РЕШЕНИЕ

№1169

гр.Бургас, 23.11.2023г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 13 ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Йовка Банкова, в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 1804 по описа на съда за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл.84 от Закона за убежището и бежанците.

Жалбоподател е Е.Е.И., ЛНЧ:**********, с регистриран адрес гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, ваканционно селище Елит 4, вх.J, ет.3, ап.11. Жалбоподателят участва в производството лично и чрез пълномощник – адвокат Д.О. ***.

Ответник по жалбата е интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт З.Т..

В съдебното производство участва и прокурор от ОП Бургас, конституиран по негово искане.

Предмет на оспорване е решение № УПБ-14/14.09.2023г. на интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците, с което молбата на И. за предоставяне на международна закрила е отхвърлена като явно неоснователна, на основание чл.13 ал.1 т.1 и 2 от ЗУБ.

В жалбата се правят оплаквания за неправилно и непълно установена фактическа обстановка, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на оспореното решение. Навеждат се основания за предоставяне на международна закрила, свързани с очаквано от жалбоподателя налагане от страна на държавата му на участие във военни действия, свързани с извършване на военни престъпления в Украйна. Иска се съдът да отмени решението и да върне преписката на органа със задължителни указания по приложението на закона. Сочат се нови доказателства.

Ответникът оспорва жалбата. С депозирано пред съда писмено становище излага съображения за неоснователност на направените от жалбоподателя оплаквания, като

Прокурорът дава заключение за неоснователност на разглежданата от съда жалба. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.84 ал.2 от ЗУБ от лице, което е адресат на оспореното решение и има правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по основателността на жалбата съдът взе предвид направените от жалбоподателя оплаквания, събраните по делото доказателства, както и извърши цялостна служебна проверка на законосъобразността на акта, съобразно изискването на чл.168 от АПК.

Жалбоподателят И. е гражданин на Руска Федерация, роден на ***г. г. в гр.Петрозаводск, Руска Федерация, етническа принадлежност руснак-карел, вероизповедание източноправославно, семейно положение женен. Личните данни на И. са установени въз основа на представен документ за самоличност – национален паспорт № *********, върнат на лицето срещу приложена по преписката разписка.

Производството по предоставяне на международна закрила е започнало въз основа на подадена от И. молба вх. № 359/17.08.2023г. на Регистрационно-приемателен център (РПЦ) с.Баня, с рег. № УП-3541.

Данните относно личния и имуществения статус на потърсилото закрила лице са събрани от органа основно чрез проведено интервю, за което е съставен и приложен по преписката от 17.08.2023г.

Данните за страната на произход на потърсилото закрила лице са събрани от органа основно чрез приложена по преписката справка относно Руската Федерация и по-конкретно относно : 1. Общо положение в страната; 2. Характер и особености на военната служба в Русия; 3. Подлежат ли на наказание лицата, които отказват военна служба и ако да – какви са въпросните наказания и в каква степен същите са изпълняване на практика; 4. Каква руска армия участва във военните действия в Украйна – професионални войници и/или наборници; 5. Обявено ли е военно положение и/или обща мобилизация на територията на Руската Федерация, каква е пределната възраст за мобилизация. Справката е изготвена от директора на дирекция Международна дейност на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Въз основа на горните източници на информация органът приел за установено следното.

Жалбоподателят е напуснал Руската федерация легално със самолет на 11.05.2023 г. или 12.05.2023 г. от гр. Москва за гр. Истанбул, Турция. Там пребивавал няколко часа, след което влязъл в Република България легално с такси. Заявил пред интервюиращия орган, че конкретните поводи да напусне страната си и да дойде в Република България са три - желанието му с неговата съпруга и дъщеря да живеят в Република България; увеличеният срок за пенсиониране и невъзможността да се пенсионира; нямало да може да издържи, ако бъде мобилизиран, поради прекаран масивен инфаркт. Търсещият закрила споделя, че неговата дъщеря била омъжена за българин, живеела в Република България и чакали внуци. Неговата съпруга за последна година работила, подготвяла си визата за Република България, продавали си имуществото в Руската федерация и искали да си купят жилище тук. Обяснява, че имал две жилища в гр. Санкт Петербург, в едното живеела неговата съпруга, а другото дал под наем, и две жилища в Автономна Република Карелия, които бил обявил за продажба. Имал цех за обработка на дърво за производство на сглобяеми къщи, като при него работили между 10 и 20 човека. През месец април 2023 г. продал бизнеса си и дошъл в България. С парите искал да инвестира в Република България, да си купи къща, защото в момента живеел на квартира. Молителят твърди, че не му разрешавали дългосрочна виза, защото не бил пенсионер. Неговата съпруга, ако се пенсионирала, и тя и той щели да имат право на дългосрочна виза. Посочва, че в този момент решил да напусне страната си, защото увеличили възрастта за мобилизация в Руската федерация, което го накарало да дойде в Република България по-рано. Искал тази година да си оформи документите и визата за да дойде спокойно да живее в България, но това не се случило, поради увеличената възраст за мобилизация. Ако се върнел в страната си щели да му забранят да излиза и щели да го пратят в затвора. Здравословното му състояние било много тежко и нямало издържи, ако откажел мобилизация щяло да има наказателно дело и да го затворят. Заявява, че не е получавал призовка за мобилизация и, че не бил търсен от никой във връзка с мобилизацията. В страната на произход увеличили възрастта за мобилизация. Очаквало се, че през есента на 2023 г. ще има нова мобилизация, но нямало официално потвърждение за това.

Жалбоподателят сочи, че е отбил редовната си военна служба между 1984 г. - 1986 г. в гр. Балагое, като старшина. Не искал да живее в Руската федерация и по морални причини - бил против войната. Неговата съпруга нямала пробием с властите, но това можело да се случи всеки ден, защото също била против войната. Налагало се да мълчи, да не изказва мнение, защото всяка дума на неправилното място, можело да доведе наказание от страна на властите. Посочва, че в Руската федерация имал всичко, семейство, жилища, пари, работа и живял добре. Нищо не искал, освен да можел да пребивава легално в Република България, бил обезпечен финансово, даже можело да инвестира тук. Сега подал молба за международна закрила, защото срокът на визата му изтичал и искал да пребивава легално в страната. Добавя, че неговата съпруга всеки момент щяла да получи виза и щял да има официално право да подаде молба за виза „Д", но докато това станело, никой незнаел какъв да бъде срока, а той в момента нямал официален статут за пребиваване в Република България. Мисли, че ако се върнел в Руската федерация щял да попадне под мобилизация през месец септември 2023 г. Допълва, че ако се укриел, нямал да има достъп до банковите си сметки и имущество.

Жалбоподателят сочи, че не е членувал в политическа партия или организация и не е имал проблеми с властите в страната си - не е бил арестуван или осъждан. Заявява, че не е имал проблеми на етническа основа. Посочва, че е нямал проблеми заради изповядваната от него религия.

Решаващият орган приел за установено, че за кандидата не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ, тъй като липсват данни за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл.8 ал.1 от ЗУБ - по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и не е бил обект на репресии поради тези причини. Изложеното от кандидата не водело до извод, че ще бъде подложен на бъдещо такова третиране. Не са установени обстоятелства, сочещи, че официалната власт в Русия има негативно отношение към кандидата. Той е напуснал страната си легално с национален паспорт, със самолет, доброволно и по собствено желание. Изказването му, че не искал да живее в Руската федерация по морални причини и бил против войната с Украйна е прието от органа като лично мнение на чужденеца, при липсата на данни някой да го е търсил или да е имал проблеми, заради неговите възгледи.

Една от изложените причини за напускането на Руската Федерация е притеснението му да не бъде мобилизиран. Тези опасения не са подкрепени с никакви доказателства, което обуславя извод, че са неоснователни и конкретно за него за лицето не съществува опасност да бъде мобилизиран или да носи наказателна отговорност, в случай че се завърне в страната си на произход. Жалбоподателят сам отбелязва, че не е бил търсен и не е получавал призовка за мобилизация. Опасението му за предстояща мобилизация през есента на 2023 г., също е било неаргументирано и е почива на предположения, а в настоящото производство се установи, че е неоснователно. Кандидатът не е засегнат по някакъв начин от това, че е била вдигната горната граница на възрастта до която мъжете могат да бъдат мобилизирани. От информация в справка с Вх. № ЦУ - 1303/31.08.2023 г, за Руската федерация на Дирекция „Международна дейност" на ДАБ - МС е видно, че „...Допустимите резервисти включват войници под 42 години, младши офицери под 47 години, полковници под 57 години, други старши офицери под 52 години.

В настоящото производство пред съда са представени нови доказателства в тази връзка. Представен е (в копие и заверен превод) военен билет на И., от който е видно, че кандидата е сержант от запаса на Руската Федерация. Представен е (в копие и заверен превод) Федерален закон за изменение на отделни законодателни актове на РФ , от който се установи, че възрастовата граница за пребиваване в резерва за неофицерските звания е 55 години. Както бе отбелязано по-горе жалбоподателят е 58 годишен, поради което следва да се приеме, че не подлежи на мобилизация и сочената от него „заплаха“ от принудително участие в престъпните военни действия на Русия в Украйна не изглежда вероятна и очаквана при установеното законодателство в страната на произход.

От приложената по преписката справка е видно, че в Руската федерация мобилизират в резерва войници и моряци до установената в закона възраст. Посочено, че професионални и договорни войници се сражават в Украйна, заедно с членове на частни охранителни и военни компании, както и вербувани мъже от самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики. Сочи се, че в Русия няма скрита мобилизация и принудително призоваване за участие във военни действия. Набират се хора, като им се предлагат изгодни временни договори за служба в армията, но никой не е принуждаван от военните служби да подписва такъв договор.

Другите две причини изтъкнати от молителя, заради които е напуснал Руската федерация - желанието му да живее със своята съпруга и дъщеря в Република България и увеличения срок за пенсиониране и невъзможността да се пенсионира в страната си на произход са от личен и семеен характер и са извън предметния обхват на ЗУБ, съобразно приетото от решаващия орган. Взето е предвид, че съгласно Глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, мигрантът е лице, което по причини различни от изброените в определението за бежанец; дадено в Женевската конвенция от 1951 г. и протокола от 1967 г., доброволно напуска страната си, за да се засели другаде. Той може да прави това от желание за промяна или приключение или по семейни или други причини от личен характер. Ако върши това по чисто икономически съображения, той е икономически мигрант, а не бежанец. Заявените от кандидата причини за напускане на страната си са от личен и семеен характер и са извън предметния обхват на ЗУБ.

По-нататък в решението органът приел, че спрямо И. не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че той е бил принуден да напусне Руската федерация поради „реална опасност от смъртно наказание или екзекуция" по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Спрямо чужденеца няма повдигнато обвинение и той не е бил арестуван или осъждан. Изрично заявява, че напуснал страната си легално с национален паспорт, със самолет, по своя воля и желание. Нито държавата или орган свързан с държавата са му попречили по какъвто и да е начин. Става ясно, че официалната власт няма отрицателно отношение към него, в противен случай е щял да бъде възпрепятстван при преминаване на границата на страната.

В тази връзка изводите на органа са обосновани чрез посочване на тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело № С- 465\07, понятията "смъртно наказание", "екзекуция" и "изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание" , наложени на молителя в страната му на произход, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, обхващат ситуации в които кандидатът за субсидиарна закрила е изложен на риск именно от този конкретен вид посегателство. В разглеждания случай, чужденецът не е правил релевантни твърдения по чл.9 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ.

Случаят е бил разгледан от органа и във връзка с възможността за прилагане на чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ. Съгласно решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на европейските общности по дело № С- 465/ 07 по преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 15, б. „в" от Директива 2004/ 83/ ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. Нормата визира заплахи срещу живота или личността на цивилно лице в по-широк план. Тези заплахи са присъщи на една обща ситуация на „въоръжен вътрешен или международен конфликт". Разгледаното насилие в основата на посочените заплахи е квалифицирано като „безогледно" - термин, който предполага, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение. В този контекст под „лични" трябва да се разбират посегателства, насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, когато степента на характеризиращото протичащ въоръжен конфликт, безогледно насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че лице, върнато в съответната страна, ще бъде подложено на такова третиране в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тази територия, като се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи по смисъла на чл.15 б.В от Директивата. Признато е правото на преценка за степента на безогледно насилие, характеризиращо въоръжения конфликт от компетентните национални органи, до които е подадена молбата за субсидиарна закрила или на съдилищата на държавата-членка, до които е отнесено решението за отказ на подобна молба.

От приложената справка е установено за Руската федерация, че страната разполага с централизирана, авторитарна политическа система, доминирана от президента. Двукамарното Федерално събрание се състои от пряко избираема долна камара (Държавна дума) и назначаема горна камара (Съвет на федерацията), като и двете не разполагат с независимост от изпълнителната власт. Министерството на вътрешните работи, Федералната служба за сигурност (ФСБ), Следственият комитет, прокуратурата и Националната гвардия са отговорни за правоприлагането. ФСБ отговаря за държавната сигурност, контраразузнаването и борбата с тероризма, както и за борбата с организираната престъпност и корупцията, а Националната полиция е подчинена на Министерството на вътрешните работи. От тази информация се установява, че на територията на Руската федерация не е налице широко мащабен въоръжен конфликт, т.е. нивото на общото насилие в Руската федерация не е изключително високо. Освен това, изхождайки от дефиницията на понятието „война", съгласно международното право и съотносимостта му към положението в Руската федерация, не може да става дума за наличие на такава на територията на тази страна. От представените доказателства е показателно, че дори и да се завърне в държавата си по произход, жалбоподателят би могъл да води сравнително нормален начин на живот и не се установяват и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

Прието е от органа, че за кандидата се установяват положителните предпоставки и липсват данни за отрицателни предпоставки по чл.9 ал.4 и 5 от ЗУБ. Искането му в частта за предоставяне на хуманитарен статут е неоснователно. Прието е и това, че липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл.8 ал.9 и чл.9 ал.6 от ЗУБ, тъй като молителят не е заявил член на семейството му да има предоставен статут в Република България. На чуждия гражданин не може да бъде предоставен и статут по чл.9 ал.8 от ЗУБ, тъй като не обосновава в молбата си други причини от хуманитарен характер, нито посочва някоя от причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи.

Оспореното решение е издадено в рамките на ускореното производство по чл.68 и сл. от ЗУБ от интервюиращ орган, съгласно предоставените му правомощия по чл.70 ал.1 от ЗУБ. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Производството е надлежно образувано въз основа на подадена от кандидата молба. Проведено е интервю, за което е съставен протокол подписан от кандидата за закрила, от преводач и от интервюиращия орган. Административния акт е издаден в рамките на 14-дневния срок по чл.70 ал.1 от ЗУБ.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Всички съставени документи са били връчени на Д. Ш., като той се е запознал с текста им на език, който владее, което изрично е отбелязано във всеки един документ и е удостоверено с подписите на чужденеца, назначения преводач и съставилото ги длъжностно лице. Обжалваното решение е издадено в предвидената от законодателя писмена форма, като то е мотивирано, с оглед изложените в него фактически и правни основания. Съобразно нормата на чл.73 от ЗУБ, първо е извършена преценка за предоставяне на статут на бежанец и след като е прието, че не са налице основанията за това е разгледана необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.2 и 3 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл.1 ал.2 от ЗУБ закрилата, която Република България предоставя на чужденци включва убежище, международна закрила и временна закрила. Според чл.1а ал.2 от ЗУБ международна закрила се предоставя по силата на Конвенцията за статута на бежанците, съставена в Женева на 28.07.1951г., и Протокола за статута на бежанците от 1967г., ратифицирани със закон (обн., ДВ, бр.36 от 1992 г.; доп., бр.30 от 1993г.) (ДВ, бр.88 от 1993г.), на международни актове по защита правата на човека и на този закон и включва статут на бежанец и хуманитарен статут.

Оспореното решение е издадено на основание чл.13 ал.1 т.1 и 2 от ЗУБ, според която разпоредба молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8 ал.1 и 9, съответно по чл.9 ал.1, 6 и 8, и чужденецът се позовава на основания извън предмета на този закон (т. 1); не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване (т. 2).

Основанията за предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, като наличието и основателността на опасенията на кандидата за закрила, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

Правилно административният орган е приел, че в случая не са налице основанията по чл.8 от ЗУБ, за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя.

Съгласно чл.8 ал.1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Според дефиницията, дадена в чл.8 ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като в ал.5 на същия член законодателят е регламентирал действията, които могат да се квалифицират като преследване. Сред тях са правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин (т. 2), наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни по т.3, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл.12 ал.1 т.1-3 от ЗУБ.

В настоящия случай, видно от заявеното от жалбоподателя по време на интервюто, по отношение на него не се установява преследване по някой от изброените в чл.8ал.  1 от ЗУБ признаци. Той не сочи конкретни причини, от които да се направи извод или предположение за наличието на основателен страх от преследване. Не посочва какви действия е предприела руската държава от които да изпитва опасения, че може да бъде мобилизиран и да бъде изпратен да воюва. Няма данни и след напускането му на страната, същият да е бил търсен и призоваван към мобилизация.

Изложените от жалбоподателя причини за напускане на страната не съставляват материалноправно основание за предоставяне на закрила и в хипотезата на ал.6 на чл.8 от ЗУБ. Съгласно посочената разпоредба, опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. Опасенията от завръщане в страната по произход не може да са абстрактни, а трябва да са основани на конкретни факти – на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход или на дейност извършена от него след отпътуването му.

Съгласно протокола от проведеното с жалбоподателя интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият е заявил, че напуснал Русия поради опасение, че могат да го мобилизират за участие в бойните действия на Русия в Украйна. Твърди, че е против войната в Украйна и не е съгласен да постъпва в армията и да участва в убийството на братски народ. Заявява, че не е получавал повиквателна да се яви в армията, както и че нито срещу него, нито срещу негови близки е оказвано насилие. Посочва, че не иска да се връща в държавата по произход докато не приключи руската агресия агресия. От така изложените факти не се установяват обстоятелства, че спрямо търсещия закрила на основание на неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група има осъществено преследване, нито че е налице риск от бъдещо такова, поради което и същият основателно да се страхува от това. Нито един от изнесените факти от бежанската история не сочи данни за опасност или реално проявено насилие спрямо търсещия закрила поради причините, посочени в закона. Правилно решаващият орган е приел, че всички опасения на търсещият закрила, че може да бъде мобилизиран се основават само и единствено на негови предположения.

Обоснован е извода на органа, че от изложеното от молителя не може да се направи извод, че ще бъде подложен на бъдещо насилие и репресии. От проведеното с него интервю става ясно, че не е налице негативно отношение спрямо него. Той е напуснал страната си легално, доброволно и по собствено желание, без да бъде спрян по някакъв начин от властта. Правилно от административния орган е прието, че причината, поради която жалбоподателя е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец на това основание. Опасенията му, че при завръщане в страната ще бъде преследван за своите възгледи или ще бъде мобилизиран са само предположения, които не се обосновават с доказателства. Никъде в интервюто не се твърди жалбоподателят да е изказвал публично мнение против войната в Украйна или въобще против политиката на Путин в Русия, за да има някакви основания да се счита, че неговите права биха били застрашени на територията на Руската федерация. От справката, изготвена от дирекция "Международна дейност" при Държавна агенция за бежанците се установява, че всякакво демонстриране на гражданска активност, в т. ч. и против войната, но не само, би довело в най-добрия случай до тежки глоби, а не рядко и до лишаване от свобода. За жалбоподателя обаче отсъства такава заплаха, тъй като каквото и мнение да има той за вътрешната и външната политиката на управляващите в Руската федерация, не го е изразявал публично нито в среда сред приятели, нито сред по-широк кръг от хора, още по-малко в социалните мрежи или други възможности, които предоставя Интернет. Не е участвал в протести и митинги. Никога не е имал проблеми с полиция, с военни или с паравоенни образувания. Затова съдът счита за правилен извода на ответника, че за жалбоподателя са необосновани опасенията от преследване, което би застрашило неговия живот или свобода в държавата по произход. Още повече, че се установи липсата на легално основание за мобилизация в конкретния случай.

От всички изброени в чл.8 ал.5 от ЗУБ действия на преследване само действията по т.5 имат някакво отношение към носенето на военна служба, но това са само действия, които биха се осъществили при отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия и то когато тази военна служба би предполагала извършването на военни престъпления или престъпления против мира и човечеството. Отказ да бъде отбита военна служба предполага мобилизация, която спрямо жалбоподателя не е очаквана, нито вероятна с оглед събраните доказателства.

Правилни и в съответствие със закона са изводите на органа, че не са налице и условията за предоставяне на хуманитарен статут. Според разпоредбата на чл.9 ал.1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1) смъртно наказание или екзекуция, или 2) изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3) тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В разглеждания случай не се установява реална опасност за жалбоподателя от такива тежки посегателства. Той не е арестуван или осъждан и няма основание да се приеме, че е принуден да отпътува от родината си, поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Срещу него не са предприети такива действия нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Не е налице и хипотезата на чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ. На територията на Руската Федерация няма военен конфликт, липсват и данни за безогледно насилие, което да е изключително, за да обоснове в достатъчна степен страх от преследване и заплаха за живота на жалбоподателя. Не се установява спрямо него да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправена пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

На следващо място следва да се отбележи, че спрямо жалбоподателя не са налице основания и за субсидиарна закрила. При издаване на оспорения административния акт органът се е съобразил със задължителното тълкуване на чл. 15 б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решение по дело № С-465/07 на Съда на Европейския съюз, в което е посочено, че предвид липсата на тежки и лични заплахи по отношение на кандидата не се установяват предпоставките по чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ. Анализът на актуалните данни, събрани относно Русия, където е живял жалбоподателя, сочат липса на активни бойни действия. С оглед на това не може да се направи извод, че в мястото, където той живее, е налице въоръжен конфликт или е достигната степен на безогледно насилие, което се определя за такова с характера на въоръжен конфликт в съответствие с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, дадено с цитираното по-горе решение на Съда на Европейския съюз, следователно не е налице и специфичната хипотеза на чл.9 ал.1 т.3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут.

В заключение съдът счита, че от доказателствата по делото не може да се направи извод, че спрямо кандидата за закрила са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха. Административният орган е направил изследване на всички твърдяни факти от бежанската история на жалбоподателя, свързани с личното му положение и правилно е достигнал до извод за липсата на материалноправни предпоставки за предоставяне на търсената закрила.

Жалбата е неоснователна, поради което на основание чл.172 ал.2 от АПК оспорването следва да се отхвърли.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Е.Е.И., ЛНЧ:**********, с регистриран адрес гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, ваканционно селище Елит 4, вх.J, ет.3, ап.11, срещу решение № УПБ-14/14.09.2023г. на интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците, с което молбата на И. за предоставяне на международна закрила е отхвърлена като явно неоснователна, на основание чл.13 ал.1 т.1 и 2 от ЗУБ.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ :