Р Е Ш Е
Н И Е
260259/2.6.2021г.
гр.
Шумен
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на дванадесети май две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.№950 по описа за 2020 г. на ШРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с
чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД чл.422 от ГПК.
В
молбата си до съда, ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Я.Б.Я., излага,
че по ч.гр.д.№3403/2019 г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника Д.Г.М.,
ЕГН **********,***, за следните суми: 654, 79 лв., представляващи главница по Договор за потребителски
кредит, сключен
на 11.05.2017 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника, като
вземането по договора в последствие е прехвърлено на ищцовото дружество; 116.86
лв. - мораторна лихва върху
непогасената главница за периода от 25 март 2018 г. /датата, следваща деня на
настъпване на падежа на договора/ до датата на подаване на заявлението в съда -
05.11.2019 г.; 434, 52 лв. - такси и
комисионни за допълнителни услуги; 32, 18 лева- договорна лихва, считано за
периода от 20.05.2017 г. до 24.03.2018 г. Заповедта за изпълнение била връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и ищецът предявява
настоящите искове. Ищецът излага, че на 11.05.2017 г. между „Провидент
Файненшъл България“ ООД, като кредитор и ответника, като кредитополучател е
сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът е
получил сума, в размер на 1700.00 лв., със задължението на последния да върне
така получената сума по начин и в срок, описани в договора. Страните били
уговорили и възнаградителна лихва, като се били уговорили ответникът да върне
заетата сума, ведно с начислените договорна лихва и такси, чрез 45 седмични
погасителни вноски, 44 от които в размер на 70, 68 лева, а последната в размер
на 70, 57 лева. Падежът на първата вноска е бил на 20.05.2017 г., а на
последната- 24.03.2018 г. Длъжникът изплатил по договора сума в общ размер на 2059.00
лева, но останало да дължи още суми. Ответникът изпаднал в забава, поради което
дължал и мораторно обезщетение за периода на забавата, в общ размер от 116, 86
лева. Междувременно, на 01.07.2017 г. между Провидент Файненшъл България“ ООД и
„Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД бил сключен Договор за продажба на вземания /цесия/, по
силата на който вземането на първото дружество срещу ответника, ведно с всички
привилегии и обезпечения, било прехвърлено на второто дружество. От своя страна
„Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД, по силата на Приложение №1 от 01.01.2019 г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017 г.,
прехвърлил на ищеца всички вземания на първото дружество срещу ответника по
процесния договор за заем. Длъжникът бил уведомен за така настъпилата смяна на
кредитора. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което
да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 654,
79 лв., представляващи главница
по
Договор за потребителски кредит,
сключен
на 11.05.2017 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника, като
вземането по договора в последствие е прехвърлено на ищцовото дружество; 116.86
лв. - мораторна лихва върху
непогасената главница за периода от 25 март 2018 г. /датата, следваща деня на
настъпване на падежа на договора/ до датата на подаване на заявлението в съда -
05.11.2019 г.; 434, 52 лв. - такси и
комисионни за допълнителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Претендира и разноски.
В срока
за отговор на ИМ ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.
В
съдебно заседание страните са редовно призовани, като ищецът, чрез процесуалния
си представител, в писмена молба, заявява, че поддържа иска и прави искане за
произнасяне с неприсъствено решение. За ответника не се явява представител.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество
е основателна
по следните съображения:
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено
решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за
размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е или не е
основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представени
доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
В
конкретния случай са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение, уважаващо предявените искове – ответникът е бил редовно уведомяван и
призован, като последиците от неподаване на отговор и неявяване в съдебно
заседание са му били указани. Представените писмени доказателства сочат
наличието на валидни облигационни правоотношения между страните – сключен
договор за заем, по който вземанията са прехвърлени на ищеца, като е установена
и изискуемостта на вземането. Установени са и размерите на дължимите плащания.
На
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 400.00 лева, представляваща извършените по делото разноски,
включително и в заповедното производство /75.00 лева- в заповедното и 325.00
лева- в исковото/.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Г.М.,
ЕГН **********,***, дължи
на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Я.Б.Я., следните суми: 654, 79 лв.
/шестстотин петдесет и четири лева и седемдесет и девет стотинки/,
представляващи главница
по
Договор за потребителски кредит,
сключен
на 11.05.2017 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника, като
вземането по договора в последствие е прехвърлено на ищцовото дружество; 116.86
лв. /сто и шестнадесет лева и
осемдесет и шест стотинки/- мораторна лихва върху непогасената главница за
периода от 25 март 2018 г. /датата, следваща деня на настъпване на падежа на
договора/ до датата на подаване на заявлението в съда - 05.11.2019 г.; 434, 52
лв. /четиристотин тридесет и четири
лева и петдесет и две стотинки/- такси и комисионни за допълнителни услуги, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.11.2019 г. до окончателното изплащане на главницата, присъдени
по ч.гр.д. №3403/2019 г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА Д.Г.М.,
ЕГН **********,***, да заплати на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Я.Б.Я., сумата от 400.00 лева /четиристотин лева/, представляваща
направените по делото, включително и в заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: