№ 1402
гр. София, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. М.А
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. М.А Гражданско дело №
20231110101989 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „Д****, с която е предявен срещу З****“ АД
осъдителен иск за заплащане на сумата от 5810,39 лева, представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение ведно с ликвидационни разноски за причинените
вреди на л.а. „М***“, с рeг. № ВТ *** в резултат на ПТП от 29.06.2022г., настъпило в гр.
В*** по вина на водача на автомобил л.а. марка „С***, с рег. № ВТ ***, чиято гражданска
отговорност към датата на ПТП е била застрахована при ответника.
Ищецът „Д*** твърди, че на 29.06.2022 г., около 16:30 часа, в гр. В***, на кръстовище
между ул. „Ч***“ е реализирано ПТП между л.а. „М***“, с рeг. № ВТ *** управляван от М.
И. К.-З. и л.а. марка „С***, с рег. №ВТ***, управляван от Г. Н. К.. Твърди, че съгласно
констативен протокол за ПТП №1820186/29.06.22 г. причина за настъпване на
произшествието било поведение на водача Г. Н. К., който извършвайки маневра „ляв завой“
навлязъл в насрещното пътното платно за движение и ударил предната дясна част на л.а.
„М***“, с рeг. № ВТ *** в резултат на което били нанесени щети и на двата автомобила.
Посочва, че към датата на настъпването на инцидента лек автомобил „М***“ бил
застрахован при „Д*** по Автомобилна застраховка „Каско+“ със застрахователна полица №
4***2104100***. С оглед на това застрахованото лице М. И. К.-З. заявила заплащане на
застрахователно обезщетение, като във връзка с претенцията й била образувана щета №
4************* и съгласно извършената калкулация общата сума за покриване на щетата
била в размер на 5733,47 лв. С Ликвидационен акт по щета № 20701527931 по преписка
4*************, „Д**** одобрило сумата от 5733,47 лева, представляваща обезщетение за
нанесените имуществени вреди по застрахования автомобил. Твърди се, че посочената сума
била изплатена на „Т*** с платежно нареждане от № 295_20220909_I0072S от 09.09.2022г. и
опис към него. Твърди, че застрахованият при ищеца автомобил не бил в състояние да
продължи на собствен ход след настъпването на ПТП, поради което същият следвало да
бъде репатриран до мястото му на отремонтиране със специализиран автомобил на „П***
при СБА. Посочва, че съгласно Фактура № **********/20-07-2022 на СБА предоставената
услуга по транспортиране била на стойност 61,92 лв., която била заплатена на Съюз на
българските автомобилисти от Д*** ЕАД с платежно нареждане от 21.07.2022. Твърди, че
1
лек автомобил „С***, с рег. № ВТ *** към дата на инцидента бил застрахован по
Автомобилна застраховка „Гражданска отговорност“ при "З****" АД. Твърди, че във връзка
с изплатеното застрахователно обезщетение от страна на „Д***, била изпратена регресна
покана към "З****" АД за доброволно изплащане на сумата от 5810,39 лв. представляваща
сбора от стойността на заплатената щета – 5,795,39 лева и стойността на ликвидационните
разходи в размер на 15.00 лева., като поканата била получена от ответника на 19.09.2022г.,
но ответникът отказал да заплати сумата по регреса. С оглед гореизложеното моли съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата в размер на 5759,39 лв.,
представляваща регресно вземане, ведно със законна лихва за периода от 12.01.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски за производството.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който
оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че към датата на ПТП е било
налице валидно застрахователно правоотношение между него и собственика на лек
автомобил „С***, с рег. № ВТ ***. Оспорва механизма на настъпилото ПТП, както и вината
на застрахования при него водач. Оспорва настъпилите вреди за автомобил „М***“ да са във
връзка с настъпилото ПТП. Твърди, че водачът на лек автомобил „М***“ е извършил
неправомерна маневра преди кръстовище, като е използвал насрещна лента за движение,
като не успял да влезе в своята лента поради наличие на кръстовище и като управлявал с
несъобразена скорост не могъл да избегне удара с другото МПС. Твърди, че е налице
съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „М***“, изразяващо се в нарушение на
разпоредбата на чл. 48, чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП. Оспорва размера на заплатеното от ищеца
обезщетение, като счита, че същото е в завишен размер. Моли за отхвърляне на предявения
иск и присъждане на разноски за производството.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ.
Основателността на предявения иск по чл. 411 КЗ произтича от установяването на
елементите от фактическия състав на суброгационното право на застрахователя по
имуществената застраховка, а именно: наличие на имуществена застраховка „Каско на
МПС“, настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит риск в срока на
действие на застраховката, застрахователното събитие да е предизвикано вследствие на
виновно и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност да е
застрахована при ответника, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по
имуществената застраховка в размер на действително причинените вследствие на ПТП
вреди.
Не е спорно между страните, че в срока на действие на застрахователен договор
„Каско+“, обективиран в застрахователна полица № 4***2104100*** от 20.07.2021г.,
сключен между ищеца и собственика на л.а. „М***“, с рeг. № ВТ *** на 29.06.2022г. е
настъпило застрахователно събитие – ПТП в гр. В***, на кръстовището на ул. „Ч***“, при
което са причинени щети на застрахования при ищеца автомобил. Установява се, че
настъпилото събитие – ПТП, представлява покрит по застраховката риск по клауза „Пълно
Каско“.
Установява се от представените писмени доказателства, че във връзка с настъпилото
застрахователно събитие водачът на застрахования автомобил е подал уведомление за щета
на 30.06.2022г., като при ищеца е заведена щета с № 4************* и след изготвен опис и
калкулация е определено застрахователно обезщетение в размер на 5733,47 лв., която сума е
изплатена директно на извършилия ремонта сервиз „Т*** на 09.09.2022г. Отделно от това
ищецът е заплатил на 21.07.2022г. сумата от 61,92 лв. на Съюза на българските
автомобилисти за извършени услуги по репатриране на увредения автомобил до сервиз, тъй
като същият не е могъл да продължи движението си на собствен ход след настъпване на
ПТП. Не е спорно между страните, че размерът на обичайните разноски за ликвидиране на
щетата в случая се равнява на сумата от 15 лв.
С регресна покана от 16.09.2022г., получена на 19.09.2022г., ищецът поканил
ответника да му заплати регресното вземане в размер на 5810,39 лв. (5733,47+61,92+15)
(застрахователно обезщетение + разноски за репатриране + обичайните разноски), но
2
ответникът отказал плащане с писмо, получено от ищеца на 10.10.2022г.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото
доказателства, че към датата на ПТП – 29.06.2022г. гражданската отговорност на водачите на
л.а. „С***, с рег. № ВТ *** е била застрахована при ответника З****“ АД.
Спорни между страните са въпросите относно механизма на настъпване на ПТП,
причинната връзка между събитието и обезщетените имуществени вреди, както и вината за
настъпване на събитието.
В тази връзка по делото са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели и
е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ).
В приетия като доказателство по делото Протокол за ПТП № 1820186 от 29.06.2022г.,
който в частта, с която са удостоверени изявленията, направени пред него и действия,
извършените от него и пред него, има характер на официален свидетелстващ документ и се
ползва с обвързваща съда доказателствена сила – чл. 179, ал. 1 ГПК, е отбелязано, че ПТП е
настъпило на 29.06.2022г., в 16.30ч. в гр. В***, на кръстовище на ул. ****“ между л.а.
„С***, с рег. № ВТ *** и л.а. „М***“, с рeг. № ВТ *** при следния механизъм: водачът на
л.а. „С*** при извършване на маневра завиване „наляво“ навлиза в лентата за насрещно
движение и блъска л.а. „М***“, с рeг. № ВТ *** с което реализира ПТП с материални щети
по автомобила. В протокола е отбелязано, че е взето административно отношение по
отношение на водача на л.а. „С***, с рег. № ВТ *** Г. К. за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1
ЗДвП, като му е съставен акт за установяване на административно нарушение. Доколкото, в
частта относно описания механизъм и вината за ПТП, протоколът не се ползва с материална
доказателствена сила, в тежест на ищеца е било да установи твърдените обстоятелства с
други доказателствени средства.
От представените по делото заверени преписи от книжа по административно-
наказателната преписка във връзка с процесното ПТП се установява, че въз основа на АУАН
с № 690***/29.06.2022г. е издадено от О**** – В***, с-р П*** В*** Наказателно
постановление № 22-1275-00*** от 18.08.2022г. на застрахования при ответника водач Г. К.,
като му е наложено административно наказание глоба за извършено нарушение по чл. 16, ал.
1, т. 1 ЗДвП – поради навлизане в лента за насрещно движение. Наказателното
постановление е връчено на виновния водач на 04.04.2023г., не е обжалвано и е влязло в
сила на 19.04.2023г.
По делото са разпитани свидетелите М. И. К.-З., водач на л.а. „М***“, с рeг. № ВТ ***
и Г. Н. К., водач на л.а. „С***, с рег. № ВТ ***. От показанията на свидетеля К.-З. се
установява, че на 29.06.2022г. е претърпяла ПТП в гр. В***, в следобедните часове.
Свидетелката се движела с л.а. „М***“, „***“ с рег. № ВТ *** от ул. „А****“ посока ул.
„Ч***“ и преди да вземе завоя на кръстовището на двете улици, около 100 метра преди
завоя, водачът на другия автомобил трябвало да заходи, но го направил много рязко и влязъл
остро, с много висока скорост в завоя. Свидетелката видяла, че няма как да избегне удара и
се опитала да го заобиколи, като влязла малко в неговото платно, защото другият водач бил
вече в нейното платно, но настъпил удар. Другия автомобил, с който настъпил сблъсък, бил
малък и сив. Движел се от ул. „Ч***“ в посока ул. „А****“, а свидетелката от ул. „А****“ в
посока ул. „Ч***“. Свидетелката посочва, че мястото, където настъпил ударът,
представлявало остър завой, с денивелация, като свидетелката се движела във вътрешното
платно, което се полагало за движение за нея, а другият водач трябвало да се движи в
неговото външно платно, но бил навлязъл в нейното. На мястото нямало светофар.
Свидетелката не помни дали е имало маркировка или пътни знаци. Свидетелката се движела
с около 20/30 км/ч. в момента на удара и след удара спряла. По автомобила на свидетелката
имало следните увреждания – бил счупен фарът, калникът и бронята от дясната страна. След
ПТП се наложило да я вземат с „П***. След ПТП свидетелката се обадила на телефон 112,
дошли две патрулни коли и полицаите съставили акт на водача на другия автомобил. От
показанията на свидетеля К. се установява, че същият участвал в ПТП в гр. В***, на ул.
„Ч***“. Свидетелят управлявал л.а. „С*** и се изкачвал по едно нанагорнище, на върха на
което имало обратен завой, свидетелят завил и отсрещната кола – „М***“ – „***“ спряла
направо в него. И двете коли били ударени отдясно. Нямало пътна маркировка или пътни
знаци на мястото. Изкарали свидетелят К. виновен за ПТП, защото колата му била в лентата
3
за насрещно движение, а реално имало път за една кола. Ударът настъпил в лентата за
насрещно движение. Свидетелят искал да завие към ул. „А****“. Не си спомня с какви
скорост се е движил, но същата не била голяма, тъй като извършвал обратен завой.
Свидетелят посочва, че имало спрени коли, но не помни дали са били спрени на завоя или на
друго място. На улицата, имало място само за една кола, защото на тази улица живеели хора
и всеки спирал където му падне. След като взел завоя, ударът настъпил за секунди. След
ПТП свидетелят спрял, неговият автомобил бил мръднал настрани наляво. Полицаи
обработили ПТП-то и му съставили акт, но не помни за какво. След предявяване на
протокола за ПТП, приложен на л. 12 от делото, свидетелят заявява, че това е протоколът,
съставен за процесното ПТП, както и че подписът за участник № 1 в протокола е негов.
От заключението на приетата и неоспорена от страните САТЕ се установява, че всички
щети, описани в протокола за ПТП и в описа на застрахователя по имуществената
застраховка по предна дясна част на лек автомобил „М***“, с рeг. № ВТ *** могат да бъдат
получени и съответстват на описания механизъм. Вещото лице посочва, че на мястото на
ПТП липсва вертикална и хоризонтална пътна маркировка, а ул. „А****“ и ул. „Ч***“ са
съставени от две ленти за движение без разделителна линия, като ударът е настъпил по
дължина на пътното платно – на ул. „А****“ по посока на движение на двете МПС-та и по
широчина на пътното платно – на около 1,51 метра вляво от десния край на пътното платно
на ул. „А****“, считано по посоката на движение на л.а. „М***“. Съгласно заключението не
е възможно да се определи дали водачът на л.а. „М***“ е имал възможност да предотврати
удара чрез аварийно задействане на спирачната уредба, тъй като това зависи от скоростта на
движение на двете МПС-та в момента на удара и от разстоянието между тях в момента на
възникване на опасността, но водачът на л.а. „С*** е имал възможност да предотврати
процесното ПТП, ако е бил запазил траекторията си на движение в собствената лента за
движение по ул. „А****“, без да навлиза в лентата за насрещно движение. Стойността на
вредите по средни пазарни цени към датата на ПТП се равнява според вещото лице на
сумата от 6497,26 лв. Съгласно заключението при настъпилите увреждания по л.а. „М***“,
същият не е можел да продължи безопасно своето движение на собствен ход и е следвало да
бъде репатриран.
При така събраните доказателства, съдът намира, че ищецът е провел пълно и главно
доказване на твърдения механизъм на ПТП, а именно, че същият е настъпил при навлизане
на водача на л.а. „С***, с рег. № ВТ *** в лентата за насрещно движение, при извършване на
ляв завой от ул. „Ч***“ към ул. „А****“, в резултат на което е реализирал ПТП с движещия
се в собствената лента за движение „М***“, с рeг. № ВТ ***. Че ударът е настъпил в лентата
за насрещно движение свидетелстват и двамата разпитани по делото свидетели, преки
участници в ПТП, а това се установява и от заключението на САТЕ, съпоставило
уврежданията на МПС-тата с твърдения в исковата молба механизъм и стигнало до извод, че
същите са в пряка причинно-следствена връзка с него, както и че ударът би бил
предотвратим, ако л.а. „С*** не беше навлязъл в лентата за насрещно движение. В подкрепа
на този извод са и събраните писмени доказателства – заверени копия от документи по
административно-наказателната преписка, образувана във връзка с процесното ПТП, от
които се установява, че на водача на л.а. „С*** е наложено административно наказание за
извършеното нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП, което не е обжалвано и е влязло в
сила. Посоченият извод не се разколебава от показанията на свидетеля К., според който в
момента на удара на мястото е имало много спрени коли и на платното на ул. „А****“ е
имало място само за един автомобил, тъй като същите не се подкрепят от другите събрани
по делото доказателства, а освен това наличието на такива коли не оправдава навлизането
му в платното за насрещно движение. Поведението на водача на л.а. „С*** е противоправно,
в нарушение на правило на чл. 16, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП, съгласно който на пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното за
движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение
освен при изпреварване или заобикаляне, за което нарушение му е наложено и влязло в сила
административно наказание. Вината на водача, разбирана като несъобразяване с дължимия
модел на поведение, който е нормативно предписан, се предполага на основание чл. 45, ал. 2
ЗЗД, като тази презумпция не е оборена по съответния ред от ответника, чиято е била
доказателствената тежест за това. Този извод на съда следва от събраните по делото
доказателства – свидетелски показания и експертно заключение, установяващи механизма на
4
ПТП и противоправността на деянието на водача на лекия автомобил. Не се събраха
безспорни доказателства предвид изложеното по-горе, че ПТП е настъпило изцяло или
отчасти поради действията на водача на л.а. „М***“, който да е нарушил правилата на чл. 48
ЗДвП, чл. 20 ЗДвП и чл. 21 ЗДвП, доколкото същите касаят хипотези на механизъм, различен
от установения. Тъй като ПТП е настъпило на ул. „А****“ в платното за движение на л.а.
„М***“, за водача на този автомобил не е имало задължение да пропуска ППС, които се
намират или приближават от дясната му страна, тъй като се установи, че ПТП е настъпило
извън кръстовището, т.е. преди да възникне задължението за пропускане на водача на
дясностоящия автомобил. Не се установи и възражението на ответника водачът на
застрахования при ищеца автомобил да се е движел с несъобразена с пътните условия
скорост. Напротив, по делото има данни, че и двата автомобила са се движели с ниска
скорост преди настъпване на ПТП предвид особеностите на терена. С оглед изложеното
възражението за съпричиняване, направено от ответника, е неоснователно.
С оглед установеното и безспорният факт, че към датата на ПТП – 29.06.2022г.
гражданската отговорност на собственика и водачите на „С***, с рег. № ВТ *** е била
застрахована при ответника З****“ АД, същият е материалноправно легитимиран да
отговаря по предявения иск за регресното вземане.
Установяват се следователно всички факти, относими към възникване на
суброгационното право на ищеца, поради което ответникът му дължи заплащане на сума по
регреса, съответстваща на действителни причинените вследствие на ПТП вреди и
обичайните разноски по щетата (чл. 411 КЗ). По отношение на подлежащия на заплащане
размер на обезщетението съдът кредитира изготвеното от вещото лице заключение на САТЕ
като обосновано и компетентно, даващо отговор на поставената задача, за която се изискват
специални знания, от което се установява, че стойността на щетите по МПС „М***“, с рeг. №
ВТ *** вследствие на процесното ПТП, се равнява на сумата от 6497,26 лв., а обичайните
разноски по щетата на сумата от 15 лв. (което не е спорно между страните). Отделно се
доказа, че застрахователят по имуществената застраховка е обезщетил и направените
разходи по репатриране на автомобила в размер на 61,92 лв., които също следва да се
включат в размера на регресното вземане.
Съдът намира, че относим към обема на регресната отговорност на застрахователя на
гражданската отговорност на виновния за ПТП водач е стойността на вредите по средни
пазарни цени към датата на ПТП, тъй като отговорността му е функционално обусловена от
отговорността на застрахования делинквент и се изразява в заплащане на обезщетение (чл.
405, ал. 1 КЗ), като размерът на тези вреди се съизмерява с действителната стойност на
увреденото имущество към датата на събитието, т.е. тази, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. При частична
увреда, каквато се констатира в настоящия случай, от значение е възстановителната стойност
на увреденото имущество, а за възстановителна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка
(чл. 405, ал. 2 КЗ). Посоченото разрешение важи и за исковете по чл. 411 КЗ, доколкото
обемът на регресната отговорност на застрахователя по гражданската отговорност се
съизмерява с платеното от застрахователя по имуществената застраховка обезщетение за
възстановяване на причинените щети по средни пазарни цени и обичайните разноски,
направени за определяне на обезщетението (чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ). Дадената от вещото
лице стойност за възстановяване на увредените от ПТП части по средни пазарни цени към
датата на ПТП от 6497,26 лв. съдът намира да съответства на действителния размер на
вредите към релевантната дата на ПТП. Не се установява ищецът да е обезщетил вреди,
които не се намират в причинна връзка с процесното ПТП, за което да липсва основание за
суброгация в правата на увредения, поради което е неоснователно възражението на
ответника в този смисъл. Установява се, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение
в размер от 5733,47 лв., който е по-нисък от размера на действителните вреди, поради което
суброгация в правата на увредения е настъпила за цялата платена като обезщетение сума,
която ведно с обичайните разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв.
(който не е спорен по делото) и размера на разходите за репатриране в размер на 61,92 лв.
определя обема на регресната отговорност на ответника, която в случая се равнява на сумата
5
от 5810,39 лв.
С оглед изложеното предявеният иск по чл. 411 КЗ е основателен в пълния предявен
размер и при липса на доказателства за плащане следва да се уважи изцяло за сумата от
5810,39 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 12.01.2023г. до
окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е претендирал и
доказал извършване на следните разноски: сумата от 232,42 лв. – държавна такса, сумата от
30 лв. – депозит за свидетел и сумата от 300 лв. – депозит за САТЕ , или разноски в общ
размер на 562,42 лв., които следва да му се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З****“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С*** да
заплати на „Д***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С***, на
основание чл. 411 КЗ сумата от 5810,39 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение ведно с ликвидационни разноски за причинените вреди на л.а.
„М***“, с рeг. № ВТ *** в резултат на ПТП от 29.06.2022г., настъпило в гр. В*** по вина на
водача на автомобил л.а. марка „С***, с рег. № ВТ ***, чиято гражданска отговорност към
датата на ПТП е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 12.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 562,42 лв., представляваща разноски за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6