Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260038/10.03.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено
на 10.02.2021 год, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря
Ю.К., като разгледа докладваното
от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 502/2020 год, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена
е въззивна жалба от Н.Д.И. чрез процесуалния му представител адв. Т.Т. срещу
решение № 260554/17.09.2020 год по гр.д. № 2260/2019 год на Окръжен съд Варна,
с което е обявен за окончателен сключения на 15.02.2010 год предварителен
договор с нотариална заверка на подписите рег. № 1284/15.02.2010 год на
Нотариус рег.№ 335 на НК, с който Н.Д.И. с ЕГН ********** се е задължил да
прехвърли на И.Д.И. с ЕГН ********** следния недвижим имот: ½ ид.ч. от
недвижим имот, намиращ се в гр.Варна, местност „Евксиноград”, ул. „22-ра” № 19,
представляващ вилна сграда със застроена площ по скица от 70 кв.м. и РЗП по
данъчна оценка от 120 кв.м., състояща се
от три избени помещения, гаражно и складово помещение зад гаража, първи етаж –
три стаи,
сервизни помещения, тераса, втори етаж – три стаи, сервизни помещения и тераса,
представляваща имот с идентификатор 10135.2564.784.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри , одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год на ИД
на АГКК, брой етажи:три, заедно с припадащата се ид.ч. от правото на строеж
върху дворното място, върху което е построена сградата, представляващо
поземлен имот с идентификатор 10135.2564.784,
а по нотариален акт представляващо парцел XV-1124 в кв. 45 по плана на вилна
зона Варна за сумата 50000 лв, платена при сключване на договора.
На
първо място се акцентира върху поддържаното пред първата инстанция възражение,
че искът е погасен по давност. Изразява се несъгласие с извода на съда за
неоснователност на това възражение, като се позовава на ТР № 55/01.06.1962 год
на ОСГК на ВС.
На
второ място поддържа тезата си, че предварителният договор е сключен под
невъзможно условие, от което следва, че същият е прекратен. Невъзможността на
условието се изразява в посочването на несъществуващ административен адрес, както и в обстоятелството, че ищецът е
собственик на няколко имота в местност
„Евксиноград” и предварителният договор не посочва вдигането на възбраната
върху кой от тях е условие за сключването на окончателния договор.
На
последно място възразява срещу присъждането на разноски в полза на ищеца, тъй
като същият не е представил списък на разноските до приключване на устните
състезания в първата инстанция.
По
изложените доводи въззивникат моли за отмяна на решението и постановяване на
друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендира разноски за двете
инстанции.
В
подадения писмен отговор от И.Д.И. чрез процесуалния му представител адв. О.С.
е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване
на решението.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната
жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разглеждайки
я по същество, съдът намира следното:
Предмет
на разглеждане е иск с правно осн. чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване на предварителния договор, сключен между
страните на 15.02.2010 год, за окончателен.
Предварителният
договор има тази особеност, че с него не
се прехвърлят вещни права, а възниква задължение между страните една спрямо
друга, да встъпят в окончателен договор при определените в предварителния
договор съществени условия. Договорът е сключен в предвидената в закона (чл.10
ал.1 от ЗЗД) писмена форма и е породил облигаторното си действие между
страните.
За
да може да изпълни насрещното си
задължение да прехвърли правото на собственост върху посочения в предварителния
договор имот, ответникът трябва да притежава
това право към уговорената дата. От
представените писмени доказателства се установява, че с нот.акт № 24,
том I, рег. № 1281, нот.дело № 21/2010 год ответникът е придобил по силата на
договор за дарение от своя баща Д.И.
С. 4/6 ид.ч. и от брат си И.Д.И.
1/6 ид.ч. от процесния имот с идентификатор 10135.2564.784.1.
Впоследствие
с договор за покупко-продажба, сключен под формата на нот. акт № 44, т. II, рег.
№ 2213, нот. дело 219/03.06.2010 ответникът Н.Д.И. продал на Б.Х.М. 4/6 ид.ч. от същия имот.
Последният от своя страна с нот.акт № 98, т.II, рег.№ 3886, нот.дело 258/2012
за покупко-продажба, прехвърлил собствеността върху същите 4/6 ид.ч. от имота
на А.Й.И. – баба на страните. След
нейната смърт на 06.01.2013 год този имот е преминал в наследство у Д.И. С., който е починал на 06.01.2018
год и е оставил за свои наследници двамата си сина – страните по делото.
По
пътя на наследяването ищецът и ответникът са придобили по 2/6 ид.ч. (по 1/3 ид.ч.)
от процесния имот. По този начин ответникът,
притежаващ 1/6 ид.ч. от имота, заедно с наследените 2/6 ид.ч. от него, е
станал собственик на 3/6 ид.ч., респ. 1/2 ид.ч. от имот, намиращ се в гр.Варна,
местност „Евксиноград”, ул. „22-ра” № 19, представляващ вилна сграда със
застроена площ по скица от 70 кв.м., гаражно и складово помещение зад гаража,
първи етаж – три стаи,
сервизни помещения, тераса, втори етаж – три стаи, сервизни помещения и тераса,
представляваща имот с идентификатор 10135.2564.784.1, заедно с 1/2 ид.ч. от
правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата,
представляващо поземлен имот с
идентификатор 10135.2564.784.
Следователно
ответникът е собственик на имота, предмет на предварителния договор, с което е
осъществена първата предпоставка за основателност на иска с правно осн. чл. 19
ал.3 от ЗЗД.
Договорът
съдържа уговорки относно всички съществени елементи на окончателния договор,
както изисква разпоредбата на чл. 19 ал.2 от ЗЗД. Подробно е индивидуализиран
недвижимият имот, предмет на договора, посочена е покупната цена, чието
получаване е потвърдено от продавача.
Задължението
за прехвърляне на правото на собственост е отложено със срок, определяем с
изтичането на един месец след заличаване на възбраната, наложена върху
собствения на ищеца имот в гр. Варна, м. „Евксиноград” № 19. Тази уговорка
наистина е непълна по отношение на
описанието на възбранения имот, но не всяка непълнота означава липса на предмет,
както твърди въззивникът. Това е така на първо място, защото посочената клауза
не е част от предмета на сделката, а служи единствено за определяне на срока за
изпълнение. На второ място, даденото описание позволява да се идентифицира
имотът. От приложената справка от Службата по вписванията се установява, че в
същото дворно място, намиращо се на административен адрес Варна, м.
„Евксиноград”, ул. „22-ра” № 19 ищецът И.Д.И. притежава в съсобственост с
ответника 1/2 ид.ч. от дворно място от 600 кв.м. с идентификатор 10135.2564.784
и 1/2 и.ч. от самостоятелен обект с идентификатор 10135.2564.784.2. Този
имот той е придобил чрез дарение от А.Й.И. и Д.И. С. и именно върху него е
наложена възбраната, допусната с определение № 8299/23.05.2007 год по ч.гр.д. №
4085/2007 год на ВРС като обезпечение на бъдещ иск. Тълкувайки общата воля на
страните, следва да се направи извод, че именно заличаването на тази възбрана
са имали предвид, отлагайки сключването на окончателния договор. Тази клауза
има значението на срок, който предпоставя изискуемостта на задължението за
сключване на окончателния договор. Според начина, по който е формулиран, срокът
е относително определен, т.е. поставен е в зависимост от бъдещо събитие, което
е определяемо, а именно – заличаването
на вписаната възбрана върху имота на ищеца.
Обсъждайки
възражението на ответника (въззивник в настоящото производство), за погасяване
на иска по давност, съдът съобрази следното:
Правото
да се иска сключване на окончателен договор не е уредено изрично в закона,
следователно към него трябва да се приложи общият давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо и в този смисъл тя е своеобразна санкция за бездействащия кредитор.
Обезпечението
е отменено с определение № 1125/31.07.2014 год по ч.гр.д. № 4085/2007 год на
ВРС, влязло в сила на 22.08.2014 год. От този момент е отпаднало основанието,
поради което възбраната е била наложена и
е станало възможно ищецът да поиска заличаването й на осн. чл. 31 ал.2 от Правилника за
вписванията. Това е направено по-късно,
като едва на 04.09.2019 год заличаването
е било вписано в Службата по вписванията.
Продължавайки
разсъжденията върху действителната обща воля, изразена в клаузата за срока,
трябва да се каже, че страните очевидно са имали предвид момента, в който ще
отпадне действието на възбраната, а не формалното й заличаване по персоналната
партида на ищеца в Службата по вписванията. Действително, както е изтъкнал въззиваемият,
отмяната на обезпечението е акт на съда и от постановяването му до фактическото
заличаване на възбраната изминава определен период от време. В случая обаче от
22.08.2014 год, когато е влязло в сила определението на съда, до 04.09.2019 год,
когато е вписано заличаването на възбраната, са изтекли пет години, което
излиза далеч извън рамките на разумните срокове. Ищецът не би могъл да се
ползва от собственото си бездействие през толкова дълъг период от време. Поради
това следва да се приеме, че изискуемостта на насрещното задължение за
сключване на окончателен договор е настъпила на 22.09.2014 год - в едномесечен
срок след влизане в сила на определението за отмяна на обезпечението, а до
датата на предявяване на иска - 14.11.2019 год са изтекли повече от пет години.
В
заключение:
Предявеният
иск е по същество основателен, но погасен по давност, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а искът – отхвърлен.
При
този изходна спора, в полза на въззивника следва да се присъдят разноските за
двете инстанции. При първоинстанционното разглеждане на спора той е претендирал адвокатско възнаграждение в
размер на 2000 лв, което е оспорено за прекомерност. При цена на иска 50 000 лв, съобразно чл. 7
ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 год, минималното адвокатско възнаграждение възлиза
на 2030 лв, следователно посоченият размер не е прекомерен.
За
въззивното обжалване ответникът е
направил разноски в размер на 1050 лв, включващи държавна такса 250 лв и адв. хонорар
800 лв, съгласно представения списък по
чл.. 80 от ГПК, с приложени доказателства за тяхното заплащане, които
следва да му се присъдят в пълен размер.
Общо
за двете инстанции разноските на ответника са 3050 лв.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
260554/17.09.2020 год по гр.д. № 2260/2019 год на Окръжен съд Варна, г.о. и
вместо него
П О
С Т А
Н О В И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на И.Д.И. с ЕГН ********** срещу Н.Д.И. с ЕГН ********** с правно осн. чл.
19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителния договор, сключен
на 15.02.2010 год с нотариална заверка на подписите рег.№ 1284/15.02.2010 год
на Нотариус рег.№ 335 на Нотариалната камара, с който Н.Д.И. се задължил да продаде
на И.Д.И. следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от недвижим имот, намиращ се в
гр.Варна, местност „Евксиноград”, ул. „22-ра” № 19, представляващ вилна сграда
със застроена площ по скица от 70 кв.м. и РЗП по данъчна оценка от 120 кв.м., състояща се от три избени
помещения, гаражно и складово помещение зад гаража, първи етаж – три стаи, сервизни помещения,
тераса, втори етаж – три стаи, сервизни помещения и тераса, представляваща имот
с идентификатор 10135.2564.784.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри , одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год на ИД на АГКК, брой
етажи:три, заедно с припадащата се ид.ч. от правото на строеж върху дворното
място, върху което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор 10135.2564.784, а по
нотариален акт представляващо парцел XV-1124 в кв. 45 по плана на вилна зона
Варна за сумата 50000 лв, платена при сключване на договора, КАТО ПОГАСЕН ПО
ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА
И.Д.И. с ЕГН ********** да заплати на Н.Д.И.
с ЕГН ********** разноски в размер на 3050 лв за двете инстанции.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС
на РБ при наличие на предпоставките по чл 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.