Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр.
София,16.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VI-21 състав,
в публично съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ
: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско
дело N 1542 по описа за 2017г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от синдиците на К.т.б. АД –
в несъстоятелност при условие на евентуално съединяване искове за обявяване на
относителна недействителност на извършено от ответника Ц.к.б. АД, С. с
изявление вх.№ 7041/30.06.2014 г. прихващане на основание чл.59, ал.5 ЗБН, евентуално
на основание чл.59, ал.3 ЗБН.
Ищците твърдят, че със
съдебно решение № 664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, VІ-4
състав, „К.т.б.“ АД било обявено в
несъстоятелност. Първоинстанционното решение било изменено с решение № 1443 от 03.07.2015 г. по т. д.
2216/2015 г. на Софийски апелативен съд, по отношение на началната дата на
неплатежоспособността, като за такава била приета датата 20.06.2014 г. Тази
дата съвпадала и с датата на поставянето на банката под особен надзор от
Управителния съвет на БНБ, съгласно решение № 73 от 20.06.2014 г., било публично широко огласено чрез средствата
за масова информация.
Твърди
се, че на 17.12.2012 г. КТБ АД/н./ е предоставила на Ц.к.б. АД, С. срочен
депозит в размер на 5 000 000 евро за срок до 04.01.2013 г. и при
лихвен процент в размер на 1 % при лихвена конвенция АСТ/360, като депозитът е предоговарян
неколкократно, съответно крайният му срок е бил 30.06.2014 г., когато общият
размер на задължението на ЦКБ АД, Скопие
към КТБ АД е 5 004 305,56 евро, от които 5 000 000 евро
главница и 4305,56 евро – лихва до датата на падежа.
На
КТБ АД /н./ от друга страна бил предоставен срочен депозит в размер на
20 000 000 евро от Ц.к.б. АД, София, който бил неколкократно
предоговарян, като съгласно последните условия падежът му бил 30.06.2014 г.
С
договор за цесия, сключен на 27.06.2014 г. Ц.к.б. АД, гр.София прехвърлила на Ц.к.б.
АД, С. част от вземанията си към КТБ АД/н./
по предоставения срочен депозит в общ размер на 5000 777,78 евро, от
които 5 000 000 евро главница и 777,78 евро – потенциална лихва към
30.06.2014 г. За извършената цесия КТБ АД била уведомена от стария кредитор с
уведомление с вх.№ 7038/30.06.2014 г.,
като в същия ден е постъпило с вх.№ 7041/30.06.2014 г. изявление от Ц.к.б. АД, С.
за прихващане на придобитото от нея вземане на ЦКБ АД, София от КТБ АД със
задължението на Ц.к.б. АД, С. към КТБ АД, произтичащо от предоставения й от
последната банка депозит.
При
тези твърдения се поддържа относителна недействителност на извършеното
прихващане на основание чл.59, ал.5 ЗБН, като ищецът се позовава на редакцията
на текста с изменението от ДВ, бр. 98 от 2014 г., тъй като
прихващането е извършено след началната дата на неплатежоспособността и
поставянето на банката под специален надзор, които дати съвпадат. Счита, че
приложим по отношение на правото да поиска относителна недействителност е
законът, който е в сила към постановяване на решението за откриване на
производство по несъстоятелност.
Евентуално
се поддържа относителна недействителност в хипотезата на чл.59, ал.3 ЗБН, тъй
като вземането, с което е извършено прихващане е придобито недобросъвестно след
като на ответника Ц.к.б. АД, С. са станали известни
обстоятелствата относно решенията на УС на БНБ за поставянето на банката под
специален надзор, което решение е обявено в търговския регистър и разгласено на
широката общественост чрез медиите, респективно е налице знание за
неплатежоспособност.
От
страна на ответниците е постъпил отговор на исковата молба и допълнителен
отговор на исковата молба, в които се поддържат доводи, които макар и да са отнесени
към редовността на исковете, касаят тяхната основателност. По отношение на иска по чл.59, ал.5 ЗБН
поддържа, че приложима по отношение на оспорваното прихващане е разпоредбата в
редакцията й преди изменението в ДВ, бр. 98 от 28.11.2014 г., тъй като
прихващането било извършено на 30.06.2014 г., а изменените материалноправни
разпоредби след тази дата нямат обратно
действие. В приложимата според ответника редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН, за
недействително могло да бъде обявено само прихващане на длъжник, което било
синоним на „обявена в несъстоятелност банка“. По този начин прихващания,
извършени от кредитор на банката не попадали в приложното поле на уредената
относителна недействителност. По отношение евентуалния иск за обявяване
недействителност на прихващането на основание чл.59, ал.3 ЗБН се поддържа на първо място, че твърденията на ищеца не
попадат изобщо в приложното поле на нормата, която тълкувана във връзка с
чл.59, ал.2 ЗБН касае единствено хипотези на прихващане чрез изявление,
отправено до синдиците на банка, т.е. изявления след откриване на
производството по несъстоятелност. На следващо място се оспорва да е
налице предпоставката „знание за
настъпила неплатежоспособност“, тъй като ответникът счита, че знанието се
установява въз основа на установената презумпция, чиито фактически състав не е
бил налице, като поставянето на банката под специален надзор и разгласяването
на това обстоятелство не означава неплатежоспособност, като целта на
производството е оздравяване на банката, като по същото време са налице и
изявления на институции, също широко разгласени, че банката не е
неплатежоспособна.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на доказателствата по делото приема следното от
фактическа и правна страна:
В
тежест на ищците е да докажат качеството си на синдици на „К.т.б.“ АД – в
несъстоятелност, както и извършено от изявление за прихващане след началната
дата на неплатежоспособността на банката и след поставянето й под специален
надзор, както и твърденията си за постановяване
и обявяване на решенията на УС на БНБ, с който свързват знанието за
неплатежоспособност.
Не са спорни и не се нуждаят от
доказване обстоятелствата относно предоставянето на депозити в посочените в
исковата молба размери от КТБ АД на Ц.к.б. АД, С. в размер на 5 млн.евро и от Ц.к.б. АД,
София на КТБ АД в размер на 20 млн.евро, сключването на 27.06.2014 г. на
договор за цесия между Ц.к.б. АД, С. и Ц.к.б.
АД, София на КТБ АД относно част
от вземането в размер на 5000777,78 евро по договор за депозит, размера на
последното, отправянето и получаването на уведомление за цесия и изявление за
прихващане на 30.06.2016 г., както и обстоятелствата относно взетите решения на
УС на БНБ за поставяне на банката под специален надзор, отнемане на лиценза,
обявяване на решенията в търговския регистър и откриване на производство по
несъстоятелност и определяне на началната дата на неплатежоспособността
По главния иск по чл.59, ал.5 от Закона за банковата
несъстоятелност.
Страните не оспорват съществуването на правоотношенията, от които произтичат насрещни
вземания на КТБ АД/н./ и ответника Ц.к.б. АД, С. отправянето и получаването на
изявлението за прихващане, поради което и съдът приема, че на 30.06.2014 г. е
извършено прихващане от страна на ответника с негови ликвидни и изискуеми
вземания от К.т.б. АД и насрещните му задължения към същата банка.
Следователно е налице прихващане
като елемент от фактическия състав на иска по чл.59, ал.5 ЗБН.
Съгласно вписванията по партидата на
К.т.б. АД ищците са назначени за синдици на банката по решение на Фонда за
гарантиране на вземанията, поради което и съгласно чл.62, ал.1 ЗБН разполагат с
легитимация да предявят съдебно потестативното право за обявяване на
относителна недействителност на извършеното от ответника прихващане по
отношение на кредиторите на несъстоятелността, като съдът приема, че тъй като
синдиците по силата на чл.31, ал.1, т.1 от Закона за банковата несъстоятелност
представляват банката и при липсата на
изрична норма, аналогична на чл.635, ал.3 ТЗ, надлежен ответник в производството
е единствено извършилия прихващане кредитор на банката .
Съответно прихващането е извършено
на 30.06.2014г., която дата следва 20.06.2014г., когато банката е поставена под
специален надзор и едновременно с това е настъпила и неплатежоспособността й,
съгласно решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Спорът по делото е относно
приложимата редакция на чл.59, ал.5 ЗБН, а именно дали е приложима последната
редакция съгласно
изменението, обнародвано в ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. или
действалата преди това редакция на същия законов текст, както и дали двете
редакции са идентични. Съответно при извод за приложимост на редакцията преди
ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. би се поставил и въпросът
относно приложението на §8 ПЗР на ЗИДЗБН, обн.ДВ, бр.22 от
2018 г.
По становище на настоящия съдебен
състав приложима по отношение на правото да се иска обявяване на относителна
недействителност на действия или сделки спрямо кредиторите на несъстоятелността
е законовата норма, действаща към момента на възникването на това право, а не
нормата действала към момента извършване на сделките/действията. С оглед
легитимираните да го упражнят лица/синдика, фонда за гарантиране на влоговете в
банките и кредиторите на банката/, срока за съдебното му предявяване/ 2-годишен
от откриване на производството по несъстоятелност/ и предпоставките за
възникването му/прихващане извършено след началната дата на
неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под специален
надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за
кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия
закон, ако тази дата предшества началната дата на неплатежоспособността/това право
възниква едва с откриване на производството по несъстоятелност на банка, което
в случая с К.т.б. АД е открито с решението на СГС от 22.04.2015г. Следователно
приложима е нормата на чл.59, ал.5 ЗБН в редакцията от ДВ, бр. 98 от 2014 г., в
сила от 28.11.2014 г. и всички
предпоставки за уважаване на предявения иск са налице. Касае се за специфичен
случай на относителна недействителност, чрез която последиците на прихващането
не отпадат изобщо и изцяло дори и по отношение на лицата, в чиито интерес е
установена– прихващането се счита недействително само за тези суми, които
надвишават сумите, които извършилия го кредитор на банката би получил при осребряването му и за които то
ще породи действие и спрямо кредиторите с влизане в сила на окончателната сметка,
поради което и няма основание приложимия закон да се определя от момента на
извършване на действието, както в случаите на недействителност, в които
последици не се пораждат или изобщо отпадат между страните или по отношение на
трети лица.
По същите
съображения съдът намира, че основателността на иска не е обусловена от
събирането на доказателства в настоящето
производство какво би получил извършилия прихващането кредитор на банката
съгласно окончателната сметка за разпределение. Разпоредбата на чл.59, ал.6 ЗБН
предвижда, че в случаите на чл.59, ал.5 ЗБН, какъвто е настоящият, действието
на прихващането се отлага до влизане в сила на окончателната сметка за
разпределение по чл.104 ЗБН. Едва на този етап и след издирване и събиране на
имуществото от масата на несъстоятелността и неговото разпределение за
удовлетворяване на вземанията на кредиторите би могло да се извърши преценка
какво би получил прихващащия кредитор при разпределението, каквато преценка не
възможна по никакъв начин на по-ранен етап поради неизвестност както на
възможното за събиране имущество, така и на кръга от легитимирани да участват в
разпределението кредитори. Съответно по изричната разпоредба на § 8 ПЗР
съгласно изменението със ЗИДЗБН, ДВ 33/2019 вземанията, с които ответникът е
извършил прихващане следва да се включат служебно в списъците с приети
вземания.
Право на
разноски при този изход на спора имат ищцовата страна –синдиците на КТБ АД/н./,
която не е претендирала разноски.
Ответникът
следва да бъдат осъден да заплати дължимата държавна такса по иска по чл.59,
ал.3 ЗБН в размер на 391226,85лв. на основание чл.59, ал.7 ЗБН.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОБЯВЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по
отношение на кредиторите на К.т.б. АД/н./ извършеното с изявление за прихващане
с вх.№ 7041/30.06.2014 г. от Ц.к.б. АД, С.
прихващане с негови вземания по договор за срочен депозит от 29.11.2012 г. в общ размер на 5000777,78 евро, придобити по
договор за цесия от 27.06.2014 г. от Ц.к.б. АД, София със задължения на Ц.к.б. АД, С. към К.т.б. АД по договор за банков
депозит от 29.11.2012 г., освен за
сумите, които Ц.к.б. АД, С. би
получило при разпределение на осребреното имущество.
ОСЪЖДА
Ц.к.б.
АД, С. да заплатят на основание чл.59,ал.7 ЗБН държавна такса по сметка на
Софийски градски съд в размер на 391226,85лв.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: