№ 141598
гр. София, 11.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Частно
гражданско дело № 20231110159959 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, депозирано от „П.... срещу Т. П. Л. за осъждане на длъжника да заплати на
заявителя суми в общ размер на 3 094,16 лв., част от които:
- 810,00 лева (осемстотин и десет лева), представляваща неплатено
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“;
- 270,00 лева (двеста и седемдесет лева), представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“.
При извършване на проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съобразно вменените му по закон служебни правомощия, съдът намира,
че същото следва да бъде отхвърлено в частта за посоченото вземане.
По аргумент от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът издава
заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, респективно когато искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Следователно, съдът има задължение да следи служебно за противоречие на договора с
императивните разпоредби на закона и в рамките на заповедното производство, а в
специалната хипотеза на договор сключен с потребител, с цел осигуряване на по-пълна
и ефикасна защита на потребителите служебното начало е засилено, като е предвидено
и задължение на съда да следи за евентуална неравноправност на договорна клауза, на
която се основава претенцията. Освен изрично подчертано по отношение на
заповедното производство в посочената вече разпоредба на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК,
такова задължение следва пряко от общите принципи на гражданския процес, като в
1
чл. 7, ал. 3 ГПК са очертани рамките на служебното начало в тази насока. Посочената
национална уредба е съобразена с изискванията на Директива 93/13/ЕИО и Директива
2008/48 за осигуряване минималната процесуална гаранция за ефективна защита на
правата и интересите на потребителите. В този смисъл е налице и последователна
практика на Съда на Европейския съюз, обективирана например в Решение от 4 юни
2009 г. по дело C-243/08, Решение от 21.02.2013 г. по дело C‑472/11, Решение от
18.02.2016 г. по дело C-49/14 и обобщена в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела
C‑96/16 и C‑94/17.
В случая, за да стигне до извода, че вземането следва да бъде отхвърлено на
основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК, съдът взе предвид на първо място
обстоятелството, че процесният договор за паричен заем има характеристиките на
такъв, сключен с потребител. Следователно по отношение на процесното
правоотношение приложение намират разпоредбите на ЗЗП и ЗПК, респективно и
императивно вмененото задължение на съда да следи служебно за нищожност на
клаузи в договора, вкл. поради неравноправен характер на същите, съобразно
гореизложените мотиви.
С оглед гореизложените съображения, съдът намира, че е налице обоснована
вероятност за неравноправност на клауза в договор за потребителски кредит, въз
основа на която се предвиждат допълнителни такси за различни услуги (както в
случая) или за неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по същия.
В случая клаузите, въз основа на която се начислява претендираното
възнаграждение за услугите „Фаст“ и „Флекси“, съдът намира за нищожни.
Обсъжданите вземания са уговорени с цел обогатяване на кредитодателя, но по начин,
който цели да заобиколи императивните разпоредби на чл.10а, ал. 2 ЗПК (кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита), чл. 19, ал. 4 ЗПК (годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България) и чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата; когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва).
Вероятната основателност на неравноправния характер на сочените клаузи следва
пряко от твърденията в заявлението, като при това се подкрепя от представените към
него доказателства – договор за потребителски кредит и общи условия към него.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставки за частично
отхвърляне на подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде
2
отхвърлено и в частта за разноските над сумата от 40,28 лв. за държавна такса и над
32,54 лв. за юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ размер на
възнаграждението от 50 лв.).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с
вх. № 306557/31.10.2023 г., подадено от „П.... срещу Т. П. Л. , в частта, в която се
претендират следните суми: 270,00 лева, представляваща неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга „Фаст“; 810,00 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, както и в частта за разноските над сумата
от 72,82 лв.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от заявителя пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3