№ 34
гр. Велико Търново , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на седемнадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20214000500086 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.
С Решение № 220/ 07.10.2020 г., постановено по гр.д. № 327/ 2020 г. по
описа на Габровския Окръжен съд, състав на съда е ОСТАВИЛ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на Община – Севлиево срещу Разпределение,
извършено с протокол от 17.06.2020 г. по и.д. № 1081/ 2011 г. по описа на
ЧСИ И. И., рег. № 735 КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Габрово,
като неоснователна.
Недоволен от постановеното Решение, жалбоподателят Община
Севлиево, чрез пълномощника адвокат М.Я. от АК – гр. София, е подал
частна жалба. Оплакването е за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Твърди се, че задължението за такса битови отпадъци представлява публично
общинско вземане и въпреки, че не представлява данък, предвид публичния
му характер, се ползва с право на предпочитание по чл. 136, ал 1, т. 2 от ЗЗД.
1
Излагат се съображения в тази насока, като се цитира съдебна практика. Иска
се от Апелативния съд да отмени обжалваното Решение като даде указания на
ЧСИ И. И. да включи дължимата такса битови отпадъци за осребрения имот,
като привилегировано вземане по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, в едно ново
Разпределение.
В законно-определения срок, редовно уведомени, насрещните страни не
са подали отговор на жалбата.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите в жалбата,
прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания
съдебен акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт,
който подлежи на обжалване и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да остави без уважение подадената от Община Севлиево жалба срещу
Протокол за извършено разпределение от 17.06.2020 г. от ЧСИ И. И., с рег. №
735 и район на действие – Габровския Окръжен съд, по и.д. №
20117350401081 по описа на ЧСИ, Габровският Окръжен съд е посочил, в
мотивите на обжалваното Решение, че вземането на Община Севлиево за
такса „битови отпадъци” не представлява привилегировано вземане по реда
на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД и правилно съдебният изпълнител не го е
включил като такова в изготвеното Разпределение.
Настоящият състав на Великотърновския Апелативен съд споделя този
извод на Габровския Окръжен съд.
С Протокол за извършено разпределение от 17.06.2020 г. по и.д. №
20117350401081, по описа на ЧСИ И. И., с първоначален взискател
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД и длъжници: Х.М. и С.М., съдебният
изпълнител е извършил разпределение на постъпилата сума 5 615 лева, по
следния начин: За взискател „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – 1 965,30 лева;
Такса за банков превод – 0,90 лева; Община Севлиево МДТ за данък
недвижим имот – 119,84 лева; Такси за банков превод – 1,80 лева; Агенция
по вписванията-за заличаване на възбрана – 10 лева; Такса за банков превод –
2
0,90 лева; Такси ЧСИ – 3 516,26 лева.
Разпределението е обжалвано от Община Севлиево в частта, в която
сумата 432,16 лева, представляваща такса „битови отпадъци”, съгласно
представените справки от общината по искане на ЧСИ, за изнесения на
публична продан недвижим имот, не е била включена в разпределението.
Съгласно чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, с право на предпочтително
удовлетворение се ползват вземанията на държавата за данъци върху
определен имот от стойността на този имот. При тази редакция на нормата,
настоящият състав на Апелативния съд намира, че същата не може да се
тълкува разширително, като включването на друго публично вземане на
държавата или общината, освен за данъци, дори да е свързано със същия
имот, предмет на публичната продан, представлява разширително тълкуване
и не съответства на духа и разума на закона.
На настоящия състав на Великотърновския Апелативен съд е известно
наличието на противоречива съдебна практика по въпроса, като същият
споделя становището, че привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД се прилага
само за данъка върху имота, предмет на публична продан и се придържа към
това становище до уеднаквяване на практиката посредством тълкуване или по
законодателен път.
Като е потвърдил изготвеното Разпределение, Габровският Окръжен съд
е постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 220/ 07.10.2020 г., постановено по гр.д. № 327/
2020 г. по описа на Габровския Окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4