РЕШЕНИЕ
№ 340
гр. Смолян, 15.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20235440100160 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата А. М. К. от гр. Смолян е предявила срещу ответника „**“ ЕООД, иск с
правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл.143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП за
нищожност на клаузата „такса бързо разглеждане“ в договор за кредит № **/26.04.2022 г.
Претендира за деловодните разноски.
Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до
следното:
Страна е по Договор за кредит № **/26.04.2022 г., сключен с „**“ ЕООД. Съгласно
Договора й е предоставен кредит в размер на 800 лв., който следвало да върне с лихва от
40,97 % и ГПР 49,60 % за срок от 30 дни. Следвало да заплати и такса за бързо разглеждане
на документи в размер на 165,04 лв.. Счита посочената клауза за нищожна, тъй като
нарушава чл. 10а, ал. 2 ЗПК, защото по естеството си таксата е свързана с усвояването и
управлението на кредита. Същата нарушава добрите нрави, както и принципа за
добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения. Тази такса представлява
почти ¼ от отпуснатата сума по кредита. Освен това е във вреда на потребителя, води до
неравновесие в правата на страните и е неравноправна, води до неоснователното
обогатяване на кредитора, не е индивидуално уговорена, освен това надхвърля и
нормативно определения размер на ГПР. С нея се цели допълнително оскъпяване на
договора, без таксата да е включена в ГПР.
Ответникът „**“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва иска
срещу него като неоснователен и моли да бъдат отхвърлен. Възраженията се свеждат до
следното: Оспорва възраженията на ищеца, като твърди, че клаузата „такса бързо
разглеждане“ няма отношение към сключването, усвояването и параметрите на кредита и не
е задължително условие за получаването на кредита от ищцата. Тя представлява
възнаграждение, което е дължимо за самостоятелна услуга предшестваща сключването на
договора и не е относима към определянето на размера и заплащането на възнаграждението
1
за използвания кредит. Таксата за бързо разглеждане не е част от общите разходи по кредита
и не следва да бъде включвана в ГПР и не нарушава законови разпоредби. Оспорва като
недължимо претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. поради
непредставяне на доказателства за материалното състояние на ищцата.
Ответникът претендира да бъде осъдена ищцата да му заплати по предявения
насрещен иск сумата от 552,59 лв. – остатък от неплатената главница, ведно с лихвата за
забава, считано от датата на последното валидно плащане.
Фактически твърдения по насрещния иск: На 26.04.2022 г. е сключен договор за
кредит № ** по ЗПК и ЗПФУР, по силата на който ответникът предоставил на ищцата
кредит в размер на 800 лв. за период от 30 дни с падеж 26.04.2022 г. Начислена е договорна
лихва в размер на 26,25 лв. до 26.04.2022 г. и такса за допълнителна и незадължителна
услуга за бързо разглеждане в размер на 165,40 лв. Ищцата е запозната предварително с
условията на кредита посредством СЕФ и с общите условия на ответника. Кредитът е
отпуснат чрез Изи пей на каса по сметка на ищцата и е усвоен на 26.04.2022 г. Ищцата сама
е избрала и допълнителната услуга за бързо разглеждане, за което дължи предвидената
такса. Ищцата е направила две частични плащания, съответно на 28.05.2022 г. в размер на
173 лв., с която е погасено задължението за таксата за бързо разглеждане на кредита, а с
остатъка била платена част от договорната лихва. Останала е неплатена главницата в пълен
размер от 800 лв. и 18,99 лв. за договрна лихва. Поради изпадането на ищцата в забава й е
начислена и лихва за забава в размер на 33,60 лв. за периода 28.05.2022 – 27.06.2022 г.. На
27.06.2022 г. е постъпило плащане в размер на 300 лв., с което са погасени 33,60 лв.
наказателна лихва, 18,99 лв. договорна лихва и част от главницата, като остатъкът от
последната е в размер на 552,59 лв.. Били изпратени три писма на ищцата, в които са
описани размер на задължението, период на просрочие, начислената наказателна лихва,
разходите по които са в размер на 50 лв. На 27.07.2022 г. ищцата платила 50 лв., с които са
погасени разноските за изпратените писма. След тази дата повече не са извършвани
плащания.
В писмено становище ищцата оспорва насрещния иск като неоснователен и моли да
бъде отхвърлен, като твърди, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22
ЗПК, тъй като в него не е посочен ГПЛ какъв по вид е –променлив или фиксиран, респ.
условия за прилагане. В договора не е уточнен ГПР, не е описано от какви компоненти е
формиран, какво е оскъпило близо 10 % ГПР в сравнение на ГЛП. Към договора липсва
погасителен план, съдържащ информация за броя, размера, периодичност на вноските, а
таксата за експресно разглеждане не е включена в ГПР, с което кредитолучателката е
въведен в заблуждение за стойността на разходите по кредита. Предвидената сума за
плащане по договор за поръчителство заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не е
включена в ГПР, въпреки, че е свързан с дейността по управлението на кредита. Оспорва
дължимостта на такса експресно разглеждане и дължимостта на начислената наказателна
лихва, както и на разноските за събиране на просрочени задължения. Прави възражение за
прихващане с претендираните по насрещните искове суми с платените като недължими по
нищожния договор суми съответно 165,04 лв. такса бързо разглеждане; 50 лв. разноски за
събиране на просрочени задължения; 33,60 лв. наказателна лихва и 26,95 лв. лихва. Прави
възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски.
В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. В писмено становище
пълномощникът адв. М. моли предявеният от ищцата иск да бъде уважен. Претендира за
присъждане на направените от ищцата разноски, съобразно представения списък, както и
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. с вкл. ДДС.
Ответникът „***“ ЕООД не се представлява.
След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства,
Съдът прие за установено от фактическа страна следното:
2
На 26.04.2022 г. между „**“ ЕООД като кредитор и А. М. К. като кредитополучател е
сключен договор за кредит № **, по силата на който кредиторът е отпуснал на
кредитополучателката потребителски кредит в размер на 800 лева, който последната се
задължила да плати в срок от 30 дни с падеж 26.05.2022 г., ведно с 40,99 % лихва в размер на
26,85лв.; ГПР 49,6 %; такса бързо разглеждане 165,04 лв. или общо дължима сума по
кредита 991,99 лв.
На 26.04.2022 г. кредитът е преведен на името на ищцата чрез Изи пей и същият е
усвоен от нея. На 28.05.2022 г. А. К. е превела сумата от 173 лв. с основание удължаване. на
27.06.2022 г. е превела сумата от 300 лв.; на 27.07.2022 г. е превела 50 лв.
Съдът приема за доказани признатите неизгодни за ответника факти, че: с плащането
на 28.05.2022 г. на сумата от 173 лв. са погасено задължението за допълнителна и
незадължителна услуга за бързо разглеждане, а с остатъка частично била погасена
договорната лихва и е останала неплатена такава в размер на 18,99 лв., тъй като така
внесената сума не покривала таксата за удължаване падежа на договора; с плащането на
27.06.2022 г. на сумата от 300 лв. са погасени наказателна лихва за забава в размер на 33,60
лв., начислена за периода 28.05.2022 – 27.06.2022 г.; остатъкът по договорната лихва в
размер на 18,99 лв.; както и е погасена частично главницата, като непогасеният остатък е в
размер на 552,59 лв.; с внесената на 27.07.2022 г. сума в размер на 50 лв. са платени
разноските за изпратените на ищцата три писма, изпратени на 10.06.2022; 26.06.2022 и
11.07.2022 с информация за забавянето и за дължимия остатък по кредита.
При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск от ищцата за нищожност на клаузата от договора за кредит за такса
бързо разглеждане е процесуално допустим, предявен между надлежно легитимирани страни
– страните по договорното кредитно правоотношение.
Безспорно се установи, че в случая между ищцата и ответника е бил сключен
договор за потребителски кредит, по който ищцата е кредитополучател, а ответникът е
кредитор.
Съгласно установената съдебна практика съдът следи служебно за неравноправния
характер на клаузите в потребителския договор и следва да се произнесе независимо дали
страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи
и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
№ 1/9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Касае се за договор за потребителски кредит, поради което за него са приложими
изискванията на ЗПК. Отделно от това сключеният договор за потребителски кредит
представлява потребителски договор, по който кредитополучателят има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което за него са приложими и
изискванията на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т.
20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Чл. 12 от ЗПК е неприложим за процесния договор, тъй
като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.
Според чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
Ищцата е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, тъй като е сключила през
2022 г. договора за потребителски кредит като физическо лице и процесният договор не е
предназначен за извършване на търговска или професионална дейност.
3
Съдът извърши служебна проверка на цитираните текстове от ЗПК във връзка с
изложените твърдения от ищцата за нищожност на клаузата за таса бързо разглеждане.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК въвежда изисквания за формата на договора -
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора. Съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква и да събира от
потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други
разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за
потребителски кредит. Задължителен реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК са годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Предвиденият в чл. 4, ал. 1 от договора 3-дневен срок за обезпечаване на кредита е
трудно изпълним в първите три възможности за ипотека, особен залог и банкова гаранция,
поради което към момента на сключването на договора за кредит съществува сигурност за
обезпечаване на изпълнението по кредита с издаване на ценна книга в полза на заемодателя.
Оспорената от ищцата клауза от договора за кредит предвижда заплащането на такса
за бързо разглеждане в размер на 165,04 лв. от страна на кредитополучателя е нищожна.
В чл. 4.1 от Общите условия към договора за кредит към договора е предвидено, че
услугата бързо разглеждане е допълнителна, незадължителна услуга, която се предоставя по
искане на кредитополучателя и гарантира обработване на искането и предоставяне на
отговор до 15 мин. от изпращането му, като при такава заявена услуга кредитополучателят
дължи такса за бързо разглеждане, чийто размер се изчислява спрямо сумата по кредита и
срока на договора /чл. 4.4./. В случая определената такса е в размер на 165,04 лева, и
представлява 20,63 % от стойността на отпуснатия кредит /165,04/800х100/.
С чл. 10а, ал. 1 ЗПК се предоставя възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора, които нямат пряко отношение към насрещните
задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното
връщане, като същевременно с ал. 2 се забранява заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Бързото разглеждане на искането на потребителя за отпускане на кредит няма
пряко отношение към съществените елементи на договора за кредит и не е вид
допълнителна услуга. Съдът счита, че таксата за бързо разглеждане на искането за отпускане
на кредита е свързана с дейност по отпускането и усвояването на кредита, поради което
клаузата за дължимост на тази такса противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и е
нищожна.
В случая правно илеревантно за недействителността на клаузата е обстоятелството,
че тя не е задължително условие за отпускане на кредита и няма задължителен характер, а е
избрана от ищцата.
Освен това същата не е включена и при формирането на ГПР от 49,6 %.
4
В чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е определено, че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и се изчислява по формула съгласно приложение №
1. В ал. 4 е предвиден горен праг на ГПР – не по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
В § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК са дадени легални дефиниции на понятията „Общ разход
по кредита за потребителя“ и „Обща сума, дължима от потребителя“. Общият разход по
кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на Кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси. Общата сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК Договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно ал.
2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане,
включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит,
които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Задължителен
реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
В чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е определено, че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и се изчислява по формула съгласно приложение №
1. В ал. 4 е предвиден горен праг на ГПР – не по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
Според чл. 21 ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Съдът счита, че посоченият в договора за кредит ГПР от 49,6 % не е действителният
такъв разход и противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Реалното включване
на този разход за такса бързо разглеждане в ГПР автоматично увеличава неговия размер,
надхвърлящ значително предвидения законов горен праг от 5 кратния размер на основния
лихвен процент на БНБ, увеличен с допълнителни 10 пункта, което е в противоречие с чл.
19, ал. 4 ЗПК. Ето защо и на това основание оспорваната клауза е нищожна като
5
заобикаляща изискването на закона за минимален размер на ГПР.
Искът е основателен и следва да бъде уважен, като бъде прогласена нищожността на
клаузата за такса бързо разглеждане.
Съдът споделя разбирането на ищцата, че нарушаването на разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК води до настъпване на последиците на чл. 22 във вр. с чл. 11, ал., 1, т. 10 ЗПК, при
което договорът за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради противоречие и
заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, с оглед на което и на основание чл.
23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или
други разходи по кредита.
Относно насрещния иск:
Сумата за таксата за бързо разглеждане, която е включена при начална липса на
основание в общия размер на задължението на кредитополучателя по нищожна клауза, е
недължима. С погасяването на сумата от 165,04 лв. по нищожната клауза за такса бързо
разглеждане ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата.
Аналогично стои и въпросът с погасените от ответника договорна лихва 26,95 лв.,
наказателна лихва 33,60 лв. и разноски за събиране на просрочено задължение 50 лв..
Безспорно се установи, че ищцата е извършила плащания в общ размер, съответно
523 лв. /173+300+50/. Следователно същата е погасила само сумата от 523 лв. от общо
дължимата главница от 800 лв. и е останал непогасен остатък в размер на 277 лв. до този
размер искът е основателен и следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 552,59 лв. Остатъкът по главницата е изискуем поради
неплащането му и настъпването на падежа на кредита на 26.05.2022 г. Не се дължи и не
следва да се присъжда обезщетение за забава за периода от последното плащане, извършено
на 27.07.2022 г. до окончателното плащане, тъй като, както беше посочено по-горе, съгласно
чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита, ето защо предявеният насрещен иск в тази част следва да се отхвърли
като неоснователен.
Относно разноските:
И двете страни са заявили искане за присъждане на деловодните разноски.
Ищцата е направила разноски за заплащане на държавна такса по основния иск в
размер на 50 лева. Ще следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата по заплатената държавна такса.
Ответникът е направила разноски за заплащане на държавна такса в размер на 50 лева
по насрещния иск и е представляван от юр. Д.. С оглед изхода от насрещния иск ще следва
да бъде осъдена ищцата на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 да заплати на ответника
деловодни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер
75,20 лв., пропорционално на уважената част от насрещния иск.
Адв. М. – пълномощник на ищцата е заявил искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.. Съдът счита същото за основателно, тъй като
осъществената правна защита и съдействие от страна на адв. М. е безплатна за ищцата като
материално затруднено лице, за което се представят и доказателства. Освен това служебно
известно на съда е обстоятелството, че адв. М. е регистриран по ЗДДС, поради което и
6
следва да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение с начислен ДДС в размер на 480
лв. по основния иск, както и 239,39 лв. с ДДС, пропорционално на отхвърлената част от
насрещния иск. Общо дължимото на адв. М. адвокатско възнаграждение е в размер на
719,39 лева.
Съдът не споделя доводите на ответника за недължимост на адвокатското
възнаграждение на адв. М., тъй като видно от договора за правна защита и съдействие от
19.06.2023 г. договорените и предоставени услуги на материално затруднено лице са
безплатни на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., като съдът счита, че действително ищцата е
в материално затруднено положение с оглед служебно известния на съда факт, че същата в
периода от 01.01.2021 г. до настоящия момент е страна по 15 дела, свързани с договори за
бързи кредити.
Мотивиран от гореизложеното Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата „такса бързо разглеждане“ в договор за
кредит № **/26.04.2022 г. на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 143, ал. 1 и чл.
146 от ЗЗП по иска, предявен от А. М. К., ЕГН **********, от гр. ** срещу „**“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр**, представлявано от З.С.Р.
ОСЪЖДА А. М. К., ЕГН **********, от гр. ** на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД да
заплати на „**“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр**, представлявано
от З. С. Р.сумата от 277 лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит №
**/26.04.2022 г.
ОСЪЖДА „**“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр**,
представлявано от З. С. Р. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на А. М. К., ЕГН
**********, от гр. ** сумата от 50 лв. за платена държавна такса.
ОСЪЖДА А. М. К., ЕГН **********, от гр. ** на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8
ГПК да заплати на „**“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр**,
представлявано от З. С. Р. сумата от 75,20 лв., за направените разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, пропорционално на уважената част от насрещния иск.
ОСЪЖДА „**“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр**,
представлявано от З. С. Р. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. да заплати на адвокат Д. В.
М. от АК – Пловдив, със служебен адрес *** адвокатско възнаграждение в размер на 719,39
лева с ДДС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищцата чрез адв. М..
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
7