РЕШЕНИЕ
№ 251
гр. ХАСКОВО, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
Членове:ДАНИЕЛА К. Н.
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛЕНА ИВ. КАРАСЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Въззивно
частно наказателно дело № 20245600600646 по описа за 2024 година
Производството е по чл.318 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба, депозирана от М. В. Н., против Определение №
303/21.06.2024 г., постановено по НЧХД № 353/2023 г. по описа на Районен съд-
Димитровград, с което на основание чл.24 ал.5 т.5 от НПК наказателното производство,
водено по същото съдебно дело, е било прекратено.
В жалбата и по-скоро в нейното допълнение се твърди, че този съдебен акт е
неправилен, тъй като тъжителката Н. не се явила в съдебното заседание, не защото
възнамерявала да се откаже от поддържане на частното обвинение, а защото заради
внезапно възникнал здравословен проблем била лишена от възможността да пътува, да
претендира отлагане на заседанието, още по-малко ефективно да участва в неговото
провеждане. В тази връзка в жалбата се заявява, че Н. страда от хроничната болест „диабет“,
която предизвиквала епизодични кризисни състояния, налагащи оставането на легло. Такова
било и възникналото на 21.06.2024 г., което се явило пречка за участие в процеса, се изтъква
още в жалбата. Така обосновано, искането е за отмяна на атакуваното определение и за
връщане на делото на първоинстанционния съд с цел продължаване на процесуалната
дейност.
1
В съдебното заседание пред въззивния съд тези доводи се поддържат от
защитника и от самата тъжителка, като в пренията се твърди, че те са получили стабилна
доказателствена подкрепа след проведения разпит на ангажираните свидетели и
приложените медицински документи.
Защитникът на подсъдимия застъпва противното становище и излага аргументи,
най-важните от които са: не се установявало с категоричност, че макар и с увредено здраве в
конкретния ден, Н. не били способна да информира съда относно невъзможността да се яви
в съдебното заседание и своевременно да поиска отлагането му, още повече че то било
насрочено за следобеден час, а според свидетелите тъжителката се почувствала зле още
сутринта; отделно от това, влошеното здраве не било документирано – не била повикана
спешна медицинска помощ, не бил информиран и личният лекар или поне отсъствали
писмени свидетелства за това. Ето защо, според защитника жалбата следвало да бъде
отхвърлена.
Подсъдимият не взема становище по нея.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, включително набавените в
хода на проведеното пред въззивния съд съдебно следствие и във връзка с изложените от
страните доводи, намира за установено следното:
Наказателното производство е образувано по тъжба на М. В. Н., подадена пред
РС-Димитровград на 05.09.2023 г. и съдържаща изложение на факти за извършени от З. К. К.
престъпление по чл.216 ал.4 вр. ал.1 от НК и престъпление по чл.146 ал.1 от НК. С
Разпореждане от 23.02.2024 г. З. К. е предаден на съд по предложените в тъжбата
фактически и правни рамки. Разглеждането на делото е било насрочено за 15.03.2024 г., а в
проведеното на тази дата съдебно заседание наказателното производство е било частично
прекратено – относно престъплението по чл.146 ал.1 от НК. Определението за прекратяване
е влязло в сила, а след това съдебният процес е продължил само относно обвинението по
чл.216 ал.4 вр. ал.1 от НК, като разглеждането на делото е насрочено за 29.05.2024 г. В това
съдебно заседание, в което Н. се е явила без повереник (данни за ангажирането на такъв към
този момент не се откриват по делото) защитникът на подсъдимия (самият подсъдим също е
отсъствал) е предложил спогодба, а Н. е приела обмисляне на възможността за постигането
на такава, както установява протоколираното й изявление. Това вероятно е била и причината
други процесуални действия по делото да не бъдат предприети, а съдебното заседание
отново да бъде отложено – за 21.06.2024 г. В това заседание се е явил единствено
защитникът на подсъдимия, който констатирайки отсъствието на тъжителката, е отправил
искане за прекратяване на наказателното производство. Съдът с основание е споделил това
становище и правилно е приел, че неявяването на Н. изпълнява хипотезата на чл.24 ал.5 т.5
от НПК, неразполагайки с информация за възникването на уважителни причини,
препятстващи присъствието на тъжителя в съдебната зала. Такива причини, както вече се
посочи, се излагат едва във въззивната жалба и се поддържат устно пред въззивния съд. Те
според упълномощения вече повереник се коренят в дългосрочно увреденото здраве на Н., в
хроничното й болестно страдание и в неговите внезапни, неочаквани остри проявления, при
2
появата на които не била възможна каквато и да е физическа активност. Именно за такова
естество на здравословното криза, настъпила на 21.06.2024 г., свидетелства С. К. – съпруг на
Н.. В показанията си той разказва как именно на посочената дата съпругата му се
почувствала зле – започнала да трепери, не била способна да се движи и именно заради това,
а и заради предписания в телефонен разговор с личния лекар постелен режим, тя не успяла
да отпътува за гр.Д. и да се яви пред съда. Свидетелят К. уточнява още, че тежкото
състояние на съпругата му не било необичайна проява на диабетната й болест, а
епизодичен, почти ежемесечно настъпващ симптом. В същата насока са и дадените от И. Д.
показания, която твърди, че със сигурност си спомня датата на възникналия здравословен
инцидент със съседката й Н. (21.06.2024 г.), чийто съпруг я помолил за помощ, а когато тя се
отзовала на молбата, заварила Н. в тежко и безпомощно състояние, което се подобрило час
по-късно. Димова помни също препоръката на личния лекар, макар не тя, а К. да провел
телефонния разговор с него.
Изложеното налага следните изводи: Решението на съда да сложи край на
наказателното производство на посоченото в разпоредбата на чл.24 ал.5 т.5 от НПК
процесуално основание не е било лишено от фактическа и юридическа подкрепа, тъй като
действително в проведеното на 21.06.2024 г. съдебно заседание тъжителката е отсъствала, а
данни за извиняващи това процесуално поведение причини не са били на разположение на
съдебния състав. От друга страна обаче, законът обуславя прекратяването на процеса от
действителното отсъствие на обективни препятствия тъжителят да се яви пред съда, тоест
при реалното съществуване на уважителни пречки за това, условията на чл.24 ал.5 т.5 от
НПК няма да бъдат изпълнени, доколкото законодателят не е вменил на тъжителя
задължението за своевременното им оповестяване. От друга страна, няма спор нито в
правната доктрина, нито в съдебната практика, че образуваното по частна тъжба
наказателно производство подлежи на прекратяване, когато поведението на обвинителя
обективно илюстрира липса на воля или намерение за поддържане на частното обвинение.
Външните прояви на нежеланието да се продължи процеса са изчерпателно изброени в
закона /ненамиране на тъжителя на посочения в тъжбата адрес, безпричинно неявяване на
делото, неизпращането на повереник/. Общото между всички тях е категоричната изява на
ясно демонстрирана пред съда дезинтересираност от наказателното производство заради
отказ да се поддържа обвинението по причини, които тъжителят не е длъжен да излага, а
съдът не е задължен да изследва. Очевидно е, че настоящият случай не е такъв. Нито
процесуалното поведението на Н., нито отправените от нея искания са обосновавали отказ
от продължаване на процеса. Наред с това, ангажираните пред въззивния съд доказателства
– Решение на ТЕЛК към МБАЛ-Х. от 18.08.2022 г. и съобщеното от свидетелите К. и Д.,
установяват, че действително на 21.06.2024 г., когато е било планирано поредното по делото
съдебно заседание, заради остра проява на хроничната болест Н. не е била способна на
физическа активност, а следователно и на пълноценна социална комуникация. Както сочат
двамата свидетели и както е всеизвестно, страдащите от диабет често търпят внезапни и
рязко влошаващи състоянието им прояви на болестта, които няма как да не бъдат
окачествени като извиняващи неспазването на ангажимента към съдебния процес. От друга
3
страна, липсват основания за съмнения в достоверността на разказаното от двамата
свидетели, въпреки логичните резерви към откровеността на К., поради съпружеската му
връзка с тъжителката. Казаното от него обаче, е в пълен синхрон с фактите, съдържащи се в
показанията на Д., спрямо която съмненията за евентуална заинтересованост са изцяло
хипотетични, а и самите показания не илюстрират представяне на факти, които да
надхвърлят действително възприетото. Освен това, Д. ясно отграничава това, което е
наблюдавала, от това, което е останало встрани от нейното внимание, а тази диференциация
е видим индикатор за добросъвестно и точно възпроизвеждане на развилите се събития. И
не на последно място, представената от свидетелите информация не е изолирана от
приложените към жалбата медицински документи, сочещи ограничената трудоспособност на
Н., именно заради болестта „диабет тип 2“ и провеждано инсулинолечение, каквото К. и Д.
също споменават и определят като един от факторите, предизвикали внезапния двигателен
колапс. Действително, според представеното от свидетелите здравословният дискомфорт е
настъпил в сутрешните часове на 21.06.2024 г., докато заседанието е било насрочено за 13,30
часа и в тази връзка защитата донякъде с основание счита, че Н. е разполагала с
възможността да извести съда за възникналото непреодолимо препятствие за явяване на
заседанието. Този аргумент, макар и процесуално логичен, не отчита обаче нито житейски
оправдания приоритет на грижата при влошено здраве и също толкова оправданата
концентрация върху решаването на този проблем, нито (както вече се отбеляза) буквалният
прочит на процесуалната норма, необвързваща визираните в нея „уважителни причини“ с
необходимостта от оповестяването им пред съда, доколкото в разпоредбата на т.5 от ал.5 на
чл.24 НПК отсъства наречието „без да сочи“, а употребения израз е „без уважителни
причини“. Следователно, установяването на такива причини, както е и в разглеждания
случай, предполага възстановяване на процеса, поради отсъствие на основанията за неговото
прекратяване, които поради неинформираност съдът е приел за изпълнени.
Изложеното налага отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на
първоинстанционния съд, който следва да продължи процесуалните действия по него.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Определение № 303 от 21.06.2024 г., постановено по НЧХД № 353/2024
г. по описа на Районен съд-Димитровград, с което на основание чл.24 ал.5 т.5 от НПК е
прекратено наказателното производство, образувано по тъжба на М. В. Н., ЕГН **********.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Димитровград за продължаване на
процесуалните действия по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5