Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260012
гр. Кюстендил,29.06.2023 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и
двадесет и трета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният
секретар ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 458/2021 год. КРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********,адрес
на управление-гр.Париж,бул.“Осман“№ 1,чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А, клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при Агенция по
вписванията със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, сгр. 14, е предявило
против З.Р.,ЕГН ********** ***, искове да бъде признато за установено по отношение на
ответника,че съществува вземането на дружеството по догтовор CREX-16148242,обективирано в
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,издадена по ч.гр.д.№ 802/2020 год. КРС за сумата от
4539.78 лв. главница;365.54 лв. възнаградителна лихва за периода от 20.03.2019
год. до 20.06.2020 год.;440.60 лв. мораторна лихва,начислена върху главницата
за периода от 20.04.2020 год. до 20.05.2020 год.,ведно със законата лихва върху
главницата,считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на
вземането.
В срока за отговор на исковата молба особеният представител на пответника оспорва иска и
обстоятелствата,на които се основава,прави възражение за недъжимост на
сумите,поради наличието на неравноправни,т.е нищожни клаузи в проценсният
договор за потребителски кредит.
КРС, след като обсъди
събраните по делото доказателства, при усл. на чл.235, ал.2 и 3 ГПК, приема за
установено следното:
Видно от договор за потребителски
кредит,отпускане на револвиращ потребителски ткредит,издаване и ползване на
кредитна карта CREX-16148242/19.06.2018 г.,сключен между страните по делото е
това,че същите постигнали съгласие ищецът като кредитор да заплати на
трето-лице доставчик на стоки,закупени от ответникът като стойността на сумата
от 6576,90 лв. представлява дадена в заем такава,която ответникът се задължил
да изплати при условията на договора и инкорпорираният в същият погасителен
план,а именно-на 24 месечни вноски,всяка с размер от 306,93 лв.,при годишна
лихва от 11,09 %,размер на ГПР-11,68 лв.,общо дължима сума от 7 366,32 лв.Отделно
като доказателство се представя погасителен план /л.16/,който не е подписан от
ответникът,който е идентичен като съдържание с този,инкорпориран в
договора.Съгласно експ.з-ние вх.№ 261402/26.05.2023 год./л.104-107/,изп.от
в.л.Стелиан Т.,текстовата част на договора е изпълнена от шрифт „GARAMOND“размер „12“,а погасителният план с
шрифт „ARIAL NARROW“,размер
„10“.Ищецът в ИМ признава неизгодното за него обстоятелство,че ответникът е
заплатил 8 броя погасителни вноски,последно плащане на 20.03.2019 год.Ищецът
изготвил последна покана/л.17/ до ответника с уведомяване,че вземането е
обявено за предсрочно изискуемо и покана да го погаси в 7-дневен срок считано
от получаването му.Няма доказателства това писмо да е станало достояние на
ответникът.Няма доказателства на ответникът да са изпращани други писма със
съдържание,идентично,или сходно с посоченото.С оглед изложеното кредиторът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумите, предмет на
исковата молба, като в производството по ч.гр.д. 802/2020г. била разпоредена
процедура по чл. 415 от ГПК, което породило интерес у ищеца за предявяване на
настоящите положителни установителни искове.
От експертното заключение на в.л.М.В./л.109-113/се
установява,че закупените от ответника стоки са заплатени от ищеца на доставчика
на стоките,че ответникът е сторил плащания по кредита в общ размер на 2461
лв.както и това,че към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК от
ищеца размера на задължението на ответника по договора е идентичен със заявеният.
Останалите
събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради
което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи.
По допустимостта:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на
вземания, заявени по реда на чл.
410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. № 802/2020 г. на КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се
установи, че в полза на
ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта е била връчена
на длъжника в хипотезата на чл. 47 от ГПК, поради което съдът е разпоредил
процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на установените
обстоятелства, като е
спазен и срокът за предявяване на установителния иск. При
посочените съображения претенцията е допустима.
По основателността: Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415
вр. чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на
подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със
сила на пресъдено нещо, тъй като в случая връчването й по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията и
съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа
на нея съдът издава изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за търсените суми в полза на
настоящия ищец, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Не е спорно и че между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А,
клон България и ответника е бил сключен процесния договор за потребителски
кредит, както и
изпълнението на задължението на кредитора по него да заплати закупена от
ответника стока на трето лице-доставчик.В тази насока е експертното заключение
на в.л.В.,прието като обективно и безпристрастно и неоспорено от страните и
фактура № *********/19.06.2018 год.,изд.от „Технополис
България“ЕАД.Действително част от описаните във фактурата стоки като
наименование се различават от тези посочени в договора за потребителски
кредит,но сумите представляващи покупна цена съвпадат,плащането е сторено в
деня на сключване на договора,поради което съдът приема,че е налице изпълнение
на задължението на кредитора.Неизпълнението на задълженията на ответника се
установиха безспорно от експ.з-ние на в.л В.,а ответникът,чиято бе
доказателствената тежест да докаже изпълнение на собствените си задължения по
договора не ангажира доказателства в тази насока.
Ищецът претендира вземане по посоченият договор, имащ правните
характеристики на договор за потребителски кредит, предвид качеството на
ответника на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК
и § 13, т. 1 ДР на
ЗЗП. По отношение на този договор важат всички императивни
изисквания по Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 10 ЗПК,
този вид договори се сключват в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи от договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –не по-малък от 12, в два
екземпляра-по един за всяка една от страните. Алинея 3 на чл. 10 изрично определя,
че ал. 1 се прилага за всички изменения и допълнения към сключения договор,
които се подписват от двете страни по договора, с изключение на случаите,
когато договорът изрично предвижда възможност за промяна на лихвения процент
едностранно от кредитора. Разпоредбата на чл. 11 ЗПК
урежда задължителното съдържание на договора за кредит, като съгласно т. 27 от
същата разпоредба договорът съдържа подписи на страните.С оглед императивния характер
на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на
икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно
за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е
въведено като основание за обжалване – чл. 7, ал. 3 ГПК
/нова – ДВ бр. 100 от 2019 г. /.
Съдът счита,че процесният договор е нищожен,защото на първо място размера
на шрифта в определени части е по-малък от 12,съобразно експертното заключение
на в.л.С.Т..На следващо място същият е нищожен,поради начинът на посочване
на ГПР,тъй като не е ясно посочен
начинът на формирането му,т.е какви разходи за кредитора са включени в него.
Така, в
процесния договор, кредиторът се е
задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно
са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 11,680 % /.Посочен е фиксиран лихвен
процент по заема, както и годишно
оскъпяване по същия, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР
по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от
законовия е недопустимо. Тези съставни елементи, както стана ясно, остават
неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги
кумулира, завишавайки цената на
предоставения ресурс.Предвид изложеното, следва да се приеме, че кредитното
правоотношение между страните е недействително на
основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
Разпоредбата на чл. 23 от ,
според която когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, не може да
бъде приложена в настоящия случай, тъй като това би било в противоречие с
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 от ГПК). Същата е проявление на водещия в
облигационното право принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване и
на практика урежда извъндоговорно основание за връщане на главницата, различно
от това, на което същата е претендирана в заявлението. Прилагането на
последиците по чл. 23 от
по почин на съда, без заявителят да е поискал връщане на чистата стойност,
основано на недействителността на
договора,би било недопустимо.
Съгласно разпоредбата на чл.
23 от ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит
дружеството-кредитор може да претендира от длъжниците връщане на чистата
стойност на кредита /главницата/, но това е възможно само на плоскостта на
неоснователно обогатяване /чл. 55, ал. 1
предл. 1 от ЗЗД-връщане на дадено при начална липса на основание по
нищожен договор/. Уважаване на предявените установителни искове срещу двамата
ответници относно главницата в настоящия процес е невъзможно, доколкото същата
се претендира от ищцовото дружество на заявеното в исковата молба договорно
основание-по валиден договор за потребителски кредит, а по делото е установено,
че договорът е недействителен, т. е. исковете относно главницата на заявеното
от ищеца договорно основание са неоснователни и подлежат на отхвърляне. Съдът
не е сезиран с евентуален осъдителен иск за главницата на извъндоговорно
основание-на плоскостта на неоснователното обогатяване, поради което
присъждането на претендираната сума в настоящото производство би представлявало
произнасяне по непредявен иск.
Поради тези съображения и на осн.чл.23 ЗПК ответникът дължи чистата
стойност на кредита.Като се вземе в предвид заключението на в.л.В.,установящо
че ответникът е сторил плащания по кредита в размер на 2461,00 лв. и същият
размер се извади от главничното задължение в размер на 6 576,90 лв.,прави
дължим остатък от 4 115,90 лв.Това,че ответникът е правил плащания по
задължението си по договора се признава и от ищеца в ИМ.Липсват доказателства
кредиторът-ищец да е обявил по надлежният ред настъпването на предсрона
изискуемост на вземането си на ответника, тъй като уведомителното
писмо,адресирано до ответника няма доказателства да е стигнало до знанието
му.въпросът за предсромната изискуемост обаче е без значение ,защото
практически последната падежна дата за погасителна вноска-20.06.2020 год. е
била настъпила в хода на заповедното производство.
.
По разноските: С оглед
изхода на спора разноски на ищцовата страна не се следват.Няма данни и
доказателства ответникът да е сторил разноски в процеса,поради което такива
няма да се присъждат.Ищцовото дружество ще бъде осъдено
да заплати по сметките на съда платеното от бюджета на съда възнаграждение на
в.л. Стелиан Т.,поради това че ответникът не плаща такси,тъй като в процеса е
представляван от особен представител.
Водим от горното и на осн.чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.10 ЗПК във вр. с чл.240,ал.1 ЗЗД и
чл.86,ал.1 ЗЗД, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж рег.№ *********,адрес на
управление-гр.Париж,бул.“Осман“№ 1,чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А, клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при Агенция по
вписванията със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, сгр. 14, против З.Р.,ЕГН
********** ***, искове да бъде признато за установено по отношение на
ответника,че съществува вземането на дружеството по договор CREX-16148242,обективирано в
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,издадена по ч.гр.д.№ 802/2020 год. КРС за сумата от
4539.78 лв. главница;365.54 лв. възнаградителна лихва за периода от 20.03.2019
год. до 20.06.2020 год.;440.60 лв. мораторна лихва,начислена върху главницата
за периода от 20.04.2020 год. до 20.05.2020 год.,ведно със законата лихва върху
главницата,считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България,
ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при Агенция по вписванията със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София,
сгр. 14,ДА ЗАПЛАТИ по сметките на Районен
съд Кюстендил сумата от 360,00 /триста и шестдесет лева/лв.,представляваща
платеното от бюджета на съда възнаграждeние
за в.л. С. Т.
УКАЗВА на ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България,
ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при Агенция по вписванията със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София,
сгр. 14,че в случай на възивно обжалване
ведно с жалбата следва да внесе по сметките на КРС и сумата от 298,65
лв.,необходима за възнаграждение на особеният представител на ответника за
процесуалното му представителсдтво пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Кюстендилски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.