Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Тутракан, 28.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тутраканският районен съд в публично съдебно заседание
на двадесет и седми септември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС СТЕФАНОВ
при секретаря Людмила Петрова, като разгледа докладваното
от Председателя на АНД № 175 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Управителя С.Д.Е., срещу
Наказателно постановление № 510804/12.05.2020 г., издадено въз основа на АУАН №
F535818/28.01.2020 г., с което за допуснато нарушение на чл.118 ал. 10 от ЗДДС
и чл.59а ал. 3 т.1 от Наредба Н-18/2006г. на основание чл.185 ал. 2 във връзка с чл.185
ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя са наложени шест
имуществени санкции по 500 лв. всяка.
В жалбата на „Б.“ ЕООД, представлявано от Управителя С.Д.Е.,
се сочат твърдения, че издаденото наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно и се отправя искане до съда да постанови решение, с което да
го отмени като такова.
Като страна по делото в настоящото производство,
жалбоподател „Б.“ ЕООД с Управител С.Д.Е., редовно призован, не се явява. Вместо
него се явява редовно упълномощен процесуален представител адв. Р.Г.Г..
АНО ТД на НАП
гр. Варна отдел „Оперативни дейности“, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. Постъпило е писмено становище по молбата от старши
юрисконсулт Н.О., с което оспорва жалбата.
Като страна по делото в настоящото производство,
Районна прокуратура Силистра ТО Тутракан, редовно призована, не се явява
представител. Липсва становище по депозираната молба
От събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят, юридическото лице „Б.“ ЕООД, с Управител
С.Д.Е., със седалище ***, с ЕИК *********, стопанисва търговски обект по
смисъла на §1, т. 41 от ДР на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
във връзка с чл.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, като обектът е бензиностанция „Б.“,
находяща се в с. Стефан Караджа, обл. Силистра.
На 09.01.2020 г. в 10:30 часа
била извършена проверка от органи по приходите с месторабота ГД „Фискален
контрол“, сектор „Мобилни групи“ гр. Варна. При проверката било установено, че
в периода 01.10.2019 г. – 13.11.2019 г. доставките на горивата в обекта са
подадени от нивомерната система, но не са въведени със съответния тип документ
съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС. Било констатирано, че жалбоподателят, като получател на доставка на течни горива не е
подал електронен документ за получаване
на
07.10.2019 г. по АДД с УКН № 0000000004857295 – 3002 л дизел и по АДД с УКН №
0000000004857293 – 1510 л бензин; на 10.10.2019 г. по
АДД с УКН № 0000000004867509 – 2811 л дизел; на 16.10.2019 г. по АДД с УКН № 0000000004879571 – 4008 л дизел; на 25.10.2019 г. по АДД с УКН № 0000000004895180 – 1515
л бензин и по АДД с УКН № 0000000004895175 – 3010 л дизел; на 29.10.2019 г. по АДД с УКН № 0000000004900759 – 4006
л бензин и 1998 л дизел и на 08.11.2019 г. по АДД с УКН 0000000004930645 – 3000 л
дизел.
Констатациите били отразени в Протокол за извършена проверка №
0383032/09.01.2020 г. Въз основа на същия била издадена Заповед за налагане на
принудителни административни мерки, която с Решение № 79/21.08.2021 г. по АД №
27/2020 г. по описа на Административен съд гр. Силистра била отменена.
Във връзка с констатираното актосъставителят Б.В.Ч., в присъствието на
свидетелите А.А.К. и К.Р.Д., съставил АУАН № F535818/28.01.2020 г. с който е
повдигнал обвинение на жалбоподателя за извършено административно нарушение по 59а, ал. 3 т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и чл. 118, ал. 10 ЗДДС, тъй като търговецът, в
качеството си на лице по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, не е подал в НАП данни за
доставката на получените количества течни горива на датата на данъчното
събитие, като документите за доставки ръчно не са въведени чрез баркод четец и
клавиатура на ЕСФП.
Във връзка с последния е издадено и атакуваното НП № 510804/12.03.2020
от Б. С. Г., Началник на Отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП, редовно
упълномощена, съгласно Заповед ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. След като е възприел
изцяло установената с АУАН фактическа обстановка от актосъставителя, в т. ч. и
правния му извод за допуснато нарушение на чл.59а ал. 3 т.1 от Наредба Н-18/2006г.
и чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, на основание чл. 53, ал. 1 във връзка с чл. 27 е наложил
на жалбоподателя шест имуществени санкции по 500 лв. всяка.
Атакуваното НП е редовно получено от управителя на
санкционираното юридическо лице С.Е. на 28.01.2020 г.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от
събраните в съдебно следствие гласни доказателства – показанията на актосъставителя
Б. Веселинов Ч. и свидетелите К.Р.Д., Н.Т.В., А.С.С., както и приобщените писмени
такива.
Съдът след като направи цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание и предвид изложената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за
разглеждане.
Наказателното постановление №
510804/12.05.2020 г. е издадено от компетентен орган - Началникът на Отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП, редовно упълномощена, съгласно Заповед
ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г.
В нормата на чл. 118, ал. 10
от ЗДДС, на която се е позовал административният орган, е предвидено задължение
за данъчно задължено лице-получател по доставка на течни горива да подава в
Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на
доставените и получени количества течни
горива, както и за промяната в тях. В текста е конкретизирано, че данните се
подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в
обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. Изключение
от това правило е предвидено в чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС, съгласно който
данни по ал. 10 не се подават от получателя за доставки, които е отчел като
получени чрез електронната си система с фискална памет.
Редът и начинът на подаване на информацията в
НАП е уреден в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите.
Според чл. 59а, ал. 1 от
цитираната наредба (в редакцията към датата на издаване на НП - ДВ, бр. 44 от 2017 г.), лицата по чл. 118, ал. 9 и
10 от ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД)–
приложение № 22, или електронен документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23,
за доставката и движението на доставените
и получени
количества течни горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото
количество гориво или до част от него, в случаите, когато данните не са
декларирани с електронен акцизен данъчен документ (ЕАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са
задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените
данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат
задължително уникален контролен номер (УКН) на ЕАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на
ЕАДД за доставени количества
горива по документ, въведени чрез ЕСФП, се извършва чрез баркод четец.
От анализа на цитираните разпоредби е видно,
че редът и начините за подаване на информация в НАП за получени доставки на
течни горива е различен в зависимост от това дали в търговския обект, където е
извършена доставката и е получено
горивото, се използва ЕСФП или не. В настоящия случай е безспорно установено,
че в процесния търговски обект се използва ЕСФП. С оглед на това неправилно актосъставителя и АНО при определяне на
допуснатото нарушение, са се позовали на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, според която,
данъчнозадълженото лице – получател по доставка на течни горива, е длъжно да
подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на
доставените и получени количества течни
горива, както и за промяната в тях на датата на данъчното събитие или на датата
на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран
електронен подпис. Очевидно в настоящия случай е приложимо въведеното
изключение по чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС. В съответствие с него е нормата на
чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., според която лице по ал. 1 –
получател по доставка на течни горива подава ЕДП съгласно приложение № 23 за
потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се
доставя в обект с ЕСФП. Именно в чл. 59а,
ал. 1, изр. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. е посочено, че въвеждането на УКН на ЕАДД за доставени количества горива по документ,
постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец.
Съдът е изискал от проверяващия орган всички относими към предмета на
делото материали,изготвени и приложени към нея и ги е приел като писмени
доказателства.Сред тях е и становище от 20.01.2020г. на Н.В.-регионален
мениджър на сервизната фирма, поддържаща ЕСФП в обекта.От същото е видно, че необходимата информация за
получените количества гориво добросъвестно е подадена в НАП от съответното
длъжностно лице. Според становището причината да не
бъдат изпратени доставките на горивата към сървърите на НАП през посочения период се дължи на допуснати
технически грешки от касиера, който по невнимание е заменил ЕИК на доставчика с
ЕИК на превозвача. Посочено е, че след неуспешното подаване на информацията,
служителят не е имал достъп до модула в ЕСФП, в който могат да се видят и
коригират тези грешки. След установяването на проблема, модулът е активиран,
като на служители е проведено допълнително обучение. Посочено е, че данните за
доставките, които не са били изпратени своевременно към сървърите на НАП, след
корекцията на ЕИК са изпратени успешно.
Във връзка с проверка на обстоятелствата,
отразени в становището на сервизната фирма,
по образуваното Административно дело №
27/2020г. пред Силистренския административен съд във връзка с издадена Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка,което съдът е изискал и
приел като доказателство по делото, е
назначена съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е коментирало, че при
приемането на доставка на гориво на бензиностанцията се предоставя пакет от
документи, част от който е ЕАДД с уникален
контролен номер и бар код, който се издава от доставчика на гориво, и документ,
издаден от превозвача на горивото, доказващ доставката на конкретно гориво.
Посочило е, че въвеждането на информацията от акцизния документ в системата
става с използването на бар код четец за четене на бар кода от документа, а
останалата част от документа се въвежда ръчно. След като физически се зареди
горивото, в базата данни постъпват данни от нивомерната система и се стиковат с
данните от вече въведената информация от ЕАДД, като това
става автоматично и потребителят на софтуера не може да откаже подаване на
данни и не може да зададе период на подаване. Дори при прекъсната връзка, след
възстановяването данните се изпращат автоматично. След изпращане на данните се
генерира съобщение на екран, че успешно
или неуспешно
е приключило подаването на данните и се генерира касов бон със същата
информация. В конкретните посочени случаи в НП е била изпращана
информация, като при ръчното въвеждане на информацията са били разменени ЕИК на
доставчика и превозвача. Към този момент обаче нито управителя, нито служителите
на бензиностанцията са имали достъп до подменю "НАП", поради което
нито са виждали на екран съобщение относно това дали предаването на данни е
успешно или неуспешно, нито са имали възможност да коригират подадените данни
сами. Единствената индиция за възможен проблем е било отразяването в служебния
бон за подадените документи, но бон е генериран както от нивомерната система,
така и във връзка с подадените документи и съдържанието им не е било
проверявано. Вещото лице е коментирало, че достъпът до подменю "НАП"
е осигурен след извършената проверка от НАП през м. януари 2020 г., с което
проблемите от подобно естество са отстранени.
В конкретния случай от фактическа страна административният
орган е посочил в атакуваното НП, че дружеството
– жалбоподател, в качеството си на лице по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, не е подало
в НАП данни за доставката на получените количества течни горива на датата на
данъчното събитие, като документите за доставки ръчно не са въведени чрез
баркод четец и клавиатура на ЕСФП.Следва да се посочи обаче, че дружеството не е
субект на задължение по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, тъй като в търговския обект се
използва ЕСФП. От друга страна като неправомерно поведение е посочено, че
документите за доставки ръчно не са въведени чрез баркод четец и клавиатура на
ЕСФП. От заключението на експертизата се установи, че
в посочените случаи в НП е била изпращана
информация за доставките, при която баркода е бил разчетен правилно от четеца,
но при ръчното въвеждане на данни са били разменени ЕИК на доставчика и
превозвача, поради което изпращането е било неуспешно, т. е. причината се
корени в ръчното въвеждане на данни, което обаче е в противоречие с
разпоредбата на чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., която императивно
определя, че въвеждането на УКН на ЕАДД става
единствено чрез баркод четец и не предвижда ръчно въвеждане на друга
информация. Налага се извода, че посочената норма е цитирана от
административния орган като нарушена, но без да е анализирано съдържанието и да
е приложена в съответствие с него, тъй като същата не предвижда задължение за
ръчно попълване на данни преди изпращането на информацията за получаване на
доставката.
Горното е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП,като
незаконосъобразно.
Съдът обаче констатира още,че неправилно и противоречиво е приложена
санкционната разпоредба,която АНО е посочил като „чл.185 ал. 2 от ЗДДС във
връзка с чл.185 ал. 1 от ЗДДС“. Разпоредбата на чл.185 ал. 1 от ЗДДС предвижда
на лице,което не издаде документ по чл.118 ал. 1 от ЗДДС,се налага глоба за
физическите лица,които не са търговци в размер от 100 до 500 лв.,а за
юридическите лица и едноличните търговци имуществена санкция от 500 до
2 000 лв.Член 185 ал. 2 от ЗДДС предвижда ,че извън случаите на чл.185 ал.
1 от ЗДДС,на лице,което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118
от ЗДДС или нормативен акт по неговото
прилагане,се налага глоба на физическите лица в размер от 300 до 1 000 лв.
или имуществена санкция за ЮЛ и ЕТ в размер от 3 000 до 10 000 лв.Второто
изречение на цитираната норма предвижда,когато нарушението не води до
неотразяване на приходи,се налагат санкциите чл.185 ал. 1 от ЗДДС.На практика
законодателя е предвидил в чл.185 ал. 2 от ЗДДС два размера на санкцията,която
следва да се приложи-когато е налице фактически състав на чл.118 от ЗДДС, за ЮЛ имуществена санкция в размер от 3 000 до
10 000 лв. и когато е налице още един елемент от фактическия състав,а
именно нарушението не води до неотразяване на приходи,имуществена санкция от
500 до 2 000 лв.В конкретния случай АНО е наложил на „Б. 88“ ЕООД шест
имуществени санкции в размер на 500 лв. за осъществени шест отделни
административни нарушения.Размерът на наложената имуществена санкция предполага
наличие на обективния елемент визиран в чл.185 ал. 2 изр. 2 от ЗДДС.Посоченото
изречение липсва като фактология както в АУАН,така и в атакуваното
НП.Недопустимо е елемент от фактическия състав на санкционната разпоредба,обуславящ
приложението на по леко наказание,да не бъде посочен в обстоятелствената част
на съответния акт. Горното води до незаконосъобразност на процесното НП и обуславя неговата отмяна.
Отделно от посоченото по-горе,съдът намира,че в конкретния случай са
налице и предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.В тази
насока АНО само е посочил,че не са налице такива според него,без да е изложил
мотиви в тази насока,които евентуално съдът би могъл да обсъди.Съдебната
практика е приела,че липсата на мотиви относно прилагането или неприлагането на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,не е основание за отмяна на съответния санкционен
акт. Съдът счита,че в конкретния случай са налице предпоставките за
приложението на цитирания текст.Най-съществената от тях е,че деянията,описани в
атакуваното НП са били допуснати в един ранен,първоначален етап на отчитане на посочените
данни в НАП.През този първоначален етап както използвания софтуер не е бил на
необходимата висота /конкретния случай е показателен за липсата на обратна
информация до подателя за получаване на изпратената информация и отстраняване
на този негов недостатък при констатирането му при проверката/,така и
служителите не са имали все още изградена необходимата рутина за работа с такъв
софтуер. Отделно от това контролните органи на НАП са разполагали с паралелни
системи за своевременно констатиране и контролиране на получените горива от ЮЛ,а
именно от нивомерната система и съответните документи на фирмата-доставчик на
горивата.На следващо место незабавно след като е бил констатиран недостатъка на
използвания софтуер,свързан с обратната информация за получаване на изпратената
до НАП информация,същия е отстранен.Не на последното место жалбоподателя е
работил със софтуер,който не е разработил и внедрил той, а сервизна
фирма,поддържаща ЕСФП в обекта.
Водим от горното,съдът:
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 510804/12.05.2020
г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП, , с което на „Б.“
ЕООД, за допуснато нарушение на чл.59а ал. 3 т.1 от Наредба Н-1882006г. и чл. 118
ал. 10 от ЗДДС, на основание чл. 53, ал. 1 във връзка с чл. 27 и чл. 3, ал. 2
от ЗАНН е наложил на „Б.“ ЕООД шест имуществени санкции в размер на 500.00 лв.
(пет стотин лева) всяка, като незаконосъобразно и необосновано.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на съобщаване за изготвяне на
решението, пред Административен съд – гр. Силистра, по реда на глава
дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: