№ 1276
гр. Варна, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. И.а
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100501514 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Срещу Решение № 260020/08.01.2022 г., постановено по гр.д.№12578/2020 г. по
описа на ВРС, са подадени следните въззивни жалби:
1.) Въззивна жалба от „БУЛКРАФТ" ООД, представлявано от управителя Д. В.
срещу частта от решението, с която дружеството е осъдено на основание чл.200 от КТ да
заплати на С. Т. С. сумата от 17 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени страдания – продължителни болки в областта на лицето
и лявото око и негативни емоционални изживявания – прекъсване на работа, на социални
контакти, неспособност за придвижване без чужда помощ, претърпени от ищеца вследствие
на реализирана на 12.07.2020 г. трудова злополука, призната за такава с Разпореждане №
Ц5104-03-79/30.07.2020 г. на ТП на НОИ Варна, ведно със законна лихва от увреждането -
12.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 38, ал.
2 от ГПК е осъден да заплати на адв. А. В. М., САК, сумата от 815,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска защита на ищеца С. Т.
С. и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Районен съд- Варна сумата от 700,00
лева, представляваща разноски за държавна такса в производството.
Жалбоподателят излага становище, че неправилно и незаконосъобразно, постановено е
в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в неправилна преценка и анализ на доказателствата по делото, в резултат на
което решението е и необосновано. Сочи, че съдът относително правилно е интерпретирал
поведението на ищеца в контекста на реализирането на трудовата злополука. Правилно е
установено от съдът, че ищецът в качеството си на работник не е положил дори най-
елементарна грижа за спазването на елементите на технологичния процес и свързаните с
него правила за безопасност на труда- включително относно спазването на проведените
инструктажи, липсата на двуточковото закрепване и обезопасяване на шланга подаващ
абразива, както и неизползването на предоставените лични предпазни средства. От друга
1
страна обаче неправилно е преценил общия размер на обезщетението за неимуществени
вреди, което въпреки редуцирането, в сравнение с първоначалния претендиран размер
остава изключително високо, с оглед на обстоятелствата по делото, включително с оглед
вида и характера на уврежданията. Счита, че не са установени вреди в посочения размер
като в този смисъл били надценени показанията на свид. С.а, а не е отчетено пълното
съдействие на ответника, който е поел по своя инициатива изцяло разходите относно
грижите и разходите относно лечението, което обхваща както компенсиране на
имуществени така и неимуществени вреди, и то не само парични средства в размер над 3000
лева. Съдът не е съобразил и получените обезщетения за временна нетрудоспособност. При
отчитане на всички тези факти и обстоятелства, жалбоподателят счита, че размерът на
обезщетението неимуществени вреди следва да е в размер не по-голям от 10 % от
претендираната сума, което да бъде намалено съобразно причиняването или да бъде
изключено при установяване на твърдения евентуален умисъл.
В този смисъл жалбоподателят сочи още, че съдът не е оценил правилно характера и
степента на съпричиняване на трудовата злополука от страна на ищеца. Въпреки че е приел
наличието на грубата небрежност от страна на ищеца, съдът не е оценил правилно
съвкупността от всички обстоятелства, включително че злополуката не просто е
съпричинена от ищеца, а се дължи изцяло на неговите виновни действия. Посочените изводи
се установявали от проведената СТЕ и от отговорите на самия ищец. Твърди още, че
неправилно не е приета за доказана основна причина за злополуката, а именно неправилното
подаване на сигнал - звуков и светлинен от страна на ищеца до действащия оператор на
пулта, който е регулирал подаването на абразива, установено в разпореждането по чл. 60 ал.
1 от КСО. Не била оценена в пълнота липсата на квалификация при използването на
подвижната платформа, което също е допринесло за трудовата злополука, въпреки че ищеца
твърди, че не бил се придвижил още с платформата. С оглед установеното виновно
поведение на пострадалия работник съпричиняването е следвало да бъде определено в
размер максимално близък до 100%, но във всички случаи над 90%. Оспорва дължимостта
на разноски в производството. Отправя доказателствено искане за издаване на съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабди с удостоверение относно получените от
ищеца С. Т. С. обезщетения за временна нетрудоспособност, считано от 12.07.2020 г. до
датата на предявяване на иска. Моли за отмяна на решението в обжалваните части.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от С. Т. С., чрез адв. А. М., с
който въззивната жалба се оспорва изцяло като неоснователка и недоказана. Оспорва
твърденията за наличието на груба небрежност като препраща към изложените във
въззивната си жалба съображения. Възразява и срещу становището, че получените от него
увреждания нямат траен характер, както и относно оспорването на показанията на
свидетелката С.а. Противопоставя се срещу доказателственото искане за снабдяването със
съдебно удостоверение като преклудирано. Отправеното към съда искане за отхвърляне на
депозираната въззивна жалба.
2.) Въззивна жалба от С. Т. С., чрез процесуален представител адв. А. М., срещу
частта от решението, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск с правно
основание чл.200 от КТ за осъждане на ответника „Булкрафт“ ООД да му заплати разликата
над присъдената сума от 17 500 лева до пълния претендиран размер от 35 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
страдания – продължителни болки в областта на лицето и лявото око и негативни
емоционални изживявания – прекъсване на работа, на социални контакти, неспособност за
придвижване без чужда помощ, претърпени от ищеца вследствие на реализирана на
12.07.2020 г. трудова злополука, призната за такава с Разпореждане № Ц5104-03-
79/30.07.2020 г. на ТП на НОИ Варна, ведно със законна лихва от увреждането - 12.07.2020
г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частите, с които ищецът е осъден
да заплати на ответното дружество разноски в размер на 1066,50 лева, както и в частта, с
2
която е присъден на процесуалния представител на ищеца адвокатски хонорар в размер само
на 815 лева.
Жалбоподателят излага твърдения, че въпреки, че съдът е посочил, че работникът е
търпял болки с висок интензитет и периодът на първоначалното му възстановяване е бил 84
дена, зрението му е било значително влошено в период от 3-4 месеца, а уврежданията на
лицето му са значителни и лесно забележими и година след инцидентът продължава да
търпи вреди е определил занижен размер на обезщетението. Позовавайки се на
заключението на комплексната СМЕ и разпита на свидетелката В. С.а твърди, че
справедливият му размер възлиза на 35 000 лева.
На следващо място възразява срещу приетия процент на съпричиняване и
установената от първоинстанционния съд груба небрежност. Оспорва работодателят при
условия на пълно и главно доказване да е успял да установи механизма на трудовата
злополука и съответно конкретното действие на пострадалия работник, което според него е
извършено с груба небрежност и допринесло за съпричиняване на вредоносния резултат.
Неправилно съд приел, че ищецът е проявил груба небрежност, като не е използвал
предпазни средства. Сочи, че е разполагал с лични предпазни средства, които е оставил на
подемната машина при свършване на работа и излизането в почивката, а освен това
злополуката се случва преди да е започнал работа с бластиращата машина. Той е трябвало да
достигне до работното си поле на кораба, а това не може да стане докато е с поставен
противогаз и предпазна маска. Посочва, че е оспорил СТЕ, тъй кат счита заключението за
непълно, неясно, необосновано и правилно.
Жалбоподателят сочи още, че пускането на машината от страна на оператора М.И. е
възможно да се е дължало на човешка грешка на последния, доколкото към момента са
функционирали две машини, а звуковия сигнал на всяка от тях е един и същ. Трудовата
злополука не настъпва в следствие и от подемната машина. Към датата на настъпване на
същата 12.07.2020 г., ответното дружество не разполага с представената по делото
Инструкция за безопасна работа с подвижна подемна платформа М400 AJP. Тази
инструкция е изискана едва на 04.06.2021 г. и то след представяне на съдебно
удостоверение. Едва за първи път в Инструкцията за безопасна работа с подвижна подемна
платформа М400 AJP се споменава машина с модел М400 AJP, а никъде не фигурира
машина модел HR17D 4X4 МК2, описана в Декларация за съответствие, в Сертификат за
изпитване, и в Сертификат за изпитване Протокол за проверка. Акцентира още, че за
платформата модел HR17D 4X4 МК2 е представен Акт за първоначален технически преглед
от 17.04.2018 г., който важи 6 месеца и Ревизионен акт от 20.04.2021 г., т.е. за периода от
октомври 2018 до април 2021 г. няма данни дали машината е била технически изправна.
На следващо място излага твърдения, че в деня на злополуката работодателят, чрез
своя ръководител на място св. М.И. не е осигурил човек, който да оперира с платформата,
въпреки че очевидно се е налагало ползването на подемна машина, тъй като бластьора не
може да управлява машината със сложен противогаз и очила върху него. Точно затова
изискването е за двама души — оператор и бластьор. Това била и причината пострадалия да
не е сложил предпазните си средства, защото с тях не е могъл да управлява машината, така
че да достигне от земята през кораба до хамбара на кораба. Твърди, че показанията на св.
М.И. имат очевидно защитен характер и от тях се установявало, че не е упражнявал никакъв
контрол по отношение на работния процес, въпреки че му е била вменена такава
отговорност. Бластиращата машина не е възможно да се работи без противогаз, както и да се
държи шланга само с една ръка поради силното налягане по време на работа, което
потвърждавало твърденията на ищеца, че инцидентът се е случил преди започване на работа.
Не се установявало още, че операторът е изчакал изискуемите съгласно приложеното по
делото досие на фирма „Булкрафт" ООД 20-25 секунди звуков и светлинен сигнал.
Напротив, самият той заявявил в показанията си че е можело да изчака два
3
сигнала.Позовавайки се на съдебна практика на Върховния касационен съд оспорва
наличието на груба небрежност от страна на пострадалия С. С.. По изложените съображения
моли за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на обезщетение в
претендирания размер от 35 000 лева, както и за присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Булкрафт“ ООД, с който
подадената въззивна жалба се оспорва като неоснователна и необоснована. Счита, че
наличието на груба небрежност от страна на ищеца е безспорно установен от множеството
доказателства по делото, като възразява срещу твърденията, че личните предпазни средства
от ищеца не били поставени, тъй като не би могъл да достигне до работното си поле. Сочи,
че съгласно заключението на вещото лице по СТЕ конкретната платформа е еднотипна и
следва да се управлява от правоспособно лице, с каквато правоспосбност ищецът не е
разполагал. Посочва още, че звуковите и светлинните сигнали на двамата бластьори се
възприемат отделно на различна част от таблото и между тях в конкретния случай е имало
времева разлика от близо десет минути. Неправилното подаване на сигнал е било по вина
на ищеца и същото е установено с разпореждането на НОИ по чл. 60, ал. 1 от КСО. С оглед
гореизложеното моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение с присъждане на
сторените разноски по осъществената защита спрямо нея.
В проведеното открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на
С. С. адв. М. поддържа искането си за уважаване на въззивната му жалба и отхвърляне на
тази на насрещната страна, като акцентира, че пострадалия вследствие на злополуката има
трайни последици, както в зрението така и във външния вид. Оспорва наличието на груба
набрежност, препращайки към изложеното във въззивната си жалба. Претендира
присъждане на разноски.
Пълномощникът на насрещната страна адв. А.ов сочи в пледоарията си по същество,
че първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице груба небрежност. В
предоставения срок представя писмени бележки, поддържа доводите си за основателност на
подадената от него въззивна жалба, като претендира отхвърляне на въззивната жалба на С.
С. като неоснователна.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред Варненския районен съд е образувано въз основа на искова
молба от С. Т. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 200 от КТ за осъждане на
„Булкрафт“ ООД да му заплати сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страдания – продължителни болки в
областта на лицето и лявото око, и негативни емоционални изживявания – прекъсване на
работа, на социални контакти, неспособност за придвижване без чужда помощ, претърпени
вследствие на реализирана на 12.07.2020 г. трудова злополука, призната за такава с
Разпореждане № Ц5104-03-79/30.07.2020 г. на ТП на НОИ Варна, ведно със законна лихва от
увреждането - 12.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът излага твърдения, че по силата на сключен между страните трудов договор
№ 1078/18/06/2020 г. е назначен на работа при ответното дружество на длъжност
„Пясъкоструйчик“. На 12.07.2020 г. около 18:00 часа работейки в хамбара на кораб в обект
на „МТГ Делфин“ АД, ищецът бил ударен в лицето със струя с пясък (абразивни частици
изстреляни с голямо налягане) от насочения срещу него шланг. Усетил ужасна болка в
окото и лицето. Успял да хване шланга и подал сигнал до оператора да спре машината.
Поради силното кръвотечение върху шланга се образувало голямо петно кръв. Със
засегнатото око не виждал нищо и бил зашеметен, въпреки това успял да излезе от хамбара
и да попита оператора защо е пуснал машината, на което последният му отговорил, че е чул
4
сигнал, какъвто ищецът отрича да е подал.
С. бил откаран от работодателя си в МБАЛ „Св. Анна – Варна“, където са установени
множество разкъсвания, включително по клепачите, наличие на чужди тела в бузите и
очите, при което ищецът бил насочен към очна болница „Специализирана болница по очни
болести за активно лечение – Варна“ ЕООД. Твърди се, че на следващия ден – 13.07.2020 г.
е претърпял операция на лявото око там, при която е отстранена част от абразивните
частици от лицето на ищеца, чрез зашиване на очната мембрана, като му е поставени и очна
леща. Впоследствие са извършени още две операции на окото – на 05.08.2020 г. и на
14.09.2020 г., при които са извадени още абразивни частици от окото и клепачите на ищеца.
След извършените медицински интервенции са останали абразивни частици в кожата и
окото му, които според прогнозата на лекуващите лекари ще бъдат изтласкани от кожата
при зарастването след години или е възможно да останат в кожата, респ. да бъдат
изтласкани на повърхността на окото, след което могат да бъдат отстранени оперативно. С
оглед несигурната прогноза за оздравяването си, счита, че съществува реален риск никога
лицето му да не бъде възстановено напълно.
Ищецът твърди, че нараняванията преди и след медицинските интервенции са били
силно болезнени. След злополуката той е бил принуден да прекъсне работа, да се откаже от
бъдещите си планове, полагани са грижи от неговата съпруга, тъй като същия не можел да
се обслужва сам, принуден е да ползва отпуск, поради временна неработоспособност за
период общо от 84 дни. Чувствал се е потиснат, тъй като вследствие уврежданията, лицето
му е обективно загрозено, като белезите ще останат до края на живота му. Необходимостта
от бъдещи медицински интервенции му причиняват на ищеца допълнителен психически
стрес. Въз основа на изложеното се поддържа искането за осъждане на ответника да му
заплати обезщетение за причинените от трудовата злополука неимуществени вреди в размер
на 35 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Претендира и
възстановяване на извършените съдебно - деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът „БУЛКРАФТ" ООД е депозирал писмен
отговор, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен, въз основа на възражения
относно сочения механизъм на трудовата злополука, както и по твърдения за допусната
груба небрежност от ищеца. В подкрепа на изложеното се сочи, че същият не е спазил
правилата за здравословни и безопасни условия на труд, включително не е необезопасил
шланга и не е използвал лични предпазни средства-ръкавици и противогаз. Ищецът не
притежава необходимата правоспособност за такава работа, както и компетентност за
опериране с автовишка. В допълнение ответникът твърди,че злополуката се дължи на
неправилно подаден от ищеца сигнал за пускане на абразивната струя. Същата била
осъществена през почивен ден, като ищецът по своя инициатива е осъществявал труд тогава.
Сочи, че оставането на абразивни частици в кожата му се дължи на неговото собствено
поведение, тъй като той е отказал отстраняването им в болница, а е предпочел те да бъдат
извадени в домашни условия. Въз основа на изложеното е формулирано искане за
отхвърляне на иска или евентуално за определяне на размер на обезщетението по-нисък от
претендирания, ведно с присъждането на съдебно - деловодни разноски.
Предявеният осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени като последица от трудова злополука намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ, чиято основателност е предпоставена от наличието на
валидно трудово правоотношение към момента на увреждането, претърпяна трудова
злополука и настъпили вреди за ищеца, които се намират в причинно-следствена връзка със
злополуката.
Между страните не е налице спор, а и от приложения трудов договор №
1078/18/06/2020 г. се установява, че ищецът е бил нает по трудово правоотношение при
ответника на длъжност „Пясъкоструйчик“, валидно и действащо към момента на инцидента.
5
С изготвения доклад по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
още, че на датата на злополуката - 12.07.2020 г. той е изпълнявал трудовите си функции към
работодателя си в хамбара на кораб при „МТГ Делфин“ АД. Следователно фактът, че
същата е настъпила при упражняване на трудовата дейност на ищеца в полза на ответното
дружество е безспорно установен по делото.
Същото се отнася и за характер на злополуката, тъй като с Разпореждане № Ц5104-
03-79/30.07.2020 г. ТП Варна на НОИ същата е приета за трудова злополуката. С акта по чл.
60, ал. 1 от КСО е прието, че на 12.07.2020 г. по повод на извършваната от ищеца работа-
бластиране на хамбар в моторен кораб шлангът на бластиращото устройство се оказал
върху лицето на С. С. и струя с абразив преминала през лицето ми вследствие на което е
получил деформации на роговицата на лявото око, довела до временна нетрудоспособност.
Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО представлява индивидуален
административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е
официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за
наличието на такава като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя и от който зависи съществуването на правото. Влезлият в сила акт обвързва
страните по правоотношението относно характера на злополуката и нейното квалифициране
като трудова такава.
При установяване на характера на последната, определящ я като трудова, по силата
на чл. 200, ал. 1 от КТ работодателят отговаря спрямо работника за всички вреди причинени
от нея, които са довели до временна неработоспособност, инвалидност или смърт на
работника или служителя, независимо дали има вина за настъпването им. Тази отговорност
има обективен и безвиновен характер. При разглеждането на споровете по чл. 200 от КТ за
съда съществува задължението само да установи наличие на трудовоправни отношения
между страните, наличие на трудова злополука или професионално заболяване, а въпросът в
резултат на какво се е стигнало до трудовата злополука, респективно налице ли са виновни
действия или бездействия от съответни длъжностни лица от предприятието - работодател,
както и причинна връзка между последните и трудовата злополука, не представлява
задължителен елемент от състава на отговорността пред пострадалия работник. По общото
определение, възприето от законодателя и съдебната практика, трудова злополука са
травматичните увреждания, станали през време и във връзка или по повод на извършената
работа, тоест такива, които се намират в причинна връзка с трудовата дейност на
пострадалия работник и са обусловили временна или трайна загуба на трудоспособност.
По същество основните спорни въпроси в производството са относно размера на
определеното обезщетение и установения процент на съпричиняване на вредоносни
резултат. Релевираните възражения относно механизма на настъпване на злополуката касаят
небрежност при изпълнение на трудовата дейност и неполагане на дължимата грижа от
работника и работодателя, поради което са относими именно към твърдението за
съпричиняване на вредите от пострадалия работник.
Разпоредбата на чл. 212 от КТ във вр. чл. 51 от ЗЗД намира приложение при
определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които и при трудова
злополука или професионално заболяване следва да бъдат определяни съобразно критерия за
справедливост, регламентиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Посоченият принцип
изисква обезщетяване на вредите на увреденото лице в най-пълна степен, като съдът е
необходимо да отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията,
отразили се на личността пострадалия и неговия живот, с оглед специфични
характеристики, с които се отличава на конкретния случай. Като ориентир за определяне на
размер служи и икономическата обстановка в страната към момента на увреждането.
С Тълкувателно решение № 1/2021 г. на ОСГТК е прието задължително тълкуване, че
6
при прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД преценката на съда за размера на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт не е ограничена от заявената
претенция, но той не може да се присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума на
исковата молба.
За установяване на настъпването на претендираните вреди, техния вид, характер,
интензитет и продължителност по делото са ангажирани писмени и гласни доказателствени
средства, както и експертно заключение по изготвената комплексна СМЕ.
От показанията на съпругата на ищеца – свидетелката В. С.а, ценени съобразно
правилото на чл. 172 от ГПК се установява, че на 12.07.2020 г. вечерта разбрала за
инцидента, когато съпругът бил докаран от представител на работодателя в дома им. Тя не
била уведомена за него преди това и като видяла съпруга си била потресена от
нараняванията му. Лявата страна на лицето и лявото му окото били наранени – в черен и
червен цвят, като от състоянието му било толкова лошо, че три годишното им дете сънувало
кошмари. На следващия ден бил опериран в Очна клиника от д-р А.. Непосредствено след
операцията изпитвал силни болки. През тези дни съпругата му била неотлъчно до него.
Пострадалият се чувствал много зле физически и психически, а много силните болки
продължавали. В първите дни след инцидента не виждал с нараненото око, което
затруднявало придвижването, тя го придружава вкл. до банята и тоалетната, приемал
болкоуспокояващи. Не можел да вижда с нараненото око около 3-4 месеца. Сочи, че
последвала втора операция, тъй като част от лещата му и от поставените конци излезли,
което му причинявало страшни болки. След приключването на втората операция, при опита
за изправяне, на ищеца му се подкосили краката и си счупил малкото пръстче на десния
крак, поради което също изпитвал болки, и което затруднило грижите за него. В болницата
му отстранявали абразивните частици от окото и от кожата на лицето, което му причинявало
силна болка. Въпреки, че ходили на специалисти във Варна и в София никъде не им
предложили алтернативно лечение за отстраняване на частиците. Преди инцидента С. бил
много общителна личност, но след него се затворил в себе си и не искал да общува и да се
събира с близки хора и приятели, тъй като всички го гледали странно и съжалително заради
белега на лицето му. Непознатите, от друга страна, считали, че пострадалият е претърпял
някаква битка, което не отивало на възрастта му, и го принуждавало да обяснява за
претърпяната трудова злополука. Дори когато идвали приятели и роднини на семейството,
С. им обръщал малко внимание и се усамотявал. Свидетелката сочи още, че зрението на
съпругът е намалено с 20% и лекуващите лекари не можели да гарантират в бъдеще дали
същото няма да намалее още, тъй като в окото има останали абразивни частици, които не
могат да бъдат премахнати. И понастоящем ищецът се оплаква от болки поне един път
седмично, което налагало да приема обезболяващи и капки за очи. Станал по-затворен и по-
нервен човек. Свидетелката отрича да е вадила абразивни частици от лицето на С. в
домашни условия, както и последният да е получил пари от работодателя си във връзка с
настъпилата злополоука.
От показанията на свид. С. - ръководител „Производство“ при ответника, ценени по
реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че той е откарал ищеца от очната клина до МБАЛ
„Света Анна“ – Варна, като след инцидента С. е бил в адекватно състояние. Сочи, че не е
виждал да му бъдат давани пари във връзка с разходи за лечението му, но от разговори с
управителя на дружеството е останал с впечатление, че лечението е обезпечено от
работодателя и той е заплатил всички необходими прегледи и медикаменти.
По делото е изготвена комплексна СМЕ от вещи лица, специалисти в сферата на
офталмологията и дерматологията, която съдът кредитира като обективно и компетентно
дадена. От частта от изготвеното от вещото лице офталмолог д-р М.С. заключение, се
установява, че вследствие на трудовата злополука ищецът е получил травматични
увреждания под формата на множество чужди тела в роговицата, конюнктивата, под
7
конюнктивата и по кожата на клепачите. Вещото лице установява, че ищецът е
хоспитализиран два пъти за отстраняване на чужди тела от роговицата, конюнктивата и
клепачите и е претърпял транслплантация на амниотична мембрана, чиято цел е постигане
на заздравяване на роговицата. Сочи се, че това се е случило в периодите 13-15.07.2020 г. и
14-16.09.2020 г., като извън тях многократно е провеждал амбулаторни прегледи.
Увредената част, а именно роговицата на окото е една от най-богато инервираните в
човешкото тяло, което я прави силно чувствителна и попадането на чуждо тяло и травма в
тази област са силно болезнени, а при трансплантация на амниотична мембрана пациентите
се оплакват от голям дискомфорт от нейното пришиване. При осъществения личен преглед
вещото лице е констатирало, че зрението на лявото око е около 80% при корекция с диоптър
достига до 90%, като няма чужди частици в роговицата, но име следи от такива по нея,
както и има чужди тела под конюнктивата, по клепачите и околоочната област.
Установеното състояние според вещото лице не обуславя необходимост от провеждане на
нова очна операция. Счита, че посоката на действие на нараняващия агент е била фронтална.
Няма данни за открити чужди тела, различни от абразив, в това число и от употреба на
лични предпазни средства, а използването на такива би намалило степента и количеството
на травматичните увреждания или би ги предотвратило. Обясненията в открито съдебно
заседание вещото лице е разяснило,че не се очаква влошаване на зрението на ищеца от
състоянието, което е констатирано при личния преглед. По мнение на експерта
намаляването на зрението на лявото око се дължи на мътнините по роговицата, причинени
от проникването на чужди тела, като същите не подлежат на регенерация.
От заключението на СМЕ в частта му, изготвена от вещото лице доц. д-р С.П. –
специалист кожни заболявания се установява, че по описания в прегледаните документи
начин на злополуката и съобразно медицинските документи, ищецът е получил увреждания
– разкъсно-контузни рани по клепачите на лявото око, роговицата на лявото око, лявата и
дясната буза, като са извършени медицински манипулацияи- кератоплатика на лявото око,
премахване на чужди тела от конюнктивата, реконструктивни оперативни процедури на ляв
горен клепач, антисептично и кератолитично лечение в областта на засегнатите кожни
участъци на лицето, с цел подпомагане на евакуирането на абразива.. По отношения
нараняванията на кожата е заключено, че те са имали в началото остър травматичен
характер, но с течение на времето отокът и зачервяванията са преминали са останали
инкорпорирани в кожата абразивни частици с характера на травматичен татуаж. При
преглед на ищеца е установено, че са налице промени по кожата, предизвикани от
травматично инкорпориране на абразивни частици в областта на лявата скула и горния ляв
клепач с характера на леко уплътнение и сиво-черен цвят, предизвикани от множество
подкожно разположени чужди тела, които промени трайно са изменили цвета на кожата в
засегнатите участъци. Разяснено е. че за нараняванията са налице два варианта за
повлияване – чрез лазер или чрез „самоочистване“ при естествено обновяване на
повърхностния слой на кожата с течение на времето част от инкорпорираният материал в
епидермисът може да се почисти, като процесът може да продължи с години. Извършването
на манипулации чрез лазер за активното отстраняване на чуждите тела не може да гарантира
напълно успешното им отстраняване с оглед вида и характера на проникналите частици,
поради което е възможно същите да останат там за постоянно. Заключено е, че използването
на лични предпазни средства би намалило вероятността от увреждане, като не са открити
данни за проникващи наранявания от частици, различни от абразива. Периодът на временна
нетрудоспособност през 2020 г. е продължил 84 дни.
Настоящият въззивен състав кредитира в цялост изготвената комплексна СМЕ, като
същата освен, че е обективна, компетентна и обоснована, напълно се подкрепя и от
приложената медицинска документация – медицинско удостоверение № 728/2020 г., листи
за преглед от Спешно отделение, медицински направления, амбулаторни листи, протоколи
от ЛКК от 17.07.2020 г. и 16.09.2020 г. Заключението обаче не отчита в пълнота установения
8
с писмените доказателства брой и период на хоспитализациите и извършените оперативни
интервенции на ищеца, като в същото е записано, че той е хоспитализиран единствено в
периода от 13-15.07.2020 г. и 14-16.09.2020 г. без да са описан болничният му престой от
05.08.2020 г. до 07.08.2020 г. в „Специализирана болница по очни болести за активно
лечение – Варна“ ЕООД. Същият се установява от приложената по делото Епикриза № ИЗ-
1542 от посочената датата на хоспитализиране. Видно от нея на пациента е извършена
оперативна реконструкция на левия клепач, на който е установена разкъсна рана. Всеки
един от трите доказани болнични престоя е свързан с извършени оперативни интервенции
на увреденото ляво око и/или клепачът, като извършването им се установява от
приложените медицински документи, както и от разпита на свидетеля С.а, от показанията на
която се установява, че на ищеца е извършена „неофициална“ операция, поради „излизане“
на лещата и част от конците. От гореизложеното следва, че оперативните интервенции на
лявото око и клепач, които С. С. е претърпял за отстраняване на причинените му от
трудовата злополука телесни увреждания са общо три, точно колкото са и болничните му
престои, вместо две, както е прието със заключението на СМЕ.
Ценени поотделно и в своята съвкупност, отнесени към конкретиката на процесната
трудова злополука обстоятелства, ангажираните доказателствa обуславят извод, че ищецът е
претърпял много силни по интензитет болки и страдания непосредствено след инцидента.
Всякакъв вид травми на засегнатият орган – окото на пострадалия, с оглед своята
деликатност и инервираност, са изключително болезнени, като в конкретния случай в него
са попаднали множество абразивни частици, които са отстранявани по оперативен път.
Увредената част, а именно роговицата на окото, е сред най-богатите на нерви в човешкото
тяло, което я прави силно чувствителна и попадането на чуждо тяло и травма в тази област
са силно болезнени, а при трансплантация на амниотична мембрана пациентите се оплакват
от голям дискомфорт от нейното пришиване. Съобразно заключението на вещото лице-
офталмолог настоящия момент все още са налице такива частици в конунктивната ципа на
окото на ищеца, а съприкосновението с роговицата е причинила мътнини по нея, които не
подлежат на възстановяване, а от своя страна са станали причина за намаляването на
зрителната способ на окото до 85-90%. Болките и страданията на пострадалия са
продължили и след извършените операции, като съгласно дадените от вещото лице
разяснения на него му е пришита амниотична мембрана върху роговицата, което е болезнена
интервенция с поставяне на конци. Впоследствие усещания дискомфорт намалява и
отслабва като след това става търпима. От експертното заключение и от свидетелските
показания на свидетелката С.а се доказва, че всяка една от тях е свързана със силни болки и
физически дискомфорт. Последната посочва, че след първата операция С. С. е изпитвал
толкова силни болки, че е виел.Част от поставената леща и вътрешни конци излезли, което
му причинявала допълнителни физически страдания и наложило втората хирургична
интервенция. От горното следва да се приеме, че освен първоначалните болезнени усещания
непосредствено след злополуката, ищецът е изпитвал силни болки в един продължителен
период от над два месеца 13.07.2020 г.-16.09.2020 г., през който са му извършили три
хирургични интервенции. След инцидента, в началото не е виждал с лявото си око, а
впоследствие зрението му било намалено чувствително в продължение на 3 месеца. Тази
продължителност на първоначалното възстановяване съответства и на продължителността
на нетрудоспособността на страната от 84 дена . В посочения период е имал необходимост
от непрестанна чужда помощ от своята съпруга, тъй като не можел сам да посреща всички
свои битови потребности. В настоящия момент, роговицата на окото му е увредена, въз
основа на което са причинени мътнини, редуциращи зрителната му способност с между 10 и
15 %,а в конюктивната ципа остатъчни външни елементи, по отношение на отстраняването
на които нне е налице позитивна прогноза. Пострадалият, макар и с намален интензитет, все
още изпитва болки в лявото око, поради което му се налага да приема болкоуспокояващи
медикаменти.
9
Гореизложеното относно силния интензитет на претърпените болки е изцяло
съотносимо и към тези, изпитани вследствие на увреждането на кожата на лявата част от
лице на пострадалия. Установените в медицинската документация травми са причинили
болки и страдания, първоначално с остро травматичен характер, а с течение на времето
отокът и зачервяването са преминали, а в кожата са останали инкорпорираните части. При
отстраняване на част от тях ищецът е изпитвал силна по интензитет болка. Абразивните
частици са установени в областта на лявата скула и горния ляв клепач, като същите са
изменили трайно цвета на кожата в засегнатите участъци. Съгласно заключението на
вещото лице, уточнено при изслушването му в съдебно заседание, подкрепящо в посочената
част свидетелските показания на свид. С.а, най-вероятно част от тези абразивни частици ще
останат завинаги в увредените участъци от кожата, като същите не могат да бъдат
отстранени дори и след хирургическа интервенция. Гореизложеното обуславя извод, че
трудовата злополука е причинила трайно и безвъзвратно увреждане на пострадалия, ведещо
до обективното влошаване на външния му вид. То от своя страна причинява стрес,
неудобство и притеснения на ищеца, които имат неблагоприятно въздействие върху
социалните му взаимоотношения с близки и непознати. Той се е превърнал в по-затворен
човек, избягващ контакти със своите близки, познати и роднини. Изпитва притеснения от
общуване и с непознати, а промяната във външния му вид включително му пречи при
явяването на интервюта за намиране на нова работа. В същото време увреждането на кожата
му е с постоянен характер и не са налице благоприятни очаквания за бъдещото му напълно
възстановяване.
Всички гореизложени и установени по делото обстоятелства обуславят извод за
настъпилите изключително интензивни, с дълга продължителност, а част от тях и
необратими, неблагоприятни последици за пострадалия, намиращи отражение във всички
сфери на неговия живот. Всички те, ценени съвкупно и с оглед спецификите на конкретния
случай и критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, обосновават определянето на
обезщетение в размер на 35 000 лева, което в пълна степен може да репарира всички
причинени на ищеца неимуществени вреди.
След определяне на същото, съдът следва да обсъди релевираното своевременно от
ответника възражение за съпричиняване по чл. 201, ал. 2 от КТ на вредоносния резултат от
пострадалия. При трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият
е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в
гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел –
поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на
дейността и условията за извършването й. Визираната в нормата на чл. 201, ал. 2 КТ „груба
небрежност“ съставлява липса на елементарно старание и внимание, пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност – неполагане на грижа, каквато и
най-небрежният би положил при същите обстоятелства
За извършване на преценка относно наличието на действия то страна на пострадалия,
които могат да бъдат подведени под цитираната правна норма, следва на първо място да
бъде установен механизмът на настъпване на трудовата злополука, по отношение на които е
налице спор между страните.
По искане на ответното дружество е разпитан свидетеля М.И. – негов работник,
чиито показания съдът цени съобразно с правилото на чл. 172 от ГПК, с оглед възможността
им заинтересованост от изхода на спора. От показанията му се установява, че на 12.07.2020
г. били заедно на смяна в предприятието с ищеца и с Р.Б. Той бил оператор, като в
задълженията му се включвало да следи за сигнали за пускане и спиране на бластиращата
машина, подавани от ищеца, изпълняващ функциите на бластьор. Сочи, че балстьорите
подават звуков и светлинен сигнал. Преди почивката, 6-7 пъти са му подавани сигнали, след
които безпроблемно е осъществявана работата. След почивката, приключила в 18ч., първо
10
Р.Б. подал сигнал, а после С. му подал такъв. След това получил втори сигнал, заради който
спрял машината на ищеца. Впоследствие С. се появил при свидетеля с окървавено лице.
Излага, че на балстьорите преди всяка смяна са предоставяни предпазни средства –
ръкавици и противогаз. С. си носил личен противогаз, тъй като размерът му бил голям.
Според него естеството на работа е такова, че не може да се осъществява без поставен
противогаз. Последния му казал, че се радва, че инцидента не се е случил при изкачване с
вишката. Разяснява, че двамата бластьори подават сигнал към едно и също табло, като
светлинния сигнал е в жълт цвят, но не може да стане грешка при подаване на сигнал от
единия бластьор да бъде пусната машината на другия, като в конкретната ситуация
машината на Ради вече е била пусната. При изкачване с вишката шланга се държи с една
ръка, а с другата се бута ръчка за изкачване на вишката, като при достигане до мястото на
работа, за извършване на самата дейност шлангът се държи с две ръце. Когато не се работи с
него шланга трябва да се закрепя на две точки на платформата за осигуряване на
безопасност като закрепянето се осъществява с две въжета. Свидетелят заявява, че не е имал
видимост към ищеца в момента на злополуката и не е видял дали той носи предпазни
средства, но счита, че ако шланга е бил закрепен на две точни на парапета и С. е носил
противогаз, е нямало да стигне до настъпването ѝ.
В проведеното пред първа инстанция открито съдебно заседание по делото от
04.06.2021 г. ищецът е дал обяснения, признавайки неизгодния за себе си факт, че въпреки,
че е разполагал с ръкавици и противогаз, в момента на инцидента е бил без поставени
предпазни средства, тъй като в този момент все още не бил достигнал мястото си на работа.
Както и че, преди почивката е закрепил шланга между парапетите на вишката и той виси 1,5
метра от коша, но при силно налягане се изхлузва. Твърди още, че не е подавал сигнал на
оператора за включване на шланга, тъй като не е достигнал до мястото си на работа.
При първоинстанционното разглеждане на делото е изготвена съдебно-техническа
експертиза, от заключението на която се установява, че подаването на сигнала от
пясъкоструйчика /бластьор/ към оператора на машината се извършва чрез натиск на
специална пластина от устройство, прикрепено към накрайника на захранващия шланг, като
при този натиск се задействат едновременно светлинен и звуков сигнал, които се възприемат
от оператора след което последният отваря клапана за въздух, т.е. „пуска струята“ под
налягане в посока към изхода на шланга. В конкретния случай операторът на машината не е
имал обективна възможност да следи движенията на бластьора, с оглед разположението на
двамата и липсата на видимост. Позовавайки се на инструкциите за работа с бластиращата
машина, вещото лице дава заключение, че необходимостта от такива включва поставянето
на СЕ сертифициран шлем с въздушно подаване, което в конкретния случай по същността
си е годно да предотврати настъпването на установените увреждания по лицето на
пострадалия. Според вещото лице липсват данни за поставянето на такъв. На следващо от
материалите по делото се прави извод, че няма данни за разрушени части /скъсано въже/,
които да доказват, че предпазната място чрез двуточково опорно закрепване на шланга към
парапета на автовишката чрез въжета е спазена и впоследствие при отваряне на клапана от
страна на оператора е възникнала техническа неизправност и произволно движение на края
на процесния захранващ шланг. При извършен експеримент, вещото лице установява, че при
движението на края на шланга с подаден въздух под налягане в режим на двуточково
закрепване към парапета, свободния край с излизащата вредоносна струя не се насочва и не
може достига височината на главата на работник, стъпил на платформата и пускащ в
действие двигателя на автовишката. Заключено е, че при използването на предпазни
средства за защита на лицето и при изпълнена предпазна мярка за ефективно двуточково
опорно фиксиране на шланга със свободния край към земята възникването на злополуката е
предотвратимо.
Настоящият въззивен състав кредитира изготвеното заключение, като обективно и
компетентно, доколкото в оспорваните от страните части изцяло съответства на
11
ангажираните по делото писмени доказателства. Установените в експертизата изисквания
относно безопасните условия на труд макар да се основани от вещото лице единствено на
инструкциите за работа с бластиращата машина, същите се потвърждават и от приложените
по делото документи – Технология на работа на дейностите извършвани от „Булкрафт“ ООД
на територията на кораборемонтни и корабостроителни предприятия /л.117-121 от п.и.д./ и
Досие на фирма „Булкрафт“ ООД по състоянието на условията на труд, съгласно извършена
оценка на работните места и професионалния риск на територията на „МТГ Делфин“ АД
през 2020 г./л. 65 и сл от п.и.д./ Съответно в т. 2 от първия документ и т. 3.4. от втория са
предвидени безопасните условия, при които следва да бъде извършвана дейността по
бластиране на външни корпуси, хамбари, танкове и цистерни. В тях е установено, че преди
да се качи на платформата, бластьора трябва да е с лични предпазни средства, получени
преди започване на работния процес, с присъединен въздух към скафандър или противогаз.
Те включват прахова маска, скафандър или противогаз, предпазна качулка, предпазни
стъкла, бластьорски ръкавици, куртка и панталони за бластиране. При работа в хамбар,
бластьора е длъжен да сложи личните си предпазни средства преди да отиде до работното си
място, непосредствено след слизане по трапа. Ако се работи на подвижни платформи всеки
бластьор е длъжен да укрепи своя шланг минимум на две точки на обратния парапет на
платформата.
От събраните по делото гласни доказателствени средства и експернто заключение се
установява, че при настъпването на злополуката ищецът не е бил с поставени предпазни
средства, което се признава и от самия него в дадените обяснения пред първоинстанционния
съд. Защитната му теза, че не е бил поставил противогаза и ръкавиците си, тъй като не е
започнал същинската си работа не може да бъде споделена, тъй като съобразно приетата в
предприятието задължителна технология на работа при бластиране, а и с оглед
инструкциите за работа с машината и досието за безопА. труд, предпазните средства следва
да бъдат поставени от бластьора преди да стигне до работното си място. Изрично се
предвижда още, че при работа с платформа, той следва да е с поставени предпазни средства
преди да се качи на нея. Работникът не е спазил и изискването за обезопасяване на
бластиращия шланг на две точки на обратния парапет на платформата. Посоченото
обстоятелство се установява от заключението на изготвената СТЕ, съгласно което при
извършени експерименти се доказва, че при включването на обезопА.ия надлежно шланг,
същият не може да стигне височината на лицето на качения на платформата бластьор.
Липсват данни за скъсвания на шланга или на укрепителните елементи, поради което следва
да се приеме, че той не е бил двуточково обезопА. и закрепен за обратния парапет на
платформата. В посочения смисъл е и заключението на комплексната СМЕ в нейната
офталмологична част, според която впръскването на частиците абразив е станало
фронтално. Гореизложената фактическа установеност обуславя извод, че освен, че не е бил с
изискуемите предпазни средства, пострадалият не е обезопасил бластиращия шланг, с който
последно е работил преди излизането в почивка, непосредствено след която е настъпил и
инцидента. Нарушаването на тези изисквания не съответства на дължимата грижа и се
намира в причинна връзка с настъпването на вредите.
Неспазването на посочените правила е проява на груба небрежност от страна на
работника, поради което същата следва да бъда отчетена при прилагане на разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Задължението на работника да спазва правилата за здравословни и
безопасни условия на труд и да ползва по предназначение работното облекло е разписано в
правилника за вътрешния трудов ред на „Булкрафт“ ООД, докато в длъножностната му
характеристика е предвидено задължение да познава както този правилник така и приетите
от работодателя Правила за здравословни и безопасни условия на труд и други вътрешни
актове на предприятието. Видно от представените копия на книгите за инструктаж по
безопасност и хигиена на труда и противопожарна охрана на С. С. е проведен първоначален
и периодичен инструктаж.
12
Недоказани остават възраженията на ответното дружество, че работникът е подал
грешен сигнал за започване на работа. Видно от цитираните правила за безопасност на
работата, приети от „Булкрафт“ ООД, а именно - Технология на работа на дейностите и
Досие на фирма „Булкрафт“ ООД по състоянието на условията на труд, след като застане и
се подготви за извършване на дейността, бластьорът подава звуков и светлинен сигнал с
продължителност от около 20-25 секунди, едва след който операторът е длъжен да пусне
машината в работен режим. Ако се получи кратък сигнал, се чака повторно сигнал с
продължителност 20-25 секунди, а ако не постъпи такъв, а нов кратък сигнал – работата се
спира. От свидетелските показания на оператора, работил на смяна с ищеца свид. И. се
доказва, че действително е подаден звуков и светлинен сигнал преди той да пусне машината,
но не се установява да са спазени посочените изисквания за безопасност при извършване на
дейността по бластиране. От изложеното от свидетеля е видно, че макар да са подадени и
двата сигнала, то същите не са били с изискуемата продължителност, като самият свидетел
на два пъти заявява, че може би е следвало да изчака втори сигнал. От това следва, че щом
се е налагало повторното извършване, сигнализацията не е била с изискуемата
продължителност Със заключението на СТЕ е прието, че единствено с натискане на
пластината на шланга може да бъде възпроизведен такъв, и макар да е възможно случайно
активиране, съдът не възприема за възможно, с оглед установеният механизъм на
настъпване на инцидента, случайното възпроизвеждане на сигнала да е продължило над 20
секунди. В случай на неволно натискане на пластината пострадалият е имал възможност в
посочения времеви период да подаде повторен сигнал, при който работата на машината да
бъде спряна, а с оглед събраните гласни доказателства по делото, работата е започнала
непосредствено след възпроизвеждането му, когато е настъпил и инцидента. Ищецът не е
разполагал с предвидените съгласно правилата двадесет- двадесет и пет секунди да
преустанови започването на работа, за което свидетелстват и показанията на оператора,
възприел сигнала. От установения по делото механизъм на настъпване на трудовата
злополука се установява, че изпръскването на струята с абразив е започнала непосредствено
след подаване на сигнала, с което не са изпълнени изискванията на приетите от самия
работодател правила за извършване на дейността.
От друга страна обаче, следва да бъде отчетено, че правилата за безопасност на труда
налагат личните предпазни средства да бъдат предоставени от работодателя преди започване
на работния процес и същите следва да включват прахова маска, скафандър или противогаз,
предпазна качулка, предпазни стъкла, ръкавици и облекло. Видно от свидетелските
показания на свидетеля М.И. на ищеца не му били предоставени такива, а той сам си
осигурил противогаз, тъй като бил „голям размер“. Изискването за предоставяне на
сертифициран СЕ скафандър с въздушно подаване, така както е посочено и в заключението
на СТЕ, е заложено и в инструкциите за работа с бластиращата машина. Не само, че
работодателят не е доказал изпълнението на посоченото изискване за предоставяне на
сертифициран предпазен скафандър на пострадалия, но и посочения факт е изрично отречен
от водения от него свидетел – служител на дружеството, отговарящ за предоставянето на
предпазните средства на работниците.
Наред с това, работодателят не е организирал работата съобразно приетите в
предприятието му безопасни условия на труд при изпълнение на бластиране с платформа. В
цитирания документ, наименуван Технология на работа на „Булкрафт“ ООД е предвидено
изрично, че при работа с платформа операторът следва да притежава необходимата
правоспособност, а единствено в хипотеза, при която бластьора притежава правоспособност
„Машинист на подвижни РП“, същият може сам да се качи и управлява подемната
платформа. В настоящия случай не са ангажирани доказателства, от които може да се
обоснове извод, че бластьорът е бил правоспособен да управлява платформата, поради което
с оглед приетите правила за работа в предприятието и инструкциите за работа с машината,
на нея заедно с него е следвало да има и оператор на вишката, заедно с когото да извършат
13
възложената работа. Предвид посоченото припокриване между вътрешните правила за
безопасност на труда инструкциите е ирелевантно възражението, че същите касаят
единствено конкретен модел машина, различен от процесната, още повече, че вещото лице
при изслушването си в съдебно заседание е заявил, че двата модела са със сходни
характеристики, което не обуславя разлика в относимите правила за безопасност при
експлоатацията им. Неизпълнението на задължението на работодателя да осигури
правоспособен водач на подемната машина се намира в зависимост с възможността на
работника да управлява същата, включително и с поставен противогаз, както и с липсата на
проведен инструктаж затова за извършване на дейността, при което следва да бъде отчетено
при определяне на процента на съпрчиняването, като същият бъде намален.
Гореизложената фактическа установеност обуславя извода на настоящата съдебна
инстанция, че работодателят също носи отговорност за неспазените от работника правила за
безопасност на труда, доколкото той с бездействието си не е осигурил условия за тяхното
надлежно спазване. От друга страна обаче, проявената от работника небрежност е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилите у неимуществената му сфера вреди, тъй като
съгласно заключенията и на СМЕ и СТЕ, при поставяне на противогаз и обезопасяване на
шланга по предвидените правила телесните увреждания са щели да бъдат ограничени, а е
възможно дори да бъдат напълно избегнати при изпълнение и на двете изисквания.
Съобразно съдебната практика, обективирана например в Решение № 218 от 15.03.2021 г. по
гр. д. № 1092/ 2020 г. на ВКС, 4-то гр. отд., която настоящия състав напълно споделя, в
случай на знание от страна на пострадалия, че работодателят не е осигурил безопасни
условия за изпълнение на работата, но въпреки това е предприел изпълнението й при липса
на елементарно старание и внимание и пренебрегвайки основни правила за безопасност, т.е.
когато не е положил дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил, е налице
съпричиняване от страна на работника на трудовата злополука. При отчитане и на двете
групи установени факти, как всяка една от тях е допринесла за настъпването на вредоносния
резултат и съотношението между причните за настъпването му, съдът приема, че доказания
процент на съпричиняване от страна пострадалия е 40 %, с който отговорността на
ответника за настъпилите вреди следва да бъде редуцирана.
Ответното дружество не е доказало предаването на претендираната сума от 3000 лева
на ръка на пострадалия за обезщетяване на част от вредите, поради което възражението за
приспадането ѝ следва да бъде отхвърлено.
Предвид изложеното, подлежащото на присъждане обезщетение в полза на ищцовата
страна възлиза на 21 000 лева, като до посочения размер искът му следва да бъде уважен, с
отмяна на първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част за разликата над
17 500 лева до определения по реда на чл. 52 от ЗЗД справедлив размер на обезщетението,
отчитащ действителния процент на съпричиняването.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора двете страни имат право на присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, респективно от
въззивните им жалби пред настоящата инстанция. И пред двете съдебни инстанции ищецът
е претендирал единствено присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38, ал.1 от ЗА. При уважаване на
иска му до сумата от 21 000 лева, в полза на адвоката, осъществил безплатната защита
следва да бъде присъдена сумата от 1160 лева за пред първата инстанция. С оглед факта, че
предмет на въззивната проверка по двете жалби на насрещните страни е бил целия
претендиран размер от 35 000 лева, по отношение на който е осъществил адвокатска защита,
същата сума в размер на 1160 лева му е дължима на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА и за пред
въззивната инстанция, с оглед осъществената защита по депозираната въззивна жалба и
подадения отговор
14
Ответникът в първоинстанционното производство е доказал извършването на
разноски в размер на 2133 лева, от които 780 лева за адвокатско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК с оглед отхвърлената част от исковете в негова полза следва
да бъде присъдена сумата от 853,20 лева за първа инстанция. При въззивното разглеждане на
делото въззивникът е претендирал в списъка си по чл. 80 от ГПК присъждането на разноски
в размер на 1150 лева, от които 350 лева за заплатена държавна такса и 800 лева –
адвокатско възнаграждение. Страната не е представила доказателство за реалното заплащане
на адвокатски хонорар, доколкото в договора за правна защита и съдействие е записано, че
сумата е заплатена по сметка, но не е приложено платежно нареждане или извлечение от
банковата сметка, поради което извършването на разхода не е доказано съобразно
тълкуваните с ТР № 6/2012 г. на ОСГТК задължителни изисквания. Разноски за заплатената
от нея държавна такса не се дължат, тъй като жалбата е изцяло отхвърлена като
неоснователна.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимите разноски за държавна такса по сметка на ВРС, съобразно уважения размер на
исковата претенция - 840 лева. На същото основание в полза на ВОС страната следва да
бъде осъдена за сумата от 140 лева, изчислена пропорционално с уважената част от
въззивната жалба.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260020/08.01.2022 г., постановено по гр.д.№12578/2020 г. по
описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлен предявения от С. Т. С., ЕГН: **********, адрес:
гр. Суворово, ул. „Острата чешма“ №47 срещу „Булкрафт“ ООД, ЕИК:*********, съдебен
адрес: гр. Варна, ул. „Дебър“ №54, вх.Б, ап.1 иск с правно основание чл. 200 от КТ за
разликата над присъдената с решението сума от 17 500 лева до размера от 21 000 лева,
както и в частта му относно разноските, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Булкрафт“ ООД, ЕИК:*********, съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Дебър“
№54, вх.Б, ап.1 да заплати на С. Т. С., ЕГН: **********, адрес: гр. Суворово, ул. „Острата
чешма“ №47, на основание чл.200 от КТ, сумата от още 3 500 /три хиляди и петстотин/
лева, представляваща разликата над присъденото с първоинстанционното решение
обезщетение в размер на 17 500 лева и присъдената сума от 21 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страдания –
продължителни болки в областта на лицето и лявото око и негативни емоционални
изживявания – прекъсване на работа, на социални контакти, неспособност за придвижване
без чужда помощ, претърпени от ищеца вследствие на реализирана на 12.07.2020 г. трудова
злополука, призната за такава с Разпореждане № Ц5104-03-79/30.07.2020 г. на ТП на НОИ
Варна, ведно със законна лихва от увреждането - 12.07.2020 г. до окончателното изплащане
на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260020/08.01.2022 г., постановено по гр.д.
№12578/2020 г. по описа на ВРС, в частта, с която „Булкрафт“ ООД, ЕИК:*********,
съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Дебър“ №54, вх.Б, ап.1 е осъдено да заплати на С. Т. С., ЕГН:
**********, адрес: гр. Суворово, ул. „Острата чешма“ №47, на основание чл.200 КТ, сумата
от 17 500 лв. / седемнадесет хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страдания – продължителни болки в
областта на лицето и лявото око и негативни емоционални изживявания – прекъсване на
работа, на социални контакти, неспособност за придвижване без чужда помощ, претърпени
от ищеца вследствие на реализирана на 12.07.2020 г. трудова злополука, призната за такава с
15
Разпореждане № Ц5104-03-79/30.07.2020 г. на ТП на НОИ Варна, ведно със законна лихва от
увреждането - 12.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Булкрафт“ ООД, ЕИК:*********, съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Дебър“
№54, вх.Б, ап.1 да заплати на адв. А. В. М., САК, адрес на кантората гр. София ул. „Веслец“
№2, ет.5, ап.20 сумата от 1160 /хиляда сто и шестдесет / лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска защита на ищеца С. Т. С., ЕГН:
**********, адрес: гр. Суворово, ул. „Острата чешма“ №47 при първоинстанционното
разглеждане на делото.
ОСЪЖДА „Булкрафт“ ООД, ЕИК:*********, съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Дебър“
№54, вх.Б, ап.1 да заплати на адв. А. В. М., САК, адрес на кантората гр. София ул. „Веслец“
№2, ет.5, ап.20 сумата от 1160 /хиляда сто и шестдесет / лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска защита на ищеца С. Т. С., ЕГН:
**********, адрес: гр. Суворово, ул. „Острата чешма“ №47 пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, С. Т. С., ЕГН: **********, адрес: гр.
Суворово, ул. „Острата чешма“ №47 да заплати на „Булкрафт“ ООД, ЕИК:*********,
съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Дебър“ №54, вх.Б, ап.1 сумата от 853,20 / осемстотин петдесет
и три лева и двадесет стотинки/ лева, представляваща съдебни разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, „Булкрафт“ ООД, ЕИК:*********, съдебен
адрес: гр. Варна, ул. „Дебър“ №54, вх.Б, ап.1 да заплати по сметка на Районен съд- Варна
сумата от 840,00 / осемстотин и четиридесет / лева - разноски за държавна такса в
първоинстанционното производството.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, „Булкрафт“ ООД, ЕИК:*********, съдебен
адрес: гр. Варна, ул. „Дебър“ №54, вх.Б, ап.1 да заплати по сметка на Окръжен съд - Варна
сумата от 140,00 / стои и четиридесет / лева - разноски за държавна такса във въззивното
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16