Определение по дело №2383/2017 на Софийски градски съд

Мотиви към присъда по НОХД № 2383/2017 г. по описа на СГС,

Наказателно отделение, 18 с-в

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия Х.М. Я.Т.за престъпления по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 220, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

Срещу подсъдимия е повдигнато обвинение за това, че на различни дати през периода от 11.04.2013 г. до 11.12.2013 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление, с пет деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени в непродължителен период от време, при една и  съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на длъжностно лице - управител на „С.Л.” ООД, ЕИК:******, присвоил чужди /на „С.Л.” ООД/ пари като изтеглил от банковата сметка на дружеството в „П.И.Б.” АД сума в големи размери, а именно сума в размер на 35 457,10 /тридесет и пет хиляди четиристотин петдесет и седем лева и 10 ст./ лева и не е представил разходно-оправдателни документи за разходване на сумите по предназначение, които пари са му поверени да ги управлява, както следва:

-         На 11.04.2013 г. в качеството си на длъжностно лице - управител на „С.Л.” ООД присвоил чужди /на „С.Л.” ООД/ пари като изтеглил от банковата сметка на „С.Л.” ООД в „П.И.Б.” АД сума в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и не е представил разходно-оправдателен документ за разходване на сумата по предназначение, която сума му е поверена да я управлява;

-         На 20.09.2013 г. в качеството си на длъжностно лице - управител на „С.Л.” ООД присвоил чужди /на „С.Л.” ООД/ пари като изтеглил от банковата сметка на „С.Л.” ООД в „П.И.Б.” АД сума в размер на 2 022,60 /две хиляди и двадесет и два лева и 60 ст./ лева и не е представил разходно-оправдателен документ за разходване на сумата по предназначение, която сума му е поверена да я управлява;

-         На 20.09.2013 г. в качеството си на длъжностно лице - управител на „С.Л.” ООД присвоил чужди /на „С.Л.” ООД/ пари като изтеглил от банковата сметка на „С.Л.” ООД в „П.И.Б.” АД сума в размер на 1000 /хиляда/ лева и не е представил разходно-оправдателен документ за разходване на сумата по предназначение, която сума му е поверена да я управлява;

-         На 10.12.2013 г. в качеството си на длъжностно лице - управител на „С.Л.” ООД присвоил чужди /на „С.Л.” ООД/ пари като изтеглил от банковата сметка на „С.Л.” ООД в „П.И.Б.” АД сума в размер на 5000 /пет хиляди/ лева и не е представил разходно-оправдателен документ за разходване на сумата по предназначение, която сума му е поверена да я управлява;

-         На 11.12.2013 г. в качеството си на длъжностно лице - управител на „С.Л.” ООД присвоил чужди /на „С.Л.” ООД/ пари като изтеглил от банковата сметка на „С.Л.” ООД в „П.И.Б.” АД сума в размер на 13 000 /тринадесет хиляди/ евро с левова равностойност 25 434,50 /двадесет и пет хиляди четиристотин тридесет и четири лева и 50 ст./ лева и не е представил разходно- оправдателен документ за разходване на сумата по предназначение, която сума му е поверена да я управлява.

Със същия обвинителен акт на подсъдимия е повдигнато обвинение за това, че на различни дати през периода от 25.11.2013 г. до 12.12.2013 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление с три деяния, които осъществяват поотделно едни или различни състави на едно и също престъпление, извършени в непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на длъжностно лице - управител на „С.Л.“ ООД, ЕИК № ******, съзнателно сключил неизгодни сделки като подписал два договора за заем със страни „С.Л.“ ООД - заемодател и „Е.“ ЕООД, ЕИК ******, представлявано от него - заемател, и договор за заем между „С.Л.“ООД - заемодател и „Б.ЕООД, ЕИК ******, представлявано от него- заемател, като условията на договорите са неизгодни за „С.Л.“ ООД и от това са произлезли значителни вреди за „С.Л.“ ООД в общ размер 275 000 евро/в левова равностойност 537 853, 25 лева/ и 60 000 лева, както следва:

-         На 25.11.2013 г. на неустановено място в качеството си на длъжностно лице- управител на „С.Л.“ ООД, съзнателно сключил неизгодна сделка като подписал договор за заем със страни „С.Л.“ООД - заемодател и „Е.“ ЕООД, представлявано от него - заемател за сумата от 165 000 евро /с левова равностойност 322 711, 95 лева/, като условията на договора са неизгодни за „С.Л.„ ООД, тъй като договорът е за срок от 24 месеца и връщането следва да започне една година след отпускане на сумата по заема, както и че не е предвидено никакво обезпечение за дадената в заем парична сума  и от това са произлезли значителни вреди за „С.Л.“ООД- в размер на 165 000 евро /с левова равностойност 322 711, 95 лева/, представляващи заетата сума;

-         На 26.11.2013 г. на неустановено място в качеството си на длъжностно лице - управител на „С.Л.“ООД, съзнателно сключил неизгодна сделка като подписал договор за заем със страни „С.Л.“ ООД - заемодател и „Е.“ ЕООД, представлявано от него – заемател, за сумата от 60 000 лева, като условията на договора са неизгодни за „С.Л.“ООД, тъй като договорът е за срок от 20 месеца, при годишна лихва от 3 % и гратисен период от 6 месеца и без обезпечение, и от това са произлезли значителни вреди за „С.Л.“ ООД в размер на 60 000 лева, представляващи заетата сума;

-         На 12.12.2013 г. на неустановено място в качеството си на длъжностно лице - управител на „С.Л.“ ООД съзнателно сключил неизгодна сделка като подписал договор за заем със страни „С.Л.“ ООД - заемодател и „Б.“ ЕООД, представлявано от него – заемател, за сумата от 110 000 евро /с левова равностойност 215 141, 30 лева/, като условията на договора са неизгодни за „С.Л.“ ООД, тъй като договорът е за срок от 24 месеца и връщането следва да започне една година след отпускане на сумата по заема, гратисен период от 6 месеца, както и че не е предвидено никакво обезпечение за дадената в заем парична сума, и от това са произлезли значителни вреди за „С.Л.“ ООД в размер на 110 000 евро /с левова равностойност 215 141,30 лева/, представляващи заетата сума.

На основание чл. 84 и сл. НПК в производството като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице „С.Л.“ АД /правоприемник на „С.Л.“ ООД/ и е приет за съвместно разглеждане предявения от „С.Л.“ АД против подсъдимия Х.М. Я.Т.граждански иск на основание чл. 45 ал. 1 от ЗЗД в размер на 35 457.10 лева, представляващи обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на деянието, квалифицирано като престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, съгласно внесения по делото обвинителен акт, ведно със законоустановената годишна лихва, считана от датата на деянието.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението. Счита, че от събраните в хода на производството доказателства се установява по безспорен и категоричен начин от обективна и субективна състава на престъпленията по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 220, ал. 1, вр. чл. 26 от НК, за които са повдигнати обвинения спрямо подсъдимия Х. Т.. Намира за безспорно установено, че същият е имал качеството длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1 от НК при управление на дружеството „С.Л.“ ООД в инкриминирания период. Намира, че въз основа на събрания доказателствен материал изцяло се установява описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, че изтеглените суми от банковите сметки на инкриминираното дружество не са възстановени на юридическото лице от подсъдимия Т. и не са използвани по предназначение, като изтеглените средства подсъдимият е използвал за лични нужди.

По отношение на второто обвинение, по чл. 220 ал.1 вр. чл. 26 от НК, прокурорът намира за установено, че за периода от вземане на решение до неговото вписване, тоест от 15.08.13 г. до 30.12.13 г. подсъдимият е сключил в качеството си на управител договори от името на „С.Л.“ ООД, които са подробно описани в обвинителния акт. Намира за установено, че към датата на сключване на договорите за заем единствената икономическа дейност, която упражнявало дружеството „С.Л.“ ООД е отдаване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти, а именно земеделски земи, и към края на 2013 година дружеството е разполагало с достатъчно средства за обслужване на разходите във връзка с дейността си. Изтъква, че договорите за заем са сключени и без обезпечения, които да гарантират изпълнението на паричните задължения. Намира условията на договорите за заем относно срок, лихва, както и липсата на обезпечения за явно икономически неизгодни за представляваното от подсъдимия дружество. При така установените факти намира, че е налице причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и настъпилите значителни вреди за дружеството.

Счита, че въз основа на анализа на доказателствата в тяхната съвкупност и взаимовръзка, единственият възможен извод, който може да бъде направен е, че подсъдимият Х. Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията, за които са му повдигни обвинения и моли съда да постанови присъда, с която признае подсъдимия Х. Т. за виновен в извършването на престъпленията, за които са му повдигнати обвинения, като предлага за всяко от престъпленията да бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ над долната граница и близо до средния размер на предвиденото от закона, като кумулативно да му бъде наложено наказание лишаване от права по чл. 37 ал. 1 т. 6 и 7 от НК за срок от 3 години.

Повереникът на гражданския ищец , моли съда да приеме, че гражданският иск е основателен и доказан. Счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства безспорно се установява длъжностното качество на подсъдимия, както и че по време на инкриминирания период от време същият е бил единствен управител на дружеството „С.Л.“ ООД, който е имал достъп физически до банковата сметка на дружеството и в това качество е оперирал с нея. Счита, че от приложените писмени доказателства се доказва, че подсъдимият еднолично и сам се е разпореждал с банковата сметка на дружеството, като на инкриминираните дати е изтеглил посочените в обвинителния акт суми от банковата сметка на „С.Л.“ и няма никакви доказателства за какво тези суми са използвани. Намира обясненията на подсъдимия за негова защитна версия, като изтъква и множество противоречия в казаното от него в хода на двете фази на процеса, както и със събраните гласни доказателствени средства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели. Моли за съда да приеме, че в следствие на това, че подсъдимият не е разходил изтеглените средства за целите на дружеството, „С.Л.“ ООД е претърпяло загуби в посочения размер от присвояването на така инкриминираните суми и да уважи предявения граждански иск.

Защитата на подсъдимия, моли съда да признае подсъдимия за невиновен и по двете повдигнати му обвинения. В обширната си пледоария защитникът изразява съмнения относно редовността на воденото счетоводство в дружеството и изтъква заинтересоваността на основния свидетел на обвинението от  липсата на средствата и прехвърлянето на отговорността за това върху подсъдимия. По обвинението, касаещо извършено от Т. длъжностно присвояване, счита, че в обвинителния акт се съдържат само две твърдения, от които следва, че подсъдимият е изтеглил парите от сметката на дружеството за лични разходи, които се свеждат до това, че същият не е представил разходо-оправдателен документ, които намира за превратни и неподкрепени от събрания доказателствен материал. Намира обвинението за недоказано, тъй като първоначално инкриминираната сума била осчетоводена като налична на каса в дружеството, а впоследствие, на неустановена дата този запис е бил променен като вместо него е нанесено, че сумата е била във фактическа власт на Х. Т.. Изтъква, че през цялото време касата на дружеството е била във фактическата власт на другия му управител, като достъп както до парите, налични в касата, така и до счетоводните документи на дружеството - в случая ордерите, са имали той, счетоводителите и роднините му, всеки от които би могъл да унищожи, да подправи съставените от подсъдимия ордери или да състави такива. Счита, че освен липсата на доказателства относно авторството на подсъдимия за инкриминираното деяние, липсват и такива, които да установяват намерението му по отношение на изтеглените суми да ги е ползвал, да ги присвои за себе си или за някой друг. Намира за недоказано и обстоятелството, че парите изобщо са липсващи, като съгласно заверен годишен финансов отчет от дата 19.05.2014 г., същата сума е била налична в касата на дружеството. Изразява становище, че наказателното производство обслужва интересите на другия управител, с оглед лишаването на подсъдимия от възможността да продължи гражданските производства за изплащането на приспадащия му се дружествен дял.

По второто обвинение защитникът счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се доказва нито неизгодния характер на сключените сделки, нито настъпването на съставомерната последица – значителна вреда за предприятието. На първо място изразява несъгласие с твърдението, че дейността на „С.Л.“ се свежда само до отдаване под наем и експлоатация на недвижими имоти. Намира за установено, че при изпълнение на задълженията по всички сключени сделки „С.Л.“ ООД би получило повече пари от лихвите по заемите, които то е дало, отколкото от заема, който е получило. Твърди, че липсата на обезпечения за изпълнение на заемите сама по себе си не предоставя извод за неизгодност на сделката, тъй като дружествата заемополучатели са имали имущество, служещо за обезпечение на вземанията в цялост. Защитата намира, че данните за сключени няколко краткосрочни заема опровергават обвинителната теза, че дружеството не е имало нужда от допълнителни финансови средства, като намира за непротиворечиво установено, че е било честа практика дружеството да се ползва като обезпечение на други правоотношения, каквато е била целта на инкриминираните сделки. Дори и да се приеме, че сделките действително са имали неизгоден характер, намира деянието за несъставомерно, тъй като не са настъпили значителни вреди за предприятието, от чието име са сключени.Защитата намира и предявения граждански иск за неоснователен, доколкото счита за недоказана липсата на процесните 35 457,10 лв. и присвояването ѝ от подсъдимия.

Подсъдимият дава обяснения, в които не се признава за виновен. Моли съда да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Х.М. Я.Т.е роден на *** г. в гр. Л., Н., гражданин на Н., паспорт № ******, издаден на ******г. от кметството на гр. Амстердам, ЛНЧ ********, неженен, с висше образование, пенсионер, неосъждан, постоянен адрес - Х., гр. ******.

Подсъдимият действал в качеството си на пълномощник на „Ю.Т.Г.“ СА – съдружник заедно с „Г.Б.С.“ ЛТД - представлявано от А.Г.П., в отделеното от „О.Л.К.“ ООД дружество „С.Л.“ ООД, ЕИК ******, вписано в Агенция по вписвания - Търговски регистър на 03.09.2012 г. Съгласно договор за управление от 10.08.2012 г. управители на „С.Л.“ ООД били св.А.П. и подс.Х. Т., като при първоначалната регистрация дружеството било представлявано от двамата управители заедно и поотделно.

Основната дейност на дружеството били сделки със земеделски земи и всякакъв вид недвижими имоти, търговия на едро и дребно, покупко-продажба, даване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти, управление, посредничество, производство и търговия със селскостопански продукти.

В периода 11.04.2013г.-11.12.2013г. подсъдимият Т. изтеглил от банковата сметка на „С.Л.” ООД, с IBAN *** „П.И.Б.” АД  сума в общ размер от 35 457.10лв.както следва:

-на 11.04.2013г. сумата от  2 000 /две хиляди/ лева.

-на 20.09.2013 г., сума в размер на 1000 /хиляда/ лева.

-на 10.12.2013 г., сума в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

-на 11.12.2013 г., сума в размер на 13 000 /тринадесет хиляди/ евро с левова равностойност 25 434,50 /двадесет и пет хиляди четиристотин тридесет и четири лева и 50 ст./ лева.

 За така изтеглените суми подсъдимият не представил разходно-оправдателни документи в дружеството.

На проведено на 15.08.2013 г. Общо събрание било взето решение дружеството да се представлява от управителите само заедно. Вписването на решението за промяната за начина на представляване и управление в Агенция по вписванията било възложено на подсъдимия Т., като същият заявил за вписване на 18.10.2013 г. и вписал в търговския регистър взетото решение на 30.12.2013 г.

За периода от вземане на решението до неговото вписване /15.08.2013 г. до 30.12.2013 г./, подсъдимият Т. еднолично в качеството си на управител на „С.Л.“ ООД сключил договори за заем, както следва:

На 25.11.2013 г. и 26.11.2013 г. подсъдимият сключил два договора за заем между „С.Л.“ООД и „Е.“ ЕООД. Съгласно сключения договор за заем на 25.11.2013 г. „С.Л.“ООД предоставила заем в размер на 165 000 /сто шестдесет и пет хиляди/ евро срещу възнаграждение под формата на годишна лихва в размер на 7% евро с гратисен период за връщане 6 /шест/ месеца. Предвидено било заемът да започне да се връща от 01.01.2015 г. за период от 24 месеца, считано от датата на подписването му. Връщането на заетата сума не било обезпечено по никакъв начин. Целта на така предоставения заем била осигуряване на заемателя на парична сума за плащане на оперативни разходи за дейността на „Е.“ ЕООД. Съгласно клаузите на сключения от подсъдимия на 26.11.2013 г. договор за заем „С.Л.“ ООД предоставя на „Е.“ ЕООД сума в размер на 60 000 лева срещу възнаграждение под формата на годишна лихва в размер на 3% с гратисен период /шест/ месеца. Договорът бил сключен за срок от 20 месеца. Предвидено било връщането на заема да започне 16 /шестнадесет/ месеца след датата на договора и не било уговорено обезпечение.

На 01.12.2013 г. подсъдимият сключил договор за заем между „С.Л.“ ООД и представляваното от него дружество „Ю.Т.Г. С.А.“, Панама /ETG/. С договора подсъдимият Т. задължил „С.Л.“ООД със сумата от 275 000 /двеста седемдесет и пет хиляди/ евро, които да бъдат отпуснати на пет равни вноски, всяка от 55 000 евро. Към момента на сключване на договора „С.Л.“ ООД не е имало нужда от този заем. В договора било предвидено заетата сума да бъде върната с лихва 9% за период от 10 месеца, като всички разходи по превода на парите били за сметка на „С.Л.“ ООД В договора било посочено, че сумата е необходима за оборотни средства на заемополучателя. Предвидено било заемът да бъде върнат на 10 месечни вноски от 27 500 евро с начална дата 15.02.2014 г.

На 12.12.2013 г. подсъдимият сключил договор за заем между „С.Л.“ ООД и управляваното от него дружество „Б.“ ЕООД, съгласно който последното получило заем в размер на 110 000 /сто и десет хиляди/ евро срещу възнаграждение под формата на годишна лихва в размер на 7% с гратисен период от 6 месеца. Целта договора за заем била да се осигури на „Б.“ ЕООД парична сума, необходима за плащане на оперативни разходи за дейността му. Договорът бил сключен за срок от 24 месеца, при годишна лихва 7% и гратисен период от 6 месеца за връщане на заема. Предвидено било заемът да започне да се връща от 01.01.2015 г. за период от 24 месеца, считано от датата на подписването му.

Дружествата „Е.“ ЕООД, ЕИК ******, „Б.“ ЕООД, ЕИК ******били управлявани от подсъдимия Т.. Договорите за заем не били подпечатани с оригиналния кръгъл печат на „С.Л.“ ООД и били подписани за двете страни от подсъдимия Т.. Предоставените от „С.Л.“ ООД заеми не били върнати, поради което за дружеството настъпили значителни вреди в размер на 275 000 /двеста седемдесет и пет хиляди/евро и 60 000 /шестдесет хиляди/ лева.

Към датата на сключване на договорите за заем единствената икономическа дейност, която упражнявало дружеството „С.Л.“ ООД била отдаване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти - земеделски земи. Към края на 2013 г. дружеството имало печалба в размер на 360 000 лева, след облагане с данък и разполагало с достатъчно средства за обслужване на разходите във връзка с дейността си.

След като била установена липсата на изтеглените от подсъдимия суми в касата на дружеството и  сключените от подсъдимия договори, на 07.04.2014 г. свидетелят А.П. подал жалба до СГП, в която изложил данни за престъпления, извършени от подсъдимия Т., в резултат  на което било образувано досъдебно производство.

С решение на Общото събрание на „С.Л.“ ООД от 15.04.2014 г. представляваното от подсъдимия дружество „Ю.Т.Г.“ СА било изключено като съдружник в „С.Л.“ ООД, с което били прекратени и правомощията на подсъдимия като управител.

На същата дата било подписано споразумение между „С.Л.“ ООД, и „Е.“ ЕООД, „Б.“ ЕООД и „Ю.Т.Г.“ С.А., в което страните се уговорили, че „С.Л.“ ООД не дължи на „Ю.Т.Г.“ С.А. сумата от 275 000 евро по договор за заем от 01.12.2013 г., „Е.“ ЕООД не дължи на „С.Л.“ ООД сумата от 165 000 евро по договор за заем от 25.11.2013 г., „Б.“ ЕООД не дължи на „С.Л.“ ООД сумата от 110 000 евро по договор за заем от 12.12.2013 г., както и че „Е.“ ЕООД, „Б.“ ЕООД ще заплатят сумата от 275 000 евро на „Ю.Т.Г.“ С.А.

По доказателствата:

До гореописаната фактическа обстановка, съдът достигна след прецизен анализ на събраните по делото писмени, гласни  доказателства: обясненията на подсъдимия Т., показанията на свидетелите А.П., И.Д., А.П., Д.Т., К.С., Г.Р., Н.Н. /депозирани в хода на съдебното следствие и приобщени от ДП на основание чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК/, К.П. /депозирани в хода на съдебното следствие и приобщени от досъдебното производство/ и Н.М.; заключенията на изготвените комплексна експертиза, комплексна съдебно-счетоводна и икономическа експертиза и 2 бр. допълнителни съдебно-счетоводни и икономически експертизи, приложените копия от платежни нареждания, договори за заем, сключени от „С.Л.“ ООД, споразумение от 15.04.2014 г., удостоверения от Агенция по вписванията, справката за съдимост на подсъдимия..

Несъмнено се установява,че към инкриминирания момент подсъдимият е управлявал и представлявал „С.Л.“ ООД с договор за управление от 10.08.2012 г. Съгласно чл.10 от дружествения договор на С.Л.ООД подсъдимият е осъществявал ръководна работа в юридическото лице, свързана с вземане на решения по въпроси, отнасящи се към вътрешните работи на дружеството и представителство на дружеството пред трети лица и държавни органи. Наред с това подсъдимият е имал задължение да определя и контролира разходите на дружеството, да изготвя предложения за бюджет и отчети за годишно финансово приключване, както и да извършва банкови операции от името и за сметка на дружеството.

Именно в рамките на своите правомощия подсъдимият Т. е имал достъп до сметката на дружеството ,откъдето несъмнено се установява ,че е изтеглил неправомерно средства.Последното се установява от заверените копия на нареждания разписки от ПИБ както следва: на 20.09.2013 г. – сума в размер на 2022,60 лв.; на 20.09.2013 г. – сума в размер на 1000 лв.; на 10.12.2013 г. – сума в размер на 5000 лв. и на 11.12.2013 г. - сума в размер на 13 000 евро. От заверено копие на отчет по сметка се установява, че на 11.04.2013 г. подсъдимият е изтеглил в брой на каса сума в размер на 2000 лв. от сметката на „С.Л.“ ООД.

Съдът кредитира показанията на св.А.П.,според когото изтеглените средства не са използвани от подсъдимия по предназначение , а са присвоени. Показанията на свидетеля А.П. се подкрепят от изложеното от св. И.Д. и тези на св.А.П..Показанията на Ал.П. установяват, че  подсъдимият му е  представил  банковите извлечения от тегленията, за да ги осчетоводи, но не е представил други разходно-оправдателни документи. Осчетоводяването на инкриминираните суми било извършено въз основа на банковите извлечения, като в края на годината били осчетоводени като приход на каса без да е правена инвентаризация и без свидетелят Ал.П. да се е уверил, че действително са налични в касата на дружеството. В показанията си свидетелят П. твърди, че той лично е изготвил отчета за 2013 г.до НАП като инкриминираните суми осчетоводил само върху банковото бордеро.

Изложеното от св.А.П. намира опора в показанията на св. Н.М.. Същата заявява, че при поемане на счетоводството на дружеството след изключването на подсъдимия от него е установила, че има неточности при счетоводните операции. При извършената първоначална проверка свидетелката установила,че са  изтеглени пари в брой от подсъдимия на стойност около 30 000 лв., които след това не са отчетени в касата с необходимите документи. Вследствие на установените от предадената от предишния счетоводител документация липси свидетелката М. изготвила и подала в НАП коригиращ отчет, в който било отразено, че инкриминираната сума от 35 000 лв. не е налична на каса.

От показанията на свидетеля А.П. се установява още, че единствените разходи на дружеството били за заплатите на свидетелите Н.Н. и К.П., както и за гориво на автомобила на свидетеля Н., които разходи били извършвани от свидетеля А.П.. Съдът кредитира показанията на свидетеля в тази част, тъй като същите са логични и се потвърждават от приложените писмени доказателства, а именно справка от ТД на НАП – гр. Варна за действащите трудови договори за периода от 11.04.2013 г. до 11.12.2013 г. на „С.Л.“ ООД. От показанията на свидетелите Н. и П. се установява, че същите са получавали заплатите си по банков път. В разпитите им се съдържат данни за период от няколко месеца, през който са получавали заплатите си на ръка от свидетеля А.П. и за получавани пари на ръка за част от заплатата и консумативи, но от анализа им съдът намира, че се касае по-скоро за инцидентни плащания. Наред с това свидетелите не могат да конкретизират с точност периода, през който са получавали плащания по този начин, поради което от показанията им не може да се направи извод, че той съвпада с времето на изтегляне на сумите от подсъдимия.

За да кредитира показанията на посочените по-горе свидетели  съдът счете, че те са логични, последователни и взаимно допълващи се. Свидетелите излягат ясно и последователно обстоятелствата от предмета на доказване по настоящото дело, станали им известни при изпълнение на служебните им задължения и непосредствено възприети от тях по конкретни поводи. Свидетелите излагат в пълнота преките си наблюдения, като между казаното от тях съдът не открива съществени противоречия. Наличие на разминавания по отношение на определени обстоятелства съдът открива единствено в частите от показанията им, които не се отнасят до непосредствено възприети от свидетелите обстоятелства, за които кредитира казаното от свидетелите очевидци. Липсата на спомени и незнанието на определени факти,  приема за нормално, предвид разделението на задълженията на различните свидетели и разположението на дружеството в два различни града. Съдът намира за логично и незнанието на свидетелите за подробности, свързани с конфликта между подсъдимия и свидетеля А.П. във връзка с дейността на дружеството, доколкото се касае за отношения между двамата управители по повод управлението на едно дружество, в които служителите не са имали намеса. При оценката на гласните доказателствени средства съдът не споделя твърденията на защитата за заинтересованост на свидетелите от изхода на делото, като намира че показанията им отразяват обективно фактите от действителността, подкрепени са от приложените писмени доказателства и поради тази причина основава изводите си на тях.

Показанията на свидетелите,намират потвърждение в заключенията на счетоводните експертизи. Според заключението на СЧЕ, сумата от 33 457,10 лв. е изтеглена от подсъдимия на каса за лични разходи без да са представени разходно-оправдателни документи за четирите транша от банковата сметка на дружеството в ПИБ. Първоначално сумата е била осчетоводена като постъпила в касата на дружеството. При липса на счетоводен документ за постъпване в касата на дружеството, респ. за разходване на сумите по предназначение, същите са преосчетоводени. От счетоводните данни на дружеството, тези средства не са възстановени. От заключението се установява и,че в предходен момент подсъдимият е теглил суми от банковата сметка на дружеството, които са постъпвали и осчетоводени в касата на дружеството и са били използвани за обичайната дейност на фирмата.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства – копия на платежни нареждания за изтеглени на каса суми от подсъдимия, доказващи авторството и размера на претърпените щети от извършеното от подсъдимия присвояване.

От приложените 4 бр. заверени копия на договори за заем, които съдът кредитира изцяло като неоспорени, се установяват датите и условията на сключените от подсъдимия сделки между „С.Л.“ ООД, и „Е.“ ЕООД, „Б.“ ЕООД и „Ю.Т.Г.“ С.А., включени в инкриминираната съвкупност.

Съдът кредитира изцяло заключението на приетата комплексна експертиза, изготвена от вещото лице Н.Д., според което подписите в договор за заем, сключен между „С.Л.“ ООД и „Б.“ ЕООД за сума от 110 000 евро от дата 12.12.2013 г., в едно с погасителен план към него; в договор за заем, сключен между „С.Л.“ ООД и „Е.“ ЕООД за сума от 60 000 евро от дата 26.11.2013 г.; в договор за заем, сключен между „С.Л.“ ООД и „Е.“ ЕООД за сума от 165 000 евро от дата 25.11.2013 г. и в графа “For SL” в долната част на всяка страница и в графа „За СЛ/ For SL“ на последната страница на договор за заем, сключен между Ю.Т.Г.“ С.А. и „С.Л.“ ООД за сума от 275 000 евро от дата 01.12.2013 г. са положени от Х.М. Я. Т.. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, според което отпечатъците от кръгъл печат на „С.Л.“ ООД в долната дясна част на всяка страница и в графа „за С.Л.ООД/for S.L.OOD“ на последната страница в договор за заем сключен между „С.Л.“ ООД и „Б.“ ЕООД за сума от 110 000 евро от дата 12.12.2013 г., както и в долната дясна част на страницата на погасителен план към него; в долната лява част на всяка страница и в графа „за С.Л.ООД/ for S.L.OOD“ на последната страница в договор за заем сключен между „С.Л.“ ООД и „Е.“ ЕООД за сума от 165 000 евро от дата 25.11.2013 г., както и в долната лява част на страницата на погасителен план към него; в долната лява част на всяка страница и в графа „за С.Л.ООД/ for S.L.OOD“ на последната страница в договор за заем сключен между „С.Л.“ ООД и „Е.“ ЕООД за сума от 60 000 евро от дата 26.11.2013 г.; в графа “For SL” в долната дясна част на всяка страница и в графа „За СЛ/ For SL“ на последната страница на договор за заем, сключен между Ю.Т.Г.“ С.А. и „С.Л.“ ООД за сума от 275 000 евро от дата 01.12.2013 г. не са положени от кръглия печат на „С.Л.“ ООД, от който са представени сравнителни образци.

Наред с това се установява, че инкриминираните договори са осчетоводени по надлежния ред в дружеството, като са включени и в изготвените отчети и баланси към 2013 г.От приложените Удостоверение с изх. № 20140407105241/07.04.2014 г. и Удостоверение с изх. № 20140407105602/07.04.2014 г. на Агенция по вписванията се установява, че управител и на двете дружества „Е.“ ЕООД и „Б.“ ЕООД е подсъдимият Х.М. Ян Т..

Съдът кредитира изцяло приложените писмени доказателства – заверени копия от преводни нареждания от ПИБ, от които се установяват извършени преводи от сметката на „С.Л.“ ООД, подписани от подсъдимия, по сключените от последния инкриминирани договори. Видно от приложената извадка от отчети по сметки от виртуалния банков клон по сметка на „Е.“ ЕООД са преведени суми от 107 241, 06 лв. на 26.11.2013 г. и 60 000 лв. на 27.11.2013 г. с основание отпускане на заем по договор. На 19.12.2013 г. са постъпили 4 бр. преводи по сметката на „С.Л.“ ООД от Ю.Т.Г.“ С.А. за сумите от по 107 570,65 лв. с основание „отпускане на заем“, като непосредствено след постъпването им в сметката са наредени 2 превода към „Е.“ ЕООД и 2 превода към „Б.“ ЕООД за същата сума и със същото основание. На 19.12.2013 г. е извършен и вътрешнобанков превод от сметката на „С.Л.“ ООД до Ю.Т.Г.“ С.А. за сумата от 130 000 лв. с основание „изплатена неустойка, лихва, частично главница“.

Съдът кредитира изцяло и заключенията на извършените комплексна съдебно-счетоводна и икономическа и двете допълнителни съдебно-счетоводни и икономически експертизи, според които счетоводството на дружеството е водено редовно, в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството. През 2013 г. дружеството е реализирало печалба в размер на 360 000 лв. след облагане с корпоративен данък и е разполагало с достатъчно средства по разплащателни сметки, с които да обслужва разходите за обичайната си дейност. Предвид основната дейност на „С.Л.“ ООД, реално дружеството е нямало нужда от оборотни средства за осъществяването ѝ. Според вещото лице договорите за заем от 25.11.2013 г., 26.11.2013 г. и 12.12.2013 г. са неизгодни за „С.Л.“ ООД, тъй като средствата в размер на 275 000 евро, постъпили при заемателя в следствие на договора за заем от 01.12.2013 г., са били предоставени за стопанска дейност, а отдаването на заеми за посоченото дружество не се явява стопанска дейност. През 2013 г. дружеството не е имало нужда от заеми, тъй като реализираните приходи многократно надвишават разходите за дейността на дружеството, като при сключването на инкриминираните договори за заем, липсва икономическа изгода за „С.Л.“ ООД. Според заключението на експертизата след сключване на Споразумение от 15.04.2014 г. между „С.Л.“ ООД, и „Е.“ ЕООД, „Б.“ ЕООД и „Ю.Т.Г.“ С.А. възстановената сума на „С.Л.“ ООД е в общ размер на 163 366,46 лв. като сумата за възстановяване на „С.Л.“ ООД е в размер на 99 840, 42 лв. главница.

От заключението на допълнителната съдебно-счетоводна и икономическа експертиза се установява, че към момента на сключване на договора за заем между „С.Л.“ ООД и „Е.“ ЕООД от 25.11.2013 г. крайното салдо по разплащател***та сметка на „Е.“ ЕООД е в размер на 14 626,20 лв., а към датата на сключване на договора за заем между „С.Л.“ ООД и „Е.“ ЕООД от 26.11.2013 г. – 121 861,26 лв. Към момента на сключване на договора за заем между „С.Л.“ ООД и „Б.“ ЕООД от 12.12.2013 г. наличната сума по сметка на „Б.“ ЕООД е в размер на 1 527,45 лв. след изследване на счетоводните баланси на двете дружества заемополучатели  вещото лице е установило, че „Е.“ ЕООД е разполагало с парични суми в брой в размер на 360 000 лв., предоставени аванси и ДМА на изграждане 163 000 лв., а „Б.“ ЕООД е разполагало с парични суми в брой и в банкови сметки в размер на 214 000 лв. Експертизата установява, че по сключения договор за заем между „Ю.Т.Г.“ С.А. и „С.Л.“ ООД няма извършено плащане. По сключените договори за заем между „С.Л.“ ООД от една страна и „Б.“ ЕООД и „Е.“ ЕООД, от друга страна не са погасявани суми и няма извършено плащане.

На 15.04.2014 г. в гр. София е сключено споразумение между „С.Л.“ ООД, „Ю.Т.Г.“ С.А., „Б.“ ЕООД и „Е.“ ЕООД, съгласно което страните се споразумяват, че нямат претенции един към друг.

От назначената втора допълнителна съдебно-счетоводна и икономическа експертиза не се установява за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. да са сключвани други договори за заем, кредит или гаранция от „С.Л.“ ООД, освен анализираните в предходните експертизи. На 13.02.2013 г. е сключен договор за временна финансова помощ, по който „С.Л.“ ООД е заемополучател, като сумата по договора в размер на 13500 лв. е върната на заемодателя А.П.. Осчетоводени са и краткосрочни заеми, получени от „Е.“ ЕООД в общ размер на 14500 лв., сумата по които в върната /преведена/ по банкова сметка на „Е.“ ЕООД.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта ,в която същият твърди ,че е предал изтеглените суми на св.С..Освен ,че изложеното от него не намира потвърждение и в други доказателствени източници,в това число и в показанията на св.С., който отрича да е получавал суми от подсъдимия. Дори и да се приеме за достоверно изложеното от подсъдимия,че е е предал изтеглените суми на свидетеля С., последният не е имало нищо общо с ощетеното юридическо лице към инкриминирания период, поради което и се явява трето за дружеството лице. Установи се, че приходни ордери за постъпващи суми в брой са били издавани единствено от свидетелката П. ***. Наред с това освен нея и свидетеля Н., дружеството не е имало други служители, следователно в случая едноличното разпореждане със средствата в полза на друго физическо лице – като св.С. се явява неправомерно по своя характер действие.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимият Х.М. Я.Т.е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 220, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, а именно на 11.04.2013 г., на 20.09.2013 г. /два пъти/, на 10.12.2013 г. и на 11.12.2013 г. в качеството си на длъжностно лице - управител на „С.Л.” ООД, ЕИК: ******, при условията на продължавано престъпление, присвоил чужди /на „С.Л.” ООД/ пари като изтеглил от банковата сметка на дружеството в „П.И.Б.” АД сума в големи размери, а именно сума в общ размер на 35 457,10 лева и не е представил разходно-оправдателни документи за разходване на сумите по предназначение, които пари са му поверени да ги управлява.

Същевременно при условията на продължавано престъпление съзнателно сключил неизгодни сделки като подписал на 25.11.2013 г. и 26.11.2013 г. два договора за заем със страни „С.Л.“ ООД - заемодател и „Е.“ ЕООД, ЕИК ******, представлявано от него - заемател, и на 12.12.2013 г. договор за заем между „С.Л.“ООД - заемодател и „Б.ЕООД, ЕИК ******, представлявано от него - заемател, като условията на договорите са неизгодни за „С.Л.“ООД и от това са произлезли значителни вреди за „С.Л.“ ООД в общ размер 275 000 евро /в левова равностойност 537 853, 25 лева/ и 60 000 лева.

По делото беше безспорно установено, че в инкриминирания период подсъдимият е бил управител на „С.Л.“ ООД и като такъв се явява длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б“ НК.

Изпълнителното деяние на длъжностното присвояване се изразява в това, че длъжностното лице, на което е връчено или поверено имуществото в големи размери, се разпорежда с това имущество в свой или чужд интерес, без да има право на това. Деецът се разпорежда с имуществото като със свое като преустановява разпоредителните действия с него съобразно неговото предназначение и превръща държането му от името и за сметка на собственика във владение за себе си, отнемайки възможността на собственика да се ползва от имуществото и да извлича облаги за себе си, а чрез фактически или правни действия се разпорежда с имуществото, без да има право на това. Следва да се отбележи , че константната практика на ВКС сочи, че установената липса не всякога е в резултат на присвояване и това е така, защото на полето на имуществената отговорност липсата поначало се дефинира като щета с неустановен произход и причините за нейното обективиране могат да бъдат от най-различно естество. В конкретния случай присвояване ще има само при наличие на доказателства, че подсъдимият се е разпоредил с липсващите пари в свой интерес или в интерес на други физически или юридически лица, т.е. ако налице са доказателства за фактическия състав на разпоредителните действия, запълващи съдържанието на изпълнителното деяние.

Ръководен от гореизложените принципни положения, съдът намери, че  наличната доказателствена съвкупност  подкрепя  тезата на обвинението за изпълнен фактически състав на извършени противоправни действия на разпореждане в своя полза от страна на подсъдимия.Това е така ,тъй като безспорно се установява, че Т. е изтеглил от банковата сметка на „С.Л.“ ООД в П.И.Б. АД сума в общ размер на 35 457,10 лева, както следва: на 11.04.2013 г. - 2000 лв., на 20.09.2013г. - 2 022,60лв., на 20.09.2013г. - 1000 лв., на 10.12.2013г. - 5000 лв. и на 11.12.2013г. - 13000 евро с левова равностойност 25 434,50 лв.

Не се установи подсъдимият да е използвал така изтеглените суми за извършване на разходи, свързани с дейността на дружеството, нито да ги е предоставил на разположение в касата му, доколкото липсват разходно-оправдателни документи или приходни ордери. Съдебният състав приема, че длъжностното присвояване е в големи размери, което се установява от приетата съдебно-счетоводна и икономическа експертиза. Според ТР № 1 от 30.10.1998 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК при определяне квалифицирания признак "големи размери" за различните видове престъпления, ако друго не е посочено в закона, критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението, като същата следва да надхвърля седемдесет пъти установената в страната минимална работна заплата. С ПМС № 250 от 11.10.2012 г. е установена минимална работна заплата за страната за 2013 г. в размер на 310 лв., която присвоената от подсъдимия сума от 35 457,10 лева надхвърля около 114 пъти.

Престъплението е извършено при условията на продължавано престъпление,тъй като отделните пет деяния осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

От субективна страна съдът приема, че деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал това. В съзнанието на същия са били формирани ясни представи, че се разпорежда в свой интерес със средства на дружеството, които са му били поверени да ги пази управлява в качеството на длъжностно лице.

Съдът прие,че подсъдимият е осъществил и състава на престъплението по чл.  220, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК,както от обективна,така и от субективна страна.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 220, ал.2, вр. ал.1 от НК се изразява в съзнателно сключване на неизгодна сделка от длъжностно лице и произлязла от това значителна вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или организацията, които длъжностното лице представлява. Неизгодна според становището, възприето в правната теория и съдебната практика, е сделката, която принципно не е необходима или дори ако се е налагало сключването ѝ, то е могло това да стане при по-изгодни условия относно цена, начин на плащане и др., т.е. по законосъобразен и икономически приемлив начин в най-пълна степен да се защити обществения интерес. От съществено значение за преценка на изгодния характер на всяка сделка са не само нейната цена, но и необходимостта от сключване на такава сделка и начина на вземане на решение за нейното осъществяване. Видно от доказателствата по делото, на първо място е взето решение за промяна в начина на представителство на дружеството, като същото е следвало да се представлява само заедно от двамата управители-подсъдимия и св.А.П.. С извършване на действията по вписване на промяната в Търговския регистър е натоварен подсъдимият, като същият е бездействал относно задължението си за подаване на заявлението, като междувременно е сключил инкриминираните договори, за които другият управител е разбрал впоследствие. Така сключените договори от подсъдимия са в нарушение на правилата за вземане на решения и управление на дружеството, доколкото според константната практика във вътрешните отношения, решенията на Общото събрание за съдружниците имат действие от момента на вземането им.

Неизгодният характер на сделките се установява от приетите съдебно-счетоводна и икономическа експертиза и от допълнителната такава. На първо място предоставянето на заеми не е било включено в предмета на дейност на дружеството. Освен това то не е имало нужда от оборотни средства за извършването ѝ, тъй като е разполагало с достатъчно такива, за да задоволява нуждите си. Наред с това сключените договори за заем, по които „С.Л.“ ООД е била заемодател, са със значително по-ниска лихва, от този, по който е била заемополучател и по който е получила средствата за отпускане на инкриминираните заеми. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че двете дружества заемополучатели „Е.“ ЕООД и „Б.“ ЕООД са разполагали с парични средства към момента на сключване на договорите за заем, както и че не са представени обезпечения по договорите.Не на последно място,подсъдимият е договарял сам със себе си,тъй като е представлявал всички страни по договорите.

Съдържанието на съставомерния признак "значителни вреди" е изяснено с ППВС № 7/76 г., категорично възприемащо, че при престъпленията по чл. 220 от НК, се търси отговорност за реално причинени вреди от длъжностните лица, като пропуснати печалби и ползи не се включват в това понятие. От приетата съдебно-счетоводна и икономическа експертиза безспорно се установи, че въпреки сключеното на 15.04.2014 г. споразумение между „С.Л.“ ООД, и „Е.“ ЕООД, „Б.“ ЕООД и „Ю.Т.Г.“ С.А., сумата от 60 000 лв., преведена по договор за заем от 26.11.2013 г. не е възстановена по сметка на „С.Л.“ ООД, а сумата за възстановяване на „С.Л.“ ООД е в общ размер на 99 840,42 лв.

Дори и да се приеме ,че след подписаното споразумение от 15.04.2014 г.между „С.Л.“ ООД, „Ю.Т.Г.“ С.А., „Б.“ ЕООД и „Е.“ ЕООД, съгласно което страните се споразумяват, че нямат претенции едни към други липсват настъпили вреди,то споразумението е сключено едва след като св.А.П. е подал сигнал в прокуратурата и подсъдимият е предприел действия по възстановяване на липсващите суми.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянията при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните им последици и е искал това. Особено показателно за умисъла на подсъдимия е обстоятелството, че всички инкриминирани договори са сключени в моменти, последващи вземането на решение за промяна на представителството на дружеството, преди вписването му в Търговския регистър. Наред с това подсъдимият е действал като представител на двете договарящи страни, като у него е било формирано съзнанието за взетото по отношение на „С.Л.“ ООД решение за промяна на представителството. Въпреки че решението все още не е било обявено в Търговския регистър и не е имало сила за третите лице, във вътрешните отношения между съдружниците, то е породило действие от момента на вземането му. Поради това е немислимо да се предполага незнание за това обстоятелство на насрещната страна по договора за заем, при положение, че договорите и за двете страни са подписани от подсъдимия, както се установи от приетата комплексна експертиза.

По наказанието:

За престъплението по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от три до петнадесет години, както и конфискация на част или цялото имущество и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от НК.

При индивидуализацията на наказанието за това престъпление съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите му характеристични данни. Като отегчаващи обстоятелства съдът приема високата стойност на присвоената сума и упоритостта, проявена при извършване на престъплението за един немалък период от време. С оглед на това, съдът прие, че следва да наложи наказание при условията на чл. 54 НК, като намира, че налагането на наказание лишаване от свобода за минималния предвиден срок от три години, се явява достатъчно за постигане на целите на закона. По отношение на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от права“, съдът намира, че на основание 202, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 37, т. 7 НК следва да лиши подсъдимия от правото да упражнява търговска дейност за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила, като за постигане на целите на наказанието не е нужно постановяването на конфискация на имуществото на подсъдимия.

За престъплението по чл. 220, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от една до шест години, както и възможност за лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от НК. При определяне на размера на наказанието съдът взе предвид като отегчаващи отговорността обстоятелства високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, упоритостта на подсъдимия при извършването му и обстоятелството, че е бил улеснен от това, че недобросъвестно е действал като представител и на двете страни по договорите. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени необременено съдебно минало и положителните характеристични данни на подсъдимия. С оглед на изложеното, съдът прие, че за престъплението по чл. 220, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК следва да наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ в размер към минималния предвиден в закона, а именно за две години.

Съдът счете , че са налице предпоставките на чл. 23, ал.1 НК за групиране на наложените на Т. наказания по двете престъпления, за които беше признат за виновен, доколкото същите са извършени в условията на реална съвкупност помежду си. С оглед на това подсъдимият следва да изтърпи едно общо най-тежко наказание, а именно наложеното му за престъплението по 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК - "лишаване от свобода" за срок от 3 години.  Към така определеното най-тежко наказание „лишаване от свобода“ следва да бъде присъединено наказанието „лишаване от право да упражнява търговска дейност“ за срок от две години.

Съдът прие,че  по отношение на подсъдимия са налице материално -правните предпоставки на чл.66 вр.чл.25 ал.4 от НК за отлагане на изпълнението на наложеното общо наказание –лишаване от свобода.Съдът след като прецени степента на обществена опасност на деянието,в съвкупност с тази на подсъдимия,която не е висока,достигна до извода ,че условното осъждане би осъществило ,визираните в чл.36 от НК цели на наказанието.Самият факт на обвинението и наказателният процес,на осъждането и налагането на определено наказание е от естеството да окаже върху подсъдимия и върху останалите граждани достатъчно интензивно репресивно и възпитателно -поправително въздействие.При това условното осъждане притежава и този специфичен предупредителен момент,че запазва възможността за привеждане в изпълнение на наказанието в случай ,че подсъдимият в изпитателният срок извърши ново престъпление-обстоятелство,което безспорно указва върху него положително мотивационно въздействие.

В тази връзка ,съдът отложи на основание чл.66 от НК ,изпълнението на наложеното наказание-лишаване от свобода за срок от четири години,считано от влизане на присъдата в сила.При определяне на размера на изпитателният срок,съдът изходи от обстоятелството,че НК изрично подчертава в случая на условното осъждане,преобладаващото значение на задачата за поправяне на подсъдимия и счете ,че близък до максималният отлагателен срок ще постигне най-пълно целите на наказанието.

По гражданския иск:

С оглед гореизложеното,предявеният от ощетеното дружество „С.Л.“ АД /правоприемник на „С.Л.“ ООД/ граждански иск за претърпени имуществени вреди е основателен. По делото се установи настъпила вреда за дружеството в размер на 35 457,10 лв., която е в пряка причинно - следствена връзка с извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 202, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК престъпление. С оглед на това съдът прие, че предявеният иск за имуществени вреди е доказан по основание и размер, като го уважи изцяло, ведно със законоустановената лихва, считано от 11.12.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.

По разноските:

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК в тежест на подсъдимия Т. се възложиха направените от СГС разноски в размер на 3236 лв. /представляващи възнаграждения за вещи лица преводач / и ДТ в размер на 1318,21 лв. върху размера на уважения граждански иск, както и по пет лева държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист на основание чл. 189 ал. 3 от НПК и Тарифа № 1 т. 7 и т. 10 към ЗДТ.

 

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: