П Р И С Ъ Д А
№
гр. Бургас, 02.04.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА
КОЛЕГИЯ, ХІІІ състав в публично заседание на втори април през две хиляди и
девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХІІІ нак.състав
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : ХІІІ нак.състав
ХІІІІ нак.състав
при участието на секретаря ХІІІ нак.състав., в
присъствието на прокурора Г. Д., като разгледа докладваното от съдия М. н.о.х.д № 239 по описа на БРС за 2009
г., въз основа на закона и събраните по делото доказателства
:
ПРИСЪДИ
ПРИЗНАВА подсъдимия Д.С.С., роден ........., живущ ***, понастоящем в ........., български гражданин, с основно образование, неженен,
безработен, осъждан, ЕГН – **********, за ВИНОВЕН
в това, че на 01.04.2008 г. в гр. Бургас от магазин “Германос”, находящ се на
ул.”Александровска” № 47, в условията на повторност отнел чужда движима вещ –
мобилен телефон “Нокиа 6267”, с IMEI 355539013393051, на стойност 450 лева от
владението на С.Е.Д., без негово съгласие с намерение
противозаконно да го присвои, като деянието представлява немаловажен случай,
поради което и на основание чл.195, ал.1, т.7, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1, вр. чл.36 от НК го ОСЪЖДА на наказание “лишаване от
свобода” за срок от 8 (ОСЕМ) месеца, като на основание чл.46, б. „б” от ЗИН
определя първоначален “общ” режим за изтърпяването му.
На основание чл.189, ал.3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия Д.С.С., със снета по-горе самоличност, да заплати в
полза на държавата по сметка на БРС разноските по делото в размер на 70 ( седемдесет )
лв.
На основание чл.190, ал.2 НПК ОСЪЖДА
подсъдимия Д.С.С.,
със снета по-горе самоличност, да заплати сумата от 5 (
пет ) лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата подлежи
на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от обявяването й пред Бургаски
окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ХІІІ нак.състав
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ
: 1.ХІІІ нак.състав
2.
ХІІІ нак.състав
МОТИВИ по Н.О.Х.Д.
№ 239 / 2009 г. по описа на БРС, НК, ХІІІ състав
Бургаска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт по обвинението на Д.С.С., ЕГН – **********,
за това, че на 01.04.2008 г. в гр. Бургас от магазин “Германос”, находящ се на ул.”Александровска”
№ 47, в условията на повторност отнел чужда движима
вещ – мобилен телефон “Нокиа 6267”, с IMEI 355539013393051, на стойност 450 лева от
владението на С.Е.Д., без негово съгласие с намерение
противозаконно да го присвои, като деянието представлява немаловажен случай –
престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и
правна квалификация на деянието. Счита, че по несъмнен начин по делото се
доказва, че подсъдимият е извършил инкриминираното престъпление. Относно
индивидуализацията на наказателната отговорност предлага на съда да постанови
присъда, с която признае подсъдимия за виновен, като му бъде наложено при
условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК наказание “лишаване от свобода” за срок от
10 месеца, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален “общ” режим.
Подсъдимият и
защитникът му не оспорват фактическата обстановка по обвинението, подсъдимият е
признал посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти.
Защитникът пледира за налагане на наказание при условията на чл.55 от НК като
по отношение на нговия размер предоставя преценката
на съда.
В последната си
дума подсъдимият С. моли съда да му определи по-леко наказание.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На основание чл.373, ал.3, вр. чл.372,
ал.4 от НПК съдът прие за установени обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно направеното от
подсъдимия самопризнание, а именно :
Подсъдимият Д.С.С. е роден на 23.08.1985 г. в гр.Бургас, живущ ***, понастоящем в ..........., български
гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН – **********.
С влязло в сила на
20.12.2007 г. споразумение по НОХД № 3725/2007 г. по описа на БРС на подсъдимия
С. било наложено наказание „пробация” за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
На 01.04.2008 г. в
близост до Централна пощенска станция – гр.Бургас,
известна като „Новата поща”, подсъдимият С. срещнал неустановено по делото
лице, което му споделило за възможността да се открадне мобилен телефон от
магазин „Германос”, находящ се на ул.”Александровска” № 47. Неустановеното лице описало цвета на
телефона и местоположението му, а именно : син на цвят
телефон, изложен на втория ред отдолу нагоре. По негови уверения връзката на
апарата със сигнално-охранителната техника на магазина била прекъсната.
Узнавайки това, подсъдимият решил да открадне телефона. Предложил на
придружаващия го свидетел П. също да участва. Отначало последният проявил
колебание, но впоследствие макар и с неохота се съгласил да съдейства на
подсъдимия. Около 15 часа на 01.04.2008 г. подсъдимият С. и свидетелят П.
влезли в магазина. Съгласно предварителната им уговорка, докато подсъдимият
отвлича вниманието на продавачите, свидетелят трябвало да открадне телефона. В
магазина обаче свидетелят П. се разколебал, отказал се да извърши планираното
престъпление и излязъл от търговския обект. Тогава подсъдимият решил сам да
пристъпи към осъществяване на замисленото посегателство. За целта започнал да
разглежда предлаганите в магазина телефони, изчаквайки удобен момент за
отнемането на набелязаната вещ. Не след дълго в магазина влезли посетители,
които ангажирали вниманието на продавач – консултантите. Възползвайки се от
така създадената ситуация подсъдимият взел изложения на витрината мобилен телефон „Нокиа 6267”, с IMEI 355539013393051,
на стойност 450 лева, измъкнал прикачения към него кабел и прибрал апарата в
себе си. След това бързо напуснал магазина, отнасяйки със себе си откраднатия
телефон. Още същия ден продал отнетото на неустановен по делото работник от
строителен обект, находящ се в близост до хотел „Аква”
– гр.Бургас за сумата от 250 лева. Парите подсъдимият изразходвал за лични
нужди. Материално отговорно лице за телефона бил свидетелят С.Е.Д..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимият е направил
самопризнание по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, и се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства – показанията на
свидетелите Д., П., П., С., протокол за разпознаване на лице, заключение на
съдебно-оценителна експертиза, справка за съдимост.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Подсъдимият Д.С.С. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл.195, ал.1, т.7,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28,
ал.1 от НК.
Видно от справката
за съдимост с влязло в сила на 20.12.2007 г. споразумение по НОХД № 3725/2007
г. по описа на БРС на подсъдимия С. било наложено наказание „пробация” за
извършено престъпление по чл. 194, ал.1 от НК. Срокът,
визиран в чл. 30, ал.1 от НК,
не е изтекъл и спрямо подсъдимия следва да намери приложение правилото на чл.
28, ал.1 от НК. Както деянието по предишното осъждане,
така и настоящото деяние не представляват маловажен случай. Това е така, както
с оглед стойността на отнетата вещ – 450 лева ( стойност
надвишаваща размера на минималната работна заплата за страната, която към
01.04.2008 г. е била 220 лева – ПМС № 1/11.01.2008 г. ), така и с оглед начина
на извършване на деянието – в магазин в присъствието на много лица, като
оживеността на мястото не е изиграла възпираща роля по отношение на решението
на дееца да извърши кражбата. Случаят не е маловажен и с оглед на факта, че
подсъдимият е с обременено съдебно минало, поради което степента му на
обществена опасност е завишена.
Към деня на
извършване на престъплението не е налице хипотезата на чл.29,
ал.3 НК, тъй като деянието осъществява признаците само на повторност,
но не и на опасен рецидив. Този извод е верен, тъй като по отношение на
осъжданията по НОХД № 835/2004 г., НОХД № 502/2004 г., НОХД № 1510/2004 г. и
НОХД № 451/2004 г., всичките по описа на БРС, са налице предпоставките на
чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК за определяне на общо най-тежко наказание, а именно 9 месеца „лишаване от
свобода”. До 01.04.2008 г. са влезли в сила още три споразумения – по НОХД №
3725/2007 г., по НОХД № 3804/2007 г., по НОХД № 398/2008 г., всичките по описа
на БРС, но с тях на С. са наложени наказания „пробация”. Следователно
подсъдимият не е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
в размер на 1 година или по-дълъг период, т.е. не е налице хипотезата на б.А”
на чл.29, ал.1 от НК, нито е осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода
за умишлени престъпления от общ характер по смисъла на б.”Б” на чл. 29, ал.1 от НК към момента на осъществяване на деянието.
От обективна страна
подсъдимият е отнел от владението на св. С.Д. движима
вещ – мобилен телефон „Нокиа 6267”, като е прекратил
фактическата власт върху вещта от негова страна и е установил своя фактическа
власт, без негово съгласие.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вина “пряк” умисъл, като подсъдимият е
съзнавал, че лишава от фактическа власт владелеца на чужда вещ, като след
деянието е желаел да се разпорежда с нея в свой интерес.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За престъплението чл.195, ал.1, т.7 от НК законът
предвижда наказание “лишаване от свобода” от една до десет години. Нормата на чл.373, ал.2 от НПК обаче задължава
съда да определи на подсъдимия наказание при условията на чл.55 от НК в
случаите, когато е направил самопризнание на обстоятелствата по обвинението по
реда на чл.371, т.2 от НПК, които съдът е одобрил с определение. Настоящият
случай е именно такъв, поради което при определяне на вида и размера на
наказанието съдът съобрази, че за престъплението, по което е повдигнато
обвинението, е установен специален минимум от 1 година “лишаване от свобода” и
приложима се явява разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, т.е. надлежното наказание е “лишаване от
свобода”. От друга страна, съгласно чл. 39, ал.1 от НК, минималната продължителност на наказанието “лишаване
от свобода” е 3 месеца, т.е. на подсъдимия С. следва да се определи и наложи
наказание “лишаване от свобода” в границите от 3 месеца до 1 година. При
определяне размера на наказанието съдът взе предвид факта, че подсъдимият е с
обременено съдебно минало, като от броя на извършените престъпления против
собствеността може да се направи извод, че е с трайно престъпно поведение,
съобрази стойността на отнетото и решението на подсъдимия да направи
самопризнание и намери, че следва да бъде наложено наказание “лишаване от
свобода” към средния размер с превес на отекчаващите
вината обстоятелства. Наказание “лишаване от свобода” за срок от 8 месеца,
което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален “общ” режим на основание
чл.46, б.”Б” от ЗИН, е от естество да осъществи в пълнота генералната и
специалната превенция – да отдели за срока на присъдата подсъдимия от средата
му, играеща негативна роля спрямо него, и същевременно за същия срок да го лиши
от възможността да върши други престъпления, като му даде възможност да преосмисли и коригира поведението си. Срокът на
принудителното му изолиране в местата за лишени от свобода според настоящия
съдебен състав е справедлив, съответства на обществената опасност на дееца и
няма да създаде убеждение у него, че му е занижена наказателната отговорност.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед
постановената осъдителна присъда и на основание чл. 189, ал.3 от НПК,
подсъдимият следва да заплати в полза на държавата по сметка на Бургаски
районен съд направените разноски по делото в размер на 70 лева, както и на
основание чл.190, ал.2 от НПК да заплати 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ХІІІ нак.състав
Вярно с
оригинала: Т.Т.