Определение по дело №1100/2016 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 761
Дата: 13 ноември 2017 г.
Съдия: Петър Славов Петров
Дело: 20162150101100
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 декември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Гр.Несебър, 13.11.2017г.

 

              Несебърският районен съд, трети състав, в закрито съдебно заседание, на тринадесети ноември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                                      Председател: Петър П.

 

Като се запозна с докладваното от районния съдия гр.д.№ 1100/2016г. по описа на Несебърския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

              С влязло в сила Решение № 258/30.11.2016г., постановено по гр.д.№ 1115/2016г., по описа на ВКС, ІV г.о., е отменено на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК влязлото в сила Решение № 71/05.06.2015г., постановено по гр.д.№ 585/2014г. по описа на Несебърския районен съд, с което е допуснато извършването на съдебна делба, а делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, като разглеждането му следва да започне от фазата на подаване на исковата молба с участието на молителката Р.Х., която да я подпише или снабди с процесуални права адвокат за подаване на такава.

              С разпореждане от 21.12.2016г., съдът в настоящия състав, е оставил без движение исковата молба, подадена от А.И.Д., А.И.Д., С.Д.В., П.Д.Д.-Ж., Х.В.Х., Р.Ж.Х., В.К.Р., Х.К.Й., Н.З.Й., К.Х.Й. и Г.А.Б., като е указал на ищците да представят нова искова молба, подписана от всеки един от ищците, включително и от ищеца Р.Ж.Х. – лично или чрез упълномощен процесуален представител, като в случая на подписване на исковата молба от пълномощник, същият този ищец следва да представи доказателства относно надлежно учредена и възникнала представителна власт към момента на подаване на новата искова молба.

              На 11.01.2017г. e подадена искова молба, подписана лично от всеки от изброените по-горе единадесет ищци. В нея те твърдят, че заедно с петимата ответници: Ц.В.Б., Т.С.Р., М.С.Р., С.Д.К. и Н.Г.К., са съсобственици на следния недвижим имот: НЕЗАСТРОЕНО ДВОРНО МЯСТО, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 61056.501.628 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Равда, община Несебър, одобрени със Заповед № РД-18-58 / 16.04.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК; последно изменение със Заповед № КД-14-02-1379 / 27.07.2012г. на Началника на СГКК-Бургас, с адрес: село Равда, местн. Юрта/Юртлука, с площ 3 522 кв.м.; трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), при съседи: ПИ №№ 61056.501.629, 61056.501.592, 61056.501.630, 61056.501.614, 61056.501.613, 61056.501.406. Този имот е бил описан в Нотариален акт № 89, том V, нот. дело № 1204/1995г.на съдия при Районен съд – Несебър, с който за негови собственици били признати всички законни наследници на общия им наследодател Величка Траева Кусева, починала на 18.10.1995г., както следва: на 1/3 идеална част от имота Вангелина Траева Столева, и по 1/15 идеални части за всеки от Злата Захариева Кехайова, Благой Захариев Кусев, Илия Захариев Кусев, Трайко Захариев Кусев, Васил Захариев Кусев, Димитър И.Д., Величка И.Й., Тодор И.Д., А.И.Д. и А.И.Д.. Впоследствие наследниците на Илия Захариев Кусев са дарили притежаваната от него преживе 1/15 идеална част от имота в полза на Г. Димитров Купенов, като договорът за дарение е бил обективиран в Нотариален акт № 124, том ІХ, рег.№ 5279, дело № 1628/2004г. на нотариус Мария Бакърджиева, а с нотариален акт № 75, том ІХ, рег.№ 5147, дело № 1584/2004г. на нотариус Мария Бакърджиева, съсобствениците Трайко Захариев Кусев, всички наследници на Благой Захариев Кусев, и Любомир В. Кусев, който е придобил по наследство от починалия си наследодател 1/45 идеална част от имота, са прехвърлили, като са дарили притежаваните от тях общо 7/45 идеални части от имота, също на Г. Димитров Купенов. Злата Захариева Кехайова е прехвърлила притежаваната от нея 1/15 идеална част в полза на ответниците Ц.В.Б., Т.С. Ракладжиева, по време на брака й с М.С.Р., и С.Д.К., по време на брака й с Н.Г.К., като сделките били обективирани в Нотариален акт № 108, том ІV, рег.№ 2185, дело № 670/2004г. и в Нотариален акт № 109, том ІV, рег.№ 2186, дело № 671/2004г. на нотариус Мария Бакърджиева. С друг договор, оформен в нотариален акт № 126, том VІІІ, рег.№ 4460, дело № 1446/2004г. на нотариус Мария Бакърджиева, Христина Кусева и София Василева Палева – останалите двама наследници на Васил Захариев Кусев, са прехвърлили придобитите от тях по наследство общо 2/45 идеални части от имота в полза на ответниците.

От поземления имот с пл.№ 537 по плана на село Равда,  който е номерът на процесния имот, са били обособени други два имота, а именно УПИ І-537 с площ от 988 кв.м. и УПИ ІІ-537 с площ от 3 585 кв.м., като това е станало със Заповед № 498/28.04.2005г. за одобряване на частичен ПУП – ПРЗ на Кмета на Община Несебър. По силата на договор за доброволна делба от 20.07.2006г. Г. Димитров Купенов е станал собственик на единия от новообразуваните имоти, а именно на УПИ І-537. Останалите съделители: Ц.В.Б., Т.С.Р., М.С.Р., С.Д.К., Н.Г.К., Захари Г. Столев, Димитринка Захариева Томова, А.И.Д., А.И.Д., Тодор И.Д., Величка И.Й., Лиляна Х.Д., П.Д.Д.-Ж., С.Д.В., Желяза И. Столева и Веселин Г. Столев, са получили в общ дял при доброволната делба НЕЗАСТРОЕНО ДВОРНО МЯСТО с площ от 3 585 кв.м., образуващо УПИ ІІ-537, кв.70 по плана на село Равда, община Несебър. Общо притежаваните от петимата ответници по делото идеални части от този имот, ищците определят на 512,13/3585 кв.м. идеални части; Димитрина Захариева Томова – 768,21/3585 кв.м. идеални части; Желяза И. Столева, Веселин Г. Столев и Захари Г.  Столев  - общо 768,26/3585 кв.м. идеални части; Лиляна Х.Д., П.Д.Д. и С.Д.В. – общо 307,30/3585 кв.м. идеални части;  П.Д.Д. и С.Д.В. (по наследство от Лиляна Х.Д.) – общо 153,65/3585 кв.м. идеални части; Тодор И.Д. – 307,30/3585 кв.м. идеални части; Велика И.Й. – 307,30/3585 кв.м. идеални части; А.И.Д. – 307,29/3585 кв.м. идеални части; А.И.Д. – 307,29/3585 кв.м. идеални части. След договора за доброволна делба са сключени поредица от прехвърлителни сделки. Първо с нотариален акт № 91, том ІV, рег.№ 2518, дело № 699/2008г. на нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК, Димитринка Захариева Томова е прехвърлила на Х.В.Х. собствените си 768,21/3585 кв.м. идеални части от процесния имот. С нотариален акт № 84, том VІІІ, рег.№ 7517, дело № 1372/2011г. на нотариус Мария Бакърджиева с рег.№ 110 на НК, Тодор И.Д., Желяза И. Столева, Веселин Г. Столев и Захари Г. Столев са продали притежаваните от тях общо 1075,50/3585 кв.м. идеални части от имота на Велика И.Й.. Последната се е легитимирала като собственик на 1382,80/3585 кв.м. идеални части от имота, когато с договор за дарение, обективиран в нотариален акт, вписан в Службата по вписванията – Несебър с вх.рег.№ 11891/30.12.2011г., Акт № 78, том 42, дело 7403, е дарила: на В.К.Р. 3/70 идеални части, или 4,28%, представляващи 153,64/3585 кв.м. идеални части; на Х.К.Й. – 3/70 идеални части или 4,29% с площ 153,64/3585 кв.м. идеални части; на К.Х.Й. и Г.А.Б. – общо 1/140 идеални части, равняващи се на 0,71% или 25,61/3858 кв.м. идеални части. С договор за покупко-продажба, вписан в Службата по вписванията с вх.рег.№ 11892/30.12.2011г., Акт № 114, том 42, дело № 7437/2011г.Величка И.Й. е продала на Х.К.Й., по време на брака му с Н.З.Й., 21/140 идеални части от имота, равняващи се на 537,75/3585 кв.м. идеални части; едновременно с това според същия нотариален акт К.Х.Й. и Г.А.Б. са придобили общо 20/140 идеални части, равняващи се на 537,75/3585 кв.м. идеални части. В исковата молба са посочени притежаваните от всеки от съсобствениците (съделители и страни в делбеното производство) идеални части от правото на собственост върху имота: Х.В.Х. и съпругата му Р.Ж.Х. – 768,21/3585 идеални части; П.Д.Д. – 153,65/3585 идеални части; С.Д.В. – 153,65/3585 идеални части; А.И.Д. – 307,29/3585 идеални части; А.И.Д. – 307,29/3585 идеални части; Х.К.Й. – 153,64/3585 идеални части; Х.К.Й. и съпругата му Н.З.Й. – 537,75/3585 идеални части; В.К.Р. – 153,64/3585 идеални части; К.Х.Й. – 268,87/3585 идеални части; Г.А.Б. – 268,875/3585 идеални части; Ц.В.Б. – 170,71/3585 идеални части; Т.С.Р. и съпругът й М.С.Р. – 4,76% идеални части, или 167,65 кв.м.;  С.Д.К. и съпругът й Н.Г.К. – 4,76 % идеални части или 167,65 кв.м. Моли да бъде допусната делба по отношение на процесния имот, която да се извърши между съделителите – страните по делото.

              С разпореждане от 02.02.2017г. съдът е изпратил преписи от исковата молба на ответниците с указания, че могат да подадат отговор на исковата молба, да направят възражения и оспорвания.

              В срока за отговора на исковата молба по чл.131, ал.1 от ГПК никой от ответниците не е подал такъв.

              С определение от 05.04.2017г., постановено по делото, съдът е назначил съдебно техническа експертиза, приел е представените от ищците писмени доказателства, изготвил е проект за доклад по делото.

              След отмяна на влязлото в сила съдебно решение и връщането на делото за ново разглеждане от Несебърския районен съд, по делото не е провеждано открито съдебно заседание.

              На 25.04.2017г. по делото е подадена искова молба от „У.о.и с.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Цветелина Атанасова Николова, насочена срещу страните по първоначалния иск за делба – всички ищци и ответници, с която е поискал: 1) да бъде конституиран като главна страна в процеса, 2) да бъде прието по отношение на ответниците по исковата молба, че е собственик на процесния поземлен имот с идентификатор 61056.501.628, 3) да бъде признат за собственик и на построената в поземления имот сграда с проектен идентификатор 61056.501.628.1.2 с площ 229 кв.м., на два етажа, с функционално предназначение „курортно-туристическа сграда, находяща се в североизточната част на поземления имот, 4) да бъде отхвърлен иска за делба на поземления имот, 5) при условията на евентуалност, в делбената маса да бъде включена построената в поземления имот сграда с проектен идентификатор 61056.501.628.1.2 с площ 229 кв.м., на два етажа, с функционално предназначение „курортно-туристическа сграда, находяща се в североизточната част на поземления имот, като се отдели прилежащ на сградата терен. Претендира разноски.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че „У.о.и с.” ЕАД е собственик на процесния поземлен имот, който е част от притежаваната от ищеца Почивна база „Равда-Стара Загора” и Почивна база „Равда-Чайка-Сливен”, находящи се в село Равда, община Несебър. Собствеността е придобита при учредяването на дружеството като такова с ограничена отговорност, вписано в Софийски градски съд с Решение № 1 от 27.01.2005г. по ф.д.№ 14268/2014г., чрез внасяне на непарична вноска в капитала на дружеството въз основа на Решение на МС № 1005 / 20.12.2004г., като са били апортирани в капитала на дружеството и са описани в Учредителния акт на дружеството. Имотите на двете почивни бази са включени в счетоводното отчитане на дълготрайните активи на дружеството по счетоводна сметка № 201 „Земи, гори и трайни насаждения” и по сметка № 203 „Сгради” от Индивидуален сметкоплан на „У.о.и с.” ЕАД. Двете почивни бази пък са били формирани след тяхното отреждане по регулация и отчуждаване за държавни нужди на терени – частна собственост, в тях е било проведено мероприятие, състоящо се в изграждане на детски пионерски лагери на ОбНС – Стара Загора и на ОбНС - Сливен, а части от терена, върху който е изградена базата, са били реституирани незаконосъобразно по реда на ЗСПЗЗ след 1991г., и в частност в нарушение на чл.10б от ЗСПЗЗ, а впоследствие продадени на трети лица. Сградите обаче са се ползвали и ползват и понастоящем за детски отдих. За двата лагера пък имало съставени актове за държавна собственост, като са актувани и изградените в имотите сгради през 1990 година по реда на чл.81 от Наредбата за държавните имоти, а именно : АДС №№ 3949/19.02.1960г., 1642/16.01.1990г., 498/18.08.1971г., 499/18.08.1971г. и 407/10.02.1967г. „У.О.И С.” ЕАД излага твърдения за това от кого се е стопанисвал имота, като преди 1991г. ученическите лагери са се стопанисвали първоначално от Окръжните народни съвети, които са ги изградили, а терените, върху които са разположени, са били отразени в регулационния план за село Равда от 1988г. с това им предназначение. Учредяването на дружеството е било именно с цел то да продължи да осъществява ученически отдих в пионерските лагери, разположени в поземлените имоти, между които и процесния, който понастоящем е с идентификатор 61056.501.628. По силата на Постановление № 151 на МС от 04.08.1993г., ученическите лагери са преминали на финансиране от общините към Министерството на образованието и науката, като с Протокол от 10.09.1993г. пионерските лагери са предоставени за стопанисване и управление на обслужващи звена в системата на Народната просвета. Оттогава до 2004г. имотът е бил със статут на публична държавна собственост, като през този период единствено държавата го е владяла непрекъснато чрез свои ведомства, включително и от Национален център за отдих, възстановяване и спорт, който е праводател на „У.О.И С.” ЕАД. Въпреки това в противоречие с чл.10б от ЗСПЗЗ е било постановено Решение № 64-Р / 19.01.1993г. на ОбПК – Несебър, с което е било възстановено правото на собственост върху имот, представляващ Бивша нива, цялата с площ 5 600 дка в местността „Хендек тарла” в землището на село Равда и съставляващ имот с пл.№ 537 по кадастралната карта от 1931г., а физическите лица,  в полза на които е възстановено правото на собственост, са се снабдили с констативен нотариален акт № 89, том V, нот. дело № 1204/1995г. на РС-Несебър, с който са били признати за собственици на този имот, понастоящем с идентификатор 61056.501.628. Въпросът, че тези лица, в качеството им на наследници на Величка Траева Русева, не са собственици на процесния поземлен имот, е бил изяснен с влязло в сила съдебно решение, а сделките, с които впоследствие някои от тези лица са се разпоредили с притежаваните от тях идеални части от имота, не са породили вещно транслативен ефект. В поземления имот пък се намирала част от двуетажна сграда, собственост на „У.О.И С.” ЕАД, представляваща Спален блок № 4, целият с площ от 306 кв.м., описан в АДС № 1642/16.01.1990г., апортирана сградата също в капитала на дружеството. Сградата е била отразена при одобряването през 2008г. на действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на село Равда, но със заповед № КД-14-02-1379 / 27.07.2012г. на Началника на СГКК – Бургас, тя е била заличена. Въпреки това тя е годен обект на правото на собственост. Счита, че е налице правен интерес дружеството да бъде конституирано като страна в делбеното производство по гр.д.№ 1100/2016г. по описа на Несебърския районен съд като предяви иск против страните – ищците и ответниците, с който претендира да бъде признато за установено, че  „У.О.И С.” ЕАД е собственик на Поземлен имот с идентификатор 61056.501.628, ведно с построената в него сграда с проектен идентификатор 61056.501.628.1.2, предходен такъв (заличен) 61056.501.0.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Равда, община Несебър, одобрена със Заповед № РД-18-58/16.04.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ на сградата от 229 кв.м., на два етажа, с функционално предназначение „курортно-туристическа сграда”, разположена в североизточната част на поземления имот. Като последица от уважаването на иска моли искът за делба да бъде отхвърлен, а при евентуално неуважаване на иска моли в делбената маса да бъде включена и описаната страда. Претендира разноски. Към молбата си прилага писмени документи. Направено е доказателствено искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза за установяване идентичността на имота.

              С Определение от 05.05.2017г., постановено по делото, съдът е оставил без уважение молбата на „У.О.И С.” ЕАД за встъпване на страна по настоящото дело при условията на чл.225 от ГПК и е постановил разглеждането на предявения от дружеството установителен иск за собственост по отношение на процесния недвижим имот и на сградата в него срещу страните в делбеното производство, да се осъществи в новообразувано производство, като за целта е било образувано гр.д.№ 415/2017г. по описа на Несебърския районен съд. Това определение на съда обаче е било отменено с влязло в сила Определение № 1737/06.10.2017г., постановено по ч.гр.д.№ 1237/2017г. по описа на Бургаския окръжен съд, и с който съдебен акт въззивният съд е допуснал главно встъпване на „У.о.и с.” ЕАД в производството по гр.д.№ 1100/2016г. по описа на Несебърския районен съд по реда на чл.225 от ГПК.

              Въз основа на определението на Бургаския окръжен съд, производството по гр.д.№ 415/2017г. по описа на Несебърския районен съд е прекратено с Определение № 736/26.10.2017г. на основание чл.126, ал.1 от ГПК.

              Преди произнасянето на въззивният съд, преписи от исковата молба на „У.о.и с.” ЕАД ведно с приложенията са изпратени за връчване на страните по делбеното производство – ответници по установителния иск за собственост, ведно с разпореждането на съда от 16.06.2017г., с които са им дадени указания да подадат отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК. 

              В отговора на исковата молба, подаден от А.И.Д., В.К.Р., Х.К.Й., Н.З.Й., К.Х.Й., Г.А.Б., А.И.Д., С.Д.В. и П.Д.Д.-Ж., чрез процесуалния им представител адвокат Е.И. ***, се твърди на първо място, че искът е недопустим, с довод, касаещ неговата основателност – че приложените към молбата писмени документи не легитимирали дружеството като собственик, и с довод, касаещ нередовност на исковата молба – непредставени скица и удостоверение за данъчна оценка. По същество на спора се твърди, че дружеството не доказва чрез представяне на писмени доказателства местонахождението на почивните станции и идентичност с имота с идентификатор 61056.501.628 и на сградата с идентификатор 61056.501.628.1.2, година на изграждане, строителни книжа. Оспорва предявения иск като ищецът не доказва, че процесния поземлен имот е одържавяван, респ. отчуждаван за държавни нужди на терени – частна собственост. Дори и да е отчуждаван, то не е произвело действие, тъй като дотогавашния му собственик не е бил обезщетен, т.е. процедура по отчуждаване не само не е завършвана, но не е била и провеждана, поради което и държавата не е станала собственик на имота и не е могла да се разпорежда с него. Сградата пък, въведена като предмет на спора, не съществува към момента на предявяване на иска. Правят възражение за придобиване на поземления имот по давност, който те за владеели спокойно и непрекъснато през периода от 28.04.2005г., когато Кметът на Община Несебър е издал заповед № 498 за частичен ПУП на имот пл.№ 537 по плана на село Равда, и е бил образуван процесния УПИ ІІ-537 с площ 2585 кв.м., или от сключването на Договора за доброволна делба от 21.07.2006г. Въвеждат твърдение, че имот е бил иззет от праводателя на ищеца със Заповед № 119 от 19.05.1998г. на Кмета на Община Несебър. Молят иска да бъде отхвърлен. Претендират разноски. Прилагат писмени документи. На самостоятелно основание молят да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице да посети Община Несебър, проследи всички планове за село Равда до сега, извърши справка в плана за парцелираната за бежанците земя от 1931г. и разписен списък към него и да отговори на въпросите: 1) Идентичен ли е поземления имот с идентификатор 61056.501.628 с имотите в приложените към исковата молба АДС №№ 3949 от 19.02.1960г., 1642 от 16.01.1990г., 498 от 18.08.1971г., 499 от 18.08.1971г. и 407 от 10.02.1967г.; 2) Кога, от кого и с каква строителна документация е бил застроен имот с идентификатор 61056.501.628; 3) Била ли е Велика Траева Кусева оземлена с описания имот в Решение № 64-Р от 19.01.1993г. на ОбПК – Несебър, с каква площ и при какви граници на имота; 4) Извършвано ли е обезщетяване на собственика при отчуждаване за държавни нужди на имот с пл.№ 537 по кадастралния план на село Равда от 1931г. с площ 5,6 дка, при граници: път, Димитър Новаков, Щерион Узунов и Черно море; 5) Да опише как се е променяла и чия е била собствеността през годините на имот с пл.№ 537 по данни от разписния лист към кадастралния план на село Равда от 1931г. Отделно са направили искане за допускане на трима свидетели за удостоверяване упражняването на фактическата власт върху имот от 2005г. и понастоящем върху процесния поземлен имот.

              В отговора на исковата молба, подадена от адвокат Кина Лисичкова – АК-Стара Загора, в качеството й на процесуален представител на Т.С.Р., М.С.Р., С.Д.К., Н. Гергиев К. и Ц.В.Б., също са изложени доводи за нередовност на исковата молба, с която „У.о.и с.” ЕАД е предявил установителния иск за собственост. По същество заявяват, че оспорват иска и считат същия за неоснователен и недоказан, а непаричната вноска в капитала на дружеството не е основание за придобиване право на собственост. Отричат да е извършвано отчуждаване на земеделската земя за изграждането на пионерски лагери, преобразувания на държавни и търговски дружества. Също правят възражение за придобиване на процесния поземлен имот на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, но едновременно с това изброяват правните сделки до 21.09.2004г., с които са придобили участие в съсобствеността, с твърдението, че са договаряли със собственици. Дружеството пък не индивидуализира апортните вноски в капитала, по който начин не може да се прецени дали в тези вноски се включва и процесния поземлен имот, като с извършването на апорта с Решение № 1/27.01.2005г. имотът вече е загубил статута на държавна собственост (публична или частна). От закупуването на идеални части от имота те го владеят несмущавано, като фактическата власт преди това е упражнявана от праводателите им, докато дружеството такова владение не е осъществявало. Владението им никога не е било прекъсвано. При условията на евентуалност твърдят, че са придобили владението върху имота като добросъвестни владелци след 5-годишно давностно владение, упражнявано през периода от 27.01.2005г. до 27.01.2010г., макар и към предявяване на иска да е изтекла и 10-годишна давност в тяхна полза. Ангажират гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели за установяване факта а осъществявано владение. Претендират разноски.

             Ответниците Х.В.Х. и Р.Ж.Х. не са подали отговор на исковата молба, не са взели становище по предявения срещу тях установителен иск за собственост, не са направили възражения и оспорвания.    

              Несебърският районен съд в решаващия състав, като съобрази горното, по реда на чл.140 от ГПК намира следното:

              С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и петитума, с който се иска делба на процесния имот, правната претенция е с правно основание чл.34 от Закона за собствеността.

              Предвид, че въззивния съд е допуснал главно встъпване на „У.о.и с.” ЕАД в производството по настоящото дело по реда на чл.225 от ГПК, дружеството следва да бъде конституирано като страна в производство. Следва да бъде приета за съвместно разглеждане предявената от него срещу първоначалните страни искова претенция, тъй като същата се явява допустима:

              Както е посочено в мотивите на влезлите в сила Решения № V-88/19.10.2009г., постановено по в.гр.д.№ 244/2009г. по описа на Бургаския окръжен съд, и Решение № 1/16.05.2011г., постановено по гр.д.№ 479/2010г. по описа на ВКС, ІІ г.о., действали съответно като въззивна и касационна инстанции в производството по гр.д.№ 610/2006г. по описа на Несебърския районен съд, имало за предмет отмяна на констативния нотариален акт № 89, том V, нот.д.№ 1204/1995г. на Несебърския районен съд, по това дело не е било прието за установено, че „У.о.и с.” ЕАД е собственик на имот пл.№ 572 по плана на село Равда от 1931г., представляващ нива с площ 4445 кв.м., трета категория, находяща се в строителните граници на к.к. Слънчев бряг, местн. Хендек тарла”, тъй като дружеството, в качеството му на ответник по това дело, не е предявил насрещен иск, както и че срещу титуляра на нотариалния акт не е уважен установителен или осъдителен иск за собственост. В производството пък по гр.д.№ 9/2000г. по описа на Несебърския районен съд е било разглеждано правото на собственост на наследниците на общия наследодател на Величка Траева Кусева върху поземлен имот, от който впоследствие е обособен процесния поземлен имот, но не е имало за предмет право на собственост върху имота на Национален център за туристически отдих, туризъм и спорт – град София – ответника по иска. В това производство само е било отречено правото на собственост на ищците на соченото от тях основание – възстановено право на собственост по реда и условията на ЗСПЗЗ. В настоящото производство предмет на спора е правото на собственост на дружеството, а като придобивно основание се сочи апортна вноска в капитала на дружеството, което основание ответниците по иска отричат и противопоставят свое придобивно основание, а именно изтекла в тяхна полза придобивна давност, което придобивно основание освен, че не е било въвеждано при първоначалния спор за собственост върху процесния имот между праводателите на страните, с оглед твърденията на ответниците по иска, то също (както и соченото от дружеството ищец придобивно основание от 27.01.2005г.) е възникнало след разрешаването със сила на присъдено нещо (влязлото в сила решение е от 25.11.2004г.) на предходния спор за собственост. След като страните по установителния иск за собственост противопоставят нови основания, които не се твърдят да са били налице при разглеждане на спора за собственост между праводателите на страните, то с установителния иск за собственост, предявен от „Ученически отдих за спорт” ЕАД, не се цели пререшаване на спора, като именно с оглед твърденията на страните в исковата молба и отговорите на исковата молба, не е налице отрицателната процесуална предпоставка по чл.299 от ГПК за разглеждане и решаване спора за собственост. Освен това, както с въведеното придобивно основание дружеството-ищец обосновава правния си интерес от предявяването на установителния иск за собственост, така и ответниците по иска имат интерес да въвеждат свое придобивно основание под формата на възражение.

              Съдът следва да приеме и тези писмени доказателства, представени от дружеството с исковата молба, които са предвидени от процесуалния закон като писмени доказателства, и които са относими към предявения установителен иск за собственост.

              По исканията на ответниците по иска за собственост за разпит на свидетели, съдът следва да уважи искането им като допусне до разпит един свидетел за ответниците, представлявани от адвокат Е.И. ***, и един свидетел по искането на ответниците, представлявани от адвокат Кина Лисичкова – АК-Стара Загора, доколкото в това си доказателствено искане не са обосновали какви факти ще установяват с останалите свидетели, респ., че другите поискани свидетели ще установяват различни обстоятелства. Следва да бъдат задължени ответниците да осигурят присъствието на допуснатите свидетели в съдебно заседание.

              По искането на страните за назначаване на съдебно техническа експертиза съдът ще се произнесе след изслушването на вещото лице по вече извършената експертиза, доколкото е необходимо да се изяснят факти, свързани с твърденията на ищеца по установителния иск за собственост и оспорванията на ответниците по този иск.

              Предвид гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

              КОНСТИТУИРА „У.о.и с.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Цветелина Атанасова Николова, като главно встъпила страна в производството, като ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявената от него срещу първоначалните страни искова претенция, както следва:

              - срещу ищците по първоначалния иск за делба с правно основание чл.34 от Закона за собствеността – за признаване за установено, че същият е собственик по силата на апортни вноски в капитала на дружеството при учредяването му с Решение № 1/27.01.2005г. по ф.д.№ 14268/2014г. по описа на Софийски градски съд, на Почивна база „Равда – Стара Загора” и Почивна база „Равда – Чайка – Сливен”, извършени въз основа на Решение на МС № 1005/20.12.2004г., на следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор 61056.501.628 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Равда, общин Несебър, одобрени със Заповед № РД-18-58 / 16.04.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-02-1379 / 27.07.2012г. на Началника на СГКК – Бургас, с адрес на поземления имот: село Равда, местн. Юрта/Юртлука, площ на имота: 3 522 кв.м.; трайно предназначение на територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване: Ниск застрояване (до 10м.); Стар идентификатор на имота: 61056.501.407; Номер по предходен план: 537, кв.70, парцел ІІ, при съседи: ПИ №№ 61056.501.629, 61056.501.592, 61056.501.630, 61056.501.614, 61056.501.613 и 61056.501.406, ведно с построената в поземления имот сграда с проектен идентификатор 61056.501.628.1.2, предходен такъв (заличен) 61056.501.0.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Равда, община Несебър, одобрени със Заповед № РД-18-58 / 16.04.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 229 кв.м., на два етажа, с функционално предназначение „курортно-туристическа сграда”, находяща се в североизточната част на поземления имот, а именно: А.И.Д. с ЕГН **********, А.И.Д. с ЕГН **********, С.Д.В. с ЕГН **********, П.Д.Д.-Ж. с ЕГН **********, Х.В.Х. с ЕГН **********, Р.Ж.Х. с ЕГН **********, В.К.Р. с ЕГН **********, Х.К.Й. с ЕГН **********, Н.З.Й. с ЕГН **********, К.Х.Й. с ЕГН ********** и Г.А.Б. с ЕГН **********;

              - срещу ответниците по първоначалния иск  за делба с правно основание чл.34 от Закона за собствеността – за признаване за установено, че същият е собственик по силата на апортни вноски в капитала на дружеството при учредяването му с Решение № 1/27.01.2005г. по ф.д.№ 14268/2014г. по описа на Софийски градски съд, на Почивна база „Равда – Стара Загора” и Почивна база „Равда – Чайка – Сливен”, извършени въз основа на Решение на МС № 1005/20.12.2004г., на следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор 61056.501.628 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Равда, общин Несебър, одобрени със Заповед № РД-18-58 / 16.04.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-02-1379 / 27.07.2012г. на Началника на СГКК – Бургас, с адрес на поземления имот: село Равда, местн. Юрта/Юртлука, площ на имота: 3 522 кв.м.; трайно предназначение на територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване: Ниск застрояване (до 10м.); Стар идентификатор на имота: 61056.501.407; Номер по предходен план: 537, кв.70, парцел ІІ, при съседи: ПИ №№ 61056.501.629, 61056.501.592, 61056.501.630, 61056.501.614, 61056.501.613 и 61056.501.406, ведно с построената в поземления имот сграда с проектен идентификатор 61056.501.628.1.2, предходен такъв (заличен) 61056.501.0.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Равда, община Несебър, одобрени със Заповед № РД-18-58 / 16.04.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 229 кв.м., на два етажа, с функционално предназначение „курортно-туристическа сграда”, находяща се в североизточната част на поземления имот, а именно: Ц.В.Б. с ЕГН **********, Т.С.Р. с ЕГН **********, М.С.Р. с ЕГН **********, С.Д.К. с ЕГН ********** и Н.Г.К. с ЕГН **********.

              ПРИЕМА и прилага като доказателства по делото представените от „У.о.и с.” ЕАД с първоначалната искова молба, с която е предявил установителния иск за собственост и допълнителната молба: АДС № 3949 / 19.02.1960г.; АДС № 1642 / 16.01.1990г., АДС № 498 / 18.08.1971г., АДС № 499 / 18.08.1971г., АДС № 407 / 10.02.1967г.; Заповед № КД-14-02-1379 / 27.07.2012г. на Началник СГКК – Бургас; Учредителен акт от 24.01.2005г. на Еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно участие в капитала „Ученически отдих и спорт”; Решение № 1 / 27.01.2005г., Решение № 2 / 08.12.2005г. и Решение № 3 / 10.02.2006г. по ф.д. № 14268/2004г. на Софийски градски съд, ф.о.; Скица на поземлен имот № 15-228586 / 18.05.2017г. на СГКК – Бургас; Удостоверение за данъчна оценка изх.№ УДО04939 / 05.06.2017г. на Община Несебър; Решение № 1005 / 20.12.2004г. на МС, ведно Приложение № 1 към т.1 и 3 – Списък на недвижимите имоти, предоставени за внасяне в капитала на едноличното търговско дружество по т.3, и Приложение № 2 към т.1 и 4 – Списък на недвижимите имоти, предоставени за внасяне в капитала на едноличното търговско дружество по т.4; Удостоверение № 43/24.09.2004г. на Началник Сектор „ОД, П и ФСО” РДНСК – Бургас; Инвентаризационен опис – ПБ „Равда – Сливен”, съставен на 03.11.2016г. от „У.о.и с.” ЕАД; Заповед № 551 / 27.01.2017г. на Кмета на Община Несебър; Констативен протокол от 15.06.2016г., съставен от комисия при Община Несебър.

              ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане един свидетел, поискан от адвокат Е.И., и един свидетел, поискан от адвокат Кина Лисичкова, като ги задължава да осигурят присъствието им в съдебно заседание.        

 

              На основание чл.146 от ГПК съдът обявява на страните проекто-доклада по делото, както следва:

              1. От ишцовата страна се поддържа, че участниците в процеса са съсобственици на процесния недвижим имот, представляващ поземлен имот, и поради невъзможност да уредят отношенията си доброволно, молят съда да постанови решение, с което да допусне делбата му между съделителите при съответните квоти от правото на собственост. Главно встъпилата страна с предявения от него иск срещу страните в делбеното производство е заявил самостоятелни права върху делбения поземлен имот, но и върху разположената в него сграда, а като придобивно основание посочва апортни вноски в капитала на дружеството при учредяването му, включващи поземления имот; твърди също, че той е упражнявал фактическата власт върху имота, собствеността върху която се оспорва от ответниците по иска. Моли да бъде признат за собственик на имота. Ответниците в отговорите на исковата молба оспорват иска и твърдят, че ищецът по установителния иск не е собственик на имота, респ. не е придобил собствеността на соченото в исковата молба основание, както и не е упражнявал фактическата власт върху имота. Тази фактическа власт се е упражнявала от ответниците, а преди това от техните праводатели. Противопоставят му свое придобивно основание, а именно изтекла в тяхна полза придобивна давност, като част от тях се позовават на кратката 5-годишна давност. Молят иска да бъде отхвърлен.

              2. При наведените в исковата молба, въз основа на която е образувано производството, обстоятелства и от петитума, спорното материално право следва да се квалифицира по чл.34 от ЗС – делба на съсобствен имот. При наведените от главно встъпилата страна обстоятелства и твърдения и от петитума, въведеното спорно материално право следва да се квалифицира по иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК – установителен иск за собственост.

              3. Съдът разпределя доказателствената тежест между страните както следва: Ищците следва да установят правото на собственост на участниците в производството по отношение на недвижимия имот, предмет на делбата, основанието и начинът на придобиването му. Ответниците следва с всички доказателствени средства да оборят твърденията на ищците. Ищецът по иска за собственост – главно встъпилата страна – следва да докаже, че е придобил правото на собственост върху поземления имот и разположената в него сграда на соченото от него основание – апортна вноска в капитала на дружеството, включваща недвижими имоти, между които е процесния, както и придобивното основание на неговия праводател и момента, в който той е придобил собствеността, че не е губил собствеността и владението върху имота. Ответниците по утановителния иск за собственост – страните по делбата – следва с всички доказателствени средства да оборят твърденията на ищеца по иска относно въведеното основание за правото му на собственост и това на неговия праводател, респ, че последният никога не е придобивал собствеността – имотът не е преминавал в патримониума на държавата. Ответниците – наследници на общия им наследодател Величка Траева Кусева, които твърдят, че са придобили собствеността на основание наследство, следва да докажат правото си собственост на това основание и че валидно в полза на нейните наследници е било възстановено правото на собственост върху имота. Останалата група от ответниците, които се легитимират като такива по силата на частно правоприемство, следва да докажат, че са придобили идеални части от имота от собственик, т.е. правото на собственост на праводателите си. Ответниците, подали отговор на исковата молба, следва да докажат, че са осъществявали непрекъснато и необезпокоявано владението върху имота от момента, когато за тях е възникнало правото на наследство или от сключването на сделката, до датата на предявяване на иска, към който момент са били налице и условията за придобиване на имота на основание придобивна давност. 

              Указва на страните на основание чл.146, ал.3 от ГПК, че в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение могат да вземат становище във връзка с направения проекто-доклад по делото и да предприемат съответните процесуални действия. Указва на страните, че ако не изпълнят указанията на съда в посочения срок, ще загубят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

              На основание чл.147 от ГПК съдът указва на страните, че до приключване на съдебното дирене могат: 1) да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, и 2) да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.

              Съдът приканва страните към спогодба или ги напътства към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

              Да се приложат заверени преписи от тази част от писмените документи, съдържащи се в гр.д.№ 415/2017г. по описа на Несебърския районен съд, които са приети като доказателства с настоящото определение, както и преписа от исковата молба с отбелязано вписване в Службата по вписванията, и отговорите на исковата молба, подадени от ответниците.

              Да се изиска препис от исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д.№ 9/2000г. по описа на Несебърския районен съд, от която да е видно дали същата е вписана в Службата по вписванията – Несебър.

              Преписи от настоящото определение да се връчат на страните.

              Преписи от отговорите на исковата молба по установителния иск за собственост да се връчат на ищеца – главно встъпилата страна.

              Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: