РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 05.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен
съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 12 юли две хиляди и
деветнадесета год., в състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН
ЙОРДАНОВ
При секретаря Валя Апостолова като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.
дело N` 1244 по описа за 2019год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са за
установяване размер на парично вземане по заповед за изпълнение по ч.гр.дело №
236/2019г. на ВРС обективно съединени искове от ”АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, гр.София против М.Т.П. *** за признаване за
установено, че ответника дължи сумата от 592.66 лева главница по договор за
кредит „бяла карта” с № 504213/12.05.2017г., сключен с „Аксес Файнанс” ООД,
договорна лихва от 133.24 лв. за периода 18.05.2017г.-06.01.2018г., 237.37 лв.
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 58.96 лв. разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение, 54.12 лв. лихва за забава
върху непогасена главница за периода 07.01.2018г. до 18.01.2019г., както и
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното й
изплащане. Ищецът твърди, че с договор за цесия, сключен на 11.11.2016г. и
Приложение №1/13.08.201г. е придобил вземането на кредитора, с което обуславя
правния си интерес и процесуалноправната си и материална легитимация да
претендира изпълнение на задължението за плащане от ответника.
Исковете са с правно
основание чл.422 вр. чл.410 ГПК и чл.79 ЗЗД и са процесуално допустими.
В срока и по реда на
чл.131 ГПК ответника, редовно призован, не представя писмен отговор.
За да се
произнесе по основателността на исковете, районният съд направи преценка на
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид
становищата на страните и прие за установени следните обстоятелства:
По ч.гр.д. №236/2019 г. на Районен съд-Враца
на 28.01.2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 ГПК, с която е разпоредено М.Т.П. да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД сумата 592,66 лева,
представляваща главница до погасяване на кредита по договор за кредит „Бяла
карта” с № 504213/12.05.2017 г.; сумата
от 133,24 лева, представляваща договорна лихва за периода от 18.05.2017 г. до
06.01.2018 г.; сумата от 237,39 лева, представляваща неустойка за неизпълнение
на задължение за периода от 06.06.2017 г. до 06.01.2018 г.; сумата от 58,96
лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението;
сумата от 54,12 лева, представляваща законна лихва за периода от 07.01.2018 г.
до 18.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 25,00 лева
внесена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева,
определено от съда по реда на чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37, ал.1 ЗПП, вр. чл.26
НЗПП.
С разпореждане по същото ч. гр. дело, съдът е
указал на заявителя, настоящ ищец, че може да предяви иск относно вземането си
в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил
настоящия иск.
Установява се, че между “Аксес Файнанс” ООД и М.П.
на 12.05.2017 г. е сключен Договор за кредит ”Бяла карта”, съгласно който
“Аксес Файнанс“ ООД е предоставило на ответницата револвиращ потребителски
кредит в размер на 600.00 лв, който се усвоява чрез международна кредитна карта
Access Finance/iCard, а ответницата се е задължила, съгласно чл.3, ал.2 да
заплаща текущото си задължение до всяко 2-ро число на текущия месец, включващо
сбора от усвоената и непогасена главница между 01 и 19-то число на текущия
месец, усвоената и непогасена главница между 20-то и последното число на
предходния месец, начислена и непогасена договорна лихва върху сумите по т.1 и
т.2 на ал.3, неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране
на задължението. Договорът е подписан от договарящите страни и не е оспорен от
ответника.
По делото няма спор, че ответницата е усвоила сумата 600 лв.
Не се спори и относно обстоятелството, че след усвояване на сумата по кредита
ответницата не е извършила плащане за погасяване на задълженията си по
договора, предмет на исковия процес.
С Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г. “Аксес Файнанс” ООД е
прехвърлило на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД възмездно
станалите ликвидни и изискуеми вземания по договори за потребителски кредити,
сключени от продавача с физически лица, които не са изпълнили задълженията си
по тях. Посочено е, че вземанията, предмет на цесионния договор ще се
индивидуализират в Приложение №1 към договор, което обаче не е приложено по
делото.
По делото
няма данни за достигнало уведомително писмо до ответницата за извършената
цесия, в тази част и за цедираното вземане, произтичащо от кредитния договор. В
случая следва да бъде посочено, че съгласно последователната съдебна практика с
получаването на препис от исковата молба с приложените към нея доказателства,
включително и уведомлението, се приема, че ответника е валидно уведомен за
цесията /в този смисъл Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013
г., I т. о., ТК,; Решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т. д. № 12/2009г., II
т. о., ТК, Решение № 78 от 09.07.2014г. на ВКС по т. д. № 2352/2013г., II т.
о., ТК и мн.др./. От изложеното следва, че ищецът е материално легитимиран да
претендира изпълнение на задълженията от длъжника, а с получената искова молба
ведно с уведомлението за извършената цесия на вземането, ответницата се счита
за запозната с промяната на кредитора по кредитния договор.
По делото
се твърди, че на ответницата е обявена предсрочна изискуемост на 06.01.2018 г.,
каквито доказателства липсват за това липсват. Доколкото обаче съгласно чл.3,
ал.2 от кредитния договор, ответницата има задължение за заплащане на текущите
задължение по кредита до второ число на текущия месец, то претенцията за
главница следва да бъде уважена.
При тези данни и с
оглед липсата на заплащане на дължимата главница и установената забава в
плащанията съдът намира, че искът по чл.422 ГПК за сумата от 592.66 лева
главница по договор за кредит „Бяла карта” с № 504213/12.05.2017г. се явява
основателен и следва да бъде заплатен. Върху тази сума следва да се присъди
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда-24.01.2019
г. до окончателното изплащане на сумата.
Настоящият
съдебен състав намира, че предвидената в договора – чл.21 клауза за неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи
на добрите нрави:
Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с
други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
В случая в
чл.21 страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури
надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от
сключването на договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка,
претендирана в настоящия случай в размер на 237.37 лв., която е 40% от цялата
заета сума. Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на
договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока – в тоя
смисъл виж и т. 32 от извлечение от протокол № 44 на заседание на КЗП проведено
на 05.11.2015 г.
Така, както е
уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на паричен заем, съобразно договора и общите условия. Непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало
да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното
договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна
доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води
до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за
заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел
на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване
на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на
връщане сума допълнително с още 40 % от предоставената главница.
Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с
ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по
чл. 8 от договора.
Предвид тези
съображения предявеният иск за сумата 237.37 лева
неустойка за изпълнение на договорно задължение следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По правната си характеристика
договорната лихва е възнаграждение, с което длъжникът на пари или на заместими
вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тази лихва е
граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният
размер се определя от размера да дадения в заем капитал /парична сума в случая/
и времето на ползването му. Волята на страните е меродавна, само ако тя не
надвишава най-високия размер, допустим от закона според чл.10, ал.2 от ЗЗД,
какъвто в момента не е регламентиран. Критерий за извършване на преценка за
това следва да бъде законната лихва, но законът не изисква тя да бъде равна на
нея. С оглед изискването на закона – чл.26, ал.1 от ЗЗД, при договаряне между
страните да не се накърняват добрите нрави следва да се приеме, че именно те
налагат максималният размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително. Добрите нрави са критерии за норми на
поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част
от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За
противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. В съдебната
практика е прието, че противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато
възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр.
ипотека), противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава,
надвишаваща двукратния размер на законната лихва- решение № 906/30.12.2004 г.
на ВКС по гр.д. №1106/2003г., ІІ г.о., решение №378/18.05.2006г. на ВКС по
гр.д.№315/2005г., ІІ г.о., решение № 1270/09.01.2009 г. на ВКС по гр.д.
№5093/2007г., ІІ г.о. и др. Следва да се отчитат обаче и останалите
обстоятелства във връзка със сключения договор за кредит, като размерът на
предоставената в заем сума, наличието или липсата на обезпечение, както и
поетия от кредитора риск с оглед имущественото състояние на кредитополучателя.
В случая чрез използване на онлайн калкулатор съдът изчисли, че трикратния
размер на законната лихва за периода от 18.05.2017 г. до 06.01.2016 г. е 115.56
лв./3х 38,52 лв./, от което следва, че договорената възнаградителна лихва в
размер от 133,24 лв. не е недействителна, поради противоречие с добрите нрави,
при което така предявеният иск следва да бъде уважен.
С оглед установената забава в
плащането на дължимата главница, основателна се явява и претенция за мораторна
лихва за 54.12лв. за периода от 07.01.2018 г. до 18.01.2019 г.
Съдът приема за неоснователна
исковата претенция за сумата от 58.96 лв.-разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просрочено задължение. Процесният
договор за кредит „Бяла карта” от 12.05.2017 г. е сключен при действието на
Закона за потребителския кредит / обн.ДВ,
бр.18/05.03.2010 г./. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата. Според ал.2 на същия текст, когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. В случай на неизпълнение на тези задължения съгласно
чл.22, ал.4, заемополучателят следва да заплаща
ежедневно разходи за действия по събиране на задължението – по 2,50 лева на
ден. Съдът счита, че отговорността за разноски, предвидена в чл.22, ал.4, по същество представлява неустойка, дължима
при забава на изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не
плащане за покриване на разходи по събиране на вземането и за дейност на
служител, респ.неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Ето
защо, съдът приема, че с въвеждането на посочената клауза в договора се цели
заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК чрез предвиждането на допълнителни
плащания, чиято дължимост е изцяло обусловена от
допуснатата от длъжника забава. По смисъла на чл.21, ал.2 от ЗПК, всяка клауза
в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. При тези съображения настоящият състав
приема, че посочената клауза, на които ищецът основава претенциите си за такса
разходи за дейност на служител, се явява нищожна и като такава не поражда права
и задължения за страните по заемното правоотношение.
По исковото
производство ищецът претендира присъждане на разноски в общ размер 575.00 лева,
от които 225.00 лева платени за държавна такса, 50.00 лева по чл.13, т.2 от НЗПП
за подготовка на документи, 300.00 лева по чл.25 от НЗПП. Претенцията за присъждане на възнаграждение в размер на
50.00 лева, дължимо на основание чл.13, т.2 от НЗПП, се явява неоснователна,
тъй като производството по делото не се е развило по реда на ЗПП и освен
това по смисъла на закона се присъждат само тези разноски, които са направени в
хода на съдебното производство.
Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната
помощ, която в чл. 25 и чл. 26 предвижда възнаграждение за заповедното
производство от 50 до 150 лева, а в исковото - от 100 до 300 лева. Съгласно чл.
1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и
количеството на извършената работа, като в настоящия случай съдът определя
възнаграждението в размер от 100 лв., като общият размер на разноските в
исковото производство е 325лв.
Съгласно т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение.
При този изход на
спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените пред настоящата
инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 235.52 лв., представляващи
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, а в заповедното
производство по ч. гр.д. №236/2019 г. на Районен съд Враца в размер на 54.35
лв. съобразно уважената част на исковете.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на М.Т.П., ЕГН **********,***,
че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3,
законен представител Тервел Янчев Кънчев, сумата от 592.66 лева главница по
договор за кредит „бяла карта” с № 504213/12.05.2017г., сключен с „Аксес
Файнанс” ООД, договорна лихва от 133.24 лв. за периода
18.05.2017г.-06.01.2018г., 54.12 лв. лихва за забава върху непогасена главница
за периода 07.01.2018г. до 18.01.2019г., както и законната лихва върху
главницата от 24.01.2019 г . до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, законен представител
Тервел Янчев Кънчев против М.Т.П.,
ЕГН **********,*** за установяване дължимост на сумата 237.37 лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение и за сумата от 58.96 лв. разходи и такси
за извънсъдебно събиране на просроченото задължение.
ОСЪЖДА М.Т.П.,
ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3 разноски по настоящото производство в общ
размер на 235.52 лв., както и сторените разноски в производството по ч.гр.д. №
236/2019 г. по описа на Районен съд – Враца в общ размер на 54,35 лв., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………