Д. *** САК, с адрес за призоваване гр.София пл.“Позитано“ №
3,ет.2,офис 10 следва да заплати на „Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Джеймс Баучер“№ 87 направените
пред настоящата инстанция разноски в размер на 710,77 лв.– за
адвокатско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от иска.
Ищецът
К.Н.Ш. е освободен от заплащане на такси
в производството по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което в тежест на
ответното дружество ЗД“БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК и предвид изхода на спора, следва да се възложат държавната такса и разноските за вещи лица.Ответникът дължи 4% държавна такса върху уважения размер
на обезщетението за неимуществени вреди
в размер на 600,00 лв., която
сума следва да се внесе по сметката на
ОС-Хасково.Ответникът следва да заплати и сумата от 400,00 лева - възнаграждения за
вещите лица,която сума следва да се внесе по сметката на ОС-Хасково.Държавната
такса се определя съобразно уважената част
на претенцията, който размер е определен по реда на чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т.
1 от ГПК. Ответникът ЗД“БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, следва да заплати в полза
на бюджета на Съдебната власт, по сметка на ОС – Хасково, сумата в общ размер
на 1000,00 лв, в т.ч. ДТ в размер на 600,00 лева и изплатени на вещите лица
възнаграждения в размер общо на 400,00
лева.
Мотивиран така,съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Застрахователно дружество „БУЛ
ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
“Джеймс Баучер“№ 87 , на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ, да заплати на К. Н.Ш.,
с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Я.Д. *** сумата в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение по „ГО“ на автомобилистите за
претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се във физически и
психически болки, страдания и неудобства, вследствие на ПТП, настъпило на 13.03.2019
г.,в с.Горски извор, Община
Димитровград, по вина на Е.Я.Д.,
водач на лек
автомобил „Фиат Добло“, с рег.№ ** **** **, с валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗД „БУЛ ИНС“АД, с полица № ВG/02/118002471237, с период на застрахователно
покритие от 20.08.2018 г. до 19.08.2019 г., , ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на постановяване на
отказ за изплащане на застрахователно обезщетение от страна на ответното
дружество - 18.08.2019 г. до
окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 26 000
лв. искът за неимуществени вреди като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователно
дружество „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. “Джеймс Баучер“№ 87, на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв ,да заплати на адв. Я.Д.- САК,с адрес *** пл. “Позитано“ № 31ет.2,офис 10 сумата в размер на 755,77 лв. / седемстотин петдесет и пет лева и седемдесет и седем
стотинки /– адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА
К. Н.Ш., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.
Я.Д. *** САК, с адрес за призоваване гр.София пл.“Позитано“ № 3,ет.2,офис
10, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати на „Застрахователно
дружество „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. “Джеймс Баучер“№ 87 направените пред настоящата
инстанция разноски в размер на 710,77 лв.– за адвокатско възнаграждение , съобразно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Джеймс Баучер“№ 87, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да
заплати в полза на бюджета на Съдебната
власт, по сметка на Окръжен съд – Хасково сумата в общ размер на 1000,00 лв. / хиляда
лева/, в т. ч. 600 лева –държавна такса,
съобразно уважената част от предявения иск и
общо 400 лева – възнаграждения за
вещи лица.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив, в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: