Р Е
Ш Е Н
И Е
№......................................2018 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х състав,
в публично
заседание на двадесет и осми ноември 2018 г., в
състав:
Административен
съдия: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
при секретаря
Христиана Тонева, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 2763/2018 г. по описа на съда, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.73 ал.4 от Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ),
вр. чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Община Провадия, представлявана от
Кмета
- инж. Филчо
Филев, срещу Решение № РД-02-36-1046/05.09.2018 г. на Заместник министъра на регионалното развитие
и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна
програма „Региони в растеж“ 2014-2020 (УО на ОПРР), с
което на основание чл.73 ал.1, вр. чл.69 ал.1 от ЗУСЕСИФ,
вр. чл.143 §2, вр. чл.2 §15 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и чл.2 ал.2 от ЗОП, вр. чл.102 от Регламент
966/2012 на Европейския парламент и Съвета, е приключен сигнал за
нередност № 458, регистриран
в Регистъра на сигнали и нередности в Главна дирекция „Стратегическо планиране
и програми за регионално развитие“ в МРРБ, във връзка с обществена поръчка чрез
открита процедура по ЗОП за строителство с предмет „Инженеринг (проектиране,
изпълнение на СМР и осъществяване на авторски надзор по време на
строителството) за обновяване на енергийнтаа ефективност на сградата на
Общинска администрация – Провадия, финансиран от Оперативна програма
„Регионално развитие“ 2014-2020 г. (ОПРР), по проект BG16RFOP001-2.001-0008-C01 „Повишаване на енергийната
ефективност на административната сграда на Община Провадия“, финансирана с
договор за предоставяне на БФП № BG16RFOP001-2.001-0008-C01. Установени
са нередности по т.9 от Приложение № 1 към чл.2 ал.1 от Наредба за посочване на нередности,
представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните
показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ,
приета с ПМС № 57/28.03.2017 г., а
именно: „Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени
в обявлението за поръчката или в документацията за участие“. За така извършените нарушения, допуснати от бенефициента -
Община Провадия, е
определена финансова корекция на бенефициента, както следва: 5 % от допустимите
разходи по Договор № BG16RFOP001-2.001-0008-C01-S-05/18.04.2018 г. с
изпълнител ДЗЗД „Провадия инженеринг 2017“ (членове „Одесосстрой“ ООД и
„Архитектурно студио Бояна“ ЕООД), като изчислената
финансова корекция е в размер на 53211,34 лв. с ДДС и следва
да не се верифицира при обработка на следващи искания за плащане.
Жалбоподателят твърди в жалбата си, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради съществено противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят обосновава материалната незаконосъобразност на атакуваното решение с твърдение, че е спазено правилото на чл.32 от ЗОП и в тази връзка няма допуснато
нарушение на цитирания нормативен акт, което да може да се счете за нередност,
изискваща санкциониране. Посочва също, че в решението липсва конкретен
размер на нанесена вреда и поради тази причина не са осъществени всички
кумулативни предпоставки на чл.73 от ЗУСЕСИФ, като счита за необоснована
наложената финансова корекция в размер на 5%. Твърди също, че в решението не са изложени мотиви за характера и сериозността на нередността, както и че документи за установяване на съответствие със зададените критерии на
обществената поръчка за подбор следва да се представят едва след сключване на
договор с участника, избран за изпълнител. Позовава се на разпоредбата
на чл.60 ал.1 от ЗОП, която предоставя право на възложителите да
изискват от кандидатите тяхното вписване в съответен професионален регистър с
цел доказване на тяхната правоспособност по упражняване на дейност с
касателство към предмета на обществената поръчка, като предвид
включването на условието за представяне на сертификат за обучение по НУСОВРСМ в
раздела "изисквано минимално ниво" на обявената обществена поръчка не следва да се счита, че това представлява изискване за
участие в процедурата или условие за подбор. Като нарушение на
административнопроизводствените правила се заявява несъобразяването на административния орган с писмените възражения, депозирани от
жалбоподателя.
В съдебно заседание
жаблоподателят, чрез процесуален представител гл.юриск. Б. С., поддържа жалбата
на изложените доводи, доразвити с пледоария по същество и писмени бележки. Моли за
отмяна изцяло на оспореното решение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнагреждение.
Ответната страна – Заместник министърът на регионалното развитие и
благоустройството и ръководител на УО на ОПРР „Региони в растеж“ 2014-2020 г., чрез пълномощник адв. К. Т., в писмено становище, в съдебно
заседание, вкл. по същество и с писмени бележки, поддържа
становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Моли за
присъждане на сторените
в производството разноски по представен списък.
Съдът, предвид представените по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 29.09.2016 г. е сключен административен договор
№ РД-02-37-154
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Региони в растеж„ (ОПРР)
2014-2020 г. между МРРБ и Община Провадия, последната в качеството й на
бенефициент (л.45-26 от адм.
преписка).
Административното производство е образувано под формата на последващ
контрол на обществена поръчка чрез открита процедура по ЗОП за строителство с
предмет„Инженеринг (проектиране, изпълнение на СМР и осъществяване на авторски надзор по време на строителството) за обновяване на енергийната ефективност на
страгата на Общинска администрация – Провадия,
финансиран по договор № BG16RFOP001-2.001-0008-С01 по ОПРР, финансирана с
договор за предоставяне на БФП с № BG16RFOP00U2.001-0008-C01 „Повишаване на енергийната ефективност на административната сграда на Община Провадия“, във връзка с подаден сигнал № 458, регистриран в регистъра за сигнали
и нередности на ГД „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“
при МРРБ на дата 10.07.2018 г.
УО на ОПРР е уведомил възложителя с писмо изх. №
99-00-6-773(1)/27.07.2018 г. относно твърденията в сигнала за нередност,
стартирането на производство по чл.73 от ЗУСЕСИФ и за възможността
бенефициентът да представи възражение, на основание чл.73 ал.2 от
ЗУСЕСИФ.
В УО на ОПРР е постъпило становище вх. №
99-00-6-773(2)/13.08.2018 г. от Община Провадия, с твърдения за липса на
извършени нарушения, респективно липса на нередност. Доводите в писменото
възражение са идентични на изложените в жалбата до съда.
С докладна записка изх.№ 99-00-6-773/3/04.09.2018 г. (л.48-46 от адм.
преписка) Началник отдел „Контрол на обществените поръчки и нередности“ (КОПН)
при ГД „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие “ (СППРР) е
уведомил Зам.-министъра на МРРБ и ръководител на УО на ОПРР 2014-2020 г.
относно резултатите от проверката по сигнал за нередност с рег.№458, относно нарушение
при изпълнение на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
ОПРР, по който Община Провадия е бенефициент. В докладната е посочено, че
сигналът за нередност е относно нарушение при възлагане на обществена поръчка с
предмет: „Инженеринг (проектиране, изпълнение на СМР ш осъществяване на
авторски надзор по време на строителството) за обновяване на енергийната
ефективност на сградата на Общинска администрация – Провадия, финансиран по
ОПРР, съгласно Договор № BG16RFOP001-2.001-0008-C01“, а именно: в т.III.1.3 от
Обявлението на възложителя е поставено изискване към проектант по част ПУСО да
притежава пълна проектантска правоспособност и сертификат за завършен курс на
обучение по Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагане на
рециклирани строителни материали (НУСОВРСМ). В доклада са направени изводи, че
при посочване на изискването не е предвидена възможност за представяне на
еквивалентен документ, а изискването за завършен курс на обучение по конкретен
национален нормативен акт необосновано ограничава кандидатите, които са
включили в екипа си физически лица-проектанти, установени и придобили
квалификация в друга държава-членка. Посочено е също, че нормативната рамка в
Република България предвижда ПУСО, като част от инвестиционните проекти, на
етап „инвестиционното проектиране“, да бъде изготвен от проектант. Съгласно
българската нормативна рамка, представянето на удостоверение за ППП само по
себе си е достатъчно за доказване на квалификация и правоспособност за
изготвяне на проект в част ПУСО.
С Решение
№ РД-02-36-1046/05.09.2018 г. на Заместник-министъра на МРРБ и
ръководител на УО на ОПРР е приключен сигнал за нередност № 458, във връзка с
установени нередности при възлагане на обществена поръчка с предмет „Инженеринг
(проектиране, изпълнение на СМР и осъществяване на авторски надзор по време на
строителството) за обновяване на енергийната ефективност на страгата на
Общинска администрация – Провадия, финансиран по ОПРР по проект
BG16RFOP001-2.001-0008-C01 „Повишаване на енергийната ефективност на
административната сграда на Община Провадия“, финансирана с договор за
предоставяне на БФП № BG16RFOP001-2.001-0008-C01, по т.9 от Приложение № 1 към
чл.2 ал.1 от Наредбата, приета с ПМС № 57/28.03.2017 г., а именно:
„Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в
обявлението за поръчката или в документацията за участие“. За така извършените
нарушения, допуснати от бенефициента - Община Провадия, е определена финансова
корекция на бенефициента в размер на 5% от допустимите разходи по договор №
BG16RFOP001-2.001-0008-C01-S-05/18.04.2018 г., като изчислената финансова
корекция е в размер на 53211,34 лв. с ДДС и следва да не се верифицира при
обработка на следващи искания за плащане.
В мотивите на постановено решение е обсъдено писменото възражение на
Община Провадия. Посочва се, че изискването на възложителя за представяне на
сертификат за проведено обучение по НУСОВРСМ няма нормативна опора. Цитираната
наредба предвижда проектът по част ПУСО да се подписва проектант,
без да са наложени никакви изисквания/ограничения към проектантската му
правоспособност. В §1 на ДР на Наредбата „Проектант“ е
дефиниран като „всяко лице съгласно чл.162 ал.1 от ЗУТ“. Правната регламентация
изисква ПУСО, като част от инвестиционните проекти, на етапа на инвестиционното
проектиране, да бъде изготвен от проектант. Съгласно българската нормативна
рамка представянето на удостоверение за ППП само по себе си е достатъчно за
доказване на квалификация и правоспособност за изготвяне на проект в част ПУСО.
В обстоятелствената част на решението се посочва, че размерът на
финансовата корекция е определен чрез прилагане на пропорционален метод и по
реда на чл.5 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за
извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне
размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата
от Европейските структурни и инвестиционни фондове, тъй като не е възможно да
се направи точно количествено определяне на финансовото отражение на
нарушението върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ по договора.
Видно от оповестените условия на обществената поръчка чрез открита
процедура по ЗОП за строителство с предмет „Повишаване на енергийната
ефективност на административната сграда на Община Провадия“, финансиран по
договор № BG16RFOP001-2.001-0008-С01 по ОПРР в т.ІІІ.1.3 от обявлението на възложителя е поставено изискване към проектант по
част „ПУСО“ да притежава пълна проектантска правоспособност и сертификат за завършен
курс на обучение по НУСОВРСМ.
На 18.04.2018 г. е сключен договор между жалбоподателя и спечелилия участник в
обществената поръчка - ДЗЗД „Провадия инженеринг 2017“ (л.25-15 от
адм. преписка).
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен
срок и против подлежащ на оспорване акт, поради което оспорването пред съда е допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по
следните съображения:
След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт
е издаден от компетентен орган. Съгласно чл.73 ал.1 от ЗУСЕСИФ,
финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на
ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В чл.9 ал.5 от ЗУСЕСИФ е
предвидено, че ръководител на управляващия орган е ръководителят на
администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият
орган, или оправомощено от него лице. В ал.2 на същата разпоредба е предвидено,
че управляващите органи се създават като звено в администрация по реда на
Закона за администрацията или Закона за местното самоуправление и местната
администрация, или като отделна администрация. Доколкото това е приложимо,
съгласно правото на Европейския съюз, функциите на такъв орган може да се
предоставят за изпълнение и от друг орган или организация. Следователно
Министърът на околната среда и водите, на основание чл.25 ал.1 от
Закона за администрацията, е ръководител на Управляващия орган, който би
следвало да е автор на административния акт, с който се налага финансова
корекция. Съгласно чл.9 ал.1 от ЗФУКПС, ръководителите по чл.2 ал.2 могат да
делегират правомощията си по този закон на други длъжностни лица от
ръководената от тях организация, като в тези случаи определят конкретните им
права и задължения. Видно от по-горе изложеното ръководител на Управляващ орган
на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, разполагащ с правомощието
да налага финансови корекции, може да бъде министърът на регионалното развитие и
благоустройството или друго оправомощено от него за
ръководител на оперативната програма длъжностно лице. В конкретната хипотеза
управляващият орган е определен от Министъра на
регионалното
развитие и благоустройството, съгласно негова Заповед № РД-02-36-902/25.08.2017 г., изменена със Заповед №
РД-02-36-1118/12.10.2017 г. и Заповед № РД-02-36-27/15.01.2018 г. С оглед на
което подписалият решението Деница Николова се явява оправомощена да
изпълнява функциите на управляващ орган, поради което административният акт е
издаден от компетентен орган.
Оспорения акт е издаден в предписаната писмена форма и при спазване на
процесуалните правила при издаването му. Административното производство е започнало
по сигнал за нередност № 458, като получателят на помощта
писмено е уведомен както за осъществяването на последващ контрол по законосъобразност
на проведената обществена поръка, така и за установеното в хода на тази проверка нарушение, правната му квалификация (какво
нарушение на ЗОП е налице), това нарушение в коя хипотеза на Наредбата за
посочване на нередности, представляващо основание за
извършване на финансова корекция, и процентните показатели
за определяне размера на финансовата
корекция по реда на ЗУСЕСИФ, попада и какъв размер на финансова корекция следва
да бъде определен. При спазване на чл.73 ал.2 от ЗУСЕСИФ, преди
постановяване на решението на получателя на помощта е дадена възможност в двуседмичен
срок да изрази становище и представи доказателства във връзка с установените
нарушения. В мотивите на обжалвания административен акт се обективира подробно и обосновано изложение за
неоснователност на всяко едно оплакване на Община Провадия, което от своя
страна позволява съда да изследва обосноваността и законосъобразността на
акта. Гарантирана е възможността и на страната да се запознае с аргументацията
на органа, за
да може при несъгласие с тезата на ответника жалбоподателят може да упражни потестативното право на оспорване.
Съобразно чл.59 ал.2 от ЗОП, възложителите
могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор
по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да
изпълнят поръчката. При това положение правилно
установеното нарушение е прието за нередност, представляваща основание за
налагане на финансова корекция по т.9 от Приложение № 1 към чл.2 ал.1 от
Наредбата. Тази разпоредба въвежда презумпция за наличие на нередност при
наличие на неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане,
посочени в обявлението за поръчката или в документацията. Всяко ограничаващо
кръга потенциални участници условие на възложителя се явява неправомерен
критерий за възлагане, поради което и в конкретния случай е налице соченото от
управляващия орган основание за налагане на финансова корекция.
Изискването експертът за част ПУСО да представи конкретни документи (сертификат
за завършен курс на обучение по НУСОВРСМ), издадени по реда
на българското законодателство, доказващи професионалната му
квалификация и годност, без да е предвидена възможност участници, които имат
чуждестранни физически лица в състава си, да представят еквивалентни документи,
издадени от орган в държава - членка на ЕС или друга държава - страна по
споразумението за ЕИП, и да вземат участие в конкурса.
Налице
е нарушение на чл.2 ал.2, вр. чл.1 ал.1 т.1 и т.2 от ЗОП - условието необосновано ограничава участието на стопански субекти в
обществените поръчки в противоречие на основните принципи за свободна
конкуренция и недопускане на дискриминация. Изискването
за призната квалификация на проектантите по реда на ЗППК на етап подаване на
оферти не е съобразено с разпоредбата на чл.60 ал.1 от ЗОП, съгласно която - когато
това е приложимо, възложителите имат право да изискват от кандидатите или
участниците да са вписани в търговския регистър и/или в съответен професионален
регистър, а за чуждестранни лнца - в аналогични регистри съгласно
законодателството на държавата членка, в която са установени. Съдът намира за неправилен
изводът на бенефициента, че ЗОП не съдържа определение за „изисквано минимално
ниво“ и в тази връзка, след като сертификата за преминато обучение по НУСОВРСМ
не е посочена като условие за участие, като основание за отстраняване или като
условие за подбор, а като „изисквано минимално ниво", то това изискване е
относимо към възлагането на поръчката (тоест подписването на договора за
поръчка), а не към участието в процедурата (тоест подаването на оферта).
В
приложимата нормативна уредба никъде не се съдържа изискване проектантите по
част ПУСО да притежават какъвто и да било друг сертификат/удостоверение,
освен наличието на необходимата проектантска правоспособност.
Съгласно
чл.11 ал.1 на Закона за управление на отпадъците (ЗУО), възложителят на СМР и
възложителят на премахване на строежи изготвят План за управление на
строителните отпадъци (ПУСО) в обхват и съдържание, определени с НУСОВРМ. Съгласно чл.3 т.8 от Наредба № 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, обхватът
на инвестиционните проекти в зависимост от вида, предназначението, големината и
местоположението на проектираните обекти и изискванията към проектните решения
може да включва част План за управление на строителните отпадъци с обхват и
съдържание съгласно чл.4 и чл.5 от НУСОВРМ, приета с ПМС № 277/2012
г. За „изготвил“ ПУСО в НУСОВРМ е предвидено да се подписва проектант, без да
са наложени никакви изискваиия/ограничения към проектантската му
правоспособност. В §1 на ДР на Наредбата, „Проектант“
е дефиниран като „всяко лице съгласно чл.162 ал.1 от ЗУТ“,
т.е. физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица,
притежаващи необходимата проектантска правоспособност.
С
оглед изложеното, обоснован и правилен е изводът на органа, че нормативната рамка в
Република България предвижда ПУСО, като част от инвестиционните проекти, на
етапа на инвестиционното проектиране, да бъде изготвен от проектант и
представянето на удостоверение за необходимата проектантска правоспособност
само по себе си е достатъчно за доказване на квалификация и правоспособност за
изготвяне на проект в част ПУСО.
Обстоятелството, че на кандидатите е било
известно, че възложителят е предвидил, че навсякъде в техническата
спецификация, където се съдържа посочване на конкретен модел, източник, процес,
търговска марка, патент, тип, произход или производство, което би довело до
облагодетелстване или елиминиране на определени лица или стоки, да се чете
еквивалентно, е без правно значение, тъй като от една
страна е в сферата на предположенията, а от друга страна - за
наличието на нарушение е достатъчно ограничаващо условие, а не установяване на
практически претърпени вреди от трети лица.
В тази връзка и с оглед
възраженията на жалбоподателя по отношение вредите, които са могли да нанесат
нарушенията му на националния бюджет или на бюджета на ЕС, съдът следва да
отбележи следното:
В константната си практика ВАС приема, че нито националното
законодателство, нито законодателството на Съюза поставят като изискване
единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава,
когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма
изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това тълкуване
на разпоредбата на чл.2 (36) Регламент № 1303/2013 е трайно установено и в
практиката на Съда на Европейския съюз, дадено по повод
идентичните дефиниции в Регламент № 2988/1995, Регламент № 1083/2006, както и
други секторни регламенти (виж решение Ireland v Commission, С-199/03, EU: C:
2005:548, т.31; решение Chambre LТIndrе, С-465/10, EU: C: 2011:867, т.47 и
др.). Нарушението на правото на Съюза и в частност на принципите на
равнопоставеност и недискриминация, които обективно се явяват нарушени при
неспазване на изискването за недопускане на дискриминационни изисквания, винаги
създава потенциална възможност за настъпване на вреда в бюджета на Съюза. Ако
жалбоподателят бе спазил изискването на закона, би могло в публичното
състезание да участват и други участници и това да доведе до по-ефикасно
разходване на предоставените от Съюза финансови средства, тъй като при всички
случаи неправомерното изискване на утежняващи доказателства на етап оферта,
ограничава кръга на потенциалните кандидати. Това дава основание да се приеме,
че ако жалбоподателят не бе допуснал установените нарушения,
общите разходи по финансиране на дейността биха били по-ниски, а следователно и
разходите на Съюза биха били по-малки.
Административният
орган подробно е анализирал констатираните нарушения, правилно е квалифицирал
същите и наложил корекцията в съответствие със законовите изисквания, като е обсъдил подробно възраженията на жалбоподателя.
Съдът намира за правилни и изложените в оспорения акт мотиви относно
начина за определяне на финансовата корекция. Установеното отклонение
представлява нередност, за която, съгласно т.9 от Приложение
№ 1 към чл.2 т.1 от Наредбата, се предвижда финансовата корекция да бъде 25 на
сто от стойността на договора, като сумата може да бъде намалена до 10 на сто
или до 5 на сто. В настоящия случай органът е обсъдил естеството на нарушението
и е определил най-ниският нормативно определен процент на финансова корекция.
При избора на подхода за определяне размера на финансовата корекция, органът
правилно е приел използването на пропорционалния метод, предвид характера на
нарушението, като в този случай поради естеството на нарушението е невъзможно
да се даде количествено изражение на финансовите последици, поради което и за
определяне на финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо
засегнатите от нарушението разходи.
Предвид
изложеното, съдът намира, че оспореният административен акт
е постановен в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е в съответствие и с целта на закона, поради
това, че с него се цели препятстване неправомерно изразходване на средства в
изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Чрез налагане на финансова корекция в минималния предвиден размер се очаква
жалбоподателят да поправи своите действия при последващо възлагане на
обществени поръчки.
В
обобщение на
изложеното, оспореното по съдебен ред решение по налагане
на финансова корекция е законосъобразен индивидуален административен акт, който не подлежи на отмяна.
С оглед изхода на спора и с оглед своевременно направеното искане,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на МРРБ
разноски за един адвокат, съгласно представените по делото доказателства в
размер на 2551,61 лева, на основание чл.143 ал.4 от АПК. В тази връзка съдът намира
за неоснователно направено от процесуалния представител
на жалбоподателя възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.8 ал.1 т.4 от Наредба № 1/2004 г. - за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела с определен материален интерес
възнаграждението е - при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3% за горницата
над 10 000 лв. В настоящото производство материалният интерес е в размер на
53211,34 лв., поради което възнаграждението по Наредбата възлиза на
2126,34 лв. Видно от отразеното в протоколите от проведените
по делото открити съдебни заседание, адв. К. Т.е
осъществил задълженията си по посочения договор, като претендираната от ответника сума 2551,61 лв.
представлява именно сбор от сумата 2126,34 лв. за възнаграждение и сумата 425,27
лв. ДДС. При това положение заплатеният от ответника адвокатски хонорар е в размер
на минималното възнаграждение, предвидено в Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а начисленият ДДС се дължи на основание
§2а от ДР към Наредбата, съдът намира, че
договореното и заплатено възнаграждение не е прекомерно.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община
Провадия, представлявана от Кмета - инж. Филчо Филев, срещу Решение № РД-02-36-1046/05.09.2018
г. на Заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството и
ръководител на Управляващия орган на Оперативна
програма „Региони в растеж“ 2014-2020.
ОСЪЖДА Община Провадия да заплати в полза на Министерство на
регионалното развитие и благоустройство сторените в производството разноски в размер на 2551,61 лв. (две хиляди петстотин
петдесет и един лева, 61 стотинки), представляващи разноски
за един адвокат.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: