РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Велико Търново , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Любка Милкова
Лилия Ненова
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20204100500753 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 27.12.2019 година, постановено по гр. дело № 635 по описа на
Горнооряховски районен съд за 2019 година, Г. М. К. е осъден да заплати на едноличен
търговец Милко Байчев неотчетени суми, с които е авансирано служебно пътуване в
чужбина. Вземането е присъдено с обезщетение за вреди от забава. В тежест на ответника са
възложени разноски, съразмерно на уважената част от исковете. Отхвърлен е искът на
едноличния търговец против ответника-служител за сумата от 460 лв., обезщетение за
неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ, като неоснователен.
В отхвърлителната част решението е обжалвано от едноличния търговец с
искане да бъде отменено, а вместо него – постановено ново, уважаващо иска вцялост. По
делото не било спорно, че завръщайки се в страната, ответникът е уведомил работодателя
си, че няма да продължи работа. Това изявление имало последиците на предизвествие,
срокът на което не е спазен. Затова и вземането за обезщетение е валидно възникнало и
следвало да бъде присъдено.
Ответникът по жалбата - Г. М. К. – становище не е изразил.
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.
1
271 от ГПК, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда.
Ищцовата страна – М. К. Б., едноличен търговец „Шанс-Милко Байчев“, село
Поликрайще, Горнооряховско - излага в исковата си молба, че ответникът работел в
предприятието му като шофьор на тежкотоварен автомобил. Договорът бил сключен със
срок аз изпитване, уговорен в полза на работодателя, с месечно възнаграждение от 460 лв.
След завръщането си от командировка в чужбина ответникът изоставил
поверения му камион и по телефона уведомил ищеца, че няма да продължи работа.
Като третира телефонното обаждане за изявление за прекратяване на
трудовото правоотношение без спазване на срока за предизвестие, по реда на настоящото
производство ищецът претендира обезщетение за неотработения срок на предизвестието в
размер на сумата от 460 лв., ведно със законна лихва и разноски
Ответната страна - Г. М. К. - становище не е изразил.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установена фактическа
обстановка и следващите от нея правни изводи, посочени в атакуваното решение, като на
основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Доводите на въззивника-ищец, развити в жалбата му, са неоснователни.
Ответникът не е изразил становище по предявения иск, не е дал обяснения, за
да се направи извод, че страните не спорят относно телефонното обаждане, в което
служителят е прекратил трудовия договор. Фактът на твърдяното изявление подлежи на
установяване по общия ред – чл. 154 от ГПК. Този ред поставя в ангажимент на ищеца да
установи изявлението на служителя, щом с незпазването на срока, необходим за полагане на
труд до прекратяване на договора, свързва правото на обезщетение – чл. 220, ал. 1 във
връзка с чл. 326, ал. 1 от КТ.
Дори и да бе доказано по делото, изявлението на ответника, че няма да
продължи работа, не отговаря на изискванията по чл. 326, ал. 1 от КТ за форма на
предизвестието. Затова трудовото правоотношение се е запазило до връчването на заповедта
на работодателя за прекратяване на трудовия договор.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 27.12.2019 година, постановено по
2
гр. дело № 635 по описа на Горнооряховски районен съд за 2019 година, в частта, с която
искът на М. К. Б., едноличен търговец „Шанс-Милко Байчев“, село Поликрайще,
Горнооряховско, против Г. М. К., ЕГН: **********, за сумата от 460 (четиристотин и
шестдесет лева) лв., обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ, е
отхвърлен като неоснователен.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3