РЕШЕНИЕ
№ 437
гр. Враца, 09.12.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав, в
публично заседание на 11.11.2021г. /единадесети ноември две хиляди двадесет и първа
година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря
Стела Бобойчева и с участието на прокурора Веселени Вътов, като разгледа
докладваното от съдия К. исково адм. дело № 390 по описа на съда за 2021 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
второ по ред и е по реда на чл.203 от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
С Решение №7972/01.07.2021г., постановено по
адм.дело № 12191/2020 г. на ВАС-София е отменено Решение № 310/14.09.2020
г. по адм. дело №105/2020 г. на АдмС-Враца и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав.
Образувано е по
предявен иск от „Г.“ ЕООД, ***, обл.
Бургас против Областна дирекция на МВР – Враца с правно основание чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ за заплащане на имуществено обезщетение в размер на 124 444, 55
лева, от които 25 609,58 лева претърпени загуби и 98 834,97 лева
пропуснати ползи, настъпили от наложена със Заповед № 18-0300-000001/02.01.2018
г. на Началник група, РУ – Мездра към ОД на МВР – Враца ПАМ по чл. 171, т. 2а
от ЗДвП, отменена с влязло в сила решение, постановено по адм. дело №97/2018 г.
по описа на АдмС - Враца. Претендира се присъждане на законната лихва върху
предявените претенции за обезщетение, считано от датата на предявяване на иска
– 12.02.2020г. до окончателното му изплащане.
Изложени са доводи, че основната дейност на
ищеца е осъществяване на международен транспорт на товари по шосе. Поддържа се,
че дружеството е било лишено от възможността да използва МПС по предназначение за периода на
действие на ПАМ – от 02.01.2018г. до 02.07.2018г., вследствие на което са му
нанесени имуществени вреди – 98 834,97 лева пропуснати ползи и 25 609,58
лева претърпени загуби, от които: 1071,74 лева за закупен акумулатор на
влекача; 1165,00 лева разходи за поддръжка на влекача; 20662,12 лева
амортизации; 1911,71 лева заплатени
застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“; 299,01 лева платен данък и
500,00 лева адвокатски хонорар, заплатен
в производството по адм. дело №97/2018г. по описа на АдмС - Враца.
Съдът е
допуснал изменение на иска, съгласно
депозирана молба от процес.представител
на ищеца, като искът следва да се счита
предявен за сума в общ размер на 95 987,27лева
и в размерите по отношение на всеки един от исковете посочени в молбата, а именно: 72 705,50
лева за пропуснати ползи за периода от
02.01.2018г. до 14.06.2018г. и 23 281,77
лева претърпени загуби, от които: 1071,74 лева за закупен акумулатор на влекач
с рег.№ СВ 9105 АР; 1 165,00 лева разходи за поддръжка на влекача; 18 567,60
лева амортизации на влекача; 1 708,73 лева
заплатени застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ на влекача; 268,70
лева платен данък и 500,00 лева адвокатски хонорар, заплатен в
производството по адм. дело №97/2018г. по описа на АдмС - Враца.
Претендира се и законната лихва върху исканото обезщетение от датата на
подаване на исковата молба до окончателното му
изплащане.
Периода за който
се претендират вредите след направено
уточнение по иска е от 02.01.2018г.
до 14.06.2018г. /датата на която
са получени рег.табели от представител
на ищеца/.
В с.з. ищецът, чрез проц. си представител адв.
А. моли за решение, с което да се осъди ОДМВР-Враца да заплати на „Г.“ ЕООД
имуществено обезщетение в общ размер на 95 987,27 лв., представляващи
пропуснати ползи. Претендира се и законната лихва, считано от датата на
подаването на исковата молба. Претендират се разноски по делото, съгласно
представен списък. Съображения за това са изложени в представени по делото
писмени бележки.
Ответникът, Областна дирекция на МВР – Враца,
чрез процесуалния си представител
гл.ю.к. Д.П. в с.з. моли за решение, с което да се отхвърли искът като
неоснователен и недоказан по размер. Ако искът се счете за основателен иска да
се приложи чл.5 ЗОДОВ и тогава обезщетение не се дължи. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Съображения за това са изложени в представени по
делото писмени бележки.
Представителят на
Окръжна прокуратура Враца, прокурор В.Вътов дава заключение за недоказаност на
имуществената претенция за пропуснати ползи. Счита иска за частично основателен
по отношение на заплатения данък в размер на 299,00 лв., както и за
поддръжката, която приема, че е в изпълнение на договор за лизинг, който е
налице по делото. Основателен е и искът в частта за амортизациите, за което са
налице съображения в решението на ВАС. Неоснователна е исковата претенция за
погиване на акумулатора, както и по отношение на застраховките. Моли за
частично уважаване на исковата претенция.
По делото са приети и приобщени
доказателствата съдържащи се в адм.дело №105/2020г. на
АдмС-Враца. Приобщено и приложено е и адм. дело № 97/2018 г. по описа на
АдмС – Враца.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Основната дейност на „Г.“ ЕООД е осъществяване на международен
транспорт на товари по шосе, като за
целта същото разполага и оперира с влекачи. Един от тези влекачи е предмет на
представения по делото Договор за финансов лизинг реф. № 49-01146/14.09.2015г.,
сключен между „С.Ф.Б.“ ЕООД и ищцовото
дружество марка „С.“, модел R 450 LА4х2MLA,
с рег.№ ***.
При първоначалното разглеждане на делото са
представени заверени копия на заявки за транспорт, ЧМР товарителници, фактури и
платежни нареждания към „Г.“ ЕООД за
периода от 02.01.2017г. до 02.07.2017г., установяващи наличието на търговски
отношения на ищеца с „LKW WALTER
Internationale Transportorganisation AG“; Рамков договор от 28.12.2017г. за
извършване на кръгови курсове, за периода 01.01.2018г. – 01.01.2019г.; Договор
за финансов лизинг реф. № 49-01146/14.09.2015г., сключен между „С.Ф.Б.“ ЕООД и
„Г.“ ЕООД; Фактура от 28.06.2018г. и платежно нареждане от 09.08.2018г.,
установяващи закупуването на акумолаторна батерия и разходите за смяната й; 5
броя фактури и 5 броя платежни нареждания, за извършени плащания на
осъществената техническа поддръжка от „С.Ф.Б.“ ЕООД на влекач „Скания“ рег.№
***; Таблица с амортизационни отчисления; Застрахователна полица за застраховка
„Булстрад Каско Стандарт“; Застрахователна полица за застраховка „Гражданска
отговорност“; Удостоверение от „С.Ф.Б.“ ЕООД за дължимите и заплатени данъци за
влекач „Скания“ рег. № ***; 4 броя
заявки за транспорт за м. май 2016г.
С издадена от Началник група, РУ-Мездра към
ОДМВР-Враца Заповед № 18-0300-000001/02.01.2018г., на основание чл.171, т.2а от ЗДвП за извършено от Н.И.М. нарушение, е приложена ПАМ „прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6
месеца“ и са отнети СРМПС №
00716661 и 2 бр. рег.табели ***, на собственика - „С.Ф.Б.“ ЕООД. Заповедта е
обжалвана по съдебен ред и е отменена с Решение № 175/27.04.2018г., постановено по адм. дело №
97/2018г. по описа на АдмС – Враца. Решението е влязло в законна
сила на 19.05.2018 г., видно от данните по делото.
При първоначалното разглеждане на делото е допусната и изслушана от съда
ССЕ, като допуснатата от съда експертиза е изслушана и в настоящото
производство. В настоящото производство е допуснато и изслушано и допълнително
заключение на ВЛ. Основното и допълнителното заключение на ВЛ по
допусната експертиза са приети по делото
и не са оспорени от страните.
Вещото
лице по основната експертиза, след извършена проверка на транспортните
документи, удостоверяващи извършените с въпросния автомобил, е достигнало до
извода, че приходите от дейността по международен автомобилен превоз на товари
на влекач с регистрационен № *** за периода от 02.01.2017г. до 02.07.2017г. са
в размер на 50 684,60 евро
или 98
824,97лева и няма
реализирани приходи от дейността по международен автомобилен превоз на товари
на влекач с регистрационен номер № *** за периода от 02.01.2018г. до 02.07.2018г.
Според вещото лице, начислените амортизационни отчисления процесния ДМА за цялата 2018г. е в размер на 41 324,24 лева или за 6
месеца е в размер на 20 662,12 лева.
С оглед
конкретизиране периода на исковата претенция от дружеството от 02.01.2018г. до 14.06.2018г. по изслушаното и прието допълнително
заключение, вещото лице след извършена документална проверка установява, че няма реализирани приходи от дейността по международен
автомобилен превоз на товари на влекач с
регистрационен № *** за периода от
02.01.2018г. до 14.06.2018г. Посочило е
подробно в т.2 какви плащания са направени от „Г.“ ЕООД
за влекач с рег.№ *** за периода от 02.01.2018г. до 14.06.2018г., като е
допълнено, че влекачът се ползва с договор за лизинг. В т.3 е посочило подробно
стойността на амортизационните отчисления на влекача – 18 567,60 лева за
периода от 02.01.2018г. до 14.06.2018г. В заключение ВЛ е посочило, че направените
плащания от „Г.“ ЕООД във вр. с поддържането на камиона и изпълнението на
договорните задължения, поети за влекач с № *** за посочения по-горе период е в
размер на 3 642,43лв., стойността на амортизационните отчисления е
18 567,60лв. и 22 210,03 лв. общо разходи.
В с.з. ВЛ поддържа основното и допълнително даденото от него заключение.
Дава пояснения как е изчислена амортизационната ставка в размер на 25%, че
същата е по ЗКПО, както и че този процент е за тези активи които се ползват,
ако МПС не се ползва има законови норми и тогава не се начислява амортизация.
Този процент от 25% е за тази категория
активи които се ползват и е максимално предвидения в ЗКПО. По отношение на
вписаната техническа поддръжка посочва, че техническата поддръжка е вписана
в самата фактура и периода и номера на
автомобила.
Заключенията на ВЛ-основното и допълнителното
са приети от съда по делото и не са
оспорени от страните, поради което и съдът ги кредитира.
В настоящото
производство е представена заповед за прилагане на ПАМ от 02.01.2018г. на РУ-Мездра, с направено отбелязване, че на
14.06.2018г. са получени от ищеца СРМПС и 2 бр.рег. табели ***. Представено е и
писмо от началник сектор „ПП“ при ОДМВР-Враца и от което е видно, че ППС
„Скания“ с рег.табели *** не е имало отбелязване за прекратяване на
регистрацията в информационната система на КАТ в страната. Други доказателства
от страна на ищцовото дружество не са представени.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл.203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за
обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съдът намира за изпълнено условието на чл. 204, ал.1 от АПК - исковете се подават от лице с надлежна процесуална
легитимация и са насочени против ответник, притежаващ характеристиките по чл. 205 от АПК, тъй като съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР областните
дирекции са юридически лица. Изпълнено е и изискването на чл. 204, ал. 1 от АПК – искът е предявен след отмяна на административния акт по
съответния ред.
В случая се претендират имуществени вреди в общ
размер на 95 987,27лв./след
допуснато изменение на иска/ за периода от
02.01.2018г. до 14.06.2018г., от които
23 281,77 лева претърпени загуби и 72 705,50 лева пропуснати ползи, вследствие отменена като незаконосъобразна
ЗППАМ №
18-0300-000001/02.01.2018г. издадена от Началник група, РУ-Мездра към
ОДМВР-Враца.
От доказателствата по делото се установява по безспорен
начин, че процесната ЗППАМ е отменена с
влязло в сила съдебно решение, поради което предявеният иск за обезщетяване за
имуществени вреди от нея, следва да се приеме за допустим за разглеждане по
реда на чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл.1, ал.1
от ЗОДОВ.
Основателността на
иск с правно основание чл.1, ал.1 от 3ОДОВ предполага установяването на
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при/или
по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Вината не е елемент от фактическия състав на
отговорността, тъй като имуществената отговорност по ЗОДОВ е обективна, безвиновна. Съгласно чл.4
от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. При
недоказване на който и да е от изброените елементи от фактическия състав, не
може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред и
искът за обезщетение на вреди следва да се отхвърли като неоснователен.
Настоящият съдебен
състав намира, че претенцията за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неизползването по
предназначение на лизинговото МПС в периода на действието на ПАМ, в размер на 72 705,50 лева, е неоснователна по следните съображения:
Обезщетението за имуществени вреди се определя при наличие
на причинна връзка с незаконосъобразни актове на административни органи и длъжностни лица при
или по повод изпълнение на административна дейност. Пропуснатата полза също подлежи на обезщетяване при това
условие, като приход за имуществото на пострадалия, който не се е осъществил
заради непозволеното увреждане. Приходът не трябва да е случайна, а закономерна
последица от установените по делото обстоятелства (решение №73/2017г по гр.д №
гр. д. № 3728 по описа на ВКС ІІІ г.о за 2016 г. и Решение
№54/13.06.2017 по дело №2755/2016 на ВКС, ГК, III г. о.), да е обективно , а не само субективно очакван резултат
като увеличение на имуществото и получаването му при нормални обстоятелства да
е било осуетено от незаконните действия на органите и лицата по чл. 1 от ЗОДОВ.
Това означава осъществяването на прихода да е реално и сигурно, като свързано с
конкретните обстоятелства. Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав,
пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена
в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а
следва да бъде доказана в процеса. Пропуснатата полза представлява реална, а не
хипотетична вреда, като наличието й винаги трябва да се базира на доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото, а не да почива на общо
логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.
Само ако бъде доказано, че имуществото на
ищеца е могло да бъде увеличено, но тази възможност е пропусната единствено по
причина на въздействие от незаконосъобразния акт, само тогава претенцията за
обезщетение на пропуснатите ползи може да се приеме за основателна. В тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че твърдения факт е осъществен и със
сигурност би получил увеличаване на имуществото си през процесния период, от
използването на товарен автомобил марка „Скания“, модел R
450 LА4х2MLA,
с рег.№ ***, ако не беше действието на незаконосъобразния административен
акт.
В настоящия случай е
безспорно, че ЗППАМ е отменена по надлежния ред, като незаконосъобразна.
Доколкото ищецът твърди, че пропуснатите ползи се изразяват в това да реализира
доход в размер на 72 705,50 лева за периода от 02.01.2018 г. до
14.06.2018 г./датата на която са получени рег. табели/, в който МПС е било
спряно от движение, произтичат именно от отменения незаконосъобразен акт ЗППАМ №
18-0300-000001/02.01.2018г., то следва извод, че по отношение на тази искова
претенция е налице първата кумулативно предвидена предпоставка за основателност
на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен акт.
Съдът приема, че по
делото останаха недоказани останалите предпоставки за уважаване на предявения
иск, а именно наличие на причинена вреда, представляваща пропусната полза, и
нейната пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразния акт.
По делото не са
представени доказателства, че претендираната сума в размер 72 705,50 лева представляваща пропусната полза
от нереализирани доходи е следствие на липсата на възможност от страна на ищеца
да ползва лизинговия товарен автомобил съобразно неговото предназначение за
превоз на товари в периода от 6 месеца, обхващащ времето на спирането му от
движение с отменената в последствие като незаконосъобразна ЗППАМ. Липсват
доказателства, от които да се направи извод, че през процесния период ищецът
реално е щял да получи конкретен доход от осъществен превоз на товари в
страната и в чужбина със закупения на лизинг товарен автомобил влекач „Скания“,
модел R 450 LА4х2MLA,
с рег.№ ***. Пропуснатите ползи, за които се претендира обезщетение трябва да имат
качеството на реалност и сигурност, те не са хипотетични вреди. Реалността им
се разкрива само в доказаната възможност да бъде увеличено имуществото, поради
договорено неизпълнение, а не чрез логически предположения за закономерно
настъпване на това реално увеличение. От
доказателствата по делото не се доказа реална и сигурна пропусната полза.
Няма спор, че за
времето от 02.01.2018 г. до 14.06.2018 г. процесният товарен автомобил е бил извън експлоатация и не е носил очакваните
приходи, като ищцовото дружество се е лишило от приходи, които в противен
случай същото би му донесло. Представеният Рамков договор от 28.12.2017г. за
извършване на кръгови курсове, за периода 01.01.2018г. – 01.01.2019г. установява договорените между страните кръгови
курсове по конкретни направления, определя срока за извършване на превозите –
01.01.2018г. – 01.01.2019г., но не и броя на курсовете по всяко едно от
визираните в него направления. Липсват доказателства дружеството-ищец да е
заплатило неустойка за неизпълнения по договора, както и такива установяващи,
действието на ЗППАМ да е наложило закупуването и/или наемането на друг
автомобил, с който евентуално да бъдат извършени така договорените превози и
др. подобни. Липсват доказателства по така сключения договор дружеството да е
получило заявки за извършване на превоз и
същото да е отказало, като факта че през
предходни години е било ангажирано да извършва превоз именно с въпросния влекач
и е получавало заявки за такъв/за което са приложени доказателства/ само по себе си не води до извод за настъпила вреда, както и установеност
и доказаност на
същата за въпросния период.
Действително, по
делото е изслушано и прието основно и допълнително заключение по
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено
с оглед поставените му задачи, но същото само установява размера на вредите
които се претендират, както и че няма реализирани приходи от въпросното ППС за
съответния период.
От ищеца не са ангажирани доказателства, които да
обосноват извод, че за претендирания период на действието на отменената ЗППАМ е
ангажиран с извършването на определен брой курсове, които не е осъществил,
респ., за изпълнението на които е наел друг влекач и заплатил наемна цена,
която не би платил, ако не беше прекратена регистрацията на собственият му
товарен автомобил.
Не се установи
наличието на доход, който дружеството е пропуснало
да реализира от неизползване на същия автомобил през този период. Коректно
направените от експерта изчисления от осъществяваната транспортна дейност за
предходен период, също не са в състояние да променят този извод. При тези
констатации и при липсата на доказателства за наличие на ангажимент за превоз
на товари, който превоз да е осуетен от липсата на автомобил, причина за което
е незаконосъобразната заповед на ответника, причинно-следствената връзка е
прекъсната и не е ясно настъпили ли са или биха могли да настъпят имуществени
вреди от пропуснати ползи. Не се доказа,
че за визираният период, конкретното МПС би реализирало само печалби и то в
претендирания размер от 72 705,50 лева.
С оглед на изложеното
съдът приема, че от наложената незаконосъобразна ЗППАМ, отменена по съответния
ред, за ищеца не се установява да са настъпили претендираните имуществени
вреди, представляващи пропуснати ползи в размер на 72 705,50 лева. Неоснователна при това положение се явява и
претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва, с оглед акцесорния й
характер, върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 12.02.2020г.
до окончателното й изплащане.
Относно претенцията
на ищеца за заплащане на сумата от претърпени загуби в размер на 1071,74 лева за закупен акумулатор на
влекача:
Доказателства, установяващи
причинно-следствена връзка между амортизацията на акумулатора на влекача в
периода 02.01.2018г. – 14.06.2018г. и това, че същият не е бил в движение, с
оглед наложената ПАМ не са представени, както при първоначалното разглеждане на
делото, така и в настоящото производство. От друга страна, обстоятелството, че
влекачът е с прекратена регистрация не препятства възможността да бъде
привеждан в работен режим, с цел поддръжка и подготовка за използването му по
предназначение. Също така следва да се посочи, че дружеството е следвало да
положи грижи за съхраняване на състоянието и качествата на ППС, като откачи
клемите на акумулаторната батерия на превозното средство, за да предотврати
падане на напрежението и дълбоко разреждане. От друга страна акумулаторната
батерия на ППС има ограничен експлоатационен период, по-кратък от самия
автомобил и същата следва да бъде заменяна в рамките на определен период от
време, за което не са представени доказателства за периода на извършване на
последната такава замяна.
С оглед на горното съдът намира за неоснователна
претенцията за заплащане на сумата от претърпени загуби в размер на 1 071,74 лева за закупен акумулатор на
влекача, както и искането за присъждане на законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска – 12.02.2020г. до окончателното й
изплащане.
По отношение на
претендираните суми за заплащане на сумата 1
165,00 лева разходи за поддръжка на влекача и сумата 1 708,73 лева
заплатени застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ на влекача, съдът
намира, че заплащането им не представлява имуществена вреда за дружеството,
респ. не е налице и причинна връзка за заплащането им с отменения акт.
Основание за
извършване на изброените плащания са сключени писмени договори между
дружеството и други правни субекти - „СФ.Б.“ ЕООД и конкретно застрахователно
дружество, свободно встъпили в търговски взаимоотношения, върху които издадената
ЗППАМ не се отразява по начин, че да създава нови плащания, които са извън
договорените.
Ползването, респ.
неползването на МПС е въпрос, който не е скрепен със санкция по сключените
договори за лизинг и застраховки, поради което и плащания по същите не са вреда
от търсения характер. Само по себе си неползването на дадено МПС в определен
период от време, не води до настъпването на вреди с характер на претендираните.
Обстоятелството, че с издаването на ЗППАМ „Г.“ ЕООД не е имало възможност да
ползва посоченото МПС по предназначение, е въпрос различен от дължимите по
сключени договори плащания. Липсата на установена вреда от търсения вид и
характер е пречка да се търси причинна връзка между нея и издадения и отменен
акт. Дори да се приеме, че тези плащания представляват вреди за дружество,
поради неползване на МПС, то същите не са в пряка причинна връзка с издадената
ЗППАМ, каквато връзка изисква законодателят. Същата е опосредена от сключени
застрахователни договори и договор за лизинг, които не скрепяват със санкция
евентуалното неползване на МПС.
На следващо място
следва да бъде съобразено, че действително нормата на чл.
483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ предвижда, че договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи
всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение. Тази
регламентация, обаче, навежда единствено на извода, че за срока, в който
въпросното МПС е временно спряно от движение, задължените по закон лица не
дължат заплащане на такава застраховка по силата на самия закон. Заплащането на
нещо, което не е дължимо и то по силата на закона, не може да бъде вменено в
отговорност на трето лице, в случая държавата, респ. същото да се счита за
вреда, която подлежи на обезщетение. Обезщетението по ЗОДОВ изключва
заплащането на вреди, които са следствие на неправилно упражняване на законови права.
Застрахователният договор е подлежал на прекратяване на основание чл.368,
ал.2, т.3 от КЗ и при възстановяване регистрацията на МПС не е имало
никаква пречка да бъде сключен нов застрахователен договор.
Наличието на
заплатени вноски по застраховка „Каско“ се основава на задължение за опазване
на МПС от различни рискове като кражба, природно бедствие и др., и не е обвързано с правото на ползване.Тези
разходи нямат характеристика на вреда, причинена от отменения като
незаконосъобразен адм.акт, а са средства които обичайно се заплащат във вр. с
експлоатацията и съхранението на ППС.
С оглед на изложените съображения,
претенциите за заплащане на 1 165,00 лева разходи за поддръжка на влекача и 1 708,73 лева заплатени застраховки „Каско“ и „Гражданска
отговорност“ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Неоснователни са и
акцесорните претенции за заплащане на законна лихва върху тези суми.
Относно претенцията за заплащане на сумата 18 567,60 лева за амортизации на
влекача, съдът намира следното:
Начислената
амортизация се отчита
като разход и като коректив за срока на ползване
на амортизируемия актив. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО
регламентира признаването на годишните данъчни
амортизации, при определянето на данъчния финансов резултат. В случая въпреки прието
в решението на ВАС съдът намира, че не
се доказаха по несъмнен начин реални и сигурни вреди, съответно пропуснати ползи, в резултат на отменената ЗППАМ.
Приемайки, че не беше доказано по несъмнен начин настъпилата вреда-пропусната
полза, то следва да не се дължат и вреди следващи от амортизационните
отчисления, защото те произтичат от наличието на имуществения произход и не
следва да се предполагат, а се дължат за доказване. След като не се доказа
наличието на вреда-пропусната полза то не се дължат и амортизационни отчисления
за влекача. Амортизационните
разходи следват от собствеността на веща и те не произтичат от валидността и
действието на ПАМ. В този смисъл, за ищеца не се установява да са настъпили
претендираните имуществени вреди в размер на 18 567,60 лева. Неоснователна
е и претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва върху тази сума.
Макар и да се приеме, че
амортизационните отчисления за влекача
за посочения период се явяват вреда за
дружеството, в причинно следствена връзка с отменената заповед, както е приел ВАС в решението съдът
приема, че следва да намери приложение чл.5, ал.1 от ЗОДОВ и обезщетение не се
дължи. По делото се установи, че издадената ЗППАМ, която е отменена като
незаконосъобразна е поради факта, че служителя на превозвача-ищец е установен
да управлява ППС с отнето свидетелство за управление на МПС. Същият е следвало
да вземе необходимите мерки и да не допуска ППС да се управлява от шофьор без
свидетелство за управление. Ако беше предприел съответните мерки, то не би била издадена и ЗППАМ.
Неоснователна е и претенцията
за заплащане на сумата от 268,70 лева
платен данък МПС.
Този разход не е
вреда и липсва причинна връзка между него и отменения незаконосъобразен акт, с
оглед на което не е налице една от кумулативните предпоставки обосноваващи
основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Плащането на годишния
данък на МПС не съставлява неправомерно увреждане /деликт/, причинено на ищеца
от незаконосъобразен административен акт или незаконосъобразно поведение на
администрацията, а изпълнение на едно законово задължение. В случай, че ищецът
претендира, че тези средства са платени недължимо, то основанието, на което те
следва да се възстановят, не е деликт, на който се обосновава отговорността с
правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и редът за възстановяването им не е този по чл.
203 и сл. от АПК.
Относно претенцията
за заплащане на сумата 500 лева - адвокатски хонорар по адм.дело № 97/2018г. на АдмС-Враца.
Същата е
неоснователна, тъй като заплащането на адвокатското възнаграждение по делото
следва да се търси в самото производство, но не и по реда на ЗОДОВ. Видно от данните по делото е претендирано адвокатско
възнаграждение, като с решението съдът не е присъдил такова, поради липсата и непредставяне
на доказателства за неговото заплащане. Налице е произнасяне на съда в
производството по делото. Обстоятелството, че същото не е уважено не е
основание да се търси повторно в производството по ЗОДОВ. По реда на ЗОДОВ не
може да се търси заплащане на адвокатско възнаграждение, в производството по
адм.дело №97/2020г. В случая не може да намери приложение и ТР №1/2017г. на ВАС, тъй като
същото касае предявени искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления. Отделно от това следва да се посочи, че при първоначалното
разглеждане на делото ищецът се е отказал от тази си претенция.
Предвид изложеното
настоящата инстанция намира за неизпълнен сложният фактически състав за
възникване на отговорността на ответника
по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което искът следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
При този изход
на спора разноски в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани.
Направеното искане от
страна на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателно. Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да заплати на
ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда
възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00/двеста/, определено съгласно чл.37 ЗПП и чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащане на правната
помощ.
Воден от горното и на
основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск от „Г.“ ЕООД, *** против ОДМВР – Враца с правно основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на имуществено обезщетение за периода от
02.01.2018г. до 14.06.2018г., в размер на 95 987,27
лева, от които 72 705,50 лева пропуснати ползи и 23 281,77 лева претърпени загуби настъпили
от наложена ПАМ със Заповед №
18-0300-000001/02.01.2018г. на Началник група, РУ–Мездра към ОДМВР-Враца, отменена с влязло в сила решение,
постановено по адм. дело № 97/2018г. по описа на АдмС - Враца.
ОСЪЖДА „Г.“ ЕООД, *** да заплати на
ОДМВР–Враца разноски в размер
на 200.00/двеста/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба, чрез АдмС-Враца пред ВАС-София в 14-дневен срок от уведомяване на страните.
На основание чл.138 АПК да се изпрати препис от решението
на страните.
АДМ.
СЪДИЯ: