РЕШЕНИЕ
№ 616
гр. Стара Загора, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антония Тонева
при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев
като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело №
20215530105237 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.127 ал.2 ЗЗД.
Ищецът ХР. ..... ХР. твърди в исковата молба, че с ответницата М. Т. Ч. били бивши
съпрузи, като от месец август 2009г. прекратили фактическото си съжителстване, а
гражданския им брак бил прекратен по взаимно съгласие на 01.06.2010г. с влязло в сила
решение по Гр.Д №1365/2010г. по описа на PC Стара Загора. На 11.12.2007г. по време на
брака им, съвместно с ответника по делото, като кредитополучатели сключили Договор за
жилищен кредит № 4739/R/2007г. с „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД, Клон „Стара
Загора" в размер на 28200 EUR, като кредитът бил усвоен на 01.08.2008г. Ползването на
предоставения кредит ставало по безкасов път чрез сметка с IBAN: BG48PIRB80854...,
открита на кредитополучателя в „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД /понастоящем
„Юробанк България" АД/. За обезпечаване точното изпълнение на условията по договора,
учредили в полза на банката първа по ред ипотека върху собствен недвижим имот, находящ
се в с. ..... Погасяването на кредита се извършвало на месечни погасителни вноски, съгласно
Погасителен план /от 1.08.2008 г./, представляващ приложение към сключения договор.
Договорът бил изменен и допълнен с Анекс №1/27.06.2017г. към Договор за жилищен
кредит № 4739/R/2007 г., сключен съвместно с ответника по делото. В него страните се
съгласили, че към 27.06.2017г. кредитополучателят е в просрочие на задълженията си към
банката по Договора за кредит, като общата сума на просрочените задължения в размер на
2108,53 EUR се прибавяла към редовната главница по Договора за кредит, като ново
формираната сума на главницата в размер на 22474,87 EUR се считала за отпусната при
1
условията на Договора за кредит и сключения Анекс. Погасяването на кредита щяло да се
извършва на анюитетни месечни погасителни вноски, които били посочени в Погасителен
план /от 3.07.2017г./, представляващ приложение към сключения договор. Крайният срок за
издължаване на кредита бил 179 месеца, считано от датата на подписване на Анекса -
27.06.2017г.
Ищецът твърди, че от началото на усвояването на кредита през 2008 г., заплащал
всички погасителни вноски по кредита до 19.05.2017г., когато ответницата по дело за пръв
път започнала да внася погасителни вноски по кредита. След фактическата им раздяла, от
месец септември 2009 г. до момента на погасяване на кредита /юни 2021г./, за погасяване на
кредита били заплатени общо от двамата ответници – 31241,34 евро, или 61102,75 лева.
Съгласно правилата за солидарните длъжници по ЗЗД, ищецът навежда доводи, че частта на
всеки от съдлъжниците била 15620,67 евро, или 30551,37 лв. Така ищецът платил 24533,96
евро /47984,25 лева/, а ответникът – 6707,38 евро /13118,49 лева/, или ответникът дължал
17432,88 лева /30551,37- 13118,49/ на ищеца досежно погасяването на кредита.
Допълнително ищецът твърди, че заплатил и сумите от: 75 лв. по фактура №
**********/17.06.2021г. за изготвяне на съгласие за заличаване на ипотеката, 103.13 лв. по
фактура № **********/8.07.2021 г. за нотариална такса за заличаване па ипотеката и 27,60
лв. по вносна бележка към Агенцията по вписвания за заличаване на ипотеката, или сума в
общ размер на 205,73 лв., като претендира и за половината от тях – 102,86 лв. Представя
съдебна практика в тази връзка - Решение № 191 от 23.02.2018 г. по гр. д. № 3907/2016 г. на
ВКС; Решение № 279 от 26.11.2018 г. по гр. д. № 4694/2017 г. на ВКС.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди М. Т. Ч. на основание чл.127, ал.2
от ЗЗД, да му заплати сумата 17535,74 лв., представляваща разликата, която ищецът
изпълнил в повече от своята част като солидарен длъжник по отпуснатия банков кредит №
4739/R/2007 г., за периода от месец септември 2009г., до месец юни 2021г. /момента на
погасяване на кредита/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените разноски.
Ответникът М. Т. Ч. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който
изразява становище, че така предявената искова претенция счита за допустима, но изцяло
неоснователна по основание и по размер.
Признава, че действително с ищеца са бивши съпрузи, бракът на които е прекратен
на 11.06.2010г., с влязло в сила съдебно решение по гр.дело №1365/2010г. на СтРС. Посочва
обаче, че не отговаря на истината твърдението, че фактическата раздяла между тях е от
август 2009 г. Според ответницата разривът в отношенията между двамата датирал от по-
рано, но раздялата им била от м.април 2010г., когато депозирали в съда молбата си за
прекратяване на брака по взаимно съгласие. По тази причина по отношение на платените
вноски по Договора за жилищен кредит № 4739/R/2007 г. в периода 01.08.2008 г. /дата на
усвояване на кредита/ до 31.03.2010г. е налице законовата презумпция за съвместен принос
и на двамата съпрузи.
Посочва, че с приложения по делото Договор за жилищен кредит № 4739/R/2007г.
2
бил рефинансиран кредит за ремонт и довършителни работи, предоставен от Райфайзенбанк
- АД, който страните са използвали за довършване на построените от тях жилищна сграда
със ЗП 201, 55 кв. метра и РЗП 329, 30 кв. метра и стопанска постройка със ЗП 36,00 кв.
метра. Тези две сгради били построени в село ...., в УПИ I-120, в кв. 17 по плана на селото,
което дворно място било лична собственост на ответницата, дарено й от нейните родители.
Освен това, само част от средствата от отпуснатия от банката кредит били използвани за
строителството на горепосочените сгради, а другата част от кредита ищецът използвал за
финансиране на своя бизнес. Строителството на двете сгради продължило около три години
и значителна част от него била финансирана със спестявания на страните. Жилищната
сграда получила разрешение за въвеждане в експлоатация на 23.04.2008 г., като според
ответницата, до развода им с ищеца повече нищо не било правено по нея, тъй като не
разполагали с нужните средства, а и междувременно възникнали проблеми в отношенията
им. Цялостното обзавеждане на къщата било направено от нея след прекратяването на брака
им, с финансовата помощ на нейните родители и на сина й .....
Ответницата М.Ч. сочи, че при развода си с ищеца уредили само личните си
отношения. За уреждане на имуществените отношения страните постигнали договорка
вноските по обслужване на Договора за жилищен кредит № 4739/R/2007г. да бъдат
заплащани от ищеца Х., а в замяна на това при продажбата на целия имот/дворно място,
ведно с всички постройки и подобрения, получената сума да бъде разделена по равно между
страните, независимо от обстоятелството, че земята и част от построеното в дворното място
е лична собственост на ответницата. До август 2016г., с малки изключения, ищецът спазвал
уговорката и заплащал дължимите вноски по кредита. В началото на 2017г. същият
уведомил ответницата, че изпитва затруднения в погасяването на кредита и натрупал
просрочие. Под заплахата банката да пристъпи към принудително удовлетворяване на
вземането чрез продажба на ипотекираното в нейна полза имущество ответницата се
съгласила да подпише анекс към договора за кредит и да помага на ищеца при погасяване на
задължението. Страните се договорили също така да обявят имота за продажба и да уредят
имуществените си отношения, съобразно постигнатата договорка при развода. С Нотариален
акт № 33, том 2, peг. № 1701, дело №165/2021 г. на Нотариус ...., с peг. № 309 на
Нотариалната камара и район на действие РС Стара Загора, страните продали недвижимия
имот за сумата от 110 000 лева, от която 36 700 лева била преведена на „Юробанк България”
АД за пълно погасяване на остатъка от горепосочения кредит, а от останалата сума двете
страни получили по равно, по банков път, по 36650 лева. По силата на същия този
нотариален акт било продадено и цялото обзавеждане и оборудване, находящо се в имота, за
сумата от 50000 лева, която сума също била разделена по равно между страните, независимо
от обстоятелството, че обзавеждането и оборудването на къщата било извършено от
ответницата след прекратяване на брака, а инвентара в дворното място и подобренията в
него получила като дарение от родителите си.
Ответницата сочи, че съгласно разпоредбата на чл.127 ал.1 от ЗЗД, доколкото не
следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това което е платено на
3
кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Законът предвиждал оборимата презумпция
за равно поемане на дълга от солидарните длъжници. Посоченото в чл.127, ал.1 от ЗЗД -
„друго” можело да бъде уговорка между самите солидарни длъжници за неравенство в
разпределението на платения на кредитора солидарен дълг, може да следва и от липсата на
еднаквост в интереса на длъжниците, защото някой от тях се е възползвал от целия или от
повече от половината от общия дълг. Според ответницата именно такава уговорка е била
налице между страните по делото, поради което твърди, че предявеният иск е изцяло
неоснователен.
Счита, че предявения иск се явява неоснователен дори да се приеме, че между
страните не е имало уговорка за заплащане на дължимите по кредита суми от ищеца. При
това положение и на основание чл.104, ал.1, вр. с чл.103, ал.1 от ЗЗД ответницата прави
възражение за прихващане на дължимата от нея сума по предявения иск, със сумата, която
ищецът е получил в повече и която не му се е полагала от продажбата на недвижимия имот,
находящ се в село ...., община Стара Загора, представляващ дворно място - УПИ 1- 120, в кв.
17 по плана на селото, ведно с всички постройки и подобрения в него, както и от
продажбата на цялото обзавеждане и оборудване, находящо се в имота.
Съгласно представените с отговора писмени доказателства имота, който страните са
продали на 17.06.2021 г., жилищната сграда със ЗП 201, 55 кв. м. и РЗП 329,30 кв. м. и
стопанската постройка със ЗП 36,00 кв. м., бил собственост на двете страни по делото, а
дворното място, ведно с всички подобрения и приращения към него, било собственост само
на ответницата, тъй като било получено от нея като дарение от нейните родители. Видно от
приложената данъчна оценка на целия имот, представена при изповядване на сделката на
17.06.2021г., в стойностно отношение, делът на ответницата от стойността на целия имот,
представлявал 6397,60/10113,80 ид. части. Останалите 3716,20/10113,80 ид. части от
стойността на имота принадлежали на ищеца. Съотнесени към продажната цена на
недвижимия имот /сумата, която страните получили от купувачите след погасяване изцяло
на процесния ипотечен кредит/ в размер на 73300 лева, в стойността отношение делът на
ответницата възлизал на 46 366,75 лева, а този на ищеца на 26933,25 лева. Видно от
Нотариален акт № 33, том 2, peг. № 1701, дело № 165 / 2021 г. на Нотариус ...., с peг.№ 309
на Нотариалната камара и район на действие РС Стара Загора всяка от страните получила по
банков път сумата от 36 650 лева, т.е. ищецът Х.Х. получил в повече от стойността на
неговия дял сумата от 9716, 75 лева.
С нотариалния акт от продажбата на цялото обзавеждане и оборудване, намиращо се
в имота, ищецът получил сумата 25 000 лева, въпреки че същото било собственост само на
ответницата, като една част него било придобито чрез дарение от родителите й, а друга част
било закупено след прекратяване на брака й с ищеца. Това налагало извод, че цялата сума от
25 000 лева ищецът получил без основание, тъй като същата следвало да бъде получена от
ответницата М.Ч..
От горепосоченото следвало, че в резултат на продажбата на ипотекирания имот,
находящ се в село ...., община Стара Загора ищецът Х. получил в повече сумата от 34716,75
4
лева, която не му се следвала и която е следвало да бъде получена от М.Ч.. По тази причина
и с оглед разпоредбата на чл. 104, ал.1, вр. с чл.103, ал.1 от ЗЗД ответницата М. Т. Ч. прави
искане за прихващане на дължимата от нея сума по предявения иск със сумата от 34 716,75
лева, недължимо получена от ищеца за сметка на ответницата, до размера на по-малката от
тях. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
По делото не се спори, че страните са сключили граждански брак на 21.04.1990г.,
който е прекратен по взаимно съгласие с влязло в сила на 11.06.2010г. решение,
постановено по гр.дело №1365/2010г. по описа на PC Ст.Загора.
Не се спори също и се установява от представения договор за жилищен кредит
№4739/R/2007г., че на 11.12.2007г. между „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД клон
Ст.Загора и кредитополучателите ХР. ..... ХР. и М.Т. Х.а е сключен договор, по силата на
който банката е предоставила на кредитополучателите банков кредит в размер на 28200
евро, със срок за издължаване 240 месеца от датата на първото по ред усвояване. В договора
е посочено, че предоставения банков кредит ще бъде използван съгласно представеното
обосновано искане за рефинансиране на кредит за ремонт и довършителни работи на
недвижим имот – дворно място с площ 1470 кв.м. в с....., общ.Ст.Загора, заедно с
изградените в него жилищна сграда и стопански постройки, както и двуетажна жилищна
сграда със ЗП 201,55 кв.м. и 329,39кв.м., построена въз основа на РС И 604/19.08.2004г. до
степен напълно завършен вид, съгласно удостоверение №ЗП и 352/28.11.2007г. С Анекс №1
към договор за жилищен кредит №4739/R/2007г. от 27.09.2017г. „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ“ АД клон Ст.Загора и кредитополучателите ХР. ..... ХР. и М.Т. Х.а страните са
се съгласили, че към 27.09.2017г. кредитополучателите са в просрочие на задълженията си
по договора за кредит със 2108,53 евро; общата сума на просрочените задължения в размер
на 2108,53 евро се прибавя към редовната главница по Договора за кредит, като
новоформираната сума на главницата в размер на 22474,87 EUR се счита за отпусната при
условията на Договора за кредит и сключения Анекс. Страните са договорили погасяването
на кредита да се извършва на анюитетни месечни погасителни вноски, съгласно погасителен
план, при краен срок за издължаване на кредита 179 месеца, считано от датата на
подписване на Анекса - 27.06.2017г.
Не се оспорва от ответницата също, че до м.08.2016г. ответникът погасявал
задълженията по кредита.
По делото са представени: нотариален акт за дарение на недвижим имот №26 дело
№447/2004г., от които е видно, че на 22.10.2004г. .... и .... Ч. са дарили на дъщеря си –
ответницата М.Ч. собствения си недвижим имот – дворно място в с....., общ.Ст.Загора с
площ 1470 кв.м., заедно с изградените в него жилищна сграда и стопански постройки, като
едновременно с това й предоставят и право да изгради в гореописаното дворно място
двуетажна еднофамилна жилищна сграда с РЗП 329,30 кв.м., съгласно одобрен проект и
5
разрешение за строеж; Разрешение за строеж №РС-И 95/01.02.2005г., с което на М.Ч. се
разрешава да извърши строителство на стопанска постройка; Удостоверение №УВЕ-И-
45/23.04.2008г. за въвеждане в експлоатация на строеж от пета категория: Жилищна сграда
със ЗП 201,55 кв.м. и РЗП 329,30 кв.м.; Нотариален акт за продажба на недвижим имот №33
дело №165/2021г., обективиращ договор за покупко-продажба от 17.06.2021г., по силата на
който страните по делото продават на трети лица дворно място с площ 1470 кв.м., находящо
се в с....., общ.Ст.Загора, заедно с постройките в него – еднофамилна жилищна сграда на два
етажа със ЗП 201,55 кв.м. и РЗП 329,30 кв.м. и стопанска постройка на един етаж със
застроена и разгърната площ 36 кв.м., както и заедно с всички подобрения и приращения в
имота, за сумата от 110 000лв., платена както следва: 73300лв. платени по сметките на
двамата продавачи М.Ч. и Х.Х. по 36 650 лв., а останалата част от сумата от 36700лв. за
платена по посочена сметка за пълно и окончателно погасяване на задълженията на
продавачите към „Банка Пиреос“ АД с правоприемник „Юробанк България“ АД,
произтичащи от договор за жилищен кредит №4739/R/2007г. В договора е посочено, че
описания недвижим имот се продава заедно с цялото обзавеждане и оборудване в него,
оценено на 50000лв., платени по 25000лв. на всеки от продавачите по посочените от тях
банкови сметки.
С оглед изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и събрани гласни
доказателства и са назначени и изслушани съдебно-икономическа е съдебно-техническа
експертизи.
За изясняване на спорния между страните въпрос от кога датира фактическата
раздяла помежду им са събрани гласни доказателства. В показанията си св...... /настояща
съпруга на ищеца/ и св..... /бивш съпруг на св....../ сочат, че фактическата раздяла между
страните датира от м.август 2009г., когато ищецът Х. е установил фактическо съпружеско
съжителство със св....., с която през м.07.2010г. сключил граждански брак. Св..... Х. /син на
страните/ заявява, че родителите му са се разделили през м.април 2010г., когато баща му се
изнесъл от дома им в на ул.Х.Д.Асенов в гр.Ст.Загора. Свидетеля заявява, че баща му го
извикал на един паркинг и му съобщил, че не се разбират с майка му и се изнася. По
отношение на договора за жилищен кредит свидетеля заявява, че същия бил изтеглен за
дострояването на къщата в с...... Ангажимент за плащането на кредита поел баща му, тъй
като той и майка му работели за баща му. При продажбата на къщата уговорката между
родителите му била да погасят кредита, а остатъка от продажната цена да си разделят
наполовина. Свидетелят заявява също, че към датата на раздялата на родителите му грубия
строеж и част от архитектурата били завършени, на места било боядисано, имало подови
настилки и по нещо от мебелите в стаите. Със средства на свидетеля, майка му, баба му и
дядо му дообзавели къщата. Басейна, парковото озеленяване и барбекюто били направени
преди родителите му да се разведат, но имало подобрения, които се направили след това.
Богдана Димитрова свидетелства, че раздялата между страните е настъпила през пролетта на
2010г., макар че връзката на ищеца с настоящата му съпруга датирала от преди това. Около
година ищеца, настоящата и бившата му съпруга работили заедно във фирмата на ищеца.
6
Свидетелката сочи, че страните като семейство строили къщата в с....., но към датата на
смъртта на майката на ответницата /2011г./ къщата не била напълно обзаведена.
Показанията на двете групи свидетели са напълно противоречиви относно датата на
фактическата раздяла на страните, но за меродавна съдът приема датата, установена от
свидетелите на ответницата – м.04.2010г. Съдът кредитира показанията на тези свидетели,
тъй като макар и св..... Х. да е син на страните, показанията му са обективни, отразяват
преки впечатления, същия демонстрира положително отношение и към двамата си
родители, положил е усилия за уреждане на имуществените отношения помежду им след
прекратяване на брака за максимално удовлетворяване и на двете страните. В подкрепа на
неговите показания са и показанията на св.Димитрова. Освен това при служебна справка се
установи, че бракоразводното дело между страните – гр.д. №1365/2010г. на РС Ст.Загора е
образувано през м.03.2010г. по искова молба на ищеца Х., а писмения отговор на
ответницата е депозиран през м.04.2010г.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза, което не е оспорено от
страните и съдът възприема като компетентно и добросъвестно се установява, че в периода
04.09.2008г. до 25.05.2021г. по договора за кредит страните са внесли сумата от общо
31241,34 евро, от които 24533,96 евро са внесени от ищеца Х. и 6707,38 евро от ответницата
Ч.. Вещото лице е представило в табличен вид по дати и суми направените от страните
вноски. От представената таблица се установява, че по време на брака на страните до
фактическата раздяла през м.04.2010г. по договора за кредит са направени 7 вноски на
стойност 1684,11лв. от ищеца Х.. Установява се също, че до м.08.2016г. вноски по кредита
са правени единствено от ищеца Х..
Съдебно-техническата експертиза дава пазарна оценка на дворното място към
17.06.2021г. – 12657 лв. и на еднофамилната жилищна сграда и невъведената в експлоатация
стопанска постройка – 97434/110000ид.ч. и при продажна цена 160000лв. – 147343/160000
ид.ч.
При така обсъдените доказателства съдът намира, че изтегления от страните кредит е
за задоволяване на финансовите нужди на семейството. По него кредитополучатели са били
и двамата съпрузи. Не се събраха доказателства кредита да е теглен и използван за
задоволяване на търговска дейност на някой от съпрузите или на дейност, извън семейните
нужди. Поради това съдът намира, че изтегления от страните кредит е служил за
задоволяване на нуждите на семейството, поради което за страните възникнало солидарно
задължение към банката. Каква част от кредита е погасен от страните през време на брака до
фактическата им раздяла е без значение, тъй като към онзи момент те са били в граждански
брак и всички погашения от единия са били погашения от страна на семейството и не могат
да бъдат погашения на лична част от общия семеен дълг съобразно чл.32, ал.2 СК. Тези
погашения са поети от двамата съпрузи чрез съвместния им принос като влагане на средства
и труд, грижи за децата и работа в домакинството /чл.19, ал.3 СК/.
Установи се по делото, че договорът за кредит е бил сключен за задоволяване на
нуждите на семейството, поради което съдът намира, че е налице възникнала по силата на
7
закона /чл.32, ал.2 от СК/, солидарна отговорност на двамата съпрузи. Законовата
солидарност на съпрузите, установена в чл.32, ал.2 от СК е основана на принципа на
съпружеската имуществена общност и задължението на двамата съпрузи да участват в
удовлетворяването на семейните нужди.
Съгласно чл.127, ал.3 от ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между
солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, следва да се понесе от тях
поравно, а съгласно ал.2 на тази разпоредба, всеки солидарен длъжник, който е изпълнил
повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.
В конкретния случай, доколкото солидарността на страните е възникнала не само на
основание сключения от тях договор, но и по силата на закона /чл.32, ал.2 от СК/ и с оглед
особения характер на съпружеските имуществени отношения, изплащането на задължението
от единия съпруг с негови лични средства докато трае бракът не поражда за него право да
иска заплащане от другия съпруг на разликата над припадащата му се част. Но ако
задължението е платено от единия съпруг след прекратяването на брака, респ. след
фактическата раздяла на съпрузите, същият разполага с правото по чл.127, ал.2 от СК да
иска от другия съпруг да му заплати горницата над припадащата му се част.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че по
договора за потребителски кредит от 11.12.2007г., след фактическата раздяла на съпрузите
през м.04.2010г. в периода от м.04.2010г. до м.06.2021г. ищецът е направил погашения в
общ размер на 22849,85 евро, а ответницата 6707,38лв. След прекратяване на брака двамата
съпрузи са останали солидарно задължени по остатъка от кредита и всеки е следвало да
погаси равна част от този остатък. Частта, която е следвало да погаси ищеца е 14778,62 евро,
но той е погасил 22849,85 евро, или със 8071,23 евро повече от дълга, за който отговарят
двамата съпрузи солидарно съгласно чл.32, ал.2 СК.
Съгласно чл.127, ал.1 от ЗЗД доколкото не следва друго от отношенията между
солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по
равно. Законът предвижда оборима презумпция за равно поемане на дълга от солидарните
длъжници. Посоченото в чл.127, ал.1 ЗЗД – „друго” може, на първо място, да бъде уговорка
между самите солидарни съдлъжници за неравенство в разпределението на платения на
кредитора солидарен дълг. На следващо място, това „друго” може да следва и от липсата на
еднаквост в интереса на длъжниците, защото някой от тях се е възползвал от целия или
повече от половината от общият дълг, при което е естествено да понесе такава част от
последния, от която възползвайки се, се е обогатил за сметка на другите.
В случая не се събраха убедителни доказателства да е налице уговорка между
страните за нарушаване на равенството или да е налице неравенство в интереса на
длъжниците, тъй като дългът е поет за задоволяване на общите нужди на семейството.
Затова съдът намира, че на основание чл.127, ал.1 ЗЗД платеният от ищеца в повече общ на
страните солидарен дълг по кредита следва да се счита за поет от тях при равни дялове и да
се разпредели между тях поравно. С оглед на това ответницата следва да заплати на ищеца
платеното от него в повече, а именно 8071,23 евро, с левова равностойност 15 785,95лв.
8
Ответницата М.Ч. е направила възражение за прихващане по смисъла на чл.104, ал.1,
вр. с чл.103, ал.1 от ЗЗД със сумата, която ищецът е получил в повече и която не му се е
полагала от продажбата на недвижимия имот, находящ се в село ...., община Стара Загора,
представляващ дворно място - УПИ 1- 120, в кв. 17 по плана на селото, ведно с всички
постройки и подобрения в него, както и от продажбата на цялото обзавеждане и оборудване,
находящо се в имота.
От представените и обсъдени по-горе писмени доказателства се установява, че
дворното място в с....., общ.Ст.Загора с площ 1470 кв.м., заедно с изградените в него
жилищна сграда и стопански постройки, е лична собственост на ответницата, придобито по
дарение от нейните родители. От показанията на св..... Х. /син на страните/ се установява, че
старите сгради са били съборени и всичко в дворното място – къща, басейн, ограда,
складово помещение, външна тоалетна са направени на ново от родителите му. В подкрепа
на това са и представените по делото писмени доказателства. От заключението на съдебно-
техническата експертиза се установи, че пазарната стойност на дворното място е 12657 лв.
Съгласно договора за покупко-продажба, материализиран в нот.акт №33 дело №165/2021г.
недвижимия имот – дворно място /лична собственост на ответницата/ с всички постройки в
него /СИО на страните/, находящо се в с..... е продаден от страните за сумата от 110 000лв. и
обзавеждане за 50 000лв., или общо 160 000лв. Със 36700 лв. е погасен договора за кредит,
останалата част от сумата от 73300лв. /за недвижимия имот/ и 50 000лв. за обзавеждането е
изплатена по банков път по равно на двамата продавачи. По отношение на обзавеждането не
се събраха убедителни доказателства в подкрепа на твърденията на ответницата, че същото е
осигурено със нейни лични и на близките й /син, родители/ средства. С оглед
обстоятелството, че дворното място е лична собственост на ответницата то неговата
стойност 12657 лв. също е лична собственост на ответницата. Получавайки част от тази
стойност е налице обогатяване на ищеца за сметка на ответницата и обедняване на
ответницата свързано с обогатяването на ищеца, което съизмеримо на 6328,50 лв.
Върховният касационен съд приема, че фактическият състав на правото да се
извърши прихващане по чл.103, ал.1 от ЗЗД включва следните елементи: съществуването на
две насрещни и действителни вземания (задължения), с предмет пари или еднородни и
заместими вещи; изискуемост и ликвидност на активното вземане. В Решение №156 от
15.11.2019г. по т.д. №2875/2018г. е обобщена практиката на съда относно този институт.
Възражението за прихващане, надлежно заявено в хода на висящ съдебен процес като
процесуален способ на защита срещу заявения основен иск, е допустимо и когато заявеното
с него вземане не е ликвидно, нито изискуемо. В тези хипотези на съдебното прихващане
погасителният ефект настъпва, след като влезе в сила решението, с което се установява
съществуването на вземането и неговата изискуемост. Именно от този момент същото е и
ликвидно, установено по размера, в който се реализира от съда.
Предвид изложеното съдът приема, че възражението за прихващане, така както е
направено е допустимо, а разгледано по същество е основателно. Следва да се извърши
съдебна компенсация между двете съществуващи насрещни вземания на страните до
9
размера на по-малкото от тях, които са: на ищеца - сумата от 15785,95 лв. и на ответника
сума в размер на 6328,50 лв., като искът следва да се отхвърли в тази част като погасен чрез
прихващане. В останалата си част за сумата от 9457,45 лв. искът е основателен и доказан и
следва да бъде уважен. За сумата над 15 785,95 лв. до претендираните 17535,74лв. искът е
неоснователен и недоказан.
На основание чл.78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените разноски съразмерно уважената част от иска общо в размер на 2033,07 лв.
На основание чл.78 ал.3 ГПК в полза на ответницата следва да бъдат присъдени
направените разноски съразмерно отхвърлената част от иска общо в размер на 169,63 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ХР. ..... ХР., ЕГН **********, гр.Ст.Загора, ул..... против
М. Т. Ч., ЕГН **********, гр.Ст.Загора, бул....., иск по чл.127 ал.2 ЗЗД за размера над
9457,45 лв. до 15785,95 лв., поради съдебно прихващане.
ОСЪЖДА М. Т. Ч., ЕГН **********, гр.Ст.Загора, бул....., да заплати на ХР. ..... ХР.,
ЕГН **********, гр.Ст.Загора, ул....., на основание чл.127 ал.2 ЗЗД сумата от 9457,45 лв.,
след направеното съдебно прихващане със сумата, с която ХР. ..... ХР. неоснователно се е
обогатил за сметка на М. Т. Ч., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба
18.11.2021г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски съразмерно
с уважената част от иска общо в размер на 2033,07 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ХР. ..... ХР., ЕГН **********, гр.Ст.Загора, ул..... против
М. Т. Ч., ЕГН **********, гр.Ст.Загора, бул....., иск по чл.127 ал.2 ЗЗД за размера над
15 785,95 лв. до претендираните 17535,74лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ХР. ..... ХР., ЕГН **********, гр.Ст.Загора, ул..... да заплати на М. Т. Ч.,
ЕГН **********, гр.Ст.Загора, бул....., да заплати на ХР. ..... ХР., ЕГН **********,
гр.Ст.Загора, ул....., направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска
в размер на 169,63 лв.
Присъдените в полза на ХР. ..... ХР. суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка
IBAN BG20ESPY40040040...., BIC ESPYBGS1, с титуляр ХР. ..... ХР..
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
10