№ 3250
гр. София, 21.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110105722 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.130, вр. чл.299, ал.2 от ГПК.
В съда е постъпила искова молба от „Софийска вода“ АД срещу Р. Д. и М. Д., с която
се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят сумата от 4004,74лв., представляваща
неплатен размер на потребни в имота им ВиК услуги за периода 09.07.2021г. до 08.08.2021г.,
за които е била издадена фактура № **********/09.07.2021г.
В законен срок по делото са постъпили отговори от ответниците, в които е посочено,
че към настоящия момент спорът между тях е бил решен с влязъл сила на 25.07.2024г.
съдебен акт, а именно Решение № 4502/25.07.2024г. по в.гр.д. № 8738/2023г. по отписа на
СГС.
Правните изводи на настоящия съдебен състав са следните:
От разпоредбите на чл. 299 от ГПК се извежда, че спор разрешен с влязло в сила
решение не може да бъде пререшаван, както повторно заведеното дело служебно следва да
се прекрати от съда.
Ето защо задължение на съда, пред който е образувано по-късно, съответно повторно
заведеното дело е служебно да го прекрати поради недопустимост на иска, с оглед наличие
на абсолютна процесуална пречка за разглеждането му. Изискване за приложение на горната
разпоредба е наличието на пълен субективен и обективен идентитет между делата.
Видно е, че към настоящия момент на 25.07.2024г. Решение № 4502/25.07.2024г. по
в.гр.д. № 8738/2023г. по отписа на СГС е влязло в сила. Следва също да се добави, че от
служебна справка е видно, че гр.д. 20029/22г. по описа на СРС е заведено на 13.04.2022г.
преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по настоящото
производство на 31.03.2023г.
Съдът намира, че между делата е налице пълен обективен и субективен идентитет.
Предмет на спора и по двете дела е задължение в размер 4004,74 лв., по фактура №
**********/09.07.2021г. за периода 09.07.2021г. до 08.08.2021г. Предмета на делото по
отрицателен установителен иск за признаване на установено, че не се дължи определена
сума, по какъвто е образувано гр.д. 20029/22г. по описа на СРС, съвпада с предмета на
положителен установителен иск за признаване на установено, че се дължи определена сума,
по какъвто е образувано настоящото производство. Налице е и субективен идентитет между
страните по двете дела, а именно „Софийска вода“ АД, Р. Д. и М. Д.. В случая с оглед
особеностите на отрицателния установителен иск в единия случай Р. Д. и М. Д. се явяват
1
ищци, а по положителния установителен иск – ответници. Това ,обаче, не означава, че не е
налице субективен идентитет между страните по тези две дела.
С оглед на гореизложеното исковата молба следва да бъде върната, а производството
прекратено като процесуално недопустимо.
Съгласно т. 13 от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. ОСГТК на ВКС издадената
заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на
производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК. Ето защо
издадената 20.04.2023г. заповед по чл. 410 ГПК следва да се обезсили и заповедното
производство да се прекрати.
По разноските: Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото.
Разноски на Р. Д.:
В заповедното производство: На осн. чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. Катя Пламенова Гигова
следва да се присъди възнаграждение в размер на 200 лв. по чл. 6, т. 5 от Наредба № 1
МРАВ.
В исковото производство: На осн. чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. Катя Пламенова Гигова
следва да се присъди възнаграждение в размер на 700,47 лв. по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1 МРАВ.
Разноски на М. Д.:
В заповедното производство: На осн. чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. Катя Пламенова Гигова
следва да се присъди възнаграждение в размер на 200 лв. по чл. 6, т. 5 от Наредба № 1
МРАВ.
В исковото производство: На осн. чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. Катя Пламенова Гигова
следва да се присъди възнаграждение в размер на 700,47 лв. по чл. 6, т. 5 от Наредба № 1
МРАВ.
С оглед горното на адв. Катя Пламенова Гигова следва да се присъди сумата от
1800,94 лв.
Това възнаграждение е определено от съда съгласно минимума предвиден в Наредба
№ 1 МРАВ, като не счита, че са налице изключителните обстоятелства налагащи падането
под него. Ето защо депозиране на молба по чл. 248 ГПК от страна на ищеца, каквато е
неговата редовна практика, би било безпредметно. Поведението на ищеца по настоящото
дело, изразяващо се в неуведомяване на съда за воден между страните процес със същия
предмет и депозиране на заявление въпреки това, водещо до загуба на процесуално време и
акумулиране от насрещната страна на разноски, съдът намира за граничещо със злоупотреба
с право.
Така мотивиран, на основание чл. 299, ал. 2 ГПК, вр. чл.130 от ГПК, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 31088/31.01.2024г., на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД,
ЕИК: ********* срещу Р. М. Д. и М. Ч. Д., по която е образувано гр.д. № 5722/2024г. по
описа на СРС, 57-ми граждански състав, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 5722/2024г. по описа на СРС, 57-ми
граждански състав.
2
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от
ГПК от 20.04.2023г.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 17114/2023г. по описа на СРС, 57-ми
граждански състав.
ОСЪЖДА „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК: *********, да заплати на адв. Катя
Пламенова Гигова, САК, със служебен адрес: гр. София, бул. “Витоша“ № 1-А, вх. Б, ет. 3,
кантора 316, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в
размер на 1800,94 лв.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчването
му на ищеца.
Да се връчи препис от определението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3