№ 206
гр. Стара Загора, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Олга Златева
при участието на секретаря Пламена Цв. Димитрова
като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело №
20225530105063 по описа за 2022 година
Предявени са искове от ЗАД„АРМЕЕЦ“ гр.София против Община Стара Загора по
чл. 410 ал. 1, т. 2 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 12.03.2018г. в гр. Стара Загора, на бул. „........ настъпило
пътнотранспортно произшествие /ПТП/. Лек автомобил „......., движейки се по посочената
улица, попаднал с двете десни гуми в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно. В протокола били посочени размерите на дупката - ширина 0,9 м.; дължина 1,5 м.;
дълбочина 0,25м. В декларация, подписана от С. Д. С., в качеството му на водач на МПС,
респективно в опис на застрахователя, били описани констатираните повреди по
автомобила, а именно: предна дясна гума и задна дясна гума, предна дясна джанта, задна
дясна джанта. За процесното МПС бил сключен застрахователен договор за имуществена
застраховка „Каско” със ЗАД „Армеец”, Клауза - „П“ - Пълно каско, с полица № ............ и
период на застрахователното покритие 19.07.2017г. - 18.07.2018г. След събитието, във
връзка с подадено уведомление за щета по застраховка „Каско” на МПС от 13.03.2018г. и в
изпълнение на задълженията, произтичащи от сключения застрахователен договор, при
ищеца била образувана ликвидационна преписка (щета) № ........... Застрахованият лек
автомобил бил огледан от експерти на ищеца, описани били повредите, причинени в
резултат на същото ПТП и с две плащания на 29.03.2018 г. и 27.03.2018г. било изплатено
застрахователното обезщетение за отстраняване на имуществените вреди, причинени на
автомобила. Съгласно представена по делото фактура, било определено обезщетение в
размер на 679,43 лв. След прихващане на последна вноска от премията в размер на 312,12
лв., била платена сумата от 367,31 лв. на С. Д. С., в качеството му на собственик на
автомобила. На 29.03.2018г. била платена услугата пътна помощ на „.......с“ ЕООД за сумата
1
от 52,00 лв. Била представена фактура на стойност 816 лв., а бил признат и платен разход за
гуми на стойност 679,43 лв., според амортизацията на увредените гуми. В хода на
експертната дейност били извършени и ликвидационни разноски в размер на 10,00 лева, или
общо обезщетението възлизало на сумата от 741,43 лева. Основанието за ангажиране на
договорната отговорност на ищеца било настъпилото застрахователно събитие по клауза
„П” - Пълно Каско от Общите условия на сключения застрахователен договор. С плащането
на застрахователното обезщетение, ищецът изпълнил задълженията си по договора за
имуществено застраховане, а именно да изплатил одобреното по щетата застрахователно
обезщетение. Съгласно чл. 410 ал. 1 от КЗ, ищецът, като застраховател по имуществена
застраховка „Каско” на МПС, клауза „П“ - Пълно Каско, след изплащане на застрахователно
обезщетение встъпвал в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Но когато
причинител на вредата било лице, комуто била възложена някаква работа, по силата на чл.
49 от ЗЗД, във връзка с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, отговорност носил и възложителят за вредите,
причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение. В
точка 15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС било прието, че суброгацията на
застрахователя включвала и правната възможност той да предявява искове за реализиране
на отговорността по чл. 47-49 ЗЗД, когато били налице основания за нея. Ответникът, като
юридическо лице, не бил деликтоспособен, тъй като той формирал и изразявал
правновалидна воля чрез неговите органи - физически лица и носил обезпечително -
гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител, за вредите, причинени виновно от
съответните физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от
ответника работа. Съгласно тълкувателните разяснения дадени в Постановление № 7/1959 г.
на Пленума на ВС, юридическите лица отговаряли по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от
техни работници или служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато
не било установено кой конкретно измежду тях причинил тези вреди. По силата на
императивната разпоредба, уредена в чл. 8 ал. 2 от Закона за пътищата, общинските пътища
били общинска собственост. Съгласно чл. 30 ал. 1, във връзка с чл. 19 ал. 1, т. 2 от ЗП,
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществявали от
лицето, което управлявало процесния пътен участък, т.е. от кмета на Община Стара Загора,
който бил длъжен да вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното
платно, да запълни процесната дупка и положи асфалт върху нея, както и до извършването
на ремонтните дейности - да постави предупредителни знаци, указания за отбиване на
движението и други. Но дори и да липсвали конкретни нормативни правила, поради
общественото предназначение на общинските пътища, ответникът следвало да осъществява
тяхната поддръжка, като осигурява нормален достъп, проходимост и придвижване на
превозните средства по тях. Съгласно §1, т. 14 от ДР на цитирания закон “поддържането”
било система от задължения, осигуряващи безопасно движение по пътищата, тяхната охрана
и защита. Наличието на несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно,
представлявало неизпълнение на посочените задължения и ответникът носил отговорност за
причинените от бездействието му вреди на трети лица. Тъй като Община Стара Загора, като
юридическо лице, изпълнявала своите задължения чрез възлагане на определена работа на
2
определени лица, те носели деликтна отговорност, в случай че не взели необходимите мерки
за осигуряване на безопасността на движение по общинските пътищата. Непосредствено
задължение на служител на ответника било да следи за изправността на пътната настилка,
както и на всички надземни съоръжения на техническата инфраструктура на процесния път,
включително и в конкретния случай за обезопасяване и сигнализиране на дълбоката дупка
на пътното платно, която не трябва да създава опасност за движението по пътя.
Нарушението или неизпълнението на задълженията на работниците или служителите на
ответника за осигуряване на необходимите условия за безопасно преминаване по платното
за движение представлявало противоправно деяние (действие или бездействие), което било в
пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Тъй като съответното лице, на което
ответникът възложил изпълнение на задължението за поддържане изправността на пътното
платно на процесния път, виновно не било изпълнило тези свои задължения, със своето
противоправно поведение причинило имуществени вреди на собственика на лек автомобил
марка „.........., поради което възниквала обезпечително-гаранционната отговорност на
възложителя на тази работа - Община Стара Загора. Ищецът, в качеството си на
застраховател, встъпвал в правата на увредения по силата на факта, че изплатил
застрахователно обезщетение за причинените от деликта вреди и за него възниквало
регресно право срещу възложителя на лицата, които чрез своето бездействие (неизпълнение
на своите задължения) причинили имуществени вреди на собственика на лек автомобил
марка „........... На основание гореизложеното, ищецът поканил ответника да му възстанови
изплатената като застрахователно обезщетение сума. Към писмото - покана с изх. № Л-3749
от 03.05.2018 г., получено на 08.05.2018г. (вх. № 10- 01-2574) предявил щета с № .........., като
приложил необходимите документи, доказващи основанието и размера на регресната
претенция. До настоящия момент регресната претенция на ищеца не била възстановена. На
основание чл. 86 от ЗЗД кредиторът имал право на законна лихва за забава от датата на
поканата, т.е. от 08.05.2018. Ищецът претендирал законна лихва върху главницата от 741,43
лв. за периода от 08.11.2019 до 08.11.2022г., чиито размер, съгласно програма за изчисление
на лихва, възлизал на 225,95 лв.
Моли съда, да осъди ответника да му плати: главница - 741,43 лв., мораторна лихва -
225,95 лв., за периода от 08.11.2019г. до 08.11.2022г., ведно със законна лихва върху
главницата от подаването на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, който заявява че
предявената искова претенция е неоснователна, недоказана и необоснована, и моли да бъде
отхвърлена като такава. Механизмът на произшествието бил възприет от застрахователя
само по данни на водача на МПС С. С., поради което не се доказвало по категоричен начин
събитието, с всичките задължителни елементи, характеризиращи го като деликт, по-точно -
причинно - следствената връзка между констатираното увреждане по лекия автомобил и
ремонта по пътното платно. Представена била единствено „Декларации за щета по
застраховка „Каско на МПС“, с която се декларирало мястото на извършване на ПТП и
3
получените увреждания от това. Всички документи за настъпване застрахователно събитие
били съставени само и единствено въз основа на обяснения на лице, което изцяло било
заинтересовано от случая. От тях не можело да бъде установено, че автомобилът бил
участник в ПТП по време, място и начин, така както било отразено в същите, както и бил ли
е процесният автомобил здрав преди преминаването или то било използвано като повод
водачът да си поправил причинени другаде повреди за сметка на ответника. Липсвали
доказателства за състоянието на водача на МПС към момента на възникване на ПТП. В тази
връзка, водачът могъл да подаде сигнал на тел. 112 за претърпяно ПТП и да бъдел записан в
регистъра за сигнали на ОДМВР - гр. Стара Загора, както и да посети сектор „Пътна
полиция“, за да уведомял за инцидента и да бъдел тестван за употреба на алкохол. ОДМВР -
гр. Стара Загора, сектор „ПП“ издавала служебна бележка на водача, която била
доказателство за претърпяното ПТП, придружена с резултат от тест за употреба на алкохол.
Разпоредбата на чл.6, т.4 от Наредба № 13 - 41 от12.01.2009г. за документите и реда за
съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния
център към Гаранционния фонд /Обн. Дв бр.8 от 30.01.2009г./ не изключвала задължението
на водача да сигнализира за настъпило ПТП, дори същото да не се посещавало от органите
на МВР и да не се съставяли документи за повреди на МПС, когато не били причинени от
друго ППС. В представените по делото Общи условия, изключение от покритите рискове
били „груба небрежност“ - по т. 14.5 и „употреба на алкохол и/или други упойващи
вещества“ - т. 14.9. По делото нямало данни тези случаи да били обследвани от
застрахователя при изплащане на обезщетение. Липсвали данни с каква скорост било самото
движение. Технически допустимата скорост се определяла от характеристиките на
съответния участък и ефективността на спирачната система. Предвид това, шофьорът
следвало да съобрази скоростта си със състоянието на пътя и на превозното средство, с
характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имали
отношение към безопасността на движението. Разпоредбите по ЗДвП вменявали на водача
на МПС задължение непрекъснато да контролира МПС и да се движи е такава скорост,
която да му давала възможност да спре, при наличие на препятствие. Неизпълнявайки това
си задължение, водачът допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Налице било
съпричиняване, тъй като водачът на увредения автомобил не съобразил поведението си е
пътната обстановка.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С постъпила молба поддържа
исковата молба и оспорва отговора.
Ответникът не изпраща представител. С постъпило становище поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите
на страните, намери за установено следното:
Не е спорно по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че
за автомобил „....... има сключена застраховка „Каско” със ЗАД „Армеец”, Клауза - „П“ -
Пълно каско, със срок на застраховката от 19.07.2017г. до 18.07.2018г. /застрахователна
полица № ............/. С уведомление-декларация по щета от 13.03.2018г. собственикът на
4
автомобила С. Д. С. е уведомил ищеца и е декларирал, че на 12.03.2018г. около 20.45ч. в гр.
Стара Загора, при движение по бул. „......... в посока юг-север, предна и задна десни гуми
попаднали в необозначено и несигнализирано препятствие на пътното платно /дупка/.
Декларирал е, че са сцепени предна и задна десни гуми и увредени предна и задна десни
алуминиеви джанти. Образувана е застрахователна преписка № .........., като е съставен опис
на щетите и опис-заключение по щета. С доклад по щета № .......... е предложен размер на
обезщетение 679,43 лв., сума за прихващане – 312,12 лв. /съгласно т. 28 от ОУ – приложени
по делото, при настъпване на застрахователното събитие неплатените разсрочени вноски
стават изискуеми и застрахованият е длъжен да ги плати преди изплащането на
застрахователното обезщетение/ и сума за изплащане 367,31 лв., която е заплатена на
собственика, видно от представеното платежно нареждане /л.21/. Платена е сумата от 52 лв.
на „.......с“ ЕООД за пътна помощ /транспортен лист № ............, фактура № ........, платежно
нареждане от 29.03.2018г. – л. 16-19/.
Разпитан в качеството на свидетел по делото водачът С. Д. С. потвърждава
декларираното в уведомлението- декларация, а именно, че на 12.03.2018г. около 20.00 ч.
/било тъмно/ управлявал собствения си автомобил „.......... Като пътувал по бул. „......“ в гр.
Стара Загора посока – север, на влизане в града, десните гуми на автомобила попаднали в
дупка на пътя. Автомобилът веднага тръгнал на дясната си страна. Спрял веднага на една
отбивка, видял, че предната и задна дясна гума са се сцепили, били спаднали изцяло, имало
следи от повреди по джантите. Обадил се на застрахователя /ищеца/ и по негови указания
уведомил полицията чрез тел. 112, пристигнал екип на пътна полиция на мястото, видели
автомобила, състоянието на гумите, дупката. Измерили дупката с рулетка, била около метър
дължина и широчина, височина почти една педя, с остри ръбове. Изготвили протокол за
ПТП, и тъй като автомобилът нямало как да се движи /резервната гума била само една/
извикал пътна помощ, която репатрирала автомобила до сервиз за гуми. На другия ден
застрахователят огледал гумите и била възстановена щетата за тях. Нямало табели или
предупредителни знаци, нито постоянни, нито временни, които да сигнализират, че има
опасност на пътя. Пътната настилка на участъка, като се изключи дупката, била в добро
състояние – асфалтова. Движил се с разрешена скорост, около 40км/ч., тъй като
приближавал кръстовище, можело скоростта да е била и по-ниска - около 20-30км/ч.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като подробни и последователни. Същите
кореспондират на отразеното в представения протокол за ПТП, посетено на място от
изготвилия го младши автоконтрольор /л.6/ и на заключението на съдебната автотехническа
експертиза /което съдът кредитира като компетентно, обосновано и неоспорено от
страните/. От заключението по експертизата се установява, че вредите по своята форма и
степен са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие. Такова
увреждане е възможно да се получи при посочения механизъм на ПТП. Налице е причинно-
следствена връзка между установения механизъм на ПТП и полученото увреждане на
автомобила. Репатрацията на автомобила е била наложителна от техническа гледна точка,
при две увредени джанти и гуми, стойността на услугата е 52 лв. и следва да се добави към
5
стойността на щетата. Стойността на ремонта възлиза на 731,43 лв. Обичайните
ликвидационни разноски за щети от вида на процесната са в рамките на 20-40 лв. В случая,
се претендират 10 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 410 ал. 1, т. 2 от КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по
повод на която са възникнали вреди по ЗЗД. Фактическият състав, от който възниква
имуществената регресна отговорност, включва: наличието на валиден договор за
имуществено застраховане „Автокаско“, настъпване на застрахователно събитие – ПТП в
срока на покритие на договора, причинени щети на застрахования автомобил, причинна
връзка между настъпилото ПТП и щетите, изплащането на застрахователното обезщетение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и от заключението на
съдебната автотехническа експертиза безспорно се установява, че причина за ПТП-то е
лошото състояние на пътното платно – наличието на необезопасена неравност /дупка/ на
пътното платно и че вредите върху застрахования автомобил са в причинно-следствена
връзка с ПТП-то. Община Стара Загора е собственик на пътя, където е станало
произшествието и съгласно чл. 2 от Закона за общинската собственост, вр. чл. 3 от Закона за
пътищата, а според чл. 8 ал. 3 и чл. 31 от Закона за пътищата, общинските пътища са
публична общинска собственост и изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществява от общините. Община Стара Загора не е положила вменената й
грижа по закон и с бездействието си противоправно е станала причина за настъпване на
вредоносния резултат по отношение на процесния автомобил. Не е спорно, а и от приетите
писмени доказателства се установява, че към датата на ПТП-то увреденият автомобил е бил
застрахован в ищцовото дружество и че е изплатило на собственика твърдяното
застрахователно обезщетение. В тази хипотеза на непозволено увреждане регресният иск на
застрахователя срещу Общината е доказан и основателен.
Съдът намира, че в случая не е налице съпричиняване от страна на водача на
автомобила, изразяващо се в несъобразяване на скоростта на движение и поведението на
водача с пътната обстановка. Няма ангажирани доказателства за съпричиняване от страна на
ответника. Собствениците на пътищата са длъжни да ги поддържат и да обозначават и
сигнализират за опасности. В процесния случай, неравността на пътното платно не е била
обозначена по никакъв начин. Водачите на МПС, не следва да носят вина за опасности на
пътното платно, които не са възникнали внезапно и е следвало да бъдат обозначени. Не са
представени доказателства по делото за употреба на алкохол или упойващи вещества от
водача при управлението на лекия автомобил.
Предвид изложеното, предявеният иск за главницата от 741,43 лв. е основателен и
като такъв, следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата.
С регресна покана до Община Стара Загора, получена от Общината на 08.05.2018г.
6
ищецът е поканил Общината – в седмодневен срок от получаването на поканата да
възстанови сумата от 741,43 лв., след изтичането на този срок, Общината е изпаднала в
забава. Следователно, претенцията за лихва за забава от 08.11.2019г. /три години преди
завеждане на делото/ до подаването на исковата молба – в размер на 225,95 лв. /изчислена с
електронен калкулатор/ е основателна и като такава, следва да бъде уважена.
С оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да се възложат направените от
ищеца разноски – за държавна такса, възнаграждение на вещо лице, депозит за свидетел,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 550 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Стара Загора, Булстат *********, с адрес гр. Стара Загора, бул.
”Цар Симеон Велики” № 107, да заплати на ЗАД „Армеец” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. „Стефан Караджа” № 2,
сумата от 741,43 лева – главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение
за вредите, причинени на автомобил „......., застрахован в акционерното дружество по
застраховка „Каско”, клауза - „П“ - Пълно каско – със застрахователна полица със срок на
действие от 19.07.2017г. до 18.07.2018г., при попадането му в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, в гр. Стара Загора, бул. „............“, на
12.03.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2022г. до
окончателното й изплащане, сумата от 225,95 лева – лихва за забава върху главницата за
периода от 08.11.2019г. до 07.11.2022г., както и сумата от общо 550 лева, направени по
делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7