Р Е Ш Е Н И Е №
1349
гр.
Сливен, 26.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти
граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1514 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, с която са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за
установяване съществуването на вземане на взискателя по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 12.10.2017 г., между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател и ответницата Велика Х.Г. като
заемател бил сключен Договор за паричен заем № 3056355, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на заемателя.
Съгласно сключения договор заемодателят се задължил да предостави на
заемателя парична сума в размер на 800 лева, която била предоставена реално при
подписване на договора, като самият договор играел ролята на разписка.
Уговорено било, че усвоената парична сума се олихвява с договорна лихва в общ
размер на 69,40 лв. Заемателят се задължил да върне сумата от 869,40 лв. на 21
равни седмични погасителни вноски в размер на 41,40 лв. всяка, с падеж на
първата вноска на 20.10.2017 г. и падеж на последната вноска на 09.03.2018 г.
Твърди се, че заемателят не изпълнил задължението си за връщане на заемната
сума, като на основание сключения договор и съгласно Тарифа за таксите на „Изи Асет Мениджмънт“ АД
в случай, че заемателят забави заплащането на погасителна вноска с повече от 30
календарни дни дължи заплащане на такса разходи в размер на 9 лв., която се
начислява за всеки следващ 30-дневен период на забавата, но не повече от 45
лева. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят се задължил в тридневен срок
от подписване на договора да представи обезпечение с двама поръчители и тъй
като не е представил такова се твърди, че заемателят дължи и неустойка за
неизпълнение в размер на 394,59 лв., дължима също на 21 равни вноски от по
18,79 лв., платими на съответните падежи на погасителните вноски по договора за
главница и договорна лихва.
В съответствие с чл. 8 от договора се твърди, че заемателят дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочената главница,
в размер на 70,02
лв. за периода от 21.10.2017 г. до 07.12.2018 г.
Излагат се твърдения, че по силата на подписано на 01.05.2018 г.
Приложение № 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., „Изи Асет Мениджмънт“ АД, прехвърлил вземанията си по процесния договор
за паричен заем на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като упълномощил
цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия.
Ищцовото дружество изпратило две уведомления до ответницата,
които се върнали в цялост поради отсъствие на адресата от адреса. Уведомление
било изпратено и чрез куриерска фирма, но също било върнато с отбелязване, че
получателят не живее на адреса. Ищцовото дружество излага твърдения, че с връчването
на препис от исковата молба ответникът - длъжник се счита уведомен за цесията,
а в случай, че съобщението до ответника е връчено по реда на чл. 47 ГПК, то
следва да се приеме, че възражението за липса на уведомяване за цесията може да
се направи само заедно с твърдение, че длъжникът вече е изпълнил на стария
кредитор и фактът кога и на кого е връчено уведомлението за цесията не е от
значение за основателността на иска.
Ищецът претендира да бъде признато за установено,
че ответницата му дължи следните суми: сумата от 800,00 лв., представляваща главница - неизпълнено задължение по
Договор за паричен заем № 3056355/12.10.2017 г., вземанията по който са
цедирани на ищеца от заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД; сумата от 69,40 лв., представляваща договорна лихва
за периода от 20.10.2017 г. до 09.03.2018 г.; сумата от 394,59 лв., представляваща неустойка за периода от 20.10.2017 г. до
09.03.2018 г.; сумата от 45,00 лв.,
представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания и сумата от 70,02 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 21.10.2017 г. до 07.12.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението ч. гр. д. №
6833/2018 г. по описа на РС - Сливен до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се и направените в заповедното производство разноски
в общ размер от 102,58 лв., както и направените в исковото производство
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от особения представител на ответницата, с който изразява становище за
недопустимост и евентуално за неоснователност на исковете, тъй като не е налице
надлежно уведомяване на длъжницата за извършената цесия. Оспорва представеното
извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия с твърдения за нередовност
на същото, както и поради липсата на доказателства за размера на отделните
вноски по непогасените главница, лихви и такси. Оспорва и претендираното от
ищеца вземане за неустойка, тъй като клаузата противоречи на добрите нрави и е
нищожна, а и уговорената неустойка не обезпечава в случая неизпълнението, а е
свързана с осигуряване или не на допълнителна гаранция за заплащане на
задължението. Оспорва и претендираното вземане за 45 лв. такса разходи, тъй
като такива разноски не са осъществени реално и се явяват начислена втора по
ред неустойка.
В
съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат, писмено становище,
с което моли исковете да бъдат уважени и претендира разноски.
Ответницата,
редовно призована, не се явява лично. Представлява се от назначен от съда
особен представител - адвокат, който изразява становище за неоснователност на
исковете и моли да бъдат отхвърлени.
Като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за паричен заем № 3056355
от 12.10.2017 г. с посочени страни - заемодател „Изи Асет Мениджмънт“ АД и заемател
Велика Х.Г., съдържащ данни за предоставен на ответницата заем в размер на 800
лв. Посочени са следните условия на отпуснатия заем - фиксиран ГЛП 40,00 %
годишно, ГПР 48,32 %. Уговорен е общият размер на дължимата от заемателя сума -
869,40 лв., срок на договора в седмици - 21 (броя седмични плащания), с размер
на седмичното плащане 41,40 лв.
В чл. 4, ал. 2 от Договора е уговорена неустойка в
размер на 394,59 лв. при неизпълнение на задължението на заемателя да осигури
обезпечение на договора чрез двама поръчители или банкова гаранция с
бенефициер.
Сумата
по кредита била усвоена от ответницата чрез рефинансиране на друг заем по
Договор №
2999843 в размер на 337,20 лв. и в брой, което тя удостоверила с подписа си.
Установява се от представените писмени доказателства
по делото -Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010 г., и Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.,
подписано на 01.05.2018 г., заемателят „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, прехвърлил
вземанията си по процесния договор за паричен заем на ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Видно от представеното пълномощно (на л.
17 от делото), ищецът е бил упълномощен от цедента да уведоми всички длъжници по
всички вземания на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, възникнали по силата на сключени
договори за кредит, за прехвърлянето им на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД по силата на Договора за цесия от 16.11.2010 г.
Представени са уведомителни писма за извършеното
прехвърляне на вземанията, изпратени до ответницата, които не са й били
връчени, видно от приложените известие за доставяне и обратна разписка (л. 19 и
л. 21 от делото).
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа
експертиза, остатъкът от задължението на ответницата по договора за кредит е в
общ размер на 1384,55 лв., в т. ч. главница - 800,00 лв., договорна лихва за периода от 20.10.2017 г. до 09.03.2018
г. - 69,40 лв., неустойка за периода
от 20.10.2017 г. до 09.03.2018 г. - 394,59 лв., такса разходи за събиране на
просрочени вземания - 45,00 лв. и обезщетение за забава за периода от
21.10.2017 г. до 07.12.2018 г. - 70,02 лв.
Установеното от фактическа страна мотивира
следните правни изводи:
Предявените
установителни искове са процесуално допустими.
По същество
обаче, съдът намира за основателен единствено предявения иск по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр.
чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от
800,00 лв., представляваща главница - неизпълнено задължение по Договор за
паричен заем № 3056355/12.10.2017 г., вземанията по който са цедирани на ищеца
от заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД по силата на Приложение
№ 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010 г., подписано на 01.05.2018 г., ведно със законната лихва
за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 6833/2018
г. по описа на СлРС - 07.12.2018 г., до окончателното й погасяване.
Установи се, че вземанията по процесния договор за паричен заем са били
прехвърлени с цесия, за което са представени съответните писмени доказателства,
като цесията е действителна. В чл. 10 от договора за заем изрично е предвидена
възможността кредиторът да прехвърли правата си по договора на трето лице, без
да е необходимо съгласието на длъжника, поради което в случая не е налице
противоречие с нормата на чл. 26, ал. 1 ЗПК. Цедентът е овластил
с изрично пълномощно цесионера от негово име да информира длъжника за
сключените цесии, като по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на
вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е съобщено от
предишния кредитор. Не съществува законова пречка уведомяването да се направи и
от цесионера, когато той е изрично овластен за това, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие.
Съдът споделя изцяло
съображенията за действителност на цесията, изложени от пълномощника на
ищцовото дружество както в исковата молба, така и в писменото становище,
депозирано по делото. Няма спор в правната
доктрина и съдебна практика, че придобиване на вземането от цесионера настъпва
със самото сключване на договора за цесия (така Решение № 40/13.05.2010
г. на ВКС по т. д. № 566/2009 г., ТК, І т. о., Решение № 1279/12.11.1996 г. на
ВКС по гр. д. № 29/1996 г., V г. о.), като аргумент за това се съдържа и в чл.
99, ал. 2 ЗЗД - цесионерът придобива вземането в състоянието му към момента на
сключване на договора за цесия. Ето защо съобщаването на
цесията на длъжника не е елемент от фактическия състав на цесията. Касае се за ненастъпило само и единствено за длъжника действие на
цесията, като уведомяването на длъжника цели единствено да го защити срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането.
Уведомяването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД има това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може
да бъде изпълнено валидно другиму. Поради това длъжникът може да възразява
успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече
е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента
на уведомлението. (така Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г.
по описа на ВКС на РБ, IV-то г. о.)
Съдът намира обаче, че в
случая при сключване на процесния договор за кредит не са спазени императивни
законови разпоредби на Закона за потребителския кредит.
Съгласно задължителните изисквания,
въведени с разпоредбата на чл. 11 ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК, договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като
погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията
за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент и, когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит.
От уговореното съдържание на
договора, общият размер на дължимата от кредитополучателя сума е 869,40 лв.,
срокът на договора в седмици - 21 (броя седмични плащания) с размер на
седмичното плащане 41,40 лв., следва изводът, че в договора фигурира информация
за съответните плащания и срокове за това. Съгласно цитираната правна норма на
ЗПК, за да бъде прието, че съответни уговорки в договора по своята правна
същност представляват погасителен план, следва освен да са ясни размерът на
съответните плащания и срокът за това, също така да е изложена и разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихва, изчислена на базата
на лихвения процент и, когато е приложимо, допълнителните разходи. В настоящия
случай липсва разбиване по пера на задължението на кредитополучателя, от което
да е ясно в каква част то представлява главница, лихви и неустойка по заема, съответно
липсва информация, показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението
за главница, лихви и неустойка се погасява. Не става ясно как се формира сумата
от 41,40 лв., съставляваща размер на седмична погасителна вноска. Задължението,
произтичащо от ЗПК за кредитора е да посочи разбивка не само на целия размер на
предоставения паричен заем, а и на всяка една отделна погасителна вноска. Макар
да се изяснява, че сумата от 869,40 лв. е сбор от сумата от 800 лв. - главница
по договора и сумата 69,40 лв. - общ размер на фиксираната лихва, не е посочено
в стойността на всяка една седмична вноска какъв е размерът на главницата и
лихвата, нито пък на уговорената неустойка за неосигуряване на обезпечение на
договора за заем.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор
за потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 11 и 12 ЗПК, тъй като няма изискуемото по закон съдържание - липсва
погасителен план, поради което и по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна недействителност
- нищожност на договора. Съгласно правилото на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ето защо ответницата следва да върне само чистата стойност
на кредита, без лихви, неустойка или други разходи по кредита.
Мораторна лихва върху получената чиста стойност по
кредита при недействителност на договора за кредит се дължи от поканата, по
аргумент от чл. 84, ал. 2 ЗЗД, което в настоящия случай се явява исковата
молба.
Следователно, предявеният иск с правно основание чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, се явява
основателен за сумата от 800,00 лв.,
представляваща главница - неизпълнено задължение по Договор за паричен заем №
3056355/12.10.2017 г., вземанията по който са цедирани на ищеца от заемодателя
„Изи Асет Мениджмънт“ АД по силата на Приложение
№ 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010 г., подписано на 01.05.2018 г., ведно със законната лихва
за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. №
6833/2018 г. по описа на СлРС - 07.12.2018 г., до окончателното й погасяване, като
съответно останалите установителни искове за сумата от 69,40 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.10.2017
г. до 09.03.2018 г.; сумата от 394,59
лв., представляваща неустойка за периода от 20.10.2017 г. до 09.03.2018 г.;
сумата от 45,00 лв., представляваща
такса разходи за събиране на просрочени вземания и сумата от 70,02 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 21.10.2017 г. до 07.12.2018 г. следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Относно разноските:
При този изход на спора съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски производството,
за които е представен списък по чл. 80 ГПК, а именно сумата от 910,04 лв., от общо направени разноски
в размер на 1575 лв., от които 102,58 лв. разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по ч. гр. д. №
6833/2018 г. по описа на РС - Сливен и 1472,42 лв. разноски за държавна такса,
депозит за особен представител, депозит за експертиза и юрисконсултско
възнаграждение в настоящото исково производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, че ВЕЛИКА Х.Г., ЕГН: **********,
с адрес *** ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 800,00 лв. /осемстотин лева/, представляваща главница - неизпълнено задължение
по Договор за паричен заем № 3056355/12.10.2017 г., вземанията по който са
цедирани на ищеца от заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД по силата на Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.,
подписано на 01.05.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 6833/2018 г. по
описа на СлРС - 07.12.2018 г., до окончателното й погасяване, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение № 3927/10.12.2018 г. по ч.
гр. д. № 6833/2018 г. по описа на СлРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено, че ВЕЛИКА Х.Г., ЕГН: **********, с адрес ***
дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 на
основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 69,40 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.10.2017
г. до 09.03.2018 г.; сумата от 394,59
лв., представляваща неустойка за периода от 20.10.2017 г. до 09.03.2018 г.;
сумата от 45,00 лв., представляваща
такса разходи за събиране на просрочени вземания и на основание чл. 422, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 70,02 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
21.10.2017 г. до 07.12.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
3927/10.12.2018 г. по ч. гр. д. № 6833/2018 г. по описа на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, ВЕЛИКА Х.Г., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, сумата от 910,04 лв. /деветстотин
и десет лева и четири стотинки/, представляваща разноски в общ размер, от които 59,27 лв., представляваща
направени разноски в производството по ч. гр. д. № 6833/2018 г. по описа на РС
- Сливен и 850,77 лв., представляваща направени разноски по делото в исковото
производство, съразмерно с уважената част от исковете
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: