Р Е Ш Е Н И Е
№ 404
гр.Хасково, 15.06.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ХАСКОВО,
в публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА
МУТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при секретаря Светла Иванова и в присъствието на
прокурор Антон Стоянов
от ОП - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) №304
по описа на съда за 2022 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба от Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково, против Решение
№26 от 15.02.2022г., постановено по АНД № 13/2022г. по описа на
Районен съд – Свиленград, с което е отменено НП №21-1253-001586/04.11.2021г.,
издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Хасково.
Решението се
обжалва с оплаквания за незаконосъобразност, поради неправилно приложение на
материалния закон. В тази връзка се иска отмяна на решението на районния съд и
постановяване на друго, с което да бъде потвърдено изцяло наказателното
постановление. Претендират се разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Ответникът,
редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не ангажира становище по
подадената касационна жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за основателна,
поради което предлага решението на районния съд като неправилно да бъде
отменено, а процесното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Административен
съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в
жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, е основателна.
С обжалваното
решение Районен съд – Свиленград е отменил Наказателно постановление НП
№21-1253-001586/04.11.2021г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР Хасково, с което на Ф.В.Ч., за нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 7
месеца.
За да постанови този
резултат, районният съд е приел, че процесното НП е издадено при съществено
нарушение на процесуалните правила, а именно извън регламентирания в чл.34,
ал.3 от ЗАНН, 6 – месечен срок. Приел е, че в случая АУАН е съставен на
02.05.2021г., а НП е издадено на 04.11.2021г., но срокът за издаването му е
изтекъл на 02.11.2021г., с оглед на което от следващата дата производството е
следвало да се прекрати. Срокът не бил прекъсван, нито спиран с резолюция на
АНО, поради което и бил изтекъл. Въззивният съд е отчел, че в действителност е
подаден сигнал до РП- Хасково, но по него не било образувано наказателно производство,
а единствено проверка, приключила с отказ за образуване на досъдебно
производство. Тази проверка не можела да се приравни на действия на надлежните
органи, предприети за наказателно преследване спрямо лицето – нарушител, поради
което и по смисъла на ТР №12/1982г. на ОСГК на ВС, срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН не е спрял да тече. Позовал се е на разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, която
регламентирала започване на административнонаказателно производство, единствено
в случаите на прекратяване на производството от съда или прокурора, без да
урежда случаите на отказ за образуване на производство. С оглед забраната за
разширително тълкуване на наказателните норми, вкл. и
административнонаказателните такива, въззивният съд приел, че наказващият орган
нямал правно основание да приравнява постановлението за отказ и постановлението
за прекратяване на наказателното производство, досежно възможността за
започване на административно наказателна процедура по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН.
При тези съображения въззивния съд приел, че срокът за издаване на НП е
започнал да тече от датата на съставяне на АУАН, а не от датата на получаване
на постановлението за отказ да се образува наказателно постановление и по тези
съображения отменил НП. В допълнение и за пълнота на съдебния акт е изложил и
мотиви свързани с доказаността на извършеното нарушение. Приел е, че по делото
не е спорно обстоятелството, че на посочената в НП дата и място наказаното лице
Ч. е управлявал лек автомобил БМВ ****, рег. № СА **** СК, собственост на трето
лице, по път отворен за обществено ползване, както и че към дата на
управлението същото МПС е било със служебна прекратена регистрация, считано от
07.04.2021г., нарушение съставомерно по чл. 175, ал.1, предл. първо, вр с
чл.140, ал.1 от ЗДвП. Установените по делото факти и анализът на посочените
законови разпоредби водели до извода, че Ч. е осъществил виновно вмененото му
нарушение. Като водач, той е приел да управлява лек автомобил, на който не е
бил собственик, но е бил длъжен именно в качеството си на водач да се осведоми
от собственика на автомобила или от лицето, което му го предоставя за
управление, дали автомобилът е имал действаща регистрация.
Решението е неправилно.
Настоящата инстанция не
споделя извода на районния съд за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, поради допуснато съществено процесуално нарушение при издаването му, но
споделя допълнително изложените аргументи, че вмененото на касационния
ответник нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е съставомерно.
По делото не е спорно
обстоятелството, че на посочените в НП дата и място Ф.Ч. е
управлявал лек автомобил БМВ 138 И с рег. № СА****СК, собственост на М. А. Й., поради което е имал
качеството "водач" на МПС, като е безспорно, че този лек автомобил е
бил управляван по път, отворен за обществено ползване, както и че това МПС, към
датата на управлението
е било със служебно прекратена регистрация.
Прекратяването на
регистрацията на описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в нормата
на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване
в автоматизираната информационна система, считано от 07.04.2021г. Прекратяването на
регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на закона, а не по
волята на административен орган, поради което и не е било необходимо
контролните органи да информират за настъпването й. Непререгистрирането в
законоустановения срок на придобито МПС има за последица приложението на
разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за служебно прекратяване
на регистрацията му. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП законът приравнява
служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация
на същия.
Установените по делото
факти и анализът на цитираните законови разпоредби, съотнесени към настоящия
казус, обосновава извод, че Ч.
е осъществил виновно вмененото му нарушение. След като към момента на
проверката касаторът е имал качеството на водач на процесното МПС, той е могъл
и е бил длъжен да се осведоми от неговия собственик /от лицето, което му го е
предоставило за управление, дали автомобилът има действаща регистрация. Като правоспособен водач,
той е задължен да познава установения правов ред, уреждащ управлението на
превозни средства по пътищата, отворени за обществено ползване, респективно е
могъл и е следвало да съобрази промяната в собствеността на автомобила. Като не
е сторил това водачът, е проявил небрежност, а това обосновава и вината му.
Ирелевантно за
отговорността на водача е обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или
не собственика на автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация.
На водача на автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само
МПС, което е регистрирано по надлежен ред. Това, че регистрационните табели на
автомобила не са били свалени, не го освобождава от отговорност. Вярно е, че с
оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от НК незнанието на фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината
и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на
фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай,
незнанието на факта, че управляваният от жалбоподателя автомобил е със служебно
прекратена регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост под
формата на небрежност.
Касационният състав
приема, че административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил
санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според която се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер. Наложените санкции – "глоба" в размер
от 300 лева
и "лишаване от правоуправление" за срок от 7 месеца, са определени в
минималния размер, предвиден в закона. Не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не се
отличава от обичайните нарушения на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Касационната инстанция
намира за неправилни изводите на въззивния съд за наличие на допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на санкционното производство. Противно на приетото от
въззивния съд,
касационният състав счита, че санкционното производство е протекло при стриктно
съблюдаване на изискванията на ЗАНН, като до издаване на НП се е стигнало, след
като е била образувана преписка вх. №4604/2021
г. по описа на Районна прокуратура - Хасково, която приключила на 01.11.2021 г. с отказ за
образуване на досъдебно
производство и върната на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Хасково, с оглед преценка за
търсене на административнонаказателна отговорност. В рамките на регламентирания
законов срок административнонаказващият орган, надлежно оправомощен с
посочената в обстоятелствената част на НП заповед на министъра на вътрешните
работи, е пристъпил към ангажиране на отговорността на дееца.
Административнонаказващият орган изрично е посочил, че наказателното
постановление се издава в административнонаказателно производство, образувано
по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като е изложил и
конкретните индивидуализиращи данни за прокурорското постановление за отказ да
се образува наказателно производство. При условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН НП
се издава въз основа на постановлението на прокурора, поради което не е
необходимо съставянето на АУАН, а разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК не намира приложение,
поради наличието на изрични разпоредби в ЗАНН.
В контекста на
гореизложеното, неправилни са изводите на въззивния съд за незаконосъобразност на
наказателното постановление, поради издаването му извън визирания в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок. Цитираната норма
указва, че образуваното административно наказателно производство се прекратява,
ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето
на акта. Доколкото процесното наказателно постановление е издадено по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, то преценката за
спазване на шестмесечния срок следва да се извърши при отчитане на датата на
постановлението за отказ да се образува наказателно производство и изпращането
на материалите на съответния административнонаказващ орган. В конкретния случай
прокурорското постановление е от 01.11.2021г., входирано е в
сектор „ПП“ към ОДМВР Хасково на 03.11.2021г.,поради което наказателното
постановление, издадено на 04.11.2021г. се явява
постановено в рамките на законоустановения срок. Несъответен е на
наличните по делото доказателства извода на съда, че срокът не е спиран, нито
прекъсван с резолюция на АНО. От прочита на АУАН е видно, че в същия се съдържа
резолюция на АНО от 10.06.2021г., с която на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН
административнонаказателното производство е прекратено и материалите са
изпратени на съответната Районна прокуратура, т.е. с постановяване на същата
срокът за издаване на НП е спрял да тече. В тази връзка несподелен остава и
следващият мотив изложен от въззивния съд за отмяна на процесното НП, а именно,
че срокът за издаване на НП е продължил да тече, тъй като разпоредбата на
чл.36, ал.2 от ЗАНН регламентирала започването на административнонаказателното
производство единствено в случаите на прекратяване на производството от съда
или прокуратурата, без да урежда случаите на отказ за образуване на наказателно
производство. В случая текста на чл.36, ал.2 от ЗАНН е допълнен и изменен с
ДВ,бр.63 от 2017г. и е придобил следната редакция „Без приложен акт административнонаказателна
преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от
съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно
производство и е препратено на наказващия орган“., т.е. в разглеждания случай е
изпълнена втората хипотеза от цитираната правна норма- с Постановление от
01.11.2021г. прокурор при Районна Прокуратура Хасково е отказал да образува
наказателно производство и е препратил преписката по компетентност на Началник
Сектор „ПП“ при ОДМВР – Хасково.
По изложените съображения обжалваното решение е валидно, допустимо и
постановено при липса на съществени процесуални нарушения, но не съответства на
материалния закон, поради което следва да се отменени и вместо него да се
постанови друго, потвърждаващо наказателното постановление.
Независимо от
този изход на производството, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, направено в подадената касационна жалба, не следва да се
уважава, доколкото по делото не е осъществено процесуално представителство от
юрисконсулт, също така няма данни жалбата до Административен съд Хасково да е
изготвена от юрисконсулт.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №26/15.02.2022г., постановено по АНД
№13/2022г. по описа на Районен съд Свиленград и вместо него, постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление НП №21-1253-001586/04.11.2021г., издадено от Началник Сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР Хасково, с което на Ф.В.Ч., за нарушение на чл.140
ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175 ал.3 пр.1
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за 7 месеца.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.