Р Е Ш Е Н И Е
№ 26.05.2015
година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО гражданско отделение, пети състав
на ………..двадесет и седми април……...… две хиляди и петнадесета година
в публично
съдебно заседание в следния състав :
СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА
С
участието на секретаря………………М.С.……..……….……..….
И
прокурора …………………….………………………………………..…...……
като
разгледа докладваното от съдия …...Петкова….…………………………..
търговско
дело ……….№ 130….. по описа за 2014
година…..…………..……,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Атлас” АД – Димитровград с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град Димитровград, Хасковска
област, ул. „Панорамен път” № 5, представлявано от К. Н. Г. – представител на
изпълнителния член на СД, чрез адв. С.П. ***, срещу Т.П.Сл. с ЕГН ********** в
качеството й на Едноличен търговец с наименование на фирмата ЕТ „Т. Сл. –
Империал Комерс”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
Димитровград, бул. „Димитър Благоев” бл. 26 вх. В ет. 7 ап. 21. Предявени са
обективно съединени в условията на евентуалност, три осъдителни иска, всички за
сумата 49 500 лева. Ищецът твърди, че до 22.05.2014 година дружеството
било представлявано от С.Г.С. – съпруг на Т. Сл.. След извършената смяна на
представляващия били предприети вътрешни проверки и ревизии, при които били
установени редица нарушения от страна на С.С., за които било образувано друго
исково производство. Освен това било установено, че за периода 07.11.2011
година – 30.12.2013 година дружеството заплатило на ответника исковата сума
49 500 лева, по подробно изброените в ИМ 17 фактури, в които били посочени
като основание – консултантски и хигиенни услуги. Ищецът заявява, че
дружеството-ищец не е имало нужда и не е ползвало такива услуги от ответника,
като се позовава на наличието на свои работници, назначени по трудов договор – Р.Я.Л.,
различни работници на граждански договори, както и на сключен с „Нео-Титан” ООД
договор за осъществяване сметоизвозването от територията на дружеството.
Липсата на документация и информация за конкретното изпълнение и отказът на
ответницата (след нотариална покана) да ги представи, дали основание на ищеца
да считат, че въобще не е налице договорно отношение между страните, по повод
на които да са издадени посочените в ИМ фактури, съответно да се дължи плащане
по тях. Поради това, след констатиране на горното, в дружеството била извършена
корекция в счетоводните записвания, като същите били отнесени към спорните
вземания.
С тези фактически твърдения ищецът заявява, че между страните не е
съществувало и не съществува облигационно отношение и процесната сума се явява
платена при изначална липса на основание, поради което подлежи на връщане.
Евентуално, ако не се приеме тезата му за липса на облигационни отношения,
въвежда доводи за нищожност на създадените между АД „Атлас” и ЕТ „Т. Сл. –
Империал Комерс” облигационни връзки, на основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД – поради
липса на съгласие между страните, липса на предмет или привидност на сделките.
В тази насока изтъква, че фактурите са без предмет и това сочи на липса на
съгласие на страните по този съществен елемент от договорната връзка, а
следователно – и на липса на съгласие като цяло. При нищожност на
облигационните връзки, платените суми отново били платени при изначална липса
на основание и също подлежали на връщане. На трето място ищецът поддържа
тезата, че услугата въобще не е извършена от страна на ответника, а фактурите
са платени без изпълнение, т.е. другата страна била в забава. Поради това при
условията на евентуалност прави волеизявление за разваляне на договорите,
инкорпорирани в описаните в ИМ фактури, без допълнителен срок на изпълнение с
оглед факта, че към момента изпълнението от длъжника е напълно безполезно и
дружеството-ищец няма нито нужда, нито интерес от получаване на такива услуги.
По тези съображения претендира връщането на платените суми на отпаднало
основание. И на четвърто място, ищецът моли съда – в случай, ако не възприеме
останалите му заявени основания, да приеме, че претенцията се основава на
разпоредбата на чл. 79 ал. 1 ЗЗД и иска обезщетение за неизпълнение, в размер
на исковата сума.
В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК ответникът Т.П.Сл. в
качеството на ЕТ „Т. Сл. – Империал Комерс” - Димитровград подава отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове изцяло. По главния иск
излага фактически твърдения в смисъл, че заплатените на нея суми се отнасяли за
предоставени на ищцовото дружество консултантски услуги, свързани с продажба на
негови имоти, хигиенни услуги и ремонтни услуги, като всичките фактурирани
сделки били извършени реално и действителни. Заявява, че не е предоставяла на
дружеството-ищец счетоводни услуги. Позовава се на обстоятелството, че
фактурите са били осчетоводявани и при двамата търговци, намерили са отражение
в ГФО и са били одобрявани ежемесечно като разход от СД на дружеството-ищец.
Счита, че изложените в ИМ обстоятелства, касаещи съпруга й С.Г.С., нямат
отношение към делото, както и представените в тази насока доказателства. Ответникът оспорва твърденията на ищеца за
нищожност на сделките поради липса на съгласие, предмет и поради тяхната
привидност, като намира правно недопустимо изявлението за развалянето им. В
тази насока изтъква, че договорите са изпълнени и хипотезата на чл. 87 ал. 2 ЗЗД е неприложима. Оспорва се и ищцовата претенция за неоснователно обогатяване
в хипотезата на чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД – на отпаднало основание, като тук ответникът
акцентира, че ищецът не излага конкретни съображения, на които тя да отговори.
По втория евентуално съединен иск с правно основание чл. 79 ал. 2 ЗЗД
ответникът заявява, че не дължи обезщетение вместо изпълнение, тъй като е
изпълнила задълженията си по всяка от процесните сделки.
В срока по чл.372 ал. 1 ГПК дружеството-ищец подава
допълнителна искова молба. Заявява, че нито консултантски, нито хигиенни или
ремонтни услуги ответникът не е им е предоставял. В процесния период
дружеството не било осъществило сделки с недвижими имоти, за което да ползва
консултациите на ответника, а задоволяването на потребностите от хигиенни и
ремонтни работи ставало по друг начин, включително със собствени ресурси и
сключен индивидуален договор за сметоизвозване. Ищецът отрича твърдението за
одобряването на процесните фактури на заседанията на Съвета на директорите, но
признава, че плащанията по сделките са формирали финансовия резултат на
дружеството, намерили са отражение в счетоводството и ГФО, без, обаче, да са
били индивидуализирани конкретните основания за извършените разходи. Поддържа
доводите си за нищожност на сделките, като счита за допустимо да се твърдят
няколко основания и моли съда да се произнесе по всяко едно от тях
преюдициално, в мотивите към решението си. Поддържа и направеното в условията
на евентуалност заявление за разваляне на облигационните връзки поради липса на
изпълнение от ответната страна, предявения евентуален иск за връщане на
исковата сума на отпаднало основание, както и за обезщетение вместо изпълнение.
В срока по чл. 373 ал. 1 ГПК Т.П.Сл. в качеството си
на ЕТ „Т. Сл. Империал Комерс” подава допълнителен отговор, с който поддържа
всички свои твърдения, възражения и искания. Счита, че предметът на всяка от
сделките е конкретизиран в достатъчна степен в процесните фактури, съставени и
осчетоводени надлежно. Настоява, че сделките по тях са осъществени със знанието
и съгласието на тогавашния изпълнителен директор С.С., който ги докладвал на
заседанията на СД и получавал одобрение от Съвета. Твърди, че не е било
възможно поддържането на чистотата на територията на дружеството да става само
със силите на един работник –сметосъбирач Румен Леков, докато договорът за
сметосъбиране, на който се позовавал ищецът, се отнасял само за извозване на
отпадъци, не и за останалите услуги.
Хасковският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Събраните
по делото доказателства, както и извършените от съда справки в ТР по партидите
на дружеството-ищец и ответника се установява, че през процесния период от
време, до 22.05.2014 година „Атлас” АД –
Димитровград е било представлявано от св. С.С.. Няма спор по делото, че същият
е съпруг на Т.П.Сл.. Последната е регистрирана като едноличен търговец с фирма
ЕТ „Т. Сл. – Империал Комерс” – град Димитровград.
След
смяната на св. С. като изпълнителен член на Съвета на директорите в „Атлас” АД
били направени ревизии, които установили плащания по общо 17 фактури, извършени
в периода 07.11.2011 година – 30.12.2013 година от дружеството-ищец в полза на
ЕТ „Т. Сл.-Империал Комерс”. По делото не се спори и се установява от заключението
на ССчЕ, между страните са издадени фактури и са извършени разплащания по тях,
както следва:
1) На 07./11.2011 година ЕТ
„Империал Комерс” е издал на АД „Атлас” фактура № ********** (л. 18), в която е
посочено основание – консултантска услуга с цена 1200 лева.
2) На 18.11.2011 година
ответникът е издал на дружеството-ищец фактура № ********** (л. 20), в която е
посочено основание – ремонтни услуги с фактурна стойност 2500 лева.
3) На 29.11.2011 година
ответникът е издал на дружеството-ищец фактура № ********** (л. 21), в която е
посочено основание – услуга хигиена на стойност 1300 лева.
Сборът от
фактурните стойности по тези три фактури в размер на 5000 лева е заплатен с
разходен касов ордер № 669/30.11.2011 година (л. 17), в брой, на С. Гееоргиев С..
4) На 30.12.2011 година ЕТ
„Империал Комерс” е издал на „Атлас” АД данъчна фактура № ********** с посочено
основание „консултантски услуги” и цена 3000 лева.
Фактурната
стойност по фактура по п. 4 е заплатена с разходен касов ордер № 730/31.12.2011
година (л. 22) отново на С.С., в брой.
5) На 29.04.2012 година ЕТ
„Империал Комерс” е издало на АД „Атлас” фактура № ********* (л. 25) с посочено
основание – „услуга хигиена”, на стойност 2000 лева.
Фактурната стойност по фактура по п. 5 е заплатена с разходен касов
ордер № 205/30.04.2012 година (л. 24) на св. С.С., в брой.
6) На 28.09.2012 година ЕТ
„Империал Комерс” е издало на АД „Атлас” фактура № ********** (л.27), в която е
посочено основание – консултантска услуга на стойност 2500 лева.
Стойността по фактурата по п. 6 е заплатена на св. С.,
отново в брой, за което се представя разходен касов ордер № 454/30.09.2012
година (л.26).
7) На 31.10.2012 година ответникът е издал на
дружеството-ищец фактура № ********** (л.29) на стойност 2000 лева, при което в
раздел „наименование на стоката или услугата” е записано „консултантски
услуги”.
8) На 30.11.2012 година ответникът е издал на ищеца
фактура № ********** (л. 31) за консултантски услуги на стойност 2000 лева.
9) На 29.12.2012 година ответникът е издал на
дружеството-ищец фактура № ********** (л. 33) на стойност 3000 лева. В раздел
„наименование на стоката или услугата” е посочено „консултантски услуги”.
Заплащането на стойностите по
фактурите по п.п. 7,8 и 9 е безспорно по делото, то е извършено с разходни
касови ордери № 502/31.10.2012 година (л. 28) и № 536/30.11.2012 година (л. 30).
Няма спор, че св. С. е получил сумите от касата на дружеството в брой.
10) На 31.01.2013 година ЕТ „Империал Комерс” е издало
на АД „Атлас” фактура № ********** (л.35) за „консултантски услуги” на стойност
3000 лева.
За доказване заплащането на фактурната
стойност по п. 10 се представя разходен касов ордер № 51/31.01.2013 година (л.
34). Видно от същия, св. С.С. е получил паричната сума в брой.
11) На 28.02.2013 година ответникът е издал на
дружеството-ищец фактура № ********** (л. 37). Посоченото в нея основание е
„консултантски услуги”, а фактурната стойност е 3000 лева.
Стойността по фактурата по п. 11 е
изплатена лично на св. С.С., в брой, срещу разходен касов ордер № 94/28.02.2013
година (л. 36).
12) На 31.07.2013 година ответникът е издал на ищеца
фактура № ********** (л. 39). Посоченото в нея основание за издаването й е
„консултантски услуги” на стойност 3000 лева.
Фактурната стойност по п. 12 е
заплатена в същия ден, на 31.07.2013 година, в брой на св. С., за което е
съставен разходен касов ордер № 318/31.07.2013 година (л. 38).
13) На 30.08.2013 година ЕТ „Империал Комерс” е издало
на АД „Атлас” фактура № ********** (л.42) за „консултантски услуги” на стойност
3000 лева.
Заплащането на стойността по п. 13 се доказва
с приетия по делото разходен касов ордер
№ 351/30.08.2013 година (л. 41), като плащането е извършено на св. С.С., в
брой.
14) На 30.09.2013 година ответникът е издал на ищеца
фактура № ********** (л.44). В раздел „наименование на стоката или услугата” е
посочено „услуги хигиена”. Фактурната стойност е 2000 лева.
Видно от заключението на ССЕ и разходен касов ордер №
386/30.09.2013 година л. (43), сумата по п. 14 е заплатена в брой на съпруга на
Т. Сл. – св. С.С..
15) На 31.10.2013 година ЕТ „Империал комерс” е издал
на АД „Атлас” фактура № ********** (л.48) с посочено основание – консултантски
услуги и стойност – 5000 лева.
Няма спор по делото за заплащане на
фактурната стойност в брой на св. С., като от разходния касов ордер №
432/31.10.2013 година (л. 46) съдът приема, че същият има отношение именно към
фактурата по п. 15.
16) Фактура № **********/29.11.2013 година (л. 50) е
издадена на посочената дата от ответника на ищеца. В нея е посочено основание –
„консултантски услуги” и е на стойност 4000 лева.
Страните не спорят относно
обстоятелството, че фактурната стойност по п. 16 е заплатена по начин,
аналогичен с останалите. Поради това съдът приема, че заплащането е станало
лично на съпруга на Т. Сл., в брой, за което е съставен касов ордер №
479/30.11.2013 година (л. 49).
17) На 30.12.2013 година от ЕТ „Империал комерс” е
издадена фактура № ********** (л.53), отново за „консултантски услуги”, на
стойност 4000 лева.
Видно от разходен касов ордер №
526/30.12.2013 година л.(52), стойността по фактурата по п. 17 е изплатена в
брой на св. С.С..
Дружеството-ищец твърди, че не е
намерило документация, подкрепяща сключването на договорите и изпълнението по
така посочените фактури, поради което е поканило ответника да представи такава.
Заявеното обстоятелство се доказва от представената и приета по делото
нотариална покана (л. 54), изпратена от ищеца до ответника. Няма данни по
делото – ответникът да е оказал извънсъдебно съдействие за установяване на
сключените сделки и изпълнението им.
В подкрепа на твърдението си, че не е
имало причина да търси от ответника хигиенни услуги поради наличието на
собствен капацитет, ищецът представя допълнително споразумение № 22/0201.2014
година към трудов договор № 69/30.06.2011 година. Видно от същия, през исковия
период дейността по сметосъбирането в предприятието на дружеството-ищец е била
извършвана от сметосъбирача Р.Я.Л.. Видно от договор от 05.01.2009 година,
анекс към него (л. 68-71) и писма вх. № 221/14.10.2011 година (л. 72) и вх. №
144/13.11.2012 година (л. 73) сметоизвозването на отпадъците от обектите бивша
автогара и бивш ДАП, стопанисвани от АД „Атлас”, е било поето от „Нео-Титан”
ООД – Димитровград. За тези обстоятелства е разпитана като свидетел по делото Я.И.Н.
– счетоводител и касиер в дружеството ищец. Последната твърди, че почистването
на стопанисваната от дружеството автогара се извършва от две жени, назначени по
граждански договори – Ве. Хр. и П. К., както и от Р. Л., назначен по трудов
договор. Тези й твърдения намират опора в констатациите на СИЕ и представените
от вещото лице, неоспорени от ответника и приети като доказателства по делото
договори (л. 187 -190), по силата на които през процесния период АД „Атлас” е
възложило на Петруша Костадинова и Величка Христова почистването на площите на
обект Автогара и прилежащите площи през дните събота и неделя. Свидетелят Н.
обяснява, още, че по силата на сключените договори с наематели на различни
обекти, спадащи към територията на Автогарата, тяхно задължение било да
почистват и поддържат наетите от тях
помещения, около тях, както и използваните канали. Заеманите от администрацията
на дружеството помещения били почиствани от друга служителка в дружеството –
магазинер и домакин Елена. Св. Н. отрича предоставянето на услуги по почистване
на обекти на дружеството от ЕТ „Империал Комерс” или от сина на бившия
управител на дружеството и Т. Сл. – П. С.. Свидетелката твърди, още, че
ангажираните за почистването лица са били напълно достатъчни, а наемателите са
изпълнявали задълженията си, поради което не е имало нужда от допълнителни
хигиенни услуги и такива не са били търсени от фирмата на Т. Сл.. Що касае
зимните месеци, то когато се появявала нужда от снегопочистването, дружеството
наемало частни лица с фадрома, за извършената работа се съставяше протокол и се
заплащаше на наетото лице с разходен касов ордер. Снегопочистването технически
било организирано от домакинката Елена, която имала познати с фадрома и ги
викала за извършване на работата при нужда.
В противовес на показанията на св. Н. са твърденията
на св. К.С.. Тя е бивш служител в АД „Атлас” и от показанията й се разбира, че
в работата й като технически секретар, деловодител и ръководител човешки
ресурси, пряко е подпомагала дейността на изпълнителния директор св. С.С..
Според свидетелката, „хигиенните услуги”, възлагани на Т. Сл., се изразявали в
снегопочистването в основния двор на дружеството и на автогарата, както и
почистването на каналите. Това се случвало зимно време, след снеговалеж.
Обичайно С.С. възлагал дейност по снегопочистването на Т. Сл., но в някои
случаи, при заетост на С. и тя се обаждала на ответницата. Св. С. признава, че Т.
Сл. не разполага с необходимата техника за снегопочистването, но твърди, че
след като й възлагали работата, тя била свършвана. Що касае каналите, то те се
почиствали при нужда, когато били замърсени или затрупани със сняг и отпадъци,
като и тази работа била изпълнявана от фирмата на ответницата. Така дадените
показания на св. С. са еднопосочни с
показанията на св. С.С. – съпруг на ответницата. В същото време, св. Г.И.З. –
бивш служител (шофьор) в АД „Атлас”, а сега пенсионер, твърди, че обичайно при
снеговалеж му се обаждал „шефа” (вероятно св. С.) или секретарката (вероятно
св. С.) и му нареждали къде да отиде, за да посрещне техниката. За тази цел
била наемана снегопочистваща техника на различни лица, като работата били
„движена” от изпълнителния директор или секретарката му. Според св. З.,
шофьорите рядко почиствали каналите след себе си и се налагало тази дейност да
се извършва от дружеството. Досежно честотата на работите, свързани с
почистването на каналите, свидетелят уточнява, че това се е случвало всяка
година и след снеговалежи.
Ищецът отрича да е получавал консултантски услуги от
ЕТ „Империал Комерс”, а ответникът твърди, че издадените от него фактури, в
които като основание е било записано „консултантски услуги”, се отнасяли за
възложената от АД „Атлас” на ЕТ „Империал Комерс” дейност по намиране на
купувач за обекти - собственост на дружеството-ищец и провеждане на консултации
във връзка с целените продажби. Всички свидетели по делото са разпитани и за
тези обстоятелства. Счетоводителят Н., която заявява, че през нея са минавали
всички договори и плащания на дружеството, отрича подобно възлагане на работа
на ответницата. Св. С. и св. С. подробно обясняват, как години наред не
успявали да реализират продажба на обявените за продан имоти на дружеството.
Св. С. стигнал до извода за изтичане на информация, което проваляло продажбите
и така се достигнало до решение – проучването на пазара, консултациите за
предлагането и договарянето и намирането на купувач да се възложи на доверено
лице – ответницата Т. Сл.. Според св. С., съпругата му изпълнявала възложената
й работа, за което й било заплащано тогава, когато дружеството имало парична
възможност. Обяснява, че до продажба не се стигнало поради прекратяване на
правомощията му.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза,
чието заключение съдът възприема като пълно, компетентно, обективно и
безпристрастно. В.Л. К. е извършила проверки в счетоводствата на страните, при
което е установила,че липсват други писмени документи, които да направят
възможен извода за документалната обоснованост на сделките, за които са
издадени фактурите. Нарочно поканена от в.л., ответницата Сл. не е представила
доказателства в тази насока. А от наличната при ЕТ „Т. Сл. – Империал Комерс”
документация, експертизата заключава:
основната (обичайната) дейност на ЕТ-ответник са счетоводно обслужване на фирми и
посредничество при сключване на застрахователни договори; предприятието на
едноличния търговец няма кадрови и технически капацитет за хигиенни и ремонтни
услуги, не е издавало други (извън процесните) фактури за ремонтни и хигиенни
услуги, което дава основание за извода, че такава дейност не е извършвана. За
целия исков период ЕТ „Т. Сл. – Империал Комерс” е закупило стоки и материали
на обща стойност 2840 лева. Според в.л., а съдът се доверява на оценката му и в
тази част, документацията за тези покупки не отговаря на изискванията на Закона
за счетоводството. Но доколкото те са осчетоводени, съдът приема, че
ответницата е направила тези разходи за дейността си. Представените от двете
страни документи, според вещото лице, не са я убедили във възлагането на
ремонтни, консултантски и хигиенни услуги от АД „Атлас” на ЕТ „Т. Сл. –
Империал Комерс”, тъй като няма нито договори, нито каквито и да било други документални
следи за извършването и приемането/предаването на работата.
Едва след поканата от вещото лице К., за целите на
експертизата, ответницата е представила три броя договори: от 12.09.2011 година,
сключен между ЕТ „Т. Сл.-Империал Комерс” и Д. М. П. от град София (л. 258), с
който ЕТ е възложил, а изпълнителят П. е приела да осигури купувач на
самостоятелно обособен УПИ на Автогара – Димитровград, при възнаграждение в
размер на 3% от продажната стойност, а именно – сумата 14800 лева. Според
представения (отново на експерта) РКО (л. 257) тази сума е изплатена от
ответника по делото на Д.П. на 12.09.2011 година. Вторите два договора - от
19.03.2012 година (л. 236) и от 16.01.2013 година (л. 218) са за възлагане
изготвянето на инвестиционен проект за търговски център и подобряване работата
на пазара на Автогара – Димитровград, както и за осигуряване кредитиране или
финансиране на този инвестиционен проект. Съпоставяйки тези договори с
останалата документация на ЕТ, в.л. е стигнало до извода, че липсват документи,
които биха обосновали необходимост от сключването на такива договори (респ.
възлагане от собственика на имота – Атлас АД), доказателства за извършването на
такава работа и по-важното - счетоводните регистри на ответника не установяват последващи
плащания по тези договори. Процесуалният представител на ищеца е възразил
против приемането на тези договори като доказателства по делото, с доводи за
настъпила преклузия за представяне на доказателства във второ съдебно
заседание. Доколкото договорите се представят като една неразделна част от
заключението на вещото лице, а то може да прави извлечения от обследваната от
него документация, за да обоснове изводите си, съдът ги прие по делото. Но в същото
време съдът е длъжен да се съобрази с направеното от представителя на ищеца
оспорване на тези договори: твърди се, че те нямат достоверна дата и поради
това са им непротивопоставими. Действително, договорите нямат нотариална
заверка, а следователно и достоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК. Ответницата,
която ги представя едва при поискване от експерта и при всички случаи
несвоевременно, не предприема доказване на действителната дата, на която
договорите са съставени. Поради това и в съчетание с установеното от
експертизата обстоятелство, че последващите плащания по тези договори не са
намерили отражение в счетоводството на ЕТ „Т. Сл. – Империал Комерс”, съдът
приема за недоказано, че договорите са сключени на посочените в тях дати, а не (хипотетично)
във връзка с това дело, респ. за обслужване тезата на ответницата.
От заключението на СИЕ се установява още, че на
15.10.2014 година в счетоводството на дружеството-ищец са взети три счетоводни
операции, съгласно които сумите от 8000 лева общо за 2011 година с кореспондент
ЕТ-ответник по фактури за 2011 година, 1500 лева за 2012 година със същия
кореспондент и 30000 лева за 2013 година са отнесени като загуба. А на
29.10.2014 сумата от общо 49500 е отнесена за сметка „съдебни вземания”. Счетоводните
операции са взети по съвет на одитора на АД „Атлас” и са в съответствие със
закона за счетоводството, приложимите счетоводни стандарти и сметкоплан.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните изводи:
Изложеното от ищцовото дружество в обстоятелствената част на исковата
молба сочи на наличие на три обективно съединени в условията на евентуалност осъдителни
иска: Главен – претенция за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55
ал. 1 предл. 1 ЗЗД, с която ищецът иска връщане на исковата сума 49500 лева
като платена без основание (при начална липса на основание). Главният иск е
основан на две отделни групи твърдения. Първо – че облигационните връзки не са
били създадени въобще, а само са били оформени счетоводно фиктивни сделки,
които не са се осъществили. И втора група – за нищожност на въпросните
облигационни връзки по чл. 26 ал. 2 ЗЗД, като се въвеждат три отделни основания
- липса на съгласие, липса на предмет и
привидност на договорите.
Вторият иск, предявен
като евентуален, е отново за неоснователно обогатяване, но в хипотезата на чл.
55 ал. 1 предл. 3-то ЗЗД. Той е основан на заявлението на ищеца, че с
предявяване на исковата молба разваля всички договори по процесните фактури,
без даване на допълнителен срок за изпълнение на длъжника, с оглед факта, че за
него изпълнението вече е безполезно. От тук твърди, че е отпаднало основанието
за дължимост на сумите по фактурите и ги претендира като платени без основание
(на отпаднало основание).
Третият иск, също предявен
като евентуален, е с правно основание чл. 79 ал. 1 предл. 2 ЗЗД – ищецът
претендира исковата сума като обезщетение вместо изпълнение, в размер на
платеното.
Исковете са съединени
с претенцията за законна лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба и деловодни разноски.
При така
предприетото съединяване на исковете, съдът дължи отговор по тях в поредността,
заявена от ищеца, т.е. – първо по главния иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 ЗЗД, по първата група твърдения – за
фиктивност на сделките. Тук е необходимо да се отбележи, че съдът не е съгласен
с доводите на процесуалния представител на ответника (в писмената защита) за
това, че оспорването на сделките не може да бъде свързано с отричане на самото
правоотношение, а единствено с договорно изпълнение/неизпълнение от доставчика.
Нашето право приема, че договор/сделка е съглашението, насочено към пораждане
на права и задължения – продажбата, изработка и др.; което изменя възникнало
вече правоотношение и такова, което прекратява правоотношението. Възможно е
договорът да е насочен само към установяването на правно положение между
страните. Но съгласие, което не поражда изброените правни последици, не е
договор. Според настоящия състав, когато сделките не са били сключени въобще,
тъй като страните не са имали волята и не са постигали съглашение за каквото и
да било търговско или облигационно правоотношение, а само за създаване на
документална привидност за съществуване на причина за преминаването на парични
средства от патримониума на едно лице в полза на друго, следва да се говори
именно за липса на договор/сделка. В практиката за това се употребява и изразът
„фиктивна сделка”, дори и да е юридически неточен. Съдът е сезиран с главен иск
за неоснователно обогатяване, а не за договорно неизпълнение. Поддържайки
начална липса на основание, няма пречки ищецът да твърди именно липса на
договор.
Страните признават факта на съставянето на
процесните 17 фактури и плащането по тях, както и че те са осчетоводени в
счетоводствата на страните, а след това са формирали годишния резултат,
отразени са в ГФО, заверен от одитор и приет от ОС на акционерите, но само като
общи суми, без да са одобрявани индивидуално и конкретно всеки от разходите и
основанията за тях. Безспорно е и това, че описаните в ИМ фактури не са отнасят
за счетоводни услуги. Поради безспорност на позициите на страните по тези
обстоятелства, съдът ги приема за доказани.
По въпроса за разпределението на доказателствената тежест
по спорове във връзка с неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55 ал. 1 ЗЗД е налице трайна практика на съдилищата и по-специално на ВКС, според която и
в трите хипотези на неоснователно обогатяване по чл. 55 ал. 1 ЗЗД - начална
липса на основание, неосъществено или отпаднало основание, общият правопораждащ
положителния факт е фактът на плащането на сумата, чието връщане се претендира
(в тази насока е и ППВС 1/79 - т. 1). Поради това в доказателствена тежест на
ищеца по иск на някое от тези правни основания е да установи настъпването на
факта на плащане, а в доказателствена тежест на ответника - доказването на
съществуване на основание да го получи, съответно да задържи извършеното
плащане. В случая плащането по процесните фактури е безспорно. На ответника,
който твърди, че процесните облигационни връзки са осъществени, а възникналите
от тях задължения – изпълнени, принадлежи доказателствената тежест да установи
чрез пълно и главно доказване заявените с отговора и допълнителния отговор
правнорелевантни обстоятелства.
Няма спор, за договорите за
консултантски, хигиенни и ремонтни услуги няма изискване за писмена форма като
условие за действителност. Те са консенсуални и както правилно акцентува
процесуалният представител на ответника, в практиката по дела за договорно
неизпълнение съществуването на фактура, надлежно осчетоводена и разплатена, се
приема за потвърждаване съществуването на облигационно/търговско
правоотношение. При иск за неоснователно обогатяване, основан на твърдението за
липса на правопораждащо съглашение и за създаване само на документална
привидност на сделката, позоваването на фактурата и плащането по нея не е
достатъчно, а всяка от страните следва да проведе пълно и главно доказване на
твърденията си. В частност, ответницата Сл., която твърди, че е предоставила на
АД „Атлас” хигиенни, ремонтни и консултантски услуги, дължи да ги докаже. Успешно
доказване в посочения смисъл от ответника не е проведено. Събраните по делото
доказателства, обсъдени в съвкупност, не позволяват да се направи извод за
реално сключени договори между АД „Атлас” и ЕТ „Т. Сл. – Империал комерс”,
които да се свържат с безспорно извършените плащания.
На първо място, извършената
по делото съдебно-икономическа експертиза не открива нито при ищеца, нито при
ответника доказателства за каквото и да било изпълнение, предаване и приемане на
работа, свързана с предоставянето на хигиенни и ремонтни услуги от ЕТ на АД. За
ремонтните услуги вещото лице е категорично, че ЕТ „Т. Сл. – Империал Комерс”
няма капацитет и кадрова обезпеченост за извършване на ремонт на автомобили. От
показанията на св. С.С., които в тази част съдът намира за добросъвестни и ги
кредитира, става ясно, че съпругата му не е извършвала ремонт на служебния джип
„Чероки”, а само от фирмата й била взета фактурата за нуждите на счетоводството
на АД. Това се наложило, тъй като частите били набавени втора употреба, от
частно лице, което нямало възможност да издаде фактура на АД „Атлас”, съответно
нямало как този разход да бъде осчетоводен. От тук е изводът на съда, че по
фактура № **********/18.11.2011 година плащането от АД „Атлас” на ЕТ „Т. Сл. –
Империал Комерс” е извършено без начално основание – между тях не е било
сключено съглашение за покупка на резервни части или извършване на ремонт на
автомобила на дружеството, а само са създадени счетоводни документи (фактура и
РКО), за да се придаде видимост за документална обоснованост на извършения от
дружеството разход. Съдът приема, че ответницата се е обогатила неоснователно
за сметка на дружеството-ищец със сумата 2500 лева и дължи връщането на
неоснователно полученото.
Същото се отнася и за всички
фактури, в които като основание е посочено „хигиенни услуги”. Ответницата се
домогва да внуши, че така визираните в процесните фактури хигиенни услуги са
всъщност почистването на каналите и снегопочистването на стопанисваните от АД
„Атлас” територии. На първо място, според настоящия състав, не може да бъде
поставен знак на равенството между поддържането на хигиена, респ. хигиенни
услуги и снегопочистването и опясъчаването (тази теза прокарват в показанията
си св. С. и св. С.). От друга страна, по делото е разпитан в качеството на
свидетел св. Г.З.. Последният е посочен от ответника, пенсионер е и не се
намира в никакви отношения на зависимост с АД „Атлас”, показанията му са
последователни и липсват основания да се приеме, че по какъвто и да било начин
е заинтересован от изхода на спора. Поради това показанията му съдът цени като
добросъвестни и ги кредитира. От тях се установява, че със снегопочистването,
опясъчаването и почистването на каналите се е занимавало дружеството-ищец, като
организацията била осъществявана от изпълнителния директор С.С. или
секретарката му К.С.. Лично св. З. отивал там, където го пращал „шефът” или
секретарката, посрещал техниката, завеждал я на мястото, където било необходимо
и така работата била извършвана. При това свидетелят настоява, че никой друг не
се е занимавал с тази дейност, освен св. С., а в негово отсъствие – св. С.. В
тази част показанията на св. З. кореспондират с показанията на счетоводителката
Я.Н., която твърди, че всички договори и плащания, включително за
снегопочистването, минавали през нея. Заплащането на този вид услуги ставало
след приемането на работата, на частните лица, предоставили услугите, срещу
протоколи за приемане на работата и касови ордери. В частта, касаеща
почистването на каналите, показанията на св. Н. и св. З. не са еднопосочни.
Според първата, тази дейност била задължение на наемателите, а св. З. твърди,
че с редки изключения, каналите се чистели от дружеството. Обсъждайки тези
показания в съвкупност и съпоставяйки ги с останалите доказателства по делото,
съдът приема, че снегопочистването и опясъчаването е било организирано по
начин, посочен от двамата свидетели, а почистването на каналите – и от
наемателите и чрез наемани от дружеството частни лица, но не и от ответницата.
Показанията на св. С.С. и св. К.С. за противното съдът не кредитира. Св. С. е
съпруг на Т. Сл., а освен това и лице, изпълнявало управителни функции в
дружеството-ищец през процесния период. Той е получил лично, вместо Т. Сл.,
всички суми по процесните фактури и именно неговата дейност се подлага на
съмнение от ищеца, като се отрича – той да е сключвал реални договори с
ответника. Поради това съдът приема, че той е заинтересован в полза на
ответницата и във вреда на ищеца и са налице предпоставките показанията на св. С.
да се преценяват при условията на чл. 172 ГПК. Същото се отнася и за св. К.С..
От нейните показания се разбира, че не просто е била служител в дружество, а
лице, особено приближено до управителя С.. С него и съпругата му Т. Сл. те
имали доверителни и неформални отношения, а моментът на освобождаването на С.С.
съвпада с нейното напускане на дружеството, което съдът цени като израз на
лоялност към св. С.С. и отказ да работи с новия изпълнителен директор на АД.
Освен това, от представените от ищеца писмени доказателства – договор от
15.04.2014 година и анекс към него, както и от показанията на св. С. става
ясно, че между нея и дружеството-ищец има неуредени отношения по повод
прекратен договор за наем, като св. С. има претенции за нанесени щети. Това в
своята съвкупност дава основание да се приеме възможната заинтересованост на
св. С. и показанията й следва да се преценяват при условията на чл. 172 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът дава приоритет най-вече на показанията на св. З.,
а след това на показанията на св. Н. (тя е в трудовоправни отношения с
дружеството-ищец и съдът не подценява служебната й зависимост от новия
управител на АД „Атлас”), които кореспондират с писмените доказателства по
делото и по-скоро липса на писмени доказателства за капацитета на ЕТ да
извършва „хигиенни дейности” в твърдяната от Т. Сл. форма, както и за реално
изпълнена, предадена и приета работа, както и със заключението на СИЕ в същия
смисъл. Тук съдът отчита и следното обстоятелство: вещото лице е намерило
разходооправдателни документи на ЕТ „Т. Сл. – Империал Комерс за закумени
материали и консумативи, за целия исков период, едва в размер на 2840 лева.
Тази сума е илюстрацията на интензитета и обемите на развиваната от ЕТ
търговска дейност и конкретно по предоставянето на хигиенни и ремонтни услуги.
Ако е вярно това, което твърдят св. С. и св. С., че ответницата е поемала
снегопочистването, опясъчаването и почистването на каналите, то предвид липса
на доказателства за превъзлагане на други лица, би следвало да бъдат установени
в счетоводството й разходи за съответна техника и персонал. Такива, обаче,
липсват: в т. 11 от заключението си в.л. обяснява начина, по който е формирана
сумата 2840 лева, а именно – закупен
пясък на 01.03.2012 година на стойност 400 лева, закупен на 25.11.2011 година
пясък на стойност 240 лева, а останалите 2200 лева – части и материали за
автомобил на 13.11.2011 година. При съпоставянето на тези разходи с процесните
фактури и посочените в тях основания, съдът счита, че не може да се направи
безспорен извод за тяхната относимост към твърдените от ответницата услуги.
Поради това съдът счита, че сумите по фактури № **********/29.11.2011 година –
1300 лева и № 3000000000009/29.04.2012 година – 2000 лева, са заплатени от
ищеца на ответника без начално основание – без да е имало сключен и изпълнен
договор по тях и подлежат на връщане.
Най-големия дял (всички
останали) съставляват фактурите, в които е посочено основание „консултантски
услуги”. Съдът приема, че при условията на пълно и главно доказване ответницата
не е установила, че зад тези фактури стоят реално извършени сделки. Ако се
приеме, че се касае за един договор за възлагане на дейност по намиране на
купувач на собствените на АД „Атлас” обекти на собственост, както твърди св. С.С.,
то тогава гласни доказателства ще бъдат недопустими поради забраната по чл. 164
ал. 1 т. 3 ГПК да се установяват
договори на стойност, по-голяма от 5000 лева. Тъй като твърденията на
ответницата в тази насока не са конкретни, от тях не може да се прецени
еднозначно – дали твърди един или множество отделни съглашения. Фактурите са
множество, ето защо съдът прие, че се касае за отделни договори, всички на
стойност под 5000 лева и поради това допусна разпит на свидетели за тези
обстоятелства. Показанията в тази насока дават Я. Никола, К.С. и С.С.. Св. Н.
отрича възлагането на ЕТ „Т. Сл. – Империал Комерс” на дейност, свързана с
продажба на собствените на дружеството имоти и заявява, че през исковия период
такива продажби не са били осъществявани. Показанията на св. Н. намират опора в
събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице, поради
което съдът ги кредитира. Показанията на св. С. и св. С. съдът счита за
заинтересовани поради изложените по-горе съображения и не им дава вяра. Освен
това, те се опровергават от заключението на СИЕ, което установява, че липсва
необходимата документална обоснованост за така извършените разходи за
консултантски услуги. Освен фактурите, в АД „Атлас” не съществуват договори,
протоколи за приемане на работата, документи, които биха разкрили необходимост
от сключването на такива договори. Както вече бе посочено по-горе,
представените от ответницата на експерта три броя договори за възлагане на
дейности по намиране на купувач, подготовка на инвестиционен проект и намиране
на финансиране за него (т. 10 от заключението) не могат да бъдат разглеждани
отделно и извън заключението, тъй като са представени несвоевременно и не по
установени за това в ГПК ред. Няма пречка, обаче, да се ценят констатациите на
вещото лице, че „В счетоводните регистри и документи, които е представила ЕТ „Т.
Сл.” няма отразяване на последващи плащания по тези договори и такива документи
не са представени. Не са представени и първоначалните основания, довели до
необходимостта от сключването на тези договори – възлагане от страната на Атлас
АД”. Поради това съдът кредитира заключителния извод на експерта, че не може да
се приеме категорично, че сключените договори с Д.П./Селекстрой ООД-София/
представляват превъзлагане на възложените от „Атлас” АД на ЕТ „Т. Сл.” дейности
– основание за издадените фактури за консултантски услуги. С оглед
гореизложеното, и по издадените фактури с посочено основание „консултантски
услуги” ищецът е платил на ответницата без начално основание и заплатеното
подлежи на връщане.
Остана недоказано
твърдението на ответницата за това, че всеки един от направените от АД „Атлас”
разходи по процесните фактури е бил саниран от управителното тяло на
дружеството. Това твърдение не намира опора в събраните по делото писмени
доказателства, а показанията на св. С. съдът не кредитира по изложените по-горе
съображения. Впрочем, съдът не счита, че този въпрос е решаващ при преценката
на основателността на предявения иск за неоснователно обогатяване. По делото е
установено и доказано, че обективираните във фактурите договори не съществуват,
тъй като никога не са били сключвани и знанието дори и на всички членове на СД за
това обстоятелство, не би могло да заздрави изначалната липса на основание за
плащанията по тях.
Съдът няма основание да не
кредитира извода на вещото лице за това, че счетоводните операции в
счетоводството на АД „Атлас” за отнасяне на сумите по процесните фактури като
загуба са взети правилно, в съответствие с изискванията на закона и доводите на
процесуалния представител на ответника за противното са неоснователни. Няма
значение за изхода на делото – дали това е станало по съвет на одитор, кой
одитор и дали той е имал право да дава такива съвети. Управителните органи – в
случая СД на АД „Атлас” е този, който взема решение за отнасянето на сумите към
съдебните вземания и основанието за това се съдържа в решението да се предявят
процесните искове.
Поради гореизложеното съдът
приема, че не са налице и никога не са били създадени в правния мир
облигационните връзки между страните, които само формално са посочени в
процесните фактури. Налице е само формално създаване на счетоводна
документация, която изкуствено и в разрез с действителните отношения между
страните, е създала видимост на постигнати облигационни/търговски съглашения.
Според съда, единствената цел на това занятие е било – да се създаде видимост,
че съществува основание Т. Сл. да получи процесните суми и така да стане възможно
да ги получи, чрез съпруга си С.С., от касата на дружеството-ищец. Както вече
бе посочено по-горе, нито ремонтни, нито хигиенни или консултантски услуги ЕТ „Т.
Сл. Империал Комерс” не е договаряла, а след това предоставяла на АД „Атлас”
Поради това предявеният главен иск за неоснователно обогатяване по чл. 55 ал. 1
предл. 1-во ЗЗД се явява основателен в пълния му обем и следва да се уважи. При
това решение по главния иск, съдът не дължи отговор на съединените с него в
условията на евентуалност искове, както и по втората група доводи по главния
иск.
Ответникът ЕТ „Т. Сл. –
Империал Комерс” следва да бъде осъдена да заплати на АД „Атлас” исковата сума
в размер на 49500 лева като платена без основание (при начална липса на
основание), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 29.10.2014 година до окончателното
разплащане.
С оглед изхода на делото,
направените от ищеца деловодни разноски за производството пред ХОС следва да
бъдат възложени на ответника. Това са: държавна такса в размер на 1980 лева,
заплатеното от ищеца възнаграждение на експерта – 250 лева и заплатен
адвокатски хонорар в размер на 5190 лева. Направеното от процесуалния
представител на ответника оспорване на хонорара на адв. П. следва да се
преценява като възражение за прекомерност по чл. 78 ал. 5 ГПК. Възражението е неоснователно. Заплатеният
на адв. П. Хонорар е 5190 лева (4325 лева без ДДС) при минимален размер по
Наредба № 1 /2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения
– 2015 лева. Законът позволява да бъде присъден по-нисък размер на разноските в
частта на заплатеното възнаграждение на адвоката, но само когато то е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Предвид обема от доказателствения материал и начина на събирането му няма
основание за извода, че делото е без фактическа сложност. Предявени са няколко
иска в условията на евентуалност. Всеки от тях е обоснован и аргументиран от
адвоката при съставянето на исковата молба и впоследствие. Поради това съдът
приема, че е налице и значителна правна сложност на делото. Следователно,
предпоставките по чл. 78 ал. 5 ГПК не са налице и възнаграждението на адвоката
не следва да бъде намалено.
Мотивиран така, съдът
Р е ш и:
ОСЪЖДА Т.П.Сл., ЕГН ********** в качеството й на едноличен
търговец с наименование на фирмата ЕТ „Т. Сл. – Империал Комерс”, с ЕИК **** , със седалище и адрес на управление: град
Димитровград, Хасковска област, бул. „Димитър Благоев” бл. 26 вх. В ет. 7 ап.
21, на основание чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД да заплати на АД „Атлас” с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град
Димитровград, област Хасковска, ул. Панорамен път” № 5, представлявано от К.Н. Г.
– представител на изпълнителния член на СД на дружеството „ТК-лизинг” ООД с ЕИК
****** обща сума в размер на 49 500 лева, формирана като сбор от заплатени от ищеца на
ответника суми както следва: 1) на 07.11.2011 година по фактура № **********
сумата 1200 лева; 2) на 18.11.2011 година по фактура № ********** сумата 2500
лева; 3) на 29.11.2011 година по фактура № ********** сумата 1300 лева; 4) На
30.12.2011 година по фактура № ********** сумата 3000 лева; 5) На 29.04.2012
година по фактура № ********* сумата 2000 лева; 6) На 28.09.2012 година по
фактура № ********** сумата 2500 лева; 7) На 31.10.2012 година по фактура №
********** сумата 2000 лева; 8) На 30.11.2012 година по фактура № **********
сумата 2000 лева; 9) На 29.12.2012 година по фактура № ********** сумата 3000
лева; 10) На 31.01.2013 година по фактура № ********** сумата 3000 лева; 11) На
28.02.2013 година по фактура № ********** сумата 3000 лева; 12) На 31.07.2013
година по фактура № ********** сумата 3000 лева; 13) На 30.08.2013 година по фактура
№ ********** сумата 3000 лева; 14) На 30.09.2013 година по фактура № **********
сумата 2000 лева; 15) На 31.10.2013 година по фактура № ********** сумата 5000
лева; 16) На 29.11.2013 година по фактура № ********** сумата 4000 лева; 17) На
30.12.2013 година по фактура № ********** сумата 4000 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
предявяване на иска – 29.10.2014 година до окончателното разплащане.
ОСЪЖДА Т.П.Сл., ЕГН ********** в
качеството й на едноличен търговец с наименование на фирмата ЕТ „Т. Сл. – Империал
Комерс”, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: град Димитровград, Хасковска област, бул. „Димитър Благоев” бл. 26
вх. В ет. 7 ап. 21 да заплати на АД „Атлас” с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: град
Димитровград, област Хасковска, ул. Панорамен път” № 5, представлявано от К.Н. Г.
– представител на изпълнителния член на СД на дружеството „ТК-лизинг” ООД с ЕИК
******* сумата от 7420 лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Пловдивския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на всяка страна.
СЪДИЯ: