Р Е Ш Е Н И
Е № 303
гр. Пловдив, 06.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр.
състав, в публично съдебно заседание на 28.05.2019г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Елена Ангелова, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 767 по
описа на съда за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от Н.Я.А. с ЕГН ********** ***
чрез упълномощения процесуален представител адв. Г.К.
против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД с ЕИК *********, седалище гр. София и адрес на управление пл. „Позитано“ № 5. Твърди се, че на дата 26.06.2017 г. около
10:50 часа на ***, срещу бензиностанция „***“, като велосипедист ищецът
претърпял ПТП, при което бил ударен отзад от лек автомобил марка „ВАЗ“, модел
„21011“ с рег. № РВ 4542 ХН, управляван от собственика А.В.Ш.с ЕГН **********.
Подробно са описани травматичните увреждания, получени от ищеца, проведеното му
оперативно и медикаментозно лечение, както и протичането на оздравително-възстановителния
период след произшествието. С влязло в сила решение № 1545 / 12.09.2018 г. по
АНД № 5265 / 2018 г. по описа на РС – Пловдив, I наказ. състав, А.Ш.е признат за виновен
за това, че на дата 26.06.2017 г. при управление на собствения си лек автомобил
марка „ВАЗ“, модел „21011“ с рег. № РВ 4542 ХН, е нарушил правилата за движение
по пътищата - чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Н.А., изразяваща се в
счупване на таза в областта на лява хълбочна кост и разделяне на лява хълбочна-кръстцова става и на лонното
съчленение (симфизиолиза),
довело до трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника и голяма
рана на ляво бедро с отлепяне на кожата, довело до трайно затрудняване
движенията на долен ляв крайник – престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б“,
пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК. За лекия автомобил
марка „ВАЗ“, модел „21011“ с рег. № РВ 4542 ХН, към момента на ПТП била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно
дружество, обективирана в полица № BG/03/117001627808,
валидна за
периода от 07.06.2017 г. – 08.06.2018 г. След ПТП за пострадалия непрестанно се
грижела неговата съпруга. Травматичните увреждания му причинили изключителни
страдания и неудобства. А. изпитвал непрекъснати болки и световъртеж, не можел
да спи, изгубил апетит. С експертно решение на ТЕЛК № 5326 / 15.11.2017 г. на
„УМБАЛ Пловдив“ АД му била определена 54% трайно намалена неработоспособност за
1 г., а за понесеното счупване на костите на таза е определена 40% трайно
намалена работоспособност. Понастоящем е инвалидизиран
и продължава лечението си в домашни условия, ходи бавно, трудно и само с
помощта на бастун. За лечението си ищецът твърди, че е направил разходи в общ
размер от 1 820 лв., от които: 910 лв. за заключваща реконструктивна плака
и 910 лв. за втора заключваща реконструктивна плака. Ищецът завел претенция №
428 / 24.01.2018 г. за заплащане на обезщетение пред представителя на ответното
дружество в размер на 100 000 лв. за неимуществените вреди и 1 820
лв. за имуществените вреди. В отговор бил уведомен с писмо изх. № П00506 /
25.05.2018 г., че преписката се закрива, тъй като не са представени
допълнителни документи. Ищецът признава, че неправилно е пресякъл и по този
начин неволно е съпричинил вредоносния резултат, като
самоопределя този принос на 20%. Предвид гореизложеното се иска от съда да
постанови решение, с което да осъди ответното застрахователно дружество
обезщетение в размер на 80 000 лв. (осемдесет хиляди лева) за претърпените
от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от процесното ПТП, както и сумата от 1 456 лв, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди /след приспадане на признатия % съпричиняване/, както и сумата от 5 455,33 лв. (пет
хиляди четиристотин петдесет и пет лева и тридесет и три стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата от
80 000 лв. за периода от 07.02.2018 г. /15 работни дни след датата на
предявяване на застрахователната претенция/ до датата на подаване на ИМ - 09.10.2018
г. и сумата от 99,29 лв. (деветдесет и девет лева и двадесет и девет стотинки),
представляваща мораторна лихва за същия период върху
главницата от 1 456 лв. ведно
със законната лихва върху главниците от датата на подаване на ИМ до
окончателното плащане. Претендира
разноски.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ с ЕИК ********* чрез упълномощения процесуален представител ***А.П.
депозира отговор на искова молба, с която не оспорва, че между него и виновния
водач е съществувала валидна застраховка към датата на ПТП, че претенция е
предявена, но плащане е отказано поради непредставяне на документи, както и че
произшествието е настъпило именно по вина на А.Ш.предвид наличието на влязло в
сила съдебно решение. Оспорва, че съпричиняването на
вредоносния резултат от страна на пострадалия е само 20% и твърди, че е
по-съществен, тъй като водачът на лекия автомобил се е движил със скорост
по-ниска от разрешената по главен път с предимство, което предимство е отнето
незаконосъобразно от ищеца-велосипедист. Твърди, че велосипедът не е бил
оборудван съгласно изискванията на чл. 79, т. 3 и 4 от ЗДвП. Оспорва, че дължи
обезщетение за повторната оперативна интервенция, извършена на 13.07.2017 г.,
за хоспитализацията му на дата 30.01.2018 г., както и за състоянието на лимфостаза, тъй като счита, че не са в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП, за което е изложил съображения.
Оспорва изцяло претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, а
тази, касаеща неимуществените, счита за прекомерно
завишена по размер и некореспондираща на характера и степента на получените
травми, включително, че състоянието на А. значително се е подобрило. Твърди, че
не следва да се присъжда мораторна лихва върху
главниците, както е поискано от ищеца, тъй като ищецът не е представил на
застрахователя изисканите документи, макар да е разполагал с тях.
Ищецът е подал допълнителна искова молба в срока по
чл. 372, ал. 1 от ГПК, в която заявява, че оспорванията
и възраженията на ответната страна са незаконосъобразни и необосновани.
Поддържа, че всички нужни документи са били представени с претенцията на
застрахователя, като се позовава на чл. 496, ал. 3, т. 1 от КЗ. Твърди, че
основната вина за настъпване на процесното ПТП е на
водача Ш., като сочи, че последният е бил в напреднала възраст (почти *** г.),
със забавени движения и реакции и видно от приобщения в наказателното производство
видеозапис от охранителната камера на намиращата се наблизо бензиностанция по
никакъв начин не е реагирал на опасността от възникване на удар между
управлявания от него автомобил и пострадалия велосипедист. Оспорва твърденията
на ответника, че велосипедът е управляван в нарушение на разпоредбата на чл.
79, т. 3 и 4 от ЗДвП, а напротив – бил е оборудван със светлоотразител
отпред и отзад, а ищецът е носил светлоотразителна
жилетка, но счита това за неотносимо, тъй като
произшествието е настъпило в светлата част на денонощието – около 10:50 часа.
Оспорва още, че размерът на претендираното
обезщетение не кореспондира на характера и степента на претърпените травматични
увреждания и твърди, че е получил политравма и всички
описани в исковата молба увреждания се намират в причинна връзка с процесното ПТП. Поддържа претенциите си за присъждане на мораторна лихва.
В двуседмичния срок по чл. 373, ал. 1 от ГПК постъпва
отговор от ответника, с който поддържа вече заявеното си становище по спорните
въпроси и направените възражения.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие следното:
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ
вр. чл. 496 КЗ
вр. чл. 380 КЗ
допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия
срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезиране на
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ
за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по
повод плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не
е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че
застрахователят е бил своевременно сезиран, но по застрахователната претенция и
образуваната въз основа на нея застрахователна щета не е определено и изплатено
обезщетение – преписката е закрита поради непредставянето на допълнително
изискани документи. При това положение процедурата за доброволно уреждане на
спора е приключила без резултат, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ
допустим.
Разгледана по същество, претенцията е
безспорно доказана по основание.
Наказателното производство по НАХД № 5265 / 2018 г. по
описа на РС – Пловдив е приключило със съдебно решение, признаващо вината на
водача за настъпване на произшествието поради нарушаване правилата за движение /чл.
5, ал. 2, т. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2 ЗДвП/ и причинените в резултат на това средни
телесни повреди на ищеца в качеството му на пострадало лице, изразяващи се в следното:
счупване на таза в областта на лява хълбочна кост и разделяне на лява хълбочна-кръстцова става и на лонното
съчленение (симфизиолиза),
довело до трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника и голяма
рана на ляво бедро с отлепяне на кожата, довело до трайно затрудняване движенията
на долен ляв крайник.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца. Т.е. относно фактите, които са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани
от граждански съд. Такива съставомерни факти
в случая, които не могат да бъдат пререшавани от настоящия съд, са и тези за причинената
на ищеца средна телесна повреда така, както е описана в решението, признаващо
вината на водача и именно заради които същият е наказан за престъпление по чл. 343, ал. 1,
буква „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Тези факти са елемент от състава на престъплението и без наличието им
извършителят нямаше да бъде наказан за точно това престъпление.
С оглед на горното
налице са всички материално
правни предпоставки на чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на деликвента – вина, противоправно
поведение, вреди и причинна връзка между двете, а
възражението на ответника, че исковете са изцяло неоснователни на практика
означават липса на причинно-следствена
връзка между настъпилото ПТП и уврежданията, респ. „случайно деяние“ по смисъла
на чл. 15 от НК, респ. изключителна съпричиняваща
вина на пострадалия, освобождаваща изцяло деликвента
от отговорността му, които обаче касаят въпроси, обхванати от
задължителната сила на мотивите на присъдата и неподлежащи на преразглеждане от
гражданския съд. Ако деянието действително беше „случайно“ или резултат от
изключителен принос на пострадалия, или липсваше причинно – следствена връзка
между него и вредите, нямаше да се стигне до осъдителна присъда/съдебно
решение, признаваща вината на дееца.
За безспорно и ненуждаещо се от доказване е признато и
обстоятелството, че между ответника и виновния водач към датата на възникване
на произшествието е бил сключен валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност, обективиран в полица № BG/03/117001627808.
Ищецът признава,
че е съпричинил вредоносния резултат поради
неправилно пресичане, като
определя приноса си на 20 %. Ответникът на свой ред твърди, че приносът е много
по – голям, като в хода на устните състезания го определя на 90 %, тъй като водачът
на лекия автомобил се е движил със скорост по-ниска от разрешената по главен
път с предимство, отнето незаконосъобразно от ищеца-велосипедист, който, ако
беше пропуснал МПС, сблъсък не би настъпил. Твърди също, че велосипедът не е бил
оборудван съгласно изискванията на чл. 79, т. 3 и 4 от ЗДвП.
По първото възражение на ответника е спорен само
размерът на приноса, като в тази връзка е изслушано заключение на САТЕ, което
съдът възприема изцяло като компетентно и обективно изготвено, а и неоспорено
от страните. От него се установява следния механизъм на произшествието от гледна точка съпричиняващото поведение на пострадалия:
Водачът А.В.Ш.управлявал л.а. „ВАЗ 21011“ по северната
лента на платното за движение на ***в посока от изток на запад. По това време Н.Я.А.
потеглил с велосипед от площадката на бензиностанция на същия път с направление
от юг на север - към платното за движение. Когато
л.а. „ВАЗ 21011“ е бил на около 44 - 45 м, велосипедистът, без да спира, е
навлязъл на платното за движение пред автомобила. Така след около 3,5 s е настъпил удар в предната дясна
част на автомобила и в задната част на велосипеда, след което автомобилът и
велосипедът достигнали в положенията им, отразени в протокола за оглед и видни
във фотоалбума, а велосипедистът бил отхвърлен и достигнал зоната на описаното
петно с червено-кафява течност в протокол за оглед и видно в албума. В
протокола за оглед е посочено, че на платното
за движение на *** има „непрекъсната разделителна линия, която е
изтрита на места и не се вижда“. На видеозаписа - поради недостатъчно качество, не се
вижда каква е маркировката. Преди да настъпи ударът,
велосипедистът е пресякъл цитираната линия. Велосипедистът е имал техническа възможност да
забележи приближаващия се л.а. „ВАЗ 21011“ на разстояние 44 - 45 m и повече и да избегне
ПТП, като отложи
навлизането си на платното за движение на ул.„1-ва“. Произшествието е настъпило през
деня, при добра видимост на дневна светлина и водачът на л.а. „ВАЗ 21011“ е
имал техническа възможност да го забележи в еднаква степен със и без светлоотразители или светлоотразяващи
елементи. Велосипедистът се е движел в посока
от юг на север, от ляво на дясно пред л.а. „ВАЗ 21011“. Към м. Юли 2018 г. на входа на бензиностанцията няма
пътни знаци, указващи посоката
на движение. Скоростта на движение
на л.а. „ВАЗ 21011“ непосредствено преди задействане на спирачната му система
(и в момента на удара) е била около 45 km/h. Водачът на л.а. „ВАЗ 21011“ е имал техническа възможност да
забележи велосипедиста
в момента на навлизане на последния на платното за движение на ***. Няма обективни данни за
намаляване на скоростта на автомобила преди момента на удара, нито за
предприета маневра. В анализираната пътна ситуация, ако водачът на л.а. „ВАЗ 21011“ бе реагирал
в момента на навлизане на велосипедиста Н.Я.А. на платното за движение на ***, той е имал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието
чрез безопасно екстрено спиране. В анализираната пътна
ситуация, ако водачът на л.а. „ВАЗ 21011“ бе реагирал в момента на навлизане на
велосипедиста в северната лента на платното за движение на ***, той е нямал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на л.а. „ВАЗ 21011“ би имал техническа възможност да избегне
удара чрез безопасно екстрено спиране, ако реагира в момента на навлизане на
велосипедиста Н.Я.А. в северната лента на платното за движение на *** и се е
движел със скорост по- малка от 38 км/ч. Техническите причини за настъпилото произшествие са следните: велосипедистът е навлязъл в
северната лента на платното за движение пред л.а. „ВАЗ 21011“, на място, по
начин и в момент, когато това не е било безопасно. Ако
се приеме, че при навлизането на велосипедиста на
платното за движение на ***, той е бил предвидимо препятствие, то тогава водачът на л.а. „ВАЗ 21011“ не е
реагирал своевременно на опасността от удар. Велосипедистът е имал
техническа възможност да избегне произшествието, като отложи навлизането си на
платното за движение, за да пропусне л.а. „ВАЗ 21011“, както и ако не бе навлязъл в
северната лента пред него.
При устния
си доклад в съдебно заседание вещото лице разяснява, че в района на
произшествието първо е имало
непрекъсната линия, върху нея впоследствие е нанесена прекъсната, но на някои
места се вижда по-бледа непрекъсната и после има пак прекъсната линя, поради
което изобщо не може да се каже каква е маркировката. За изясняването на този
въпрос е изискана справка от Областно пътно управление – Пловдив /л. 349/,
видно от която хоризонталната маркировка срещу входа на бензиностанцията е била
непрекъсната и изпреварването е било забранено. Според вещото лице, там, от където велосипедистът
навлиза на платното пред автомобила, всъщност се явява вход на бензиностанция и
от там се предполага, че не би трябвало да излизат пътни превозни средства. Би
трябвало да излизат от другата страна. Липсват обаче пътни знаци, като за този
район има около 60 % несъответствие между планувано и действително. Вещото лице
разяснява също, че, ако мястото на произшествието се разглежда като кръстовище,
то би било неурегулирано, тъй като пътният знак се намира вътре в кръстовището.
Т.е., в този случай водещо е правилото за дясностоящия,
тъй като и двамата участници в ПТП са пътни превозни средства, като дясностоящ в случая е автомобилът. Ако пък се
приеме, че това не е кръстовище, тогава този, който навлиза на пътя, трябва да
пропусне тези, които се движат по него. В този случай отново велосипедистът от крайпътния имот, който
навлиза на платното за движение, трябва да пропусне автомобила. Следователно,
която и от двете хипотези да се приеме, все велосипедистът е следвало да
пропусне автомобила.
При определяне степента
на съпричиняването на съпоставка подлежи тежестта на
конкретното нарушение на деликвента и това на
увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях
е допринесъл за настъпване на процесното пътно
произшествие. Сравнението на конкретното поведение на участниците в движението
с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава, обосновава специфичната
за всеки случай преценка за реалния
принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. Съпричиняването е винаги
конкретно и във всеки отделен случай се изследва на чие поведение се дължи
преимуществено вредоносният резултат, респ. в каква по обем степен са
допринесли конкретните нарушения на правилата за движение и безопасност от
страна на участниците в произшествието.
Доколкото видно
от заключението на вещото лице водачите и на двете пътни превозни средства са
имали техническата възможност да избегнат произшествието при определени
обективно съществуващи условия, съдът приема, че приносът им равен. Инцидентът
е настъпил по две причини: първо, защото велосипедистът
е навлязъл в северната лента на платното за движение пред лекия автомобил, на
място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно и отнемайки
предимството му и второ, защото водачът не е реагирал своевременно на
опасността от удар, като изобщо не е намалил
скоростта на автомобила преди момента на удара, нито е предприел каквато и да
било маневра. Въпреки че водачите на автомобили са длъжни съобразно чл. 5, ал.
2, т. 1 ЗДвП да
бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства, като безспорно деликвентът е нарушил това
правило за поведение, в случая приносът на велосипедиста е не по – малък от
неговия съобразно всичко изложено от вещото лице относно отнемането на
предимство и пресичането на място, по начин и в момент, когато това не е било
безопасно и при липсата на които нарушения изобщо не би се стигнало до противоправния резултат. Още повече, че деликвентът
е управлявал автомобила в рамките на разрешената за конкретния пътен участък
скорост. Поради това
обезщетението, което съдът ще определи по справедливост, следва да бъде
намалено с 50 % поради установения съществен и равен по степен принос на
пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.
Второто възражение на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат е неоснователно, тъй като първо по делото не се установява
– при лежаща върху него доказателствена тежест,
неизправност на светлоотразителите или светлоотразяващите елементи на велосипеда и второ, дори под
условие да се приеме такава неизправност, тя е без значение за произшествието, което
е настъпило сутринта, през светлата час на денонощието. Както се установява и
от заключението на САТЕ, произшествието е настъпило през деня, при добра
видимост на дневна светлина и водачът на л.а. „ВАЗ 21011“ е имал техническа
възможност да забележи велосипедиста в еднаква степен със и без светлоотразители или светлоотразяващи
елементи. Т.е., дори да се приеме, че подобно
нарушение е било допуснато от пострадалия, то не в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат.
Съобразно
нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на
увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е
извършено, причинените морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на
Пленума на ВС №4/1968г.). Преценката е конкретна, а не абстрактна и зависи от обективно
установените по делото факти - характер и степен на увреждането, обстоятелства,
при които е получено, личността на пострадалия – възраст, неговото обществено и
социално положение, среда, занятия. Когато се е стигнало до разстройство на
здравето, както е в случая, от значение е дали увреждането е трайно, каква е
медицинската прогноза за развитието на заболяването; какви физически болки и
други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, вкл. козметични и др.
външни дефекти; силата, интензитета и продължителността на болковия
синдром, отшумял ли е; продължителност на лечението и извършените медицински
манипулации, възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и
да се социализира. Във всички случаи база при определяне на паричното
обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в
страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид,
намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези. Не бива също така да
се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на неоснователно обогатяване
за пострадалия.
За установяване
на горните обстоятелства по делото е изслушано заключение на съдебномедицинска експертиза
и свидетели.
Изводите на
експерта, които съдът възприема като обективни и професионално формирани, а и
неоспорени от страните, са следните: на ищеца в резултат на ПТП са причинени политравма, травматичен шок,
контузия на главата, контузия на главен мозък, травматична субарахноидна
хеморагия, мозъчен оток, счупване на черепа в дясно
фронтално с обхващане на фронталния синус и задната стена на очницата, субарахнойдна хеморагия в дясно париетоокципитално,
фрактура на таза в областта на лявото крило на хълбучната кост, разкъсване на лонното
съчленение с раздалечаване на срамните кости, разкъсно-контузна рана в областта на ляво бедро. Травматичния
шок и черепно-мозъчната травма, изразена под формата на контузия на главата,
контузия на главен мозък, травматична субарахноидна хеморагия, мозъчен оток, счупване на черепа вдясно
фронтално с обхващане на фронталния синус и задната стена на очницата са довели до разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Травматичната
субарахноидна хеморагия (парието-окципитално) е наличие на кръв под меките мозъчни
обвивки в теменно-тилната част. Черепът е счупен в дясната челна област, като
преминава през челния синус и свършва в задната стена на орбитата. В КТ на
глава няма описание на размерите на счупването. Непосредствено след ПТП
пострадалият е изпитвал значителни по сила и интензитет болки и страдания,
които постепенно в хода на оздравителния процес са отслабнали до пълното им
изчезване, след приключване на оздравителния процес, който по отношение на увреждането на главата е траел около 20-30 дни, при
благоприятен ход, без настъпването на усложнения в него, за каквито няма
писмени и гласни доказателства в кориците на делото. Към настоящия момент пострадалият няма проблеми при говорене, съобщава
за системно главоболие, но тези симптоми и нарушения са в резултат на
прекарания мозъчен инфаркт на 30.01.2018 год. Белегът в дясната половина на челото не загрозява видимо външния вид на
пострадалия. От черепно-мозъчната травма пострадалият е пролежал 3 дни в
КАИЛ, където са провели стационарно лечение с противооточни,
невропотектори медикаменти, аналго-седативни,
диуретици, антиацидни, муколитици, антихипертензивни и
други медикаменти. След това е продължил лечението си в КОТ. След изписването от КОТ пострадалият е
напълно възстановен от черепно-мозъчната травма. Прекараният 6 год. преди
ПТП исхемичен мозъчен инсулт не е оказал влияние
върху възстановителния процес на контузията на главата. При транспортирането му
от екипа на ЦСМП той е бил объркан, но не е бил в състояние на кома. В такова
състояние на обърканост и сънливост е приет на лечение в КАИЛ. На следващия ден
на 27.06.2017 год. вече е контактен, адекватен. Фрактурата на таза в областта на лявото крило на хълбучната
кост и разкъсване на лонното съчленение
с раздалечаване на срамните кости е довело до трайно затрудняване на движенията
на долните крайници. Не е засегнат
гръбначният стълб от счупването на тазовите кости. Била е затруднена
двигателната функция на долните крайници. Непосредствено след ПТП пострадалият е
изпитвал значителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно в
хода на оздравителния процес са отслабнали до пълното им изчезване след
приключване на оздравителния процес. Във връзка със счупването на таза е
бил на лечение в *** от 29.06.2017 год. до 04.08.2017 год. Проведена е една
операция на 13.07.2017 год. за фиксиране с метална плака. При устния си доклад в съдебно заседание вещото лице допълва, че е
имало още една оперативна манипулация преди това – на 30.06. По предната стена на корема са налице два белега с
дължина 11 и 10 см. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че има и трети белег от
поставения дрен, който е малък – 3 см. Оздравителният процес по отношение на
счупването на таза е траел около 3-4 месеца, при благоприятен ход, без
настъпването на усложнения в него, за каквито няма писмени и гласни
доказателства в кориците на делото. Щом до този момент не са настъпили
усложнения, за в бъдеще не се очакват такива. Към момента на прегледа пострадалият е след хемипареза
от прекаран мозъчен инфаркт на 30.01.2018 год. След това през септември месец е
с лимфостаза, с болки и оток в ляво стъпало и лява подбедрица. Към момента на прегледа поради тази слабост
не могат да се изследват ограниченията в тазобедрените стави. Пострадалият не
може сам да се качва по стълби, поради факта, че се предвижва с помощни
средства (бастун). Болката не може да се измери, защото е субективна. Други
изследвания не могат да се проведат поради слабост в левия крак. Не може да
кляка и да се изправя самостоятелно, както и да слиза по стълби, поради факта,
че има слабост в левия крак и се предвижва с бастун. Раната и отлепването (декломана) на лявото
бедро са довели до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник.
Непосредствено след ПТП пострадалият е изпитвал от умерени до значителни по
сила и интензитет болки и страдания, които постепенно в хода на оздравителния
процес са отслабнали до пълното им изчезване, след приключване на
оздравителният процес. Във връзка с раната на лявото бедро пострадалият е
бил на лечение в *** от 29.06.2017 год. до 04.08.2017 год. Проведени са две
операции на 28.06.2017 год. за обработка на декломана
и на 13.07.2017 год. поради умъртвяване на кожата за нова пластика. В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че има манипулация преди това и на 26.06. Настъпили са усложнения в лечението на
раната на лявото бедро в резултат на възпаления и отхвърляне на пластиката, но
след втората пластика на 13.07.2017 год. всичко е приключило благоприятно. Не е имало вероятност от
развитието на сепси от некрозата
на инпланта на раната на левия крак. Сепсисът е тежко
възпаление на целия организъм, а в конкретния случай е имало само локално
възпаление, което е преодоляно. Извършвана е два пъти пластика, като са вземани автоинпланти
от бедрото. Налице е оперативен белег от раната на лявото бедро по задната му
повърхност с размери 25/15см. Налице са белези от вземани три автоинпланта по предната повърхност на дясното бедро с
размери 8/6см., 8/6см. и 7/6см. Към
момента на прегледа не се установява оток на левия крак и лимфостаза.
Лимфостазата е заболяване, свързано с нарушение
на отока на лимфата. Същото се лекува медикаментозно и посредством вдигане на
крака на високо, за да се подпомогне отокът на лимфата.
Инвалидното решение на ТЕЛК
е за една година до 01.11.2018 год. Основната диагноза е: ”ПОСЛЕДИЦИ ОТ МОЗЪЧЕН
ИНФАРКТ.” За счупването на таза и
усложненията са дадени 40 %. Противопоказни условия на труд: „Тежка
физическа работа, свързана с движещи се механизми. Изкачване на височини. Право
стоене продължително време”. Настъпилата
към настоящия момент слабост в левия крак не е във връзка с катастрофата, а
най-вече във връзка с прекарания мозъчен инфаркт на 30.01.2018 год. и
настъпилата в резултат на това лява хемипареза. Представени
са две фактури за закупуването на остеосинтезиращи
средства. Реоперацията на 13.07.2013 год. се е
наложила поради умъртвяване на кожата, причините за което може да са много,
както хигиенни, така и незахващане на импланта. Това
са често срещани усложнения при такъв вид операции. Най – важната причина за некрозата е незахващане на импланта,
което може да се дължи и на отваряне на незаздравяла рана. На 26.07.2017 год. е
извършена операция за пластика на лявото бедро. Това се е наложило поради
големия дефект, който се е оформил от раната в същото място. Към момента на
прегледа пострадалият няма статична и локомоторна атаксия. Статичната и
локомоторната атаксия се
дължат не на прекараната черепно - мозъчна травма, а на прекарания мозъчен
инфаркт. Последният е пряката и непосредствена причина за тях.
При устния си доклад в съдебно заседание вещото лице дава подробни
разяснения по въпросите на експертизата.
Отговаря и на допълнителни такива, от които от важно значение са
разясненията, че прекраният инсулт/инфаркт не е резултат от черепно –
мозъчната травма. Главоболие е имало веднага след травмата – до 30 дни след
инцидента, но всички болки сега са резултат
от инсулта. Разяснява също, че водещата
причина за решението на ТЕЛК е мозъчно – съдовата болест, без която не може
да се каже дали би се стигнало до експертно решение, при което по принцип водещ
е инфарктът на мозъка. По представените от ищеца фактури вещото лице разяснява,
че имплантите не се покриват от здравноосигурителната
каса, а се закупуват от пациента и този разход е във връзка с лечението. Не може да се каже с категоричност дали
разрушаването на остеосинтезата е в резултат на
падането от леглото на 10.07, нито дали некрозната
тъкан е резултат от падането и разтварянето на раната, нито дали падането е
резултат от неспазване на постелъчния режим.
От показанията на свидетелите Н.А.и С.А. /съпруга и син на ищеца/ се установява, че той бил много зле
след катастрофата, не помнил нищо, викал от болки, изтърпял 4 операции за 40
дни, хранил се със системи; 40 дни бил на легло и подлога. Втората операция
била рано сутринта – искал да се обърне и паднал от леглото. После кракът пак
оперирали, тъй като започнал да гнои. Има белег на главата – от ляво над
веждата. Още е зле – не може да работи, да кляка, пристъпва с бастун,
психически също не е добре.
Съдът възприема показанията на
свидетелите, като отчита близката им родствена връзка с ищеца и възможната им
заинтересованост от изхода на спора, но не намира основание да им откаже вяра,
доколкото фактите, за които се свидетелства, са част от най – личната сфера на
живот на пострадалия и поради това са доведени до знанието на най – близките
хора, които възпроизвеждат непосредствените си впечатления от всички обективни
и субективни приживявания на ищеца, които лично и през цялото време са
възприемали. Наред с това изложеното от свидетелите не е изолирано, а напълно
се подкрепя от доказателствената съвкупност, в т.ч. от заключението на вещото
лице. Колкото до въпроса за причинно – следствената връзка между произшествието
и сегашното състояние на ищеца, който изисква специални знания на експерт, а не
мнение на свидетели, той е надлежно изследван от вещото лице – ***.
Въз основа на така събраните
доказателства съдът приема за установени описаните в исковата молба физически и
психически болки и страдания, които се характеризират с висок интензитет и
сериозна продължителност в резултат на причинените много и тежки увреждания,
някои от които са довели до разстройство на здравето, временно опасно за
живота, а други – до трайно затруднение на движението на долните крайници. Ищецът
е преживял силни болки и множество оперативни намеси /общо 6/ в резултат на
причинените му средни телесни повреди и усложненията от тях /напр. некроза на
кожата на лявото бедро и последиците от това/, търпял е ежедневен дискомфорт в продължение на
3-4 месеца до приключване на най - дългия оздравителен процес във връзка със
счупването на таза, като първите 40 дни е бил изцяло на легло, подпомаган от
близките си. Налице е видим белег в дясната половина на челото, както и няколко
други оперативни белега, които, макар да не загрозяват видимо външния вид на
пострадалия, са факт, който следва да бъде отчетен. Т.е. неблагоприятните промени в
живота на пострадалия са безспорен факт. Съдът не възприема възражението на
ответника, че не следва да носи отговорност за втората операция на 13.07.2017г,
за която се твърди, че е резултат от падането от леглото, опосредило
причинно – следствената връзка с инцидента, както и че това падане е резултат
от противоправно поведение на самия пострадал –
неспазване на постелъчния режим, доколкото вещото
лице разясни, че не може да се каже с
категоричност дали разрушаването на остеосинтезата е
в резултат на падането, нито дали некрозната тъкан е
резултат от падането и разтварянето на раната, нито дали падането е резултат от
неспазване на постелъчния режим. Същевременно, за да
е опосредена причинно – следствената връзка от други
обстоятелства и факти, те следва да са установени с категоричност при доказателствена тежест за ответника, който твърди
прекъсване на връзката.
Наред с това
обаче вещото лице е категорично, че към настоящия момент оздравителният процес
за всички увреждания е приключил успешно и без усложнения, като влошеното
сегашно състояние на ищеца е резултат от прекарания инсулт, а не от
произшествието, който наред с това не е в каквато и да било причинно –
следствена връзка с мозъчно – черепната травма. Експертното решение на ТЕЛК
също е последица от прекарания инфаркт, както и всички затруднения на ищеца,
свързани с настъпилата слабост в левия крак и затруднените движения.
Съобразно всички тези
обстоятелства при отчитане и на стандарта на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид,
намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези, съдът намира, че
сумата от 70 000 лв е справедлив паричен
еквивалент на причинените от инцидента неимуществени вреди.
По отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди съдът намира,
че всички направени от ищеца имуществени разходи съобразно техния вид и
предназначение са в пряка причинно – следствена връзка с инцидента и нямаше да
бъдат направени без него, в какъвто смисъл са и изводите на вещото лице.
Приложените по делото доказателства за конкретния размер на разходите не са
оспорени от ответника, поради което претендираните
имуществени вреди са доказани по основание и размер изцяло и възлизат на сумата
от 1 820 лв.
От горните суми
съобразно приетия от съда процент съпричиняване
ответникът дължи половината: 35 000 лв – за
причинените неимуществени вреди и 910 лв – за
имуществените, поради което исковете следва да бъдат уважени до този размер, а
до пълния им – от съответно 80 000 лв и
1 456 лв, следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно чл.
497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106,
ал. 3.
По делото няма спор, че ответникът е надлежно
сезиран с претенция на 16.01.2018 г., към която са приложени писмени
доказателства, сред които е и констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
Според чл. 496, ал. 3 от КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по
основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването
на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от следните документи:
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие; протокол за
пътнотранспортно произшествие; протокол за пътнотранспортно произшествие,
непосетено на място от органите на Министерството на вътрешните работи; друго
удостоверение, издадено на законово основание от органите на Министерството на
вътрешните работи; двустранен констативен протокол, който се съставя, когато от
пътнотранспортното произшествие са причинени само имуществени вреди, които не
възпрепятстват движението на моторното превозно средство на собствен ход, и има
съгласие между участниците в пътнотранспортното произшествие относно
обстоятелствата, свързани с неговото настъпване.
С предявяване на претенцията ищецът е
представил необходимите документи, които съдържат данни за обстоятелствата и
причините, довели до настъпване на вредите, поради което застрахователят не е
имал основание да откаже произнасяне.
Нещо повече, съгласно чл. 108, ал. 1 от КЗ застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по
застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18,
раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки на
големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, като определи и изплати размера на обезщетението или
застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането. В случаите по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато не са
представени всички доказателства по чл. 106, се прилага срокът по чл. 496, ал. 1 от КЗ.
Доколкото в случая всички необходими
доказателства са били представени от пострадалото лице, застрахователят дължи
законна лихва върху обезщетението от изтичане на по – ранния срок от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3, т.е. в случая
от 07.02.2018г.
С исковата молба ищецът
претендира законна лихва върху главниците от 07.02.2018г до датата на
подаването й и от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане. Доколкото обичайна е практиката за присъждане на законна лихва от
съответния начален момент, предхождащ датата на подаване на исковата молба, до
окончателното плащане, без необходимост от присъждане на твърда сума до
образуване на делото, няма процесуална пречка - въпреки заявените отделни
претенции по размер и период, горните главници да се присъдят ведно със
законната лихва от 07.02.2018г. до
окончателното плащане. На практика съдът се произнася по същото, а не по друго
искане и за период, съвпадащ с посочения от ищеца, поради което не е налице
отклонение от волята му, респ. произнасяне свръхпетитум.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се
дължат разноски съразмерно на уважената част от исковете, като в случая той е
бил представляван от пълномощник при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА. Ето
защо и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на адв. Г.К. ***, с адрес на кантората: ***,
адвокатско възнаграждение за предоставеното безплатно процесуално
представителство на ищеца в размер на 1 607.33
лв, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно
уважения размер на претенцията от общо 35 910 лв.
На
основание чл.78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Същият обаче не претендира разноски /подобно
искане не е направено в срока за отговор и допълнителен такъв, нито до
приключване на устните състезания/, поради което такива не се присъждат.
На основание
чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, бюджетната сметка на ВСС, сумата от 1 436.40 лв за държавна такса /35910 лв х 0,04/, както и 92.40 лв – депозит
за вещи лица, платен от бюджета на съда, съобразно уважения размер на
претенцията /210 лв х 0,44/ или общо 1 528.80 лв.
По аргумент от същия чл.78, ал.6 ГПК останалият размер от дължимата държавна такса и
депозит за вещо лице съобразно отхвърления размер на претенцията остава за
сметка на бюджета на съда.
Присъдените на ищеца суми следва да
се заплатят на посочената в молба на л. 116 банкова сметка.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с ЕИК *********, седалище гр. София и
адрес на управление пл. „Позитано“ № 5 да заплати на Н.Я.А. с ЕГН ********** *** сумата от 35 000 лв,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка «Гражданска отговорност»,
сключена с полица № BG/03/117001627808, за претърпените
по вина на водача на лек
автомобил марка „ВАЗ“, модел „21011“ с рег. № РВ 4542 ХН - А. В. Ш., неимуществени вреди - болки и страдания, от причинените му
увреждания в резултат на състояло се на 26.06.2017 г. около 10:50 часа на ***, срещу
бензиностанция „***“, ПТП, за което водачът е признат за виновен и
наказан с влязло в
сила решение № 1545 / 12.09.2018 г. по АНД № 5265 / 2018 г. по описа на РС –
Пловдив, I наказ. състав, както и
сумата от 910 лв – обезщетение
за претърпените от същото ПТП имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 07.02.2018г. до
окончателното изплащане на сумите, КАТО
ОТХВЪРЛЯ претенциите за присъждане на обезщетения за претърпени
неимуществени и имуществени вреди до пълния им предявен размер от по съответно
80 000 лв. и 1 456 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД
с ЕИК *********, седалище гр. София и адрес на управление пл. „Позитано“ № 5 да заплати на адв. Г.К. ***, с
адрес на кантората: ***, адвокатско възнаграждение в размер на 1 607.33 лв
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА съобразно уважения размер на претенцията.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД
с ЕИК *********, седалище гр. София и адрес на управление пл. „Позитано“ № 5 да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, бюджетната сметка на ВСС, сумата от 1 528.80 лв. за държавна такса и депозит за
вещи лица съобразно уважения размер на претенцията.
Банковата сметка, по която следва да се преведат присъдените на ищеца суми
на основание чл. 236, ал.1, т. 7 ГПК, е IBAN: ***, BIC: ***, ***, титуляр: Н.Я.А., съобразно данните в молба на л. 116 от делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: